Решение № 13214 от 29.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2538/2024 г.

Административен съд - София-град29.07.2024 г.докладчик Елеонора Попова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Е. Й. срещу Заповед № ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 14.09.2023 г., издадена от директора на дирекция Социално подпомагане– Л., потвърдена с Решение № 22-РД06-0175/28.12.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”– С. град. Решението не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 13, ал.6 от ЗСП и чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от М. Е. Й., срещу Заповед № ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 14.09.2023 г., издадена от директора на дирекция Социално подпомагане – Л., потвърдена с Решение № 22-РД06-0175/28.12.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – С. град. Жалбоподателят оспорва размера на отпуснатата помощ и началния срок на отпускане. Моли съда да отмени оспорвания акт. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Ответникът по жалбата– директорът на ДСП– Л., чрез процесуалния си представител, изразява становище за законосъобразност на оспорваната заповед и потвърдителното решение на РДСП. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Софийска градска прокуратура, редовно призовани не изпращат процесуален представител. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: На 13.02.2023 г. с вх. №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65 М. Е. Й. депозирала в дирекция „Социално подпомагане"- Л. заявление-декларация за отпускане на месечна помощ. В заявлението- декларация декларирала, че е неомъжена, безработна и няма доходи през предходния месец. Посочила, че живее сама в съсобствено наследствено жилище. Декларирала, че притежава следната друга недвижима собственост: 1/6 идеални части от жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] и 1/6 идеална част от наследствен имот, находящ се в [населено място], [улица]. При извършена служебна проверка в Агенция по вписванията е установено, че Й. е ответник по дело за делба, относно поземлен имот с площ по документи 380, 000 кв. м. и многофамилна жилищна сграда с площ по документи 92, 000 кв. м., находящи се в [населено място], [улица]. Съсобственик е на поземлен имот с площ по документи 8500, 000 кв. м. в местност „П. егрег" в [населено място], област К., [община]. Съсобственик е на поземлен имот с площ по документи 3571, 000 кв. м. в местност „Бистришко", [населено място], област К., [община]. Съсобственик е на поземлен имот с площ но документи 5597, 000 кв. м. в местност „Т.", [населено място], област К., [община]. Представена е информация, с вх. №2203-24-00-0202# 1 от 23.02.2023 г. от дирекция „Общински приходи", според която Й. е собственик на 1/12 ид, ч. от земя, находящи се в гр, Д., [улица]; собственик на 1/6 ид, ч. от земя и жилище, находящо се в [населено място], ул, „Х. Б." №63; собственик на 1/6 ид. ч, от земя, жилище и навес с оградни стени, находящо се в [населено място]. От представена информация от Столична община, дирекция „Общински приходи", с вх. №2203-24-00-0203//1 от 16.02.2023 г. е видно, че Й. е собственик на 1/2 ид. ч, на жилищен имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] и съсобственик на 1/2 ид. ч. на апартамента, в който живее, находящ се в гр, С., ул, „Ц. И. А. И" №57, ет, 2, ап. 6, както и на 0, 045 ид. ч, от земята на адреса, В социален доклад от 28.03.2023 г. е направено предложение за отказ на месечна помощ по реда на чл. 9 oт ППЗСП, тъй като М. Е. Й. притежава друга недвижима собственост, която може да бъде източник на доход. Въз основа на социалния доклад, със Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65 от 28.02.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане" - Л., на М. Е. Й. е отказана месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, считано от 01.02.2023 г, с мотив; „Семейството притежава недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейство го". Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65 от 28.02.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане"- Л. е обжалвана от М. Й. и с Решение №22-РД06-0096 от 24.08.2023 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане- С.-град, е отменена и административната преписка е върната на директора на дирекция „Социално подпомагане"- Л. за преразглеждане и извършване на преценка за възможността от реализиране на допълнителни доходи от притежаваните идеални части на недвижими имоти. В изпълнение на Решение №22-РД06-0096 от 24.08.2023 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - С.