Решение № 3846 от 19.12.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 663/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118, ал. 3 и ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за социално подпомагане (КСО). Образувано е по жалба на М. Г. Г. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], против Разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. на ръководителя ПО при ТД на НОИ-Плевен и Решение № 2153-14-30/27.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен. Посочва се в жалбата, че на М. Г. Г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО и добавка от починалата му съпруга. Посочва се, че в три последователни години – 2023-2025г., с разпореждане № 14230931392/30.06.23г., № 14240939832/30.06.24г. и разпореждане № 14253095443/01.07.25г. пенсията за осигурителен стаж и възраст била изчислена с размер – процент за осигурителен стаж от 51, 09 %. Твърди се, че служителите на НОИ не изчисляват и преизчисляват пенсията на жалбоподателя с личен коефициент, който е съобразен с чл.70 ал.1 т.1-2 от КСО. Посочва се в жалбата, че М. Г. Г. има общ осигурителен стаж приравнен на трета категория труд 39 години, 5 месеца, 12 дни; индивидуален коефициент – 2.478; средно месечен осигурителен доход към м.12.2010г. – 11.2011г. – 592, 17 лв.; доход за изчисляване на размера на пенсията 529, 17 лв. по 2, 478 или сумата от 1467, 17 лв.; процент осигурителен стаж – 43, 36%, размер на пенсията – 636, 26 лв. Посочва се, че съгласно пар.7з, ал.1-2 от ПЗР на КСО полученият размер от 1304.27 лв. се приравнява с размера 1124, 11 лв. и остава в сила по-големия от двата, а именно 1304.27 лв. сочи се още, че съгласно чл.100 ПМС № 94/27.06.2023г. е определен размер от 01.07.23г. 1460, 78 лв. и по чл.100 от ПМС №222 от 19.06.2024г. в размер на 1621, 47 лв. Твърди се, че размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 е оставена без изчисленията с коефициентите 1, 35 и 1, 20, които са въведени за изчисляване на стажа и процента за умножаване на дохода по чл.70, ал.1 т.1 и ал.2 от КСО, при което новият общ коефициент е изчислен от НОИ и е признат в изчисленията от предишни разпореждания, като изменението е от 43, 36% на 51, 09% за доход за изчисляване на размера на пенсията от 1467, 40 лв. Промяната се основава на пар.14 от Закона за бюджета на ДОО в Д.В. бр. 77/16.09.2021г. в сила от 01.09.2021г., както и пар.7 ал.1 и ал.2, чл.70, ал.1 т.1 и т.2 от КСО. Счита се в жалбата, че размерът на пенсията следва да е от 636, 26 лв. на 749, 69 лв., от 1304, 27 лв. на 1536, 79 лв. от 1460.78 лв. -1721.20 лв., от 1621.47 лв. на 1910.53 лв., от 1760.92 лв.-2074.84 лв., като подробно описал разликата между новата и старата пенсия в табличен вид с новия коефициент 51, 09 с месечна разбивка. Иска се от съда да отмени Разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. на ръководителя ПО при ТД на НОИ-Плевен и Решение № 2153-14-30/27.06.2025г. на директора на ТП на НОИ-Плевен. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично. Моли съда да отмени както Решение № 2153-14-30/27.06.2025г. на директора на ТП на НОИ-Плевен, така и потвърденото с него разпореждане на ръководител на ПО. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт З. С., която излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: С Разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Плевен на М. Г. Г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.1 от КС в размер на 1460, 78 лв., като сумата от 1304, 27 лв. било умножена по коефициент 1, 12. Била определена и добавка от пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО в размер на 260.85 лв., изчислена като 25 % от сумата получена от умножение на 878, 88 лв. с коефициент 1, 12. Общо била определен месечен размер на пенсията и добавката в размер на 1721, 63 лв. С Разпореждане № 14240939832/30.06.2024г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Плевен на М. Г. Г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.1 от КС в размер на 1621, 47 лв., като сумата от 1460, 78 лв. било умножена по коефициент 1, 11. Била определена и добавка по чл.84 от КСО от пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО на починала съпруга в размер на 260.85 лв., изчислена като 30 % от сумата получена от умножение на 984, 35 лв. с коефициент 1, 11. Общо била определен месечен размер на пенсията и добавката в размер на 1949, 26 лв. Срещу двете разпореждания М. Г. Г. подал жалба с вх.№ 1012-14-77/27.05.2025г. С решение № 2153-14-29/27.06.2025г. на основание чл. 117, ал.3 от КСО вр. чл. 88 ал.1 т.2 от АПК жалбата срещу разпореждане № 14240939832/30.06.2024г. била оставена без разглеждане като просрочена и производството било прекратено. Решението било връчено на 02.07.25г. С Решение № 2153-14-30/27.06.2025г. на директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата на М. Г. Г. против Разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. била отхвърлена и разпореждането на Ръководител „ПО“ било потвърдено като правилно и законосъобразно. Решението било връчено на оспорващия на 04.07.25г. С решението директорът на ТП на НОИ-Плевен приел за установено, че М. Г. Г. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал.1 от КСО от 06.12.2011г. при зачитане на оигурителен стаж от първа категория и по чл.104, ал.4 от КСО от 21 години 3 месеца и 11 дни, както и осигурителен стаж от трета категория – три години 11 месеца и 24 дни. На основание чл.104 от КСО общия осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 39 години 5 месеца и 12 дни. Бил определен индивидуален коефициент, от който е изчислен размера на пенсията – 2, 145, при съобразяване на осигурителния доход на лицето за периодите 01.08.1992г. – 31.07.1995г. и 01.01.1997г.-05.12.2011г. размерът на пенсията бил осъвременяван и индексиран. Прието за установено било от адм.орган, че на лицето е отпусната и добавка по чл.84 от КСО – от пенсията на починала съпруга. Директорът на ТП на НОИ-Плевен приел, че в съответствие с чл.100 от КСО и решение на надзорния съвет на НОИ по протокол № 7 от 05.06.2023г. размерът на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31.12.2022г. се осъвременява от 01.07.23г. с 12 процента или 1, 12. С постановление на МС № 94/27.06.2023г. е определен от 01.07.23г. нов размер на социалната пенсия за старост – 276, 64 лв. месечно (с увеличение с 12 на сто). Адм.орган съобразил, че към 30.06.23г. размерът на пенсията на Г. е 1304, 27 лв., като с увеличение от 12 на сто възлиза на 1460, 78 лв., представляващ осъвременен размер на пенсията на основание чл.100 от КСО и ПМС № 94/27.06.2023г. По отношение на добавката по чл. 84 от КСО, при пенсия на починалото лице от 878, 88 лв. или с увеличение от 12 % 984, 35 лв., то добавката от 26, 5% съставлява сумата от 260, 85 лв. Директорът на ТП на НОИ отхвърля като неоснователни възраженията на оспорващия, че е следвало да се приложат коефициенти от 1, 35 % и 1, 2% за определяне на стажа, като изложил подробни мотиви за това. Адм.орган посочил, че преизчислението с тези коефициенти е извършено с разпореждане № 14220887457/01.01.2022г., считано от 25.12.2021г., като бил определен размер на пенсията от 1124, 11 лв. Същевременно с разпореждане № 14225039437/30.09.2022г. е извършено служебно преизчисление на пенсията от 01.10.2022г., при което е определен размер на пенсията на основание пар.7з ал.1 т.1 от ПЗР на КСО и бил определен размер на пенсията към 01.10.2022г. в размер на 1304, 27 лв. След сравнение на двата размера, било определен по-благоприятният, а именно 1304, 27 лв. изчислен по методиката по пар.7з, поради което в обжалваното разпореждане от 30.06.23г. преизчислението е извършено като е взет именно този размер на пенсията към 30.06.2023г. За установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, М. Г. Г. е избрал осигурителен доход от три последователни години в периода: 01.08.1992-31.07.1995г., като избраният осигурителен доход възлиза на 252100, 61 лв. На основание чл.127, ал.3 от КСО в сила от 01.01.2015г., отменен считано от 15.08.2015г., за лицата, които задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, индивидуалният коефициент по чл. 70 се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. за периодите, през които са се осигурявали в универсален пенсионен фонд, по ред, определен с акт на Министерския съвет. В случая доходът на оспорващия е намален с 0, 212 и възлиза на 89639, 30 лв., а преизчисления доход за периода от 0.08.1997г. до 05.12.2011г. възлиза на 136211, 66 лв. Индивидуалният коефициент към дата 06.12.2011г. е 2, 145, като същия се променя след прехвърляне на средствата по индивидуалната партида в УПФ към фонд "Пенсии“ на ДОО с разпореждане № 58/08.12.2015г. в размер на 2, 478 лв. към дата 01.12.2015г. Видно от заключението на вещото лице правилно са изчислени и приложени индивидуалните коефициенти за преизчисление на пенсията спрямо осигурителния доход, средномесечния доход на страната и дохода за изчисляване на размера на пенсията. Същевременно съгласно пар.7з ал.1 т.1 от ПЗР на КСО от 01.10.2022г. полученият размер на пенсията 749, 69 лв. се преизчислява, като размерът се увеличава с проценти за всяка календарна година. Вещото лице излага становище, че за 2023г. базовия размер на пенсията възлиза на 1536, 78 лв. или сумата за нарастване е 184, 4131 лв., а размерът на пенсията възлиза на 1721, 19 лв., какъвто е определен в оспореното разпореждане от 30.06.23г. Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице и го възприема изцяло, като обективно, безпристрастно, компетентно изготвено, съответно на писмените доказателства по делото. С оглед установеното по-горе от фактическа страна, съдът прави следните изводи: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 149, ал. 3 вр. ал.1 от АПК, доколкото Решение № 2153-14-30/27.06.2025г. на директора на ТП на НОИ-Плевен е връчено на М. Г. Г. на 04.07.2025г. Жалбата е подадена на 08.07.2025г. чрез адм.орган в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед горните, следва да се приеме, че актът е издаден в предвидената от закона форма, като съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила. Органът е събрал по силата на служебното начало необходимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Спазени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като са събрани всички необходими доказателства за изясняване на действителната фактическа обстановка преди издаване на акта. Съдът приема, че не е допуснато и нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Не се споделя от съда тълкуването на оспорващия, че „пенсията му следва да бъде преизчислена с коефициенти 1, 35 и 1, 20, както и вместо 43, 36% пенсията му следва да бъде изчислена с процент осигурителен стаж от 51, 09 %, както и неправилно не са приложени разпоредбите в пар.14 от Закона за бюджета на ДОО в Д.В. бр. 77/16.09.2021г. в сила от 01.09.2021г., както и пар.7з ал.1 и ал.2, чл.70, ал.1 т.1 и т.2 от КСО“. Безспорно е по делото, че през месец ноември 2011г. на оспорващия е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачетен осигурителен стаж на лицето, както следва: осигурителен стаж от I категория труд и по чл.104 ал.4 от КСО – 21 години 3 месеца и 11 дни и осигурителен стаж от III категория труд- 3 години 11 месеца 24 дни. Безспорно е и обстоятелството, че на 03.11.2025г. М. Г. Г. е подал заявление за прехвърляне на индивидуалната му партида в УПФ във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, както и му е определен коефициент 2, 478 при първоначален 2, 145. В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената СИЕ. Не се спори между страните, че средномесечния осигурителен доход за м. декември 2011г. е 592, 17 лв. Спори се приложима ли е разпоредбата на чл.7е от ПЗР на КСО и следва ли по отношение на пенсията на оспорващия да се приложат коефициенти от 1, 35 и 1, 20, въведени с тази норма. Формулата за изчисляване на пенсиите за трудова дейност се извлича от текстът на чл. 70 от КСО. Тя гласи, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножава с процент 1, 35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане и 1, 2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажът по т. 1. Базовият размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от следните два: процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година и за пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 г. включително, размерът се увеличава със съответните проценти за всяка календарна година след 2007 година, като процентите се определят съгласно официална информация, оповестена публично и на официалните сайтове на Националния осигурителен институт и на Националния статистически институт съгласно § 7з, ал. 1, т. 2 от КСО. Преизчисляването на пенсиите за трудова дейност се осъществява по следния алгоритъм. Най-напред се определя размер на пенсията, относим към годината на отпускането й (базов размер), след което той се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускането й, с проценти, съгласно установеното в пар.7з от ПЗР на КСО. Определянето на базовия размер на пенсията за целите на преизчислението се извършва въз основа на: 1/ средномесечния осигурителен доход за страната, с който е отпусната пенсията, като за пенсии с начална дата до 31.12.2007г. вкл. се взима предвид средномесечния осигурителен доход за 2007г. – 398, 17 лв.; 2/ индивидуалния коефициент на лицето към 30 септември 2022г.; 3/ продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30 септември 2022г., умножена със съответния процент за годините и за месеците осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията. В съответствие с разпоредбата на чл.20 ал.2 и ал.3 т.1, 2, 3 и 4 от Наредбата за пенсиите осигурителния стаж, при начална дата на пенсията до 31.03.2009г. вкл. се следва процент на осигурителния стаж от 1 на сто; от 01.04.2009г.-31.12.2016г. вкл. - 1, 1 на сто; от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. вкл.- 1, 126 на сто; от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. вкл. – 1, 169 на сто; от 01.01.2019г. до 24.12.2021г. вкл. – 1, 2 на сто; от 25.12.2021г. до 31.12.2021г. вкл. – 1, 35 на сто за всяка година ОС без превръщане и 1, 2 на сто за ОС, представляващ разлика между общия ОС, зачетен на лицето, и стажа без превръщане (т.е. последната хипотеза е приложима само за пенсии отпуснати в периода от 25.12.2021г. до 31.12.2021г. вкл., а в конкретния случай е отпусната през 2011г.). Същевременно за всяка година действителен, календарен осигурителен стаж, положен след 31.12.2006г., от лица, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но са продължили да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, а след 01.01.2018г. – без да им е отпусната лична пенсия, се прилага процент, какъвто е участвал във формулата за изчисляване на размера на пенсията при нейното първоначално отпускане, а именно за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. вкл. – 1, 5 на сто; от 01.01.2008г. до 31.12.2011г. вкл. – 3 на сто; от 01.01.2012г. до 31.12.2021г. вкл. – 4 на сто. Въз основа на посочените параметри, за целите на преизчислението на пенсиите се определя условен, базов размер на съответния вид пенсия за трудова дейност, след което той се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия: от процента на нарастване на средномесечния осигурителен доход за страната или процента на нарастване на хармонизирания индекс на потребителските цени през предходната календарна година. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2007г. вкл., размерът се увеличава с процентите за всяка календарна година след тази дата. процентите, с които се умножава определения базов размер на пенсията, са следните: за 2008г. – 25, 7; за 2009г.-10, 8; за 2010г.- 3; за 2011г.- 4, 2; за 2012г.-4.; за 2013г.-5; за 2014г.-5, 3; за 2015г.-6, 3; за 2016г.-6; за 2017г.- 6, 7; за 2018г.-8, 3; за 2019г.-10, 9; за 2020г.-8, 4 и за 2021г.- 9, 3. Когато преизчисленият размер на пенсията по описания по-горе начин и размерът й към 30 септември 2022г. не са равни, пенсията се определя по по-високия размер. В конкретния случай административният орган правилно е съобразил приложното поле на разпоредбата на § 7з от Преходните и заключителните разпоредби на КСО. Съгласно тази норма пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 1 октомври 2022 г. при съответното прилагане на чл. 70, 75 и 79, като: 1. средномесечният осигурителен доход за страната, с който е отпусната пенсията, се умножи с индивидуалния коефициент на лицето към 30 септември 2022 г. и с продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30 септември 2022 г., умножен със съответния процент за годините и месеците осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията; 2. определеният по реда на т. 1 размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Когато преизчисленият по ал. 1 размер на пенсията и размерът й към 30 септември 2022 г. не са равни, пенсията се определя в по-високия размер. Действително с пар.13 т.4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021г. обн. в Д.В. бр. 77 от 16.09.2021г. в преходните и заключителните разпоредби на КСО е въведена разпоредбата на чл. 7е от ПЗР на КСО, с която е въведено задължение отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. включително пенсии да се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1, 35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане, като преизчисляването се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. Разпоредбите на § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО, от една страна установяват нова, по-висока тежест на годините осигурителен стаж при определяне размера на пенсията, а от друга, предвиждат размера на пенсията да се определи без да се променя доходът, от който тя е изчислена т. е., с цитираната разпоредба изрично е предвидено при това преизчисляване на пенсията, различна да бъде единствено величината на процента по чл. 75, ал. 1 от КСО, без да бъдат променяни останалите параметри при изчисляване на пенсията, включително и на дохода, от който се изчислява пенсията, при формирането на който участва и величината ИК. Съгласно чл.7е, ал.3 от ПЗР на КСО преизчисляването на пенсиите се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето. Тази разпоредба обаче е в сила от 25.12.2021г. до уреждането на материята с разпоредбата на пар.7з от ПЗР, считано от 01.07.2022г. Към дата 30.06.2023г., когато е постановеноРазпореждане № 14230931392/30.06.2023г. на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ-Плевен приложимата за случая разпоредба е именно пар.7з от ПЗР, а не и тази на пар.7е от ПЗР. Същевременно адм.орган е направил служебно преизчисление по чл. 100 от КСО и е установил, че размерът на пенсията на лицето не е равен с този по чл.7з от ПЗР. В единия случай на лицето се следва сумата от 1124, 11 лв., а и при изчисление по реда по чл.7з от ПЗР на КСО се получава размер по-благоприятен за лицето, а именно сумата от 1304, 27 лв. Ето защо адм.орган правилно е приел именно последната като размер на пенсията, която се дължи на оспорващия като по-благоприятен за лицето. Изчисленията на административните органи и ползвания от тях алгоритъм за целта, са коректни. Това се потвърждава и от компетентно изготвеното заключение по назначената съдебна експертиза, с което е достигнат до извод за същия същия размер на пенсията на жалбоподателя, като посочения в Разпореждане № 14230931392/30.06.2023г. на ръководителя ПО при ТД на НОИ-Плевен. Воден от горното съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните доказателства. Ето защо жалбата на М. Г. Г. като неоснователна следва да бъде отхвърлена изцяло. Предвид което на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, АС-Плевен, IX състав,