Решение № 43 от 10.4.2023 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 32/2023 г.

Производството е по чл.325 и сл. от НПК. С присъда, постановена на 06.12.2022 г. по НЧХД № 305/2021 г. Районен съд- гр. Берковица е признал подсъдимия Л. А. за виновен в това, че на 24.05.2021 г. в гр. • чрез обаждане на тел. 112 приписал на Т. М. от гр. • престъпление по смисъла на чл. 235, ал.1 от НК, а именно че докараните й на същата дата дърва са „•“- престъпление по чл. 147, ал.1, пр. 2 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 (хиляда) лева. Съдът е осъдил подсъдимия Л. А. да заплати на Т. М. сумата от 1 500 лева ( хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -24.05.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 612. 00 лева (шестстотин и дванадесет лева), представляваща направените от нея съдебни разноски по делото -за процесуално представителство и внесена ДТ. Осъдил го е още да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC Берковица сумата от 60. 00 лева (шестдесет лева), представляваща ДТ върху уважения граждански иск, сумата от 5.00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Срещу първоинстанционната присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимия Л. А., с която се изразява недоволство срещу присъдата, като се подържа, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които се установявало, че подсъдимия не е извършил вмененото му престъпление.Предлага се обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд. В разпоредително заседание въззивния съд по реда на чл.327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства. В открито съдебно заседание подсъдимия Л. А. сочи, че първоинстанционния съдебен акт е неправилен, тъй като дървата са незаконни и е подал на телефон 112 достоверен сигнал. Повереникът на частната тъжителка Т. М.- адв.С. сочи, че по същество се касае за отправен сигнал с описване на престъпление от страна на тъжителката, за което не се спори от изявленията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, неговите обяснения и писмени бележки, също представени пред първоинстанционния съд. Обстоятелство, което се потвърждава и във въззивната жалба, където подсъдимия прави същото изявление, че е подал сигнал с това съдържание, поради което излага доводи, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден. Претендира се присъждане на разноски. Окръжен съд Монтана, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните: След проверка на съдебния акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, районния съд е достигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството на същото и виновността на подсъдимия А.. При самостоятелната преценка на събраните по делото доказателства, съдът не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната: Подсъдимия Л. А. е роден на • г. в гр.•, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работи, живущ в гр.•, с ЕГН ••••••••••. Подсъдимият Л. А. и тъжителката Т. М. се познават, съседи са и живеят в блок, находящ се в ж.к. „•“ в гр. •, като подсъдимият живее в бл.5, а тъжителката в апартамент в блок №4. На 24.05.2021год. около 11.00 часа били докарани на тъжителката дърва за огрев 3 куб.метра, а по-късно около 13.00 часа още 3 куб. метра. Дървата били стоварени до стълбището на бл.4 в жк „•“ в гр.•. Тъжителят видял дървата и същия ден на тел.112 подал сигнал, че докараните дърва са „•“. По повод подадения сигнал още същия ден около 17.00-17.30 часа в дома на тъжителката пристигнали служители на РУ гр.•на проверка. Съпругът на тъжителката предоставил на проверяващите превозните билети за докараните дърва и същите си отишли. На другия ден в дома на тъжителката пристигнали служители на РДГ гр.•отново на проверка по повод подадения от подсъдимия сигнал за докараните дърва. Проверяващите извършили оглед на дървата и след като установили, че същите са с марка, си отишли. Подсъдимият не спори, а и по делото безспорно се установява, че на 24.05.2021г. подсъдимият Л. А. се е обадил на тел.112, като съобщил, че докараните на Т. М. дърва са незаконни, без контролна марка и най-вероятно са крадени. Въззивния съд намери, че в настоящето производство са събрани в необходимия обем и по съответния ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото.Събраният доказателствен материал в своята съвкупност не съдържа съществени противоречия, напротив наличните доказателства се намират във вътрешно-логична връзка, кореспондират помежду си, взаимно се допълват, въз основа на тях може да се изгради пълна представа за събитията на процесното деяние. Фактическите констатации почиват на вярна и точна интерпретация на доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и безпротиворечив начин се установява механизмът на деянието, престъпния резултат, причинно- следствената връзка между тях и авторството. В този смисъл настоящата инстанция приема за законосъобразни, правилни и обосновани изводите на районния съд досежно изложената фактическа обстановка и извършения анализ на събраните доказателства и доказателствени средства по делото. Изложеното мотивира съдът да приеме, че свидетелите добросъвестно споделят в необходимата пълнота и детайли непосредствените си възприятия, като показанията са им вътрешно непротиворечиви, логични, последователни, високо информативни и взаймно се допълват. Същите са източник на преки доказателства относно предмета на доказване, поради което и настоящата инстанция им се довери напълно. В тази връзка изложеното от подсъдимия възражение относно тенденциозност и недостоверност се явява неоснователно. Правилно съдът се е доверил на показанията на свидетелите Ц.М., П.К., Г.К., К. Т., Г.В. и Т.Г.. Посочените доказателства кореспондират логически помежду си, изяснявайки в цялост фактическата обстановка каквато е възприета. От показанията на тези свидетели безспорно се установява, че докараните на тъжителката дърва са били абсолютно законни и са имали контролна горска марка и за тях им е представен превозен билет. Въззивния съд счита, че въз основа на правилно установените фактически обстоятелства, първостепенния съдправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия като престъпление по чл.147, ал.1 от НК. От обективна страна, подсъдимия е осъществил втората форма на изпълнителното деяние, изразила се в действие, свеждащо се до приписване на престъпление по чл.235, ал.2 от НК. Клеветата е разпространена чрез телефонно обаждане на тел.112. Правилно първостепенния съд е посочил, че за обективната съставомерност на клеветата, чрез приписване на престъпление, е необходимо твърдяното да се отнася за обществено опасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. Правилно районния съд е приел и че приписването на престъпление, като форма на оклеветяване, е особен случай на разгласяване на позорящо обстоятелство и във всички случаи трябва да е направено пo начин, че от съдържанието на клеветническите твърдения да може да се изведат конкретни съставомерии признаци на инкриминиран в особената част на HK престъпен състав. ОС Монтана се съгласява с извода на РС Берковица, че подсъдимия е приписал на тъжителката извършване на престъпение пo чл.235 от НК. ОС Монтана споделя и правните съображения на първостепения съд за субективна съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което няма да ги преповтаря, като ще маркира само следното: Подсъдимият е извършил престъплението с пряк умисъл пo смисъла на чл.11, aл.2 oт НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването нa неговите общественоопасни последици и ги е искал. Правилно първостепения съд е приел, че подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи oт състава на престъпението. Съзнавал е, че описаното от него в сигнала на тел.112 поведение на тьжителката, съставлява приписване на престъпление, a също и че всичко това е невярно. Имал е съзнанието и за това, че с приписването на престъпление безспорно се засяга оценката, която обществото има и е дала за личността на оклеветения. Въззивния съд не споделя доводите в жалбата за несъставомерност нa деянието на подсъдимия, тъй като събраните пo делото доказатепства, установяват, че подсъдимият е съзнавал, че приписва престъпление на тъжителката, което не е извършила. Подавайки сигнал на тел.112, подсъдимият не е упражнил своя граждански дълг да сигнализира компетентните органи за проверка пo случая. Това е така, защото правото да се подават оплаквания и сигнали нe следва да бъде упражнявано пo начин, водещ дo необосновано накърняване неприкосновеноста на доброто име на човека в обществото и на положителната обществена оценка за личността му, дo каквато последица се е достигнало в настоящия случай. Това е забранено изрично с чл.39, ал.2 във вр. с ал.1 oт Конституцията, според който „ Всеки има право да изразява мнение и да гo разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или пo друг начин, като „ Това право не може да се използва за накърняване нa правата и доброто име нa другиго и за призоваване към насилствена промяна нa конституционно установения peд, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността“. Правилно при определяне на наказанието първоинстанционният съд е съобразил и приложил разпоредбата на 78а НК. Правилно и законосъобразно съдът е индивидуализирал определено административно наказание „глоба“ с оглед личността на подсъдимия, който е неосъждан и липсва отбелязване в справката за съдимост да е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Така отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства обуславят налагане на наказание в предвидения в закона минимум. Определеното наказание се явява справедливо, същото съответства на обществената опасност както на дееца, така и на извършеното деяние и е от естество да постигне предвидените в чл.36 от НК цели. Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е преценил за основателен предявения граждански иск за сумата от 1 500 лева. Така приема и въззивния съд, тъй като са налице 4-те предпоставки по чл.45, ал.1 от ЗЗД, а именно- противоправно деяние, виновно извършено, причиняване на неимуществена вреда с него и причинна връзка между деянието и вредата. Определеното обезщетение в размер на 1 500 лева е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, тъй като е преценено с оглед вида на извършеното престъпление, пострадалата и последиците от престъплението. Възиввния съд следва да отбележи, че по делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 2 000 лева, но с присъдата си първостепенния съд е пропуснал да отхвърли сумата над уважения от него размер. В случая това по никакъв начин не нарушава правата на подсъдимия, напротив той няма правен интерес от това.Липсва и жалба от тъжителката в тази насока. Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия А.. Поради същото правно основание подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на частната тъжителка направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за повереник адвокат И. С. за участието му във въззивното съдебно производство, арг. Договор за правна защита, лист 28 от делото. При извършената на основание чл.314 ал.1 във вр. с чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основание, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба- да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 от НПК Окръжен съд- Монтана