-град административна преписка е преразгледана. Изготвен е нов социален доклад от 13.09.2023 г., в който е посочено, че М. Й. притежава ЕР на ТЕЛК №329 о: 04.03.2022 г. със срок до 01.12.2022 г. с определени 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ. Същата е преосвидетелствана, съгласно FP ТЕЛК №90761 от 10.05.2023 г. със срок до 01.05.2024 г. с определени 100% трайни намалена работоспособност. Безработна е и на 18.012023г. е регистрирана в дирекция „Бюро по труда", като е спазено условието на чл. 10, ал. 8 от ППЗСП. Към момента на изготвяне на доклада Й. е на 44-годишна възраст, живее сама и през месеца, преди подаване на заявлението-декларация (м. януари 2023 г.) е без доходи. В социалния доклад е направено предложение на Й. да бъде отпусната месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.02.2023 г., в размер на 81, 90 лв. Въз основа на социалния доклад със Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 14.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”– Л., на М. Е. Й. е отпусната месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.02.2023 г., в размер на 81, 90 лв. Заповедта е връчена на 16.10.2023 г., чрез „Български пощи" ЕАД. Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 14.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”– Л. е оспорена от М. Й. пред АССГ. С Определение №9757/09.11.2023 г. на Административен съд София-град, Трето отделение, 3 състав, жалбата на Й. срещу Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 14.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане"- Л. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Със същия съдебен акт жалбата е изпратена по подведомственост на Директора на Регионалната дирекция „Социално подпомагане"- Л., за произнасяне по реда на чл.13, ал.5 ЗСП. С Решение № 22-РД06-0175/28.12.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”– С. град е отхвърлена жалбата на Й. и е потвърдена Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 14.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане"- Л.. Приета по делото е административната преписка. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок, против подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидените от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията, предоставени му с чл. 13, ал. 2, вр. ал. 1 ЗСП. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона форма, без съществено нарушение на административното производство, като отговоря изцяло на материалните правните разпоредби и съответства с целта на ЗСП. Съгласно чл.12, ал.1 Закона за социално подпомагане /ЗСП/ Социалните помощи са: 1. месечни; 2. целеви; 3. еднократни. Според чл. 12, ал. 2 от ЗСП социалните помощи се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Съгласно чл. 13 от ЗСП социални помощи се отпускат въз основа на заявление – декларация, подадено от нуждаещите се или от упълномощено от него лице. Помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на ДСП или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалната анкета, като право на социално подпомагане имат лица и семейства, които отговарят на определени условия, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. В случая, административният орган е съобразил действащите норми от ППЗСП към подаване на заявление-декларация от М. Й., а именно: Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по- нисък от определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет (от 01.01.2018 г, гарантираният минимален доход е в размер на 75, 00 лева). Диференцираният минимален доход е гарантираният минимален доход, коригиран с индивидуални проценти за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение, съжителството с други лица и семейства или здравословно състояние, определени по реда на чл. 9, ал, 3 от ППЗСП. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП, за лице до 65 години, живеещо само диференцираният минимален доход е в размер на 109, 200 на сто от гарантиращо минимален доход (109, 200% х 75, 00 лв. = 81, 90 лв.). Според чл. 9, ал. 3, т. 7 от ППЗСП, за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, диференцираният минимален доход е в размер на 188, 370 на сто от гарантирания минимален доход (188, 370% х 75, 00 лв. = 141, 28 лв.). С разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ППЗСП е регламентирано, че при наличие на повече от едно основание по ал. 3 се прилага по-високият размер, с изключение на случаите по т. 8 и т. 10, буква „а", подбуква „бб" и букви „б"- „д". Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ППЗСП, гласи: размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания минимален доход или сумата от диференцираните минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния месец. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, месечна помощ се отпуска при условие, че лицата и семействата не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на допълнителни доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Според чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най- малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности и/или повишаване на квалификацията по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 8 от ППЗСП, срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лица, които са се регистрирали в дирекциите "Бюро по труда" в 3-месечен срок от изтичането на срока на експертното решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е определена 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност. Според чл. 31 от ППЗСП, месечните помощи се отпускат от първо число на месеца на подаването на заявление- декларацията. В конкретният случай М. Е. Й. е депозирала на 13.02.2023 г. заявление-декларация за отпускане на месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП и помощта е отпусната, считано от 01.02.2023 г., т.е. в съответствие с цитираната норма на чл.31 ППЗСП, поради което оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Законосъобразно е определен и размера на помощта. Размерът на отпуснатата помощ е 81, 90 лв. (81, 90 - 0, 00 лв. = 81, 90 лв.). Органът е взел предвид, че Й. е без доход пред предходния месец, преди подаване на заявлението- декларация (м. януари 2023 г.). Диференцираният доход на Й. е в размер на 81, 90 лв. и е определен, съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП /в относимата редакция/, за лице до 65 години, живеещо само - 109, 200% х 75, 00 лв. = 81, 90 лв. В случая, административният орган е съобразил, че М. Й. притежава ЕР на ТЕЛК №329 от 04.03.2022 г. със срок до 01.12.2022 г. с определени 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ. Същата е преосвидетелствана, съгласно ЕР на ТЕЛК №90761 от 10.05.2023 г. със срок до 01.05.2024 г. с определени 100% трайно намалена работоспособност. При това положение и доколкото към датата на подаване на заявлението- декларация, т.е. през м. февруари 2023 г. Й. нe е притежавала ЕР на ТЕЛК, то приложима е хипотезата на чл.9, ал.3, т.5 ППЗСП /в относимата редакция/, а не разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 7 от ППЗСП /в относимата редакция/, съответно неприложимо е правилото на чл. 9, ал. 4 от ППЗСП /в относимата редакция/. Следва да се отбележи, че с последващи № Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 15.09.2023 г. и № Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 15.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане"- Л. е изменен размера на месечната социална помощ за допълване на доходите по чл.9 ППЗСП, съответно на 141.28 лв., считано от 01.05.2023 г., и в размер на 249, 48лв., считано от 01.06.2023 г. Предвид гореизложеното, обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 предложение последно от АПК, Административен съд– София град, III- то отделение- 73 състав, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Е. Й. срещу Заповед № ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 14.09.2023 г., издадена от директора на дирекция Социално подпомагане– Л., потвърдена с Решение № 22-РД06-0175/28.12.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”– С. град. Решението не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: Р Е Ш И:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 13, ал.6 от ЗСП и чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от М. Е. Й., срещу Заповед № ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 14.09.2023 г., издадена от директора на дирекция Социално подпомагане – Л., потвърдена с Решение № 22-РД06-0175/28.12.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – С. град. Жалбоподателят оспорва размера на отпуснатата помощ и началния срок на отпускане. Моли съда да отмени оспорвания акт. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Ответникът по жалбата– директорът на ДСП– Л., чрез процесуалния си представител, изразява становище за законосъобразност на оспорваната заповед и потвърдителното решение на РДСП. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Софийска градска прокуратура, редовно призовани не изпращат процесуален представител. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: На 13.02.2023 г. с вх. №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65 М. Е. Й. депозирала в дирекция „Социално подпомагане"- Л. заявление-декларация за отпускане на месечна помощ. В заявлението- декларация декларирала, че е неомъжена, безработна и няма доходи през предходния месец. Посочила, че живее сама в съсобствено наследствено жилище. Декларирала, че притежава следната друга недвижима собственост: 1/6 идеални части от жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] и 1/6 идеална част от наследствен имот, находящ се в [населено място], [улица]. При извършена служебна проверка в Агенция по вписванията е установено, че Й. е ответник по дело за делба, относно поземлен имот с площ по документи 380, 000 кв. м. и многофамилна жилищна сграда с площ по документи 92, 000 кв. м., находящи се в [населено място], [улица]. Съсобственик е на поземлен имот с площ по документи 8500, 000 кв. м. в местност „П. егрег" в [населено място], област К., [община]. Съсобственик е на поземлен имот с площ по документи 3571, 000 кв. м. в местност „Бистришко", [населено място], област К., [община]. Съсобственик е на поземлен имот с площ но документи 5597, 000 кв. м. в местност „Т.", [населено място], област К., [община]. Представена е информация, с вх. №2203-24-00-0202# 1 от 23.02.2023 г. от дирекция „Общински приходи", според която Й. е собственик на 1/12 ид, ч. от земя, находящи се в гр, Д., [улица]; собственик на 1/6 ид, ч. от земя и жилище, находящо се в [населено място], ул, „Х. Б." №63; собственик на 1/6 ид. ч, от земя, жилище и навес с оградни стени, находящо се в [населено място]. От представена информация от Столична община, дирекция „Общински приходи", с вх. №2203-24-00-0203//1 от 16.02.2023 г. е видно, че Й. е собственик на 1/2 ид. ч, на жилищен имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] и съсобственик на 1/2 ид. ч. на апартамента, в който живее, находящ се в гр, С., ул, „Ц. И. А. И" №57, ет, 2, ап. 6, както и на 0, 045 ид. ч, от земята на адреса, В социален доклад от 28.03.2023 г. е направено предложение за отказ на месечна помощ по реда на чл. 9 oт ППЗСП, тъй като М. Е. Й. притежава друга недвижима собственост, която може да бъде източник на доход. Въз основа на социалния доклад, със Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65 от 28.02.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане" - Л., на М. Е. Й. е отказана месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, считано от 01.02.2023 г, с мотив; „Семейството притежава недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейство го". Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65 от 28.02.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане"- Л. е обжалвана от М. Й. и с Решение №22-РД06-0096 от 24.08.2023 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане- С.-град, е отменена и административната преписка е върната на директора на дирекция „Социално подпомагане"- Л. за преразглеждане и извършване на преценка за възможността от реализиране на допълнителни доходи от притежаваните идеални части на недвижими имоти. В изпълнение на Решение №22-РД06-0096 от 24.08.2023 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - С.-град административна преписка е преразгледана. Изготвен е нов социален доклад от 13.09.2023 г., в който е посочено, че М. Й. притежава ЕР на ТЕЛК №329 о: 04.03.2022 г. със срок до 01.12.2022 г. с определени 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ. Същата е преосвидетелствана, съгласно FP ТЕЛК №90761 от 10.05.2023 г. със срок до 01.05.2024 г. с определени 100% трайни намалена работоспособност. Безработна е и на 18.012023г. е регистрирана в дирекция „Бюро по труда", като е спазено условието на чл. 10, ал. 8 от ППЗСП. Към момента на изготвяне на доклада Й. е на 44-годишна възраст, живее сама и през месеца, преди подаване на заявлението-декларация (м. януари 2023 г.) е без доходи. В социалния доклад е направено предложение на Й. да бъде отпусната месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.02.2023 г., в размер на 81, 90 лв. Въз основа на социалния доклад със Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 14.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”– Л., на М. Е. Й. е отпусната месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.02.2023 г., в размер на 81, 90 лв. Заповедта е връчена на 16.10.2023 г., чрез „Български пощи" ЕАД. Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 14.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”– Л. е оспорена от М. Й. пред АССГ. С Определение №9757/09.11.2023 г. на Административен съд София-град, Трето отделение, 3 състав, жалбата на Й. срещу Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 14.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане"- Л. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Със същия съдебен акт жалбата е изпратена по подведомственост на Директора на Регионалната дирекция „Социално подпомагане"- Л., за произнасяне по реда на чл.13, ал.5 ЗСП. С Решение № 22-РД06-0175/28.12.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”– С. град е отхвърлена жалбата на Й. и е потвърдена Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 14.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане"- Л.. Приета по делото е административната преписка. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок, против подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидените от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията, предоставени му с чл. 13, ал. 2, вр. ал. 1 ЗСП. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона форма, без съществено нарушение на административното производство, като отговоря изцяло на материалните правните разпоредби и съответства с целта на ЗСП. Съгласно чл.12, ал.1 Закона за социално подпомагане /ЗСП/ Социалните помощи са: 1. месечни; 2. целеви; 3. еднократни. Според чл. 12, ал. 2 от ЗСП социалните помощи се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Съгласно чл. 13 от ЗСП социални помощи се отпускат въз основа на заявление – декларация, подадено от нуждаещите се или от упълномощено от него лице. Помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на ДСП или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалната анкета, като право на социално подпомагане имат лица и семейства, които отговарят на определени условия, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. В случая, административният орган е съобразил действащите норми от ППЗСП към подаване на заявление-декларация от М. Й., а именно: Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по- нисък от определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет (от 01.01.2018 г, гарантираният минимален доход е в размер на 75, 00 лева). Диференцираният минимален доход е гарантираният минимален доход, коригиран с индивидуални проценти за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение, съжителството с други лица и семейства или здравословно състояние, определени по реда на чл. 9, ал, 3 от ППЗСП. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП, за лице до 65 години, живеещо само диференцираният минимален доход е в размер на 109, 200 на сто от гарантиращо минимален доход (109, 200% х 75, 00 лв. = 81, 90 лв.). Според чл. 9, ал. 3, т. 7 от ППЗСП, за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, диференцираният минимален доход е в размер на 188, 370 на сто от гарантирания минимален доход (188, 370% х 75, 00 лв. = 141, 28 лв.). С разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ППЗСП е регламентирано, че при наличие на повече от едно основание по ал. 3 се прилага по-високият размер, с изключение на случаите по т. 8 и т. 10, буква „а", подбуква „бб" и букви „б"- „д". Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ППЗСП, гласи: размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания минимален доход или сумата от диференцираните минимални доходи и доходите на лицата или семействата от предходния месец. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, месечна помощ се отпуска при условие, че лицата и семействата не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на допълнителни доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Според чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най- малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности и/или повишаване на квалификацията по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 8 от ППЗСП, срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лица, които са се регистрирали в дирекциите "Бюро по труда" в 3-месечен срок от изтичането на срока на експертното решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е определена 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност. Според чл. 31 от ППЗСП, месечните помощи се отпускат от първо число на месеца на подаването на заявление- декларацията. В конкретният случай М. Е. Й. е депозирала на 13.02.2023 г. заявление-декларация за отпускане на месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП и помощта е отпусната, считано от 01.02.2023 г., т.е. в съответствие с цитираната норма на чл.31 ППЗСП, поради което оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Законосъобразно е определен и размера на помощта. Размерът на отпуснатата помощ е 81, 90 лв. (81, 90 - 0, 00 лв. = 81, 90 лв.). Органът е взел предвид, че Й. е без доход пред предходния месец, преди подаване на заявлението- декларация (м. януари 2023 г.). Диференцираният доход на Й. е в размер на 81, 90 лв. и е определен, съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП /в относимата редакция/, за лице до 65 години, живеещо само - 109, 200% х 75, 00 лв. = 81, 90 лв. В случая, административният орган е съобразил, че М. Й. притежава ЕР на ТЕЛК №329 от 04.03.2022 г. със срок до 01.12.2022 г. с определени 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ. Същата е преосвидетелствана, съгласно ЕР на ТЕЛК №90761 от 10.05.2023 г. със срок до 01.05.2024 г. с определени 100% трайно намалена работоспособност. При това положение и доколкото към датата на подаване на заявлението- декларация, т.е. през м. февруари 2023 г. Й. нe е притежавала ЕР на ТЕЛК, то приложима е хипотезата на чл.9, ал.3, т.5 ППЗСП /в относимата редакция/, а не разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 7 от ППЗСП /в относимата редакция/, съответно неприложимо е правилото на чл. 9, ал. 4 от ППЗСП /в относимата редакция/. Следва да се отбележи, че с последващи № Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 15.09.2023 г. и № Заповед №ЗСП/Д-С-ЛЦ/65О от 15.09.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане"- Л. е изменен размера на месечната социална помощ за допълване на доходите по чл.9 ППЗСП, съответно на 141.28 лв., считано от 01.05.2023 г., и в размер на 249, 48лв., считано от 01.06.2023 г. Предвид гореизложеното, обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 предложение последно от АПК, Административен съд– София град, III- то отделение- 73 състав,

Цитирани разпоредби

21