Решение № 4910 от 13.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8337/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на териториалния директор на ТД на НАП СДО, като правоприемник на директора на дирекция „СДО“ в ТД на НАП София, срещу Решение от 30.04.2024г. по нахд № 4529/2023г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 101-и състав, което е отменено Наказателно постановление (НП) № 692896- F693895 от 27.02.2023 г., издадено от директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП София, с което на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД, ЕИК, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.11, ал.З от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, във вр. с чл.5, ал.4, т.1 от КСО, във вр. с чл.4, ал.4, т.1, б.“а“ от Наредба № Н13/17.12.2019 г. на МФ и на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.11, ал.З от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от КСО във вр. с чл.4, ал.З, т.1, от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради неправилно приложение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Касаторът оспорва заключението на въззивния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и в НП и дадената му правна квалификация. Поддържа, че при издаването на НП административнонаказващият орган (АНО) е спазил процесуалноправните разпоредби на ЗАНН в посока събирането на доказателства за всички релевантни факти и обстоятелства за конкретния случай, обсъдил е събраните в хода на проверката доказателства, както и направените възражения, като по този начин е изпълнил вмененото му задължение да събере и оцени обективно и в пълнота всички доказателства в хода на административнонаказателното производство. Противно на установеното от въззивния съд разминаване между фактическото описание и правната клалификация на деянието в АУАН и НП, поддържа, че в съдържанието на крайния акт - НП детайлно са описани всички необходими и съставомерни елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н13/17.12.2019 г. на МФ. Анализирани в тяхната съвкупност, те водели до категоричен извод за наличие на административно нарушение, квалифицирано по единен начин в АУАН и НП като такова по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ. Поддържа, че дружеството е трябвало в 7-дневен срок да подаде коректни данни, т.е. до 01.11.2022 г. /вторник/, считано от датата на първия отхвърлен протокол. В така определения законов срок то е подало нови данни, които също са отхвърлени. До изтичането на срока по чл. 102, ал. 4 от ДОПК, във вр. с чл. 11, ал. 3 от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, наказаното лице не е подало коректни данни по електронен път, нито по друг установен от закона начин. Едва на 28.12.2022 г. данъчно-задълженото лице (ДЗЛ) е подало декларация обр. № 1 и декларация обр. № 6, които са приети с протокол №22000225003812 от 28.12.2022 г. При коректно описана в АУАН и НП фактическа обстановка касаторът поддържа, че в НП ясно и недвусмислено в посочено извършеното деяние - некоригирани данни и неподадена в срок Декларация обр. 6, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, във възка с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ. Респ. с извършеното деяние - некоригирани данни и неподадена в срок Декларация обр. 1 е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл.4, ал.1, т.1, б „а“ от Наредба № Н-13 от 217.12.2019 г. на МФ. Касаторът намира за неправилни крайните изводи на СРС за липса на нарушение, доколкото санкционираното дружеството всеки път спазвало дадения му 7 - дневен срок за корекция и отново подавало в този срок декларациите, тъй като срокът важал всеки път след отхвърлянето. Счита, че наличието на инициатива да бъдат подадени декларации обр. 1 и обр. 6 от страна на осигурителя /с изпращането на декларации към НАП/ не предполага избягване на административнонаказателна отговорност във всички случаи, а само тогава когато подаването е успешно като краен резултат с приемането в НАП на декларациите с верни данни и то в законоустановения срок. С аргумент от противното, след като инициативата за подаване на процесните декларации не е била увенчана с предвидения в закона правен резултат, то несъмнено е довела до извършването на деяние, представляващо административно нарушение по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13/19.12.2019 г. на МФ. Поддържа, че даденото от СРС тълкуване на нарушената норма е неправилно, тъй като предоставя на осигурителите възможност ежеседмично да подават декларации обр. 1 и обр. 6 с некоректни или грешни данни, респ. срокът за надлежното им подаване да бъде удължаван безкрайно с подаването на нови такива в 7-дневен срок от отказа, без да е възможно да бъде налагана административна санкция за това, че декларациите със съответните коректни данни не са приети. След като наказаното лице не е подало успешно тези декларации в 7-дневния срок след тяхното първоначално отхвърляне, нито след повторното им отхвърляне, нито дори след деветия път, то неговата отговорност била ангажирана правилно и законосъобразно. Претендира се отмяна на решението на СРС и постановяване на друго по същество на спора за потвърждаване на НП, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД (СПХ), ЕИК, оспорва касационната жалба в писмен отговор от 30.07.2024 г. и същата да бъде оставена без уважение. Поддържа, че декларациите обр.1 и обр.6 са подадени коректно и при спазване на сроковете по КСО, респ. са коригирани в законовия 7-дневен срок. Подкрепя съображенията на СРС за допуснати съществени процесуални нарушения поради разминаване между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация. Претендира за оставяне в сила на решението на районния съд. Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение на СРС. Административен съд София град, ХVІІІ-ти Касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, възприетата по реда на чл.220 АПК фактическа обстановка, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна СРС е приел, на 07.11.2022 г. в ТД на НАП София, Дирекция „СДО“, в резултат на извършена проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че жалбоподателят СПХ, в качеството си на работодател и осигурител, не е коригирал и не е подал в срок Декларация обр. №1 „Данни за дължими вноски за държавно обществено осигуряване, данни за здравно осигуряване, данни за допълнително задължително пенсионно осигуряване, данни за гарантирани вземания на работниците и служителите“ и Декларация обр.№ 6 „Данни за дължими осигурителни вноски“ в законоустановения срок за месец септември на 2022 г. Декларация Обр.№ 1 и Декларация Обр.№ 6, съдържащи данни за дължими вноски за месец септември 2022 г., следвало да бъдат подадени до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните - т.е до 25.10.2022 г. Декларациите били подадени по интернет, подписани с квалифициран електронен подпис, първоначално с Протокол № 22000224708320 от 25.10.2022 г., който е отхвърлен по посочени в протокола причини, с указания за коригирането им в 7-дневен срок - т.е до 01.11.2022 г. На 01.11.2022 г. дружеството подало Декларациите по интернет, подписани с квалифициран електронен подпис с Протокол № 22000224731821 от 01.11.2022 г., който отново бил отхвърлен по посочени в протокола причини, с указания за коригирането им в 7-дневен срок, съгласно чл.11, ал.З от Наредба № Н-13 от 2019 г. На 10.11.2022 г. данъчно задълженото лице е подало Декларациите по интернет подписани с квалифициран електронен подпис с Протокол № 22000224758269 от 10.11.2022 г., който е отхвърлен по посочени в протокола причини, с указания за коригирането им в 7-дневен срок, съгласно чл. 11, ал.З от Наредба № Н-13 от 2019 г. На 15.11.2022 г. ДЗЛ е подало Декларациите по интернет подписани с квалифициран електронен подпис с Протокол № 22000224782507 от 15.11.2022 г., който е отхвърлен по посочени в протокола причини, с указания за коригирането им в 7-дневен срок, съгласно чл. 11, ал.З от Наредба № Н-13 от 2019 г. На 22.11.2022 г. ДЗЛ е подало Декларациите по интернет подписани с квалифициран електронен подпис с Протокол № 22000224833277 от 22.11.2022 г., който е отхвърлен по посочени в протокола причини, с указания за коригирането им в 7-дневен срок, съгласно чл.11, ал.З от Наредба № Н-13 от 2019 г. На 25.11.2022 г. ДЗЛ е подало Декларациите по интернет подписани с квалифициран електронен подпис с Протокол № 22000224867534/25.11.2022 г., който е отхвърлен по посочени в протокола причини, с указания за коригирането им в 7-дневен срок, съгласно чл.11, ал.З от Наредба № Н-13 от 2019 г. На 07.12.2022 г. ДЗЛ е подало Декларациите по интернет подписани с квалифициран електронен подпис с Протокол № 22000224898574/07.12.2022 г., който е отхвърлен по посочени в протокола причини, с указания за коригирането им в 7-дневен срок, съгласно чл.11, ал.З от Наредба № Н-13 от 2019 г. На 12.12.2022 г. ДЗЛ е подало Декларациите по интернет подписани с квалифициран електронен подпис с Протокол № 22000224912694/12.12.2022 г., който е отхвърлен по посочени в протокола причини, с указания за коригирането им в 7-дневен срок, съгласно чл.11, ал.З от Наредба № Н-13 от 2019 г. На 19.12.2022 г. ДЗЛ е подало Декларациите по интернет подписани с квалифициран електронен подпис с Протокол № 22000224957126/19.12.2022 г., който е отхвърлен по посочени в протокола причини, с указания за коригирането им в 7-дневен срок, съгласно чл.11, ал.З от Наредба № Н-13 от 2019 г. На 28.12.2022 г. ДЗЛ е подало Декларациите по интернет подписани с квалифициран електронен подпис с Протокол № 22000225003812/28.12.2022 г., с който подадените данни са приети. За констатираното закъснение за коригиране на данните по първоначално отхвърления протокол от 57 дни извършилият проверката инспектор по приходите приел, че нарушенията, изразяващи се в некоригирани и неподадени в срок данни по декларация обр.1 и декларация обр.6 за данъчен период м.септември 2022 г., са извършени на 02.11.2022 г. - денят, следващ крайния срок за корекция и подаване на декларациите. За констатираните нарушения на чл.11, ал.З от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл.5, ал.4, т.1 от КСО във вр. с чл.4, ал.4, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., както и на чл.11, ал.З от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от КСО във вр. с чл.4, ал.З, т.1, от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, бил съставен АУАН № F693895 от 27.01.2023 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП -София, Дирекция „СДО“. Въз основа на акта е издадено процесното НП № 692896- F 693895 от 27.02.2023 г. на Директор на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП София, с което на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.11, ал.З от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл.5, ал.4, т.1 от КСО във вр. с чл.4, ал.4, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ и на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.11, ал.З от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от КСО във вр. с чл.4, ал.З, т.1, от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ. При така установената фактическа обстановка, СРС е извел правен извод, че в процедурата по ангажиране отговорността на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и в НП и дадената му правна квалификация. Изложил е мотиви, че посочената в АУАН и НП правна квалификация не дава яснота относно извършеното от дружеството нарушение, доколкото в чл. 4, ал. 1, т. 1 б. "а" от Наредбата е фиксиран срок "до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните", респ. в ал. 3 срокът е посочен като "до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението", докато в чл. 11, ал. 3 от Наредбата срокът за предприемане на дължимото действие е 7- дневен от датата, на която е отказано приемане на декларациите. При така направеното описание на нарушенията и посочената правна квалификация на същите СРС е приел, че са нарушени изискванията на чл. 42. ал. 1. т. 4 и т. 5 и чл. 57. ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за ясно, точно и безпротиворечиво описание на нарушенията и посочване на коректните законови разпоредби, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя и са довели до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, а оттук и до основание за неговата отмяна. В допълнение, районния съд е изложил мотиви, че в конкретния случай по безспорен начин се установява, че дружеството - жалбоподател е подало в изпълнение на задълженията си по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 4, ал. 3, т. 1, пр. 1 от Наредбата, в срок до 25.10.2022 г. декларации по образец № 1 и № 6 с данни за месец септември 2022 г. Така подадените декларации не са били приети, поради което на дружеството е указано в 7-дневен срок от получаване на протокола да подаде декларации с коректни данни. Приел е за бзспорно установено, че в така предоставения му срок съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата, дружеството е подало отново декларациите си. Така то е постъпило общо девет пъти, докато на 28.12.2022 г. с Протокол № 22000225003812 от 28.12.2022 г., подадените данни са били приети. При тези обстоятелства решаващият съд е заключил, че след като са били отхвърляни, всеки път декларациите са били подавани в дадения на дружеството 7- дневен срок, поради което е намерил за основателни неговите възражения, че посочените в АУАН и НП нарушения не са извършени, тъй като дружеството всеки път е спазвало предоставения му 7-дневния срок за подаване на коригирани декларации по образец № 1 и № 6. Видно от доказателствата по делото при всеки опит дружеството е спазвало седмодневния срок по чл. 11, ал. 3 от Наредбата, за който районният съд е приел, че не визира единствено първоначалното подаване на декларациите, а предоставя 7- дневен срок за корекция при всяко следващо подаване на данни, които са некоректни и не са приети. След като всеки път дружеството е спазвало предоставения му 7-дневен срок, то е проявило активно поведение в рамките на този срок да отстрани допуснатите нередовности. След като и последната приета декларация (тази от 28.12.2022 г.) била подадена в 7-дневния срок по чл. 11, ал. 3 от Наредбата, то дружеството не е извършило вменените му нарушения. Обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН. В АУАН и НП е посочено задължението на осигурителите по чл.5, ал.4 от КСО за подаване в НАП на данни за: По т.1 за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и за облагаемия доход по ЗДДФЛ и По т.2 - декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ. Съответно на тези задължения, издаденият по законова делегация подзаконов нормативен акт урежда в посочените в АУАН и НП като нарушени разпоредби следните задължения: По чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за подаване на декларация образец № 1 в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните и По чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за подаване на декларация образец № 6 в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец № 1. Буквалното тълкуване на единно и безпротиворечиво описаните като нарушени в АУАН и НП разпоредби на КСО и Наредба № Н-13/17.12.2019 г. навежда на извод, че за м. септември 2022 г. СПХ, в качеството си на работодател и осигурител, е следвало да подаде в компетентната ТД на НАП декларации обр.1 и обр. 6 в срок до 25.10.2022 г. (вторник, работен ден). Не е било спорно по делото, че декларациите са подадени с Протокол № 22000224708320 от 25.10.2022 г., който е отхвърлен по посочени в протокола причини, с указания за коригирането им в 7-дневен срок - т.е. до 01.11.2022 г. (работен ден). В този срок е подаден Протокол № 22000224731821 от 01.11.2022 г., който отново бил отхвърлен по посочени в протокола причини. Както специалната нормативна уредба в чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., така и общата такава по чл.102, ал.4 от ДОПК предоставят възможност за коригиране на подадените по електронен път декларации в срок от 7 дни от датата, на която е отказано приемането им. Изискванията към коригиращите декларации са посочени и в двата нормативни акта: подателят е длъжен в 7-дневен срок от получаването на отказа да подаде отговаряща на изискванията декларация (чл.102, ал.4 от ДОПК) и „след попълването на необходимите данни“ по чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. При визираната правна уредба са правилни касационните доводи, че презумпцията по чл.101, ал.5 от ДОПК (когато подаването на новата декларация и другите документи или данни по ал. 4 е извършено в установения 7-дневен срок, законоустановеният срок за подаването им се смята за спазен) е приложима единствено при подадена отговаряща на изискванията декларация. С други думи, спазването на 7-дневния срок за подаване на коригираща декларация не е достатъчно, за да се приемат за спазени законовите срокове по чл.5, ал.4, т.1 и т.2 от КСО, вр. чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., както неправилно е приел районният съд. За да се приемат същите за спазени, е следвало коригиращите декларации да отговарят на законовите изисквания, което изискване в случая не е спазено. Да се приеме обратното би означавало на задължените лица да се предостави безкрайна възможност за подаване, макар и формално в 7-дневния срок за корекция, но на неправилни данни, т.е. за безнаказано недеклариране, каквато не е законодателната воля, както правилно поддържа касаторът. При визираното правилно тълкуване на приложивите материалноправни разпоредби следва категоричен и несъмнен извод, че същите коректно са посочени в АУАН и НП и напълно съответстват на правилно установената от СРС фактическа обстановка. Наказаното дружество не само не е подало коректни декларации обр.1 и обр. 6 в срока по чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. (до 01.11.2022 г.), но е сторило това общо 9 пъти, т.е. девет пъти след първоначалното некоректно деклариране е повторило същата нередовност. Единствено поради спазването на срока по чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. (което не се установява за всички декларации) не следва да се приеме, че декларациите по чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. и по чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за м. септември 2022 г. са подадени в законоустановените срокове. Това е така, тъй като не са подадени коректни коригиращи декларации, поради което правилно и законосъобразно като нарушена в АУАН и НП е посочена и разпоредбата на чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. За пълнота следва да се отбележи, че Протокол № 22000224758269 от 10.11.2022 г. не е подаден в 7-дневния срок по чл. 11, ал.З от Наредба № Н-13 от 2019 г., считано от 01.11.2022 г., и Протокол № 22000224898574 от 07.12.2022 г. не е подаден в 7-дневния срок по чл.11, ал.