Решение № 24594 от 22.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 8205/2024 г.

Административен съд - София-град22.11.2024 г.докладчик Петя Стоилова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х., гражданка на А. срещу Отказ за влизане в страната № 535/11.08.2024г., издаден от Т. Е. Т. – инспектор при ГКПП Аерогара С. при ГПУ – С. към РД“ГП“ Аерогари, ГД“Гранична полиция“ - МВР. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните. Съдия: Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. с чл.16, ал.3 от ЗЧРБ. Образувано е по жалба на А. Х., гражданка на А. срещу Отказ за влизане в страната № 535/11.08.2024г., издаден от Т. Е. Т. – инспектор при ГКПП Аерогара С. при ГПУ – С. към РД“ГП“ Аерогари, ГД“Гранична полиция“ - МВР. Според жалбата, отказът е незаконосъобразен, тъй като фактическите основания за издаването му не отговарят на действителността, липсват мотиви. Издаден е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и следва да бъде отменен. Представени са надлежна виза, паспорт, бланка за резервация за периода на визита и хотел в С., доказателства за плащане. Законът не поставя изисквания как следва да бъде извършено доказването по чл.10, ал.1, т.17, вр. с чл.16, ал.2 от ЗЧРБ. Не са изложени мотиви от органа защо е прието, че не е доказана целта и условията на пребиваването. Само съмнението на граничния служител не може да представлява основание за недопускането на чужденец, котъ притежава всички необходими документи. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата, счита, че неоснователно заявителката е приета за емигрант, тъй като тя има постоянна работа в А. и жилище в Е.. Претендира направените разноски по делото. Ответникът - инспектор при ГКПП Аерогара С. при ГПУ – С. към РД“ГП“ Аерогари, ГД“Гранична полиция“ - МВР не се явява и не е представляван. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. – ГРАД, след като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа и от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимиран субект – адресат на постановения отказ, в законоустановения срок, но разгледана по същество се явява неоснователна. На 11.08.2024, около 02: 00 часа на ГКПП Аерогара С., арменската гражданка А. Х., прристигнала с полет от Е., с еднократна входна виза „С“, валидна от 10.08.2024г. до 09.09.2024г. с разрешена цел на пътуване туризъм и с идентификационен документ „национален паспорт“, не е била допусната да влезе в страната, като за целта е постановен оспореният в настоящото производство Отказ, с правно основание чл.10, ал.1, т.17, вр. с чл.16, ал.1 от ЗЧРБ от служител на ГКПП. Отбелязано е във формуляра за отказ, че чуждата гражданка не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията за пребиваване. По делото са приложени направени на гръцки език резервации в хостел М., С. за дати 12.08.24г. – 24.08.24г. и в С. Бутик хотел, С. за дата 11.08.24г. Жалбоподателката е заплатила билет за полет до С. на цена 167 евро. Представена е резервация за самолетен полет от С. до Е. на 24.08.2024г. От приложената към административната преписка Докладна записка, изготвена от командир на отделение мл. експерт Т. Т. става ясно, че при извършения контрол на първа линия са възникнали съмнения, относно целта на посещението. При проверката било установено, че лицето притежава хотелска резервация за хотел „М.“ в [населено място], като е уведомила граничните власти, че възнамерява да посети и Р. Гърция. При издаването на визата е декларирала, че ще посети хотел „М.“ в [населено място], но не е информирала, че възнамерява да пътува до Р. Гърция. По тези мотиви е отказано влизане в страната на арменската гражданка А. Х.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е от адресат на акта, засегнат неблагоприятно от същия, подадена е в срок. Жалбата е основателна, по следните съображения: Условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България са регламентирани в Закона за чужденците в Република България. Съгласно чл. 16, ал.2 от ЗЧРБ, органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, ал. 1 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19. Според чл.10, ал.1, т.17 отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит; Отказът, предмет на делото е издаден от компетентен орган, съгласно заповед №227/08.03.21г. на директора на РДГП „Аерогари“ и Заповед №3282з-3434/14.08.2023г. на ВПД Директора на ГДГП. Противно на възраженията в жалбата се констатира, че отказът е мотивиран, като допълнителни мотиви са развити в приложената Докладна записка на мл. експерт Т. на лист 13 от делото. Констатирани са по време на извършената проверка, след пристигане на летище С. с полет от Е., разминавания между твърденията на арменската гражданска в процедурата при издаване на виза тип „С“ за мястото, където ще отседне в С. и представените пред граничните власти резервации за хотел. Допълнително е станало ясно, че има намерение след престоя си в България да посети и Република Гърция, което се разминава с първоначалната цел на пътуването й до България, заявена пред консулската служба за издаването на туристическа виза. Поради това съдът приема, че са налице посочените правни основания за отказ по чл.16, ал.2 вр. с чл.10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ, а именно не са доказани от чуждата гражданка безспорно и напълно достоверно целта и условията на заявеното й пребиваване в страната. Направените от адв. Ч. твърдения в открито съдебно заседание, че арменската гражданка не желае да емигрира в страна от ЕС, тъй като има жилище и постоянна работа в Е. не са доказани по делото. Отказът за влизане в страната, оспорен в настоящото производство е материално законосъобразен, не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София- град, І отделение, 11 състав, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х., гражданка на А. срещу Отказ за влизане в страната № 535/11.08.2024г., издаден от Т. Е. Т. – инспектор при ГКПП Аерогара С. при ГПУ – С. към РД“ГП“ Аерогари, ГД“Гранична полиция“ - МВР. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. с чл.16, ал.3 от ЗЧРБ. Образувано е по жалба на А. Х., гражданка на А. срещу Отказ за влизане в страната № 535/11.08.2024г., издаден от Т. Е. Т. – инспектор при ГКПП Аерогара С. при ГПУ – С. към РД“ГП“ Аерогари, ГД“Гранична полиция“ - МВР. Според жалбата, отказът е незаконосъобразен, тъй като фактическите основания за издаването му не отговарят на действителността, липсват мотиви. Издаден е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и следва да бъде отменен. Представени са надлежна виза, паспорт, бланка за резервация за периода на визита и хотел в С., доказателства за плащане. Законът не поставя изисквания как следва да бъде извършено доказването по чл.10, ал.1, т.17, вр. с чл.16, ал.2 от ЗЧРБ. Не са изложени мотиви от органа защо е прието, че не е доказана целта и условията на пребиваването. Само съмнението на граничния служител не може да представлява основание за недопускането на чужденец, котъ притежава всички необходими документи. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата, счита, че неоснователно заявителката е приета за емигрант, тъй като тя има постоянна работа в А. и жилище в Е.. Претендира направените разноски по делото. Ответникът - инспектор при ГКПП Аерогара С. при ГПУ – С. към РД“ГП“ Аерогари, ГД“Гранична полиция“ - МВР не се явява и не е представляван. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. – ГРАД, след като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа и от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимиран субект – адресат на постановения отказ, в законоустановения срок, но разгледана по същество се явява неоснователна. На 11.08.2024, около 02: 00 часа на ГКПП Аерогара С., арменската гражданка А. Х., прристигнала с полет от Е., с еднократна входна виза „С“, валидна от 10.08.2024г. до 09.09.2024г. с разрешена цел на пътуване туризъм и с идентификационен документ „национален паспорт“, не е била допусната да влезе в страната, като за целта е постановен оспореният в настоящото производство Отказ, с правно основание чл.10, ал.1, т.17, вр. с чл.16, ал.1 от ЗЧРБ от служител на ГКПП. Отбелязано е във формуляра за отказ, че чуждата гражданка не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията за пребиваване. По делото са приложени направени на гръцки език резервации в хостел М., С. за дати 12.08.24г. – 24.08.24г. и в С. Бутик хотел, С. за дата 11.08.24г. Жалбоподателката е заплатила билет за полет до С. на цена 167 евро. Представена е резервация за самолетен полет от С. до Е. на 24.08.2024г. От приложената към административната преписка Докладна записка, изготвена от командир на отделение мл. експерт Т. Т. става ясно, че при извършения контрол на първа линия са възникнали съмнения, относно целта на посещението. При проверката било установено, че лицето притежава хотелска резервация за хотел „М.“ в [населено място], като е уведомила граничните власти, че възнамерява да посети и Р. Гърция. При издаването на визата е декларирала, че ще посети хотел „М.“ в [населено място], но не е информирала, че възнамерява да пътува до Р. Гърция. По тези мотиви е отказано влизане в страната на арменската гражданка А. Х.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е от адресат на акта, засегнат неблагоприятно от същия, подадена е в срок. Жалбата е основателна, по следните съображения: Условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България са регламентирани в Закона за чужденците в Република България. Съгласно чл. 16, ал.2 от ЗЧРБ, органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, ал. 1 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19. Според чл.10, ал.1, т.17 отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит; Отказът, предмет на делото е издаден от компетентен орган, съгласно заповед №227/08.03.21г. на директора на РДГП „Аерогари“ и Заповед №3282з-3434/14.08.2023г. на ВПД Директора на ГДГП. Противно на възраженията в жалбата се констатира, че отказът е мотивиран, като допълнителни мотиви са развити в приложената Докладна записка на мл. експерт Т. на лист 13 от делото. Констатирани са по време на извършената проверка, след пристигане на летище С. с полет от Е., разминавания между твърденията на арменската гражданска в процедурата при издаване на виза тип „С“ за мястото, където ще отседне в С. и представените пред граничните власти резервации за хотел. Допълнително е станало ясно, че има намерение след престоя си в България да посети и Република Гърция, което се разминава с първоначалната цел на пътуването й до България, заявена пред консулската служба за издаването на туристическа виза. Поради това съдът приема, че са налице посочените правни основания за отказ по чл.16, ал.2 вр. с чл.10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ, а именно не са доказани от чуждата гражданка безспорно и напълно достоверно целта и условията на заявеното й пребиваване в страната. Направените от адв. Ч. твърдения в открито съдебно заседание, че арменската гражданка не желае да емигрира в страна от ЕС, тъй като има жилище и постоянна работа в Е. не са доказани по делото. Отказът за влизане в страната, оспорен в настоящото производство е материално законосъобразен, не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София- град, І отделение, 11 състав,

Цитирани разпоредби

10