Мотиви към Решение № 314 от 1.10.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 715/2025 г.

Производството е по реда на чл.468, ал.5 от НПК. С решение № 32 от 29.05.2025г., постановено по ЧНД № 406/2025г. Пернишки окръжен съд е прекратил процедурата по изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено на С. Н. С. с ЕГН•••••••••• с присъда на Висш съд във Враня 2К № 49/20 от 29.10.2020г., потвърдена от Апелативен съд Ниш с присъда Кж1 №29/21 и влязла в сила на 28.04.21г., която присъда е приета за изпълнение в Р.България с решение № 2/23.01.24г., постановено по ЧНД № 406/22г. В законния срок против определението на съда е постъпил частен протест от ОП- Перник. В протеста се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Същото било постановено при неизяснени обстоятелства, тъй като съдът е оставил без уважение искането на прокуратурата да се изиска служебно от сръбските съдебни власти надлежно заверен препис от решението на Висш съд в гр.Враня, Република Сърбия, кв.№ 77/25 от 06.05.2025г. Съдът се бил задоволил с представено от заинтересованата страна ксерокопие на посоченото решение и е постановил решението си без да е бил сезиран от държавата, чийто съд е постановил признатата присъда, и без да се е уверил в истинността на представените от осъдения доказателства, с което е нарушил разпоредбата на чл.468, ал.5 от НПК. Моли да бъде отменено решението на Окръжен съд – Перник. По делото е постъпил отговор на протеста от адв.И. В., защитник на осъдения С. Н. С.. Моли да бъде отхвърлен протеста и да бъде потвърдено решението на ОС-Перник като правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че правилно съдът е ценил представените решения на ВС-Враня, на сръбски език, и в превод на български език, като е възприел направената заверка „вярно с оригинала“, направена от адв.Б. и адв.В.. Позовава се на разпоредбата на чл.32 от ЗА, съгласно която адвокатът има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени, като те имат силата на официално заверени документи. Сочи, че прокуратурата в съдебно заседание не е направила искане по чл.154 от НПК за оспорване истинността на предоставеното решение на ВС-гр.Враня, Р Сърбия. Оспорва възражението, че не е била спазена процедурата по чл.468, ал.5 от НПК. Сочи, че настъпилата абсолютна давност относно изпълнението на наказанието остава без предмет наказателното производство по ЧНД № 406/22г. Счита, че изчакването съдът в Р Сърбия да съобщи на българския съд за причината, поради която по-нататъшното изпълнение на наказание на присъдата е недопустимо, тъй като би довело до нарушаване правата на С., който понастоящем е обект на международно издирване. Към отговора са представени заверени от адв.В. ксерокопия на решение на Висш съд - гр. Враня, Република Сърбия, кв.№ 77/25 от 06.05.2025г., с превод от сръбски на български език. С определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание настоящият състав постанови да бъде извършена съдебна поръчка за международна правна помощ съобразно изискванията на чл.475 от НПК, с която от компетентния орган на Република Сърбия бъде изискано официално заверено копие от решение на Висш съд - гр.Враня, Република Сърбия, кв.№ 77/25 от 06.05.2025г., влязло в сила на 12.05.2025г., постановено по отношение на българския гражданин С. Н. С.. В хода на въззивното следствие са приети постъпилите от извършената съдебна поръчка писмени доказателства – писмо № 713-03- 4332/2025-08 от 14.08.2025г. на Министерство на правосъдието, Република Сърбия, писмо № 77/25г. от 27.06.2025г. на Висшия съд – Враня, присъда № 2К.49/20 от 29.10.2020г. на Висшия със във Враня, решение от 06.05.2025г. на Висшия съд във Враня и заявление на защитата на осъдения С. С. адв.В. от 29.05.2025г. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на САП заявява, че не поддържа протеста. Счита, че установената от ОС-Перник фактическа обстановка е непроменена и съдебният акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. Защитникът на осъдения С. С. – адв.В., моли да бъде потвърдено решението на ОС-Перник, с което производството във връзка с признатата присъда е прекратено поради изтичане на давност. Моли да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид протеста, доводите на страните, изложени в съдебно заседание, както и като се запозна с атакувания акт и с материалите по делото, вкл. новоприетите такива, установи следното: За да прекрати процедурата по изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено на С. Н. С. с присъда на Висш съд във Враня 2К № 49/20 от 29.10.2020г., потвърдена от Апелативен съд Ниш с присъда Кж1 №29/21 и влязла в сила на 28.04.21г., приета за изпълнение в Р България с решение № 2/23.01.24г. по НЧД 406/22г., ОС- Перник е приел, че е налице една от хипотезите на чл.468, ал.5 от НПК, даващи такава възможност - в случай, че е настъпила причина, поради която по-нататъшното изпълнение на присъдата е недопустимо. За да обоснове извода си, първият съд е кредитирал и се е позовал на представено от защитата на осъдения решение на Висш съд във Враня Република Сърбия кв.№ 77/25 от 06.05.25г., влязло в сила на 12.05.25г., заверено от нея копие, ведно с превод на български език, В хода на въззивното производство настоящият състав изиска официална информация от държавата, постановила призната за изпълнение присъда за отговор на въпроса дали са настъпили обстоятелства по смисъла на чл.468, ал.5 от НПК за прекратяване на процедурата по изпълнението й. По повод на изпълнената от Р Сърбия съдебна поръчка по делото са постъпили и приети като доказателства писмо № 713-03-4332/2025-08 от 14.08.2025г. на Министерство на правосъдието, Република Сърбия, писмо № 77/25г. от 27.06.2025г. на Висшия съд – Враня, присъда № 2К.49/20 от 29.10.2020г. на Висшия със във Враня, решение от 06.05.2025г. на Висшия съд във Враня и заявление на защитата на осъдения С. С. адв.В. от 29.05.2025г. Въззивният съд кредитира постъпилата по надлежния ред информация, съдържаща се в посочените документи, и прие, че е настъпила давност по отношение осъждането на С. С. с присъда на Висш съд във Враня 2К № 49/20 от 29.10.2020г., потвърдена от Апелативен съд Ниш с присъда Кж1 №29/21, влязла в сила на 28.04.21г., удостоверено с посоченото по-горе решение от 06.05.2025г. на Висшия съд във Враня. При така установената по делото фактология, САС намери, че в случая са изпълнени условията на чл.468, ал.5 от НПК за прекратяване на процедурата по изпълнение на наложеното на С. С. наказание лишаване от свобода, наложено му с посочената по-горе присъда на чуждия съд. С решение от 06.05.2025г. Висшия съд във Враня е потвърдил, че е настъпила абсолютна давност за изпълнение на въпросната присъда. С писмо № 713-03-4332/2025- 08 от 14.08.2025г. Министерство на правосъдието на Република Сърбия е информирало компетентните органи на Р България, че е настъпила абсолютна давност за изпълнение на наказанието на С. С.. С оглед на така приобщените нови доказателства САС намери, че е изпълнено условието на посочената разпоредба държавата, чиито съд е постановил признатата присъда, да е СЪОБЩИЛА за причината, поради която по-нататъшното й изпълнение е недопустимо. Ето защо, настоящият състав намери, че следва да бъде потвърдено решението на ОС-Перник, с което е прекратена процедурата по изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено на С. Н. С. с присъда на Висш съд във Враня 2К № 49/20 от 29.10.2020г., потвърдена от Апелативен съд Ниш с присъда Кж1 №29/2, влязла в сила на 28.04.21г. САС намери за неоснователна претенцията на защитата на осъдения адв.В. за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като такава възможност не е предвидена в НПК, независимо от изхода на делото. Поради тези съображения Софийски Апелативен съд на основание чл.468, ал.5 от НПК постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.