З от Наредба № Н-13 от 2019 г., считано от 25.11.2022 г. Ето защо са несъответни на доказателствата по делото изводите на районния съд, че дружеството винаги е спазвало предоставения му 7-дневен срок за корекция, поради което и чрез активното си поведение не е извършило вменените му нарушения. С други думи, крайните изводи на районния съдия, освен при неправилно приложение на материалния закон, не съответстват и на доказателствата по делото. В заключение е дължим извод, че наказаното дружество не е подало в сроковете по чл.5, ал.4, т.1 и т.2 от КСО, вр. чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. декларации обр.1 и обр.6 за м.септември 2022 г. Това не е сторено и в срока по чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. до последния, коректно подаден протокол от 28.12.2022 г. При правилна правна квалификация на нарушенията датата на извършване на деянието е коректно посочена в АУАН и НП – 02.11.2022 г. – датата, следваща датата, на която изтича срокът за корекция по чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., който не е спазен поради неподаването на отговаряща на изискванията декларация още в първия протокол от 01.11.2022 г. Считано от 02.11.2022 г. (денят, следващ крайния срок за корекция и подаване на декларациите) до датата на тяхното коректно подаване на 28.12.2022 г., правилно общият срок на забавата е посочен единно и безпротиворечиво в АУАН и НП на общо 57 дни. Съответно на данните по делото е описанието на нарушението в АУАН и НП „констатирано е закъснение за коригиране на данните по първоначално отхвърления протокол от 57 дни“. Касае се за „некоригирани и неподадени в срок данни по декларация обр. 1 и обр.6“ за данъчен период м.септември 2022 г. Противно на изводите на районния съд на детайлното описание на нарушенията от фактическа страна е дадена правилна от материалноправна страна квалификация на нарушенията в АУАН и НП, като такива по чл.5, ал.4, т.1 и т.2 от КСО, вр. чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.4, ал.3, т.1, вр. чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Съответни на така установените нарушения са и наложените с процесното НП две минимални наказания по чл.355, ал.1 от КСО. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното наказателно постановление, тези на чл.57 ЗАНН. Неоснователни са изложените в тази връзка от дружеството възражения. Видно от обстоятелствената част на АУАН, нарушението е описано чрез съставомерните му признаци, като е посочено, че декларацията обр. 1 и декларация обр. 6 се отнасят за м. септември 2022 г. и правилно е изчислен периодът на закъснението. В този смисъл е налице е пълно описание на нарушението, за което на СПХ е ангажирана административнонаказателна отговорност и същото кореспондира с описанието му, сторено в наказателното постановление. Нарушенията, за които е наложена имуществена санкция, са формални по своя характер. Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно неподаване на декларации обр.1 и обр.6 в рамките на регламентирания законов срок за подаване на коригиращи декларации. Неоснователно е искането на наказаното лице за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай деянията не са маловажни по смисъла на посочения текст. Обществената опасност на този вид формални нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на социалната и финансовата й дейност. От друга страна, конкретното деяние, изразяващо се в подаване на данни за внесени осигурителни вноски, за месец септември 2022 г. със закъснение от близо два месеца, не може да бъде разглеждано единствено като формално осъществяващо признаците на предвиденото в закона нарушение. Видно е, че дружеството е направило опити преди това, като е подало няколко пъти данни към НАП, но всички са били отхвърлени по посочени в протоколите причини. Безспорно липсата на коректно подадени данни в срок е равнозначно на липса на подадени данни по смисъла на чл.102, ал.4, вр. чл.101, ал.5 ДОПК. Процесните нарушения не разкриват по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, нито са налице други смекчаващи обстоятелства. Горното мотивира настоящият състав да приеме, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно- наказателна отговорност. Определените в НП наказания за процесните нарушения са в минималния предвиден в закона размер и се явяват адекватна санкционна мярка, съобразно тежестта и обществената опасност на нарушението. По изложените съображения е дължима отмяна на обжалваното решение на основание чл.221, ал.2 АПК и на основание чл.222, ал.1 АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, постановяване на друго по същество на спора за потвърждаване на НП. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал.4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за всяка съдебна инстанция, или общо в размер на 160 лв. за съдебните производства пред СРС и АССГ. Водим от горното, Административен съд – София – град, XVIII – ти Касационен състав,