Решение № 365 от 21.10.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 417/2024 г.

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение №185/29.05.2024г., постановено по т.д. №134/2023г. по описа на окръжен съд Стара Загора, З О“ АД с ЕИК •••••• е осъдено да заплати на Д. Г. Г. с ЕГН •••••••••• обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, психически стрес в размер на 40 000лв., причинени при ПТП на •••••••., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2023г. до окончателното й изплащане, като над сумата от 40 000лв. до претендирания размер от 83 830лв. искът е отхвърлен. З О“ АД с ЕИК •••••• е осъдено да заплати на Д. Г. Г. с ЕГН •••••••••• обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 085лв. причинени при ПТП на •••••••., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2023г. до окончателното й изплащане, като над сумата от 3 085 лв. до претендирания размер от 6 170лв. искът е отхвърлен. З О“ АД с ЕИК •••••• е осъдено да заплати на адв. В. Д. М. от АК - Стара Загора адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца в общ размер на 3 968, 65 лв. съразмерно с уважената част от исковете. Посочена е банкова сметка, по която могат да се заплатят сумите. Д. Г. Г. с ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на З О“ АД с ЕИК •••••• направените по делото разноски в размер на 5 374, 37лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете. З О“ АД с ЕИК •••••• е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на сумата от 1 723, 40лв. и сумата от 713, 30лв. за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – З О“ АД. Въззивната жалба е срещу осъдителната част на решението. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Изложени са подробни съображения. На първо място се поддържа, че липсва деликтно поведение от страна на застрахования при жалбоподателя водач на МПС, а процесното ПТП се дължи единствено само на виновно и противоправно поведение от страна на самия ищец. В тази насока се позовава на влязла в сила присъда на РС Стара Загора, с която Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 от НК и са развити доводи, че в тази връзка и с оглед разпоредбите на чл.477 ал.1 и чл.494 ал.1 от КЗ, липсват предпоставките по чл.432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя. На следващо място се поддържа оплакване, че определеният от първоинстанционния съд принос – съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат – 50%, е занижен. Твърди се, че първостепенният съд не е съобразил всички необходими критерии, при отчитане на които следва да бъде определена степента на съпричиняване от страна на пострадалия. В тази насока е коментирано заключението от допуснатата в първоинстанционното производство съдебноавтотехническа експертиза. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете за неимуществени и имуществени вреди да бъдат отхвърлени. Заявено е и евентуално искане /с оглед твърдяната по-висока степен на съпричиняване от страна на ищеца/ - искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 24 000лв., а искът за имуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 1 851лв., ведно със законните последици. В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – Д. Г. Г., се оспорва подадената въззивна жалба. С въззивната жалбо и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания. Страните претендират сторените по делото разноски. Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон. Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание. Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение. Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди. Ищецът в първоинстанционното производство – Д. Г. Г., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На •••••••., в гр.Стара Загора, малко след 21ч., ищецът Д. Г. е управлявал лек автомобил марка „Ф. м. ••••••••••• по бул. „Б.” в посока запад, като след бензиностанция „Ш” срещу магазин „Зора” се движел в лявата лента на северното платно, а преди да стане платното трилентово се престроил в крайна дясна лента за движение. От тази лента е предприел ляв завой за престрояване в крайна лява лента и съответно извършване на обратен завой, движейки се със скорост 35 км/ч. В същото време в крайна лява лента се е движел управляваният от Б. М. лек автомобил „А. с рег. № •••••••• със скорост 103 км/ч., вследствие на което е настъпило ПТП. В резултат на настъпилото ПТП Д. Г. е получил травма в областта на главата, шията, гръдния кош, корема, таза и крайниците, оток в окосмената част на главата, сътресение на мозъка, главоболие, световъртеж и болезненост в областта на травмираните зони. Изложени са подробно фактически обстоятелства относно проведените консултации и лечения, болки и неудобства, психически стрес вследствие получените травми /възпроизведени в мотивите на обжалваното решение/, които са: контузия на главата, шията, гръдния кош, корема, таза и крайниците; сътресение на мозъка; контузия на белия дроб; счупване на долния клон на срамната ос в ляво, счупване на долната челюст. Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З О“ АД за лек автомобил „А. с рег. № ••••, управляван от Б. М.. Ищецът е отправил извънсъдебна застрахователна претенция, но ответникът е предложил обезщетение в размер на 15 000лв. за претърпените неимуществени вреди и за имуществени вреди в размер на 6 170лв., като предложеното обезщетение за неимуществени вреди ищецът счита за изключително занижено. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 83 830лв. и 6 170лв. – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 20.03.2023г. до окончателното й изплащане. В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът З О“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността на исковете за неимуществени и имуществени вреди, относими към въззивното производство, се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба, посочени по-горе и те касаят вината на водача на застрахованото МПС, пряката причинна връзка между виновно поведение на водача на МПС и настъпилите вреди, като е релевирано възражение за съпричиняване – нарушение правилата за движение от страна на ищеца, с оглед влязла в сила присъда по НОХД №20215530202925/2021 по описа на Районен съд град Стара Загора, с която е установено по безспорен начин извършването на нарушения на разпоредбите по чл.25 ал.1 и чл.26 ал.2 от ЗДвП и чл.85 от ППЗДвП, като се твърди и нарушение правилата за движение по чл.137а ал.1 от ЗДвП – непоставяне на обезопасителен колан. От събраните по делото доказателства се установи следното: Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Установено в първоинстанционното производство и неспорно пред настоящата инстанция е наличието на претърпени от ищеца вреди – контузия на главата, шията, гръдния кош, корема, таза и крайниците; мозъчно сътресение; контузия на белия дроб в ляво; кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очница; счупване долното рамо на пубисната кост в ляво; счупване на долната челюст - многофрагментно в ляво – съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, допусната при първоинстанционното разглеждане на делото, в нейната медицинска част. Не е спорен фактът, че тези увреждания са настъпили вследствие на ПТП от при сблъсък на управляван от ищеца Д. Г. лек автомобил марка „Ф. м. ••••••••••• и управляваният от Б. М. лек автомобил „А. с рег. № ••••••••. Не е спорен и фактът, че за лек автомобил „А. с рег. № •••••••• е действало валидно застрахователно правоотношение със З О“ АД, произтичащо от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Първият спорен въпрос, очертан с предметните предели на въззивна жалба, се свежда до наличие на деликтно поведение от страна на водача на зактрахованото при ответника МПС за причинените вреди, респективно – наличие на причинна връзка между противоправно поведение на водача на застрахованото МПС и настъпилите при ищеца увреждания. Относим в тази насока е механизмът на ПТП, установен от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебномедицинска и автотехническа експертиза /в автотехническата й част/ по следния начин: Лек автомобил „Ф Г с рег. № •••••, управляван от Д. Г., преди сблъсъка, се е движил по бул. „Ц. С. В.“ от изток запад, което платно, преди „Те“-образното кръстовище с ул. „А. К.“ е трилентово. Водачът Г. предприема маневра престрояване в дясна крайна лента, след като се е престроил в крайна дясна лента, предприема маневра с цел завой в обратна посока. В същото време, зад него се движи попътно в лявата лента за движение л.а „А. ••••••• управляван от Б. М.. Лекият автомобил „А. •••••• застига и блъска завиващия лек автомобил „Ф Г с рег. № •••••. Скоростта на движение на л.а. „Ф Г с рег. № ••••• преди настъпването на ПТП и непосредствено преди удара /в момента на сблъсъка/ е 24.16 км/ч., а скоростта на движение на л.а. „А. •••••• непосредствено преди удара /в момента на сблъсъка/ е 89.63 км/ч, а преди настъпването ПТП е 100.15 км/ч. Опасната зона за движение/спиране на лек автомобил „Ф Г с рег. № ••••• с реалната му скорост на движение 24.16 км/ч. е равна на 11.52 м, а опасната зона за движение/спиране на лек автомобил „А. •••••• с реалната му скорост на движение 100.15 км/ч. е равна на 92.91 м., при положение че опасна зона за движение/спиране на лек автомобил „А. •••••• с разрешената скорост на движение 50.00 км/ч. е равна на 31.51м. Според експерта, причините за настъпването на ПТП са вярно – от една страна извършената от водача на л.а. „Ф.