РЕШЕНИЕ

№ 5100

гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20221100103688 по описа за 2022 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищцата Й. Й. В. твърди в исковата молба, че на 13.11.2021 г. около 7, 00 ч. товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № ••••••• управляван от В.С.П., се е движил в гр. София по ул. „•••••••“ като в района на № 8 е реализирано ПТП с нея, като пешеходец. Поддържа, че произшествието е посетено от служител на СДВР, който е съставил констативен протокол № К-623 от същата дата. Счита, че водачът на товарния автомобил не е съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП, като чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116 ЗДвП, като е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.

Ищцата поддържа, че непосредствено след ПТП е откарана в МБАЛ „ИСУЛ“ от ЦСМП с работна диагноза – фрактура на 2 и 3 метакарпални кости на лява ръка и разкъсно- контузна рана на челото. На последващите прегледи са потвърдени субкапитални фрактури на 2 и 3 метакарпални кости на лява ръка. Поставена и е гипсова имобилизация за 35 дена. Раната на челото е била хирургически обработена, като ясно са личали следите от премахнатите конци. Болките от получената при инцидента травма са били особено интензивни през първия месец от възстановителния период, който продължил два месеца. Травматичните увреждания в областта на лявата ръка са причинили трайни затруднения при движението и използването й, съпроводени от остри и силни болки, нестихващи дори при покой. Ищцата не е могла да посреща самостоятелно ежедневните си нужди като хранене и обличане, като получава помощ от близките си, които са нейната емоционална и физическа подкрепа. Всичко това е накарало ищцата да се чувства непълноценна и в тежест на хората, които се грижат за нея. Преди настъпване на събитието ищцата сочи, че не е имала никакви здравословни проблеми, а към момента се е затворила в себе си, изпитва страх и уплаха от случилото си, изпада в унили състояния.

В исковата молба се поддържа, че по отношение на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № ••••••• е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗАД А.Б.“ АД, полица № BG/01/121002027725, със срок на валидност от 15.07.2012 г. до 14.07.2022 г. Ищцата сочи, че е сезирала ответното дружество с писмена претенция с вх. № 1-101- 4101-86/11.02.2020 г. за определяне и изплащане на обезщетение.

С писмо от 05.04.2022 г. застрахователят я е уведомил, че отказва изплащане на обезщетение по така предявената претенция.

Ето защо, ищцата Й. В. моли съда да бъде осъдено ответното застрахователно дружество, на основание чл. 432 от КЗ, да й заплати сума в размер на 26 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, подробно посочени в исковата молба, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 13.12.2021 г., в гр. София, по вина на водача автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № •••••••, ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. – датата на постановения отказ до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 148 лв. имуществени вреди, разходи за лечение, ведно със законна лихва от 05.04.2022 г. – датата на постановения отказ до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът „ЗАД А.Б.“ АД оспорва исковата молба, като сочи, че не е налице деликт и не са настъпили претендираните вреди. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за товарния автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“. За процесното ПТП е образувано ДП № 11419/2021 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 42718/2021 г. на СРП. Сочи, че в исковата молба е посочено, че пострадала е М.В.А.. Поддържа, че вина за настъпване на ПТП има Й. Й. В., а водачът на застрахования в ЗАД „А.Б.“ АД автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ не е нарушил правилата за движение. Релевира възражение за допринасяне на вредоносния резултат от ищцата, в качеството й на пешеходец, като същата е предприела неправилно пресичане на пътното платно на неопределено за целта място, без да се съобрази със скоростта и разстоянието на приближаващото я моторно превозно средство. Поддържа, че процесното застрахователно събитие е квалифицирано като трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО, което предполага на ищцата да е изплатено обезщетение за претърпяна трудова злополука. Счита размера на претендираната сума за завишена. Оспорва претенцията за имуществени вреди, като счита че касая такси за преглед и стационар, които не са свързани със застрахователното събитие.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. На основание чл. 429 от КЗ с договора с този договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

От писмените доказателства по образуваното досъдебно производство, представляващи официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, досежно установените на мястото на ПТП обстоятелства (констативен протокол № К-673, протокол за оглед на местопроизшествие от 13.12.2021 г., скица и фотоалбум) и от заключението на изслушаната и приета автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на произшествието:

На 13.12.2021 г. около 7, 00 ч. в гр. София по ул. „•••••••“ в посока от ул. „Каменоделска“ към ул. „Първа Българска армия“ в района на № 8 се е движил товарен автомобил – тип баничарка марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № •••••••, управляван от В.С.П. със скорост около 30 км/ч. Времето е през деня, облачно с добра видимост. Платното за движение е с мокър асфалт, без неравности и повреди с широчина 7, 0 м., ограничено с бордюри, без надлъжна и напречна пътна маркировка. Вляво от платното има тревна площ с широчина 5 метра и след нея е тротоар, вдясно е обособена зона за напречно паркиране с широчина 5 метра и след нея е тротоар до сграда на №8.

В същото време, когато автомобилът се е приближавал към сградата на № 8, от ляво на тревната площ Й. Й. В. е предприела пресичане на платното за движение, на около 8 м. след ориентира, началото на сградата на № 8, с неустановен начин на вървене или тичане, на място, което не е обозначено, нито маркирано за движение на пешеходци. Според вещото лице доц. А. А., тъй като на мястото на пътнотранспортното произшествие не са намерени спирачни следи, вероятно водачът не е предприел спиране преди удара, но след него е спрял автомобила си. По – късно го е преместил назад, като го е паркирал напречно на паркинга вдясно от платното за движение. Няма данни за ограничаване на взаимната видимост между двамата участника в произшествието, поради което изчислителния анализ е извършен в два варианта. Тъй като водачът на товарния автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ е реагирал най-вероятно със закъснение, автомобил е ударил с предната си дясна част в областта на десния фар, дясната страна на пешеходката. След удара ищцата е била отблъсната напред и леко надясно на около 6 метра и се е установила неподвижна с глава в мястото, където е петното с кръв. Мястото на удара на пешеходката по дължината на пътя е на около 8, 0 метра след ориентира, а по широчина е на около 5, 9 метра в дясно от левия бордюр или на 1, 1 метра вляво от десния бордюр на платното за движение.

Съгласно заключението няма данни за наличие на външни или технически причини за настъпване на ПТП, както и данни за ограничена видимост между водача и пешеходката. Причините, довели до инцидента, с оглед видимостта на участниците един към друг, скоростта им на движение и предотвратимостта на удара са субективни. При условие, че пешеходката е видима, когато е навлязла в платното за движение от ляво от тревната площ, водачът на автомобила е имал възможност да спре и предотврати удара, причината за ПТП е в неговите действия, защото не е реагирал своевременно на движението на пешеходката. Спрямо момента, който пешеходката навлиза в дясната пътна лента, когато пресича средната разделителна мислена линия на ул. „Каменоделска“, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара, при вървене на пешеходката с бавен и спокоен ход. При бърз ход на пешеходката ударът за водача е предотвратим при скорост на автомобила до 28 км/ч. При тичане на пешеходката ударът е непредотвратим за водача на автомобила.

Пешеходката е имала възможност да види приближаващия я от дясно автомобил и е имала възможност да прецени още на тревната площ дали може безопасно да пресече платното за движение. Пешеходката е имала възможност да спре в средата на платното и дори преди да навлезе в коридора на движение на автомобила.

От заключението на изслушаната и приета в настоящето производство съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвена, се установява, че в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие Й. В. е получила следните травматични увреждания: счупване на 2 и 3 дланни кости, субкапитално, закрито – лява ръка с минимално разместване, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни; разкъсно – контузна рана на челото в ляво, причинило на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено е консервативно лечение в амбулаторно – домашни условия. По спешност е транспортирана от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул“ София, където е поставена гипсова имобилизация за срок от 35 дни и е назначена обезболяваща терапия. Ищцата е била в отпуск за временна нетрудоспособност 44 дни, представляващ и общия възстановителен период. Този период от полученото счупване на 2 и 4 метакарпални кости, поради минималното разместване на фрактурите не е наложило хоспитализация и оперативно лечение, и е продължил имобилизационно 1 месец, с последващо раздвижване. В представената медицинска документация няма данни за възникнали усложнения, като за в бъдеще при натоварване и промени във времето, ищцата може да има оплаквания от дискомфорт в местата на увредите.

От доказателствата по делото се установи, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има водачът на товарния автомобил, защото въпреки, че е предприетото от пешеходеца пресичане на необозначено място, е следвало своевременно да спре и да пропусне пешеходеца, като ударът е предотвратим, при спокоен и бърз ход (при скорост до 28 км/ч.). Нарушени са разпоредбите чл. 5, ал. 2, чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесният автомобил е било противоправно и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с дефинитивно установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Причинените на ищцата болки са били най-интензивни непосредствено след травмата, след хирургическата обработка на раната на главата, след поставяне на гипсовата имобилизация на лявата ръка и в началото на раздвижването. Съобразявайки, вида и степента на уврежданията, съгласно медицинската експертиза, възрастта на ищцата, която предполага по-тежко възстановяване, период на възстановяване – около две месеца, съдът намира че справедливия размер на обезщетението, възлиза на сумата от 26 000 лв. В тази насока са и показанията на Б.В. В., снаха на ищцата (показанията съда цени при условията на чл. 172 ГПК), за търпени интензивни болки в болницата и по-късно в лявата ръка, за болки през нощта и невъзможност като е била с гипс да се обслужва сама, за световъртеж, както и наличие на белег на челото.

Мораторна лихва върху главницата, следва бъде присъдена от 05.04.2022 г., датата на постановения отказ от застрахователя до окончателното плащане.

Видно от молба от 21.07.2023 г. от „С.“ ЕООД, работодател на ищцата Й. В., не е изплащано обезщетение по чл. 200 от КТ.

Относно имуществените вреди Съгласно заключението на приетата по делото съдебномедицинската експертиза извършените разходи, за които са представени счетоводни документи са били необходими за лечебния и възстановителния процес на пострадалата. Следователно, съобразно представените фактури за прегледи и лечение, на л. 15 – 28 от делото, искът за заплащане на сумата от 148 лв. се явява основателен. Съдът намира, че извършените прегледи са в причинно- следствена връзка с ПТП и разходите за тях подлежат на овъзмездяване, като възражението на ответника, че не се дължат, е неоснователно.

Относно възражението за съпричиняване Видно от събраните доказателства и автотехническата експертиза, ищцата също има принос за настъпване на ПТП, като е следвало да прецени и спре преди да пресечи, като съдът намира че и двамата участника са допринесли в еднаква степен за произшествието, съобразно установените обстоятелства, при които е настъпило – на дневна светлина, на двупосочна улица и при липса на данни за ограничена видимост. Следователно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е основателно и е в размер на 1/2. (в този смисъл решение № 577 от 29.11.2010 г. по гр.д. № 1741/2009 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, III Г.О.) При това положение, в полза на ищцата Й. В. следва да бъде присъдена сума в размер на 13 000 лв. за неимуществените вреди, съответно 74 лв. за неимуществените вреди, със законна лихва върху двете суми от датата на отказа за изплащане на обезщетение. До пълните предявени размери от сумата от 26 000 лв., съответно от 148 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските В полза на ищцата Й. В. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде заплатена сумата от 375 лв., разноски за експертизи.

На адв. Я. Д., на основание чл. 38 ЗА, следва да бъде присъдена сума в размер на 1 365 лв.

При този изход на делото, на ответника ЗАД „А.Б.“ АД следва да бъде присъдена сума в размер на 1 146 лв. с ДДС, за възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете, както и сумата от 125 лв. за разноски за експертиза.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в полза на СГС, следва да бъде присъдена държавна такса в размер на 570 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд