Решение № 10463 от 15.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2088/2024 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Г. Д. В., [ЛНЧ], гражданин на Р., срещу Решение № 8863/27.08.2024 г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е постановен отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се релевират доводи, че обжалваното решение е нищожно поради противоречието му с влязло в сила Решение №3730/27.03.2024г. по адм. дело №11964/2023г. на ВАС, с което преписката е била върната за ново разглеждане от ДАБ при МС. Сочи, че независимо от мотивите на касационната инстанция, че са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут, в обжалваното в настоящото производство Решение, ДАБ отново бланкетно е разгледала опасенията на жалбоподателя от преследване. На следващо място сочи, че Решението е незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон, както и поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че административният орган неправилно е игнорирал факта, че причината за напускане на Р. е пряко свързана с реалната възможност за мобилизирането му и включването му във военни действия. Намира, че успешно е успял да докаже, че военните действия, в които има вероятност да участва, противоречат на действителните му морални убеждения, което го изправя пред реална опасност от преследване в държавата по произход като дезертьор и публичен съдник на политиката на РФ. Сочи и, че самото подаване на молбата за закрила е достатъчно основание за руските власти да го подложат на преследване по смисъла на ЗУБ и Конвенцията на ООН за бежанците от 1951г. Твърди, че преследването, както и рискът за личната сигурност на едно лице не са абстрактни категории, тъй като те се преценяват в контекста на конкретната ситуация, в конкретната държава на произход, а в случая изследване на настоящата ситуация с правата на човека в Р. Ф. изобщо не е направено. Сочи, че независимо, че самият административен орган в представената справка от Дирекция „Международна дейност“ за актуалната ситуация в РФ е посочил Закон от 28.05.2022г., Указ за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022 г., както и приети поправки в Наказателния кодекс на РФ за засилване отговорността за някои престъпления срещу военната служба, вкл. дезертьорство, в противоречие с §171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статута на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, е приел неоснователно, че жалбоподателят не е доказал наличие на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ и реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Счита, че това представлява противоречие с изрични материалноправни разпоредби и самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Сочи, че в случая е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6, вр. чл. 8, ал.5, т. 5 от ЗУБ, основано на събития след напускане на държавата по произход, свързани с опасения от наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Счита, че е налице и материалноправната предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основанието „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, въз основа на установената по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността му при евентуалното ми завръщане в държавата по произход, състоящи се в реалната възможност да бъде мобилизиран и изпратен да участва във военни действия. В този смисъл намира обжалваното решение за немотивирано и като такова постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В жалбата се отправя искане оспореното решение № 8863/27.08.2024 г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет да бъде отменено, със законните последици от това. В открито съдебно заседание проведено в присъствието на назначен заклет преводач по реда на чл. 14, ал. 2 от АПК жалбоподателят лично поддържа жалбата и отправя искане отказът да бъде отменен. Ответникът - П. на Държавната агенция за бежанците при МС, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмени бележки с.д. №13496/27.09.2024г., чрез пълномощник оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният административен акт не е нищожен, тъй като именно в изпълнение на указанията на касационната инстанция е проведено ново интервю с жалбоподателя. Сочи, че административният орган е обсъдил задълбочено всички факти и обстоятелства и се е произнесъл мотивирано при спазване на административнопроизводствените правила. Изложено е, че оспореният административен акт изпълнява изискванията за форма, като изводите на издателя съответстват на материалноправните норми на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на базата на установените в административното производство всички релевантни факти и обстоятелства. Представителят на В. О. прокуратура, дава заключение, че жалбата е основателна. Изтъква, че доколкото обжалваното решение на ДАБ е второ по ред и е постановено след влязло вече в сила решение на ВАС по адм. дело № 11964/2023 г., административният орган е бил обвързан от мотивите и указанията на касационната инстанция. Извежда извод, че като е постановил окончателния си акт в противоречие с издаденото съдебно решение, административния орган е постановил един нищожен административен акт, което обосновава основателност на жалбата. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: Административното производство е започнало по молба вх. № РД 09-2521/29.07.2022 г. /л. 195/ от Г. Д. В., гражданин на Руска федерация, за предоставяне на международна закрила. При подаване на молбата Василиевич е попълнил регистрационен лист с лични данни /л. 190/, Декларация за съгласие за събиране информация и от други органи /л.182/, информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила /л. 193-194/, както и е декларирал, че се е запознал с указанията за предоставяне на международна закрила /л. 182-187/. Изготвена е дактилоскопна карта на лицето /л. 189/. На 21.08.2023г. му е издадена регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано производство по разглеждане на молбата за международна закрила №826059724 /л. 116-117/. На 27.11.2023г. от жалбоподателя е подадена молба-декларация /л. 115/ да му бъде разрешено пребиваването за негова сметка на адрес в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 15. При извършена проверка по местоживеене на адреса на 21.02.2024г. е установен синът на жалбоподателят, който заявява, че живее на този адрес под наем с баща си от месец ноември 2023г. /л. 110/. Представен е договор за наем от 21.11.2023г. /л. 112-114/. С Решение №6/28.02.2024г. и.д. Директор на РПЦ-София ТП на ДАБ при МС е разрешил на жалбоподателя да се настани на избрания адрес /л.109/. Във връзка с промяната на адреса на 29.07.2024г. е издадена регистрационна карта със срок от 01.02.2024г. до 29.04.2024г. /л.89/. Във връзка с дадените задължителни указания със съдебно Решение №3730/27.03.2024г. по адм.д. №11964/2023г. на ВАС, с докладна записка от директор на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ са дадени разяснения към интервюиращия орган в РПЦ-София, отдел „ПМЗ-Овча купел“ /л.90-92/. С кандидата за статут на бежанец или хуманитарен статут е проведено интервю на 10.06.2024г. /л. 79-82/, в присъствието на преводач, при което Г. представя повиквателна да се яви на 29.05.2023г. в 9.00ч. във военния комисариат в [населено място] /л.83-84/. Жалбоподателят сочи, че това е втората повиквателна, която е получил, а първата е била издадена през месец декември 2021 г. В началото на декември 03.12.2021 г., бил информиран, че ще го привикат в запас, а на 18.02.2022 г., шест дена преди началото на войната бил публикуван Указ на Путин, в който били призовани всички запасняци, като възрастта за запас се променяла. Жалбоподателят, като офицер от запаса, бил пряко засегнат от този Указ, тъй като дотогава ограничението било до 55 г., а с указа възрастта се вдигала с пет години. Първата призовка я представил при първото интервю и по нея съдил, че ще го мобилизират с цел участие във войната. Споделя, че в България е създал работеща фирма и има достатъчно средства за съществуване, като именно възможността да работи и да има нормален живот е причината да поиска закрила в страната ни. Посочва, че още преди 2016 г. е започнал да пише постове в социалните мрежи против официалната политика, водена от Руската федерация и корупцията при управляващите, а от 2012 г. е пишел критични стихове против ситуацията в Р., което смята, че може да му донесе големи проблеми с властите. Изтъква, че паралелно с това на него са му отнети няколко бизнеса и той е почувствал пряко колко е престъпна властта. Съобщава, че е написал седем книги, на които в решението на ДАБ-МС не е обърнато внимание и че обстановката в родината му постепенно се е нагнетявала през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. по думите му неговите книги са публични и могат да се намерят спокойно в интернет. Добавя, че настоящата ситуация в Р. му е неприятна и заради факта, че майка му е етническа украинка, а баща му е от Беларус. Жалбоподателят твърди, че през 2012 г. по време на голям международен литературен форум в С. П. с него са разговаряли двама непознати, които са му задавали въпроси относно естеството на написаното от него, интересували са се къде и какво работи и са му задавали въпроси, които малцина са знаели. Посочва, че след постановения отказ да му се предостави статут на бежанец или хуманитарен статут от страна на ДАБ-МС, руски адвокат, нает от него от Краснодар е изготвил заключение от 4-5 страници, което е представено в заседанието на Административен съд – Варна при първото разглеждане на делото. Пояснява, че правителството не подкрепя неговата гражданска позиция, а я наказва, като към момента законодателството се е променило към по-лошо и съществува вероятност да бъде обвинен в компрометиране на правителството и да бъде осъден на затвор или колония. Сочи, че Наказателният кодекс на Руската федерация е променен и вследствие на това законодателно изменение, наказанието по закон за компрометиране на правителството от 5 години е променено на 15 години лишаване от свобода. Изтъква, че го грози и съдебно преследване заради неявяването му на повикването с получените на адреса му на живеене в РФ две призовки. Обяснява, че първата призовка е била да се яви за тримесечна подготовка, но втората била директно да замине за фронта. Добавя, че заради всичко изброено руските власти биха ограничили свободата му на действие като първо му приберат паспорта, за да не може да пътува, след това ще конфискуват имуществото му и след това ще го осъдят на 15-20 години затвор. Ако попадне в затвора, властите ще му предложат да отиде на война, вместо да излежава присъдата. Сочи, че с оглед горното и специалността си - строителен инженер от военно училище, който прави комуникация, мостове и др. изпитва основателен страх, че ще бъде осъден на години затвор, поради което има основателни причини да не се завърне в държавата си по произход. В хода на проведеното интервю жалбоподателят разказва, че е избрал да дойде в страната ни, тъй като вече е имал регистрирана фирма тук. Заявява, че дъщеря му, която живее с майка си в Черна гора не е [семейно положение] и той плаща за образованието й. Пояснява, че с него в България живее по-малкият му син Ф., който също е регистриран в ДАБ-МС. Допълва, че не е имал етнически и религиозни проблеми в Руската федерация и че не е задържан, арестуван, съден или осъждан. Декларира, че не е бил заплашван и не му е оказвано физическо насилие в държавата му на произход. С Решение № 8863/27.08.2024г. на П. на Държавната агенция за бежанците при МС молбата за предоставяне на международна закрила на Г. Д. В., в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е била отхвърлена, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В мотивите на решението е прието, че жалбоподателят е напуснал родината си напълно легално ползвайки паспорта си и е преминал през Полша, Чехия, Германия и Турция, което според административния орган означава, че официалните власти нямат нито пряко, нито косвено отношение към него. Предвид факта, че жалбоподателят не е потърсил закрила в нито една от изброените по-горе държави, след което на 01.05.2022 г. с виза е дошъл в Република България, като отново не е потърсил веднага международна закрила, а е забавил това свое действие до края на месец юли същата година, се обосновава извод, че напускането му на Руската федерация не е продиктувано от страх за живота и сигурността му. Това е така доколкото човек, който бяга от опасности в родината си би се възползвал от възможността да получи международна закрила в първата държава, на чиято територия премине, вместо да отлага тези си действия докато стигне до желана от него държава. В процесното Решение е прието, че жалбоподателят не е имал никакви проблеми с официалните власти относно несъгласието си с политиката им в страната и с войната в Украйна, с оглед многократно изказаното от него публично опозиционното мнение в социалните мрежи посредством лични блогове, след което за него не са възниквали никакви негативни последици. Кандидатът е декларирал, че никога не е имал проблеми с местните и централните власти, не е заплашван заради дейността си, нито е преживял физическо насилие в родината си. Посочва се, че несъгласието му с политиката на правителството и президента на Руската федерация е още от 2010 г., и се засилва до започване на войната в Украйна през февруари 2022 г., но той не е избрал да напусне държавата си по-рано поради страх, насилие или заплахи за живота му, а едва през октомври 2021 г. е решил да напусне страната си, което показва липсата на основателно опасение от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 на ЗУБ. В тази връзка административният орган посочва, че седемте книги, които руският гражданин е издавал и за които заявява, че съдържат критики на политическа основа, насочени срещу президента и правителството на страната, са отпечатани напълно легално и се продават свободно в интернет, като няма данни те да са свалени от тираж, нито да са забранени или изтеглени от продажба, като за тяхното написване и издаване молителя не само не е претърпял никакви рестрикции и санкции от страна на властите, а дори е участвал на конкурси и е получавал награди за творчеството си. По отношение на представените призовки в Решението е посочено, че автентичността и достоверността им не могат да бъдат доказани по безспорен начин, доколкото те са представени във вид на черно-бяло фотокопие. Освен това от информацията в тях не става ясно, каква е причината за изпращането им, а още по-малко каква е връзката им с предстоящия в хода на времето конфликт в Украйна. Сочи се, че никъде в тях не е посочено евентуална мобилизация или участие във военната операция, поради което органът приема, че изказаните от жалбоподателя страхове от насилствена мобилизация на фронта са неоснователни и нямат доказателствена сила относно търсената закрила. Направен е извод, че принципното неприемане на войната и на военните действия, извършвани от една държава, сами по себе си не са основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на ЗУБ, а единственото условие за последното е лицето да има основателни опасения от преследване заради своите позиции. Административният орган приема за неоснователни и заявленията на молителя, че се страхува да не бъде задържан, измъчван и осъден поради политическите си дейности и пристрастия, тъй като същият не е бил член на политически партии и никога не е заемал длъжности в политически организации. Официалните власти и полицията никога не са предприемали преки или косвени действия срещу личността му, като същият никога не бил издирван, предупреждаван, задържан, арестуван, насилван, съден и осъждан в държавата си на произход, от което органът извежда извод, че държавните и местните органи на власт не са се интересували от неговите действията, позиции и така наречени „политически пристрастия" и че никога не е смятан от тях за опозиционер или екстремист, за каквито са сочени водачите и членовете на политически опозиционни партии. Посочено е, че в представените писмени доказателства под формата на статии, публикувани в общодостъпни новинарски интернет сайтове или лични блогове, не се откриват аргументи, които да доказват, че животът на кандидата е в риск и че той е изложен на преследване в държавата си на произход, което да обоснове необходимост от предоставяне на международна закрила. Посочва се, че недоказани остават и твърденията на жалбоподателя относно евентуално политическо преследване и опасенията му, че може да бъде изпратен на фронта в Украйна или да бъде арестуван заради политическите си пристрастия и морални принципи. Не са констатирани и нарушения по отношение на основни негови права или да е съществена съвкупност от действия, които до доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост по арг. от чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. Липсват и предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и по чл.8, ал. 9 от ЗУБ. По отношение на искането на жалбоподателя за предоставянето на хуманитарен статут, в оспореното Решение е прието, че същото е неоснователно по арг. от чл. 9, ал. 1, т.1 и 2 от ЗУТ, предвид липсата на доказани твърдения, че жалбоподателят може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Срещу него не са били предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ също не може да бъде приложена по отношение на молбата на жалбоподателя, доколкото спрямо него не е налице заплаха поради наличие на ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход в светлината на приложение на Решение от 17.02.2009г. на Съда в Люксембург по дело С-465/07г. Административният орган сочи, че не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности /СЕО/ по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват единствено във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На базата на извършен анализ на информацията, съдържаща се в справки с вх. №ЦУ-1450/11.06.2024г. и №ЦУ-1541/26.06.2024г. относно актуалната обстановка в РФ и службата в руската армия, административният орган прима, че в РФ не е налице безогледно насилие, доколкото няма обявена всеобща мобилизация, а в руската войска се привличат основно професионални войници. В решението е прието, че в случая е приложима хипотезата на чл.9, ал. 5 от ЗУП, тъй като от приложените справки е видно, че жалбоподателят може да се засели в друга част на страната, но той не е пожелал това. В обобщение е изложено, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, поради което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В хода на настоящото съдебно производство от ответната страна с писмо с.д. 12767/17.09.2024г. е представено заверено копие от административната преписка. С писмо с.д. 12842/18.09.2024г. е предоставено за послужване адм. дело №1463/2023г. по описа на Адм. съд – Варна. Жалбоподателят Д. Г. е представил копие от военен билет /военна книжка/ издадена на 04.12.1995 г., преводи на български език на Федерален закон № 31-FZ от 26.02.1997 г., печатни материали, публикации на съществуваща гореща линия на МО на Руската федерация, доказателствата че негови печатни произведения се продават в Република Чехия и Латвия, писмо в български превод от процесуалния представител на жалбоподателя в Р. С. С. М. във връзка с твърденията на жалбоподателя, че по повод негови публикации и публични призиви за действия срещу сигурността на държавата при евентуално връщане в Руската федерация на същия ще бъде потърсена наказателна отговорност. Представена е справка от Дирекция „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС относно общото положение в РФ и характера и особеностите на военната служба в Р. с вх. № ЦУ-1450/11.06.2024 г. /л. 66-78/. В приложена справка вх. №ЦУ-1938/13.09.2024г. /л.23/ е посочено, че не са открити промени в седемте гореизложени въпроса, които да се различават от представената информация в справка с вх. № ЦУ-1450/11.06.2024 г. Ответникът е представил и справка /л. 53-65/ от Дирекция „Международна дейност” относно общото положение в Руската федерация и спазването на човешките права вх. №ЦУ-1541/26.06.2024 г. /л. 53-65/. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Решението е връчено на 02.09.2024 г. и е обжалвано по съдебен ред с жалба вх. № 12444/10.09.2024 г., подадена в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Оспореното в настоящото производство Решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ - П. на ДАБ, в рамките на предоставените му правомощия. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за издаването му, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. Търсещото международна закрила лице е своевременно информирано още при започването на производството за правата му, писмено му е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молбите за закрила и му е представен списък на организации, от които може да потърси помощ. При съставянето на регистрационния лист, при провеждане на интервюто и при връчване на оспореното решение, е бил назначен преводач от разбираем за лицето език (руски). Следователно процедурата е надлежно проведена, поради което съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 146, т. 3 от АПК. С Решението на ВАС, с което делото е върнато като преписка и са дадени задължителни указания е прието, че при наличните доказателства, които следва да се кредитират от органа след съответния анализ, са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Д. Г.. Според касационния състав, по делото са ангажирани доказателства за външно изразяване на несъгласието на жалбоподателя с агресивната политика на РФ и анексирането на територии на Украйна, а впоследствие и срещу войната в Украйна, в публикации в социални медии и в електронни сайтове, съответно преди и след напускането на Руската федерация, което е индиция за това, че притесненията му от преследване са основателни. Същевременно, изпращането и получаването на повиквателни за явяване във военния комисариат и неявяването в указания срок, след като жалбоподателя е напуснал Р., би могло да се приеме, че го излага на реална опасност от преследване. По-нататък в решението на касационната инстанция се приема, че е безспорно установено, че Д.Г. е от категорията на резервистите, за които, според служебно известен на касационния съд федерален закон от 14.04.2023г., на гражданите които подлежат на призива за военна служба и са получили призовка от военния комисариат, се забранява да напускат страната, като се вземат временни мерки, с цел осигуряване на тяхното явяване, сред които са: забрана за регистрация като индивидуален предприемач; ограничение на правото на управление на превозни средства; отказ за сключване на договор за кредит и др. Предвид изложеното, касационната инстанция възприема извод, че доколкото е безспорно, че жалбоподателят не се е явил във военния комисариат, както на посочените дати, така и до настоящия момент, спрямо него биха били приложими посочените мерки, които безспорно са дискриминационни сами по себе си. ВАС приема, че същите представляват индиция за това, че притесненията му от преследване са основателни, като същевременно, изпращането и получаването на повиквателни за явяване във военния комисариат и неявяването в указания срок, след като жалбоподателя е напуснал Р., може да се приеме, че го излага на реална опасност от преследване. С оглед проведеното интервю и предоставените данни от Г. според мотивите на Решението на ВАС, изложените данни от кандидата не са били преценени обективно въз основа на събраните доказателства и съобразно изискванията на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ от органа, в резултат на което констатациите за недоказаност на действия на преследване по см. на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ са необосновани и неправилни. В противоречие с горните изводи на касационната инстанция, в обжалваното решение на ДАБ отново бланкетно са разгледани опасенията на жалбоподателя от преследване. След получаване на преписката за ново произнасяне, административният орган - П. на ДАБ към МС на РБ е провел интервю с Г., но не е обсъдил доказателствата, посочени в отменителното решение на ВАС. Получените повиквателни за явяване във военния комисариат и неявяването на жалбоподателя в указания срок, предвид напускането на Р. Ф. административният орган приема за правдоподобни и автентични, но отново определя същите като неотносими към предоставянето на международна закрила и в противоречие с указанията на ВАС квалифицира страховете на жалбоподателя от насилствена мобилизация като неоснователни и без доказателствена сила към търсената закрила. ДАБ не съобразява, че след постановяване на решението на ВАС не са настъпили нови обстоятелства, които да променят фактическата обстановка в РФ, разгледана в мотивите на съдебния акт. Не само, че войната в Украйна не е преустановена, но не е отменен и Указът за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022 г. на територията на РФ, както и приетите поправки в Наказателния кодекс на РФ за засилване на отговорността за някои престъпления срещу военната служба. Извън горното, административният орган не е обсъдил и посоченият от ВАС федерален закон от 14.04.2023г. № 127-ФЗ "За изменение на някои законодателни актове на Руската Федерация", според който, както вече се каза по-напред в изложението, на гражданите които подлежат на призива за военна служба и които са получили призовка от военния комисариат, се забранява да напускат страната, като се вземат временни мерки, с цел осигуряване на тяхното явяване, сред които са: забрана за регистрация като индивидуален предприемач; ограничение на правото на управление на превозни средства; отказ за сключване на договор за кредит и др. в светлината на безспорния факт, че жалбоподателят не се е явил във военния комисариат, както на посочените дати, така и до настоящия момент, поради което спрямо него биха били приложими посочените мерки, които безспорно са дискриминационни сами по себе си. В оспореното в настоящото производство Решение е изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи са напълно формални. Административният орган изобщо не е обсъдил §169 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците /Наръчника/, съгласно който дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, както и §170 от Наръчника, съгласно който, съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта, които според мотивите на Решението на ВАС са приложими в случая и обуславят извод, че жалбоподателят е положил всички усилия да докаже, че военните действия, в които има вероятност да участва, противоречат на неговите действителни морални убеждения. Не е обсъден и §171 от Наръчника, съгласно който не всяко убеждение, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба, но там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Безспорно е, че водената от Р. война срещу Украйна е осъдена от международната общност, /например с Резолюция от 19.01.2023 г. на Европейския парламент, с която руската агресивна война срещу Украйна е осъдена най-категорично и се призовава Р. незабавно да прекрати всички военни действия в Украйна и безусловно да изтегли всички сили и военно оборудване от страната, с Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2022 г. Руската федерация е призната за държава спонсор на тероризма (2022/2896(RSP), с Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2023 г. е учреден трибунал за наказване на престъплението агресия, извършено срещу Украйна (2022/3017(RSP)/, което представлява допълнителен мотив, че в случая са налице условията на §171 от Наръчника и че за Г. съществува реална опасност от преследване. В допълнение към горното настоящата инстанция намира, че представената в съдебно заседание военна книжка в оригинал и заверен препис доказва по несъмнен начин, че опасенията на жалбоподателя за преследване при евентуална мобилизация са основателни. Според представената военна книжка-документ, неоспорен от ответнеика, жалбоподателят е с военно звание – лейтенант, профил – инженерно-технически, запасен офицер от първа категория запас. Според вписването във военната книжка в раздел „Мобилизационна заповед“ – „Въз основа на Конституцията на Р. Ф. при обявена мобилизация жалбоподателят е длъжен, без да очаква повиквателна от военния комисариат, да се яви в рамките на два часа на следния адрес: Виселковски РДК“. А в ГЛ №221669, 21. т. 5 е посочено, че „5. При обявяване на мобилизация офицерите от запаса са длъжни да се явят на местата и в сроковете, посочени в мобилизационните им заповеди, получени призовки или заповеди на окръжни (градски) военни комисари. Офицерите от запаса, които не се явят за мобилизация в посочените от тях пунктове и време, носят отговорност по законите на военното време“. Както е прието в мотивите на ВАС по отношение на жалбоподателя е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 вр. с чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ или като риск от осъществяване на такова спрямо него при завръщането му в държавата по произход. Независимо, че персонално спрямо заявителя не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии, за него е налице реален риск за бъдещо такова преследване, с което са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. На следващо място в оспореното Решение отново са изложени бланкетни мотиви относно липсата на законовите причини за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. След преценка на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх. № МЦУ-1450/11.06.2024г. и с вх. №ЦУ-1541/26.06.2024г. относно актуалната обстановка в Р. Ф. и службата в руската армия, административният орган неправилно е приел, че за гражданина на Р. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съобразно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, дадени в решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07, които се преценяват във връзка с прилагане нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В мотивите на решението Съдът на Е. изрично сочи, че молителят на субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не е необходимо да доказва, че той индивидуално е застрашен в страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Съгласно даденото тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директивата като изразяващо се в "тежки и лични заплахи срещу живота или личността" на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство. Тези заплахи са присъщи на обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Неправилно административният орган приема в оспореното решение, че жалбоподателят не може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, тъй като не е налице въоръжен конфликт. В настоящия случай жалбоподателят е напуснал държавата си на произход, като в цялото производство той споделя, че не желае да воюва срещу Украйна. Съдът счита, че от представените по делото доказателства се установява, че съществува реална възможност той да бъде мобилизиран и изпратен да се сражава в Украйна. Видно и от самите ангажирани от ДАБ справки от дирекция „Международна дейност“ за актуалната ситуация в РФ се цитира закон от 28 май 2022 г., с който е премахната горната възрастова граница от 40 години за служба в руската армия, т.е. и лица над [възраст] възраст, каквато е възрастта на жалбоподателя, могат да служат в руската армия, както и Указ за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022 г., който е последван от приемане на поправки в Наказателния кодекс на РФ за засилване на отговорността за някои престъпления срещу военната служба, включително дезертьорство, неизпълнение на заповедта на командир, нарушаване на правилата за бойно дежурство и др. под. В представената справка вх. № ЦУ-1450/11.06.2024 г. в т. 7 е посочено, че макар и руският президент да е заявил на 07.12.2022г., че не предвижда втора вълна на мобилизация, е предупредил, че инвазията на Р. може да се превърне в дълъг процес. Отделно от горното на 07.08.2024г. бойните действия са пренесени на територията на Курска област в Р. Ф., което в още по-голяма степен обуславя извод, че за Д. Г. съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, при евентуалното му завръщане в държавата по произход, състоящи се в реалната възможност да бъде мобилизиран и изпратен да участва във военни действия, срещу които се противопоставя. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ, Директива 2011/95/Е. на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от жалбоподателя във връзка с твърденията му за отрицателното му отношение към войната в Украйна и официалния режим в Р.. Налице са доказателства, че спрямо него са предприети административни мерки в тази връзка, предвид отправените две повиквателни, на които той е длъжен да се отзове в рамките на два часа, а не го е сторил. Преценката дали жалбоподателят може, предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане обект на действия на преследване при завръщане в родината си трябва да се извърши "бдително и предпазливо" /Така решение на СЕС от 5 септември 2012 г., Y и Z, C 71/11 и C 99/11, т. 76 и 77/. За целта, административният орган е следвало на обсъди и прецени всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, информацията и документите, позволяващи да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване, както и индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя. Съгласно уточнението в член 4, параграф 4 от Директива 2011/95/Е. на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, фактът, че молителят вече е бил повикан, за да бъде мобилизиран, на което не се е отзовал е сериозен признак за основателните му опасения от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило. От съществено значение е общата достоверност на твърденията на молителя, както и обстоятелството дали чрез политическото мнение, което е изразявал или чрез дейностите, които евентуално е извършвал, за да популяризира това мнение по време на пребиваването си в държавата на произход или след отпътуването си оттам, жалбоподателят вече е привлякъл неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава. Административният орган неправилно е коментирал доказателства и изявления на жалбоподателя без да оспори автентичността им по съответния ред. В мотивите на обжалваното решение изводът за неистинност, съответно за доказателствената сила на представените писмени доказателства – призовки за явяване с цел мобилизация във войната, не е основан на норми по правото на Руската федерация, приложими по време на съставянето им и доказателства за съдържанието на тези норми не са събрани в хода на административното производство. Следва да се отбележи, че изводите за неистинност не се основават и на преценката на доказателствата съгласно относимите разпоредби по националното право. Следователно, административният орган е допуснал нарушение на чл. 40, ал.2 от АПК, тъй като изводът му за неистинност на писмените доказателства не се основава на приложими норми за преценката им по правото на РФ, за което е бил задължен и без правно основание фактически е изключил същите от преценката си относно личното положение на жалбоподателя. В този ред, събраните повиквателни призовки следва да се тълкуват в аспекта на приетата в това производство „военна книжка“ и отбелязването в нея - раздел „Мобилизационна заповед“ – „Въз основа на Конституцията на Руската Федерация при обявена мобилизация жалбоподателят е длъжен, без да очаква повиквателна от военния комисариат, да се яви в рамките на два часа на следния адрес: Виселковски РДК“. А в ГЛ №221669, както и в т.21. 5 е посочено, че „5. При обявяване на мобилизация офицерите от запаса са длъжни да се явят на местата и в сроковете, посочени в мобилизационните им заповеди, получени призовки или заповеди на окръжни (градски) военни комисари. Офицерите от запаса, които не се явят за мобилизация в посочените от тях пунктове и време, носят отговорност по законите на военното време “. Неспазването на чл. 40, ал.2 от АПК относно представените писмени доказателства да бъдат преценени съобразно приложимите норми по правото на Р. Ф. в мотивите на обжалваното решение, произтича от неизпълнение на служебно задължение на ответника, а не на жалбоподателя, тъй като в случая следва да бъде оставена неприложена националната норма възлагаща задължението на последния. Следователно, жалбоподателят в качеството си на руски гражданин не е бил задължен да доказва съществуването на норми по националното си право, тъй като задължението за представяне се свежда само до доказателства, с които разполага. Това именно изключва правото на държава - членка да въведе задължение по националното си право на кандидата да издирва и представя доказателства, с които не разполага. Тежестта да издири и докаже съществуването на норми по правото на РФ относно преценката на доказателствата по реда на чл. 40 АПК, принадлежи на административния орган. Задължението на кандидата да представи документите, с които разполага е свързано със задълженията на административния орган да извърши обоснована преценка на доказателствата, тъй като решението по молбата следва да бъде фактически и правно обосновано. Така допуснатото нарушение на чл. 40, ал.2 АПК при постановяване на обжалваното решение води до правната му необоснованост относно преценката на доказателствата, респективно нарушението е съществено, тъй като посоченото изискване по правото на Съюза е императивно. В ЗУБ, респективно в друг приложим закон липсва въведено задължение, съобразно което молителят трябва да обоснове своята молба, т.е. да представи всички доказателства за твърденията. Приложим е принципът на служебното начало, въведен в чл. 9 от АПК и конкретно задължението на административния орган да събере всички доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. При така установеното от фактическа и правна страна съдът намира оспорения акт за незаконосъобразен като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения поради нарушения на императивни изисквания относно мотивирането на решението от правна страна, при преценката на писмените доказателства и нарушение на правото на защита. Това обуславя отмяната на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за издаване на нов административен акт. Административният орган трябва да обсъди задълбочено личната история на кандидата, включително и да му предостави възможност да направи ново изявление, като бъде извършена преценка на всички документи, представени от кандидата в административното производство и тези, ангажирани в това съдебно производство. Липсата на надлежни доказателства, установяващи реализирането на твърдяни от кандидата за закрила факти, не може да бъде отчетено автоматично без задълбочена преценка на изявленията на лицето и да доведе до извод за неоснователност на молбата му за закрила. В допълнение и във връзка с направеното искане за прогласяване на нищожност на оспореното тук решение, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и именно на тази разпоредба се позовава жалбоподателят твърдейки, че оспореното тук решение противоречи на влязло в сила Решение №3730/27.03.2024г. по адм. дело №11964/2023г. на ВАС, с което преписката е била върната за ново разглеждане от ДАБ при МС. В този ред, в хипотезата на чл.177 ал.2 АПК нищожността произтича от противоречието на актовете и действията на административния орган с влязло в сила съдебно решение, с което е констатирана съответната незаконосъобразност на акта или действията, като тук следва недвусмислено да се отбележи, че нищожността се обосновава само от явното противоречие с диспозитива на съдебното решение или когато е издаден акт със същото съдържание, като това на отменения. В практиката си ВАС приема, че не е налице хипотезата на чл.177 ал.2 от АПК в случаите, когато е отменен административен акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, какъвто порок е намерил касационния състав при произнасяне на Решение №3730/27.03.2024г. по адм. дело №11964/2023г. Разпоредбата на чл.177 ал.2 АПК има предвид административния акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет и по правните последици, обективирани в диспозитива. В конкретния случай, ВАС се е произнесъл, като с диспозитива е отменил както решението на въззивния съд, така и оспорения административен акт, респективно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Неговото решение не е окончателно, а възобновява административното производство. В този ред, всеки акт, постановен след това е възможно да не изпълнява в цялост указанията на съдебното решение, които, като част от мотивите на решението, не се ползват със сила на присъдено нещо, което ще съставлява по същество нарушение, сочещо на унищожаемост на административния акт, но не и на неговата нищожност. Гореизложените доводи в своята съвкупност водят до извод, че при издаването на оспореното Решение административният орган не се е съобразил с дадените от ВАС указания с влязлото в сила Решение № 3730 от 27.03.2024г., постановено по адм. дело № 11964 по описа за 2023г. Преписката, образувана по молбата на Д. Г. е изпратена на компетентния орган при ДАБ за ново произнасяне, което формално е сторено, но без да са обсъдени всички доказателства в светлината на указанията на касационната инстанция. Това нарушение съдът определя като материална незаконосъобразност на оспореното тук решение, което обуславя неговата унищожаемост, съответно съставлява основание за неговата отмяна. Преписката следва да се върне на П. на ДАБ на основание чл. 173, ал. 2 предп.първо от АПК за ново разглеждане при спазване на указанията по прилагането на материалния закон, дадени с влязлото в сила Решение №3730 от 27.03.2024г., постановено по адм. дело № 11964 по описа за 2023г. на Върховен административен съд и в настоящото решение. Разноски по делото не се претендират от страните, поради което съдът не се произнася по дължимостта им съгласно чл. 143 от АПК вр. чл. 91 от ЗУБ. Водим от горните съображения, Административен съд – Варна,