“ - ищеца маневра за завиване в обратна посока, при наличие на движещо се в неговата посока, зад него и вляво МПС, и навлизане в опасната му зона за спиране, но от друга страна – движението на лек автомобил „А. •••••• със скорост 100.15км/ч = 27.82м/с. преди настъпването на ПТП, която е по - голяма от разрешената скорост в населено място - до 50.00км/ч. Заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза правилно е преценено от първоинстанционния съд и като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло и от настоящата инстанция. Но виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил „А. •••••• за настъпване на процесното ПТП се извежда не само заключението на експерта. То е установено по задължителен и обвързващ гражданския съд начин по смисъла на чл.300 от ГПК предвид одобрено от наказателен съд споразумение от 21.08.2023 г. по НОХД №2519/2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора, притежаващо същите правни последици на влязла в сила присъда. С това споразумение Б К М е признат за виновен в това, че на •••••••., в гр. Стара Загора по бул. „Б.“ при управление на МПС - лек автомобил марка „А. ••••••••••, нарушил правилата за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно - чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като се е движил със скорост 103км/ч, при разрешена скорост 50км/ч в населеното място и по непредпазливост е причинил на Д. Г. Г. - водач на МПС - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г. с рег. № ••••••• двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и счупване на долния клон на лявата срамна кост, причинило трайно затруднение на движението на долния ляв крайник за срок повече от 30 дни. Ето защо всички доводи на жалбоподателя за липсата на предпоставките по смисъла на чл.432 от КЗ за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя, не намират опора в данните по делото и са изцяло неоснователни. Пострадалият от ПТП - Г. – ищец и въззиваем в настоящето производство се явява именно трето – пострадало лице по смисъла на чл.477 ал.1 от КЗ, претърпяло вреди, свързани с използване на застрахованото при ответника МПС, което е основание именно според цитираната норма, както и нормата на чл.432 от КЗ, за ангажиране безвивовната отговорност на застрахователя. Независимо от това, че Г. също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат /което е поведение, обективиращо наличие на съпричиняване, водещо само до намаляване, но не и до изключване безвиновната отговорност на застрахователя/, то това не води до изключване напълно отговорността на застрахователя по смисъла на чл.494 ал.1, т.1 от КЗ. Гореописаният механизъм на ПТП е относим и към своевременно въведеното от ответника – настоящ жалбоподател, възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Независимо че с въззивната жалба не се поддържа релевираното в първоинстанционното производство възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, следва да се посочи, че правилно и обосновано, при правилна преценка на заключението от съдебноавтотехническата експертиза, окръжният съд е направил извод за недоказаност на това възражение, доколкото, според описания от вещите лица механизъм на ПТП и получени травматични увреждания, експертите дават заключение, че Г. е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Поведение от страна на ищеца, допринесло за настъпване на вредоносния резултат, обаче е установено по задължителен и обвързващ гражданския съд начин, с оглед влязла в сила присъда №59/02.06.2022г., постановена по НОХД № 20215530202925/2021 по описа на Районен съд - Стара Загора. С постановения в наказателното производство съдебен акт /потвърден с Решение №16/23.01.2023г., постановено по ВНОХД №539/2022г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора/, Д. Г. Г. е признат за виновен за това, че на •••••••., в град Стара Загора по бул. „Б.“ при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Голф“, с рег. № •••••, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП - чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.25, ал.2 от ЗДвП и чл.85, ал.2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „А. м. ••“, собственост на Б. М.. Именно установеното с влязла в сила присъда поведение на Г. – нарушение правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП - чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.25, ал.2 от ЗДвП и чл.85, ал.2 от ППЗДвП, е онова конкретно действие на пострадалия, което по безспорен начин обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Налице са категорични доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия по време на произшествието и конкретния вредоносен резултат, за който се претендира обезщетение. При преценяване приноса на пострадалото лице следва да се извърши в пълна степен съпоставка между тежестта на нарушението на деликвента и поведението на пострадалия, допринесло до настъпване на вредата, за да се установи действителният обем, в който всеки един от участниците е допринесъл за вредоносния резултат. Съпоставимо с поведението – вината на деликвента /водача на застрахования при ответника л.а/, което се изразява в нарушение правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП - движел се е със скорост 103 км/ч, двукратно по-висока от разрешената скорост 50 км/ч в населеното място, поведението на пострадалия – ищеца Д. Г. Г., представляващо конкретен принос за настъпване на увреждането, с което поведение увреждането се намира в пряка причинна връзка – нарушение правилата за движение по пътищата - чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да я започне трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и чл.25, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.85, ал.2 от ППЗДвП, според които водач на МПС при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, то приносът на пострадалия в процентно отношение е 50%, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Първостепенният съд е съобразил всички необходими критерии, при отчитане на които следва да бъде определена степента на съпричиняване от страна на пострадалия и доводите на жалбоподателя за съпричиняване в по-висока степен са напълно неоснователни. Така възприетата степен на съпричиняване е намерила правилно отражение и при определяне на размера на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди. Независимо че с въззивната жалба не се поддържат възражения по определения размер на обезщетение за неимуществени вреди – 80 000лв., следва да се посочи, че същият е правилно преценен с оглед принципите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД и спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД - характера на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. Както се посочи, ищецът е претърпял комплексни телесни увреждания - контузия на главата, шията, гръдния кош, корема, таза и крайниците; мозъчно сътресение; контузия на белия дроб в ляво кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очница; счупване долното рамо на пубисната кост в ляво; счупване на долната челюст - многофрагментно в ляво. Вярно е, че съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза в по-голямата си част травматични увреждания са от медико-биологичния характер разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като периодът за възстановяване при тях е в рамките на 20 - 25 дни. Но счупването на долната челюст на две места, с наложила се оперативна фиксация, е осъществило медико- биологичния квалифициращ признак счупване на челюст при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни, и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на функциите е необходим период от 2 - 3 месеца. Счупването рамо на пубисната кост в ляво е осъществено медико- биологичния квалифициращ признак трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията е необходим период от около 2-3 месеца. При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, обстоятелството, че се касае за комплексни средни и две леки телесни повреди, наложена необходимост от оперативно лечение, значително младата и работоспособна възраст на ищеца - 20 години, към момента на ПТП-то, правилно окръжният съд е преценил, че сумата от 80 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените и понасяните от Г. страдания, която сума при определената степен съпричиняване е в размер на 40 000лв. С оглед на гореизложените съображения – относно предпоставките за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя и тъй като на обезщетяване подлежат всички вреди – пряка и непосредствена последица от увреждането, основателен по основание е и искът за имуществени вреди. Вярна е констатацията на окръжния съд, че от представените по делото фактури и касови бонове се установява, че във връзка с процесното ПТП, ищецът е извършил разходи за лечение на стойност 6 170лв., който факт не е оспорен и от ответника /а се оспорва само дължимостта, с оглед въведените възражения за липса на предпоставките са ангажиране отговорността на застрахователя/. При това положение и при приетата степен на съпричиняване – 50%, искът за обезщетение за имуществени вреди правилно е уважен до размера на сумата от 3 085лв. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение, като правилно в обжалваната част, следва да бъде потвърдено. По разноските, сторени във въззивното производство: От въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. Съгласно договор за правна защита и съдействие /л.28/, между въззиваемия и адв.В. М., е уговорено безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1, 2 от ЗА. А съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.29/, адвокатското възнаграждение е в размер на 8 273, 40лв. Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд