Решение № 309 от 7.8.2025 г. на Районен съд - Гоце Делчев по дело № 537/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 АПК и е образувано въз основа на върнато за ново разглеждане от друг състав на съда адм. дело № 450/2023г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев. Същото е образувано под нов номер – гр. дело № 537/2025г. по описа на РС – Гоце Делчев. Делото е образувано след като с Решение № 1974 от 15.04.2025г., постановено по адм. дело № 202/2025г. по описа на Административен съд – Бл., съдът е отменил Решение № 6 от 10.01.2024г., постановено по адм. дело № 450/2023г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Производството по делото е започнало по жалба на И. И. Ч. против Решение № 5702/27.06.1995г. на Поземлена комисия гр. Гоце Делчев, с което е отказано да се възстанови на наследниците на И. Д. Ч.: 1. Нива с площ от 3, 000 дка, седма категория, находяща се в местността “Б.-Х.” в землището на гр. Г.Д., област Бл., заявена под № 2 от заявлението и установена с нотариален акт № 439/1937 година /т.1 от отказа/с мотива, че имота е продаден на Г. Икономов; и 2. Нива с площ от 1, 200 дка, седма категория, находяща се в местността “Б.-Х.” в землището на гр. Г. Д., област Бл., заявена под № 3 от заявлението и установена с нотариален акт № 439/1937 година /т. 2 от отказа/, с мотива, че имота е продаден на Г. Икономов. От съда се иска, след като реши спора по същество, да възстанови процесиите имоти така, както са внесени в ТКЗС. При първоначалното разглеждане на делото е постановено Решение № 6 от 10.01.2024г., с което съдът е отменил като незаконосъобразно Решение № 5702/27.06.1995г. на Поземлена комисия гр. Г. Д.и е върнал преписката на Общинска служба земеделие – Г. Д. Решението е обжалвано в срок, като с Решение № 2288 от 10.07.2024г., постановено по кнахд № 233/2024г. по описа на Административен съд – Бл. въззивната инстанция е обезсилила решението на първоинстанционния съд и е прекратила производството по адм. дело № 450/2023г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев. По повод подадена от заинтересованите страни И. Х. и Ц. К. молба за възобновяване на производството по гр. дело № 450/2023г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, е образувано адм. дело № 11444/2024г. по описа на ВАС, 4-то отделение. С Решение № 1103 от 11.02.2025г., постановено по делото, върховната инстанция отменя Решение № 2288 от 10.07.2024г., постановено по кнахд № 233/2024г. по описа на Административен съд – Благоевград и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на дадените указания. В тази връзка е образувано адм. дело № 202/2025г. по описа на Административен съд – Благоевград, по което е постановено решението, с което първоначалното Решение № 6 от 10.01.2024г., постановено по адм. дело № 450/2023г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с мотива, че за първи път в хода на производството по адм. дело № 202/2025г. по описа на Административен съд – Благоевград са наведени доводи за нищожност на атакуваното Решение № 5702/27.06.1995г. на Поземлена комисия гр. Гоце Делчев и са представени доказателства. Доколкото при първоначалното разглеждане на делото, първоинстанционния съд не е извършил цялостна проверка по валидността и правилността на акта, който се обжалва, Административен съд - Благоевград е дал изрични указания в тази връзка, а именно, по силата на служебното начало да бъдат предприети съответни процесуални действия за попълване на релевантни доказателства досежно валидността на атакуваното решение, и след събирането им да се произнесе по доводите за нищожност на оспореното решение, алтернативно незаконосъобразност след преценка допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена на •••• г., чрез ОС „ЗГ“ – Г. Д. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като имотът е вероятно в регулация, но не е изследвано дали върху него има изградена постройка, не е проверено дали сградите, намиращи се в близост имат характера на промишлени или стопански постройки, които се нуждаят от двор или складови помещения, или представлява такова съоръжение за общо ползване, което се нуждае от прилежащ терен. Твърди се, че в мотивите за отказа се сочи, че имота е продаден ан трето лице – Г. И., но не е посочено кога е станало това и от кого е продаден имота, както и че след като органа по реституция е установило, че и друго лице има претенции по отношение на същия имот е следвало вместо отказ, да се издаде удостоверение, че е налице спор за материално право. На сочените основание, счита решението на ПК – Гоце Делчев за незаконосъобразно, моли същото да бъде отменено, като се реши спора по същество и процесния имот възстановен. В съдебно заседание, проведено на 28.03.2025г. по адм. дело № 202/2025г. по описа на Административен съд – Благоевград, са наведени доводи за нищожност на атакуваното решение Решение № 5702/27.06.1995г. на Поземлена комисия гр. Гоце Делчев. Твърди се, че решението е нищожно поради неизпълнение на формата на решението, тъй като едно от лицата, участващо в комисията за определяне на това решение, по времето, когато е издадено, като част от колективен орган, издал решението, е в майчинство. Твърди се, че в състава на комисията не е участвал юрист, съгласно изискванията на закона към момента на постановяване на решението. По делото са конституирани като страни оспорващият И. Ч., органът издал акта – Общинска служба по земеделие гр. Гоце Делчев и всички заинтересовани лица, наследници на И. Д. Ч., както следва: И. Д. Х., Л. Н. Ч., Г. Д. Ч., В. Д. М., Б. Д. С., К. Д. В., А. И. Г., Н. К. Я. и Ц. К. К.. В съдебно заседание жалбоподателят и оспорващ И. Ч. се явява лично и с пълномощника си Е.Ч. и адв. К. които поддържат подадената жалба и направените възражения за нищожност, както и правят искане за присъждане на разноските по делото. О. с. по з. гр. Г. Д. не изпраща представител в съдебно заседание. Заинтересованото лице И. Д. Х., явява се лично и се представляват от пълномощника си адв. К., които поддържат исканията на оспорващия. Останалите заинтересовани лица не се явяват в съдебно заседание и не се представляват. Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че с Решение № 5702/27.06.1995г. на Поземлена комисия гр. Г.Д. с което комисията е възстановила правото на собственост на наследниците на И. Д. Ч. на Нива от 0.800 дка (нула дка и осемстотин кв.м), седма категория, находящ се в землището на гр. Г. Д., в местността „Б.т х.“. С процесното решение е отказано и възстановяването правото на собственост на съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти или части от тях: 1. Нива от 3.000 дка (три дка), седма категория, находящ се в землището на гр. Гоце Делчев, в местността „Б. х.“, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с Нотариален акт № 439/1937г., като е отразено, че правото на собственост не се възстановява, поради причината, че имотът е продаден на Г. И.; 2. Нива от 1.200 дка (един дка и двеста кв.м), седма категория, находящ се в землището на гр. Г. Д. в местността „Б. х.“, заявен с пореден № 3 от заявлението и установен с Нотариален акт № 439/1937г., като правото на собственост не е възстановено, тъй като имотът е продаден на Г. И.. Процесното решение е постановено от комисия в състав: 1. Председател на Поземлена комисия – К. Д. Р., 2. Секретар на Поземлена комисия – С. А. К., 3. Специалист в Поземлена комисия – Т. Г.ева Д.., 4. Специалист в Поземлена комисия – О. А. К., 5. Специалист в Поземлена комисия – Р.Р. Ч.. Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № 598/23.05.2025г. на община Г. Д., жалбоподателят е наследник на И. Д. Ч., бивш жител на гр. Г. Д., обл. Б., починал на 08.07.1966г. Административното производство по издаване на атакуваното решение е започнало по Заявление вх. № 1940/30.01.1992 г., подадено една от наследниците на И. Д. Ч. – неговата дъщеря М. И. Ч.. С подаденото заявление са представени доказателства и е поискано възстановяването на нива с площ 3.8 дка в местността „Б.т х.“ (под № 3 в заявлението) и нива с площ 1.2 дка в местността „Б. х.“ (под № 4 в заявлението). С решение № 5702/27.06.1995 г. на Поземлена комисия - гр. Г. Д., обл. Бл., възстановила на наследниците на И. Д. Ч., бивш жител на гр. Г. Д., обл. Бл.нива с площ от 0.800 дка, седма категория, в местността „Бербат хендек“, землището на гр.Гоце Делчев, заявен с пореден № 2 от заявлението, но отказала да възстанови правото на собственост върху нива с площ от 3.000 дка, седма категория, находяща се в местността „Б. х.“ в землището на гр.Г. Д., заявена с № 2 от заявлението и нива с площ от 1.200 дка, седма категория, находяща се в местността „Б. х.“ в землището на гр.Г. Д.заявена с № 3 от заявлението. Мотивите за отказа и за двата имота са, че имотите са продадени на Г. И. Върху решението е отбелязано, че е връчено на 27.02.1996 г. Поставени са подпис на получател и връчител, без да са отбелязани имената на лицата, поставили подписите. По делото е представено копие - извлечение от регистър за връчени решения на ПК Гоце Делчев, в което е отбелязано, че на 27.02.1996 г. И. Д. Х. е получил решение 5702/27.06.1995 г. На 22.05.2023 г., чрез ОС „ЗГ“ – Г. Д., И. И. Ч. е депозирал жалба срещу постановеното от ПК – гр. Гоце Делчев Решение № 5702/27.06.1995г. По повод депозираната жалба е образувано адм. дело № 450/2023г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, което в последствие, след различен инстанционен контрол, е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указание съдът да се произнесе по валидността на акта във връзка с направените пред въззивната инстанция възражения за нищожност. В хода на производството са събрани множество писмени доказателства, вкл. е приложена и цялата административна преписка № 1940/30.01.1992г., образувано по повод подаденото заявление за възстановяване на недвижими имоти. В хода на настоящото производство съдът е изискал от Община Г.Д. Областна дирекция „З.“ – Бла. и Министерство на земеделието и храните, справка/информация за състава на Поземлена комисия – Г. Д.към 27.06.1995г. – датата на постановяване на Решение № 5702/27.06.1995г. на Поземлена комисия гр. Г. Д.която да включва брой членове, имена, длъжност, образование, и други, както и дали същите са упражнявали трудовите си функции на посочената дата (дали са били на работа) и/или са ползвали някои от предвидените в КТ отпуски, както и да бъдат посочени всякакви други причини, които да са възпрепятствали членовете да участват в състава на комисията на посочената дата. От представените документи се установява състава на комисията, образованието, длъжността и други на отделните членове на комисията, имащи отношение към законосъобразността и валидността на атакуваното решение. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Преди произнасяне по същество на жалбата, съдът следва да провери нейната допустимост. Производството по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ е особен вид административно такова. То се инициира от собствениците, респ. от един или всички техни наследници, които подават заявление пред Поземлената комисия, което поставя началото на производството по възстановяване претендираните земеделски земи. Съгласно изричната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един наследник ползва всички останали. Самият възстановителен процес се развива само между заявителите и Общинската поземлена комисия, като компетентен орган по силата на закона. Нито в административната фаза, нито в съдебната такава е предвидено призоваване и съответно участие и на останалите наследници. Този извод категорично се налага и от разпоредбата на чл. 18ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, която предвижда, че решенията на поземлената комисия се съобщават само и единствено на заявителите по реда на ГПК, които могат да ги обжалват пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението. Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 28 от 1992 г.), решението на Поземлена комисия, каквото е процесното решение, се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК. Редът по чл. 14, ал. 2 от ЗСПЗЗ не предвижда съобщаване на актовете на ПК на всички наследници тогава, когато правата се възстановяват общо на наследници на починало правоимащо лице. Те се съобщават само на заявителя в реституционното производство, който е страна по него. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ постановява само, че подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. От това обаче не следва, че административният орган по поземлената собственост е нормативно задължен да връчва съобщения за изготвените актове на всеки наследник поотделно, дори и същите да съставляват отказ за възстановяване. Тълкуването на цитираната разпоредба сочи на облекчен режим за наследниците на бившите собственици, които имат общи интереси в земеделската реституция, във връзка с упражняване на правата им и действията по възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Изхождайки от тези общи интереси на наследниците следва да се приеме, че и съобщаването на един от тях на издадените актове и действия на органите по земеделската реституцията е валидно извършено действие и по отношение на всички наследници. В конкретния случай жалбоподателят няма качеството на заявител пред поземлената комисия, поради което на него на самостоятелно основание не следва да му се връчват уведомителни писма за актовете на ПК. В случая законът е допуснал фикция за редовно участие на всички наследници в производствата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за неговото приложение, каквото е и това по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. С оглед изложеното, съобщаването на всички заинтересовани наследници се счита за извършено, когато действията по съобщаване са извършени по отношение на един от тях, в случая на И. Х. – син на заявителката М. Ч., която към момента на връчване на решението е починала. Останалите наследници биха могли да встъпят в процеса, но само в случай, че е налице надлежно упражнено право на жалба в срок. След като не е налице задължение на административния орган да уведомява всички наследници, то и срокът за обжалване тече от датата, на която е уведомено лицето, което е упражнило чуждите права да иска възстановяване на собствеността. В наложилата се съдебна практика се възприема, че за Поземлена комисия (понастоящем ОСЗ) не съществува законово задължение за съобщаване на акта на всички наследници, съобщаването на едни от тях, обикновено - заявителя, ползва всички останали, което следва от правилото, че и подаването на заявление за възстановяване на земеделските земи от един тях, също ползва всички останали. Противно тълкуване би довело до издаването на нестабилен административен акт, който не се знае изобщо кога би влязъл в сила, съответно до образуване по различно време на различни дела от различни наследници на общия наследодател, макар и срещу един и същ административен акт. Правилото е в интерес на правната сигурност и принципа за приключване на административните производства в разумни срокове, както и за спазване стабилитета на административния акт, свързан с възможността те да влязат в сила по отношение всички страни в административното производството ( в този смисъл е и константната практика на ВАС, виж. Определение № 6433/17.05.2010 г. по адм. д. № 15414/2009 г. на ВАС, Определение №6703/27.06.2007 г. по адм. д. № 3912/2007 г. на ВАС, Определение № 10493/28.11.2005 г. по адм. д. № 9787/2005 г. на ВАС, Определение № 1785/27.02.2004 г. по адм. д. № 1469/2004 г. на ВАС, Определение № 6369/14.05.2010 г. по адм. д. № 13287/2009 г.) В случая процесното решение е съобщено на И. Х. по реда на ГПК (отм.) на 27.02.1996 г., видно от отбелязване върху самото атакувано решение и извлечение от регистър за връчени решения на ПК Г. Д. Срокът за обжалване на така постановения отказ е изтекъл на 12.03.1996 г. - вторник, присъствен ден, до която дата няма данни същият да е бил обжалван пред съда по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. С изтичане на срока за обжалване решението на ПК – Г. Д. е влязло в сила. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че не следва да се счита за редовно връчено, тъй като при връчването не е отбелязано, че получат се задължава да предаде на останалите наследници, поради което връченото на нея решение не обвързва жалбоподателя. Видно е от представеното удостоверение за наследници на И. Ч., че И. Х. е син на единствения заявител в реституционното производство М. Ч.. Същата към датата на връчване на решението е починала, а И. Х. се явява наследник на заявителя по преписката за възстановяване на притежаваните от общия наследодател земеделски земи и няма пречка актовете на ОСЗ да му бъдат връчени, с което настъпват правните последици и за останалите наследници. С влизането в сила на административния акт спрямо един от наследниците, спорът относно законосъобразността на отказа на ПК – Г. Д. е окончателно решен за всички наследници. Твърдението, че за посоченото решение е следвало да бъдат уведомени и останалите наследници, в т.ч. и жалбоподателя е неоснователно. Както вече беше посочено по-горе, производството по възстановяване на земеделската земя се развира между ПК (ОСЗ) и заявителя, действащ от името на всички, поради което и уведомяването на останалите наследници се извършва чрез него. Заинтересувани лица в производството по ЗСПЗЗ са всички наследници на общия наследодател, поради което със съобщаване на акта на един от тях - заявител, започва да тече срока за обжалване и за останалите, за които няма пречка да обжалват същия. По отношение на жалбоподателя срокът за обжалване на решението на ОСЗ е изтекъл на 12.03.1996 г., когато е изтекъл и по отношение на И. Х.. Като подадена на 22.05.2023 г. жалбата на И. Ч. е просрочена. С изтичане на срока по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е погасено правото на обжалване, а наличието на такова е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата и воденето на съдебно производство. Изложеното по-горе показва, че жалбата е била подадена след изтичане на срока за обжалване и като просрочена е недопустима за разглеждане по същество и същата следва да бъде оставена без разглеждане. При решаване на делото съдът извършва служебна проверка на валидността на обжалвания административен акт, в какъв смисъл са и дадените от Административен съд – Благоевград указания. При проверката относно нищожността на акта, съдът не е обвързан със срок. От жалбоподателя са наведени доводи за нищожност на атакуваното решение Решение № 5702/27.06.1995г. на Поземлена комисия гр. Гоце Делчев, поради неизпълнение на формата на решението, тъй като едно от лицата, участващо в комисията за определяне на това решение, по времето, когато е издадено, като част от колективен орган, издал решението, е в майчинство, както и че в състава на комисията не е участвал юрист, съгласно изискванията на закона към момента на постановяване на решението. Съдът е длъжен да извърши цялостна проверка по валидността на административния акт и да обяви неговата нищожност, дори и жалбоподателя да не се е позовал на тази нищожност (решение №656/17.02.1999г. по адм.д. № 3302/98г. на ВАС, II отд.). В тази връзка, съдът намира, че е необходимо оспореният акт да се изследва за наличието на всяко едно от посочените в чл. 146 от АПК основания. Производството за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е административно по своя характер, като приложение намират специалните правила на ЗСПЗЗ и субсидиарно се прилага общият закон - АПК. Страни в това производство са заявителят (бивш собственик на земеделска земя или негов наследник) и Общинската служба по земеделие (ОСЗ). Решението на ПК /сега ОСЗ/ възстановява или отказва да възстанови правото на собственост върху земеделската земя в полза на определени лица в стари реални граници, както и признава или отказва да признае правото на възстановяване на собствеността в случай, че при признаване правото на възстановяване на собствеността реституцията не е приключила, необходимо е и второ решение за възстановяване в стари реални граници или с план за земеразделяне, респективно за териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ - заповед на кмета по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ. По своята правна същност това решение е индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на субекта (легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността) и действа за бъдеще (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС). Решението на ОСЗ е административен акт. Поради това, за да е валидно такова решение, следва да е постановено от административен орган в състав и при кворум, предвидени в закона. Решението може да е нищожно на различни основания, най-често като издадено от некомпетентен орган. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен. Нищожно е също така решение, постановено от орган, действал в незаконен състав, в нарушение на предписаната от закона форма, както и решението, постановено при незачитане стабилитета на предходно произнасяне от ПК и т. н. Според съда основанието по чл.146, т.1 от АПК – липса на компетентност, не е налице, предвид това, че в чл.14 от ЗСПЗЗ, в редакцията на закона действаща към датата на издаване на решението, именно ПК е компетентния орган, който се произнася по въпроса за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи Видно от съдържанието на оспорвания акт решението е прието на 27.06.1995г. в състав: 1. Председател на Поземлена комисия – К.Д. Р. 2. Секретар на Поземлена комисия – С. А. К., 3. Специалист в Поземлена комисия – Т. Г.ева Д.., 4. Специалист в Поземлена комисия – О. А. К., 5. Специалист в Поземлена комисия – Р. Р. Ч. При преценка на действителността на решението, ако същото е било издадено до влизане в сила на промените в ППЗСПЗЗ, обнародвани в ДВ, брой 44 от 08.05.2001 г., трябва да се изследва дали съставът на поземлената комисия е отговарял на изискванията за законност, предвидени в чл. 60, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.). В различните периоди от време до отмяната на тези разпоредби, същите имат различни редакции, които обуславят и различни изисквания за законност на състава на поземлената комисия. В случай, че поземлената комисия е действала в незаконен състав, липсва необходимата за валидно произнасяне материална властническа компетентност и решението се явява нищожно. Към датата на постановяване на решението, разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е действала в редакция към ДВ, бр. 48 от 26.05.1995г.: "Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове. Председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. Процесното решение е постановено именно в такъв състав - председател, секретар и нечетен брой членове. В разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в цитираната по-горе редакция се посочва, че в състава на комисиите по възможност се включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на частните земеделски стопани. В редакцията на разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ преди извършеното изменение с ДВ бр. 48 от 26.05.1995г. (месец преди постановяване на атакуваното решение), се е предвиждало задължително в комисиите да се включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер- земеустротител, представител на ликвидационния строеж и на частните земеделски стопани. Следователно след извършеното изменение несъответствието на състава на комисията като специалност и образование не води до некомпетентност на органа, постановил оспорения административен акт, което да е порок, който обосновава нищожността на акта. Императивният характер на разпоредбата е отпаднал и липсата на член с посочената специалност не обосновава нищожност на акта. Независимо от това съдът, в изпълнение на указанията на въззивната инстанция, е поискал информация от Община Г. Д., Областна дирекция „З.“ – Благоевград и Министерство на земеделието и храните, справка/информация за състава на Поземлена комисия – Гоце Делчев към 27.06.1995г. – датата на постановяване на Решение № 5702/27.06.1995г. на Поземлена комисия гр. Г. Д. която да включва брой членове, имена, длъжност, образование, и други, както и дали същите са упражнявали трудовите си функции на посочената дата (дали са били на работа) и/или са ползвали някои от предвидените в КТ отпуски, както и да бъдат посочени всякакви други причини, които да са възпрепятствали членовете да участват в състава на комисията на посочената дата. Видно от представените и приетите като писмени доказателства по делото, представени с Писмо изх.№ 1106-46/ 29.05.2025 г. на, Дирекция правни дейности и законодателство на Европейския съюз“, вх.№ 4122 от 03.06.2025 г., ведно с писмо от гл.директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ с рег. Индекс №1106- 46/29.05.2025 г., трудови договори и допълнителни споразумения към тях, е че част от членовете са притежавали нужния образователния ценз по чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ - Костадин Д. Радонов – зоотехник, Ташка Г.ева Д. – агроном, Олга Алексеева Киричкова - строителен инженер, Антоанета Г.ева Великова - строителство и архитектура. Към момента на постановяване на решението с последващи изменения на нормата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСППЗ /Доп. - ДВ, бр. 48 от 1995 г. /, законодателят е предвидил, че включването на тези лица е "по възможност", т. е. от императивна разпоредбата става диспозитивна, като включването на посочените в нея лица в състава на ПК е пожелателно - при наличие на такава възможност. По силата на тази разпоредба, която е диспозитивна към процесната дата, за да е законен състава на ПК – Гоце Делчев, в същата не е задължително да бъдат включени юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Следователно не са налице предпоставки, които да водят до некомпетентност на органа, постановил оспорения административен акт, който да е порок, който обосновава нищожността на акта, поради което и не са нали основания процесното решение да е нищожно поради липса на компетентност за издаването му, като особен съществен порок /чл. 146, т. 1 от АПК/. Не е налице и основанието по чл. 146, т. 2 от АПК – неспазване на предвидената в закона форма, тъй като оспореното решение е издадено в предвидената за това писмена форма. В случая оспореното решението е издадено в предвидената от закона форма, съдържа мотиви, макар и лаконични, които са достатъчни, за де се извлече волята на органа защо е приел, че собствеността върху имотите по заявлението не следва да бъде възстановена на наследниците на И. Ч.. Неоснователно е изложеното от жалбоподателя, че след като един от членовете на комисията е бил в отпуск и не е участвал при вземане на решение, респ. не го е подписал. Важно е да се разграничават хипотезите, при които административният орган е заседавал в незаконен състав, от тези в които съставът е бил законен, но решението не е било подписано от всички членове на колективния орган. Принципът е, че решението е валидно, ако съставът на ПК е бил законен. Не е необходимо обаче актът да е подписан от всички членове на комисията – съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП е достатъчно полагането на подписи от председателя и секретаря. Не е налице и основанието по чл. 146, т. 3 от АПК – съществено нарушение на администравнопроизводствените правила. Съобразно с изискването на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, производството е образувано по заявление от наследниците на И. Д. Ч., което е разгледано от ПК и въз основа на представените доказателства относно собствеността, от категорията на предвидените в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е постановено обжалваното решение за отказ от възстановяване на посочените в решението земеделски земи. Не е налице и основанието по чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с материалноправни разпоредби. За да бъде възприет за нищожен поради „пълна материална незаконосъобразност“ един административен акт, той следва да е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. В случая такива съществени нарушения на материалния закон не се констатираха от съда, като ПК е издала оспореното решение съобразно правомощията си по чл. 14 от ЗСПЗЗ. Актът не е нищожен и на основание чл. 146, т. 5 от АПК, поради несъответствие с целта на закона. Целта на закона е да се възстановят правата на собствениците на земеделски земи по чл.10 от ЗСПЗЗ, съобразно с предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура, като за целта съответният орган по поземлената собственост, компетенен да проведе процедурата по възстановяване на земите следва да провери принадлежността на правото на собственост към минал момент. По исканията на страните за присъждане на разноски съдът намира следното: Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, с оглед обстоятелството, че в производството ОЗС – Г. Д. е защитавана Областна дирекция „З.“ – Бл. представлявана от юрисконсулт (изразявала становища в хода на делото), съдът намира, че в полза на Областна дирекция „Земеделие“ – Бл.следва да се присъди сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл.24 от НЗПП, приложими на основание чл.144 от АПК. Предвид изхода на спора разноски на жалбоподателя не се дължат, поради което искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, съдът