Решение № 1599 от 17.7.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2131/2022 г.

Производството е образувано по повод исковата молба на ищеца "Колонад Иншурънс Ес Ей“ акционерно дружество, регистрирано под № В61605 в Търговския регистър на Люксембург, действащо чрез "Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България" КЧТ, ЕИК 204603407, със седалище и адрес на управление гр. С, р-н Л, бул. „“, №, бизнес център "ФеърПлей Интернешънъл", ет. 2, представлявано от В. А. Й и ищеца "Дженерали Застраховане" АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. С р-н О. бул. „ представлявано от Ж. М. Д, Ю. К. К, Р. Ц. Д. и Н. И. С, против "Пилотска Станция Бургас" ООД, ЕИК 812216412, със седалище и адрес на управление в гр. Б, ул. „представлявано от Н. А.А. От съда се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от 6 339, 79 лева- главница, представляваща регресно вземане на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането за изплатено от „Колонад Иншурънс Ес Ей“ акционерно дружество, действащо чрез "Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България" КЧТ, застрахователно обезщетение на застраховано лице – „БМФ Порт Бургас“ ЕАД по покрит застрахователен риск по застрахователна полица № 3401000019; сумата от 2 113, 26 лева- главница, представляваща регресно вземане на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането за изплатено от „Дженерали Застраховане“ АД застрахователно обезщетение на застраховано лице – „БМФ Порт Бургас“ ЕАД по покрит застрахователен риск по Застрахователна полица № 3401000019; сумата от 1 110 лева- главница, представляваща ликвидационни разходи на водещия съзастраховател – Колонад по процесната щета, респ. сумата в размер на 277, 50 лева – главница, представляваща ликвидационен разход на следващия съзастраховател – „Дженерали Застраховане“ АД по процесната щета; сумата от 589, 95 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, представляваща регресно вземане на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането за изплатено от „Колонад Иншурънс Ес Ей“ акционерно дружество, действащо чрез „Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България“ КЧТ, считано от 01.05.2021 г. до датата на депозиране на исковата молба, 01.04.2022 г.; сумата от 196, 65 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, представляваща регресно вземане на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането за изплатено от „Дженерали Застраховане“ АД, считано от 01.05.2021 г. до датата на депозиране на исковата молба- 01.04.2022 г., ведно със 1 законната лихва върху главниците, описани по-горе, считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че между „Колонад Иншурънс Ес Ей- клон България” КЧТ (Колонад/Клона), като водещ съзастраховател, и „Дженерали Застраховане“ АД, като следващ съзастраховател, при условията на съзастраховане, съгласно чл. 376 и сл. от Кодекса за застраховането от една страна, и от друга страна като застраховани - „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, Държавно Предприятие Пристанищна инфраструктура“ и „Пристанище Бургас“ ЕАД, бил сключен Застрахователен договор във формата на Имуществена Застрахователна полица „Всички рискове“ №3401000019 (Застраховката). Сочи се, че застраховано имущество по Застраховката били пристанищната инфраструктура и други посочени активи. Покрити рискове по Застраховката били всички рискове, включително, но не само „Увреждане вследствие на удар от плавателен съд“. На 18.04.2018 год. в 14: 50 часа, в периода на застрахователно покритие по цитираната застрахователна полица, било настъпило застрахователно събитие по Застраховката, а именно- при маневра на несамоходна баржа СИММАР СТАР (Н63), за заставане на кей на корабно място № 31, е нанесена щета върху два броя отбивни съоръжения на Пристанищен Терминал „Бургас Изток 2“- корабно място № 31. Твърди се, че ударът на баржата в отбивачите настъпил вследствие на неправилно подадени команди от задължителен представител на Пилотска служба Бургас към съпътстващите маневрата задължителни влекаци/буксири. Маневрата се състояла в стандартно снемане на несамоходна баржа СИММАР СТАР от кей в тила на корабно място № 32, провлачване и маневриране до корабно място № 31 за разтоварване на оборудване, с последващо снемане, провлачване и маневриране за поставяне на корабно място № 33. Съгласно изискванията и разпоредбите на Морска администрация- Бургас, маневрата се извършвала от: 1. задължителен лицензиран пилот от Пилотска служба – Бургас в лицето на Капитан Камен Тодоров; 2. два буксира, собственост