Решение № 292 от 16.12.2025 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 325/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на И. М. К. с ЕГН ••••••••••, адрес в село Глогово, Община Тетевен, мах. хххххххххх № 7, чрез адв. П. от САК против Б. М. К., ЕГН •••••••••• и А. А. К., ЕГН •••••••••• и двамата с адрес с. Глогово, ул. „хххххххххххх“ № 103, с предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС. В исковата молба се твърди, че И. М. К., Б. М. К. и Латина Русинова А. са наследници на С. Мехмедов К. и А. Мехмедова К.. Като такива са съсобственици на дворно място, находящо се в село Глогово в местност „хххххххххх“, с идентификатор 15148.хххх, с площ 3328 кв., съгласно Нотариален акт № 17, том Четвърти, дело № 563/98 г. сочи се, че в имота са построени жилищните сгради, в които живеят тримата съсобственици. Освен жилищните сгради са построени и стопански сгради, които са били използвани за отглеждане на добитък, складиране на храна за добитъка и на селскостопански инвентар. Такава сграда е сградата с идентификатор 15148.хххх.1 със застроена площ от 28 кв.м. и от скоро с предназначение Промишлена сграда. Сградата представлява навес. Ищецът счита, че навесът не представлява строеж по смисъла на параграф 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Конструкцията му е от дървени греди, които са поставени върху необработени камъни. Покрит е с ламарина. Построена е от техния общ наследодател С. Мехмедов К. и е ползвана като склад и кошара за животни. Ищецът заявява, че в последствие, процесната сграда, незаконно е присъединена към електроразпределителната мрежа. Навесът от години е самосрутен и негоден за ползване. От него падат ламарини и части от дъсчената обшивка. Проводниците за ток са оголени и неизолирани и от тях бие ток. Съществува реална опасност да се самозапали и предизвика пожар. Въпреки това му състояние главния архитект на Община Тетевен издал Удостоверение за търпимост на сграда № АТУС 04-20-1/1/ от 09.01.2006 г. Ищецът заявява, че без проекти и без основание Община Тетевен решила че самосрутващия се навес е Промишлена сграда, с каквото предназначение навесът е нанесен в КККР на село Глогово, Община Тетевен. На 18.08.2022 г. ответникът Б. М. К. се снабдил с Нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, вписан като Акт № 49, том четиринадесети, дело № 2679/2022 г. в Имотния регистър към Агенция по Вписванията, с което е признат за собственик на въпросния навес. Ищецът счита за недопустимо съществуването на промишлена сграда в поземлен имот, който е с трайно предназначение на земята: Земеделска и начин на трайно ползване: Ниско застрояване. Промишлена сграда в такъв поземлен имот не е бил допустим никога и при действието на нито едно законодателство, за да бъде законно издадено Удостоверение за търпимост. На следващо място сочи, че под навеса е монтиран банциг и рендосвачка за обработване на дървен материал. Навесът се намира на 15-16 метра от жилищната сграда на ищеца И. М. К.. Работата на банцига и рендосвачката вдигат наднормен шум и вибрации, който е опасен за здравето на ищеца и по тази причина следва да отстоят на значително по - голямо разстояние - 300 метра. Допустимото ниво на шум в жилищни територии е от 50-55 dBA съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006г. за показателите на шум в околната среда, отчитаща степента на дискомфорт през различни части на денонощието. Хигиенно- защитната зона на сгради, подлежащи на здравна защита, част от които са жилищните, от мястото, където се извършват дървообработващи дейности, е 300 метра, съгласно т. 232 от Приложение № 1 от Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Разрешаването на такива дейности в жилищна територия става след специално заключение на РЗИ и РИОСВ. Ищецът сочи, че пътеката към къщата преминава покрай процесния навес. Той се страхува да преминава покрай нея, за да не бъде ударен от падащи предмети. Постройката е наклонена и фактически самосрутена. Тя не е годна за ползване. По този повод е сезирал Община Тетевен да премахне опасната сграда. Служители на общината извършили проверка и на 21.03.2022 г. констатирали, че сградата е опасна и има нужда от конструктивно укрепване, за да не се срути. Констатирали и че ел. проводниците са опасни и не са изолирани. До този момент никой не е изготвял проекти за укрепване и не е извършвал такова. Счита сградата за незаконна и опасна за собственика на имота. Това мотивира и правния му интерес, като собственик на земята да поиска от съда да осъди собственика на незаконната постройка, която неоснователно ограничава собствеността му върху земята, да я премахне. Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че сградата с идентификатор 15148.хххх.1, пречи на ищеца И. М. К. да упражнява собствеността си върху поземлен имот с идентификатор 15148.хххх, с площ 3328 кв. по КККР на село Глогово, Област Ловеч, местността хххххххххх, както и ответниците да премахнат пречката са необезпокояваното ползване на имота, собственост на ищецът. В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците. В него ответната страна заявява, че иска е недопустим, поради влязло в сила решение на РС – Тетевен. На следващо място считат иска изцяло за неоснователен и недоказан и молят да бъде отхвърлен. На първо място ответниците сочат, че Решение № 189/15.08.2024 г. влязло в законна сила на 03.09.2024 г., на Районен съд - Тетевен, е разпределено ползването на основание чл. 32 от ЗС имот съсобствен между страни-наследници на С. Мехмедов и А. Мехмедова К., б.ж. на с. Глогово, област Ловеч - Б. К., Латина Русинова А. и И. М. К., а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 15148.хххх от КККР, с. Глогово, местност хххххххххх, трайно предназначение земеделска земя с площ от 3328 кв.м. Разпределението на този общ наследствен имот е съобразено с трайните огради и собствеността на сградите, които лицата ползват дълги години. В отговора на Исковата молба се сочи, че сградата, предмет на иска, представлява навес - служещ за подслон на фуражомелка и банциг, като за тази паянтова сграда било издадено удостоверение за търпимост от архитекта на Община Тетевен, поради което тази сграда не подлежала на премахване и може да бъде предмет на сделка. Сочи, че сградата е собственост на съпрузите Б. М. К. и А. А. К.. Сградата е била а процес на обсъждане по гр.д. 62/2024 година на Районен съд - Тетевен, същите възражения са правени и в цитиранотро гражданско производство, затова и ответниците считат, че те са несъстоятелни не са повлияли на решаване на делото. Сочи, че процесният навес подслон за фуражомелка и банцинг, с нищо не пречи на ползването на неговата част от И. М. К., като достъпът до този навес е откъм пътя. За ползване на сградата достъп е осигурен откъм пътя, като достъпът е за всички, които имат необходимост от услуга. Сочи се, че за извършване на услуги за населението на Б. М. К. е издадено съгласие № 83 от Горско стопанство Тетевен. В този обект - навес за фуражомелка и банциг се извършват услуги предимно за изработка на дъски и др. при тъжен повод. Заявяват, че при наличие на нотариален акт за собственост, при наличие на разрешение за извършване на тези услуги и удостоверение за търпимост, този обект не може и не следва да се премахва. Предвид изложените аргументи ответниците считат, че исковата претенция е недоказана и неоснована и следва същата да се остави без уважение. Съдът в своето определение по изготвения проект на доклад дал квалификация, че е предявено искане с правна квалификация чл. 109 от ЗС, като е разпределил доказателствената тежест по искането в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на доклада по делото. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От приложените по делото писмени доказателства се установява, че И. М. К., Б. М. К. и Латина Русинова А. са наследници на С. Мехмедов К. и А. Мехмедова К.. Като такива са съсобственици на дворно място, находящо се в село Глогово в местност „хххххххххх“, с идентификатор 15148.хххх, с площ 3328 кв., съгласно Нотариален акт № 17, том Четвърти, дело № 563/98 г. Главния архитект на Община Тетевен издал Удостоверение за търпимост на сграда № АТУС 04-20-1/1/ от 09.01.2006 г. за сграда с идентификатор 15148.хххх.1 със застроена площ от 28 кв.м. Ответникът Б. М. К. се е снабдил с Нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, вписан като Акт № 49, том четиринадесети, дело № 2679/2022 г. в Имотния регистър към Агенция по Вписванията, касаещ процесната сграда с идентификатор 15148.хххх.1 със застроена площ от 28 кв.м. и с предназначение Промишлена сграда. Установи се, че с Решение № 189/15.08.2024 г., по гр. дело № 62/2024 г., влязло в законна сила на 03.09.2024 г., на Районен съд - Тетевен, е разпределено ползването на основание чл. 32 от ЗС имот съсобствен между страни-наследници на С. Мехмедов и А. Мехмедова К., б.ж. на с. Глогово, област Ловеч - Б. К., Латина Русинова А. и И. М. К., а именно поземлен имот с идентификатор № 15148.хххх от КККР, с. Глогово, местност хххххххххх, трайно предназначение земеделска земя с площ от 3328 кв.м. За изясняване на спора е допуснато събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели. Свидетелят Щ. А. С. заявява, че познава имота, тъй като е съсед на същия. Сочи, че ответникът К. направил помещението с банцига след 1995 г. и след 2021 г. поради конфликт между братята, същият не работи. Сочи, че след като ответникът К. го узакони 1998 г. работел до 2021 г. и оттогава не е работил. Бичил дъски, на който му потрябва за погребение или за друго. Сочи, че няма стени, само дървена постройка, няма тухлени стени. Обшита е от двете страни с дъски. От другите две страни не може да се обшие, защото трябва да се движи вагонетката, която способства за дървообработващата дейност. Няма врата и прозорци. Отдолу са сложени камъни като дувар и гредите на тях, бетон има вътре, където е банцига. На следващо място е разпитан свидетелят С. У. А., който заявява, че Б. го извикал преди 3-4 години да му смени вертикалните дереци на покрива, защото са загнили. Отишъл и започнал от първия, подготвил си допълнителна подпора, срязал го извадили го и минавал на следващия. В това време дошъл брат му И., който го нямало в началото, дошъл и казал: „кой те е викал тук“, свидетелят заявил, че брат му го е извикал и тогава ищецът К. казал „ти знаеш ли, че тук е мое място и направо си взимай чукалата и си заминавай“ и свидетелят си взел инструментите и си заминал. Сочи, че сградата има двускатен покрив за работилница. Няма стени, това е дървена конструкция. Гредите стъпват на подложни греди отдолу и те стъпват на бетон. Долу имат бетонна основа въпросните греди. Успял само една вертикална греда да смени. Сочи, че те трябва да се сменят навреме, ако не се сменят навреме не са опасни, но той си взема под внимание, защото трябва да се подменят под него има инструменти. Не знае с какво е покрит покрива. Сградата не е била наклонена, тъй като ако е наклонена свидетелят трябва да я срине цялата постройка и да правя нова. Сменил вертикалните греди, които държат хоризонталните греди, където лягат матраците на тях. Това са колоните, които държат сградата. Не били загнили напълно, но все пак са били доста години там. Вертикалните греди стъпват на земята, закрепени са в подложна хоризонтална греда. Под подложната греда има бетон. Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. Свидетелите са възприели различни факти и обстоятелства, свързани с делото. Показанията им следва да бъдат кредитирани, тъй като не е налице противоречие между тях, предвид факта, че всеки от свидетелите сочи различни данни, възприети от собствената си позиция, без да се създаде противоречие помежду им, касаещо едно и също обстоятелство. По делото е допусната и назначена Съдебно – техническа експертиза, приета по делото и преценена по реда на чл. 202 от ГПК, оспорена от ищцовата страна, на която е предоставен срок за допълнителни въпроси, но до приключване на съдебното дирене не бяха предоставени допълнителни въпроси към ВЛ, затова и съдът е приел представеното и защитено заключение. На поставените задачи вещото лице експерт дава следните заключения: на поставения въпрос Допустимо ли е съществуването на процесната промишлена сграда, в която се извършват дейности по разбиване на дървени трупи в дворното място, находящо се в местността „хххххххххх”, с идентификатор 15148.хххх, като се има предвид статута на поземления имот, отстоянието от жилищни сгради и състоянието на сградата и в този смисъл дали е „търпима” по смисъла на ЗУТ? Експертът сочи, че в поземления имот с идентификатор 15148.хххх са изградени жилищни сгради и промишлена сграда, представляваща навес-работилница, оборудвана с банцинг и рендосвачка за извършване на дърводелски услуги - разбиване на дървени трупи за изработване на ковчези. Първоначално е изградена промишлената сграда, впоследствие жилищните. Земеделският имот се намира извън регулация, приблизително на 800м от с.Глогово и е достъпен по черен път. Отреждането по кадастрална карта е за ниско застрояване до 10м. Имотът е с обитаеми жилищни сгради, чиито собственици са двама братя и сестра с право на ползване по 1/3 идеална част от имота. Работилницата се намира в идеалната част на брата на ползвателя на работилницата - на отстояние от жилищната му сграда в най- близката точка от 17 м. Състоянието на сградата - навес е стабилно и едва ли има опасност от самосрутване като се има предвид от колко време съществува. Общината се е произнесла, че сградата е търпима през 2006 г.а по-късно препоръките за укрепването и обезопасяването и са изпълнени. Удостоверението за търпимост от 09.062006г., издадено от Община Тетевен не поражда като правна последица узаконяването на съоръженията по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ - писмо на МРРБ изх.№08- 00.58/13.11.2003 г. Хигиенно-защитната зона на сгради, подлежащи на здравна защита между които и жилищните, където се идвършват дървообработващи дейности е била 300 м. според отменената през 2011 г. Наредба №7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Това се отнася за селищна среда, а имотът е извън регулация и отстои от нея на 800 м., тъй че е била допустима тази дейност в имота. Писменото съгласие №83/05- 02.1998г. от Горско стопанство Тетевен, дадено на Б. М. К. за инсталиране на банцинг и рендосвачка в дома е допустимо и законно. В кадастралната карта обектът е нанесен с предназначение промишлена дейност и не може да се оспорва това. На следващият поставен въпрос, а именно Процесната постройка представлява ли сграда по смисъла на ЗУТ? ВЛ сочи, че постройката представлява дървен навес с покритие от ламарина. Конструкцията му може да не е съвършена, но той съществува много години, без да се самосрути. Съгласно параграф 5, т.38 от Допълнителни разпоредби на ЗУТ „строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки ит.н. Навесът е постройка, т.е. той представлява строеж - сграда.ю На въпроса 3. Нарушена ли е конструкцията на сградата и съществува ли опасност от самосрутване? Експертът сочи, че конструкцията на сградата не е нарушена. Само външната вертикална обшивка на дървените греди откъм пътя в долния и край е деформирана, но тя може да се подмени. Предписаните мерки от общината за укрепване, подновяване и обезопасяване са изпълнени. И в допълнение на въпроса - опасна ли е и следва ли да бъде премахната? То експертът заявява, че сградата не е опасна, защото са спазени предписанията за укрепването, подновяването и обезопасяването й. Не следва да бъде премахната. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Искът с правна квалификация чл. 109 от ЗС, т. нар. негаторен иск /actio negatoria – отрицателен иск/. Накърнените вещни права, които са обект на защита на негаторният иск, не са предмет на делото, а имат значение за основателността на иска по чл. 109 ЗС, но те остават вън от предмета на делото /по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения/ и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността или друго ограничено вещно право, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предметът му е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по предявения негаторен иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС, ищецът следа да докаже по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на петиторния осъдителен иск: 1. / че е титуляр на правото, чието упражняване се смущава от поведението на ответника; 2. / неоснователността на действията на ответника по негаторния иск; 3. / създаването на пречки за титуляра на вещното право на собственост да упражнява правомощието си ползване в неговия пълен обем, както и 4. / причинната връзка между пречките за упражняване на ограниченото вещно право на ищците и поведението на ответниците. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, както и ако въпреки неоснователността на действията същите не създават пречки, по-големи от обикновените, на титуляра на вещното право. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В тълувателната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 по описа за 2015 г. на ОСГК на ВКС неизчерпателно са посочени няколко примера, а именно такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното от ищците – да докажат своите дилаторни и перемпторни възражения. Съгласно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г., постановено по т. д. № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС, двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. По делото не се спори, а и по несъмнен начин се установи от представените нотариални актове, че страните са съсобственици на съсобственици на дворно място, находящо се в село Глогово в местност „хххххххххх“, с идентификатор 15148.хххх, с площ 3328 кв., съгласно Нотариален акт № 17, том Четвърти, дело № 563/98 г. Също така с Решение № 189/15.08.2024 г., по гр. дело № 62/2024 г., влязло в законна сила на 03.09.2024 г., на Районен съд - Тетевен, е разпределено ползването на основание чл. 32 от ЗС имот съсобствен между страни-наследници на С. Мехмедов и А. Мехмедова К., б.ж. на с. Глогово, област Ловеч - Б. К., Латина Русинова А. и И. М. К., а именно поземлен имот с идентификатор № 15148.хххх от КККР, с. Глогово, местност хххххххххх, трайно предназначение земеделска земя с площ от 3328 кв.м. В хода на съдебното производство и след преценка на доказателствения материал по делото, в това число – писмени доказателства, гласни доказателствени средства и експертизи, ищцовата страна И. М. К. не доказа наведените от него в исковата молба фактически твърдения, въз основа на които претендира наличие на неоснователни действия върху собственият му недвижим имот, изразяващи се в причиняване на шум и създаване на опасност от срутване на процесната сграда. Двамата ответници собственици на Нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, вписан като Акт № 49, том четиринадесети, дело № 2679/2022 г. в Имотния регистър към Агенция по Вписванията, касаещ процесната сграда с идентификатор 15148.хххх.1 със застроена площ от 28 кв.м. и с предназначение Промишлена сграда. Главния архитект на Община Тетевен издал Удостоверение за търпимост на сграда № АТУС 04-20-1/1/ от 09.01.2006 г. и същата е търпима, тъй като са налице условията на § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. На следващо място, видно от Решение № 189/15.08.2024 г., по гр. дело № 62/2024 г., влязло в законна сила на 03.09.2024 г., на Районен съд - Тетевен, е разпределено ползването на основание чл. 32 от ЗС имот съсобствен между страни-наследници на С. Мехмедов и А. Мехмедова К., б.ж. на с. Глогово, област Ловеч - Б. К., Латина Русинова А. и И. М. К., а именно поземлен имот с идентификатор № 15148.хххх от КККР, с. Глогово, местност хххххххххх, трайно предназначение земеделска земя с площ от 3328 кв.м. В мотивите на цитираното съдебно решение се сочи, че с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /чл. 483 ГПК- отм./, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. С тълкувателния акт е разяснено също, че за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Съобразно приетото с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, при оспорването му тежестта за опровергаване на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се противопоставя. За да обори доказателствената сила на нотариалния акт, тя следва да проведе пълно обратно доказване, което, с оглед твърденията им, се свежда до опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. Видно от заключението по допуснатата съдебно техническа експертиза, приета по делото, вещото лице заявява, че земеделският имот се намира извън регулация, приблизително на 800м от с. Глогово и е достъпен по черен път. Работилницата се намира в идеалната част на брата на ползвателя на работилницата - на отстояние от жилищната му сграда в най-близката точка от 17 м. Състоянието на сградата - навес е стабилно и няма опасност от самосрутване. Експертът е категоричен, че процесната постройка е строеж – сграда. Стабилна е и няма опасност за да самосрути. По отношения на претенцията за издаване на шум, то ВЛ заявява, че имотът на страните не е в урбанизирана територия и в тази връзка нормативните изисквания за нива на шум, цитирани от ищецът К. не са относими. В тази връзка следва да се отбележи и че според събраните гласни доказателствени средства се установи, че машините в процесната постройка – банциг не работят от 2021 г., което опровергава ищцовото твърдение, че машините в постройката издават наднормен шум. Следва да се отбележи и че с Решение № 189/15.08.2024 г., по гр. дело № 62/2024 г., влязло в законна сила на 03.09.2024 г., на Районен съд – Тетевен, съдебният състав е разпределил правото на ползване в съсобственият имот, като е предоставил на Б. М. К., да ползва свободна, незастроена площ от имота в размер от 1114 кв. м. кв.