Решение № 2 от 10.1.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 335/2022 г.

Производството е по глава ХХI от НПК. С присъда № 32 от 11.12.2021 г. по НОХД № 2503/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Н. Ч. Н. с бил признат за виновен в извършването на престъпление чл. 116, ал. 1, т. 6а вр. чл. 115 НК – убийство, извършено в условията на домашно насилие, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 НК седемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. От така наложеното на Н. Ч. Н. наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето на предварителното му задържане по делото, считано от 29.07.2021 г. до влизане на присъдата в законна сила. С присъдата си първият съд се e извършил разпореждане и с приложените по делото веществени доказателства, като е възложил в тежест на подсъдимия за заплащане и на направените по делото разноски. Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв. М. К. – защитник на подсъдимия Н. Ч. Н.. В жалбата и допълненията към същата, подадени в срока по чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 320, ал. 1 от НПК, се прави искане присъдата да бъде отменена или изменена. Релевират се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на съдебния акт. Претендира се за преквалификация на деянието, за което е осъден Н. по по-леко наказуемо престъпление и налагане на наказание, съобразено с изискванията на чл. 36 НК, като се прави оплакване, че наложеното от първия съд наказание е явно несправедливо. В хода на съдебните прения, представителят на Апелативна прокуратура поддържа, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт, която сочи на извършено престъпление по повдигнатото на подсъдимия обвинение за квалифициран състав на убийство. Пледира да бъде потвърдена изцяло присъдата, с която подсъдимият е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6а вр. чл. 115 от НК. По делото няма встъпили частни обвинители и граждански ищци. Защитниците на подсъдимия, в хода на съдебните прения пред въззивния съд, оспорват приетата от първия съд фактическа обстановка. Пледират, че са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е причинил смъртта на жертвата в състояние на афект. Подробно аргументират доводите си за наличието на противоречия в доказателствата, както и за позоваването на първия съд на доказателства, които не са били събрани по предвидения процесуален ред, като визират назначената на досъдебното производство комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза. Излагат съображения, че посочената експертиза е била назначена в разрез в разпоредбата на чл. 145 НПК, поради което няма яснота по въпроса кога е била изготвена същата и за кой момент от освидетелстването на Н. следва да бъде отнесена. Прави се оплакване за липса на яснота по въпросите кои обстоятелства първият съд е приел за смекчаващи и кои за отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия. Излагат се и доводи, че възприетото от първия съд квалифициращо обстоятелство за убийство, извършено при условията на домашно насилие не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Във връзка с изложеното защитата моли въззивният съд да отмени присъдата на първата инстанция и да оправдае подсъдимия по обвинението. При условията на алтернативност, се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, а ако доводите не бъдат възприети - наложеното наказание лишаване от свобода да бъде намалено. Подсъдимият поддържа заявеното от защитниците си. В последната си дума подсъдимият Н. иска да му бъде намалено наказанието на около 12-13 години лишаване от свобода. Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена фактическата обстановка, възприета и от първия съд: Подсъдимият и пострадалата били съпрузи от 2008 година и живеели заедно П. на ул. “Г.“ № •, ет. • ап. •. Н. работел във фирма „ПГС П.“, където полагал плочки и В. инсталации по строителните обекти на търговеца. Пострадалата Н., престирала труд в „П.“ ООД като хигиенист в спортен обект на пешеходния мост над река М.. Първоначално отношенията между Н. били хармонични, като съпрузите правили опити да имат дете чрез ин витро процедури. Постепенно съвместното съжителство се влошило, като пострадалата започнала да злоупотребява с алкохол и скандалите, обидите и побоите станали ежедневие в семейството. След злоупотреба с алкохол Н. обиждала и псувала подсъдимия, а той й посягал, като прилагал физическа сила и й нанасял побои. Често пострадалата ходела на работа със синини по тялото и по главата си, като колегите й били наясно с обстоятелството, че са следствие на упражнявано от съпруга й /подсъдимия Н./ системно домашно насилие. На 28.07.2021 г. около 16.30 ч. Н. се прибрал от работа с бутилка ракия „Т.“. В семейното жилище установил, че пострадалата, която била напуснала работата си, е видимо пияна, а в боклука е изхвърлила празна бутилка от половин литър водка. Матракът в спалнята бил намокрен, според подсъдимия вероятно „напикан“, поради което го преместил в хола да съхне. Леглото в спалнята останало на подматрачна рамка, която Н. покрил от едната страна с олекотена завивка. Ситуацията го ядосала, защото той ходел на работа, а пострадалата непрекъснато пиела. Както обичайно, съпрузите започнали да се карат и обиждат. След кавгата се сдобрили и седнали да вечерят и да пият от ракията, която Н. бил купил. В даден момент пострадалата издърпала чашата от ръката на подсъдимия и я изпила. Той много се ядосал и двамата отново започнали да се карат, обиждат и псуват, като пострадалата му замахвала, казвайки че ще го отрови. Опитала се да го удари с бутилка, но той я отбил. Започнал да бута и удря Н. с голи ръце, „за да се вразуми“. След това - да й нанася с юмруци удари в корема и гърдите в резултат на което тя се опитвала да се оттегли в спалнята. Описаните действия произтекли в кухнята на апартамента. След това - в спалнята, подсъдимият взел летва от подматрачната рамка на леглото и започнал да нанася с нея множество удари по цялото тяло на пострадалата отпред и отзад – по ръце, крака, гръб, глава, корем. В един момент забелязал, че летвата от подматрачната рамка оставя сини следи по гърба на жертвата и преустановил ударите, като отишъл в кухнята, където първоначално се разразила кавгата между тях и заспал на дивана. Около 12, 00 часа вечерта Н. се събудил и влязъл в спалнята. Видял, че жена му е паднала на подматрачната рамка, застинала в неестествена поза и разбрал, че е мъртва. Обадил се на телефон 112, сигнализирайки за станалото. Изпратената от ЦСМП лекарка Л.А. /л. 146 гръб-л. 146 от делото на ОС, както и л. 25, том 2 от досъд. пр./ констатирала смъртта на пострадалата и съставила медицински фиш. Съгласно заключението на тройната съдебно–медицинска експертиза на труп № 155/2021 г. /том 2 л. 88-98 от досъд. пр./ в резултат на нанесения побой подсъдимият Н. причинил на пострадалата следните травматични увреждания: Травма на главата – кръвонасядания по меките покривки на черепа; множество кръвонасядания и охлузвания по кожата на лицето. Шийна травма – счупване на подезичната кост, счупвания на хрущяли на трахеята кръвонасядания по кожата и мускулите на шията; Гръдна травма – счупване на ребра двустранно – VII – IX ребра в ляво и VI, VII, VIII, XI ребра вдясно, с кръвонасядания в местата на счупванията; дълбоки кръвонасядания по мускулатурата на гърба и ляв горен крайник, гръдния кош, корема и крайниците, кръвонасядания, охлузване и разкъсно- контузна рана на лигавицата на устните Коремна травма изразяваща се в разкъсвания на черния дроб, наличие на 1800 мл. течна кръв в корема с кръвопропиване на меките тъкани на коремната кухина, кръвоизливи под капсулата на черния дроб. Видно от същото заключение /на тройната съдебно–медицинска експертиза на труп № 155/2021 г., приложено на л. 88-98, том 2 от досъд. пр./ причина за смъртта на М. Н. е остра и масивна кръвозагуба – 1800 мл., вследствие разкъсването на черния дроб и опорака на червата, както и кръвопропиване на меките тъкани на коремната кухина. Всички установени травматични увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, притискане или тангенциалното му действие. Морфологичната им характеристика е сходна по давност с инкриминираната дата /29.07.2021 г./ и могат да са получени при нанасяне на побой с нанасяне на удари по главата, тялото и крайниците. По тялото и най-вече в коремната и гръдната области вещите лица са установили множество охлузвания с характерна П-образна форма с прави ъгли на фигурата и еднотипна ширина от 0, 6 см. Те могат да бъдат причинени от всеки твърд тъп предмет, имащ сходна характеристика. Съгласно протокола за химическа експертиза /том 2 л. 128 от досъд. пр./ наличието на алкохол в кръвта на пострадалата е било 3, 24 промила. Съгласно заключението на допълнителната тройна съдебно- медицинска експертиза по писмени данни № 354/2021 г., назначена на досъдебното производство /л. 106-120, том 2 от досъд. пр./ съгласно съдебно-медицинска експертиза на трупа на М. С.Н. смъртта й е настъпила в резултат на остра кръвозагуба изразяваща се в наличие на 1800 мл в коремната кухина, следствие разкъсването на черния дроб и опорака на червата, както и кръвопреливане на меките тъкани на коремната кухина. Установените разкъсвания на черния дроб са множествени, на място насложени едно върху друго. В съчетание с находките по кожата на корема /насложени множествени кръвонасядания и характерни П-образни охлузвания/ разкъсването на опорака на червата, може да се направи извод, че в коремната област на Н.