Решение № 32 от 19.6.2023 г. на Районен съд - Своге по дело № 2/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от Т. П. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: ....., чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 551 от 02.12.2021 г. – издадено от Директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева. В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми, като се иска от съда да го отмени. Същото се поддържа и в открито съдебно заседание и в представени писмени бележки. Административнонаказващият орган – Директорът на Регионална дирекция по горите София (АНО), в съпроводителното писмо, както и в писмени бележки, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Макар същият да е нередовно призован за съдебното заседание, не са преповтаряни извършени по делото действия, с оглед изричното изявление на пълномощника на Директорa на Регионална дирекция по горите София, че не възразява за нередовното призоваване, като от името на упълномощителя си заявява, че правото на участие в настоящото производство на органа издал процесното НП не е накърнено по никакъв начин и не желае да бъдат повтаряни извършените до момента действия. Представителят на АНО съдът намира за надлежно упълномощен да представлява по делото Директора на РДГ София с пълномощно, подписано от заместник директора на РДГ София, към което е приложена заповед на изпълнителния директор на ИАГ, с която се възлага на заместник директора на РДГ София, да изпълнява функциите на Директор на РДГ София. В случая не е налице участие на ненадлежна страна, а единствено нередовно призоваване, тъй като призовка за съдебното заседание е изпратена до РДГ София, но с разпореждането за насрочване е конституиран административнонаказващият орган (т.е. издалият НП орган – Директорът на РДГ София), а не учреждението или организацията, чийто орган е издал акта (РДГ София). Нередовното призоваване не е пречка за разглеждане и решаване на делото, с оглед вече изложеното – изричното изявление на пълномощника, че не възразява срещу нередовното призоваване и участието на последния във всички съдебни заседания по делото. Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели. От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна: По силата на Трудов договор № 143 от 11.05.2018 г. и считано от 14.05.2018 г., Т. П. П. работи като „....” в...... В това му качество и по силата на длъжностната характеристика – т. 2 (основни функции и задължения), той е лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ – по отношение на горските територии собственост на Община Своге. На 29.06.2021 г. служители на РДГ София – И. Б. Б. и В. Т. М. (последният разпитан от съда като свидетел, доколкото е присъствал не само при установяване на нарушението но и при съставянето впоследствие на АУАН), извършили проверка на отдел 75, подотдел „л2“, общинска горска територия, в землището на с. Миланово, общ. Своге, в териториалния обхват на т. 2.15 от длъжностната характеристика. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя, като проверяващите констатирали, че за подотдела е било издадено позволително за сеч № 0604428/05.03.2021 г., получено от жалбоподателя и протокол за освидетелстване на сечището № 0593802/14.06.2021 г., подписан от жалбоподателя, в който в т. 2 не било посочено да са допуснати нарушения на ЗГ и въпреки че към момента на проверката нямало действащо позволително за сеч, са установени пънове на отсечени немаркирани дървета, общо 52 броя – била е извършена сеч на 49 дървета бук и 3 дървета явор, немаркирани с контролна горска мярка. На следващия ден – 30.06.2021 г., доколкото на място не е могло да бъде установен размерът на нарушението – 78 пл.куб.м. стояща маса, проверяващите съставили констативен протокол за горните обстоятелства, подписан от жалбоподателя. Въз основа на тази фактология е прието, че П., в качеството му на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ, виновно е нарушил чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр. 1, във връзка с чл. 190, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ. Същият не е изпълнил служебните си задължения, а именно да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което се е стигнало до незаконната сеч, констатираната от компетентните длъжностни лица от РДГ София, за което и въз основа на констативния протокол от 30.06.2021 г., на 02.07.2021 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) в присъствието на нарушителя П., който бил връчен на последния и същият го подписал без възражения. Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на показанията на свидетелите служители на РДГ София. Показанията им са безпротиворечиви, логически издържани и не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство, поради което съдът ги кредитира изцяло. АУАН съдържа реквизитите посочени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето му са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Издаденото на 02.12.2021 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, като е редовно връчено на 29.12.2021 г., а жалбата е подадена в РС Своге на 04.01.2022 г. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице нарушение на чл. 37 от ЗАНН, тъй като по отношение на актосъставителя Я. Н. не е представен административен акт, който да я оправомощава да състави АУАН. Съгласно допълнителното споразумение от 13.12.2019 г. към трудовия й договор, същата заема длъжност „....“. Сред изискванията за заемане именно на тази длъжност (а не на друга, както твърди пълномощникът на жалбоподателя) съгласно раздел X, т. 1 от длъжностната й характеристика е служителят да притежава средно-специално лесовъдско образование. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури (каквато е РДГ София), които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, а не само определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, които при това могат да осъществяват правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време (чл. 201, ал. 1 от ЗГ). Не намира опора в закона тезата на пълномощника на жалбоподателя за нарушено право на защита поради неспазване на чл. 43, ал. 5, изр. 2 от ЗАНН. Според предписанието на тази разпоредба при връчване на акта нарушителят се уведомява за възможността в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение. Тази правна норма е допълнена със ЗИДЗАНН, в сила от 24.12.2021 г., докато АУАН е съставен на 02.07.2021 г., а обжалваното НП е издадено на 02.12.2021 г. т.е. когато цитираната редакция на сочената правна норма не е влязла в сила и съответно не е произвеждала правно действие. Неоснователно е и възражението за неспазването на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба АНО трябва да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването на този срок не е достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Срокът за произнасяне, посочен в тази разпоредба е инструктивен. При издаване на НП е спазен преклузивният срок, предвиден в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В този смисъл са Решение № 947 от 14.10.2013 г. по к.а.н.д. № 794/2013 г. и Решение № 349 от 27.04.2017 г. по к.а.н.д. № 166/2017 г. на Административен съд София – област. Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в тях, се потвърждават от събраните и относими доказателства. П. не е изпълнил задълженията си, като не е опазил поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания – чл. 190, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна. По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан. В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване. Достатъчно подробно е описанието на нарушението, мястото където е извършено, както и всички обстоятелствата, при които е извършено. Санкционираното деяние е под формата на бездействие, поради което мястото на извършването му е там, където е било дължимо съответното действие – т.е. отдел 75, подотдел „л2“, общинска горска територия, в землището на с. Миланово, общ. Своге, както е посочено в АУАН и в НП. При този вид нарушения, изразяващи се в бездействие, се създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на това бездействие или до установяването му по надлежния ред. В случая, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП се сочи, че нарушението е извършено за времето от 14.06.2021 г. (датата на протокола за освидетелстване на сечище, към която дата не са констатирани нарушения) до 29.06.2021 г. (датата на извършената проверка), което очевидно е в смисъл, че в този период жалбоподателят, в качеството си на длъжностно лице, не е изпълнил служебните си задължения по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, вменени му и с т. 2.1 от длъжностната му характеристика – да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, в чиито обхват попада отдел 75, подотдел „л2“, съгласно т. 2.15 от длъжностната характеристика на санкционираното лице, в следствие на което е извършена сеч на 52 броя дървета, немаркирани с контролна горска марка и без издадено позволително за сеч. Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга важни обществени отношения предмет на регулиране от Закона за горите. Размерът на наложената глоба е в минималния предвиден от закона, като според съда е правилно индивидуализиран. В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление. Наказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че Т. П. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран административно. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като деецът е бил запознат с относимата правна уредба, включително и с длъжностната си характеристика, което е удостоверено с подписа му, но не е изпълнил задълженията вменени му по ЗГ, съответно по длъжностната му характеристика, неразделна част от трудовия му договор. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, съдът