м., заключаваща се между частите от имота, които ще ползват Латина Русинова А. от село Глогово, Лов. обл. и И. М. К. от село Глогово, Лов. обл., с достъп до пътя, в която част попадат и изградени двуетажна масивна жилищна сграда и навес, която част от оцветена с розов цвят на Скица- Вариант 3 /по съществуващи огради/ с достъп за банцига от пътя, изготвена от вещото лице инж. Костадин Костадинов, както да ползва и 41 кв.м., включващи площ на промишлена сграда с идентификатор 15148.хххх.1. и свободна площ за достъп до нея откъм пътя, попадащи в площта за ползване от И. М. К., също оцветена в розов цвят на скицата - Вариант 3 с достъп до ползване на банцига от пътя. Цитираното съдебно решение е влязло в законна сила и се ползва със силата на пресъдено нещо, спрямо настоящите страни. В тази връзка сградата с идентификатор 15148.хххх.1 не би могло да се твърди от ищецът, че е незаконна, тъй като за нея има издаден НА за собственост № 49, том четиринадесети, дело № 2679/2022 г. в Имотния регистър към Агенция по Вписванията при РС – Тетевен. Затова и съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че при констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК, правният извод на нотариуса за съществуването на право на собственост се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. С тълкувателния акт е разяснено също, че за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В настоящия случай това право на собственост не е оспорено по съдебен ред и в тази връзка, в настоящето съдебно производство не би могло да се доказва законността на процесната постройка. На следващо място в исковата молба е претендирано премахването на процесната постройка – навес, поради, това, че постройката е незаконна и не са налице основанията на нар. 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ във вр. с чл. 42 ал. 2 от ЗУТ. Тези ищцови претенции в това отношение не бяха доказани и потвърдени от събраните писмени и гласни доказателства. По делото бе приложена част от административна преписка на Община - Тетевен, от която е видно какви констатации са направили и на какво основание. Приложено, също така, беше и Удостоверение за търпимост на Главен Архитект на Община Тетевен № АТУС 04-20-1/1/ от 09.01.2006 г. за търпимост на процесната постройка с идентификатор 15148.хххх.1. От представените писмени доказателства, които не са оспорени и особено от Удостоверението за търпимост, издадено в кръга на служебните задължения на Главен Архитект на община - Тетевен се установява наличието на основанията за търпимост на процесната постройка. Крайният извод на съда е за недоказаност на иска по чл. 109 от ЗС по основание, доколкото се установи по несъмнен начин по делото, че ответниците са собственици съгласно НА за собственост № 49, том четиринадесети, дело № 2679/2022 г. в Имотния регистър към Агенция по Вписванията при РС – Тетевен на сграда с идентификатор 15148.хххх.1, която пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем според предназначението на имота. Съгласно чл. 50 от ЗС, собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените, което не бе доказано в настоящето производство, поради което ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана. По разноските: С оглед изхода на правния спор, в полза на ответната страна против Б. М. К. и А. А. К., се следва присъждане разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер от 500 лева за заплатен адвокатски хонорар. Същите са своевременно претендирани от процесуалния представител на ответната страна адв. К., с представените от него договори за правна защита и съдействие /л. 48 от делото/. Срещу претендираните разноски не е направено възражение за прекомерност от процесуалния представител на ищеца, във връзка с което съда не следва да обсъжда размера на заявените разноски. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът