Решение № 842 от 1.8.2014 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 75/2014 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Бургаският окръжен съд е сезиран с три жалби срещу действията на ЧСИ Делян Николов с рег.№804, район на действие ОС- Бургас по изпълнително дело № 20118040400477. Жалба вх.№75/7.01.2014г. по описа на ЧСИ Николов е подадена от „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД- в несъстоятелност, чрез управителя на дружеството Димитър Димитров, като същата е насочена срещу всички постановления за възлагане на недвижими имоти, описани в уведомлението до дружеството с изх.№42471/27.12.2013г., които имоти са конкретизирани в таблицата- Приложение №1 към жалбата. Сочи се, че наддаването при публичната продан не е било извършено надлежно, на две основания: публичната продан е извършена при спряно изпълнително производство, като спирането според него се отнася както за длъжника „Виестейт” ЕООД- в несъстоятелност, така и за ипотекарния длъжник „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД- в несъстоятелност, който е обезпечил кредитора с имуществото си; същата е извършена при допуснато драстично нарушение на процесуалните правила- неспазване на едномесечния срок по чл.488, ал.1 ГПК, който съгласно обявлението от 2.12.2013г. е 19 дни, защото при възобновяването на проданта ЧСИ е присъединил срока, изтекъл по предходното обявление към датата на издаването на постановлението за спиране на изпълнението (10.10.2013г.), а такава възможност не е предвидена в законодателството. Така е ограничено правото на участие в проданта на неограничен кръг лица. Втората жалба- вх.№76/7.01.2014г. по описа на ЧСИ Николов е подадена от „Виестейт” ЕООД- в несъстоятелност, чрез управителя на дружеството Димитър Димитров. Жалбата е с предмет и съдържание, идентични с тези на предходната. Третата жалба- вх.№84/7.01.2014г. по описа на ЧСИ Николов е подадена от „Виестейт” ЕООД- в несъстоятелност, чрез синдика Георги Гонев. Със същата се иска да се прогласят за нищожни действията на ЧСИ Николов по изп.д.№477/2011г., изразяващи се във възобновяване/ продължаване на изпълнителното производство след прякото действие на чл.638, ал.1 ТЗ; насрочване и продължаване на публичната продан; изготвяне и уведомление за изготвени постановления за възлагане на недвижими имоти, като извършени при липса на материална и процесуална компетентност, като на ЧСИ се укаже да спре производството и да не извършва процесуални действия по изпълнителното дело. При условията на евентуалност (в случай, че предходното искане се приеме за неоснователно) се иска гореописаните действия на ЧСИ Николов да бъдат отменени като неправилни, необосновани и незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон, като на ЧСИ се укаже да спре изпълнителното производство. Изложени са оплаквания, че след като за „Виестейт” ЕООД- в несъстоятелност е открито производство по несъстоятелност, то по изпълнителното дело не могат да се извършват изпълнителни действия, включително срещу ипотекарния длъжник. Това е така, понеже спрямо ипотекарния длъжник няма издаден самостоятелен изпълнителен титул- изпълнителен лист, а силата на издадения изпълнителен лист против „Виестейт” ЕООД- в несъстоятелност се разпростира и върху ипотекарния длъжник съобразно субективните предели на ИЛ (така чл.429, ал.3 ГПК). Ето защо, след като производството по този изпълнителен лист е спрано, то е спряно и по отношение на ипотекарния длъжник. Изложени са и оплаквания, касаещи наличието на изпълняемо право в полза на взискателя, предвид обстоятелството, че последния е предявил вземането си в производството по несъстоятелност на главния длъжник и на основание чл.638, ал.4 ТЗ, докато хипотезата на продължаване на производството е изключение, ако е налице опасност от увреждане интересите на кредиторите, за което не са налице доказателства- съдебен акт. Изложени са и съображения, че публичната продан не може да се продължава след възобновяването на изпълнителното производство за остатъка от срока, а следва да се насрочи нова, при което същата да бъде обявена за срок от 1 месец. В рузелтат на това наддаването на публичната продан не е извършено надлежно, поради което и имеществото, предмет на проданта не е възложено по най-високата предложена цена. По трите жалби своевременно са постъпили възражения (наречени „отговор /становище) от „ПИБ” АД, чрез пълномощника – юрисконсулт Михалевска, с които първата и третата жалби се оспорват като недопустими, а трите- като неоснователни. Изложени са подробни съображения. Намира жалбата, подадена от управителя на „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД е недопустима, тъй като в деня на подаването й – 7.01.2013г. дружеството е обявено в несъстоятелност, а правомощията на управителните органи са прекратени, докато жалбата на синдика на „Виестейт” ЕООД- в несъстоятелност е недопустима, поради това, че обжалваните с нея действия не са сред изрично посочените в чл.435 ГПК (не се сочи, че се обжалват постановленията за възлагане), а за част от тях и сроковете за обжалване са изтекли. Изложени са и подробни съображения, че жалбоподателите възприемат твърде широко съдържанието на термина „наддаването при публичната продан не е извършено надлежно“. По същество се сочи, че при спиране на изпълнителното дело се запазва валидността на извършените вече действия, поради което след възобновяване проданта не се насрочва отново за срок от 1 месец. Намира за неоснователни оплакванията, че с откриването на производство по несъстоятелност на „Виестейт” ЕООД се спира изпълнителното дело и по отношение на ипотекарния длъжник, а според нормата на чл.638 ТЗ спирането касае само имотите, включени в масата на несъстоятелноста, от която обаче не са част имотите на ипотекарния длъжник. Изложени са доводи и във връзка с останалите оплаквания в жалбите. По делото е постъпила молба от „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД- в несъстоятелност, подадена от Д.М.- И. в качеството на синдик на дружеството, с което е представила препис от решение №2 от 7.01.2014г. по гр.д.№269/2011г. по описа на КОС, както и такъв с отбелязване за извършено вписване в АВп, както и препис от определение №26 от 7.01.2014г. по ч.т.д.№4/2014г. по описа на ПАС, ведно с препис от обезпечителна заповед, издадена по същото дело. С първият акт дружеството е обявено в несъстоятелност по реда на чл.711 ТЗ, като е постановено прекратяване правомощията на органите му и дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, а върху имуществото на дружеството са наложени общ запор и възбрана. С втория акт е допуснато обезпечение на искове по чл.646 ал.2 т.2 ТЗ и при условията на евентуалност- по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ и чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, на дружеството против ПИБ АД и „Виестейт” ЕООД- в несъстоятелност, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №477/11г. по описа на ЧСИ Николов по отношение на недвижимите имоти, предмет на ипотеката, учредена с нотариален акт № •, т. •, рег.№ •, дело № • от ••. на нотариус Мария Бакърджиева, явяващи се собственост на „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД. С молбата на синдик М.- И. се иска същите да бъдат съобразени при постановяването на решението по делото, поради това, че са пряко относими към предмета му и подкрепят възраженията, направени с жалбата. Това искане е оспорено от процесуалният представител на „ПИБ“ АД, като се сочи, че заявените от синдика И. обстоятелства не са нови, а с дата, която съвпада с датата на жалбата на представляваното от този синдик дружество, като същите следват датата на обжалваните действия. Сочи се, че тези обстоятелства не санират жалбата на дружеството, която е недопустима. Ето защо намира, че съдът не следва да ги съобразява. Постъпили са и искания от „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД- в несъстоятелност, подадени чрез управителя Димитров, делото да бъде насрочено в съдебно заседание, тъй като дружеството се явява трето лице. Допълват се основанията по първоначално подадената от дружеството жалба, като освен съображенията за ненадлежно извършено наддаване при пуличнат апродажба, поради нарушаване на срока, са въведени и доводи за неправилно определяне на цената, от която е започнала проданта, което според дружеството е опорочило публичната продан, тъй като имотите не са възложени по най-високата предложена цена. В тази връзка се иска да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да извърши нова оценка на процесните имоти. Тези искания, предвид наличните по делото доказателства за лишаване на управителя от правомощията да управлява това дружество (обявени и в ТР), са потвърдени от синдика. Въпреки това, съдът намира, че същите са неоснователни. Ирелевантни за предмета на настоящото дело са доводите, касаещи оценката на процесните имоти, тъй като действащият ГПК не дава възможност на страните да обжалват оценката нито със самостоятелна жалба, нито по пътя на обжалването на последващи действия на съдебния изпълнител, поради което не е необходимо и разглеждането на делото в открито съдебно заседание и допускането на експертиза. Отделен е въпроса, че тези по съществото си ново оплаквания са направени след изтичане на срока за обжалване, поради което е недопустимо да бъдат разгледани в настоящото производство, като преклудирани. Несъстоятелно е и твърдението, че ипотекарният длъжник е трето лице, в която хипотеза делото би следвало да се насрочи в открито заседание, тъй като „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД- в несъстоятелност е обвързан от субективните предели на изпълнителния лист, издаден в полза