Решение № 39975 от 1.12.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 12900/2024 г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, адресат на заповедта срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок.

Разгледана по същество с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Спазени са установената писмена форма по чл. 59 от АПК и съдържание за издаване на административен акт - чл. 210 от ЗМВР, съгласно който заповедта следва да съдържа извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В заповедта се съдържат посочените факти, видно от установеното по-горе. Отразено е, че заповедта е издадена вследствие на установената и описаната фактическа обстановка. Детайлно са описани времето, както и в какво се изразява нарушението според наказващия орган. Посочено е, че е извършено нарушение на чл. 62, ал. 7 от Инструкция № 8121з-749/ 20.10.2024 г. „при установяване на невръчен електронен фиш на проверените лица, полицейски орган отпечатва същия чрез мобилно печатащо устройство и предприема действия за връчването му…“, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Видно от заповедта ясно и точно е посочено с кое деяние какво точно нарушение на служебната дисциплина е прието, че е извършено.

При издаване на оспорената заповед ответникът е спазил двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Срокът започва да тече от момента, в който дисциплинарно - наказващият орган се е запознал с всички относими факти и обстоятелства относно нарушителя и извършеното от него дисциплинарно нарушение, който в случая е започнал да тече от 29.10.2024 г. – деня, в който ДНО се е запознал със справка рег. № 4332р-84095 от 25.10.2024 г. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 513з-4804 от 07.05.2024 г. на Директора на СДВР, с която на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е разпоредена проверка на данните, посочени в Докладна записка рег. № 4575р-784 от 11.04.2024 г. на Дирекция „Инспекторат“ на МВР. При запознаване със заповедта по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, както и заповедите за изменението й, на служителя са връчени три броя покани за даване на писмени обяснения и възражения в тридневен срок. Релевантно е предоставеното от К. И. С. сведение рег. № 23058 от 18.07.2024 г., според което за периода от 01.11.2023 г. до 02.02.2024 г. по време на изпълнение на служебните си задължения е спазвал Инструкция за ППД № 81213-428 от 02.12.2014 г. Служителят е запознат със заключителната Справка рег. № 4332р-84095 от 25.10.2024 г., във връзка с която му е връчена покана за даване на допълнителни обяснения и възражения. Предоставените такива с рег. № 4332р-84159 от 28.10.2024 г. са приети от ДНО по реда на чл. 27, ал. 3 от Инструкция рег. № 8121з-877/2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкция рег. № 8121з-877/2021 г.), поради което процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е изпълнена законосъобразно. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В конкретния случай, видно от установеното, жалбоподателят е имал възможността да представи писмени обяснения. По отношение извършване на проверката съдът намира, че съобразно изискването на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарно - наказващият орган е провел пълно и всестранно изследване на фактическата обстановка и е достигнал до съответните изводи.

По изложените съображения съдът приема, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, които съществено са ограничили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил акт в противен смисъл. Извършената от ДНО преквалификация на нарушението от чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР на чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР не накърнява правото на защита на служителя. Становището на подпомагащия орган не е задължително за ДНО, още повече при липса на промяна във фактическата обстановка при описание на нарушението. Съгласно чл. 13, ал. 6 от Инструкция № 8121з-877/2021 г. в случаите, в които не приема изводите и предложенията на проверяващата комисия или на дисциплинарно разследващия орган, дисциплинарно - наказващият орган излага своите доводи в писмени мотиви. Визираното изискване е спазено в оспорената заповед, респективно правните доводи на ДНО подлежат на контрол за законосъобразност. С оглед на изложеното следва да се направи извод, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като релевантните по случая факти са установени правилно и не са допуснати нарушения, ограничаващи правото на участие на жалбоподателя в производството по издаване на оспорената заповед.

По съответствие на заповедта с материалния закон.

В конкретния случай с оспорената заповед на служителя е наложено дисциплинарно наказание за това, че в наряд като АП-15/17 за извършване на дейност по контрол на пътното движение за времето от 19: 00 ч. до 07: 00 ч. на 23/24.12.2023 г. със служебен автомобил с peг. № [рег. номер] около 22: 40 ч. на 23.12.2023 г. полицейските служители са извършили проверка на лек автомобил [Марка], модел „А6“ с peг. № [рег. номер] и водач Р. С. Е., при която не са връчили на водача на лекия автомобил издадените му и невръчени електронни фишове, като е следвало същите да бъдат връчени и съответно впоследствие платени от санкционираното лице Р. С. Е.. Според разследващата комисия и ДНО това задължение произтича от разпоредбата на чл. 62, ал. 7 от Инструкция № 8121з-749/2014 г., според който при установяване на невръчен електронен фиш на проверяваните лица полицейски орган отпечатва същия чрез мобилно печатащо устройство и предприема действия за връчването му. Видно от заповедта, в нея се сочи, че нарушението следва да се счита установено въз основа на справка № 4332р-84095/25.10.2024 г. и материалите на проверката, образувана със заповед № 513з-4804, изменена и допълнена с две други заповеди. Проверката е по повод постъпил доклад от 28.05.2024 г. В доклада се съдържа описаната в заповедта и посочена по-горе фактическа обстановка относно извършване на нарушението, а именно, при извършване на проверки на водача на МПС не са връчени фишове, издадени преди проверката.

Дисциплинарната отговорност на служителите се реализира при наличие на виновно противоправно деяние. Административният орган следва да докаже, че служителят виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. В процесния случай настоящият състав намира, че не може да се направи такъв извод. Настоящият състав намира, че деянието не е доказано. Когато се касае за дисциплинарна отговорност следва да се има предвид, че същата се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина. То трябва да се докаже от административния орган безусловно. В конкретния случай трябва да се установи и посочи като част от фактическия състав, че именно на датата на деянието РСОД е бил предоставен на санкционирания служител, същият е запознат с правилата за работа, има права на достъп и, като не го е използвал, е бездействал, което съдът намира, че не е установено в конкретния случай.

Със Заповед № 4332з-7/06.01.2022 г. на Директора на СДВР въз основа на заповеди на Министъра на вътрешните работи МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. и МЗ № 8121з-1656/07.12.2021 г. е създадена организация за провеждане на обучение и полагане на писмен изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ, за работа с АИС „Пътна полиция“ и за провеждане на специализирано обучение и изпит за използване на технически средства и системи за измерване и контрол, одобрени по реда на Закона за измерванията. Съгласно представения по делото Протокол № 4332р-19581/06.04.2022 г. оспорващият успешно е издържал изпит от проведен тест и решаване на практически казус. Със заповед № 513з-4529/31.05.2022 г. на Директора на СДВР жалбоподателят е включен в списъка на служителите от 01 РУ – СДВР, успешно положили изпит по ЗДвП, които да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. С писмо рег. № [рег. номер]-003-11/18.07.2022 г. на жалбоподателя са предоставени парола и потребителско име, пликът с писмото на ДКИС е заведен с № 391/22.07.202 г., като същият е предаден лично на служителя, което е удостоверено с поставения подпис на 22.07.2022 г. в книгата за предаване на документи за изпълнение на служителите. По делото са приети два протокола от 15.02.2022 г. и 21.02.2022 г., в които с подписа си К. И. С. е удостоверил участието си в проведени обучения по ЗДвП, КЗ, ЗАНН и АПК. Съгласно представения по делото Протокол № 225р-4514/17.12.2021 г. на Началник група ООР са зачислени 5 броя таблети Lenovo за служебно ползване на всяка смяна, назначена в наряд.

Същевременно, обаче, съдът, като обсъди представените доказателства, намира, че не може да се направи извод, че на 23/24.12.2023 г. на жалбоподателя е било зачислено необходимото устройство за извършване на проверката и съответно за предприемане на действия по отпечатване на 3 бр. фишове, регистрирани в системата на АИС АНД на водача Р. С. Е.. Това е така, доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест в това производство и тя му е указана изрично в две проведени открити съдебни заседания по делото, бе задължен да представи доказателства, че за осъществяване на наряда на процесната смяна на жалбоподателя са били зачислени необходими за връчване технически средства, но в съдебното производство такива доказателства не бяха представени. Обстоятелството, че жалбоподателят е преминал обучение, разполагал е с потребителско име и парола за достъп не води автоматично до извода, че на процесната дата той е разполагал с достъп до системата и с технически изправно средство, което да му позволи да изпълни служебните си задължения. Никъде от справките не става ясно, че на полицая е зачислен на посочената дата въпросният таблет. Допълнително по делото беше представена справка рег. № 513р-15208/2015 г. от зам. началник на 01 РУ - СДВР, касаеща наряд на същия служител на предходна дата, съгласно която системата периодично дефектира и няма връзка с интернет и поради тази причина проверките на МПС се извършват чрез ОДЧ и се вписват в доклад за проверени лица и превозни средства. За проблемите с мрежата и устройствата не се изготвят докладни записки, тъй като същите се установяват по няколко пъти в денонощието за кратък интервал от време. Едновременно с това, тези данни дали екипът е имал или не таблет следва да се изложат или в справката, или в заповедта, което не се установява в конкретния случай.

В този смисъл остана недоказано по делото, че към момента на проверката на Р. С. Е. на оспорващия К. И. С. е било зачислено необходимото устройство за извършване на проверка и съответно за предприемане на действия по отпечатване на 3 бр. фишове, регистрирани в системата на АИС АНД, което е било свързано с интернет и възможност чрез отдалечен достъп да се извърши проверка в системата, да се разпечатат и след това да връчат издадените срещу проверяваното лице фишове.

Недоказаността на вмененото дисциплинарно нарушение определя и неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което и съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде отменена.

Общите разпоредби на чл. 6, ал. 1 – ал. 5 от АПК уреждат принципа на съразмерност и предоставят правна уредба на противоречието на между частен и обществен интерес. Принципно административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона (чл. 4, ал. 1 от АПК) за целите, на основанията и по реда, установени от закона (чл. 4, ал. 2 от АПК), като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (чл. 6, ал. 5 от АПК) и упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 от АПК). Съотношението между общ и частен интерес е уредено в чл. 6, ал. 2 от АПК, а именно административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877/2021 г. дисциплинарните наказания се налагат с цел да се въздейства възпитателно и превантивно на извършителя на дисциплинарното нарушение и на останалите служители. При липса на дисциплинарно нарушение, наложеното дисциплинарно наказание, макар и при легитимен обществен интерес да се ангажира отговорността на нарушителя, не оправдава целта на наложената на полицейския служител утежняваща мярка. Ето защо същата е несъответна на преследваната цел – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски съгласно представения списък за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Съдът намира, че договореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. е близък до минималния и напълно съответства на фактическата и правна сложност на спора.