на „БМФ Таг Сървис“ ЕООД – „Алкор“ и „Акила“. Първият е бил позициониран на бак десен борд като двигател, вторият – на кърма десен борд битенг за удържане на позиция; 3. Швартови моряци баржа и кей – назначени от страна на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД. При събитието били засегнати два броя отбивни съоръжения, тип „Т“-образни, разположени успоредно по протежението на кейовата стена. След събитието първото отбивно съоръжение паднало във водата, второто останало на кейовата стена, но конструкцията му била нарушена. Лицевата страна на отбивното съоръжение била с приблизителни размери 4.00 м./4.00 м. Реално причините за удара били в резултат на недостатъчна оценка от пилота на инерцията на движение на комплекса баржа/влекачи, както и неправилна оценка за дистанцията към кея в това число и градиента на изменение на величините. Твърди се, че във връзка със случая застрахованият „БМФ Порт Бургас“ ЕАД предявил застрахователни претенции пред съзастрахователите, по които претенции, след извършена експертна оценка на щетите от авариен комисар, „Колонад Иншурънс Ес Ей - клон България” КЧТ било изплатило застрахователно обезщетение в размер на 6 339, 79 лева, респ. „Дженерали Застраховане“ АД изплатило застрахователно обезщетение в размер на 2 113, 26 лева или двата съзастрахователи били изплатили обезщетение общо в размер на 8 453, 05 лева. Същото било формирано като от общата стойност на разходите за отстраняване на причинените вреди, представляващи сумата в размер на 23 453, 05 лева, била приспадната сумата от 15 000 лева- уговорено по Застраховката самоучастие за всяко застрахователно събитие. Така остатъкът в размер 2 на 8 453, 05 лева, представляващ дължимото застрахователно обезщетение, бил разпределен пропорционално между двата съзастрахователи, съобразно процента им участие в риска, а именно за водещия съзастраховател- 75%, респ. за следващия съзастраховател- 25%. Твърди се още, че за установяване на нанесените щети и определяне на размера на дължимото застрахователното обезщетение бил ангажиран авариен комисар „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД и бил изготвен Доклад за установени щети (Доклада). Този Доклад съдържал експертен анализ на обстоятелствата, при които бил настъпил инцидента, причините, довели до него, и оценка на причинените вреди, която оценка включвала стойността, необходима да покрие всички разходи за отстраняването на причинените вреди. Съгласно Доклада на външния независим експертен оценител, на база представените разходооправдателни документи и договореното самоучастие, щетата била в общ размер на 23 453, 05 лева, респ. след приспадане на самоучастието, дължимото застрахователно обезщетение било в размер на 8 453, 05 лева. Същевременно ликвидационният разход на водещия съзастраховател по щетата възлизал на 1 110 лева, респ. на следващия съзастраховател бил в размер на 277, 50 лева и включвал завеждане на щета, извършване на оглед, изготвяне на предварителен доклад, кореспонденция, преглед и обработка на представени документи и изготвяне на оценка и окончателен доклад. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 238б от Кодекса за търговско корабоплаване, дейността по пилотското провеждане на плавателен съд се осъществявала по силата на договор, сключен между корабопритежателя или негов представител и пилотската организация. С този договор за пилотаж пилотската организация се задължавала да извърши пилотско провеждане на кораба срещу възнаграждение. При предварително обявени условия, заявката на агента към пилотската организация се смятала за потвърждение за сключване на договора. В този смисъл ищецът твърди, че в конкретния случай е бил налице сключен договор за пилотска услуга и съгласно Общите условия, публикувани в сайта на ответното дружество, за процесния пилотаж била направена предварителна заявка, респ. след извършването на пилотската услуга била изготвена пилотска записка. С изплащането на застрахователното обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, съзастрахователите по Застраховката встъпват в правата на застрахования - „БМФ Порт Бургас“ ЕАД срещу “Пилотска станция Бургас” ООД до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. “Пилотска станция Бургас” ООД следвало да отговаря за действията/бездействията на своите служители, в конкретния случай лицензиран пилот от Пилотска станция- Бургас в лицето на капитан Камен Тодоров. Твърди се, че „Колонад Иншурънс Ес Ей - клон България” КЧТ е изпратило до ответника покана за доброволно изпълнение, получена на 31.03.2021 год., но същият не удовлетворил доброволно регресната претенция на ищците. Въпреки изпратената покана за изплащане на регресната претенция, ответникът не е извършил плащане на задължението си. С тези мотиви моли исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства. Моли се да бъде допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводно експертиза. В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който исковете се оспорват изцяло. Твърди се, че правото на иск е погасено на 18.04.2019 г. поради изтекъл давностен срок на основание чл. 357, т. 2, б„г“ от КТК. Счита, че твърдените от ищците щети били настъпили по време на пристанищна маневра за преместване на кораб от 32-ро до 31-во корабно място, находящи се в пристанище Бургас- чл. 232, ал. 1 КТК. Маневриращият кораб по време на процесното провлачване бил несамоходна баржа „СИММАР СТАР“ (Н63). Това бил корабът, който е причинил твърдяната щета, като се е ударил в отбивачите на корабното място. Снемането на баржата от 32-ро корабно място, провлачването и поставянето на 31-во корабно място било изпълнено от два броя буксири, собственост на „БМФ таг сървис“ ЕООД- „Алкор“ и „Акила“. Собственикът на буксирите поел задължението да извърши маневрата по реда на чл. 231 и сл. КТК. Влаченето е трябвало да се извърши от влекачите в съответствие с изискванията за безопасно корабоплаване, с умение съответстващо на спецификата на извършваната дейност- чл. 235, ал. 1 КТК. Отговорността за причинените вреди по време на провлачването се носила от собственика на влекачите, освен ако докаже, че не е виновен- чл. 236, ал. 1 КТК. Поради това в конкретния случай и с оглед на твърденията на ищците, „БМФ таг сървис“ ЕООД било отговорно за настъпилите щети, в резултат от извършеното провлачване. По делото не били изложени аргументи и не били представени доказателства за невинността на собственика на влекачите. На 18.04.2018 г. несамоходна баржа „СИММАР СТАР“ (Н6З) била извършила пристанищната маневра с помощта на влекачите „Алкор“ и „Акила“. Твърди се, че без услугата влачене баржата не би могла да се премести сама, тъй като няма собствен двигател. По време на процесната маневра била извършена и втора услуга - пилотско провеждане на баржата. Посочва се, че особеното при всяко пилотско провеждане е, че пилотът оставал под ръководството на капитана на пилотирания кораб- чл. 237, ал. 2 КТК, като последния бил длъжен лично да води кораба в пристанищата- бл. 92, ал. 2 КТК. Твърди се, че той бил отговорен за корабоводенето и в случаите, когато ползва пилотски услуги- чл. 92, ал. 3 и чл. 243 КТК. Тъй като баржата е несамоходна, респективно е без екипаж, отговорен за корабоводенето е капитана на влачещия корабчл. 236а, ал. 1 КТК. Сочи, че в конкретния случай, видно от рапорт № 34 от 18.04.2018 г. на пилота К. Т.Т, водещ влекач е „Алкор“. Неговият капитан бил отговорен за безопасното провлачване на маневриращата несамоходна баржа „СИММАР СТАР“ (Н63). В този смисъл, на основание чл. 236, ал. 1 КТК, отговорността за причинената вреда следва да се понесе от собственика на влекачите „БМФ таг сървис“ ЕООД, който бил назначил техните капитани и екипажи- чл. 88, ал. 3 КТК. Функцията на пилота бил на съветник на капитаните на м/вл „Алкор“ и м/вл „Акила“. Пилотът не поемал управлението на пилотирания кораб и не измествал неговия капитан. С тези аргументи счита, че отговорността за сблъсъка на баржата с отбивните съоръжения на кей не е на пилота, който остава в подчинение на капитана на пилотирания кораб, а е изцяло на влекачите и техния собственик. Последните били извършили влачене в пристанището на безмоторен и безекипажен кораб, който не бил в състояние самостоятелно да се движи. Твърди се, че по време на влаченето капитаните и екипажите на баржите не били положили специална грижа за този вид работа- умение, съответстващо на спецификата на извършваната дейност – чл. 235, ал. 1 от КТК. Предвид гореизложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалния представител на ищците – адв. Е. М. не се явява. Същата депозира молба с която пледира за уважаване на исковете. В съдебно заседание, процесуалния представител на ответното дружество – адв. Р. Н. пледира за отхвърляне на предявените искове като погасени по давност, а освен това и като неоснователен и недоказан. Бургаският районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между “Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България” КЧТ, в качеството му на водещ съзастраховател и “Дженерали Застраховане” АД – като следващ съзастраховател, при условията на съзастраховане съгласно чл.376 и сл. от Кодекса на застраховането от една страна и от друга страна “БМФ Порт Бургас” ЕАД, Държавно Предприятие Пристанищна инфраструктура и “Пристанище Бургас” ЕАД, като застраховани е сключен Застрахователен договор, обективиран в имуществена застрахователна полица “Всички рискове” № •••••••••• от 30.03.2018г. Застраховано имущество по застраховката е пристанищната инфраструктура и други изрично посочени в договора активи, находящи се на застрахованите адреси в т.ч. и “отбивачки”, а покрити рискове по застраховката са всички рискове, включително и не само “увреждане вследствие на удар от плавателен съд”. По силата на съзастрахователен договор от 02.04.2018г., сключен между “Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България” КЧТ, и “Дженерали Застраховане” АД е уговорена съотношението на отговорността, която всеки един от застрахователите следва да поеме по имуществената застраховка, както следва: За “Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България” – 75 % - водещ съзастраховател, а за “Дженерали застраховане” АД – 25%. Не е спорно и се установява от представеното по делото уведомление и приложено на л.62 от делото, че застрахованият “БМФ Порт Бургас” ЕАД е предявило претенции пред съзастрахователите, по които след извършена експертна оценка на щетите от авариен комисар “Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България” КЧТ е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 6339.79 лева, респ. “Дженерали Застраховане” АД е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 2113.26 лв. Изплащането на сумите се доказва от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Т. Д., която не е оспорена от страните и която съдът кредитира като компетентна и обоснована. Вещото лице дава заключение се, че общо преведените суми от “Колонад Иншурънс Ес Ей” – България и “Дженерали Застраховане” АД в полза на “БМФ Порто Бургас” ЕАД възлизат на сумата от 8453.05 лв., а изплатените от “Колонад Иншурънс Ес Ей” – България ликвидационни разноски в полза на “О КЮ ЕС ЕЙ БЪЛАГАРИЯ” ЕООД възлизат на сумата от 1110 лв. като същата е била заплатена с платежно нареждане от 24.07.2020г. Посочено е също, че размерът на мораторната лихва за забава върху изплатените застрахователни обезщетения за периода от 01.05.2021г. до 31.03.2022г. възлиза на сумата от общо 786.59 лв. Не са спорни между страните обстоятелствата, че на 18.04.2018г. в 14: 50ч. е била извършена маневра на несамоходна баржа “СИММАР СТАР” за заставане на кей на корабно място № 31, с участието на два буксира, собственост на “БМФ Таг Сървис” ЕООД – “Алкор” и “Акила”, при което са били нанесени щети върху два брой отбивни съоръжения на Пристанищен Терминал “Бургас Изток 2” – корабно място № 31. Не е спорно по делото, че на борда на несамоходната баржа се е намирал лицензиран пилот към “Пилотска станция ” – Бургас, който е следвало да дава напътствия на капитаните на влекачите по извършване на маневрата, изразяваща се в стандартно снемане на баржата от кей в тила на корабно място № 31 за разтоварване на оборудване, с последващо снемане, провлачване и маневриране за поставяне на корабно място № 33., като първият влекач /буксир/ - “Алкор” е бил водещ, като същият е бил позициониран на бак десен борд като двигател, а вторият на кърма десен борд битенг за удържане на позиция. За горното свидетелства представеното протестно писмо рег. № 276 от 20.04.2018г. подадено от “БМФ Порт Бургас” ЕАД до управителя на “Пилотска станция” – Бургас, както и приложения по делото рапорт № 34 от Капитан К. Т. – пилот към “Пилотска станция Бургас” ООД. В рапорта, пилотът е дал обяснения, че след качването му на борда на несамоходната баржа “Симар Стар” и след започнатата маневра по преместването й от тила на 32-ро к.м. до 31-во к.м., в момент, в който баржата се намирала на достатъчно безопасна дистанция от кея на 31-во к.м., е установил, че скоростта й е по-висока от необходимата за съответната маневра като посъветвал капитаните на влекачите да започнат да дърпат с максимално усилие назад, за да я намалят и спрат. Последните не отговорили на дадените от него съвети, при което пилотът ги повторил, при което капитаните потвърдили, че са ги разбрали, но не предприели нищо, поради което баржата направила контакт с един от отбивачите на кея и той се скъсал от поддържащата го гума. По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза от вещото лице Н. П., на който е поставена задача да внесе яснота относно причините за настъпване на процесното застрахователно събитие, да установи какви са причинените увреждания по пристанищната инфраструктура на “БМФ Порт Бургас” ЕАД и да изчисли каква е възстановителната стойност на строително-монтажните дейности и работи за отстраняване на причинените по процесната щета вреди и възстановителна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и обичайните ликвидационни разноски по щетата. Заключението е своевременно оспорено от процесуалния представител на ответника, а изводите на експерта остават изолирани. От констативно-съобразителната част на заключението и изявленията на вещото лице, дадени в съдебно заседание се установява, че същото не е ползвало специални знания при изграждане на изводите си, а същите е базирало на твърденията, изнесени в исковата молба. Ето защо, съдът намира, че заключението не следва да бъде кредитирано при изграждане на своите фактически и правни изводи. Между страните не са спорни обстоятелствата относно механизма при който са настъпили имуществените вреди и техния вид. Спорно по делото е, дали настъпването на вредите се намира в причинно-следствена връзка с неправилните команди на пилота или същото е в резултат на поведението на капитаните на влекачите, респ. дали ответната “Пилотска станция” е материалноправно легитимирана да отговаря по така предявения иск. При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав формира следните правни изводи: По отношение на възражението, че искът е погасен по давност. Преди да разгледа искът по същество, настоящия състав следва да разгледа наведеното с отговора на исковата молба възражение за настъпила погасителна давност. Ответникът е навел твърдения, че правото на иск е погасено на 18.04.2019г., поради изтекъл едногодишен срок по смисъла на чл.357, т.2, б. “г” КТК, който е започнал да тече на 18.04.2018г. Настоящия състав, намира възражението за неоснователно по следните съображения. С настоящия иск с правно основание чл.288 КТМ и чл.410 КЗ ищецът претендира изплатеното от него застрахователно обезщетение по застрахователна полица “всички рискове” за вреди причинени на имущество – 2 бр. отбивни съоръжения, собственост на “БМФ Порт Бургас” ЕАД, настъпили по време на извършване на маневра /снемане, провлачване и маневриране/ на несамоходна баржа в района на Пристанищен терминал “Бургас Изток”. Правото на застрахователите да искат от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ след плащането на застрахования е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице – суброгационно право. /в този смисъл и Решение № 449 от 18.03.2002 г. на ВКС по гр.д. № 1785/2001г., V г.о./. Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес – чл.411 от КЗ, респ. 288 КТМ. Именно, поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата на застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име. В този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора – застрахователен или договор за пилотаж, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях. Щом това е така, няма основание по отношение на регресния иск да се прилагат правилата за давността спрямо договора за застраховка по чл.357, т.1, б. “а” КТМ или договор за пилотаж – чл.357, т.2, б. “г” КТМ. Вярно е, че КТМ се явява специален закон по отношение на КЗ, но КТМ не дава изрична изрична правна уредба на давността за регресните искове в застраховането, за разлика от КЗ, поради което следва да намери приложение общата петгодишна давност по чл.378, ал.5 КЗ, считано от плащане на застрахователното обезщетение – 08.06.2020г., респ. 11.08.2020г. – арг. от чл.1, ал.2 КТМ. Срокът не е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2022г., поради което възражението се явява неоснователно. Разглеждан по същество, искът се явява неоснователен, по следните съображения: В случая по делото е безспорно, че на 18.04.2018г. са били сключени два договора - договор за влачене по реда на чл.231 и сл. от КТК между “БМФ Порт Бургас” и “БМФ Таг Сървис” ЕООД и договор за пилотаж между “БМФ Порт” ЕАД и “Пилотска станция Бургас” по реда на чл.238б, ал.1 от КТК. За последното свидетелстват и представените по делото пилотски записки и пилотска такса /л.109/. Съгласно чл.231, ал.1 КТК (който кодекс е приложим в случая съгласно чл.22 КТК), с договора за влачене притежателят на един кораб (влекач или тласкач) се задължава срещу възнаграждение да извършва провлачване (тласкане) на друг кораб или друго плаващо средство на определено разстояние, през определено време или да извърши маневра. Разпоредбата на ал. 1 се прилага и при тласкане на състав, и при влачене в бордово свързана група - ал.2 на чл.231 КТК. Според чл.234, ал.2 КТК, навигационното управление се осъществява според указанията на капитана на влачения кораб, освен ако е уговорено друго, а чл.236а КТК предвижда, че при влачене или тласкане на кораб без екипаж капитанът на влачещия (тласкащия) кораб носи отговорност за провлачването. Според чл.233 КТК, договорът за влачене може да бъде сключен и устно, но постигнатото споразумение относно прехвърляне на задължението за управление на влачения (тласкания) кораб или състав върху капитана на влекача (тласкача), може да бъде доказано само с писмени доказателства. Следователно договорът за влачене е двустранен, консенсуален, възмезден и поначало неформален, като предвидената в чл.233 КТК писмена форма за доказване касае само случаите, при които задължението за управление на влачения кораб се прехвърля върху капитана на влекача. С предявените в настоящото производство искове се цели да се ангажира договорната отговорност на ответника на основание чл.240 от КТК за причинени вреди, настъпили в резултат на осъществявана от ответното дружество пилотска дейност по чл.2, ал.1 от Наредба № 1 от 03.04.2019г. за осъществяване на пилотска дейност в Република България, изразяваща се в предоставяне на пилотаж. Съгласно легалната дефиниция, дадена с §1 от ДР на Наредбата, пилотажа (пилотското провеждане) представлява морско-техническа услуга за насочване на плавателния съд от пилот или от пилотска станция, за да се даде възможност за безопасно влизане или излизане на плавателния съд по водните пътища за достъп до пристанището или за безопасно корабоплаване в рамките на пристанището. По силата на чл.240 от КТК отговорността за щети е налице в случаите, когато същите са причинени по вина на пилота при изпълнение на негови служебни задължения. Разпоредбата не предвижда презумпция за вина на пилота, подобна на тази по чл.45, ал.2 ЗЗД. Освен това, видно от същата, за да възникне отговорността на "ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ БУРГАС" ЕООД за обезщетение за причинени имуществени вреди, следва да бъде доказано конкретно действие на пилота, което е довело до настъпване на вредите и че това действие е извършено при и по повод на служебните му задължения. Данни за такова действие по делото не са събрани, като извод за тях не може да бъде направен от представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства. Освен, че не е доказано наличието на такова действие, както се посочи по-горе, следва да бъде доказано и наличието на виновно поведение от страна на пилота при изпълнение на неговите служебни задължения. В случая доказателства за това не са събрани, поради което не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на "ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ БУРГАС" ЕООД за настъпилите в следствие на маневрата на 18.04.2018г. вреди на пристанищната инфраструктура. Наред с това следва да се има предвид и обстоятелството, че по силата на чл.92, ал.3 от КТК и чл.12 от Задължителните правила за морските пристанище в РБ, капитанът на кораба е отговорен за корабоводенето и в случаите, когато ползва пилотски или лоцмански услуги. Затова разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Задължителните правила за морските пристанища в РБ дава възможност, ако капитанът при осъществяване на пилотажа счете, че пилотът не изпълнява добросъвестно задълженията си, може да се откаже от пилотската услуга, за което уведомява пилотската станция и оператора на системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването. Това следва и от разпоредбата на чл.243 от КТК, съгласно която присъствието на пилота на кораба не освобождава капитана от отговорността за управлението му, като по силата на чл.237, ал.2 от КТК по време на пилотското водене пилотът е под ръководството на капитана на кораба, а не обратното. В конкретния случай, видно от данните по делото, пилотът Камен Тодоров се е намирал на борда на несамоходната баржа СИММАР СТАР, като е контактувал с капитаните на влекачите чрез радиовръзка. Тук следва да се има предвид, че пилотът е само съветник на капитана на пилотирания кораб, като дори същият да присъстваше на борда на тласкащия влекач, този факт сам по себе си също не би освободил капитана от отговорност по арг. от чл.243 от КТК, освен в хипотезата на чл.28, ал.3 от Наредба № 1 от 03.04.2019г. за осъществяване на пилотската дейност в Република България – когато командите на пилота са преповторени от капитана или не са незабавно или ако не бъдат незабавно отменени от него или присъстващото упълномощено лице, какъвто настоящия случай не е. В заключение на всичко казано по-горе, следва да бъде прието, че дейността по влачене на несамоходната баржа "СИММАР СТАР" е била ръководена от капитана на влачещия /тласкащия/ кораб – водещия влекач “Алкор”, поради което и по аргумент от чл.236а, ал.1 от КТК отговорността за вредите, причинени на пристанищната инфраструктура при тази маневра следва да бъде понесена от капитана на влачещия /тласкащия кораб/, собственост на “БМФ Таг Сървис” ЕООД. С оглед на това, че не е доказано неизпълнение на задълженията от страна на пилота по повод на служебните му задължения не може да бъде ангажирана отговорността на ответника "ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ Бургас" ООД, за причинените на пристанищната инфраструктура вреди. Тези изводи на съда, не се опровергават и от представения с исковата молба доклад, изготвен от авариен комисар “О Кю кю ЕС България” ЕООД, за установяване размера и характер на нанесените щети. Същият не се цени от настоящия състав при изграждане на фактическите и правни изводи по делото, тъй като представлява частен свидетелстващ документ, чието съдържание е оспорено от насрещната страна. Освен това документът не е изготвен от компетентен субект по смисъла на чл.79, ал.1 от КТК - инспектор по разследването от Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт, поради което и не представлява годно доказателствено средство относно причините довели до настъпване на инцидента. В допълнение следва да се спомене, че дори такъв да беше изготвен по повод процесния инцидент, то съгласно изричната разпоредба на чл.79, ал.2 КТК, въз основа на същия не могат да се правят заключения за наличието на вина и за разпределяне на отговорност, а ал.10 на същия член регламентира изрично, че съдържащите се в доклада заключения и препоръки не могат да бъдат използвани в хода на гражданско, административно, дисциплинарно или наказателно производство. С оглед на всичко гореизложено, предявените искове с правно основание 410 КЗ, вр. чл.288 КТК, вр. чл.240 от КТК срещу ответника се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, а като зависещи от тях следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД. По отношение на разноските: При този изход на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв., а като доказателство за заплащането му е представена фактура № 0000000239 от 22.06.2022г. Ищецът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. С определение № 146 от 04.04.2022г. по ч.т.д. № 358 по описа за 2022г. на ВКС е допуснато касационно обжалване по въпроса, дали при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случай на кумулативно обективно съединяване на искове е приложим чл.72 от ГПК или следва да се приложи чл.2, ал.5 от същата наредба. В мотивната част на определението е аргументирано становището, че нормата на чл.72, ал.2 ГПК предвижда събиране на държавна такса от всеки интерес при предявяване на различни интереси. С оглед изложеното, спецификата на определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения и специалната норма, която ги регулира е даден отговор, че следва да се приложи правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за МРАВ. Ето защо, с оглед цената на иска възнаграждението следва да бъде определено не съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 /ДВ. бр.68 от 2020г. /- от сбора на цената на исковете (6339.79 + 2113.26 + 1100 + 589.95 = 10143 лв.) в размер на 834, 29 лв., а съобразно цената на всеки от защитаваните интереси по обективно съединените искове. При цена на иска 6339.79 лева – стойността на възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.3 от МРАВ е 636.99 лв., относно иска с цена 2113.26 лева възнаграждението се определя съгласно чл.7, ал.2, т.2 или 377.93 лв., относно иска с цена 1100 лева, възнаграждението се определя съгласно чл. 7, ал.2, т.2, а относно иска с цена 589.95 лева възнаграждението се определя съгласно чл.7, ал.2, т.1 МРАВ, като общо стойността на минималните възнаграждения е 1621.92 лева. И това е минималния размер, под който съдът не може да намали следващото се възнаграждение за осъществена адвокатска защита въпреки направеното възражение в срока предвиден в чл.78, ал.5 от ГПК. С оглед обстоятелството, че претендирания размер на адвокатско възнаграждение се явява под законоустановения минимум възражението е неоснователно, а в полза на ответника, в съответствие с направеното искане за присъждане на разноски и съобразно представения от него списък по чл.80 от ГПК /л.200/, ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 1440 лв., представляваща сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Мотивиран от горното,