а са нанесени множество удари с твърд тъп предмет със значителна сила. Причинените й по време на побоя разкъсвания на черния дроб са довели до т. нар. „паренхимно кървене“ – кървене на паренхимен орган, характеризиращо се с постоянно, слабо до умерено бързо кръвотечение. Предвид множеството разкъсвания в конкретния случай, в съчетания в разкъсания опорак, то острата загуба в обема, в който е установена, е настъпила за около 15-20 минути до около един час. Началото на острата кръвозагуба се характеризира със спад в артериалното кръвно налягане с повишаване на сърдечната честота, бледост на кожата, безпокойство, световъртеж. След изчерпване на компенсаторните механизми на тялото пострадалият става апатичен, движенията вяли и скоро след това изпада в безсъзнание. Смъртта настъпва бързо без изпитването на особени болки и страдания. При извършената токсо-химична експертиза на кръвта, иззета от трупа на М. Н. е установена концентрация на етилов алкохол 3, 24 промила. Тези стойности се определят като тежка степен на алкохолно опиване. Обичайно тежката степен на алкохолно опиване протича с тежко коматозно състояние и възможност да завърши със смърт поради парализа на центъра на дишане и сърдечно-съдовия център. Системното употребяване на алкохол може да доведе до привикване и адаптация към неговите ефекти с прояви, присъщи за по-лека степен на алкохолно опиване – емоционална нестабилност, нарушена координация, забавени реакции, мислене, говор, понижена чувствителност. Смъртта на пострадалата е настъпила от остра кръвозагуба в следствие на нанесен й побой. При нанесените й удари не са ползвани особени способи за причиняване на особени болки и страдания. Смъртта е настъпила сравнително бързо в условията на тежко алкохолно опиване. Способността на пострадалата да възприема болкови усещания, както и способността й да възприема и правилно да оценя случващото се, е била значително притъпена, поради което експертите са счели, че няма медицински данни смъртта на Н. да е настъпила по особено мъчителен за нея начин. Според заключението на комплексната съдебно психологична и психиатрична експертиза /том 2 л. 66-82 от досъд. пр./ състоянието на подсъдимия Н., предвид изпитото количество алкохол, не е излизало извън рамките на обикновеното алкохолно опиване. По това време качеството на психичните му функции е било съхранено, действал е според условията на сложилата се ситуация, нейната преценка и особеностите на личността си. Могъл е да възприеме факти и обстоятелства от обективната действителност, могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, както и да разбира поведението на околните спрямо него. Във възприетото от съда заключение се стига до извод за това, че при осъществяване на процесното деяние Н. не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект. Гореописаната фактическа обстановка е била приета за установена от първия съд въз основа частично на обясненията на подсъдимия на досъдебното и съдебното производство /но настоящият съд ще изключи изрично възприетите чрез прочитане обяснения на Н. от подготвителната фаза/, от показанията на свидетелите К. С. – полицейски служител изпратен на мястото на инцидента /л. 147 гръб – л. 148 гръб от делото на ОС, както и съобразно прочетеното от л. 18, том 2 от досъд. пр./, като настоящият съд ще изложи мотиви защо намира, че показанията на С. следва са бъдат ползвани само частично, от показанията на свид. Л.А. – лекар от Центъра за спешна медицинска помощ /л. 145 – 146 от делото на ОС, както и тези, прочетени от досъд. пр. – л. 25, том 2 от същото/, като въззивният съд ще изложи мотиви и по отношение на тази свидетелка защо намира, че в случая показанията й следва да се ползват само частично. Показанията на посочените двама свидетели /К. С. и Л.А./, според въззивния съд, са от значение само за личните им възприятия от местопроизшествието. В подкрепа на възприетата фактическа обстановка правилно окръжният съд е посочил показанията на свидетелите А.Ч. – хирург консултирал пострадалата /л. 151-151 гръб от делото на ОС/, М.С. – работодател на пострадалата /л. 100 гр. – л. 101 от делото на ОС, както и прочетеното от л. 30, том 2 от досъд. пр./, А.С. – работодател на пострадалата /л. 102-103 от делото на ОС, както и включените чрез прочитане негови показания от досъд. пр. – л. 31, том 2 от същото/, М.Д. – колежка на пострадалата /л. 147 – 147 гръб от делото на ОС, както и приобщени чрез констатиране на противоречия за обстоятелството разбрала ли е в какво се изразява саморазправата на подсъдимия с пострадалата – л. 18, том 2 от досъд. пр./, П.Т. – рецепционист във фитнеса /л. 103 – 103 гръб от делото на ОС, както и прочетеното поради противоречие от досъд. пр. за обстоятелството от кого е разбрала, че съпругът на пострадалата я бие – л. 33, том 2 от досъд. пр./, С.К. – треньор и колега на пострадалата /л. 146 - л. 147 от делото на ОС/, Р.И. – рецепционист във фитнеса /л. 147 гръб от делото на ОС/, от показанията на свид. Д.С. – еднокръвен брат на пострадалата /л. 99 – л. 100 от делото на ОС/. От значение за възприетата фактология са и показанията на съседите на пострадалата, дадени пред първия съд – тези на К.Б. /л. 98 гр. – л. 99 от делото на ОС/, К.Л. /л. 149 гр. – л. 150 от делото на ОС/, М. Д.а /л. 150 гр. – л. 151 от делото на ОС/, А.Р. /л. 149 – 149 гръб от делото на ОС/, както и показанията на свид. Е.Т. – братовчедка на пострадалата /приобщени чрез прочитането им от подготвителната фаза – л. 27, том 2 от досъд. пр./, частично показанията на свид. С.Н. – майка на подсъдимия /л. 143 гръб-л. 145 от делото на ОС, както и прочетените от л. 26, том 2 от досъд. пр./, показанията на свидетеля – колега на подсъдимия: К. П. – снабдител във фирмата и приятел на Н. /л. 100 - л. 100 гръб от делото на ОС/, а също така и заключенията на вещите лица по назначените и изслушани съдебни експертизи, от приложените веществени доказателства и събраните писмени доказателства. Първият съдът е кредитирал изрично посочените в мотивите към присъдата пунктове от показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви, описващи с подробности обстоятелствата, които са възприели. Преценил е, че кредитираните показания се потвърждават и от писмените доказателства, тройните съдебно-медицинската експертизи, токсилогична и съдебно-психологични и психиатрични експертизи, от съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства и веществените доказателства по делото, като са обективни и корелират и помежду си. Окръжният съд е имал основание да посочи, че заключенията по назначените експертизи са изготвени компетентно, обосновано, пълно и от надлежни специалисти, притежаващи знания в областта на съдебната медицина, криминалистиката, психологията и психиатрията, поради което ги е кредитирал изцяло. Въззивният съд ще изключи от доказателствената маса обясненията на подсъдимия, инкорпорирани от първия съд чрез прочитането им от досъдебното производство и ползвани от него при изграждане на приетите факти, тъй като те са били депозирани преди настъпването на съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Съгласно ал. 4 на чл. 287 НПК, когато е изменена съществено обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 НПК не се прилагат преди повдигане на новото обвинение. Това разрешение на закона изхожда от съображението, че обвиняемият може и да се въздържи да упражнява правото си да даде обяснения, при положение че става открита възможността, те да се ползват за обосноваване на ново обвинение. Настоящият съд намира, че правилото на чл. 287, ал. 4 НПК е относимо и към обясненията на досъдебното производство /в този смисъл например решение № 463 от 10.12.2008 г. по н. д. № 501/2008 г. на ВКС, 3 н. с./, при все да е запознат и с по-нови решения в противния смисъл /като например решение № 556 от 14.02.2012 г. по т. д. № 2580/2011 г. на ВКС, 1 н. о./, споделя първото от застъпените становища. Ето защо счита, че инкорпорирането на заявеното от Н. пред разследващия по реда на т. 3 на чл. 279, ал. 1 НПК е било незаконосъобразно, тъй като след съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, обясненията, които са били дадени преди изменението на обвинението не могат да се ползват по отношение на новото по-тежко обвинение. С повдигането на обвинение за убийство, причинено при условията на домашно насилие, е била изменена и обстоятелствената част на обвинението, като посоченият квалифициращ признак е бил свързан и с по-тежка оценка на убийството. Това изменение на обстоятелствената част на обвинението е било предявено на Н. на досъдебното производство, като същият е бил привлечен повторно /постановление за повторно привличане от 19.11.2021 г. – л. 4, том 2 от досъд. пр./, след което е бил разпитан по новото обвинение. Във връзка с него, вече в присъствието на лично упълномощения от Н. защитник - адв. В., подсъдимият е отрекъл всички факти и обстоятелства, свързани в вменената му нова права квалификация /протокол за разпит - л. 5 – 5 гръб, том 2 от досъд. пр./. Прочетените от първия съд обяснения на Н., дадени в присъствието на неговия служебен защитник адв. В.С. /протокол за разпит от 29.07.2021 г. на л. 2 – 3, том 2 от досъд. пр./, са били дадени по старото обвинение /за което е бил привлечен с постановление от 29.07.202 г., л. 1-2, том 2 от досъд. пр./. Спрямо последните, според въззивния съд в настоящия си съдебен състав, процесуалният способ по чл. 279 НПК е неприложим, поради което те не са процесуално годен източник на доказателства, независимо че извън това приетата от окръжния съд фактическа обстановка се базира на достатъчен обем убедителни доказателствени материали, които водят до несъмнения извод за авторството на деянието. Същевременно приетата за установена релевантна фактология трябва да се извлича единствено от надлежно приобщените в хода на съдебното следствие доказателствени материали. Все в същата връзка въззивният съд намира, че неправилно в мотивите на първата инстанция са били възприети и факти въз основа на изявления на подсъдимия пред полицейските служители, присъствали при извършването на действия по разследването от компетентен орган, които не могат да служат за обосноваване на наказателната отговорност на Н., поради което изрично изключва частично и показанията на свидетелите К. С. /пред първия съд - л. 147 гръб – л. 148 от делото на ОС и на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им и констатирането на противоречия - л. 18, том 2/ и Л.А. /прочетени от л. 25, том 2 от досъд. пр./ досежно ползваното от първата инстанция самопризнание на подсъдимия, направено пред тях. Подобни самопризнания могат да служат единствено за установяване на възможности за събиране на доказателствени източници чрез способите и средствата на процеса, но не и за осъждането на подсъдимия, поради което изрично се изключват от въззивната инстанция по този си пункт. При все в случая да не са налице ограниченията по чл. 118 от НПК по отношение на показанията на тези свидетели и по принцип те да могат да бъдат годно доказателствено средство в процеса, в случая това се отнася само за фактите и обстоятелствата, които лично са възприели като например видяното при посещение на местопроизшествието и обстановката там, като не възможно да свидетелстват за фактите и обстоятелствата, които са им станали известни в резултат на проведена беседа с лице, което е било задържано дори и да е получило качеството обвиняем по-късно. При проведената беседа подсъдимият не е имал правата, предвидени в чл. 55 от НПК, като няма данни да е присъствал негов защитник, поради което не е ползвал правото си да се консултира с такъв и да направи информиран избор дали да даде обяснения, които могат да са се ползват в негова вреда в рамките на наказателния процес или да мълчи. В този смисъл е формирана и съдебна практика /например решение № 216 от 01.02.2017 г. по н. д. № 924/2016 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 147 от 09.10.2018 г. по н. д. № 737/2018 г. на ВКС, ІІІ н. о./. Съгласно изброените решения самопризнания, въведени по посочения ред, могат да послужат единствено за установяване на възможности да събиране на доказателствени източници чрез способите и средствата на процеса, но не и за осъждането на подсъдимия. Във връзка с горното настоящият съд възприема единствено посоченото от първия съд, че показанията на К. С. – полицейски служител и Л.А. – лекар в Центъра за спешна помощ се явяват основен доказателствен източник спрямо главния факт на доказване – за това по какъв начин, къде и от кого е бил открит трупа на починалата Н.а, в какво положение, какви са били увредите по тялото й – многобройни наранявания и синини, но не и за това какво е заявил на място подс. Н.. Действително показанията на тези свидетели за посочените от настоящия съд обстоятелства, за които следва да се кредитират, съвпадат напълно и могат да се определят като точни, ясни, непротиворечиви и съвпадащи с инкорпорираните писмени доказателства по делото, поради което и окръжният съд е имал основание да им се довери по тези пунктове. Предвид обстоятелството, че поради констатираните противоречия между изложеното от С. пред първия съд и в хода на досъдебното производство, са били четени показанията, които последният е подкрепил, казаното на подготвителната фаза пред разследващите органи по отношение на това какво точно подсъдимият му е заявил относно саморазправата с жена му, не се ползват от въззивния съд, по изтъкнатите вече по-горе съображения. Във връзка с казаното от първия съд, настоящата инстанция ще посочи и това, че окръжният съд е допуснал известна непрецизност по отношение на показанията на Л.А., дадени в хода на съдебното следствие пред ОС, както и по отношение на показанията й, включени в доказателствения материал чрез прочитането им от подготвителната фаза. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание, в което е била разпитана пред ОС А. /л. 145 гръб – л. 146 от делото на ОС/, са възникнали частични противоречия, както и липса на спомен, поради което заявеното от А. на досъдебното производство е било прочетено изцяло и същата е потвърдила казаното пред разследващия, като е отбелязала, че спомените й са избледнели и за това не си спомня подробности. Всъщност „частичните противоречия“, за които говори първият съд могат да се открият само в заявеното от д-р А., че в апартамента е бил съпругът на починалата, но тя не е имала контакт с него, докато на ДП е посочила, че в кухнята е воден разговор с Н., за чието съдържание е съобщила конкретна информация. Също така, като противоречие, може да бъде възприето заявеното от А. пред първия съд, че по заварената след сигнал за побой безжизнена жена с нетипично повиснало тяло върху частично липсваща подматрачна рамка на спалня, с отворена уста и отметната глава, без признаци на живот, по бикини, не са била забелязала белези и следи от насилие по трупа, докато на подготвителната фаза е съобщила за свои възприятия от пресни синини по тялото на жертвата. Настоящият съд намира, че по-скоро се касае за объркване поради липса на спомен, още повече, че свидетелката работи като лекар в спешна помощ, поради което задълженията й включват непрекъснато денонощно посещение по различни жилища на пациенти и е напълно обяснимо да няма ясен спомен за всички детайли. В крайна сметка заявеното от А. на подготвителната фаза за „извънсъдебните самопризнания“ на подсъдимия в присъствието на полицейските служители, които са я допуснали при починалата, бе изключено по този си пункт по други съображения, изложени по-горе. Още повече, че подсъдимият в своите обяснения пред първия съд, също така дава информация за възникналото спречкване със съпругата си и упражнено физическо насилие от негова страна в конкретно обявени параметри, поради което заявеното от А. има и производен характер. Разбира се детайлът, който сочи на досъдебното производство А. за възприети множество пресни кръвонасядания по тялото на жертвата, намиращо се в нетипична поза с белези от биологична смърт – студено и без дихателна дейност, я навело на мисълта, че на починалата е нанесена телесна повреда, която е причинила смъртта й /л. 25 гръб, том 2 от досъд. пр./, е бил потвърден пред първия и напълно съответства на възприятията и на свид. С. за позицията и изгледа на жертвата, както и на протокола за оглед на местопроизшествие с фотоалбум /л. 2 – 3, том 1 от досъд. пр. и л. 4-36, том 2 от досъд. пр./ и заключенията на съдебно-медицинските експертизи за медико-биологичните характеристики на констатираните по трупа на Н.а телесни увреждания и механизма на тяхното причиняване, поради което няма причина съдът да не им се довери. С основание първият съд е кредитирал показанията на свид. М.С. – управител на „П.“, където починалата работела като хигиенистка от 2017- 2018 г. В посочения от първия съд смисъл, С. съобщава, че няколко месеца след постъпването й на работа всички започнали да забелязват, че по тялото на М. Н. има синини и рани – по лицето и ръцете й - т. е. по видимите, открити части. Първоначално Н. обяснявала, че сама се е наранила, но в последствие споделила с персонала, че съпругат й я бие. Не желаела да се говори по темата, но потвърдила пред С., че съпругът й нанася побои. Не е забелязвала да идва на работа пияна или пила алкохол, но около два пъти месечно виждала синини по тялото на М.. Честотата на тези събития накарали С. да потърси адрес на кризисен център за жени и да го даде на починалата, като я помолила да потърси помощ. Предвид липсата на спомен за детайли, свързани с предмета на доказване в настоящето производство, първият съд е прочел показанията й пред разследващия орган, като С. ги потвърдила в цялост. Окръжният съд е възприел заявеното от С. като безпристрастно и коректно, като на ДП тя е съобщила повече детайли за времето и характеристиките, които е възприемала за телесните увреждания на пострадалата. В частност М.С. е заявила, че няколко дни след започването на работа при тях през юли 2017 г. забелязала видими следи от насилие по лицето на пострадалата – синини. В времето разкрила пред свидетелката, че „мъжът й Н. Н. я бие системно“, като през четирите години почти всеки ден е имала някакъв белег от удари по лицето и тялото. Преди последната Нова година /разпитът на свидетелката на досъдебното производство е от 24.08.2021 г., поради което следва да се приеме, че говори за края на 2020 година/, пострадалата дошла на работа с „огромна подутина на окото – дори си помислили, че й няма окото, толкова било подуто и тъмно синьо“ след „зверски побой“ /л. 30-30 гръб, том 2 от досъд. пр./. Свидетелката откроява и друг притеснителен случай на побой, при който пострадалата, отново около Нова година, „отново след нанесен жесток побой“ посетила спешно отделение на хирургиите в П.. Запитана от С. как може да позволява на мъжа си „така да я обезобразява“, жертвата й отвърнала – „Ти да видиш останалата част от тялото…“ /л. 30 гръб, том 2 от досъд. пр./. При съпоставката на така заявеното от свид. С. на досъдебното производство с изпратената от УМБАЛ „С.“ АД информация /л. 73-73-80, том 1 от досъд. пр./ за единственото посещение на Н.а като пациент на спешния кабинет на „Хирургиите“, следва да се приеме, че точната дата на прегледите при различни специалисти там е била 02.01.2019 г., включително и консултацията с д-р Ч. – клиент на фитнеса /в този смисъл Амбулаторен дневник за периода 01.01.2019 г. до 07.01.2019 г. – л. 78-80, том 2 от досъд. пр./. По същия начин, като напълно достоверни и обективни са били прецени и показанията на А.С. – съпруг на С. и също управител на „П.“. Той посочил, че след постъпването си на работа, лично е виждал по М. Н. синини, белези, кръвоизливи, посинени очи. Първоначално пострадалата отказвала да обясни състоянието си, но в течение на времето признала, че мъжът й я бие, като за времето докато е работила във фитнеса в продължение на няколко години, два – три пъти в месеца свидетелят С. забелязвал „тези белези и синини“ /л. 102-102 гръб от делото на ОС/. Не малко от клиентите на фитнеса я съветвали да поиска помощ. Не е идвала на работа пияна, не е виждал лично мъжът й да я бие. И показанията на този свидетел от досъдебното производство поради липса на спомени са били прочетени и потвърдени в цялост от С. пред първия съд. Видно от посоченото от С. на подготвителната фаза, пострадалата е била много кротко момиче, също така и много притеснителна, от най-малкото се страхувала /л. 31 гръб, том 2 от досъд. пр./, като постъпила в спешното отделение на хирургиите след поредния нанесен жесток побой /пак л. 31 гръб, том 2 от досъд. пр./. Спомен у С. оставил и случай, когато М. Н. дошла на работа с огромна подутина на окото, което било „толкова подуто и тъмно синьо, че свидетелят „помислил, че й няма окото“ /л. 31 том 2 от досъд. пр./. Последното описание детайлно съответства и на случая със затвореното око, за който споделя и С., че касаел времето преди „последната Нова година“, което следва да се отнесе към края на 2020 година предвид времето на провеждане на разпита на ДП. С основание първият съд е отбелязал, че от значение за изясняване на обстоятелствата по делото се явяват и показанията на П.Т., работила с М. Н.. Т. виждала многократно белези, подутини и синини по тялото на М., знаела, че прави опити да забременее /л. 103 от делото на ОС/. Лично Н. й разказала, че опитите са ин витро, като се притеснявала да информира своя съпруг за настъпването на месечния си цикъл, т. е. че пак не е успяла да зачене, защото „пак ще я бие“ /л. 33 гръб, том 2 от досъд. пр./. Седмица преди фаталния инцидент Т. и Н.а излезли на кафе, като обсъждали възможноста пострадалата да напусне мъжа си, но Н.а казвала, че не може да го остави, защото няма къде да живее /л. 33 гръб, том 2 от досъд. пр./, макар тогава видими следи от насилие да не били забелязани от Т.. Поради противоречия, показанията на Т. от досъдебното производство последните са били надлежно прочетени. Същата е изяснила, че не е питала директно пострадалата за белезите, но всички на работното място са знаели за техния произход, като лично Т. била информирана освен от колежката им Д. и от управителите С., че травмите са в следствие на побой от съпруга на пострадалата. В този смисъл възникналото противоречие, дали Т. е разбрала за източника на травмите само от Д. /както е казала в СЗ пред ОС/ или от С. /както посочила на ДП/ и говорила ли е пострадалата пред нея за побой /на ДП/, е било напълно изяснено в смисъл, че всички колеги са знаели, че източникът на травмите е семейно насилие, като информацията Т. получила независимо от всеки един от посочените свои колеги, както и от самата пострадала. Тя не е опровергавала убежденията на своите колеги, че е била подложена на системно домашно насилие. Изложеното от Т. е било прието за безпристрастно, достоверно и съдебният състав на първата инстанция е имал основание да му се довери. Особено значимо е споделеното от Т., че по сведение на пострадалата, „мъжът й пак щял да я бие“, защото „забременяването не се получавало“ и Н. се притеснявала да му каже, че е получила месечен цикъл /л. 33 гръб, том 2 от досъд. пр./, като заявеното от Т. на подготвителната фаза е обективно и потвърдено пред първия, като е изтъкната липсата на спомен, което е логично в течение на времето, поради което няма основание да не му се даде вяра. С.К. - треньор в „П.“ също потвърдил пред окръжния съд, че пред него М. Н. е признала, че съпругът й я бие. Забелязвал белези по лицето й, като си спомня за случай през януари или февруари 2021 г., когато окото й е било насинено с кръвонасядане /л. 146 гръб от делото на ОС/. Лично от пострадалата разбрал, че „нещата не са наред“ – „искат да я ползват за боксова круша“, от което си направил извод, че отново е бита, тъй като вече му била споделила, че точно мъжът й я бие. М.Д. също потвърдила изложеното по- горе за системни възприятия от белези на пострадалата, получени от домашно насилие. Тя също работела с пострадалата, като възприемала белези – основно синини по лицето и ръцете й. Като най-фрапантен случай цитира нараняване на окото й, което било напълно затворено. М. Н. й признала, че тези белези са от побой от подсъдимия, както и че я е страх от него. Д. й предлагала помощ, спомня си, че М. често ходила облечена с дрехи с дълги ръкави, за да прикрива следите от бой. Д. сочи също така, че съпругът на пострадалата бил ревнив, като когато излязла заедно с Н. в центъра на града, й звънял постоянно /на съпругата Н./ в рамките на час, за да се интересува къде е и с кого е /л. 147 от делото на ОС/. Видяла пострадалата няколко дни преди да почине, за няколко минути във фитнеса, прекалено облечена за летните температури от 30 градуса, като Н. й казала, че „това е от кучето“ и се засмяла. В контекста на разговорите им и това, че Д. често била виждала пострадалата с белези по ръцете и краката от нанесените побои вкъщи, които прикривала неуспешно с гримове и дълги дрехи, възприела ситуацията като прикриване на пореден побой, особено след като била наясно, че пострадалата се страхува от мъжа си /л. 147-147 гръб от делото на ОС/. Свид. Р.И. бил виждал Н. с кръвоизлив в окото, но не знае повече за случая. Първият съд с основание е посочил, че следва да се даде доверие на свидетелите – работодатели и колеги на пострадалата С., Д., К., И. и Т. по отношение на възприятията им за системното нанасяне на побой над пострадалата като обективни, непротиворечиви незаинтересовани и конкретни, а също така и съответни на останалите доказателства по делото. В тази връзка е посочил показанията на свидетеля А.Ч. – хирург от УМБАЛ „С.“ – спешен кабинет. Последният посещавал фитнеса и бил добре познат на персонала. Един ден С. го помолил да прегледа М. Н., като същата го посетила и му заявила, че има травма по лицето, но е паднала и се е ударила. В съответствие със заявеното от Ч. е и приложената в ДП медицинска документация от 02.01.2019 г. за посещение в УМБАЛ „С.“ ЕАД – ОСМ – звено „Хирургия“ на лечебното заведение. В листа за преглед на пациента било записано глава и шия – наличие на няколко повърхностни наранявания /л. 74, том 2 от досъд. пр./, като съмнението е било за счупване на костите на носа /л. 76, том 2 от досъд. пр./. Ч. съобщил, че при прегледа пострадалата казала че е паднала и си е ударила лицето. При травма на лицето, получена фронтално на челото се появява хематом, който след време се разнася надолу по лицето и под очите се образуват и синини, като в случая М. е била „с травматични очила“ /л. 151-151 гръб от делото на ОС/. Посоченото от свидетеля и цитираната медицинска документация съответстват на заявеното от С. на ДП /цитирания вече негов разпит от л. 31 – 31 гръб, том 2 от досъд. пр., приобщен чрез прочитане/, където е споделил, че Н.а е посетила спешното отделение на хирургиите в П. след пореден жесток побой. От значение за възприятията за видими белези по пострадалата – синини по лицето и ръцете, забелязани на два-три пъти в периода след 13.01.2020 г. до момента на смъртта й, са показанията на нейния колега Д.С. пред първия съд /л. 102 гръб – л. 103 от делото на ОС/, като свидетелят не бил виждал Н. да пие или да идва на работа, повлияна от алкохол. В същност и показанията на свидетелите – роднини на пострадалата подкрепят казаното от нейните колеги за системното упражняване на насилие от съпруга Н. над жертвата Н.. Така например показанията на Е.Т. – братовчедка на пострадалата, които са били прочетени от досъдебното производство, следва да бъдат изцяло възприети като обективни, непротиворечиви и неизолирани от станалите, събрани по делото материали /л. 27 гръб от досъд. пр./. В разпита си на ДП, Т. посочила, че на 27.07.2021 г. пострадалата й била на гости, като „отново е била бита от Н., имала синини по брадичката от ляво, под лявото око, по краката и по ръцете, като свидетелката не била сигурна дали тепърва започвало „да избива синьо“ или „вече й преминавало“. Т. била наясно, че подсъдимият е биел съпругата си „много често“, тъй жертвата и сама й споделяла за това /л. 27, том 2 от досъд. пр./. Жертвата доверила на Е.Т., че караниците между двамата започвали „той като пийне“ повече и „тогава започвал да я бие“, но подсъдимият всяка вечер пиел алкохол“ /л. 27 гръб, том 2 от делото на ОС/. По думите на пострадалата подсъдимият „я биел за стари работи – най-вече заради ревност“, като действително преди 3-4 години пострадалата имала намерение да му изневери с друг мъж. По отношение на побоите, жертвата била споделяла с братовчедка си, че се е „случвало да я блъска във вратата и в стените“. Т. съветвала жертвата да напусне мъжа си поради риск „да я убие някой ден“, но Н. й отвръщала, че „й това щяло да стане“ /л. 27 гръб, том 2 от досъд. пр./. При все и Т. да знаела, че Н. понякога злоупотребявала с алкохол, поради което през деня съседите й помагали да се качи до дома си, това не й пречело да изпълнява съвестно домакинските си задължения. Всъщност заявеното от Т. за видими белези по пострадалата на 27.07.2021 г. след пореден побой, точно съответства на възприятията и на свид. Д. в посочения по-горе смисъл за това, че няколко дни преди да почине пострадалата е била облечена в гащеризон при високи летни температури, за което изтъкнала като причина под формата на шега, че „са от кучето“. Свид. Д.С. – еднокръвен брат на пострадалата /л. 99 гръб – л. 100 от делото на ОС/ също така бил чувал от Н., че „подсъдимият като се напиел, ревнувал и я биел“, като от нея „постоянно получавал оплаквания, че я тормози и я бие“. Макар рядко да посещавал дома на съпрузите Н. и да контактувал с пострадалата повече по телефона, лично бил виждал синините от побоите /л. 99 гръб от делото на ОС/. Следва да се посочи, че няма основание показанията на свидетеля да не се възприемат като обективни и съответни и на останалите материали, събрани по делото за взаимоотношенията между съпрузите в дългосрочна перспектива. Действително в обясненията си във връзка с показанията на този свидетел /л. 100 от делото на ОС/ подсъдимият оспорва възможността да се бил скрил навътре в семейното жилище при случая, за който говори свид. С., че го посетил съпрузите в дома им и възприел, че пострадалата била насинена от побой, но в крайна сметка не позволила свидетелят да се намесва в отношенията им. Обясненията на Н. по този пункт са изолирани от останалите материали в противния смисъл – за системно упражнявано домашно насилие от съпруга, поради което не се възприемат. Още повече, че предположението, на което се позовава същият, че жилището било много малко, да се скрие в него, не може да обори конкретните възприятия на свидетеля С., поради което обясненията на Н., в които отрича реалността на пресъздадената от С. обстановка се възприемат като негова естествена защитна реакция. В хода на съдебното следствие пред първия съд са били разпитани и група свидетели – съседи на семейство Н., колеги и близки на подсъдимия - К.Б., Д.С., К. П., С.Н., А.Р., К.Л. и М. Д.а, които разкриват възприятията си от отношенията между съпрузите Н., за употребата на алкохол и двамата и злоупотребата с него от страна на Н., както и за шума от караниците в семейството. Никой не е знаел, обаче, че подсъдимият е упражнявал насилие над М. Н., като съседите са дали добри характеристични данни за същия пред първия съд. Настоящата инстанция ще допълни, че например показанията на свид. А.Р. /л. 149 – 149 гръб от делото на ОС/, на които няма причина да не се довери, сочат на дочути през отворените прозорци викове само на подсъдимия около 18.30 – 19.00 без нещо, като е категоричен, че е чул подсъдимият да вика: „Стига, ма, стига ма!“, като не е чул пострадалата да вика тогава / л. 149 от делото на ОС/, като когато се прибрал около 22.30 часа повече не се чували викове, което подкрепя и заявената от подсъдимия хронология на събитията след прибирането му от работа. Правилно първият съд е отчел, че показанията на свид. С.Г. не допринасят за разкриване на обективната истина по делото. В съответствие с материалите по делото, първият съд е посочил, че заключението на приетата по делото тройна съдебно–медицинска експертиза на труп № 155/2021г. /том 2 л. 88-98/ се явява от значение за установяване на причината за настъпване смъртта на пострадалата като резултат от причинените й тежки травматични увреждания, както и механизма за причиняване на нараняванията. Вещите лица са отговорили компетентно на поставените им въпроси, като убедително са защитили заключението си и в съдебно заседание /л. 97 - л. 98 от делото на ОС/. В същата насока следва да се посочи и значението на описаната подробно по- горе от настоящата инстанция допълнителна съдебно медицинска експертиза на вещите лица № 354/2021 г. /л. 106 и следващите, том 2 от досъд. пр./, от която се установява времевия диапазон, в който е настъпила смъртта на пострадалата, като е бил направен подробен анализ на отражението на изпитото количество алкохол върху възприятията за болка и страдание. Приобщеното заключение на химическата експертиза правилно е било отчетено от първата инстанция като значимо за установяване на наличието на алкохол в кръвта на пострадалата - 3, 24 промила. Правилно е било отбелязано като особено важно и заключението на комплексната съдебно психологична и психиатрична експертиза. Съгласно него, състоянието на подсъдимия Н., предвид изпитото количество алкохол, не е излизало извън рамките на обикновеното алкохолно опиване. По това време качеството на психичните му функции е било съхранено, действал е според условията на сложилата се ситуация, нейната преценка и особеностите на личността си. Могъл е да възприеме факти и обстоятелства от обективната действителност, могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, както и да разбира поведението на околните спрямо него. Вещите лица са обсъдили задълбочено и въз основа на всички материали по делото, налице ли е било състояние на физиологичен афект у подс. Н.. Въз основа на специалните си знания, експертите са направили извод, че естеството на стореното от подсъдимия и споделените от него преживявания, определят да се обсъжда евентуално извънредно състояние, предизвикано от доминиращи емоции, предизвикващо емоции извън контрола и спецификите на личността. Не са установили обаче основание да се приеме състояние на физиологичен афект, по причина, че преживяванията на Н. не са били на чист физиологичен фон. Окръжният съд е възприел напълно заключението, че физиологичният афект е състояние на силно, внезапно настъпващо, бурно протичащо, краткотрайно чувство, предизвикано от значими за личността травмиращи праживявания. Протича с ясно, но естествено стеснено съзнание и се съпровожда с промени във представния и мисловен процес, мимичната и др. изразности, двигателната активност и наличието на вегетативни промени. Физиологичният афект е външно видимо състояние, което може да се регистрира от околните, настъпва при провокация, като стимулът трябва да е мощен, внезапен и да има характер на психотравма – тежка обида, клевета, насилие. Безспорно по делото е, че хронологичната последователност от страна на подсъдимия в разказа му както пред експертите, сочат за липса на стеснено съзнание, характерно за физиологичния афект. Вещите лица аргументират детайлно тезата си в тази насока – описанието от Н. на детайли за действия и заобикаляща го обстановка, липса на отпадналост, дезорганизация, неспособност за активни действия, бил е в ясно съзнание, разговарял е с дошлите на място свидетели. Въпреки неудовлетворението от отправени спрямо него реплики и действия на М. Н., подсъдимият не е споделил за понесена обида, която да е била особено значима и да ангажира изцяло възприятията му. Експертите и първият съд не са установили провокация от убитата като мощен и внезапен стимул, който да има характер на психотравма – тежка обида, клевета, насилие – така че да доведе до афективно стеснение на съзнанието, при което да се ограничи рационалният контрол и да се позволи разгръщането на бурна агресивна реакция. Не са били установени и данни за патологичен афект. През инцидента Н. е имал преценка на ситуацията, включваща както реалностите, така и последствията. Описаното заключение е подробно, обосновано, съдържащо отговори по поставените на експертите въпроси, като също е било аргументирано защитено от вещите лица при разпитите им пред съдебния състав на първия съд, като е бил даден изчерпателен отговор на всички поставени от страните въпроси. Не е било внесено никакво съмнение относно неговата правилност, а същите са изготвени от специалисти, в чиято добросъвестност, компетентност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. В посочения от първия съд смисъл няма основание да не се възприеме заключението на назначената на ДП комплексна СППЕ, като към подновените доводи в същата насока и пред настоящия съд, няма какво повече да се добави от казаното вече и от първата инстанция. Настоящият състав подложи на внимателен анализ обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред първия съд, които единствено счита, че могат да бъдат ползвани в настоящото дело. По същество подсъдимият не отрича, че е нанесъл побой над пострадалата в инкриминираната нощ. Както бе посочено в настоящото изложение, обясненията, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 279, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 от НПК /л. 2-3 том 2 от досъд. пр./, депозирани от подсъдимият Н. изрично се изключват от доказателствената маса от настоящия съд, но приетото за установено във връзка с обясненията, дадени в хода на съдебното следствие пред първия съд /л. 169 гръб - 171 от делото на ОС/, за които няма пречка да бъдат ползвани, подсъдимият Н. правилно сочи, че действително е „ударил пострадалата 10-15 пъти“, но от друга страна бил оставил Н. „права и жива“, когато отишъл да си легне. Отрича да й е нанасял удари по главата. С подматрачната рамка в спалнята сочи, че я ударил 2-3 или 3-4 пъти, видял че на ръката й става синьо и я оставил и отишъл да си легне. Неговите обяснения няма основание да не се кредитират преимуществено, с изключение на това, че е нанасял удари с подматрачната рамка на съпругата си най-много 3-4 пъти. Видно от приложените съдебно медицински документи – експертиза и фотоалбум, става ясно, че се касае за множество удари, причинили описаните по-горе в мотивите травматични увреждания по пострадалата, както отзад, така и отпред по тялото й. В посочения и от първия съд смисъл, не може да се даде вяра на предположението на Н., че някои от синините са били причинени на М. Н. при падането й на спалнята, тъй като противоречи на механизма, възприет от медиците експерти. В останалата му част – относно запознаството им, семейния им живот, злоупотребите с алкохол от страна на Н., развитието на инцидента, настъпването на смъртта й и последващите му действия, първият съд е имал основание да прецени казаното от Н., като достоверно, хронологично, съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Във връзка с доводите дали е пребивал пострадалата и друг път, подсъдимият сочи, че колегите й не казват истината, защото нямало как „да ходят са ин витро процедури и тя цялата да е насинена“. От друга страна - в близък план след инцидента имали записана процедура на 10.08.2021 г., като тези обяснения на Н. следва да се съпоставят с данните за конкретните възприятия на изрично посочените по-горе от настоящия съд лица, спрямо които остават изолирани, поради което не могат да бъдат споделени. Следва да се сподели дори и заявеното от свид. С.Н. – майка на подсъдимия, приобщено чрез прочитането му от ДП поради противоречия, за възприета от С.Н. конкретна сцена на домашно насилие от сина й спрямо нейната снаха в „неделята преди да почине“, което напълно кореспондира с останалите материали по делото и също не дава основание да се приеме тезата на подсъдимия, че никога не бил посягал на съпругата си. По повод съмненията по отношение на вменяемостта на подсъдимия, подновени и пред настоящата инстанция, първият съд подробно е аргументирал тезата си, че възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си са обстоятелства, безспорно изяснени от съдебно-психиатричната и психологична експертиза, чието заключение е прието от този съд като обективно и компетентно. Комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза се базира на всестранно изследване на всички налични медицински документи, както и на наблюдението на вещите лица на подсъдимия по време на освидетелстването. В случая конкретните данни по делото са наложили назначаването на комбинирана съдебно психиатрична, и психологична експертиза, доколкото са изисквали преценка относно предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 33 от НК още на досъдебното производство. Пред настоящия съд за пореден път се повдига въпроса за психиатричния статус на подсъдимия. В случая психиатричният статус на подсъдимия е бил разгледан към момента на извършване на деянието от назначената в рамките на досъдебното производство съдебно-психиатрична, и психологична експертиза. Експертизата подробно и задълбочено е разгледала психиатричен статус на подсъдимия към инкриминирания момент. Видно от назначената на досъдебното производство съдебно психиатрична и психологична експертиза, към датата на инкриминираното деяние подсъдимият е разполагал с психичната годност да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ръководи действията си съобразно собствените си разбирания. От медицинска гледна точка няма основание да се приеме, че по време на деликта освидетелстваният е бил в състояние на психична дезорганизация, която може да бъде приравнена към краткотрайно и продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК. Предвид нормалното развитие на интелекта и липсата на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието освидетелстваният е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си по време на инкриминираните събития. По време на инкриминираното деяние Н. е бил повлиян от алкохол до състояние на обикновено алкохолно опиване, но без качествени нарушения на базисни структури на психичната дейност, които да нарушават основните му психични годности /л. 81, том 2 от досъд. пр./ от заключението. Не е бил с психотично мотивирано поведение, приетото количество алкохол е улеснило, но не е и мотивирало действията му /л. 81, пак там/. Той е личност, склонна към психосоматични състояния и вегетативен дисбаланс като резултат от блокирането на поведенческите реакции. За него са характерни бързи реакции, висока активност, изразена в поведенческа мотивираност, склонен е лесно и бързо да взема решения, като ориентацията е основно на база собствено мнение и зависимостта на външни фактори е минимална, на фона на лична отговорност и желание за активност. При него доминира възбудния процес – характерно е лесно възникващо чувство за враждебност при противодействие или критика по негов адрес, повишена обидчивост, на фона на изградена и устойчиво следвана ценностна система и устойчиво себеутвърждаване. Може да достигне нива на стрес, тревожност и безпокойство, до степен на невротични и хистерионни прояви. Склонен е към прояви на физическа агресия. В психодиагностичен план не са установени формирани зависимости, нито състояние, налагащо необходимост от лечение /л. 76 от СППЕ, том 2 от досъд. пр./. Установеното от вещите лица /за посочените личностови особености и употребата на алкохол/ разкрива статус, който е изиграл улесняваща роля при формиране на решението за извършване на престъплението. Поради изложено не може да бъде споделено оплакването на защитата да бъде приета за необоснована психолого-психиатрична експертиза. СППЕ от досъдебното производство, настоящият състав намира за пълна и обоснована. Във връзка с формалните доводи на защитата срещу СППЕ, свързани с разпоредбата на чл. 145 от НПК, въззивният съд следва да посочи, че в акта за назначаването й изчерпателно са били посочени необходимите реквизити за това. В този смисъл са отбелязани въпросите относно основанията да се назначи експертиза; вида и задачата на експертизата; личността на вещите лица и тяхната длъжност и професионална компетентност; материалите, които им се предоставят; налице е графа за срока, в който следва да се извърши. По повод доводите на защитата следва да се каже, че за разлика от акта за назначаване на експертизата на досъдебната фаза на процеса, който следва да съдържа срок за изготвяне на експертизата, в съдебната фаза на наказателното производство не се предвижда такъв. Но това в никакъв случай не е съществено нарушение, тъй като срокът е инструктивен и не е самоцелен, тъй като има значение най-вече за спазване на принципа на чл. 22 НПК за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Но при всички положения при определянето на какъвто и да е срок, на вещите лица следва да се предостави достатъчно време за запознаване с необходимите материали и изготвяне на експертизата. Видно от постановлението за назначаването на СППЕ /л. 65, том 2 от досъд. пр./, действително реквизитът „определя срок до 2021 г.“ е останал с непопълнена конкретна дата, но видно от самото постановление на вещите лица са били разяснени правата и задълженията им по чл. 149, 150 198 НПК, както и отговорността им по чл. 284, ал. 3 и чл. 291 и чл. 360 НК. Постановлението е от 29.07.2021 г., като заключението е датирано от 11.09.2021 г. /л. 82, том 2 от досъд. пр., съгласно заключителната му част/. В самото заключение, което е с голям обем /л. 66 – 82 от досъд. пр./ вещите лица са описали подробно материалите по делото, които са използвали, като са посочили, че са осъществили и психиатричен преглед и психологично изследване на подекспертния Н., като подробно са описали интервюто с него и резултатите от психологичното изследване, посочили са неговият психичен статус, налице е подробно обсъждане и заключение. В този смисъл не намират опора в материалите по делото оплакванията на защитата, че не може да се установи кога е била изготвена експертизата и за който момент за отнася заключението. С оглед изложената фактическа обстановка, правилно първият съд е приел, че се установява по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6а вр. чл. 115 от НК за това, че за това, че на 28.07.2021 г. в гр. П. умишлено е умъртвил другиго М. С.Н., като убийството е извършено в условията на домашно насилие, като доводите на окръжния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което няма да бъдат преповтаряни. Налице е и по-тежко калифицираният състав на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6а от НК, тъй като убийството е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93 т. 31 НК, тъй като е предшествано от системно упражняване на физическо насилие спрямо съпруг в посочения по-горе смисъл в показанията на свидетелите С., Т., К., Д., Т., Ч. и Н.. Обстоятелството, че Н. не е потърсила помощ в годините не опровергава направеното по-горе заключение и по-скоро показва подчиненото и безнадежно положение, в което е била. Срещу приетия от първия съд извод за осъществения квалифициран състав на престъплението убийство и пред настоящия съд се излагат съображения за преквалификация на престъплението по по-леко наказуем състав на престъплението - по чл. 124 от НК. Излагат се аргументи, че подсъдимият е обичал М. и че умишлено й е причинил телесните повреди, но не е желаел настъпването на смъртта й. На базата на приетата от съда фактическа обстановка, след преценката на доказателствата и при отчитане на установената съдебна практика /Решение № 163/24.04.88 г. на ВС на РБ, Решение № 380 от 11.VIII.1981 г. по н. д. № 379/81 г., ВК, Решение от 4.04.2005 г. на ВКС по д. № 821/2004 г., III н. о, Решение № 53/29.06.2007 г. на ВКС, І н.о. и т.н./ – правилно първият съд е отхвърлил като необосновано становището на защитата, като към изложените аргументи настоящата инстанция няма какво да добави. Разграничението на престъпния състав по чл. 115 от НК от състава на убийство при смесена форма на вината по чл. 124 от НК - умишлена телесна повреда, от която е последвала смъртта съобразно Постановление № 2 от 1957 г. на Пленума на ВС е в съдържанието на умисъла. Когато деецът иска или допуска настъпването на смъртта на жертвата се касае за престъпление по чл. 115 от НК, а когато иска или допуска само причиняването на повреда на здравето – отговаря за деяние по чл. 128 и следв. Отново според практиката на съдилищата при отличаване на убийството по чл. 115 от състава на чл. 124 от НК следва да се установи различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат – в първия случай той проявява умисъл /пряк или евентуален/, а във втория непредпазливост, като за разграничението следва да се изхожда от обективната страна на поведението му – характера, насоката и силата на извършеното действие, способа на извършването му, средствата използвани за засягане на пострадалия, органите на човешкото тяло, които са засегнати, причинените нараняване и пр. Именно тези особености се явяват от значение за обективиране на умисъла на дееца да причини смърт или само да нанесе телесна повреда, като по отношение на смъртта е действал непредпазливо. В този смисъл са Решение № 687/27.11.1992 г. на ІІ н. о. на ВС, решение № 621/23.08. 08.1991 г. на І н. о на ВС., решение № 70 от 23.02.1990 г. на ІІ н. о. на В решение № 2 от 18.02.1988 г. на І н. о. на ВС, решение № 380 от 11.08.1981 г. на ВК на на ВС, решение № 336 от 23.06.1977 г. на ІІ н. о. на ВС, решение № 186 от 17.04.1978 г. на І н. о. на ВС решение № 73 от 28.04.1994 г. на І н. о. на ВС, решение № 40 от 07.03.1996 г. на І н. о. на ВС. От субективна страна престъплението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, обхващащ и съставомерния признак по чл. 116 ал.1 т.6а от НК. В конкретният случай, наличието на умисъл у подсъдимия Н. за извършване убийство се установява от съвкупния анализ на всички обстоятелства, обективиращи неговото конкретно психическо състояние и субективното му отношение към общественоопасния характер на деянието и общественоопасните му последици. Деянието се явява поредното от системно нанасяни побои над М. Н. от страна на Н. Н.. Подсъдимият Н. е пълнолетно лице и съгласно писменото заключение по назначените съдебно-психиатрични и психологически експертизи той е вменяем, т. е., в състояние е да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Бидейки такъв, подсъдимият очевидно е знаел, че нанасяйки множество удари с юмруци и дървена летва по главата и цялото тяло на съпругата си, това ще доведе до смъртта й. От друга страна, знанието, че съзнателното нанасяне на удари, попадащи в жизненоважни части на човешкото тяло, без съмнение води обективно до изграждане на представа в съзнанието на дееца за закономерен и фатален край на пострадалата. Въпреки това, подсъдимият е предприел активни действия, насочени към постигане смъртта на Н.. Конкретните телодвижения и начинът на нанасяне на повредите сочат, че Н. е желаел и целял сигурното настъпване на смъртта на М. Н.. Гореизложените обстоятелства дават основание да се направи извод, че подсъдимият Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици – т.е. действал е при пряк умисъл. Налице е пряка причинно следствена връзка между нанесените му от подсъдимия телесни увреждания и настъпилата смърт, предвид заключението на тройните съдебно-медицински експертизи. При така установените факти необосновано се явява възражението на защитника и пред въззивния съд, че в случая не се касае за умисъл за убийство, а за умисъл за телесна повреда и непредпазливост по отношение на настъпилата смърт. Това е така защото за да е налице тази хипотеза е необходимо деецът да не е предвиждал възможното настъпване на смъртта на жертвата, но да е бил длъжен и да е могъл да го предвиди. В настоящия казус, обаче, са налице множество удари с голяма сила в различни частни на човешкото тяло. При тези факти деецът съвсем ясно е съзнавал напълно реалната възможност жертвата да получи такива телесни увреждания, които да доведат до смъртта й. Този извод съвсем ясно и недвусмислено се доказва от факта по делото, че жертвата не е имала капацитет да се съпротивлявала на нападателя си при нанасянето на тези удари поради уязвимото си положение на жена, особено в състоянието на алкохолно опиване, в което се е намирала. Не може да бъде споделено и възражението на защитниците, подновено и пред настоящия съд, че подсъдимият не е съзнавал, че може да причини смъртта на пострадалата. При условие, че фактите по делото сочат, че подсъдимият дълго и методично е нанасял множество силни удари по различни части от тялото на жертвата си, води до безспорния извод, че подсъдимият много добре е съзнавал че с действията си неизбежно ще причини смъртта на Н. В тази насока е и трайната практика на ВКС на РБ - решение № 67 от 14.02.1983 г. по н. д. № 42/83 г., ІІ н. о. на ВС, решение № 35 от 12.02.1985 г. по н. д. № 11/1985 г., ІІ н. о. на ВС, решение № 691 от 07.04.2003 г. по н. д. № 455/2002 г., І н. о. на ВКС и решение № 146 от 01.06.2001 г. по н. д. № 65/2001 г., ІІІ н. о. на ВКС. Убийството е резултатно престъпление, довършено с настъпването на биологичната смърт на жертвата – когато главният мозък престане да функционира, поради което и за неговата съставомерност не е необходимо смъртта на пострадалия да настъпи ведната след упражняване на конкретните прояви на въздействие върху организма на жертвата. Ето защо, от значение се явява наличието на пряка и непосредствена причнно- следствена връзка между поведениетието на подсъдимия и настъпилия резултат. В случая смъртта е настъпила в рамките на 20 минути до 1 час след побоя в контекста на допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза в цитирания вече по-горе смисъл, като е установено по експертен път съществуването на такава причинна връзка в контекста на изслушаните и коментирани по-горе съдебно-медицински експертизи. Видно от ППВС № 2/57 г. при невземането навреме на мерки за спасяване на живота на пострадалия или пък при неуспешна медицинска помощ, причинната връзка не се изключва, като за отговорността на дееца е без значение дали смъртта е настъплиа като резултат от нанесената травма или като усложнения от нея, тъй като се касае за единен и непрекъснат процес. В този смисъл и Решение № 691 от 2003 г. на ВКС, І н. о. В случая е безспорно установено, че смъртта на пострадалата е причинена като пряк и непосредствен резултат от увреждането, причинено от дееца. Във връзка с доводите на защитата пред настоящия съд за умисъла на дееца, следва да се каже, че изводите за субективната страна на престъплението следва да се изведат върху доказаните реални действия на подсъдимия, които обективарат и материализират формираните в съзнанието на дееца представи, а не въз основа на обясненията на самия деец. От значение се прие, че се явяват броят, насочеността на ударите, силата и интензитевността на въздействие връху жертвата, мястото, тежестта и броят на нараняванията, както и разстоянието от което е посегнато на пострадалия. Прие се, че след като са били причинени множество телесни увреждания с нанасяне на тежки удари върху жизненоважни центрове на тялото, се касае за умисъл за убийство. При извръшената по-горе обща преценка на всички обстоятелства от значение в тази насока, вкючително и след преценка на действията на пострадалата и подсъдимия преди деянието и техните взаимоотношения, вината се определи в посочения вече по-горе смисъл. Дори и когато деецът иска да нанесе побой на пострадалия, но му причинява такива телесни увреждания, от които той съзнава, че може да настъпи смъртта му и желае настъпването на този резултат умисълът му за причиняването на телесна повреда прераства в умисъл за лишаване от живот. В този смисъл например Решение № 574 от 1975 г. на ІІ н. о. на ВС. По повод, доводите на защитата, изложени и пред първата инстанция, правилно първият съд е отбелязал, че по делото липсват каквито и да е данни подсъдимият да е бил в състояние на „афект“, а пострадалата Н. да е предизвикала у него това състояние на силно раздразнение, вследствие на насилие, тежка обида или клевета, или някакво друго противозаконно действие, още по-малко пък от тях да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за Н., поради което привилегированият състав на убийство, извършено в състояние на афект е неприложим в случая. В допълнение настоящата инстанция ще насочи вниманието още и съм това, че в обвинителния акт и възприетата от първия съд фактическа обстановка липсват описани неправомерни действия в поведението на пострадалата спрямо Н., от които да са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици или спрямо подсъдимия да е било предприето непосредствено противоправно нападение, което е налагало подсъдимият да отблъсне, при което са били причинени съставомерните последици. Средствата, с които се предизвиква състоянието на силно раздразнение, са изчерпателно изброени в закона и затова, ако същото е предизвикано с други средства, приемането на елементите на физиологичния афект не отговаря на посочените от закона състави /в този смисъл решение № 191 от 08.05.2007 г. по н. д. № 817/2006 г. на ВКС, III н. о./. Както се сочи в цитираното решение насилието, с което се предизвиква състоянието на силно раздразнение може да бъде и психическо, като тежката обида и клеветата трябва да са налице обективно. Не всяка обида може да послужи за основание за прилагане на чл. 118 НК, защо трябва да бъде тежка, т. е. от гледище на морала дълбоко да засяга и унижава достойнството и честта на дееца. Такива данни по делото не са налице. Изпускането по физиологична нужда на лице, изпиването на налят в чашата на дееца алкохол и конкретните реплики и действия на жертвата, не представят действия, които да са свързани с тежки последици за подсъдимия. От друга страна самата пострадала няма как да е имала съзнанието, че с неволната си физиологична проява, цели да обиди и огорчи подсъдимия. По същия начин следва да се погледне и на изпития остатък от алкохол, останал в чашата на пострадалия и изречените при започнатата от подсъдимия кавга, реплики на пострадалата към него и дори на замахването с бутилка към него. Подобно поведение на Н.а не сочи ясно и непосредствено, че е налице предприето от пострадалата противоправна деятелност спрямо подсъдимия, която е от естеството си тежка да го увреди или го застрашава от такова увреждане, независимо дали се изразява в обида, клевета или друго противозаконно действие /в този смисъл решение № 975 от 15.05.2005 г. по н. д. № 473/2005 г. на ВКС, III н. о./. Следва да се припомни, че съгласно цитираното по-горе заключение на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, установената от назначената на ДП токсохимична експертиза е установила концентрация на алкохол в кръвта на пострадалата е от 3, 24 промила. Тази стойности се определят като тежка степен на алкохолно опиване и изпадане в коматозно състояние. Но дори и при системната употреба на алкохол, за каквато да налице данни по делото, може да доведе до привикване и адаптация към неговите ефекти в адаптацията, поради което дори и в установената при пострадалата концентрации проявите са като присъщи за по-леки степени на алкохолно опиване – емоционална нестабилност, нарушена координация, забавени реакции, мислене, говор, понижена болкова чувствителност. Колкото и да е спорна ценностната система на дееца и установения от него начин на живот с пострадалата със зловредна употреба на алкохол, скандали, караници, ругатни и упражняване на домашно насилие от съпруг спрямо съпруга, не се касае фактически до хипотеза, при която може да възникне внезапно силно раздразнено състояние чрез посегателство спрямо личността. В случая освен, че претенцията на защитата на наличието на афект не намират опора в заключението на назначената по делото съдебно психологична и психиатрична експертиза, не е налице и законово основание за пораждането на физиологичен афект за дееца. Във връзка с горното няма основание и за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо от първоначалното обвинение в поискания от страна на защитата смисъл. При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление окръжният съд правилно е отчел, че обществената опасност на деянието е изключително висока, предвид обстоятелството, че с него се засяга най-ценното човешко благо - животът, поради което и предвидените в правната норма наказания са най-тежките в системата на българското наказателно право. Във връзка с определящите вината обстоятелства по чл. 54 от НК и съотношението на формиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства в съответствие с материалите по делото първият съд е отчел чистото съдебно минало на дееца и добрите отзиви за него в професионалната сфера. На същата плоскост правилно е съобразил и дадените от Н. обяснения, в които признал, че е нанесъл няколко удара на пострадалата и изразеното разкаяние за стореното. Не може да бъде споделено, обаче от въззивния съд като смекчаващо обстоятелство, това че употребата на алкохол от пострадалата е „провокирало до голяма степен семейните скандали и насилие“, както счита окръжният съд. В посочения от настоящата инстанция по-горе смисъл и съобразно сведенията на Е.Т. и Г. С. - респективно братовчедка и еднокръвен брат на пострадалата за това, което им е доверила самата жертва – побоите са започвали след като и подсъдимият употреби алкохол, какъвто редовно пиел вечер, както между другото се е случило и на инкриминираната дата. От друга страна, според настоящата инстанция, следва да бъде отчетена тежестта на последиците, извън инкриминираните, като се вземе предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство /при липсата на съответно обвинение и по чл. 116, ал. 1, т. 5 от НК/, за което са били налице достатъчно доказателства в досъдебното производство, отразени и в обстоятелствената част на обвинителния акт. В този смисъл е било игнорирано обстоятелството, че законът е въздигнал като квалифициращ елемент безпомощното състояние, при което пострадалото лице се намира в невъзможност да се защитава. Жертвата към умъртвяването на която е пристъпено от подсъдимия се намира в това безпомощно състояние независимо от поведението и действията на субекта на деянието. Причините да това могат да бъдат най- различни – възраст, здравословно състояние, както и състояние на сън, тежко алкохолно опиване и др. Деецът се е възползвал от подобно безпомощно състояние, което обстоятелство е трябвало да съзнава. В този смисъл напимер решение № 509 от 16.11.1981 г. по н. д. № 516/81 г. на ВКС, ІІ н. о., решенеие № 605 от 28.11.1975 г. по н. д. № 609/75 г. на ВКс, І н. о. решение № 727 от 13.12.1974 г. по н. д. № 691/74 г. на ВКс, ІІ н. о. решение № 134 от 13.03.1978 г. по н. д. № 86/78 г. на ВС, І н. о. и други. В конкретния случай състоянието на пострадалата в тежка степен на алкохолна интоксикация към момента на нанасянето на побоя, е изключило нейната възможност, предвид на поетия алкохол, да се брани при побоя. В случая алкохолното опиване, наред с понесените травми, е довело до липса на адекватни реакции от страна на пострадалата по време на тежкия побой, който й е нанесъл подсъдимия. Обектът на посегателство при убийството също завишава каузалната тежест на извършеното при все че обвинението е за квалифициран по-тежко състав с друго утежняващо отговорността обстоятелство. Цялостната характеристика на деянието го определя като такова с висока степен на обществена опасност. За този извод настоящият съд отчита проявената от подсъдимия упоритост и методичност при нанасянето на побоя, като споделя казаното от първия съд, че следва да се отчете начина и механизма на извършване на побоя – „жесток побой до смърт на М. Н.а“. Не може да бъде подминато обстоятелството, че отразените в обвинителния акт факти разкриват проява на особена престъпна упоритост от страна на дееца. Наслагването на квалифициращи деянието обстоятелства, всяко едно от които може да обуслови налагането на наказание в по-тежко квалифицираната санкционна рамка, също може да бъде отчетено на плоскостта на отегчаващите обстоятелства. Не може да бъде споделена претенцията на защитата пред въззивния съд, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следвало да се отчете оказаната помощ на пострадалата от страна на дееца, която се изразила в обаждането на спешен номер 112. От една страна, съобразно съдебната практика оказването на помощ като хуманен жест е възможна само на живо лице, докато жертвата е била вече изстинала, когато подсъдимият е предприел претендираните хуманни прояви. А в случая, съобразно огледа на веществени доказателства, изпратени във връзка с приетия сигнал на тел. 112, е била и прикрита реалната причина, довела до търсенето на медицинска помощ, като било посочено самонараняване от прекомерна употреба на алкохол. Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата, че като смекчаващо отговорността обстоятелство не е било отчетено „отговорното отношение и проява на желание за формиране на трайни и пълноценни семейни отношения“ у подсъдимия, тъй като ин витро процедурите, на които се позовава защитата, когато са били неуспешни, са давали нови поводи за побои и насилие над пострадалата в посочения от страна на Т. смисъл. Отделно от това, съобразно изложеното и по-горе, свидетелите Д., Т. и С. ясно са посочили, че всъщност жертвата се е страхувала от подсъдимия, поради което най-малкото афишираните намерения за „отговорно отношение“ в брака не намират опора в материалите по делото. В посочения по-горе смисъл, не е налице и основание да се приема като смекчаващо отговорността обстоятелство извършването на убийството при евентуален умисъл, тъй като от една страна се касае все за умишлена форма на вина. От друга не са били установени основания за ревизиране на доводите на първия съд, че деянието е било осъществено при пряк умисъл по изтъкнатите подробни съображения. При преценка на комплекса от релевантните за наказателната отговорност обстоятелства апелативният съд прие, че се явява справедливо наказанието по най-леката алтернатива на санкцията по чл. 116, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което се явява определено при превес на смекчаващите обстоятелства, малко под средния размер на наказанието лишаване от свобода от 15 до 20 години, който в случая се явява 17 години и 6 месеца. Съгласно чл. 38, ал.1 и чл. 38а ал. 2 от НК, наказанията "доживотен затвор " и "доживотен затвор без замяна" се налагат, ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 от НК цели не могат да бъдат постигнати с налагането на по-леко наказание. В настоящия казус от една страна подсъдимият има статут на неосъждано лице, поради което и не би могъл да се направи извод че същият не би се поправил и превъзпитал, същият е във възраст, в която би могъл да преосмисли поведението си и целите на наказанието спрямо него биха се постигнали чрез един по- продължителен период от време, в който да бъде откъснат от обществото. Според преценката на настоящия съд това наказание се явява напълно справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат целите, както на личната така и на генералната превенция. В този продължителен период от време, откъснат от обществото, подсъдимият ще има възможност да преосмисли извършеното и да се поправи. Що се касае до претендираната от защитата явна несправедливост на наказанието, са били взети предвид всички обстоятелства от значение за неговото определяне при условията на предвидената законова санкция, като същото е било наложено между минималната санкционна рамка и средния размер на предвиденото наказание, при съобразяване с конкретните смекчаващи и отегчаващи отговорността на осъдения обстоятелства. Установените индивидуализиращи обстоятелства за личността на осъдения и за извършеното деяние, не са нито многобройни, нито изключителни, поради което законосъобразното определяне на наказанието лишаване от свобода в по-нисък размер, е неоснователно. Във връзка с индивидуализация на наказанието окръжният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства без да надценява тежестта и значението на някое от тях за сметка на останалите. Нито съвкупно, нито само по себе си някое от отчетените обстоятелства не покрива изискването на чл. 55 от НК за изключителност и извънредност, доколкото не надхвърля типичните смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък по делото са били събрани доказателства за наличието на многобройни такива. Не са налице обстоятелства, които да не са взети предвид с оглед тяхната действителна тежест и значение за обществената опасност на деянието и дееца, като никое от тях не е ценено във вреда на подсъдимия. Няма и очевидно несъответствие между стореното с целите по чл. 36 от НК. С оглед размера на наложено наказание, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, правилно първият съд е определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Предвид обстоятелството, че подсъдимият е бил задържан под стража по настоящото дело, от определеното наказание лишаване от свобода, първият съд законосъобразно на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ЗМВР и НПК, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. По отношение на веществените доказателства, първият съд коректно е постановил да се унищожат след влизане в сила на присъдата като вещи без стойност. В оглед изхода на делото правилно и законосъобразно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК първият съд е осъдил Н. да заплати по сметката на ОД на МВР П. 2 624, 80 лева разноски направени на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд Пловдив - сумата от 2 164, 50 лева разноски по делото. При извършената служебна проверка въззивният съд не намери основания за изменение или отмяна на съдебния акт, поради което той следва да бъде потвърден. По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Апелативен съд – Пловдив, ІІ наказателен състав