Решение № 15154 от 6.8.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 7153/2024 г.

Предявени са искове от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Пърк София, сграда 6, за признаване за установено по отношение по отношение на ответника И. Ф. А., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.София, ••••••••••••••, че последният дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 54450/2023 г. по описа на СРС, а именно от сумата 379, 73 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № 7325760726/25.09.2021ф., фактура № 7326977026/25.10.2021г. и фактура № 7329680453/25.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 19.08.2021 г. между „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ и ответника бил сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер +••••••••••, с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги с тарифен план „Тотал Макс“, с уговорен срок на действие от 24 месеца, при месечна абонаментна такса от 36, 99лева, към който номер е предоставено на мобилно устройство на преференциална цена, а именно Motorola Moto E6i 32 GB Dual Grey, като цената му в брой с избрания тарифен план възлиза на 19, 99 лева. Въз основа на договора било извършено изпълнение от страна на ищеца, но ответникът не заплатил задълженията, начислени му в 3 бр. фактури за периода 09.2021 до 12.2021г. Твърди се, че предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения ищецът е прекратил предсрочно договорите, от което се поражда правото му да получи неустойка съгласно Договора в размер на 342, 46 лева, включваща три стандартни месечни такси, ведно с разлика между стандартната цена на мобилния телефон Моторола и преференциалната му цена при сключване на договора. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски. В срока за отговор, ответникът по делото, чрез назначения му от съда обособен представител, е депозирал такъв, в който изразява становище по съществото на спора. Не оспорва сключването на процесния договор, но оспорва мобилната услуга да е реално предоставена. Оспорва и претендирани неустойки, като сочи, че от представените фактури, не може да се установи какъв е техният действителен размер. Моли за отхвърляне на исковете. Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна: Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Искът по чл.422 от ГПК има за предмет установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 54450/2023 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за посочените в исковата молба суми. Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен, за да му се връчи заповедта, на основание чл.415, ал.1, т.2 вр.чл.47, ал.6 вр. ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви вземанията си за установяване в исков процес. От така посочените данни се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими. По основателността на исковете, съдът намира следното: С доклада по делото съдът е разпределил по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС ТЗ в тежест на ищеца да докаже съществуването на твърдяното правоотношение по договор за доставка на електронни съобщителни услуги и по договора за лизинг, предоставяне на услугите по договорите на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси и предаване на вещта по договора за лизинг. В тежест на ответника е разпределено да докаже, че е заплатил претендираните от ищеца вземания. Не се спори, а и се доказва от представените писмени доказателства, че страните са валидно облигационно обвързани въз основа на Договор за мобилни услуги от 18.08.2021г., по който ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставената и реално използвана услуга в предходните отчетни периода, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до мобилната мрежа. Видно от т. 5 от Договора за мобилни услуги мобилният оператор е предоставил на ответника мобилно устройство на преференциална цена, като е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на отстъпката. Съдът приема за доказано предаване на вещта по договора с оглед изричната уговорка договора на стр. 6 от същия, в която е описано, че с подписване на договора е предоставено 1бр. устройство. По делото е прието заключението по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно и обосновано. Видно от същото процесните фактури са осчетоводени в ищцовото дружество, като общата им стойност е 379, 73 лева, от които задълженията за предходен период възлизат на 32, 28 лева, а сумата от 342, 46 лева представлява неустойки за предсрочно погасяване на договора. В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението, за което не същият не е ангажирал доказателства, поради което този факт е недоказан. С оглед горното, съдът намира искът по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 228 ЗЕС за доказан по основание и размер. По претенциите за неустойки: По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е разпределено да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на твърдяния договор за мобилни услуги с посоченото съдържание, наличието на валидни клаузи за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на уговорените неустойки. Съгласно т.9 от договор за мобилни услуги са уговорени параметрите, както за основанието за начисляване на неустойките, така и техният размер. От посочените клаузи се установява, че при прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя или поради нарушаване на задълженията му по договора, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както и част от разликата между стандартната цена на продадено на промоция мобилно устройство, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. По делото се установи виновно неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в неплащане на възникнали задължения за абонаментни такси за два отчетни периода (25.08.2021- 24.09.2021г. и 25.09.2021г. -24.10.2021г.). Съгласно т.19б, б. „в“ от Общите условия на оператора, последният има право едностранно да прекрати индивидуалния договор с потребителя при неплащане на дължими суми след изтичане на предвидения срок. Във фактура № 7329680453/25.12.2021 г. ищецът е начислил неустойки в размер на 342, 46лв., което следва да се приеме за изявление за едностранно прекратяване на договора съгласно ОУ. Съдът, след анализ на описаните клаузи, намира, че размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора като сбор от оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора с уговорен максимум от три такси, не е прекомерен. Посочената неустойка има за цел да набави заместваща облага за оператора поради факта, че същият пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги за първоначално уговорения срок на договора, като той вече е осигурил техническата възможност за ползването на съответната услуга до края на срока и е планирал получаването на съответния приход за пълния срок на договора. Именно предвид дългосрочния характер на съглашението операторът е предоставил на абоната и отстъпка от цената на продаденото устройство. Неустойката в размер на тази отстъпка от пазарната цена има за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде същото устройство по пазарна цена, доколкото при извършване на преценка за продължителността на договора с конкретния клиент операторът е преценил, че за него не е икономически неизгодно да предостави на потребителя устройството с отстъпка, но при предсрочното прекратяване на правоотношението по вина на потребителя този негов интерес е бил нарушен и е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на продаденото устройство да бъде „компенсирана“ от дългосрочната обвързаност за пълния срок на договора за мобилни услуги. Видно е, че описаните два вида различни неустойки обезщетяват различни вреди за оператора от неизпълнението на задълженията на абоната по договора, като същите разкриват присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Уговорените неустойки не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, а целят да компенсират оператора за описаните вреди от предсрочното прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, като съобразявайки вида на предоставените услуги и всички обстоятелства, свързани със сключването и неизпълнението на процесния договор, съдът намира, че неустоечните клаузи не са неравноправни и въз основа на тях са възникнали валидно парични вземания в полза на ищеца. Съгласно заключението по допусната ССчЕ дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги е в размер на 115, 68 лева, а дължимата неустойка за предсрочно прекратяване за устройството Моторола е в размер на 226, 78 лева, като вещото лице посочва, че и двете неустойки са изчислени съгласно приложимите условия на Договора за мобилни услуги. С оглед горното, съдът намира иска по чл. 92 ЗЗД за изцяло основателен по основание и размер. По разноски: С оглед изхода на делото единствено ищцовата страна има право на разноски, за което е направила изрично искане в исковата молба. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. От страна на ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК, като е претендирал разноски в общ размер на 1205 лева, като са представени доказателства за реалното им заплащане. Ищецът е заплатил общо 25 лв. за държавна такса и общо 480 лв. за адвокатско възнаграждение за исковото, както и депозити – за особен представител на ответника в размер на 400.00 лв. и за експертиза в размер на 300.00 лв. Съобразно изхода на делото, посочените разходи следва да се поставят изцяло в тежест на ответника. Претендират се разноски и в заповедното производство, като съдът присъжда 75 лева – 25 ДТ и 50 адвокатско възнаграждение съгласно издадената заповед за изпълнение. Водим от горното, съдът