Решение № 148 от 5.8.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 264/2025 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба вх.№13986/14.04.2025г. от Прокуратура на Република България против Решение № 392/07.04.2025г. по гр.д. № 2167/2024г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, I гр. състав, в частта му, с която се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на С. И. Б., с ЕГН •••••••••• и адрес: гр. П., бул. „С.“ № ••, ет., ап. ••, сумата от 7 000 /седем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство- досъдебно производство № •••/••••г. по описа на • РУ на МВР - П., пр. пр. № ••••/2022г. на ОП- П. и пр. пр. №•••••/2022г. на РП- П., за престъпления по чл.354а, ал.1 НК и по 354а, ал. 3, т. 1 от НК, което досъдебно производство е прекратено с постановление от 20.12.2023г., влязло в сила на 22.02.2024г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 22.02.2024г. до окончателното му изплащане. В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено в атакуваната част като се отхвърли предявения иск или да се намали размера на присъденото обезщетение. В законния срок, от ищеца С. И. Б. е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционното решение. Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното: Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. И. Б., с ЕГН •••••••••• и адрес: гр. П., бул. „С.“ № ••, ет., ап. ••, сумата от 7 000 /седем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство- досъдебно производство № •••/••••г. по описа на • РУ на МВР - П., пр. пр. № ••••/2022г. на ОП- П. и пр. пр. №•••••/2022г. на РП- П., за престъпления по чл.354а, ал.1 НК и по 354а, ал. 3, т. 1 от НК, което досъдебно производство е прекратено с постановление от 20.12.2023г., влязло в сила на 22.02.2024г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 22.02.2024г. до окончателното му изплащане. Тъй като решението не е обжалвано в частта, с която искът на С. И. Б. е отхвърлен над сумата от 7 000 лв, до пълния предявен размер от 30 000 лв., както и относно искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода 20.12.2023г. до 22.02.2024г., в тази част то е влязло в сила и претенцията над посочения размер не е предмет на разглеждане от въззивния съд. По делото не е спорно, а и се установява от приложеното ДП № •••/••••г., по описа на • РУ на МВР- П., пр. пр. № ••••/2022г. на ОП- П., че същото е образувано на 01.04.2022г. за престъпление по чл.354а, ал.1 НК. На посочената дата, за времето от 22, 30 ч. до 23, 20ч., е извършено претърсване и изземване в жилището на С. Б., при което са намерени описаните в съставения протокол предмети и вещи, в това число зелена листна маса в пликче, впоследствие установено чрез експертиза като марихуана (коноп, канабис). Въз основа на Заповед от 01.04.2022г., издадена от полицейски орган при • РУ- П., ищецът е задържан за срок от 24 часа по БП №•••/••••г. С постановление от 02.04.2022г., Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК- за това, че на 01.04.2022г., без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- марихуана с нето тегло 8, 65 грама и на същата дата в гр. П. е разпространил на И. Л. В. такова вещество, с нето тегло 1, 02 гр. С постановлението, по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 19.05.2022г., Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.1 НК- за това, че на 01.04.2024г. в гр. П., без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- марихуана- с нето тегло 8, 65 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5, 8 тегловни процента и с нето тегло 0, 098 гр. със съдържание на активен компонент ТХК 15, 8 тегловни процента, на обща стойност 52, 49 лв., както и за престъпление по чл.354а, ал.1 НК- за това, че на 01.04.2022г. в гр. П., без надлежно разрешително е разпространил на И. Л. В., ЕГН ••••••••••, от гр. П., високорисково наркотично вещество - марихуана, с нето тегло 1, 02 гр., със съдържание на активен компонент ТХК 9, 8 тегловни процента, на стойност 6, 12 лв. С постановление от 23.11.2022г., досъдебното производство по ДП № •••/••••г. по описа на • РУ на МВР- П., пр. пр. № ••••/2022г. на ОП- П. е прекратено частично относно обвинението срещу С. Б. за престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК, като в останалата част делото е изпратено по компетентност на РП- П. за продължаване на разследването срещу Б. относно престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК. С постановление от 08.12.2022г. на прокурор при РП-П., ищецът е привлечен като обвиняем с обвинение за държане на високорискови наркотични вещества- марихуана- престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. С постановление на 20.12.2023г., воденото срещу Б. досъдебно производство №•••/••••г. е прекратено частично за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради недоказаност на обвинението. Постановлението е връчено на С. Б. на 14.02.2024г. и е влязло в сила на 22.02.2024г. При така установената безспорно фактология, сочеща, че образуваното срещу ищеца наказателно производство за престъпления по по чл. 354а, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК прекратено с влезли в сила постановления на прокуратурата, съдът приема, че са осъществени първите две предпоставки на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпления и последващо прекратяване на образуваното наказателно производство с влязло в сила постановление на прокуратурата поради това, че деянието не е извършено от ищеца, което съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ предвижда, че в предвидените в посочена норма хипотези, в това число и по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ, Държавата отговаря за причинените вреди на лицето, срещу което е водено наказателното производство. Ето защо, трябва да се прецени дали ищеца е претърпял описаните в ИМ неимуществени вреди в пряка причинно-следствената връзка с воденото срещу нея наказателно производство. Съгласно чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд взе предвид, че във подадената от ПРБ жалба се възразява, че не е доказано ищецът изобщо да е претърпял твърдените в ИМ неимуществени вреди като пряка последица от воденото срещу него наказателно производство. Евентуално, в жалбата се възразява, че по делото не се съдържат обективни данни за изключителна степен и интензивност на негативните преживявания на ищеца и че не се установява наличието на сериозни и трайни отражения върху психиката му, извън обичайните такива неблагоприятни емоционални изживявания на човек, поставен в подобно положение. Освен това, се поддържа, че не се установява конкретния случай да е придобил особен обществен отзвук, от който ищеца да е бил публично дискредитиран или да са настъпили съществени и необратими промени в личността му и начина му на живот. Във връзка с горното, в жалбата се оспорват показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Д. Д. Т. /дългогодишен приятел/ и Н. Т. Д. /приятел и бизнес партньор/, като се поддържа, че същите са дали информация за съС.ието на С. Б., но неин източник е бил самият ищец и на практика са преповторили неговите думи. С жалбата се възразява, че присъдения на ищеца размер на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен и несъобразен с принципа на чл.52 ЗЗД, както и с меродавната съдебна практика по подобен род дела, като се иска, при извод на съда за основателност на иска, същият да бъде намален. В връзка с въпроса за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство, съдът съобрази, на първо място, че в трайната си съдебна практика, ВКС приема, че наказателното преследване винаги се отразява негативно на психиката и на личния живот на обвиняемото лице. Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в социалното общуване; дестабилизиране на здравословното съС.ие без болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване следва да се установят вредите извън обичайните т.е. "специфичните" такива като: конкретно болестно увреждане на здравето; нетипични значими смущения в личната сфера на обвинения ( напр. разрив в семейните отношения) или в обичайната му битова, обществена и професионална среда (напр. загуба на поминъка или на възможността за професионална реализация и др.) и др., както и причинната връзка между специфичните вреди и незаконното наказателно преследване. Предвид горното, съдът намира, че в настоящия случай, ищецът, като участник в наказателното производство, в позицията на обвиняем, безспорно е претърпял в пряка причинно следствена връзка със същото обичайните неимуществени вреди, изразяващи се най-общо в негативно отражение на воденото срещу него наказателно производство върху психиката и личния му живот, посочени по-горе в изложението. За установяване на конкретните неимуществени вреди, за които са изложени твърдения в ИМ, на общо основание, съгласно чл.154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест. В тази връзка, ищецът е изложил в ИМ твърдения, че вследствие воденото срещу него наказателно производство, се е затворил се в себе си и спрял да излиза с приятели. ПоС.но бил призоваван в • РУ гр. П. за извършване на действия по разследването. Бил привличан на няколко пъти като обвиняем. В дома му бил извършено претърсване, заради което станал за срам пред съседите си. Бил му извършен личен обиск, бил призоваван за предявяване на материалите по делото, за даване на обяснения. Всичко това го съсипвало и бил непрекъснато подтиснат и неспокоен. Не се хранел нормално, не можел да спи, сънувал кошмари и все си мислел, че може да опетни името си, като онеправдано бъде осъден за нещо, без да има вина. Макар да се стараел да не споделя тревогите си, нямало как да скрие всичко това от близките си, от дамата, с която живеел, от родителите си. Притеснявал се, че може да бъде осъден и наказан за нещо, което не е извършил, а наказанията, предвидени за това престъпление не били никак малки. Виждайки страданието и притеснението у близките и приятелите му от положението, в което бил, изпитвал още по-силни терзания и страх от бъдещето. Бил дълбоко наскърбен и обезверен от неправдата да бъде обвинен в нещо, което не е извършил. Приятелите му започнали да го отбягват. Страдал от пренебрежението на приятелите и роднините си. Образуваното и воденото срещу него незаконно обвинение в тежки умишлени престъпления, които не е извършил, оказало силен негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото и отрицателен ефект върху психоемоционалната му сфера, като млад човек с възможности за развитие. Във връзка с твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, по делото са разпитани 2-ма свидетели и е допусната съдебно- психологическа експертиза. Свидетелят Д. Т. сочи, че познава ищеца от около 15 години, тренирал футбол в „Л.”. Свидетелят имал фитнес и ищецът идвал да тренира там 2-3 пъти в седмицата. За воденото срещу него наказателно производство разбрал от самия ищец, той му споделил, че в дома му дошли полицаи, извършили претърсване и намерили наркотици, но той не се занимавал с такива работи. Посочва, че ищецът спрял да идва на тренировки, затворил се в себе си. Когато идвал на тренировки, бил притеснен. Свидетелят сочи, че С. Б. бил весел, контактен, радвал се на спорта, имал хъс да тренира, дори му помагал по двора. След случилото се, ищецът бил много притеснен, спрял да идва на тренировки, съседите му поС.но разпитвали какво е направил. Свидетелят Н. Д. посочва, че с ищеца са съученици и за заедно от първи клас, като и досега имат много близки приятелски отношения, както и съвместен бизнес с електронен магазин. Разбрал за воденото срещу него наказателно производство от С. Б., който му споделил, че са го задържали за продажба на наркотици, бил много разтревожен, изплашен от това, което е преживял при задържането. Свидетелят посочва, че е посетил жилището на ищеца и приятелката му след извършеното претърсване в него, всичко било разхвърляно, гардероби и шкафове били бутнати. Заявява, че преди образуването на наказателното производство, С. бил много спокоен човек, комуникативен, изпълнявал служебните си задължения отговорно и качествено, след това обаче се променил, затворил се в себе си, станал неспокоен, не работел пълноценно, оплаквал се, че страда от безсъние и че сънува кошмари. Свидетелят забелязал, че С. Б. започнал да пуши цигари, имало промяна в поведението му, не би на себе си дълго време Тъй като се страхувал от отправени към него заплахи при задържането му, свидетелят го придружавал при разходките с кучето му. Впоследствие ищецът продал апартамента си, тъй като вече не се чувствал добре в това жилище, а и съседите започнали да го отбягват. Съдът кредитира показанията на св.Т., тъй като са обективни, безпристрастни и безпротиворечиви. От същите се установяват обичайните последици у ищеца вследствие воденото срещу него наказателно производство – притеснение, стрес, затваряне в себе си. Съдът не кредитира показанията на св. С. Д., тъй като ги счита пристрастни и необективни, предвид дългогодишното му близко приятелство с ищеца и съвместната им бизнес дейност. В частта им относно съС.ието на жилището му след извършеното претърсване и изземване, същите са пресилени и противоречиви и се опровергават от приложения по досъдебното производство фотоалбум от въпросните процесуално-следствени действия, от който не може да се направи извод, че апартамента на ищеца е бил в описаното от свидетеля съС.ие. В Им изобщо не се съдържат твърдения за отправяни към ищеца заплахи при задържането му от полицейските служители, поради което в тази им част, показанията на св.Д. за неотносими. Съдът не дава вяра и на изнесеното от свидетеля, че заради случилото се, Б. продал апартамента си, тъй като освен че са пресилени и неправдоподобни, те са и неотносими, тъй като в ИМ се съдържат такива твърдения, а и не се подкрепят от доказателствата по делото. Единственото от показанията на свидетеля, което кореспондира и с показанията на св.Т. и което съдът възприема за достоверно, е, че вследствие наказателното производство, ищецът се променил, затворил се в себе си, станал неспокоен, не работел пълноценно. Посоченото от свидетеля, че ищеца му се оплаквал, че страда от безсъние, че сънува кошмари, както и че съседите го отбягвали, не касае възприети пряко от свидетеля обстоятелства, тъй като източник на тази информация е самия ищец, поради което съдът не му дава вяра. По делото е допусната съдебно-психологична експертиза, с вещо лице Д. В., от чието заключение се установява, че в периода на воденото наказателното производство емоционалното съС.ие на С. Б. се характеризира с неудоволствени преживявания, имащи различна продължителност и интензитет във времето. Преживяното от ищеца нежелано събитие е придружено със стресова реакция, причинило е психологичен дискомфорт, който повлиява и емоционалното му съС.ие, провокиращ неудовлетвореност, срам, унижение, разочарование, емоционална непримиримост, гняв, тревожност, потиснатост, които обаче не са с интензитет, който да преминава нормално психологичната изразеност. Според заключението, е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство и посочените емоционални преживявания на ищеца. Не са констатирани обаче от експерта особености в съС.ието на Б., които да покриват критериите на психично разстройство с качествени нарушения в психичните сфери. Не се установява и житейска дезадаптация. Според заключението, ищецът се е справил и продължава да се справя, според капацитета и особеностите на личността му. Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано. Въз основа на същото може да се направи извод, че ищецът не е претърпял негативни емоционални изживявания вследствие на наказателното производство срещу него с интензитет и продължителност извън обичайните в подобни ситуации, както и че няма никакви трайни отражения на случилото си в психоемоционалната и личностовата му сфера и същият е напълно преодолял случилото се. Този извод се потвърждава и от показанията на свидетеля Т., обсъдени по-горе. Недоказани се явява твърденията в ИМ, че приятелите и роднините на ищеца започнали да го отбягват и пренебрегват, както и че наказателното производство оказало силен негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото и отрицателен ефект върху психоемоционалната му сфера, като млад човек с възможности за развитие. Напротив, освен данните от показанията на св.Т., че съседите на ищеца задавали въпроси какво се е случило с него, няма никакви доказателства, че ищецът е бил нарочен от съседите си за престъпник или че доброто му име в обществото е било силно и дори изобщо накърнено. В тази връзка, липсват каквито и да е доказателства за придадена медийно или по друг начин публичност на случая, като единствено действията по претърсване и изземване на 01.04.2022г. в апартамента му са били свързани с евентуално привличането на вниманието на живущите в блока на ищеца, което би могло да го компрометира в техните очи. Разпити на съседи на ищеца обаче по делото не са извършвани, поради което и преки доказателства за създадено негативно впечатление за него у живущите на неговия адрес във връзка с процесното наказателно производство липсват. Не бяха ангажирани доказателства и в полза на твърдението в ИМ, че приятели или близки на ищеца са започнали да го отбягват и пренебрегват след завеждане и в резултат на наказателното производство. Не се установи същото да е оказало силен негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото, както и такъв отрицателен ефект върху психоемоционалната му сфера, като млад човек с възможности за развитие, от който била засегната възможността на ищеца да се развива за в бъдеще. Във връзка с твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, съдът съобрази, досъдебното производство срещу него е с обща продължителност 1г., 10 месеца и 21 дни. Първото действие по разследването е извършено претърсване и изземване в дома му на 01.04.2022г. Ищецът е бил привлечен като обвиняем първоначално на 02.04.2022г. за едно престъпление по чл.354а, ал.1 НК, като спрямо е взета най-леката МНО „подписка“. В деня на привличането му е извършен разпит, в качеството му на обвиняем. Впоследствие, обвинението е конкретизирано, като ищецът е привлечен за две престъпления по чл.354а, ал.1 НК, наказуеми с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Производството по ДП № •••/••••г. по описа на • РУ на МВР- П., пр. пр. № ••••/2022г. на ОП- П. е прекратено частично по обвинението срещу С. Б. за престъпленията по чл. 354а, ал. 1 от НК, с постановление от 23.11.2022г., като производството е изпратено по компетентност на РП-П. за продължаване на разследването срещу Б. относно престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК. С постановление от 08.12.2022г., ищецът е привлечен като обвиняем с обвинение за държане на високорискови наркотични вещества – марихуана: престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Производството окончателно е прекратено срещу ищеца с постановлението от 20.12.2023г., вл. в сила на 22.02.2024г. Безспорно е, че както престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК, така и това по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК са тежки по см. на чл.93, т.7 НК, тъй като за всяко от тях се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 5г. При все това, долната граница по всяка от тях позволява приложението на чл.66 ГПК, в случай че е обвиняемият не е осъждан, както е при ищеца. По време на досъдебното производство, спрямо ищеца не са вземани по-тежки МНО (задържане под стража, домашен арест или парична гаранция), а единствено подписка при първоначалното му привличане. Бил е задържан за срок 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР в помещение за временно задържане на • РУ-П.. От материалите по делото се установява, че по досъдебното производство спрямо ищеца са извършени общо 3 привличания като обвиняем, при всяко от които е извършен разпит в това му качество, една очна ставка и едно предявяване на разследването. В самото начало на производството, спрямо ищеца е извършено задържане за 24 ч по ЗМВР, личен обиск и претърсване и изземване на жилището му. Според настоящата инстанция, с изключение на първите два дни от наказателното производство (периода 01-02.04.2022г.), в които ищецът е бил задържан за 24ч., извършени са личен обиск, претърсване и изземване на жилището му, привлечен е като обвиняем и е разпитан в това му качество, които действия се характеризират със завишен интензитет и по-висока степен на отрицателно засягане на личността му, останалите процесуални действия с негово участието през целия останал период на досъдебното производство са несъществени като брой, интензивност и степен на засягане на личността, поради което и не може да се приеме, че са оказали твърдяното в ИМ силно негативно влияние върху ищеца. В тази връзка, твърдението в ИМ, че ищецът поС.но бил призоваван в 01 РУ гр. П. за извършване на действия по разследването се явява недоказано. Следва да се отчете и обстоятелството, че около 8 месеца след привличането му като обвиняем за 2 престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК, с постановление от 23.11.2022г., досъдебното производство по ДП № •••/••••г. по описа на • РУ на МВР- П., пр. пр. № ••••/2022г. на ОП- П. е прекратено частично относно обвинението срещу С. Б. за тези престъпления, като делото е изпратено по компетентност на РП-П. за продължаване на разследването срещу Б. относно по-леко наказуемо престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК. С това, според настоящата инстанция, е намалял значително интензитетът на наказателното производство срещу ищеца, като освен че производството е продължило за по-леко наказуемо престъпление, в периода от 08.12.2022г., до предявяване на разследването на 08.11.2023г., последвано от прекратяване на 20.12.2023г. на производството и за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 НК, спрямо ищеца не са извършвани никакви процесуално-следствени действия. Ето защо, съдът приема за недоказани и крайно преувеличени твърденията на ищеца в ИМ, че воденото срещу него наказателно производство му е причинило описаните в ИМ трайни негативни последици, който да са засегнали съществено личността и психоемоционалната му сфера. Както се посочва в заключението на СПЕ, преживяното безспорно е причинило у ищеца психологичен дискомфорт, който повлиява и емоционалното му съС.ие, провокиращ неудовлетвореност, унижение, срам, разочарование, емоционална непримиримост, гняв, тревожност, потиснатост, но те не са в интензитет, който да преминава нормално психологичната изразеност, като Б. се е справял и продължава да се справя според капацитета и особеностите на личността си. Предвид гореизложеното, съдът намира, че справедливият размер на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство- досъдебно производство № •••/••••г. по описа на • РУ на МВР - П., пр. пр. № ••••/2022г. на ОП- П. и пр. пр. №•••••/2022г. на РП- П., за престъпления по чл.354а, ал.1 НК и по 354а, ал. 3, т. 1 от НК, което досъдебно производство е прекратено с постановление от 20.12.2023г., влязло в сила на 22.02.2024г., е в размер на 2 000 лв, ведно със законната лихва от 22.02.2024г., до окончателното изплащане. Посоченият размер е съобразен с установените по делото претърпените от ищеца неимуществени вреди, които могат да се определят като несъществени по обем, интензитет и продължителност. Съобразени са също продължителността на наказателното производство, развило се само в досъдебна фаза, вида и броя на деянията, за които ищецът е привлечен като обвиняем и тежестта на престъпленията, частичното прекратяване на наказателното производство срещу ищеца за по-тежките обвинения и последващото прекратяване и по- леките, липсата на съществени по брой и продължителност процесуално следствени действия с негово участие, както и на мерки, ограничаващи свободата му, липсата на съществено негативно засягане на личността на психоемоционалната сфера на ищеца, който е бил на 23г. към датата на образуване на производството и на липсата на трайни последици от наказателното производство за него и за бъдещото му развитие. Посоченият размер е съобразен и с икономическата конюнктура към датата влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и със съдебната практика в сходни случаи. Според съда, този размер в максимална степен отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и не би довел до неоснователно обогатяване на ищеца, до каквото би се стигнало при определяне на по-висок размер, който би бил прекомерен. За разликата над сумата от 2 000 лв, до предявения размер от 7 000 лв, искът се явява неоснователен и ще се отхвърли. С оглед горното, Решение № 392/07.04.2025г. по гр.д. № 2167/2024г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, I гр. състав, в частта му, с която се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на С. И. Б., с ЕГН •••••••••• и адрес: гр. П., бул. „С.“ № ••, ет., ап. ••, обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство- досъдебно производство № •••/••••г. по описа на • РУ на МВР - П., пр. пр. № ••••/2022г. на ОП- П. и пр. пр. №•••••/2022г. на РП- П., за престъпления по чл.354а, ал.1 НК и по 354а, ал. 3, т. 1 от НК, което досъдебно производство е прекратено с постановление от 20.12.2023г., влязло в сила на 22.02.2024г., ще се отмени за разликата над сумата от 2 000 лв, до сумата от 7 000 лв, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 22.02.2024г. до окончателното му изплащане, вместо което искът ще се отхвърли за разликата над сумата от 2000 лв, до сумата от 7000 лв като неоснователен. В останалата част, с която искът е уважен до размер от 2 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2024г., до окончателното му изплащане, първоинстанционното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение ще се отмени в частта за разноските, в която Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на С. И. Б., с ЕГН •••••••••• и адрес: гр. П., бул. „С.“ № ••, ет., ап. ••, направени разноски за производството, над сумата от 170 лв, от които 160 лв за адв хонорар и 10 лв за ДТ, до пълния присъден размер сумата от 570 лв, включващ 560 лв адв. хонорар и 10 лв ДТ. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ищеца ще се присъдят 285 лв разноски за адвокатски хонорар, които ответника ще бъде осъден да му заплати. Водим от горното, съдът