Решение № 2766 от 21.3.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1360/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП). Образувано е по жалба на „БАЙРАК ТРАНС“ ЕООД, чрез адв. А. Д. от АК – Благоевград, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-4474/03.10.2024 г., издадена от главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ при ИА „Автомобилна администрация“, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106, ал. 1, т. 3, б. „г“ и ал. 2, т. 2 ЗАП – сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство и документите, свързаните с извършвания превоз, иззети със съставения АУАН, до заплащането на наложената глоба, постановена с наказателно постановление. В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и поради несъобразяване с целта на закона. В тази връзка най-напред се твърди немотивираност на заповедта, като в разпоредителната ѝ част липсвали освен фактически и правни основания за нейното издаване, така и адресат, правата и задълженията, начин и срок за изпълнение, т.е. не съдържала задължителните елементи по чл. 59, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Освен това не били налице всички материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, а и тя била несъразмерна. Сочи се още, че превозното средство, управлявано от К. К., не било негова собственост, като така мярката била приложена спрямо него неправилно. Предвид изложеното се иска да се отмени обжалваната ЗППАМ в оспорената ѝ част. Ответникът – Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ при ИА „Автомобилна администрация“ (С. И.), не изразява становище по жалбата, като по делото е постъпило писмено становище от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ при ИА „Автомобилна администрация“, в което се излагат доводи за нейната недопустимост и неоснователност. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Със ЗППАМ № РД-14-4474/03.10.2024 г. на С. И. – главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ при ИА „Автомобилна администрация“, са наложени следните ПАМ: „1. по чл. 106, ал. 1, т. 3, б. „г“ и ал. 2, т. 2 ЗАП – сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство и документите, свързаните с извършвания превоз, иззети със съставения АУАН, до заплащането на наложената глоба, постановена с наказателно постановление. 2. по чл. 171, т. 2, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно спиране от движение, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на товарен автомобил „Рено Премиум“ с рег. № [рег. номер] - до отстраняване на неизправностите.“ В мотивите на заповедта е посочено, че предвид констатациите, съдържащи се в Акт на установяване на административно нарушение (АУАН) № 4175/03.10.2024 г., е прието за установено, че на 03.10.2024 г., при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, Д. С. Д. – главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе е установил, че [Наименование]от Р. Турция извършва международен обществен превоз на товари с товарен автомобил Рено Премиум с peг. № [рег. номер], с прикачено към товарния автомобил полуремарке [Марка] с рег. № [рег. номер], като ППС е било техническо неизправно, а именно: на товарния автомобил на втора ос от дясна вътрешна страна има гума с множество цепнатини и липсващи части, като на места се вижда кордата – опасна техническа неизправност; на товарния автомобил от лява страна помощното огледало за виждане назад е с наличие на пукнатини и липсващи части от и по огледалната му повърхност – значителна техническа неизправност; на полуремаркето на трета ос от дясна страна има повреден спирачен цилиндър, който е корозирал и не функционира добре, като не предава достатъчно спирачно усилие на спирачните накладки към спирачния диск – значителна техническа неизправност. Тъй като нарушителят е нямал постоянен адрес на територията на Република България е прието, че е налице правното основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г“ ЗАП. По делото са приети като писмени доказателства горецитирания АУАН № 4175/03.10.2024 г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление (НП) № 38-0009174/03.10.2024 г. С. И. – главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ при ИА „Автомобилна администрация“, с което за описаните нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 101, ал. 4 и във вр. с Приложение № 5, Част I, т. 5.2.3, б. „г“, изр. 2, т. 3.3, б. „б“, изр. 2, т. 3.2, б. „а“, изр. 2 и т. 1.1.1б, б. „г“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 3 и т. 2 ЗДвП са наложени на [Наименование]четири административни наказания „глоба“ в размер съответно на 500 лв., 200 лв., 200 лв. и 200 лв. Видно от отбелязването в ЗППАМ № РД-14-4474/03.10.2024 г., същата е връчена срещу подпис на [Наименование]на 03.10.2024 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез ССЕВ от „БАЙРАК ТРАНС“ ЕООД, чрез адв. А. Д. от АК – Благоевград, в Административен съд – София - град на 11.11.2024 г. В хода на съдебното производство като писмени доказателства по делото са приети още заверени копия на 2 бр. Свидетелства за регистрация Част II № ••••••••••• и № •••••••••••, в които като собственик на влекач „Рено Премиум“ с рег. № [рег. номер], и на полуремарке [Марка] с рег. № [рег. номер] е вписан „БАЙРАК ТРАНС“ ЕООД. При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. В тази връзка е необходимо да се уточни, че доколкото „БАЙРАК ТРАНС“ ЕООД е собственик на превозното средство, именно неговата правна сфера е засегната неблагоприятно от процесната ЗППАМ и той се явява неин адресат, макар и да не е бил посочен като такъв от административния орган, нито да е било разпоредено от същия да бъде уведомен. Заповедта е връчена единствено на водача [Наименование], за когото по делото няма данни да е служител на дружеството, нито да е надлежно упълномощен да получава документи от негово име. След като оспореният административен акт не е бил съобщен по реда на чл. 61, във вр. с чл. 18а АПК на „БАЙРАК ТРАНС“ ЕООД и в ЗАП липсва специална разпоредба за съобщаването му, която да изключва приложението на общата, се налага изводът, че жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е узнал за заповедта на 28.10.2024 г., както се сочи в писма рег. индекс № РД-14-4474/10.01.2025 г. и № РД-14-4474/7/28.01.2025 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе, то към датата на подаване на жалбата в съда – 11.11.2024 г., законоустановеният срок за оспорването ѝ не е бил изтекъл. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения: Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 1 ЗАП и представените Заповеди № РД-01-67/29.02.2024 г. и № РД-01-68/29.02.2024 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Оспорената заповед е издадена в законоустановената писмена форма, като съдържа правни и фактически основания за прилагане на обжалваната ПАМ по т. 1. Според настоящия съдебен състав обаче, разпоредителна ѝ част е непълна и неясна в степен на липсата на такава, тъй като административният орган се е ограничил да посочи в нея само правното основание - чл. 106, ал. 1, т. 3, б. „г“ и ал. 2, т. 2 ЗАП, начина на изпълнение на наложената ПАМ - чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство и документите, свързаните с извършвания превоз, иззети със съставения АУАН, и срока за изпълнението – до заплащането на наложената глоба, постановена с наказателно постановление. Липсва изрично изразена воля за прилагане на атакуваната ПАМ, изразяваща се във временно спиране от движение на моторното превозно средство, както е сторено с наложената в т. 2 ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП, която обаче не се обжалва и съотв. не е предмет на настоящото производство. За да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, е необходимо от съдържанието на административния акт да може да се установи волята на административния орган, респективно разпоредените задължения (в случая приложената ПАМ). Последните намират формален израз в диспозитивната (разпоредителна) част на индивидуалния административен акт, която е негов основен елемент, а отсъствието му се счита за отсъствие на волеизявление. Още повече, че в конкретния случай те не могат да бъдат изведени и от обстоятелствената му част, тъй като и там не са посочени. Според съда този съществен реквизит на обжалвания акт не може да бъде преодолян чрез описание на начина на налагане на ПАМ. Цитираната законова разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗАП предвижда „временно спиране от движение на пътно превозно средство“ като принудителна административна мярка. Именно това е същността и правната природа на мярката. Посоченото в заповедта сваляне на регистрационна табела и отнемането ѝ, заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство и свързаните с извършвания превоз документи, са всъщност способите за осъществяване на тази мярка, а не самата мярка. Още повече, че в тази част също има неяснота относно документите за регистрацията на ППС и тези, свързани с извършвания превоз, които не са индивидуализирани по наименование, номер и дата на издаване. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че от гледна точка на правната сигурност, адресатът на мярката трябва да узнае не само какви действия ще бъдат предприети спрямо неговото превозно средство, но и каква е правната същност на тези действия. Временното спиране от движение води със себе си определени правни последици. Когато в заповедта е посочено само свалянето на регистрационните табели, без да се упомене временното спиране от движение, се създава риск адресатът на заповедта да не схване пълния обхват на наложените ограничения. Разпоредителната част на заповедта е особено съществена, защото съдържа волята на административния орган, съобразно вменените му правомощия, поради което тя следва да е конкретна и ясна. Липсата на конкретизация на наложената мярка създава правна несигурност за адресата на акта, а и за съда при провеждането на контрол за законосъобразност и следва да се приравни на липса на разпоредителна част на акта, което е съществено нарушение на изискването за форма, закрепено в чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съставляващо основание за отмяна на същия. На следващо място, трябва да се отбележи, че превозното средство, спрямо което се прилага ПАМ, следва да бъде надлежно индивидуализирано. Действително в мотивите на заповедта са описани две превозни средства, но нито от тях, нито от разпоредителна ѝ част, става ясно дали мярката се налага по отношение на някое от тях, кое точно, или спрямо и двете превозни средства, за разлика от наложената в т. 2 ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП, където изрично е уточнено, че касае само товарен автомобил Рено Премиум с peг. № [рег. номер]. Както се посочи вече, ЗППАМ трябва да бъде достатъчно конкретна и определена, за да може адресатът да разбере точно какви са правните последици и спрямо кое негово имущество се прилагат. Ето защо липсата на индивидуализация на превозното средство в разпоредителната част на заповедта, като освен всичко друго е използвано единствено число, създава правна несигурност относно обхвата на ПАМ, затруднява изпълнението на заповедта, като създава възможност за различни интерпретации при изпълнението ѝ, както и при съдебния контрол върху нейната законосъобразност, което е недопустимо. За пълнота на изложението е уместно да се посочи, че по делото не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на процесната заповед, а предвид констатирания порок във формата ѝ, се препятства възможността съдът да извърши адекватна преценка дали актът е издаден в съответствие с материалния закон, както и с неговата цел. От друга страна установените нарушения на изискванията за форма прави ненужно обсъждането на следващите основания за незаконосъобразност на акта, доколкото и при евентуално приемане на тяхната липса в случая, не би се стигнало до по-различен резултат. По изложените съображения съдът счита, че жалбата на „БАЙРАК ТРАНС“ ЕООД е основателна, респ. обжалваната от него ЗППАМ в оспорваната ѝ част е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. При този изход на спора само жалбоподателят има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът