Решение № 636 от 12.5.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 483/2022 г.

производство К. Х. И., и приложен към нея изпълнителен лист, изд на 05.08.2021г. по ч.гр.дело № 2719/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик, ЧСИ със свое разпореждане от 19.10.2021г. е присъединил молителя като взискател по делото на основание чл.456 от ГПК.Поради липса на спор по посочените факти, съдът намира, че за ищеца е доказана активната процесуална легитимация по иска с правно основание чл. 464 от ГПК, в качеството му на взискател по изп. дело № 219/2020г. по описа на ЧСИ Д. Доказана се явява и пасивната процесуално- правна легитимация на ответниците по делото в качеството им на взискател с конкуриращи права и длъжник по изпълнението. Искът е допустим и като подаден в срока по чл. 464, ал.1 от ГПК –в месечен срок от извършеното от съдебния изпълнител разпределение. Разпределението е извършено на 09.02.2022г., а искът е предявен на 17.02.2022г. Искът е и основателен. Несъмнено решението по установителния иск по чл.422 от ГПК е непротивопоставимо на ищеца в настоящото производство, който не е страна по него, а само ответниците. Решението по чл.422 от ГПК има сила на присъдено нещо между ответниците относно съществуването и размера на дълга на длъжника И. А. към кредитора „Интертел“ЕООД. Но, следва да се има предвид, че и в настоящия процес и процеса по чл.422 от ГПК се разглеждат едни и същи правопораждащи факти относно съществуването и размера на вземането, основано на едно и също правоотношение и между едни и същи страни, с единствената разлика само по отношение на активната процесуално-правна легитимация на ищеца в настоящия процес, че същия не е страна по материалното правоотношение, а се явява трето за това правоотношение лице. Правните последици обаче от съдебният акт, постановен и в двата процеса са едни и същи: формира се сила на присъдено нещо относно съществуването, действителността на вземането, съответно на неговия размер, която сила на присъдено нещо ще действа между страните по материалното правоотношение, и с която те ще следва да съобразят поведението си, т.е правните изводи относно съществуването на вземането в настоящото производство, не могат да противоречат на вече формираните такива в производството по чл.422 от ГПК и да се пререшава отново вече разрешения правен спор, налагайки ново поведение на страните по сделката. С Решение № 260162 постановено на 27.04.2021г. по гр.дело № 676/2020г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, влязло в законна сила на 18.11.2022г., в производството по чл.422 от ГПК е отхвърлен иска на „Интертел „ЕООД против И. А. с правно основание чл.92 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 50 000 евро представляващо неустойка по т.14 във вр. с т.4 от споразумение подписано между страните на 02.03.2006г., ведно със законна лихва, считано от 21.04.2020г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 895/2020г. от ПРС. Настоящият съдебен състав приема, че с влязло в законна сила решение правото на принудително изпълнение на взискателя по изп.дело № 219/2020г. „Интертел“ЕООД срещу длъжника И. А. е отречено, поради което следва да се приеме, че установителния иск по чл.464 от ГПК, с който се оспорва съществуващото между тях правоотношение се явява основателен, на това основание. Ищецът предявява иск, с който иска да се осъди ответното дружество да върне по сметка на съдебния изпълнител сумата в общ размер от 23 412, 87 лева –получена въз основа на влязло в законна сила разпределение. В трайната практика на ВКС, се приема че съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. Въпреки, указанията, ищецът формулира претенцията си като осъдителна такава с правно основание чл.464 от ГПК насочена против взискателя- ответник. За да се постигнат исканите с така предявения иск правни последици –връщане по сметка на съдебния изпълнител сумата в общ размер от 23 412, 87 лева –получена въз основа на влязло в законна сила разпределение, хипотетично съществуват две възможности: Първо: на длъжника да се издаде обратен изпълнителен лист. Съобразно т. 13 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС: „Обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3, изр.2 ГПК се издава за „връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение”, в случая – получени въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК. За издаване на обратния изпълнителен лист е от значение дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на определението за прекратяване на производството по делото….Компетентен да издаде обратен изпълнителен лист съгласно чл.245, ал.3, изр.2 ГПК при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство“, и Второ: С предявяване на иск по чл.134, ал.1 от ЗЗД. Съгласно съдебната практика и правната доктрина за да е надлежно предявен непрекият/сурогационен/ иск е необходимо ищецът да твърди, че неговият длъжник разполага с имуществено право, от което той би могъл да се удовлетвори и реализацията на това право налага искова защита спрямо трето лице /в този смисъл е Решение по търг. д. № 1727/2014 г. на II – г. о. на ВКС /. За упражняването на иска по чл. 134 ЗЗД следва да са налице няколко елемента: 1. ищецът /в качеството му на процесуален субституент- както е в конкретният случай / да твърди, че е кредитор на дадено лице, тоест че има вземане възникнало на договорно или извъндоговорно основание към това лице; 2. ищецът /процесуален субституент/ да твърди, че неговият длъжник – титуляр на имуществени права, които се защитават с предявен иск, бездейства /не ги упражнява/; 3. неупражняването на правата от длъжника заплашват удовлетворяването на ищеца /процесуален субституент/, тъй като с бездействието си длъжникът рискува да намали своето имущество; 4. ищецът в качеството му на процесуален субституент следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на упражняваното от него право. Субституентът и носителят на материалното право имат качеството на необходими задължителни другари. Успешното упражняване на чуждото имуществено право по реда на чл. 134 ЗЗД предпоставя не само доказване по несъмнен начин на качеството кредитор у ищеца, но и това, че неговият длъжник има имуществено право към трето лице, но бездейства, не го реализира и така уврежда интересите на своя кредитор, като застрашава възможността му да удовлетвори своето вземане / в този смисъл решение от 17.02.2021 г. по гр. д. № 759/2020 г., ІV г. о. на ВКС/. Предвид изложеното, съдът приема, че искът на ищеца в качеството му на процесуален субституент, така както е предявен е процесуално недопустим и като такъв следва да се остави без разглеждане. Както се посочи по-горе, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи, а настоящият случай-с оглед изложените обстоятелствата в исковата молба и формулирано искане, не е сред тях. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него съдебно –деловодни разноски в размер на 7 344, 02 лева, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Воден от изложеното, съдът