Решение № 300 от 3.2.2009 г. на Районен съд - Варна по дело № 2395/2008 г.

Производството е образувано по повод предявени от Н.Ж.Н. срещу Д.С.Н. обективно съединени искове с правно основание чл. 99, ал. 1, чл.106, чл.107, чл.103 от СК. В исковата си молба, ищеца твърди, че с ответницата са съпрузи по силата на сключен между тях на 18.07.1993г. граждански брак, от който имат едно дете Йосиф Насков Н. ЕГН ••••••••••, роден на 06.12.1993г. Излага се, че от началото семейните отношения били свързани с взаимно уважение, обич и разбирателство. От 3-4 години отношенията между съпрузите охладняли и настъпило отчуждение помежду им, тъй като имали различни виждания по почти всички аспекти на семейния живот, както и по въпроси касаещи възпитанието на детето. В резултат на това бракът им се превърнал в обикновено фактическо съжителство, без присъщата на семейния живот общност на интересите. Понастоящем всеки живеел в отделна стая на семейното жилище и между съпрузите не съществувал никакъв контакт. Ето защо ищеца моли да бъде прекратен с развод съществуващият между него и ответницата брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, като съда приеме че вина за това имат и двамата. Ищеца моли да бъдат присъдени на него за упражняване родителските права по отношение на детето Йосиф Насков Н., като бъде определен на ответницата разширен режим на контакти с детето – всяка неделя от 09.00ч. до 18.00ч., по три дни по време на новогодишните и великденски празници и един месец през лятото, когато бащата не е в законоустановен отпуск; да бъде осъдена ответницата да заплаща в полза на непълнолетното дете – Йосиф Насков Н. месечна издръжка, в размер на 60 лева, с падеж всяко първо число на месеца, до настъпване на основание за изменението или отпадането й на основание чл. 82 от СК, с начална дата влизане на решението за развод в сила; след прекратяване на брака ищеца дава съгласието си при желание на ответницата тя да носи брачното фамилно име Н.; моли семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ул.”Беласица”, № 16, ет.4, ап.10 да бъде предоставено на него, като ответницата бъде осъдена да го освободи. В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявеният брачен иск, небрачните искове, както и желанието си за прекратяване на брака. Ответникът Д.С.Н. не се явява в съдебно заседание, не се представлява, не изразява становище по предявения иск, като не е изразила такова и в предоставения й срок за отговор на исковата молба. Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Варна чрез процесуалния си представител изразява становище родителските права да бъдат предоставени на бащата, като по отношение размера на дължимата издържка от страна на майката предоставя на съда за решаване. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Удостоверение за сключен граждански брак № 022421 от 18.07.1993г. установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 18.07.1993г., за което е съставен Акт за граждански брак № 951/18.07.1993г. от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна. Видно от удостоверение за раждане № 011791 от 09.12.1993г. страните са родители на детето Йосиф Насков Н. ЕГН ••••••••••, роден на 06.12.1993г. Видно от представен по делото заварен препис от нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 73, том.VІІ, рег.№ 12 206, дело № 987 от 2001г. на нотариус Александър Ганчев, на дата 11.12.2001г. Н.Ж.Н. и Д.С.Н. са закупили недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се на четвърти етаж в жилищна сграда в гр.Варна, ул. ”Беласица”, № 16, със застроена площ от 50 кв.м., състоящ се от входно антре, баня–тоалет, дневна с кухненски бокс, спалня и две тераси, при граници: стълбище, апартамент № 9, ул.”Хан Маламир”, парцел № ІІІ–5 и вътрешен двор, ведно с прилежащото му избено помещение № 11, със застроена площ от 5.87 кв.м.при граници: изба № 10, коридор, коридор, изба № 3, както и 6.2573% ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 8.63 кв.м. ид.ч. от последните и 8.93 кв.м. ид.ч. от 105 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата. В хода на производството по делото с оглед установяване на твърдяните в исковата молба обстоятелства, ищецът е ангажирал грасни доказателства. Разпитана св. Десислава Тодорова Станева заявява, че познава страните от осем-девет години. Същите са разделени от близо две години. Д. живее при нейните родители, а детето е при ищеца и той изцяло се грижи за него. Според свидетелката ответницата не се е грижила нито за съпруга си, нито за детето и не се прибирала в къщи. Същата сама й е казвала, че не се е прибирала в къщи и че не иска да вижда съпруга си. Ответницата посещавала детето в училище, но рядко, само за да го види. Същата не участвала със средства в издръжката на детето. Според свидетелката отношенията между бащата и детето са много добри и те са почти неразделни в момента. Бащата се интересува за всичко което става в училище. Разпитано детето Йосиф Насков Н. по реда на чл. 15 от ЗЗДт заявява, че живее с баща си живее откакто се помни, от малък. Не знае къде живее майка му, според него при приятели. От около една година майка му не живее при тях. Среща се с майка си в училище. Не знае къде работи майка му, същата не дава средства за него. Баща му е този, който му помага в училище и посещава родителски срещи. Когато има проблеми споделя с приятели и с баща си. Не споделя с майка си, почти не търси майка си когато има проблем. Заявява, че иска да живее при баща си. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК: От доказателствата по делото се установи и, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството, дома и роденото от брака им дете. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че страните не живеят като съпрузи, съпружеските отношения са съпроводени от отчуждаване и дезентересираност, резултата от поведението на ответницата, която често не се прибирала в къщи, а и не полагала почти никакви грижи за детето и съпруга си. Тези обстоятелства са създали отчуждение и нетърпимост в брачните отношения. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 99, ал. 1 от СК. По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 99, ал. 2 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното: В настоящото производство се установява от събраните свидетелски показания, че в семейството липсва взаимно уважение, обич и разбирателство, липсва привързаност и общност на интересите, което положение е резултат главно от поведението на ответницата. Тези си изводи съдът основава на показанията на св.Станева и резултатите от изслушването на роденото от брака дете, които имат преки непосредствени впечатления за поведението на ответницата. С горното си поведение ответницата е допринесла за опразване на брачната връзка от съдържание и както съдът отбеляза по – горе е създала в отношенията със съпруга си атмосфера на отчужденост, поради което и съдът приема, че именно тя е допринесла за разстройството на брачните отношения, с оглед на което и тя е тази която следва да понесе отговорността за разтрогването на брака.При изложеното, съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има ответницата. По иска с правно основание чл. 106, ал. 1 от СК. Досежно упражняването на родителските права съдът взе предвид съвкупността от обстоятелства, характеризиращи конкретния казус, по-съществените от които са: възпитателски качества на родителите, морален лик, полагани грижи, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Детето следва да остане при този родител, който е полагал и полага най – пълноценни грижи за него. В разглеждания случай, по делето се установява, че детето Йосиф към настоящия момент живее при баща си, като той е този който полага грижи за него. Разпитано в съдебно заседание детето заявява, че желае да бъде отглеждано от своя баща. В тази връзка, предвид посочените факти, съдът намира, че в интерес на детето Йосиф е предоставянето на родителските права на неговия баща. По въпроса за режим на лични контакти между майка – деца: Предвид предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето Йосиф на неговия баща, на майката следва да се определи режим на лични контакти. Предвид възрастта на детето и необходимостта от поддържане на емоционална връзка дете-майка, и потребността от майчини грижи и ласки, съдът намира, че следващият се режим в конкретния случай следва да бъде всяка неделя от 09.00ч.до 18.00ч., по три дни по време на новогодишните и великденски празници, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. По въпроса за издръжката на детето: Предвид упражняването на родителските права от бащата, ответницата следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в полза на своето дете, чрез неговият баща и законен представител. За определяне размера на същата съдът изхожда от възрастта и потребностите на детето и доходите на родителите. Въпреки, че по делото не са представени доказателства за доходите на страните, съдът отмитайки факта, че същите са в трудоспособна възраст/доколкото доказателства в противния смисъл няма/, намира че всяка от тях има възможност да реализира доходи около средните за страната според официалните данни на Националния статистически институт. Детето Йосиф е в училищна възраст/15г./, с оглед на която съдът счита, че същото се нуждае от издръжка в размер общо на 100 лв., 60 лв. от които е необходимо да бъдат поети от майката, а разликата в размер на 40 лв. от бащата. Приоритетното парично участие на бащата е с оглед обстоятелството, че в тежест на него са преките и непосредствени грижи за детето. Издръжката следва да се дължи от влизане в сила на решението по настоящото дело. По иска с правно основание чл. 107 от СК: Съгласно чл. 107, ал. 1 СК при допускане на развод, съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината и други обстоятелства. Интересът на детето е главният и решаващ критерий при разрешаване спора за ползване на семейното жилище, защото жилищните условия, при които то ще бъде след развода са важна предпоставка за неговото отглеждане и развитие. В настоящото производство съдът формира извод, че родителските права по отношение на детето Йосиф следва да бъдат предоставени на бащата, а вина за прекратяването на брака има ответницата. Предвид това се налага извода, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на ищеца, който ще полага грижи за отглеждане на роденото от брака дете. По иска с правно основание чл. 103, ал. 1 от СК: Като взе предвид липсата на наведени от ищцата твърдения, че е известна с брачното си фамилно име в обществото и ангажирани в тази връзка доказателства за същото, се налага извода, че ответната страна следва да носи да носи предбрачното си фамилно име С.. По разноските: Предвид изхода на спора на основание чл.329, ал.1 от ГПК и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да се внесе от ответницата. Ответницата следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка в рамер на 86.40лв. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд