Решение № 487 от 2.11.2020 г. на Административен съд - Монтана по дело № 422/2020 г.

Административен съд - МонтанаАдминистративно02.11.2020 г.докладчик МАРИЯ НИКОЛАЕВНА НИЦОВА

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 245/29.07.2020 г., постановено по АНД № 622/2020 г. по описа на Районен съд Монтана. ОСЪЖДА Г.Р.Р., с адрес •••, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр.София, сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател:

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ЗАНН. С решение № 245/29.07.2020 г., постановено по АНД № 622/2020 г. по описа на Районен съд Монтана, е потвърдено наказателно постановление № 40/02.03.2020 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ град София, към ГД „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на Г.Р.Р., с адрес •••, е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева на основание чл.81а от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл.44 от ЗРА. На основание чл.90, ал.1 от ЗРА е отнета в полза на държавата самоделна дръжка на уред за електроулов с дървена дръжка, метална мрежеста основа и електрически кабел. Горното решение е обжалвано с касационна жалба от Р., с искане да бъде отменено решението на РС Монтана, като неправилно, без да излага конкретни доводи. В съдебно заседание се явява лично и изразява становище в подкрепа на жалбата. Ответникът, представляван от пълномощника юрк.Папазов изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно. Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по посочените по-долу съображения. Решението на Районен съд Монтана е правилно и законосъобразно. От фактическа страна по делото е установено, че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № В 0015420/02.10.2019 г., за това, че на 02.10.2019 г. в 16.30 часа, на река Огоста под моста на околовръстен път превозва уред за електроулов в каросерията на автомобил товарен марка „И••• ", с peг. № М••• ВН, с цвят червен по черен път, без да притежава разрешително за улов за научноизследователски цели по чл.40 от ЗРА. След което е издадено наказателно постановление /НП/ № 40/02.03.2020 г. от началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България ”гр.София, област Монтана към главна дирекция ”Рибарство и контрол” към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, за извършеното нарушение му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева на основание чл.81 а от ЗРА и са отнети в полза на държавата самоделна дръжка на уред за електроулов с дървена дръжка, метална мрежеста основа и електрически кабел. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства, въпреки изложените пред въззивния съд възражения, в които се оспорват фактите, но без да има доказателства за тези твърдения. За да потвърди наказателното постановление съдът е приел въз основа на всички събрани в производството доказателства, че нарушението е доказано и правилно и законосъобразно е наложено административно наказание на виновното лице. Приел е, че е осъществен съставът на чл.44 от ЗРА, нарушението е съставомерно. Съгласно чл.44 от ЗРА „Забранява се пренасянето и превозването на технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток, с изключение на случаите, в които лицето притежава валидно разрешително за улов за научноизследователски цели по чл. 40.“ Породи което правилно е приложена и административнонаказателната разпоредба на чл. 81а от ЗРА „Който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал. 2 и/или чл. 44, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.“ По разбиране на съда, нарушението е безспорно доказано, с всички допустими доказателства и доказателствени средства, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Безспорно е установено по делото, че нарушителят е превозвал забранено техническо съоръжение, при което правилно и законосъобразно му е съставен АУАН, впоследствие издадено НП. Не се подкрепят от събраните доказателства изложените от касатора твърдения, че нарушението не е безспорно установено, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените твърдения не се подкрепят от доказателства в производството. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и направените възражения и е постановил напълно обосновано и правилно решение. Настоящият съдебен състав не споделя и изложеното в касационната жалба становище, за неправилно решение, още повече, че не са посочени конкретни доводи. При тези съображения, настоящият състав напълно споделя изложеното от въззивния съд и не намира за нужно да го преповтаря, като съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 АПК е възможно да препрати към мотивите на въззивния съд. Настоящият състав споделя правни изводи на РС Монтана, същият е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, като предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и изложението на юрисконсулта, съдът намира, че следва да е в размер на 80 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правна помощ/НЗПП/. Предвид гореизложеното, административният съд

Цитирани разпоредби

15