на взискателя против „Виестейт” ЕООД- в несъстоятелност, за принудително изпълнение на вземане, обезпечено с имот на „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД- в несъстоятелност. С допълнителна молба, във връзка с указанията на съда за отстраняване нередовности на жалбата на „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД- в несъстоятелност, дадени по реда на чл.101 ГПК, синдика И., която е оправомощена да представлява дружеството по съдебните дела, е заявила, че поддържа жалбата, подадена от лишения от правото да управлява дружеството Димитър Димитров. Допълнително същата е направила искане да се вземат предвид новонастъпили обстоятелства- че вземането на банката не е прието в производството по несъстоятелността, че така банката няма качеството на кредитор по отношение на масата на несъстоятелността. Синдика И. е направила искане за спиране на производството по настоящото дело до разрешване на въпросите касаещи обхвата на хипотезата на чл.435, ал.3 относно надлежното наддаване при публичната продан, до постановяване на ТР от ВКС. Същото е неоснователно, тъй като понастоящем е налице задължително за настоящата инстанция разрешение, дадено с ТР №8 по т.д.№8/2013г. на ОСГТК, според което спиране в този случай може да се постанови само от касационната инстанция- ВКС, а не и от долустоящите съдилища. Синдика И. е направила искане и за спиране на настоящото производство до изясняване на въпросите относно вземането на банката към длъжника- „Виестейт” ЕООД- в несъстоятелност, предвид липсата на доказателства за приемането му в производството по несъстоятелността, както и с оглед оспорването на валидността на договора за ипотека, предприето в отделно производство. По тези молби са представени становища от взискателя, който е изложил подробни съображения за неотносимостта на тези искания към спорния предмет и съответно- за тяхната неоснователност. По второто искане за спиране съдът намира, че не са налице предпоставки за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.4 ГПК. С поредна допълнителна молба синдика И. е поискала по делото да бъде присъединена Националната агенция по приходите, тъй като по делото не е представено удостоверение за присъединяването на държавата по делото, а същата има вземания спрямо длъжника. Тази молба също е неоснователна, тъй като ипотекарният длъжник няма качеството на процесуален субституент на държавата (която се явява присъединен по право взискател и не се налага нарочното й служебно конституране в настоящото производство- аргумент от чл.457, ал.3 и ал.4 ГПК), поради което не може да предявява нейните права в настоящото производство (правото на държавата да встъпи в делото като другар). І. По допустимостта на жалбите: 1/ Жалба вх.№75/7.01.2014г. по описа на ЧСИ Николов, подадена от „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД- в несъстоятелност, чрез управителя на дружеството Димитър Димитров следва да се приеме за редовна на основание чл.101, ал.2 ГПК, тъй като макар и подадена от лице, което към датата на подаването й е лишено по реда на чл.711 ТЗ от правото да представлява дружеството, включително и по съдебни дела, синдика на това дружество Д.М.- И., която е законния представител на „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД- в несъстоятелност, е потвърдила в дадения й срок действията по подаването на жалбата. 2/ Жалба вх.№76/7.01.2014г. по описа на ЧСИ Николов, подадена от „Виестейт” ЕООД- в несъстоятелност, чрез управителя на дружеството Димитър Димитров, е подадена от лице, за което няма данни да е лишено от правото да представлява това дружество. Същевременно, представител на това дружество е и синдика Георги Гонев. 3/ Жалба вх.№84/7.01.2014г. по описа на ЧСИ Николов, подадена от „Виестейт” ЕООД- в несъстоятелност, чрез синдика Георги Гонев също е редовна, тъй като предвид дадените му указания синдика е представил квитанция за внесена държавна такса по делото в указания му срок. Настоящият състав на съда приема, че и трите жалби са насочени против постановленията за възлагане на процесните имоти от 27.12.2013г. (макар, че в жалбата на синдика Гонев това не е посочено ясно, но може да се извлече посредством тълкуване на непрецизно формулирания предмет на жалбата, посредством употребения израз „изготвяне и уведомление за изготвени постановления“). Не може да бъде споделено становището на взискателя за недопустимост на жалбите поради това, че обжалваните с тях действия не попадат в приложното поле на чл.435, ал.3 ГПК. Формално и тримата жалбоподатели твърдят, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, а синдика Гонев и това, че по тази причина не се достигнало до продажба по най-високата цена. Нормата на чл.435, ал.3, предл.3 и 4 ГПК дава право на длъжниците да оспорят постановлението за възлагане по тези съображения, отделен е въпроса, че в жалбата на сидника Гонев част от оплакванията (възобновяване/продължаване на принудителното производство при спряно изпълнение по чл.638, алл.1 ТЗ; насрочване/ продължаване на ПП) са изложени неточно като обжалвани действия. Въпросът за действителното наличие на допуснати от съдебния изпълнител процесуални нарушения, касаещи „надлежното“ наддаване и възлагането по „най-високата“ цена са такива по съществото на делото, поради което жалбите следва да се разгледат по същество. В този смисъл е преобладаващата съдебна практика, например- определение по в.