Решение № 392 от 3.4.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 26/2025 г.

С оспореното писмо изх. № 9600-3623

Оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, съгласно чл. §4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР - кметът на общината, в която се намира имотът, но при допуснати сществени процесуални нарушения.

Видно от съдържанието си писмото, материализиращо отказа, сочи фактически основания, но не цитира правните основания, които могат да обосноват отказ за издаване на скица и удостоверение за идентичност за имот с идентификатор 46045.501.86.4, УПИ XV, кв.8, [населено място], поради което същия е издаден в противоречие с изискванията за форма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

За да постанови отказа си, кметът на общината е приел, че заявителят не е носител на вещни права в имота, за който е поискана услугата и само лицето К. А. Ч., като носител на такива, може да заяви издаване на скица и удостоверение за идентичност, като не сочи законово основание за това. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. От мотивите на уведомителното писмо следва да се изведе безспорен и категоричен извод защо е отказано издаването на заявените скица и удостоверение за идентичност, както и да се посочи актът или проверката, въз основа на която, това е направено. Мотивирането на административния акт е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви, се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, въз основа на които административният орган издава или отказва да издаде административен акт.

В случая в оспореното писмо органът-издател не само не се е позовал на правно основание - разпоредба от приложим закон, регламентираща фактически състав на издаване на скица, но и изложените от административния орган фактически съображения са изключително лаконични и не могат да обосноват постановения от него отказ.

Съдът намира, че отказът е издаден и в разрез с приложимите в случая материално-правни разпоредби на закона. Съгласно § 8 от ПЗР към АПК, правилата на кодекса се прилагат и в производството по извършване на административни услуги, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно § 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ПЗР на ЗКИР, който е специален по отношение на АПК, до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на ЗКИР, скиците на недвижими имоти се издават по досегашния ред. Действащите кадастралните карти и кадастрални регистри, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ, се поддържат в актуално състояние от общинската администрация. В Наредба № 3/05г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, приета на основание чл. 31 от ЗКИР, в § 5, ал. 1 е посочено, че скиците на недвижими имоти се изработват съгласно приложение №12 към Наредбата.

Органът е длъжен да издаде скица за имота, като впише изискуемите се по закон реквизити, в т.ч. и данните относно собственика на имота, видни от разписния лист.

Основателни са доводите на жалбоподателя, че преценката на правото на собственост ще се прави от компетентното за това лице в рамките на специално, последващо издаването на скицата производство - в случая нотариус в рамките на производство по издаване на констативен нотариален акт. Не е от компетентността на административния орган да преценява права на собственост и тяхната конкуренция. Освен това няма законова забрана да се издава скица на лице, което не фигурира в кадастралния регистър, като собственик на имота, но е представило предварителен договор за продажба, още повече, че вписването на някого в регистъра на имотите, само по себе си не го прави собственик. Дори напротив, предвидена е възможност лице да се снабдява с документи, с които тепърва да доказва или упражнява свои права. Дори заявителят да не представя никакъв документ във връзка с твърдяни права върху имота, няма законова пречка да му бъде издадена скица, като в нея се отразят релевантните правно-значими факти. Задължението на органа да издаде скица не е обвързано с това дали жалбоподателите вече са образували нотариално дело. Факт е, че в заявлението си до органа в случай, че не се сочи наличието на свой правен интерес - нужен им е документ, с оглед признаване на техни права, то следва да се даде възможност за това и посочат конкретната нужда или институция, пред която са необходими, а не да се постанови отказ. Органът не разполага с компетентност да указва на жалбоподателите по кой правен ред да доказват правото си на собственост.

Видно от доказателствата по делото е, че е заплатена таксата за исканата административна услуга. И тези два факта са достатъчни /заявление и платена такса/, ведно с наличието на действащ план, в който имотът е индивидуализиран, за да бъде издадена скица. Няма законова норма, която да разписва, че скица се издава само на собственик на имот, което донякъде обяснява и защо отказът не съдържа правни основания. Няма и норма, която да забранява издаването на скица на несобственици на имот, респ. лица, невписани в разписните листи към плана, при което и не са налице материално-правни основания да се откаже издаването на скицата.

Не са налице и такива по отношение на заявеното удостоверение за идентичност на имот, като както се посочи горе, и тук също липсва конкретна норма, която да забранява издаването на удостоверение за идентичност на несобственици на имот.. Един имот може да фигурира в различни планове (план за земеразделяне, карта на възстановената собственост за земеделски земи, кадастрален план, регулационен план и т.н.), изработени и одобрени във времето назад, затова разпоредбата на чл. 55, ЗКИР повелява, че удостоверения за идентичност на недвижим имот се издават, когато е необходимо освен данните от кадастралната карта да бъдат използвани и данните от карти и планове по чл. 41, ал. 1, т. 1, както и данни, които се съдържат в предходни кадастрални и регулационни планове.

Отказът противоречи и на целите на закона, а именно: правото на всеки гражданин да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, ако нотариус, след извършване на проверка, признае това право на собственост, както и правото на всеки да получи документ, който е от значение за признаване и упражняване на права /чл.21 ал.3 от АПК/.

От изложеното следва, че отказа за издаване на скица и удостоверение за имот с идентификатор 46045.501.86 по КК - [населено място] е незаконосъобразен. За молителя е налице правен интерес да иска административната услуга във връзка с претендиране на вещни права, като в правомощията на решаващия орган /в случая нотариуса/ е да преценява основателността на претенциите или относимостта на представеното писмено доказателство – скица или удостоверение. Задължение на органа е да издаде необходимите във връзка с имота удостоверение и скица, като впише изискуемите се по закон реквизити, в т.ч. и данните относно собственика на имота, видни от разписния лист и данните по предходните планове. Не е от компетентността на административния орган да преценява права на собственост и тяхната конкуренция. Няма и законова забрана /вероятно затова писмото не сочи правно основание/ да се издава скица на лице, което не фигурира в кадастралния регистър като собственик на имота, респ. издаване на удостоверение за идентичност на имота по данните от различните планове на населеното място. Именно в този смисъл е и предвидената възможност лице да се снабдява с документи, с които тепърва да доказва или упражнява свои права. Още повече, че с писмото (л.36) до Н., община М. го уведомява за проекта за изменение на ПУП-план за регулация в [населено място], кв. 8 и обособяване на нов самостоятелен УПИ, отреден за гаражи.

Отказът противоречи и на целите на закона, защото право на всеки е да получи документ, който е от значение за признаване и упражняване на права. В случая целта на административната услуга е да се създаде документ, с който да се удостовери съществуването на имота с неговите характеристики, съобразно действащия устройствен план. Налице са били всички процесуалноправни и материалноправни предпоставки да бъде издадена скица на процесния имот и исканото удостоверение за идентичност, доколкото сведения за имота се съдържат документацията по устройство на територията, съхранявана и поддържана от [община].

По изложените съображения, съдът приема, че оспореният отказ е издаден при неспазване на установената от закона форма, поради липсата на конкретни и правни основания за издаването му и при съществено нарушение на административно-производствените правила и при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

В случая естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда, поради което преписката следва да бъде изпратена на административният орган и на основание чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК бъде задължен да издаде удостоверение и скица по Заявление с вх. № 9600-3622 от 30.12.2024 г. и Заявление с вх. № 9600-3623 от 30.12.2024 г. от Н. И. Н. в 14-дневен срок от получаване на препис от решението. Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложи да заплати на жалбоподателите сторените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на по 410 лв., от които 400 лв. - адвокатско възнаграждение и 10 лв. - държавна такса.