Решение № 4242 от 6.12.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1282/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А. О. Т. от [населено място] против решение № 1040-01-235/29.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 5104-01-35/16.07.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, за неприемане на трудова злополука по декларация № 5101-01-22/17.04.2024 г. при ТП на НОИ – Благоевград, подадена от Т.. Административният акт се обжалва като издаден в нарушение на чл. 35 от АПК. Жалбоподателят сочи, че изводите на органа за липса на трудова злополука към 17.10.2023 г. са изведени при едностранчиво и непълно установяване на фактическата обстановка, респ. без да бъдат зачетени възраженията на Т. от 12.07.2024 г. Твърди се, че установеното към 05.01.2024 г. увреждане на здравето на жалбоподателя е в причинна връзка с декларираното събитие от 17.10.2023 г., без обаче полученото увреждане да го е възпрепятствало да продължава да изпълнява трудовите си задължения и да води обичайния си начин на живот до 05.01.2024 г. В хода на производството жалбоподателят се представлява от адв. А. Я., която поддържа изложените в жалбата възражения. Иска се отмяна на акта като незаконосъобразен и присъждане на направените разноски, без списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Благоевград, чрез юрк. М., оспорва подадената жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В хода на устните състезания поддържа, че нито в административното, нито в съдебното производство е установено кога е настъпила процесната травма на Т., дали е по време на работа и в изпълнение на служебни задължения, поради което не било изпълнено условието на чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Сочи, че протоколът за признаване или не на злополуката за трудова не е индивидуален административен акт и същият не подлежи на обжалване, поради което в хода на административното производство не са разгледани по същество исканията на Т. по възраженията му от 12.07.2024 г. Твърди, че след като административният орган не е установил по безспорен начин, че е настъпила злополука, която да е с характеристиките на трудова такава, то изискването на медицинска експертиза в хода на административното производство не е необходимо. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Заинтересована страна - „Интерпласт груп - 2011“ ООД, чрез адв. [населено място], оспорва подадената жалба. В хода на устните състезания поддържа, че не е доказано настъпване на злополука по отношение на жалбоподателя към 17.10.2023 г. Сочи, че временна неработоспособност спрямо Т. е установена с издаването на болничен лист към момент, който е отдалечен с два месеца и двадесет дни след 17.10.2023 г. Твърди, че не е изяснена и доказана връзката между уврежданията на Т. и работата му на 17.10.2023 г. Сочи, че доводите на жалбоподателя, свързани с факта, че не е разпитан гръцкият лекар, имат за цел да заблудят съда, тъй като няма как да бъде разпитан лекаря, още повече, че не е посочен адрес, нито къде практикува. Оспорват се възраженията на Т., касаещи неприложени по преписката записи от камери, тъй като „на жалбоподателя му е ясно, че както в България, така и в Гърция записите от камерите се съхраняват в рамките на един месец“, респ. същият не е проявил никаква активност по събиране на доказателства. Иска се жалбата да бъде отхвърлена и да се присъдят направените разноски, без списък по чл. 80 от ГПК.

По отношение допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 2948/30.09.2024 г. по делото, което продължава да поддържа. Жалбоподателят е адресат на акта, респ. има правен интерес от оспорването. Актът е годен и допустим за оспорване на основание чл. 118, ал. 1 от КСО като жалбата е подадена на 18.09.2024 г., с което е спазен срокът по чл. 118, ал. 1 от КСО при съобщаване на акта на 05.09.2024 г. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК с оглед постоянния адрес на жалбоподателя. Не се установиха отрицателни процесуални предпоставки за произнасяне по съществото на спора.

Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.04.2024 г. А. О. Т. е сезирал ТП на НОИ – Благоевград по реда на чл. 57, ал. 2 от КСО с декларация за трудова злополука (л.17). Декларирано е травматично увреждане на крайниците на Т., получено след падане от височина от 2, 7 метра на 17.10.2023 г. по време на изпълнение на трудовите му задължения към „Интерпласт груп - 2011“ ООД, изразяващи се в изграждане на щанд на дружеството в палатата „Метрополитен експо“, [населено място], Република Гърция.

Изрично е посочено, че трудовите задължения са изпълнявани при условия на командироване, „но без връчена заповед за командироване“. Посочени са свидетелите на злополуката – Н. К., А. А., Т. Т., А. О., Х. Б. и д-р Н. А.. С писмо от 19.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград (л.104), декларацията е представена на „Интерпласт груп - 2011“ ООД като е указано на дружеството да посочи двама представители от комитета по условия на труд във връзка с разследване на злополуката от страна на ТП на НОИ – Благоевград и същевременно е указано самото дружество да организира разследване на обстоятелствата, при които е станала злополуката, в рамките на 5 работни дни от получаването. Изрично е указано, че дружеството следва да представи писмени обяснения от свидетелите на злополуката като са изброени всички такива от декларацията на Т. с изключение на д-р Н. А. и А. О.. Писмото от 19.04.2024 г. е издадено към момент, към който не е издадена заповед по реда на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) за образуване на производство по разследване на декларираната трудова злополука.

Писмото е получено от „Интерпласт груп - 2011“ ООД на 23.04.2024 г. (л.105).

На 30.04.2024 г. от страна на „Интерпласт груп - 2011“ ООД е представен пред ТП на НОИ - Благоевград Протокол № 1/29.04.2024 г. (л.30), съставен от „комисия“ по разследване, в която участват Н. К. и Х. Б.. Разследващата „комисия“ при „Интерпласт груп - 2011“ ООД не е установила данни за трудова злополука, съгласно декларираните от Т. данни, като се е позовала на обстоятелството, че „Никой от посочените свидетели, не е видял или разбрал да е ставало трудова злополука“. Тези свидетели са членовете на разследващата комисия Н. К. и Х. Б., както и А. А. и Т. Т.. Протоколът не свидетелства за обяснения на А. О., който е посочен като свидетел в декларацията на Т.. Същевременно като част от административната преписка са представени писмени обяснения (л.32-41) от жалбоподателя, датирани към 15.04.2024 г. (л.32), от И. Т. – без дата (л.34), Н. К., датирани към 25.04.2024 г. (л.35), А. А., датирани към 25.04.2024 г. (л.37) и 14.05.2024 г. (л.36), Т. Т., датирани към 25.04.2024 г.(л.36), А. О., датирани към 25.04.2024 г. (л.39) и Х. Б., датирани към 25.04.2024 г. (л.40) и 14.05.2024 (л.41).

По делото не са представени доказателства, позволяващи да се установи кой, кога и по какъв ред е изисквал, приобщавал или представял посочените обяснения.

По делото няма доказателства, че разпореденото с писмото от 19.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград към „Интерпласт груп - 2011“ ООД разследване на декларираната трудова злополука е протекло при обезпечено право на участие по реда на чл. 58, ал. 4 от КСО по отношение на Т. като „пострадал“.

Със заповед № 1015-01-65 от 07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград е образувано производство по разследване на декларираната злополука (л.90). Със заповедта е определен състав на разследваща комисия, включващ представител на ТП на НОИ – Благоевград, представител на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград, Х. Б. - управител на „Интерпласт груп - 2011“ ООД и председател на комитета по условия на труд при работодателя, както и Н. К. като представител на работещите при комитета по условия на труд. Със заповедта е определен краен срок за приключване на разследването до 17.05.2024 г., но със заповед № 1015-01-73/20.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград срокът за разследване е удължен до 20.06.2024 г. При разследването е приобщена и обсъдена следната медицинска документация:

1. Резултат от образно изследване от д-р Н. към рентгенография от 26.10.2023 г. - на дясна колянна става в лицевата проекция и профил: Уплътнени ставни ръбове с остеофити по еминенции интеркондилика и странични ставни ръбове; Стеснена медиално ставно пространство; Фсморопателарна остеохондроза; Заключение: Гонартрозис декстра, както и рентгенография от 03.01.2024 г. - на дясна лакетна става в лицева проекция и профил, със следните данни: Уплътнени залавни места в областта на двата епикондила; Остеохондроза по ставно пространство; Заключение: Епикондлитис;

2. Болничен лист № Е20233925895 от 05.01.2024 г. с диагноза: Множествени счупвания на костите на предмишницата, код по МКБ S52.7., дадена въз основа на анамнеза: „при падане си наранил лакътя, от направена снимка и консултация с ортопед - има данни за напукване на няколко места на костите на предмишницата и лакътя. Дадена препоръка за обездвижване и абсолютен покой на ръката“;

3. Амбулаторен лист № 240263016923/26.01.2024 г. с диагноза контузия на лакътя, код по МКБ S52.7., дадена въз основа на анамнеза: „м. октомври 2023 г. получил травма на дясна лакътна област. Лекуван в [населено място] с мека имобилизация на ставата. Предписана е ЛФК и физиотерапия“;

4. Амбулаторен лист № 24061 DO 162DD/01.03.2024 г. с анамнеза: постъпва за ФТР по повод болки и ограничени движения в дясна лакътна става;

5. Служебна бележка № 00025/04.01.2024 г. за посещение от А. Т. на консултативно - терапевтичен център „Живот без болка“, [населено място]. В служебната бележка е вписана диагноза: Obspost fissure os Ulnaris dex.“;

За резултатите от разследването е съставен Протокол № 5103-01-6 от 26.06.2024 г. (Протокол), подписан от комисията по заповед № 1015-01-65/07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград (л.26).

С Протокола е направен следния извод: „Събраните в хода на разследването доказателства не потвърждават декларираното от пострадалия обстоятелство, че същият е паднал по време на командировката в Атина. Падането на посочената от Т. дата, не е довело до временна неработоспособност. Няма настъпила временната неработоспособност, тъй като няма издаден болничен лист, удостоверяващ внезапно травматично увреждане. А. Т. е продължил да изпълнява служебните си задължения до 04.01.2024 г. Първичен болничен лист за временна неработоспособност е издаден на 05.01.2024 г. с диагноза „Множествени счупвания на костите на предмишницата“ и причина: 01 общо заболяване, т. е. 2 месеца и 20 дни след декларирания инцидент.“.

Изводът, че Т. не „е паднал по време на командировката в Атина“ е направен въз основа на данните от писмени обяснения на „командированите работници“, сред които са и членовете на разследващата комисия Х. Б. и Н. К.. Командироването на Тушнов е разглеждано като такова в периода 14.10.2023 г. – 18.10.2023 г., съгласно заповед № 78/14.10.2023 г. (л.54).

Протоколът не съдържа мотиви, от които да е видно обсъждане на твърденията на Т. в декларацията, че заповед за командировка не е му връчвана, както и че на 15.10.2023 г. е отпътувал за Гърция и се е завърнал в страната на 19.10.2023 г., заедно с колегите си. В протокола липсва обсъждане на удостоверение от 06.03.2024 г. на ОД на МВР – Благоевград (л.64), според което Т. е влязъл в страната на 19.10.2023 г. В протокола не се излагат съображения за съдържанието, времето и условията, при които са дадени писмените обяснения от „командированите работници“. В този смисъл, не е обсъдено, че всички обяснения от 25.04.2024 г., дадени от Н. К., А. А., Т. Т., А. О. и Х. Б., са структурно еднакви и свидетелстват за командировка в период от 14.10.2023 г. до 18.10.2023 г. В протокола не е обсъдено, че Х. Б. – управител на дружеството и член на разследващите комисии по Протокол № 1/29.04.2024 г. и Протокол № 5103-01-6 от 26.06.2024 г., като свидетел дава обяснения от 14.05.2024 г. (л.41), с които признава, че на 17.10.2023 г. Т. е бил ангажиран с работа на височина: „На 17.10.2023 г. около 8, 30-9, 00 започна сглобяването на щанда на фирма Интерпласт 2011 г. не съм нареждал на А. Т. да се качи на стълбата за монтаж на рекламното табло.“.

В протокола не се излагат съображения относно обясненията на съпругата на Т. (л.34), както и относно причини, поради които не е зачетен като свидетел д-р Н. А. – изрично посочен в декларацията за трудова злополука и явяващ се единственото необвързано по никакъв начин със страните лице.

Изводът в Протокола, че: „Падането на посочената от Т. дата, не е довело до временна неработоспособност“, макар да е в очевидно противоречие с извода, че Т. въобще не е падал, не е обоснован към конкретно събрани доказателства.

Разследващата комисия изключва наличие на травматично увреждане, поради факта, че „няма издаден болничен лист“. Декларативно се посочва, че „Първичен болничен лист за временна неработоспособност е издаден на 05.01.2024 г. с диагноза „Множествени счупвания на костите на предмишницата" и причина: 01 общо заболяване, т. е. 2 месеца и 20 дни след декларирания инцидент“. Комисията не обсъжда заявеното от Т. в обясненията му, че е търпял болките в ръката си с очакване за отминаване, но поради усилването им е потърсил лекарска помощ на 03.01.2024 г. Комисията не обсъжда и факта, че Т. очевидно не дава сведения за целите на анамнезите при прегледите, от които може да се направи извод за трудова злополука, напротив формално е установена нетрудова злополука (л.72-78). Разследващата комисия не обсъжда причините за даването на тези сведения и същевременното деклариране на трудова злополука във вр. с установените счупвания при условие, че падането през октомври 2023 г. е сочено като причина за счупванията при снемане на анамнезите на 05.01.2024 г. (л.66 и л.78) и 26.01.2024 г. (л.68).

Разследващата комисия не е разглеждала и не излага мотиви относно изключването от медицинска гледна точка на причинна връзка между установеното към 05.01.2024 г. здравословно състояние на жалбоподателя, касаещо дясна лакетна става, и декларираното събитие от 17.10.2023 г., респ. за изследване на факта дали травма като процесната предполага възможност на лицето да продължава да изпълнява трудовите си задължения и да води обичайния си начин на живот.

Разследващата комисия не е разглеждала и не излага мотиви относно причинна връзка между приетите от нея резултати от образната диагностика от 26.10.2023 г., свързани със заключение за Гонартрозис декстра по отношение на дясна колянна става на Т. и декларираното събитие от 17.10.2023 г. По делото няма доказателства разследването на декларираната трудова злополука да е протекло при обезпечено право на участие по реда на чл. 58, ал. 4 от КСО по отношение на Т. като „пострадал“.

Протоколът е връчен на Т. на 08.07.2024 г. (л.25), който на 12.07.2024 г. е подал възражение (л.22), с което по същество е оспорена истинността на обясненията на свидетелите, обоснована е тяхната заинтересованост и са посочени непълноти относно изясняването на фактическата обстановка – изискване на информация от представители на процесното изложение, провеждане на разпит на д-р Н. А. и установяване чрез медицинска експертиза на причинната връзка между декларираната злополука и здравословното състояние на Т.. Четири дни по – късно, на 16.07.2024 г., е издадено разпореждане № 5104-01-35/16.07.2024 г. (л.15) от Р. К. - длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, определено със заповед № 1015-01-118/02.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград (л.134), с което декларираната от Т. трудова злополука не е приета.

Мотивите за отказа са изцяло основани на съображенията, изложени в Протокол № 5103-01-6 от 26.06.2024 г. като отново е прието, че: „От събраните в хода на разследването доказателства не се потвърждава декларираното от пострадалия обстоятелство, че същият е паднал по време на командировката в Атина. Падането на посочената от Т. дата, не е довело до временна неработоспособност. Няма настъпила временна неработоспособност, тъй като няма издаден болничен лист, удостоверяващ внезапно травматично увреждане.… В настоящия случай не е изпълнен фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно не се потвърждава злополуката да е станала през време, във връзка или по повод на работата и в интерес на предприятието, както и не е настъпила временна неработоспособност. Същата е настъпила 2 месеца и 20 дни след декларираното падане.“ Възраженията на Т. от 12.07.2024 г. не са обсъждани при издаване на разпореждането.

С жалба от 31.07.2024 г., подадена по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО, Т. е обжалвал по административен ред разпореждането. Жалбата е основана на пропуск да бъде обсъдено неговото възражение от 12.07.2024 г., както и поддържане на доводите в него.

С решение № 1040-01-235/29.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград е потвърдено разпореждане № 5104-01-35/16.07.2024 г. Мотивът, с който се отхвърля жалбата е недоказана причинна връзка между увреждането, съгласно болничен лист от 05.01.2024 г., и извършваната работа на 17.10.2023 г. При издаване на решението, решаващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, установена в хода на разследването. Прието е, че при проверката не са допуснати нарушения на материалното и процесуалното право.

Решение № 1040-01-235/29.08.2024 г. не съдържа мотиви, от които да е видно обсъждане на конкретните възражения на жалбоподателя, вкл. и по възражението му от 12.07.2024 г. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт:

Оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО по повод оспорване по административен ред на разпореждане, издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, съгласно заповед № 1015-01-118/02.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград. В този смисъл не се установяват основания за недействителност по см. на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила, съдът намира, че е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на акта.

Основен принцип при провеждане на административните производства е съблюдаването на безпристрастността на лицата, натоварени с правомощията по неговото развитие и приключване. Съгласно чл. 10, ал. 2 от АПК, не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. Съгласно чл. 33, ал. 1 от АПК, когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2, длъжностното лице се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството.

Безпристрастността е принцип, който следва да бъде съблюдаван и в хода на производствата по разследване на трудови злополуки. В случая, този принцип не е спазен, тъй като е допуснато Х. Б. и Н. К., в качеството им на длъжностни лица, определени като членове на разследващата комисия, съгласно заповед № 1015-01-65 от 07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, която комисия има функциите на помощен орган към произнасянето на контролния орган по чл. 60, ал. 1 от КСО, да участват в разследване, в което имат качеството и на „свидетели на злополуката“ по см. на НУРРОТЗ.

„Свидетели на злополуката“ по см. на НУРРОТЗ могат да бъдат само неучастващи в производството лица по см. на чл. 44 от АПК, които по арг. от чл. 44, ал. 5 от АПК са бъдещи свидетели в евентуално съдебно производство. В този смисъл дадените към 25.04.2024 г. от Х. Б. и Н. К. „писмени обяснения“, който момент дори предхожда формалното образуване на разследването към 07.05.2024 г., както и дадените такива от Х. Б. към 14.05.2024 г., могат да бъдат определени единствено като сведения от неучастващи в производството лица по см. на чл. 44 от АПК.

От тук и извода, че в нарушение на чл. 10, ал. 2 във вр. с чл. 33, ал. 1 от АПК нито Х. Б., нито Н. К., нито директора на ТП на НОИ – Благоевград са предприели служебно действия по (само)отвод на членовете на разследващата комисия, след като същите имат и качеството на „свидетели на злополуката“ по см. на НУРРОТЗ, респ. участват в разследването едновременно като неучастващи в производството лица по см. на чл. 44 от АПК и като участващи длъжностни лица в разследващата комисия.

Като краен резултат е допуснато Х. Б. и Н. К. да самооценяват и преценяват достоверността на собствените си сведения за целите на установяване резултатите от разследването по см. на чл. 58, ал. 3 от КСО и чл. 10 от НУРРОТЗ. Възможността за самооценяване на собствените им изявления изключва от само себе си обективността в техните възприятия и изводи, а от тук и липсва гаранция за истинността по см. на чл. 7 от АПК на установеното в съставения протокол по чл. 10 от НУРРОТЗ.

Недопустимо е съставът на разследващата комисия да включва лица, чийто обяснения, събрани в хода на административното производство и като част от „командированите работници“, да служат като аргумент за извода в разпореждането на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, респ. в акта на решаващия орган, че е невярно твърдението на Т., че е паднал от височина при поставяне на рекламно пано при изграждане на щанд на „Интерпласт груп - 2011“ ООД, в палатата „Метрополитен експо“, [населено място], Република Гърция.

Наред с горното, от данните по делото се установява и неспазване на правилата на чл. 35 от АПК, чл. 36, ал. 3 от АПК и чл. 58, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 8, ал. 3 от НУРРОТЗ.

Съгласно чл. 58, ал. 4 от КСО, при разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват работник или служител от същата професия, или член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или представител на синдикалната организация, в която членува, както и да посочи представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от НУРРОТЗ, при всяко разследване на злополука имат право да присъстват, в зависимост от случая, лицата по чл. 58, ал. 4 и 5 от Кодекса за социално осигуряване.

По делото не се събраха каквито и да е доказателства, от които да е видно, че разследването на декларираната трудова злополука е протекло при зачитане уредените в чл. 58, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 8, ал. 3 от НУРРОТЗ права на Т. като пострадал.

Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.

По делото се установи, че на 12.07.2024 г. Т. е подал възражение срещу изготвения Протокол по чл. 10 от НУРРОТЗ, което съдържа конкретни аргументи против установените в него факти, а именно оспорена е истинността на обясненията на свидетелите, обоснована е тяхната заинтересованост и са посочени непълноти относно изясняването на фактическата обстановка – изискване на информация от представители на процесното изложение, провеждане на разпит на д-р Н. А. и установяване чрез медицинска експертиза на причинната връзка между декларираната злополука и здравословното състояние на Т.. Съдът не установи мотиви по същество по преписката, от които да е видно обсъждане на възражението на жалбоподателя от 12.07.2024 г. при издаване на разпореждане № 5104-01-35/16.07.2024 г., респ. по същество в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград. Необсъждането на тези възражения, които пряко касаят обективността и истинността на доказателствената съвкупност, при която са издадени както разпореждането за неприемане на трудовата злополука, така и акта на решаващия орган, съдът намира за пряко нарушение на процесуалните правила на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК.

Тези нарушения, в допълнение към необезпечените права на пострадалия по чл. 58, ал. 4 от КСО, са съществени по см. на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като не позволяват обоснована преценка, че фактите по разследването са надлежно установени.

Наред с горното, следва да бъде посочено, че административният акт е немотивиран и по отношение очевидното разминаването между данните от удостоверение от 06.03.2024 г. на ОД на МВР – Благоевград (л.64), според което Т. е влязъл в страната на 19.10.2023 г., и приетото за установено, че периодът на командировка е приключил на 18.10.2023 г. Установяването, че на 19.10.2023 г. Т. е бил извън страната, за да може да се върне към тази дата, означава или че същият е предприел пътуване в работно време след края на командироването на 18.10.2023 г., за което няма никакви данни, или че всички „командировани работници“ са дали неверни сведения, че командировката е приключила на 18.10.2023 г. с прибиране в страната. В този смисъл, липсва критична проверка, свързана със събиране на данни за преминаването на държавната граница на всички „командировани работници“. Без връзка със съдържанието на „допълнително обяснение“ на Х. Б. от 14.05.2024 г. е приетото в разпореждането за неприемане на трудовата злополука и решението на решаващия орган, че: „На 19.10.2023 г. се прибрали от изложението“. Напротив, в „допълнително обяснение“ на Х. Б. от 14.05.2024 г. твърдение за дата на прибиране не се прави, а в обясненията от 25.04.2024 г. заявява, че „до 18.10.2023 бях с колеги от фирмата в Република Гърция“.

Съдът намира за немотивирано спрямо доказателствата по преписката, че заповедта за командироване на Т. е съществувала към посочената в нея дата на издаване. Не са събрани доказателства, които да оборят твърдението на Т., заявено още при деклариране на злополуката, че командироването в Гърция, в периода 15.10.2023 – 19.10.2023 г., е било без нарочна заповед за командировка и такава не му е връчвана. На практика по преписката е представена заповед за командироване № 78/14.10.2023 г. (л.54), за която няма данни нито за лицето, което я е издало, нито за връчването й, респ. същата като частен документ, който не носи подписа на Т., няма достоверна дата. Нещо повече, по преписката не са установени данни и за командировъчни заповеди на останалите „командировани работници“, за да бъде решен спорът за периода на командироване и да се провери истинността на дадените сведения от тези лица.

Тук е мястото да се посочи, че липсват съображения за съдържанието, времето и условията, при които са дадени писмените обяснения от „командированите работници“. В този смисъл, не е обсъдено, че всичките са структурно еднакви и свидетелстват за командировка в периода от 14.10.2023 г. до 18.10.2023 г., за която няма събрани доказателства с достоверни дати.

Липсват мотиви, които да обосноват бездействието в хода на разследването да бъде издирен и установен като свидетел д-р Н. А., който е посочен поименно от декларатора като лице, което го е прегледало и здравно обслужило, вкл. и поради загуба на съзнание. Нещо повече, Т. твърди, че обслужването е оказано не поради случайност, а като част от осигурена услуга от организатора на изложението („дежурен лекар“), в което е участвало дружеството. В тази връзка, доводът на заинтересованата страна, че възражението на Т. относно необходимостта от издирване на посочения гръцкият лекар, имат за цел да заблудят съда, са неоснователни. Налице са достъпни способи за служебно издирване и получаване на информация, чрез която да се провери на първо място верността на заявеното конкретно име на лекаря, а на второ – не съществуват пречки за изискване на сведения от издиреното лице.

Решението е издадено и при липса на обсъждане от медицинска гледна точка дали резултата от образното изследване от 26.10.2023 г., свързани със заключение за Гонартрозис декстра по отношение на дясна колянна става на Т., е несъвместимо с падане от височина, относимо в период към 17.10.2023 г., или напротив е съвместимо с падане. Това обсъждане е определящо, за да бъде отхвърлено или прието въобще твърдението за падане от височина, при което да е наранен десният крак на декларатора. При доказана връзка между увреждането на крака и падане е необходимо изследване от медицинска гледна точка за твърдението на Т., че е възможно да продължава да работи, въпреки нараняването. От друга страна, установена връзка между увреждане на крака и падане предполага и изследване на ситуацията с ръката на Т.. Не е изяснен и не е разглеждан въобще въпросът дали Т. е предявил претенции и при какви условия пред своя работодател в периода преди декларирането от негова страна на злополуката, за да бъдат изяснени причините за забавянето при декларирането. Този въпрос е определящ за статута на Т. като лице, което или се ползва от травматичното си увреждане, което не е по повод на трудовата му дейност, за да черпи недобросъвестно права, или е лице, което временно е пренебрегвало или не е познавало трудовите си и осигурителни права.

В тази връзка е необяснимо, че разследващата комисия, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и директора на ТП на НОИ - Благоевград изключват наличие на травматично увреждане, поради факта, че „няма издаден болничен лист“ и се позовават декларативно, че „Първичен болничен лист за временна неработоспособност е издаден на 05.01.2024 г. с диагноза „Множествени счупвания на костите на предмишницата" и причина: 01 общо заболяване, т. е. 2 месеца и 20 дни след декларирания инцидент“, при положение, че липсва обсъжда на заявеното от Т. в обясненията му, че е търпял болките в ръката си с очакване за отминаване, но поради усилването им е потърсил лекарска помощ на 03.01.2024 г., както и че Т. очевидно не дава сведения за целите на анамнезите при прегледите, от които може да се направи извод за трудова злополука, но същевременното още преди деклариране на 17.04.2024 г. на трудовата злополука заявява при медицинските си прегледи „падането през октомври 2023 г.“ като причина за счупванията при снемане на анамнезите на 05.01.2024 г. (л.66 и л.78) и 26.01.2024 г. (л.68).

Разследващата комисия не е разглеждала и не излага мотиви относно изключването от медицинска гледна точка на причинна връзка между установеното към 05.01.2024 г. здравословно състояние на жалбоподателя, касаещо дясна лакетна става, и декларираното събитие от 17.10.2023 г., респ. за изследване на факта дали травма като процесната предполага възможност на лицето да продължава да изпълнява трудовите си задължения и да води обичайния си начин на живот. Съгласно практиката на ВАС при разрешаване въпроса за причинната връзка при настъпило травматично увреждане, административните органи по чл. 60, ал. 1 КСО не са длъжни да съобразят своя акт със заключението на компетентния орган по медицинската експертиза, както това става в случай на нетравматично увреждане, т. е. заключението няма преюдициално значение за тяхното произнасяне и за преценката на основанията по чл. 55, ал. 1 КСО (решение № 13237 от 8.10.2019 г. по адм. д. № 5/2019 г., VІ отд., решение № 14437 от 29.10.2019 г. по адм. д. № 10069/2019 г., VІ отд., решение № 12752 от 14.12.2021 г. по адм. д. № 8187/2021 г., VІ отд. и др.).

При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 146, т. 3 от АПК оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград следва да бъде отменено и преписката върната за ново разглеждане, при което да се извърши ново разследване на декларираната трудова злополука от нов състав на комисия, определен от директора на ТП на НОИ – Благоевград, при което да се обезпечат правата на пострадалия за участие в разследването и да се изяснят обстоятелствата, съгласно изложеното в мотивите на настоящия съдебен акт.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на съдебните разноски по делото в размер 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Административен съд – Благоевград