ч.гр.д.№315/2013г. по описа на Бургаския апелативен съд. Освен това съдът споделя тезата на взискателя, че наддаването представлява съвкупност от технически и правни действия- такива по изготвянето на обявлението за проданта и разгласяването му, регистрирането на обявлението в районния съд, както и смото провеждане на търга- начин, време, място, приемане на наддавателни предложения, внасяне на депозити от участващите лица и др., като освен това приема, че в тази съвкупност от действия, подготвяща надлежното наддаване се включва и спазването на едномесечния срок по чл.488 ГПК от страна на съдебния изпълнител и участниците в проданта. Ето защо жалбите, които са подадени в срок и са допустими, следва да бъдат разгледани по същество. ІІ. След преценка на твърденията на страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи: Безспорно е, че изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист от 26.04.2011г., издаден по ч.гр.д.№536/2011г. по описа на РС- Кърджали, като взискател по делото е „Първа инвестиционна банка“ АД, а длъжник по изпълнителния лист е „Виестейт” ЕООД- в несъстоятелност. Този изпълнителен лист има действие и по отношение на „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД- в несъстоятелност, което не е съдлъжник по кредита, а е ипотекирало възложеното с процесните постановления свое недвижимо имущество като обезпечение на задължението на кредитополучателя към банката- този извод следва от разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК, в която са посочени субективните предели на изпълнителния лист. Не се спори, че по отношение на „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД е открито производство по несъстоятелност с решение №60 от 29.12.2012г. по т.д.№269/11г. по описа на ОС Кърджали (КОС). С определение №1893/26.09.2013г. по ч.т.д.№1055/2013г. Пловдивският апелативен съд на основание чл.638, ал.3 от ТЗ е разрешено индивидуалното принудително изпълнение по изп.д.№2011 •• против „Би Ейч енд Виа Пропъртис” ООД- в несъстоятелност да продължи. Индивидуалното изпълнение е спряно с определение 786/4.10.2013г. по т.д.№269/11г. на КОС, на основание чл.642 от ТЗ като обезпечителна мярка на наличното имущество на длъжника. На основание това определение ЧСИ Николов е спрял изпълнителното производство по делото, включително и публичните продажби на имотите на ипотекарния длъжник, насрочени в периода от 29.09.2013г. до 29.10.2013г. постановлението му е с дата 10.10.2013г. С решение №225/21.11.2013г. по т.д.№275/2013г. на КОС е открито производство по несъстоятелност и на длъжника по изпълнителния лист (кредитополучателя). На основание чл.638, ал.1 ТЗ, със свое постановление от 26.11.2013г. ЧСИ Николов е спрял изпълнителното производство спрямо длъжника „Виестейт“ ЕООД. Определението за налагане на обезпечителната мярка по т.д.№269/11г. на КОС е отменено с определение на Пловдивския апелативен съд от 28.11.2013г., като е допуснато продължаване действията по публичната продан (последното е било обжалвано пред ВКС) срещу ипотекарния длъжник. С постановление от 2.12.2013г. ЧСИ Николов е постановил продължаване на публичната продан за остатъка от срока, който според ЧСИ е 19 дни. Продължената продан е обявена на периода от 3.12.2013г. до 21.12.2013г. На 27.12.2013г. в сгрдата а РС-Несебър е проведен търг, като са отворени всички наддавателни предложения и за купувач е обавен взискателя „ПИБ“ АД, който е подал единствено наддавателно предложение по отношение на всички имоти. На същата дата са изготвени и атакуваните в настоящото производство постановления за възлагане на процесните недвижими имоти. Бургаския окръжен съд приема, че не са извършени нарушения на закона във връзка с подготовката на публичната продан- извършен е опис, първоначалната оценка на имота е определена в съответствие с изискванията на чл.468 ГПК, в съответствие със закона е определена и началната цена. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че след като длъжника по изпълнителния лист е бил обявен в несъстоятелност (през м.ноември 2013г.), то на основание чл.638, ал.1 ТЗ по силата на закона е настъпило спиране и на индивидуалното принудително изпълнение спрямо ипотекарния длъжник. В тази връзка съдът напълно споделя доводите на взискателя, че нормата на чл.638, ал.1 ГПК изрично сочи, че с откриването на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Но продаденото от ЧСИ имущество, принадлежащо на ипотекарния длъжник не представлява част от масата на несъстоятелността на „Виестейт“ ЕООД. Следователно, след като на 28.11.2013г. е отменено определението на КОС за спиране на изпълнителното дело, като обезпечителна мярка, и е допуснато продължаването на публичната продан, то действията на ЧСИ по възобновяване на продажбата от 2.12.2014 са законосъобразни. Действително спорен в съдебната практика е въпроса, дали след възобновяване на спряното изпълнително дело следва да се насрочи нова продан, която да е за срок от 1 месец съобразно изискванията на чл.488, ал.1 ГПК, или проданта следва да продължи само за остатъка от срока, който не е бил изтекъл към момента на спирането. Следва да се отбележи също, че преобладаващо в съдебната практика е първото становище, според което аналогично на всички останали съдебни производства и при спиране на изпълнителното действията до спирането запазват значението си, поради което след възобновяване на изпълнителните действия изтеклия срок следва да се присъедини към остатъка от срока, като така императивната норма за срока по чл.488, ал.1 ГПК следва да се счита спазена. В случая обаче е без значение кое от двете разрешения ще бъде възприето от съдебния състав, тъй като от данните по делото се установява, че дори и при това разрешение, което е приложено от ЧСИ липсва спазване на срока по чл.488, ал.1 ГПК. Това е така, понеже ефекта на спирането на изпълнението (съответно и на проданта) настъпва по силата на закона от датата на постановяване на съдебното определение, с което е допусното това обезпечение (арг. от чл.432, т.1 ГПК). Или, в случая спирането на изпълнителното производство е на дата 4.10.2013г. към която от срока по чл.488, ал.1 ГПК са изтекли 5 дни. Прибавяйки 19 дни, за които е насрочена проданта след възобновяването н изпълнителното производство, то срокът за който е обявена е общо 24 (миксимум 25 дни, ако се включи и датата 4.10.2013г.). Изложеното сочи, че съдебният изпълнител е допуснал нарушение на чл.488, ал.1 ГПК, вследствие на което срокът, в който е следвало да бъдат подавани наддавателни предложения е съкратен под императивния такъв от един месец (а не 30 дни, както сочи съдебния изпълнител в мотивите си). Основателни са оплакванията на жалбоподателите, че така е ограничен кръга от лицата, които са могли да участват в наддаването, което е опорочило процедурата, осигуряваща надлежното наддаване по смисъла на чл.435, ал.3, предл.3 ГПК. Това нарушение е достатъчно да се приеме, че атакуваните действия на съдебния изпълнител- постановления за възлагане от 27.12.20013г. са незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени. В тази връзка се явява безпредметно да се обсъждат всички останали съображения, изложени в жалбата най-вече на синдика Гонев, тъй като дори и това да бъде сторено, не би се достигнало до различен резултат. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира, че всички обстоятелства, поддържани от синдика И. като новооткрити след датата 7.10.2013г., включително за постановено по съдебен ред или за настъпило по силата на закона спиране на принудителното изпълнение срещу ипотекарния длъжник, изброени по-горе в изложението, не следва да се обсъждат, тъй като предмета на настоящото производство обхваща единствено преценката за законосъобразност на действията извършени до издаването на постановленията на възлагане, т.е. до 27.12.2013г. Правилно е становището на взискателя, че тези обстоятелства са от значение само и единствено при евентуално предприемане на последващи действия от страна на взискателя и съдебния изпълнител. Ирелевантни за предмета на настоящото дело са доводите на жалбоподателя, че реалната пазарна цена на имота е по-висока от определената начална пазарна цена, тъй като действащият ГПК не дава възможност на страните да обжалват оценката нито със самостоятелна жалба, нито по пътя на обжалването на последващи действия на съдебния изпълнител. Ето защо искането за допускане на експертиза е неотносимо към предмета на делото и не е уважено. Това, че предходните три продажби не са се осъществили поради липса на евентуални купувачи сочи на липса на реален пазарен интерес към имотите на по-висока цена. Индиция за това е обстоятелството, че при последната продан е постъпило само едно наддавателно предложение, което не надвишава значително началната цена. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая правата на длъжника в случая не са нарушени, тъй като постигнатата при публичната продан цена не се определя от ЧСИ, а е резултат от осъществено наддаване по най-високата предложена цена, каквото е изискването на закона. От изложеното следва, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд