Решение № 411 от 2.9.2021 г. на Районен съд - Сливен по дело № 3610/2021 г.

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/. Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Г. В. П., ЕГН: •••••••••• за срок от три години. В молбата се излага, че лицето страда от параноидна шизофрения и олигофрения и е поставено под пълно запрещение през 2003 г. като поради необходимостта от 24-часов контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-добър интерес на Г. П. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица за срок от три години. В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи. Настойникът на лицето и директор на ДПЛПР - Твърдица изразява становище за основателност на молбата и моли Г. да бъде настанен в ДПЛПР - Твърдица за срок от три години. Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява желание да бъде настанен в Дома. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Г. В. П. е настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица временно по административен ред със заповед от 03.08.2021 г. Г. П. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 25.06.1996 г., със заболявания с диагнози „Шизофренни психози /Параноидна форма/, Шизофрения - параноидна форма. Олигофрения - тежка степен дебилност“, за което е определена пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ. Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето Г. П. е на 48 години, неженен, няма деца. Родителите му са починали, а сестра му живее в Германия и няма как да се грижи за него. На 3-годишна възраст след преболедуван енцефалит започнал да изостава в умственото си развитие. На 15-годишна възраст, след смъртта на баща му, Г. започнал да проявява странности и промени в поведението си: агресия и многобройни самонаранявания, станал подозрителен. Лекуван бил многократно в психиатрични болници с различно подобрение, като понякога бил агресивен и посягал на майка си. От 10.11.2014 г. е настанен в ДПЛПР - Твърдица. Г. е поставен под пълно запрещение през 2003 г. Със заповед от 20.02.2017 г. за негов настойник е назначен Ж. С. - Директор на специализираната институция. Настойникът на лицето е изразил писмено становище Г. да продължи да ползва социалната услуга, което поддържа и в съдебно заседание, тъй като с оглед заболяването на лицето е в негов интерес да се намира в специализирано заведение. Към момента Г. П. е видимо спокоен и емоционално устойчив, не проявява агресия и автоагресия. Има висок жизнен тонус и изграден приятелски кръг с група потребители от институцията. Изпитва нужда от социални контакти и стремеж да се чувства полезен. Речта му е разбираема, с добър речников фонд. Може да се храни самостоятелно и е усвоил умения за извършване на ежедневни битови потребности. Същият има потребност от непосредствен контрол върху поведението и адекватни медицински грижи, които може да му се осигурят само от институцията и медицинския персонал. В съдебно заседание лицето заявява, че желае да бъде настанено в дома. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена. В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ). В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Г. В. П. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставени диагнози „Шизофренни психози /Параноидна форма/, Шизофрения - параноидна форма. Олигофрения - тежка степен дебилност“, за което е определена пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ. В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в общността, според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява желание да продължи да живее в Дома. Предвид спецификата на заболяването на лицето, съдът намира, че по отношение на Г. П. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, където Г. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му. На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение. На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Така мотивиран, съдът