Решение № 392 от 3.4.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 26/2025 г.
Административен съд - Смолян03.04.2025 г.докладчик Красимира Селенова
Диспозитив
ОТМЕНЯ отказ на Кмета на [община], обективиран в писмо изх. № 9600-3623
от 07.01.2025 г. относно Заявление с вх. № 9600-3622 от 30.12.2024 г. и Заявление с вх. № 9600-3623 от 30.12.2024 г. на Н. И. Н. от [населено място]. ИЗПРАЩА преписката на Кмета на О. М. за ново произнасяне - в сроковете по АПК и съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА [община], [населено място] да заплати на Н. И. Н. с [ЕГН] направените разноски по делото в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, от които 10 лв. за платена ДТ за завеждане на дело и 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено пред ВАС. Съдия:
Мотиви
Производството е по жалба на Н. И. Н., чрез адв. Е. Д. - Р., АК-[област] срещу отказ за издаване на удостоверение за идентичност и скица с нанесена регулация, съдържащ се в писмо-отговор изх. № 9600-3623
от 07.01.2025 г. на Кмета на [община]. С оспореното писмо Н. е уведомен, че във връзка с подадените Заявление с вх. № 9600-3622 от 30.12.2024 г. и Заявление с вх. № 9600-3623 от 30.12.2024 г. и представените към тях Договор за ОПС и Заповед № 183 от 17.05.1994 г. и Разрешение за строеж № 35 от 19.09.1994 г. за строителство на масивен гараж в кв.8 по ПУП на [населено място], [община], [област] в имот с идентификатор 46045.501.86 по КК - [населено място], носител на вещни права в имота, общинска собственост, е К. А. Ч., и че заявлението за издаване на исканите документи трябва да е подадено от това лице. В жалбата до Административен съд се сочи, че постановения отказ не съответства на разпоредбите на материалния и процесуалния закон, като компетентният орган, който може да установи наличие или липса на вещни права е съда при явен правен спор или нотариус в случаите на охранително производство. Посочва, че за заявяване и извършване на административната услуга, не е необходимо наличие или липса на вещни права, защото страна в производство по издаване на индивидуален административен акт може да бъде всеки гражданин, чийто права или интереси биха се засегнали от административния акт или за които биха породили права или задължения.Не на последно място, жалбоподателят излага доводи, че е придобил по давностно владение по силата на предварителен договор за продажба от 1995 г. процесния имот с идентификатор 46045.501.86.4 по КККР на [населено място], с предназначение – гараж със застроена площ 21 [жк], че владее имота в продължение на повече от 30 години, но няма документ за собственост и затова е инициирал производство за снабдяване с документи, необходими за провеждане на охранително производство за издаване на нотариален акт. Счита, че [община] (цитира, община [област]) е задължена да издаде исканите документи по надлежния ред, като удостовери наличието или липсата на съответните обстоятелства – идентичност на заявения имот. Сочи, че в случая информацията, която се иска е публична по смисъла на чл. 8 от ЗКИР и чл. 5а, вр. чл. 5, ал. 5 от ЗУТ и всяко лице може да иска издаване на скици и удостоверения във връзка с устройството на територията. Моли съда да отмени отказа и да укаже на община М. да издаде исканите документи. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя, адв. Р.. Ответникът – Кмета на община М. не се представлява и не депозира становище по жалбата. По делото е изискана и представена преписката от административния орган и по същата са подвързани цитираните заявление вх. № 9600-3622 от 30.12.2024 г. и заявление вх. № 9600-3623 от 30.12.2024 г., подадени от Н. И. Н. с които се иска издаване на скица с нанесена регулация /по първото заявление/ и издаване на удостоверение за идентичност /по второто/ на имот с идентификатор 46045.501.86.4, урегулиран поземлен имот УПИ XV, кв.8, [населено място]. Посочено е и в двете заявления, че плащането на заявените услуги е извършено по електронен път, удостоверено с приложените пл.нареждания на л.29-31 от делото. В съдебното производство по делото са приети, представените от жалбоподателя - предварителен договор от 22.05.1995 г., видно от който К. А. Ч. продава на Н. И. Н. собствения си масивен гараж, построен по отстъпено право на строеж в кв.8, петно № 4 [населено място], както и 2 бр. скици - на поземлен имот, издадена от СГКК [населено място] за поземлен имот с идентификатор 46045.501.86 и скица на сграда с идентификатор 46045.501.86.4 с предназначение – гараж. Също и писмо изх. № 96-С-304 от 20.08.2008 г.на [община], адресирано до Н. Н. (л.36) с което последният е уведомен за проект за изменение на ПУП-план за регулация в [населено място], кв. 8 и обособяване на нов самостоятелен УПИ, отреден за гаражи, като в случай на възражение е указан срок за депозиране на такова. При така събраните доказателства, предвид задълженията си по чл. 168 от АПК, на основанията по чл. 146 от АПК, настоящият състав установи следното:
С оспореното писмо изх. № 9600-3623
от 07.01.2025 г. Н. е уведомен, че издаване на скица с нанесена регулация /по първото заявление/ и издаване на удостоверение за идентичност /по второто/ на имот с идентификатор 46045.501.86.4, УПИ XV, кв.8, [населено място] може да заяви само собственика на ограничени вещи права, при което същото материализа писмен отказ на Кмета на община М. да издаде исканите документи. Процесното писмо е получено от адресата Н. Н. (л.7) на 09.01.2025 г., а жалбата срещу него е подадена по пощата с дата на пощенската пратка- 23.01.2025 г. (л.27), т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.Същата е процесуално допустима, от страна, която е негов адресат, има правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, съгласно чл. §4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР - кметът на общината, в която се намира имотът, но при допуснати сществени процесуални нарушения.
Видно от съдържанието си писмото, материализиращо отказа, сочи фактически основания, но не цитира правните основания, които могат да обосноват отказ за издаване на скица и удостоверение за идентичност за имот с идентификатор 46045.501.86.4, УПИ XV, кв.8, [населено място], поради което същия е издаден в противоречие с изискванията за форма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
За да постанови отказа си, кметът на общината е приел, че заявителят не е носител на вещни права в имота, за който е поискана услугата и само лицето К. А. Ч., като носител на такива, може да заяви издаване на скица и удостоверение за идентичност, като не сочи законово основание за това. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. От мотивите на уведомителното писмо следва да се изведе безспорен и категоричен извод защо е отказано издаването на заявените скица и удостоверение за идентичност, както и да се посочи актът или проверката, въз основа на която, това е направено. Мотивирането на административния акт е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви, се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, въз основа на които административният орган издава или отказва да издаде административен акт.
В случая в оспореното писмо органът-издател не само не се е позовал на правно основание - разпоредба от приложим закон, регламентираща фактически състав на издаване на скица, но и изложените от административния орган фактически съображения са изключително лаконични и не могат да обосноват постановения от него отказ.
Съдът намира, че отказът е издаден и в разрез с приложимите в случая материално-правни разпоредби на закона. Съгласно § 8 от ПЗР към АПК, правилата на кодекса се прилагат и в производството по извършване на административни услуги, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно § 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ПЗР на ЗКИР, който е специален по отношение на АПК, до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на ЗКИР, скиците на недвижими имоти се издават по досегашния ред. Действащите кадастралните карти и кадастрални регистри, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ, се поддържат в актуално състояние от общинската администрация. В Наредба № 3/05г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, приета на основание чл. 31 от ЗКИР, в § 5, ал. 1 е посочено, че скиците на недвижими имоти се изработват съгласно приложение №12 към Наредбата.
Органът е длъжен да издаде скица за имота, като впише изискуемите се по закон реквизити, в т.ч. и данните относно собственика на имота, видни от разписния лист.
Основателни са доводите на жалбоподателя, че преценката на правото на собственост ще се прави от компетентното за това лице в рамките на специално, последващо издаването на скицата производство - в случая нотариус в рамките на производство по издаване на констативен нотариален акт. Не е от компетентността на административния орган да преценява права на собственост и тяхната конкуренция. Освен това няма законова забрана да се издава скица на лице, което не фигурира в кадастралния регистър, като собственик на имота, но е представило предварителен договор за продажба, още повече, че вписването на някого в регистъра на имотите, само по себе си не го прави собственик. Дори напротив, предвидена е възможност лице да се снабдява с документи, с които тепърва да доказва или упражнява свои права. Дори заявителят да не представя никакъв документ във връзка с твърдяни права върху имота, няма законова пречка да му бъде издадена скица, като в нея се отразят релевантните правно-значими факти. Задължението на органа да издаде скица не е обвързано с това дали жалбоподателите вече са образували нотариално дело. Факт е, че в заявлението си до органа в случай, че не се сочи наличието на свой правен интерес - нужен им е документ, с оглед признаване на техни права, то следва да се даде възможност за това и посочат конкретната нужда или институция, пред която са необходими, а не да се постанови отказ. Органът не разполага с компетентност да указва на жалбоподателите по кой правен ред да доказват правото си на собственост.
Видно от доказателствата по делото е, че е заплатена таксата за исканата административна услуга. И тези два факта са достатъчни /заявление и платена такса/, ведно с наличието на действащ план, в който имотът е индивидуализиран, за да бъде издадена скица. Няма законова норма, която да разписва, че скица се издава само на собственик на имот, което донякъде обяснява и защо отказът не съдържа правни основания. Няма и норма, която да забранява издаването на скица на несобственици на имот, респ. лица, невписани в разписните листи към плана, при което и не са налице материално-правни основания да се откаже издаването на скицата.
Не са налице и такива по отношение на заявеното удостоверение за идентичност на имот, като както се посочи горе, и тук също липсва конкретна норма, която да забранява издаването на удостоверение за идентичност на несобственици на имот.. Един имот може да фигурира в различни планове (план за земеразделяне, карта на възстановената собственост за земеделски земи, кадастрален план, регулационен план и т.н.), изработени и одобрени във времето назад, затова разпоредбата на чл. 55, ЗКИР повелява, че удостоверения за идентичност на недвижим имот се издават, когато е необходимо освен данните от кадастралната карта да бъдат използвани и данните от карти и планове по чл. 41, ал. 1, т. 1, както и данни, които се съдържат в предходни кадастрални и регулационни планове.
Отказът противоречи и на целите на закона, а именно: правото на всеки гражданин да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, ако нотариус, след извършване на проверка, признае това право на собственост, както и правото на всеки да получи документ, който е от значение за признаване и упражняване на права /чл.21 ал.3 от АПК/.
От изложеното следва, че отказа за издаване на скица и удостоверение за имот с идентификатор 46045.501.86 по КК - [населено място] е незаконосъобразен. За молителя е налице правен интерес да иска административната услуга във връзка с претендиране на вещни права, като в правомощията на решаващия орган /в случая нотариуса/ е да преценява основателността на претенциите или относимостта на представеното писмено доказателство – скица или удостоверение. Задължение на органа е да издаде необходимите във връзка с имота удостоверение и скица, като впише изискуемите се по закон реквизити, в т.ч. и данните относно собственика на имота, видни от разписния лист и данните по предходните планове. Не е от компетентността на административния орган да преценява права на собственост и тяхната конкуренция. Няма и законова забрана /вероятно затова писмото не сочи правно основание/ да се издава скица на лице, което не фигурира в кадастралния регистър като собственик на имота, респ. издаване на удостоверение за идентичност на имота по данните от различните планове на населеното място. Именно в този смисъл е и предвидената възможност лице да се снабдява с документи, с които тепърва да доказва или упражнява свои права. Още повече, че с писмото (л.36) до Н., община М. го уведомява за проекта за изменение на ПУП-план за регулация в [населено място], кв. 8 и обособяване на нов самостоятелен УПИ, отреден за гаражи.
Отказът противоречи и на целите на закона, защото право на всеки е да получи документ, който е от значение за признаване и упражняване на права. В случая целта на административната услуга е да се създаде документ, с който да се удостовери съществуването на имота с неговите характеристики, съобразно действащия устройствен план. Налице са били всички процесуалноправни и материалноправни предпоставки да бъде издадена скица на процесния имот и исканото удостоверение за идентичност, доколкото сведения за имота се съдържат документацията по устройство на територията, съхранявана и поддържана от [община].
По изложените съображения, съдът приема, че оспореният отказ е издаден при неспазване на установената от закона форма, поради липсата на конкретни и правни основания за издаването му и при съществено нарушение на административно-производствените правила и при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
В случая естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда, поради което преписката следва да бъде изпратена на административният орган и на основание чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК бъде задължен да издаде удостоверение и скица по Заявление с вх. № 9600-3622 от 30.12.2024 г. и Заявление с вх. № 9600-3623 от 30.12.2024 г. от Н. И. Н. в 14-дневен срок от получаване на препис от решението. Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложи да заплати на жалбоподателите сторените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на по 410 лв., от които 400 лв. - адвокатско възнаграждение и 10 лв. - държавна такса.
Цитирани разпоредби
18- чл. 4
- чл. 5
- чл. 146 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 168 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 173, ал. 2 АПК
- чл. 174 АПК
- чл. 21, ал. 3 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 31 ЗКИР
- чл. 8 ЗКИР
- чл. 5, ал. 5 ЗУТ
- чл. 146, т. 2
- чл. 173, ал. 3
- чл. 41, ал. 1, т. 1
- чл. 55
- чл. 8