Решение № 157 от 8.6.2021 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 506/2020 г.

Производството е по чл.176, ал.1 от АПК и по чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 АПК. Постъпила е молба с вх. № 2411/14.05.2021г. на „Л.К.“ ООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление •••, чрез пълномощника адв. Р.Г. от САК, с която се прави искане за допълване на решение № 108/08.04.2021г. по адм. дело № 506/2020г. Претенцията е за произнасяне с изричен диспозитив относно размера на данъчната оценка на процесните имоти в съответствие с формираните мотиви. Постъпила е и молба с вх. № 2412/14.05.2021г. на „Л.К.“ ООД, чрез пълномощника адв. Р.Г. от САК, с която се прави искане за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, които дружеството е осъдено да заплати на Община Кюстендил за юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че последното е определено в нарушение на чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в съответствие с визираните разпоредби. Ответникът – директорът на Дирекция „Местни приходи“ в Община Кюстендил, чрез юк И. А., изразява становище за неоснователност на предявеното искане за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че юрисконсултското възнаграждение е определено правилно съобразно правилата на чл. 161, ал.1 от ДОПК. По искането за допълване на решението, липса заявено становище в срока по чл.176, ал.1 от АПК. Административният съд, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните, приема следното: По жалба на „Л.К.“ ООД, с решение № 108/08.04.2021г., съдът е отменил АУЗД № 4926/28.08.2020г., в частите, с които на дружеството са установени задължения: за данък върху недвижимите имоти: за 2017г. - за разликата над 4250, 51лв. до 4342, 51лв.; за 2018г. – за разликата над 4247, 76лв. до 4339, 77лв. и за 2019г. – за разликата над 4245, 02лв. до 4337, 03лв.; за лихва върху ДНИ: за 2017г.- за разликата над 1292, 23лв. до 1316, 74лв., за 2018г. - за разликата над 860, 88лв. до 877, 06лв. и за 2019г. - за разликата над 429, 94лв. до 437, 31лв.; за такса за битови отпадъци: за 2017г. – за разликата над 4082, 02лв. до 4174, 02лв., за 2018г. - за разликата над 4295, 76лв. до 4387, 77лв. и за 2019г. - за разликата над 4293, 02лв. до 4 385, 03лв.; за лихва върху ТБО: за 2017г. – за разликата над 1241, 14лв. до 1261, 95лв., за 2018г. - за разликата над 870, 61лв. до 886, 75лв. и за 2019г. - за разликата над 434, 80лв. до 442, 16лв., и е отхвърлил жалбата против АУЗД в останалата му част. С решението е осъдено дружеството да заплати на Община Кюстендил деловодни разноски в размер на 1435, 00лв. за юрисконсултско възнаграждение. По съществото на спора, съдът е формирал мотиви за неправилно определяне от административния орган на данъчната оценката на процесния имот на търговското дружество, представляваща основа за определяне на публичните задължения за ДНИ и ТБО с оспорения АУЗД, с оглед на което последният е частично отменен. По отношение на разноските, съдът е приел, че са приложими правилата на чл.161, ал.1 от ДОПК, съобразно които е определен размера на присъденото в полза на Община Кюстендил юрисконсултското възнаграждение. Съдебният акт е съобщен на жалбоподателя чрез пълномощника му на 29.04.2021г., видно от приложеното по делото съобщение, а двете молби са изпратени по пощата на 13.05.2021г. При установените обстоятелства, съдът счита исканията за процесуално допустими - същите са предявени от страна в съдебното производство и в срока по чл.176, ал. 1 от АПК, съотв. по чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Разгледани по същество, исканията са неоснователни. По искането с правно основание чл.176 от АПК, неправилно квалифицирано от жалбоподателят по чл.250 от ГПК, съображенията на съда са следните: Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. С цитираната разпоредба се предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и намира приложение, когато този акт е действително непълен, респ. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване или по всички искания. В случая не е налице посочената законова хипотеза. В решението, чието допълване се иска, съдът, въз основа на установената по делото фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон, е отменил оспорения АУЗД в една част и е отхвърлил жалбата срещу оспорения АУЗД в друга част. Налице е произнасяне на основание чл.172, ал.2 от АПК, с което правният спор, очертан от предмета на оспорване с предявената жалба, е изцяло изчерпан. С настоящото искане жалбоподателят претендира произнасяне с изричен диспозитив относно размера на данъчната оценка на процесните имоти. Последният е коригиран по съображения за неправилното определяне, видно от формираните мотиви. Данъчната оценка на процесния имот е основа за определяне на ДНИ и ТБО с оспорения АУЗД, но волеизявлението на органа, респ. разпоредените от него правни последици, са за установяване на публичните задължения на дружеството в посочените размери. Законосъобразното определяне на задълженията с АУЗД е предмет на правния спор, по който съдът се е произнесъл с постановеното решение. И скането на осн. чл.176 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. По искането с правно основание чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.144 от АПК, съображенията са следните: Съдът, с решението чието изменение е поискано, е изложил ясни мотиви във връзка с присъдените деловодни разноски на страните, вкл. на жалбоподателя. Оспореният АУЗД е постановен в производство, проведено по правилата на ДОПК, който е ред е приложим и в производството по съдебно оспорване съгласно чл. 4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ. Следва, че разноските на страните се определят на основание на чл.161, ал.1 от ДОПК съобразно уважената, респ. отхвърлената част на жалбата, като правилата на чл.143 от АПК са неприложими. В този смисъл е произнасянето на съда с постановеното решение, а искането за изменение на същото е неоснователно. Водим от изложеното, съдът