Решение № 1714 от 3.10.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 333/2024 г.

ОСТАВЯ в сила Решение № 7 от 26.01.2024г., постановено по АНД № 299/2023г. на Районен съд Мездра, с което е изменено НП № 648/ 14.09.2023г. на Директора на РДГ-Берковица. ОСЪЖДА П.К.Н. •••, да заплати на Регионална Дирекция по горите - Берковица, сумата от 100 лв. разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на П.К.Н. •••, чрез пълномощник - • С.Г. •••, против Решение № 7/26.01.2024г., постановено по АНД № 299/2023г. на РС /Районен съд/ - гр. Мездра, с което е изменено НП /Наказателно постановление/ № 648/14.09.2023г. на Директора на РДГ /Регионална Дирекция по горите/ - гр. Берковица. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и наложеното адм. наказание е явно несправедливо. Иска се неговата отмяна и цялостна отмяна на НП, за което се излагат подробни съображения. Претендират се разноски за двете инстанции, за което в жалбата е инкорпориран списък. В с.з. касаторът П.Н. не се явява и не се представлява. Ответникът Д-ра на РДГ-Берковица, чрез процесуален представител пред съда – • М. Д., оспорва касационната жалба и моли за решение, с което да се остави в сила решението на РС-Мездра. Претендират се разноски за юрисконултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за оставяне в сила на решението на РС-Мездра, като законосъобразно, обосновано и правилно. По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 7/26.01.2024г., постановено по АНД № 299/2023г. на РС-Мездра е изменено НП № 648/14.09.2023г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на П.К.Н. •••, за извършено нарушение и на основание чл.257 ал.1 т.3 вр. чл. 108, ал. 3 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. чл.47 ал.1 т.1 и т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите; чл.53 ал.2 т.5 и чл.61 от същата наредба; чл.12б ал.1 т.6 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии му е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 300 лв./триста лева/, като на основание чл. 63 ал. 7 т. 1 вр. чл. 58д т.1 от ЗАНН е приложена разпоредбата на чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ, а именно административно наказание – глоба в размер на 300 лв., на основание чл.257 ал.1 т.1 вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр. чл.47 ал.1 т.1 и т.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите; чл.53 ал.2 т.5 и чл.61 от същата наредба; чл.12б ал.1 т.6 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Деянието се състои в това че, като лице по чл. 108 ал. 3 от ЗГ касатора П.Н., частен лесовъд, е получил позволително за сеч № 0728380 от 03.07.2023г. за отдел 175, подотдел „к“, имот № 16256.81.1 и при проверка е установено, че са отсечени 6 бр. дървета от зимен дъб, немаркирани, за да бъдат изградени технологични просеки /извозни пътища/, които не са отразени в технологичния план, като нарушението е извършено в периода от 06.07.2023г. до 11.07.2023г. на територията на РДГ - Берковица, землище •••, общ. •••, обл. •••, отдел 175, подотдел „к“, имот № 16256.81.1, горска територия, собственост на физически лица. В оспореното решение е прието, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение визирано в акта и НП, но основанието за налагане на санкцията е не по чл. 257 ал.1 т.3, а по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ което е безспорно установено от събраните по делото доказателства, поради което и неправилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 257 ал.1 т.3 от ЗГ с издаденото НП, поради което РС-Мездра е приложил чл. 63 ал. 7 т. 1 вр. чл. 58д т.1 от ЗАНН и е приложил разпоредбата на чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ, с наложено наказание в предвидения от закона минимален размер. Прието е, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на последното. Изложени са подробни мотиви, в резултат на които и НП е потвърдено, като законосъобразно. Настоящият касационнен съдебен състав изцяло споделя изведените правни изводи на РС-Мездра водещи до изменение на НП, като частично незаконосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни. В производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на НП. Фактическата обстановка е установена правилно, в съответствие със събраните писмени и гласни доказателства по делото. Въз основа на така събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност е безспорно установено и категорично доказано, че касаторът като лице упражняващо частна лесовъдска практика /който факт не е спорен/ и който е получил позволително за сеч е допуснал визираното нарушение. Съобразно чл. 108, ал.3 ЗГ, лицето, на което е издадено позволително за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, по ред определен с наредбата по чл. 148, ал.11 ЗГ, до освидетелстване на сечището. Разпоредбата на чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ, гласи, че „се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание длъжностно лице или лице упражняващо лесовъдска практика, което неизпълни или изпълни несвоевременно задължение или контролни правомощия възложени му по този закон подзаконовите актове по прилагането му както и решения и преписания основани на тях“. Неправилно от административно-наказващия орган като нарушена и санкционна норма е била посочена разпоредбата на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ вменяваща че касатора П.Н. не е взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията. Правилно РС-Мездра е изменил основанието в това по чл. 257 ал.1 т.1 от ЗГ. Правомощията на съдебния състав на РС-Мездра за изменение на Наказателното постановление се базират на Тълкувателно решение № 8/ 16.09.2021г. на ВАС. Съгласно посоченото Тълкувателно решение в производството по обжалване на НП, правомощието на Районния съд да измени наказателното постановление е свързано с възможността да намали размера на наказанието, да измени наказателното постановление, включително и възможността да преквалифицира извършеното деяние по закон за същото еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Административно-наказващия орган, е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието по чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ и в тази насока настоящия районния съд е упражнил правомощието си да измени издаденото НП в тази му част. Безспорно преквалификацията по закон е свързана с принципа за приложението на закон за същото еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение и забраната за влошаване на положението на дееца. С приложението на правилната санкционна норма такава по чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ в същия размер, а именно глоба в размер на 300 лева по никакъв начин не се влошава положението на касатора П.Н.. Правилно от РС-Мездра са приложени разпоредбите на чл. 63 ал. 7 т. 1 вр. чл. 58д т.1 от ЗАНН, както и чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ. В ЗГ и в Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии подробно и конкретно са регламентирани задълженията и контролните правомощия на лицензирания лесовъд, а именно през целият период на извършване на сечта да следи за спазване на изискванията и да не допуска извършване на незаконни действия при добива на дървесина. С неизпълнение на горното задължение касаторът е осъществил от обективна и субективна страна административно-наказателния състав на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, както правилно е приел и РС-Мездра в своето решение. Наложеното административно наказание е правилно определено в предвидения от разпоредбата на закона вид и в минимален размер – глоба в размер на 300 лв. В случая не е налице маловажност на нарушението, обуславящо отмяната на НП на основание чл.28 ЗАНН. Изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за добив на дървесина и изискванията към лицата, които отговарят за законосъобразността на тази дейност, а и конкретните обстоятелства по извършването им не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. С касационната жалба не са ангажирани нови доказателства, оборващи констатациите на административно-наказващия орган, относно описаното в акта и НП нарушение към момента на констатиране на същото. Въззивният съд е възприел представените му доказателства и на база на тях, след като е извършил цялостен преглед за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, правилно е достигнал до извода, че НП частично е неправилно и законосъобразно и го е изменил. При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Следва касатора се осъди да заплати на ответника по настоящето дело, сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски, за юрисконсултско възнаграждение, пред настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд – Враца Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила Решение № 7 от 26.01.2024г., постановено по АНД № 299/2023г. на Районен съд Мездра, с което е изменено НП № 648/ 14.09.2023г. на Директора на РДГ-Берковица. ОСЪЖДА П.К.Н. •••, да заплати на Регионална Дирекция по горите - Берковица, сумата от 100 лв. разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: