Решение № 530 от 27.3.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5971/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на Г. Л. К. против Наказателно постановление № 21-1030-009786/11.10.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР- Пловдив, Сектор Пътна Полиция - Пловдив, с което на Г. Л. К., ЕГН •••••••••• е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се моли същото да бъде отменено. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, доколкото обжалваният акт е бил връчен на жалбоподателя на 13.09.2022г., а същата е подадена на 21.09.2022г. по пощата с клеймо от 20.09.2022г. Жалбата също така е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 31.10.2020г. в 03, 16ч. в гр. Пловдив, на ул. Васил Левски до № 111, посока булевард „Дунав“, МПС Шевролет Каптива с рег. № ••••, собственост на К.Е.Г., било засечено от техническо средство TFR 1-M № 546 да се движи със скорост от 105 км/ч. При отчитане на толеранс от минус 3% в полза на водача, наказуемата скорост за така установеното от техническото средство се получава в размер на 101, 85 км/ч, което при закръгляне в полза на водача представлява скорост от 101 км/ч.

Собственикът на автомобила – К.Е.Г., ЕГН ••••••••••, на 12.08.2021г., под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК, подала декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочила, че лицето, на което е предоставила управлението на автомобила на 31.10.2020г. около 03, 16ч., е жалб. Г. Л. К., като описала в декларацията и индивидуализиращите му данни – ЕГН и адрес.

С оглед на така посоченото в декларацията, на 24.08.2021г. бил издаден АУАН серия АВ № 12014 от св. Б. в отсъствието на посочения за нарушител жалб. К.. В хода на административно-наказателното производство били изложени възражения от жалб. К., че на същата дата и час посоченият автомобил бил управляван от св. Р., като същите били счетени за неоснователни и било издадено обжалваното наказателно постановление срещу жалб. К.. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на разпита на свидетелите К., Р. и Б.. Безспорно, нарушението е било установено с техническо средство TFR 1 – M № 546, което е представлявало годно техническо средство съгласно представения по делото Протокол № 6-33-20/18.09.2020г. за премината последваща проверка след ремонт. Същото освен това е било от одобрен тип видно от Удостоверението за одобрен тип за измерване № 10.02.4835 и е било вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под номер 4835.

Генерираното от техническото средство статично изображение – клип № 22595 съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол, като от същото се установява движението на процесния автомобил с посочения регистрационен номер на посоченото място и неговата скорост. По делото е представен и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата от процесната дата, който удостоверява извършеното видеонаблюдение на процесния участък.

По спорния от фактическа страна въпрос дали процесният автомобил е бил управляван от жалбоподателя, или от посоченото от него лице, съдът не споделя възражението на жалбоподателя, като аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, с обственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая видно е, че собственикът Г. е представила декларация по чл. 188 от ЗДвП. В случая, доколкото не се касае за издаване на електронен фиш, където отговорността на собственика отпада чрез подаването на нарочна декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, към която се представя и копие на СУМПС на действителния нарушител, в чл. 188 от ЗДвП не е предвидено представянето на такива допълнителни документи, предоставени от нарушителя и удостоверяващи, че именно той е извършителят на нарушението. Поради това и в процедурата по съставяне на АУАН и НП няма пречка посоченото в декларацията лице да се брани с всички възможни способи и чрез събирането на доказателства да удостовери, че не то е управлявало процесния автомобил, тъй като в противен случай същото би било обвинено въз основа на едностранни твърдения на собственика на автомобила, който реално би могъл да посочи всяко едно лице, че е извършило съответното нарушение, и същото това лице не би имало възможност да се защити по никакъв начин.

В случая обаче от събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установява, че св. Р. е управлявал процесния автомобил. Същият в съдебно заседание изрично посочва, че е взимал автомобила и го е карал. Същевременно св. Р. изрично посочва, че вечерта не го е карал, включително в малките часове на нощта – „Нямам такъв спомен, в който да съм го карал аз през нощта. В малките часове на нощта също не съм го карал. Не се е случвало да го карам в 2-3-4 часа през нощта“ – св. Р. в о.с.з. от 09.02.2022г. Съдът намира, че показанията на св. Р. са непредубедени, логични, последователни, същият в подробност разказва за случаи, в които е управлявал автомобила, докато е работил за жалб. К., в които отсъства налично шофиране, което да го свърже с процесните дата и час.

Показания на св. Р. не се опровергават и от показанията на св. К. По отношение на същите съдът съобрази възможната тяхна заинтересованост, доколкото свидетелката се явява съпруга на жалбоподателя. Същата излага твърдения, че на празника на Хелоуин на 31.10.2020г. са били на забавление с децата им, след което са се прибрали и мъжът й повече не е излизал. В случая обаче, твърдяното нарушение е извършено на 31.10.2020г. около 03, 16ч., т.е. много преди въпросното празненство, за което свидетелката говори, тъй като тя разказва за случай от вечерта на 31.10.2020г. - Хелоуин, а не за предната вечер – 30.10.2020г. срещу 31.10.2020г., и по-конкретно за сутринта на 31.10.2020г. (03, 16ч.), когато всъщност е било извършено нарушението. Нещо повече – собственичката Г. изрично е попитала св. К.какво да прави, след като полицията се е свързала с нея, тъй като автомобилът й е бил даден именно на жалб. К., като св. К.й е посочила да впише, че жалб. К. е управлявал този автомобил.

С оглед на изложеното, правилно административнонаказващият орган, с оглед подадената декларация по чл. 188 от ЗДвП, е посочил именно жалб. К. като извършител на процесното административно нарушение.

Същевременно, съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да издаде АУАН при отсъствие на нарушителя, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Така, съгласно трайната съдебна практика, тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези:

1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;

1. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

Във всички случаи съставянето на АУАН, без да е направен надлежен опит за връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална възможност на нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН, съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП.

В този изричен смисъл Решение № 684 от 06.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 287 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив и др. Това е така, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство.

Това нарушение не се санира и с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен на нарушителя, доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира защитата си. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата, посочени като свидетели.

Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на административно наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че последващите действия са извършени надлежно.

В този смисъл е трайната практика на административен съд Пловдив.

Така Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, , Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по н. д. № 1182 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и др. В случая, в административно-наказателната преписка липсват каквито и да е доказателства жалб. К. да е бил по какъвто и да е начин поканен за съставянето на АУАН. С разпореждането за насрочване съдът е изискал от въззиваемата страна да представи доказателства за надлежното призоваване на жалбоподателя за съставяне на АУАН. Видно от писмо вх.

№ 89102/08.11.2022г. от Сектор Пътна Полиция – Пловдив, АУАН е съставен на 24.08.2021г., след като нарушителят не се е явил след покана по телефона. В този смисъл са и показанията на актосъставителя – св. Б., която твърди, че е поканила нарушителя за съставянето на АУАН по телефона, но дори не е сигурна дали е разговаряла с него или с друго лице, като свидетелката не посочва и дали е търсила лицето на адреса му.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в него няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Поради това и приложими са разпоредбите за призоваване, съдържащи се в чл. 178 и сл. от НПК. Съгласно чл. 178, ал. 11 от НПК, в изключение на общия принцип за призоваване на лица и връчване на книжа, е предвидена възможността в бързи случаи призоваването да става по телефона, телекса или факса. В случая липсват каквито и да е основания да се приеме, че посоченият случай се явява бърз, доколкото нарушителят е бил открит на 12.08.2021г. (с попълването на декларацията по чл. 188 от ЗДвП), а се е пристъпило към съставяне на АУАН почти веднага – на 24.08.2021г., без да са били правени каквито и да е опити да се приложи обичайната процедура по чл. 180, ал. 1 от НПК – да се връчи покана за съставяне на АУАН на известния адрес, посочен и от собственика на автомобила Г. в подадената от нея декларация. В случая дори и да се приеме, че е бил налице бърз случай по смисъла на чл. 178, ал. 11 от НПК, то не се установява да е била спазена процедурата по чл. 180, ал. 11, изр. 2 от НПК, тъй като липсва каквото и да е удостоверяване от длъжностното лице на призоваването, за което законодателят е предвидил изрична писмена форма в посочената разпоредба – „Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило“, в която с аргумент от чл. 181, ал. 2 от НПК следва да присъстват датата на проведения разговор и името и длъжността на лицето, което е извършило призоваването, както и разбира се датата, за която се призовава да се яви.

В смисъл, че посоченото съставлява съществено процесуално нарушение, е и актуалната съдебна практика на съдилищата в страната - Решение № 490 от 8.10.2021 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 583/2021 г. – „призоваването по телефона е допустим способ за призоваване, но той се прилага само по изключение, при наличие на предвидените в закона предпоставки или когато са изчерпани всички останали способи за призоваване и те не са постигнали целения резултатат-адресатът да бъде призован, какъвто не е настоящия случай“ Решение № 1570 от 28.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2153/2020 г. – „Дори и да се приеме, че призоваването по телефона е допустим способ за производството по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при изключване на преценката за дали случаят е бърз и като се изходи от това че по тези производства не се разменят книжа, то досежно удостоверяването на извършеното призоваване е приложима разпоредбата на чл. 181, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс“ и др. С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява издадено при съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, поради което същото следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 600 лв. Съдът обсъди възражението за прекомерност на въззиваемата страна, като счете, че същото се явява основателно, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило без разпит на много свидетели и без назначаването на експертизи, Поради това и възнаграждението следва да се редуцира до минимално предвидения към момента на сключването на договора размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно – до размер от 400 лв.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е наказващият орган, се явява ОДМВР-Пловдив, поради което и разноските следва да се възложат именно върху нея.

Така мотивиран, съдът