Решение № 914 от 12.3.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 12890/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на Д. П. М., ЕГН ••••••••••, чрез адв. М., против наказателно постановление № 23-4332-032139/03.01.2024 г., издадено от Г.Б, началник група в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200. 00 лева. В съдебно заседание жалбоподателят или негов представител не се явява. Въззиваемата страна се представлява от юрк. Пашунов, който оспорва жалбата, претендира разноски. В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят и другия частник в ПТП. Въз основа на показанията на св.Д., К., Протокол за ПТП 1897520/02.11.2023 г., 2 бр. декларации, скица на ПТП, АУАН GA №1089982/02.11.2023 г. съдът установи следната фактическа обстановка: На 02.11.2023 г. в 08: 10 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил АУДИ А4, с рег.№••• в гр. София. Движил се по ул. „Атанас Москов“, с посока на движение от ул.“Свето преображение“ към кръстовището с бул. Александър М., където предприел ляв завой за навлизане в друг път (бул. "Ал.М.") и не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно движещия се направо лек автомобил Шкода с рег № •••, управляван от св. Д.. На мястото пристигнал екип на ОПП. Съставен е протокол за ПТП, двамата водачи попълнили декларации и подписали скица относно обстоятелствата на произшествието. В присъствие на жалбоподателя е съставен акт, в който нарушението е квалифицирано по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. Препис от него е връчен на жалбоподателя, който го подписал с отбелязване, че има възражения. Такива са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на АУАН, при идентично описание на нарушението и същата правна квалификация, е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на осн. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалб. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200. 00 лева. От събраните в хода на производството доказателства не се установява различна фактическа обстановка от тази в съставените АУАН и НП. Съдът прие за достоверни показанията на двамата разпитани свидетели, които са еднопосочни и непротиворечиви. Обстоятелствата по произшествието се установи и от съставения протокол за ПТП. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в предвидения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Установи се, че жалбоподателят, като водач на МПС, при маневра ляв завой за навлизане в друг път, не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно движещия се направо автомобил, управляван от св. Д.. Деянието представлява нарушение по чл. 37, ал. 1 на ЗДвП. При извършената служебна проверка по чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя. От прочита на АУАН и НП без затруднение се установява, че е настъпило пътнотранспортно произшествие, съобразно легалната дефиниция по пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Ясно е, че се касае за съприкосновение между двете превозни средства с причиняване на материални вреди, описани в протокола за ПТП, подписан от жалбоподателят. Правото му на защита не е ограничено. В обстоятелствената част на наказателното постановление е описано извършеното административно нарушение - посочени са дата, място и обстоятелствата, при които е извършено. Същото правилно е квалифицирано от административно – наказващия орган като нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. За извършеното административно нарушение е предвидено наказанието, определено в съответствие с разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер от 200 лв. Наложената глоба е с фиксиран в закона размер и съдът няма правомощия да я ревизира. С оглед на така изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение са неоснователно. Право на разноски има единствено въззиваемата страна, от която е направено своевременно искане за това. В полза на СДВР следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, за заплащане на които следва да бъде осъден жалбоподателят Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен