Решение № 408 от 14.11.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 443/2024 г.

Производство по чл.258 от ГПК. Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Е. С. ЕООД, ЕИК •••••••••, представлявано дружество от управителя Ю. В. Г., чрез процесуалния представител адвокат Г. В., срещу решение №158 от 02.04.2024 г. по търг.дело №630/2023 на Окръжен съд П., както и срещу решение №160 от 03.04.2024 г. по делото, с което е възприета очевидна фактическа грешка. С обжалваното решение №158 дружеството Е. С. ЕООД е осъдено да заплати на В. ЕООД – в несъстоятелност, на основание чл.59 от ЗЗД, сумата от 28 463, 40 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2022 г на следния недвижим имот, собственост на ищеца, а именно: 190 кв.м. от СГРАДА с идентификатор •••••.•••.• със застроена площ от 453 кв.м., брой етажи – 1, предназначение– промишлена сграда, изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••.•••.• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № ••••-••/•••••••• г. на Изпълнителния директор на АГ••, с адрес на поземления имот: гр. П., район „С.“, п.к. ••••, бул. „В. А.“ № •••, с площ 23 619 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор - няма, номер по предходен план •••, кв. •• по плана на квартал „Т. К.", парцел •-•••, съседи: •••••.•••.•, •••••.•••.••, •••••.•••.••, •••••.•••.••, •••••.•••.•, •••••.•••.•, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. С обжалваното решение №160 по реда на чл.247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е допълнен диспозитивът на решение №158 от 02.04.2024 г. с израза „ делото бе разгледано при участието на Т. ООД, ЕИК •••••••••, като трето лице помагач на страната на ответника“. Жалбоподателят Е. С. ЕООД не е съгласен с така постановеното осъдително решение, като счита, че е постановено при нередовна искова молба досежно уточняване площта на процесния имот, без да е определена правната квалификация на иска и даване на указания за релевантните факти и кои подлежат на доказване от страна на окръжния съд, без да са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД, тъй като защитата на правата на ищеца чрез възможен друг иск изключва приложението на чл.59 от ЗЗД, без да има данни за ползването на имота от страна на ответника, тъй като неправилно са кредитирани показанията на свидетеля Д. Т. при неправилни мотиви за датата на прекратяване на договора и при липса на мотиви, касещи обедняването и обогатяването, на която и да е от страните. Моли се да се отмени обжалваното решение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав или се отхвърли предявения иск, като претендира присъждане на разноските. Също така, не е съгласен с възприетата от съда очевидна фактическа грешка, тъй като не е спазена процедурата по чл.247, ал.2 от ГПК и не е налице хипотезата на явна фактическа грешка. Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от В. ЕООД – в несъстоятелност, чрез синдик на дружеството А. Н. Н., с който се счита същата за неоснователна. Моли да се потвърди решението по подробно изложени съображения срещу наведените оплаквания във въззивната жалба. От страна на третото лице помагач Т. ООД, ЕИК •••••••••, не е постъпил отговор и не е изразено становище срещу въззивните жалби. Съдът, след като се запозна с делото, предметът на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните доказателства, намери за установено следното: Обжалваните решения са връчени на жалбоподателя на 15.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 29.04.2024 г., което е в двуседмичен срок от връчването на решенията. Ето защо, е депозирана в срок, съгласно чл.275 от ГПК, както и от надлежна страна срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни съдебни решения. Следва да се разгледа по същество, съгласно наведените оплаквания. Предмет на делото е осъдителен иск за заплащане на сумата 28 463, 40 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на описания в исковата молба недвижим имот за периода 01.01.2021 г. – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 04.11.2022 г., до окончателното плащане. Първоначално искът е предявен пред районния съд, а впоследствие, поради увеличението на исковата претенция, се е достигнало до промяна на родовата подсъдност и изпращането му на окръжния съд на основание чл.104, т.4 от ГПК. Ищецът е дружество в несъстоятелност, представлявано от синдика, който посочва, че с решение №149 от 12.03.2020 г. по търг.дело №1072/2019 г. на ПОС е обявена неплатежоспособността му с начална дата 01.10.2019 г. и е открито производство по несъстоятелстост с произтичащите от това законни последици, а с решение №260388 от 07.10.2021 г. - обявена несъстоятелността му. Твърди, че е придобил недвижими имоти на 28.06.2019 г. от дружеството Т. ЕООД – продавач, по силата на договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № •••, том •, рег.№••••, дело №•••/•••• г. по описа на Нотариус С. Й., надлежно вписан в С•, описани подробно в исковата молба /поземлен имот от 23 619 кв.м., ведно с построените върху него 16 сгради, в урбанизирана територия с начин на трайно ползване – друг вид производствен, складов обект/, които имоти са включени в масата на несъстоятелността. Посочва, че придобитите от него имоти са били отдадени по наем по силата на договор за наем, сключен между Т. ЕООД, като наемодател, и Т. ООД, като наемател, който договор е вписан в С• на 10.10.2018 г. /с вх.рег. №••••• от 10.10.2018 г., акт •••, том ••/. В тази хипотеза счита, че е встъпил в заварения договор за наем по силата на чл.237 от ЗЗД. Твърди, че на 27.10.2020 г. е отправил предизвестие на основание чл.658, ал.1, т.6 и чл.644 от ТЗ за прекратяване на наемни договори, вкл. и на този от 10.10.2018 г., което предизвестие е получено от управителя на Т. ООД А. Т. на 29.10.2020 г. В указания в предизвестието 15 – дневен срок не е постъпило изрично съгласие за продължаване срока на договора при посочените условия, поради което следва да се счита, че договорът е прекратен, считано от 14.11.2020 г. С прекратяването на договора на 14.11.2020 г. е отпаднало правото на Т. ООД да ползва имота, поради което го уведомил за предаване на владението върху отдадените под наем имоти, съгласно констативен нотариален протокол от •••••••• г. № •••, том •, рег.№•••••, в който е посочено, че на посочените дата и час не се явява представител на Т. ООД. Твърди, че на 24.11.2020 г. е сключен наемен договор между Т. ООД и ответника по делото, който се явява пренаемател от Т. ООД, който не може да има повече права от наемателя и с прекратяване на наемния договор с Т. ООД отпада правото му да държи и ползва наетия имот, считано от 13.11.2020 г. Тъй като ползва процесния закупен имот, който е описан в исковата молба подробно, като са индивидуализирани ползваните помещения с инвентарните им номера, счита, че следва да бъде обезщетен за ползването в размер на средния пазарен наем за периода 01.01.2021 г. – 30.09.2022 г. В подкрепа на твърденията си представя нотариалния акт за покупко- продажба № ••• от 28.06.2019 г., два договора за наем, сключени от Т. ЕООД и Т. ООД, вписани в С• съответно на 10.10.2018 г. и на 25.10.2018 г., предизвестие от синдика до Т. ООД, ведно с обратна разписка за връчване, констативен протокол от •••••••• г. – 2 бр., ведно с покана за предаване на вещи и обратна разписка за връчването и, уведомление от синдика до ответника, ведно с информация за проследяване на пратка и връчване, договор от 24.11.2020 г. между Т. ООД и ответника за наем на процесния имот. С допълнителна молба ищецът е посочил, че описаните в исковата молба реални части от една сграда представляват самостоятелни помещения от една сграда, но не самостоятелен кадастрален обект, като са разположени в югозападната и северозападната част на сградата. Ответникът Е. С. ЕООД оспорва исковата молба. Счита, че не е редовна, вкл. направено е описание по различен начин на ползваните имоти, поради което не може да се прецени кой имот се ползва от него, както и не е формиран размер на обезщетение за всяко едно от четирите ползвани помещения поотделно, тъй като би следвало да има четири отделни претенции. Твърди, че синдикът на дружеството е имал възможност да изземе имущество на дружеството по прекратения договор за наем, но съдът по несъстоятелността е отказал запечатване по реда на чл.650 и чл.651 от ТЗ на подробно описани имоти, собственост на длъжника с определение от 01.12.2020 г. Посочва, че единственото негово имущество в процесните помещения е машина, която не може да бъде изнесена без разрушаване на част от стената, а към този момент няма съгласие за разрушаването на стената от наемодателя и собственика на имота. Моли да се допусне привличането на трето лице помагач – Т. ООД, тъй като в случай, че договорът е прекратен и не е уведомил пренаемателя, пренаемателят би имал различни искове срещу него, а и въпросът дали договорът с него е прекратен или не, не може да бъде разрешен без негово участие. Посочва, че му е извество, че третото лице е зааплащало наем на ищеца за целия исков период. Представя нотариална покана – предизвестие до третото лице Т. ООД чрез Нотариус Б., връчено на 04.02.2021 г. Третото лице помагач не е изразило становище по делото. Проведено е производство по реда на чл.140, ал.3 във вр. с чл.146 от ГПК, видно от определението от 04.05.2023 г., като съдът е определил правното основание въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба, разпределил е доказателствената тежест между страните във връзка с твмърденията и възраженията им, както и се е произнесъл по поисканите доказателства. По делото е назначена съдебно техническа експертиза относно стойност на средно пазарния наем за процесните помещения с площ общо 180 кв.м., а именно 28 463, 40 лв. общо за процесния период, обхващащ 21 месеца. Допълнително ищецът е представил фактури и извлечения от банковата му сметка за заплащане на части от обезщетение на Т. ООД за процесния период. Пред окръжния съд са представени заверени разпечатки от ИС на Н•• на опдадени по електронен път отчетни регистри по л.•••, ал.1, т.1 от ЗДДС /дневници за покупки/ за периода м.12.2020 г. - м.07.2021 г., м.09.2021 г. – м.02.2022 г., м.04.2022 г. – м.10.2022 г., в които ответникът е отразил фактури с доставчик Т. ООД. Въз основа на тези документи е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Й. П.. От констатациите на експертизата се установява, че дружеството Т. ООД е издало 22 бр. фактури с основание наем, с обща стойност 32 926, 91 лв. с ДДС, които са включени в дневника за покупки по ДДС, воден от ответника, и е ползван данъчен кредит. Разпитан на страната на ищеца е свидетелят Д. Н. Т., който е брат на управителя на ответното дружество Ю. Г.. Той посочва, че познава процесния имот, който се ползва от фирмата на сестра му от 2019 г., като печатница за широкоформатен печат, до 15.02.2024 г./тази година/, когато тя се изнесла, тъй като дошъл съдия изпълнител. Свидетелят описва имота - част от корпус – автомивка около 190 кв.м. Въз основа на така изразените становища и събрани доказателства окръжният съд е разгледал и уважил предявения иск, като е определил правното му основание по чл. 59 от ЗЗД и приел, че ищецът е собственик на процесния имот, че към момента на придобиване на собствеността е имало сключен договор за наем относно имота, вписан в С•, че съгласно договора е допустимо пренаемането на имота, че ответникът е пренаемател, като между него и ищеца не съществува облигационна връзка, че ответникът е ползвал имота за процесния период и заплащал наемна цена на Т. ООД, че договорът за наем с Т. ООД е прекратен от синдика, че след изтичане на 15-дневното предизвестие, че ответникът, считано от 14.11.2020 г., няма право да държи и ползва имота и не е наемател, че на основание чл.234, ал.2 от ЗЗД с факта на прекратяване на наемния договор се прекратява и последващия договор за наем с пренаемателя, че ответникът не е имал вече правото да държи и ползва процесния имот след тази дата, като е узнал за това от връченото му уведомление от синдика, че е налице фактическият състав на чл.59 от ЗЗД. При преценяване на направените оплаквания във въззивната жалба на основание чл.269 от ГПК се установява следното: Видно от исковата молба и допълнението към нея, ищецът е описал закупените от него имоти с нотариалния акт от 28.06.2019 г., както и процесния имот, за който твърди, че се ползва от ответника. Същият представлява част от сграда, индивидуализирана по кадастрална карта и кадастрални регистри, като в него са включени четири помещения, описани с инвентарните им номера, площ и граници. Съставлява обособен обект за печатница, което се потвърждава от съдебно техническата експертиза. Видно от заключението, в него са подробно е описан процесният имот, както и помещенията, от окито се състои. Съгласно пар.1а от ДР към ТЗ, обособената част представлява организационна структура, която може да осъществява стопанска дейност самостоятелно, и следователно описаният от ищеца имот има характеристиката на обособен имот. Направена е достатъчна индивидуализация, вкл. и за местонахождение, за нуждите на производството, което е с облигационен характер. Тъй като става въпрос за обособен обект, предявен е един иск, който следва да се разгледа. Този иск е с правно основание по чл.59 от ЗЗД, тъй като ищецът няма друга възможност за защита. Между него и ответника не съществуват облигационни отношения, поради което няма друг иск, с който да се уреди разместването на имуществени блага между страните чрез плащането на обезщетение за ползването на процесния имот през исковия период без основание. В този смисъл е и съдебната практика, в която се приема, че собственик на недвижим имот, лишен от ползването на същия, поради държането му от ответника без правно основание, има право на обезщетение по реда на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД при положение, че между тях няма други правни връзки и друг ред за защита от неоснователното разместване на блага. Съгласно посочената разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това изисква доказване от страна на ищеца на твърдените от него обстоятелства, че е собственик на обособения имот, ползването му от страна на ответника, както и размера на разместеното имуществено благо, и от страна на ответника – ползването на имота на годно основание. В случая при докладването на делото от районния съд, където първоначално е заведено, се установява, че е определена правната квалификация на предявения иск, както и е разпределена доказателствената тежест между страните в съответствие с чл.59 от ЗЗД. Уважени са доказателствените искания на страните, които са във връзка с твърденията и възраженията им, и са съответстващи на посочената разпоредба. Въз основа на събраните доказателства се установява по несъмнен начин ползването на имота от ответника през процесния период 01.01.2021 г. – 30.09.2022 г. В тази връзка са събрани гласни доказателства за това обстоятелство и е назначена съдебно счетоводна експертиза, изготвена въз основа на справки от Н•• и данни от счетоводството на ответника, се установява, че той е осчетоводявал плащане на наем на Т. ООД за исковия период, като вещото лице е посочило общият размер, вкл. и с ДДС. Така събраните доказателства не си противоречат. Налице е съответствие между тях и писмените данни по делото. Поради което следва въз основа на тях да се приеме, че ответникът е ползвал процесния имот през исковия период. Този имот е част от отдадените под наем имоти, описани в договора за наем от 10.10.2018 г., сключен между Т. ЕООД, като наемодател, и Т. ООД, като наемател, съответно в договора за наем между Т. ООД и ответника, като пренаемател. В хода на наемното правоотношение се е сменила собствеността върху имота, като по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 28.06.2019 г. ищецът е придобил собствеността върху него. Впоследствие за него е открито производство по несъстоятелност, съгласно решение №149 от 12.03.2020 г. по т.д.№1072/2019 г., с начална дата 01.10.2019 г., обявен е в несъстоятелност с решение №260398 от 07.10.2021 г. Назначен е постоянен синдик. В рамките на провомощията си по чл.644 от ТЗ, съгласно които синдикът може да прекрати всеки договор, по който страна е длъжникът, синдикът е отправил до наемателя Т. ООД 15-дневно уведомление – предизвестие, съгласно ал.2. Предизвестието е връчено редовно на управителя на дружеството наемател - Т. ООД, като даденият срок е изтекъл на 13.11.2020 г. Наемният договор е прекратен, считано от 14.11.2020 г., тъй като не е сключен нов договор по правилата на ал.3, като това е станало по силата на специалната разпоредба в ТЗ спрямо общата в ЗЗД, уреждаща наемните правоотношения, за имот включен в масата на несъстоятелността на длъжника, едностранно и за в бъдеще. Представеното от ответника второ уведомление – предизвестие, връчено чрез Нотариус Б. до наемателя Т. ООД на 04.02.2021 г. във връзка с договора от 10.10.2018 г., няма правно значение при положение, че вече наемният договор от 10.10.2018 г. е прекратен. С факта на прекратяване на наемния договор на 14.11.2020 г. с наемателя Т. ООД се прекратява и последващия наемен договор за пренаемане с пренаемателя Е. С. ЕООД, тъй като съгласно чл.234, ал.2 от ЗЗД, пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Неговото право е обусловено от правото на наемателя. Поради което от този момент ответникът, като пренаемател, не е имал правото да дължи и ползва имота. Следва да се посочи, че ответникът е уведомен за прекратяването на този договор и за връщане на имота, съгласно констативен протокол на •••••••• г. Също така синдикът му е изпратил уведомление - предизвестие, също по чл.644 от ТЗ, връчено му на 29.11.2020 г. Не е сключен договор между страните по делото. Сключеният впоследствие писмен наемен договор от 24.11.2021 г. между наемателя Т. ООД и пренаемателя ответното дружество не може да се противопостави на ищеца. Всичко това води до извод, че ответникът дължи и ползва процесния имот без да има правно основание за това, за периода 01.01.2021 г. – 30.09.2022 г. Следва да се прецени, дали в резултат на това ползване се е достигнало до обедняване на ищеца и до обогатяване на ответника. При обедняването трябва да е налице намалявяне на актива на имуществото на едно лице или увеличаване на пасива му, или пропускане на едно сигурно увеличаване на имуществото му, като например доход от имуществото му, който е получен от друго лице, а при обогатяването – увеличаване на актива на имуществото или намаляване на пасива му, или спестяване на разходи, които са направени от друго лице. Във всички случаи следва да има връзка между обедняването и обогатяването, което означава, да са възникнали от един и същи общ факт или факти. В случая ищецът, като собственик на процесния имот, е лишен от ползването на този имот през исковия период и от дохода, който е следвало да получи при отдаването под наем и, който е получен от друго лице, а ответникът се е обогатил, спестявайки заплащането на наема на надлежното лице, които състояния произтичат от наемния и пренаемния договори, съответно от прекратяване на наемния договор и невръщането на имота, т.е. от едни и същи общи факти. Обстоятелството, че ответникът е заплащал наемна цена на третото лице Т. ООД не го освобождава от отговорност, тъй като държането и ползването на собствения имот на ищеца, без основание за това, представлява обогатяване. При определяне размера на паричното обезщетение за ползването на чужд имот следва да се отчете средномесечният пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид и характерискика на база изготвено заключение от вещо лице. В случая е налице приета съдебно техническа експертиза за установяване на този размер - 28 463, 40 лв. общо за процесния период, който следва да бъде възприет, тъй като е компетентно изготвено. До този извод е достигнал и окръжният съд, поради което неговото осъдително решение следва да бъде потвърдено. Не са налице оплакванията във въззивната жалба. Предметът на иска е достатъчно индивидуализиран за нуждите на облигационното производство, а що се касае до размера на площта, за която се твърди, че се ползва от ответника, този въпрос подлежи на установяване в производството по делото. От назначената съдебнотехническа експертиза се дава отговор какъв е конкретният и общият размер на помещенията и на тази основа е определена наемната цена за ползването на имота. Не е нарушено правото на ответника на защита, тъй като същият е имал възможност да направи възраженията си срещу предявения иск, а също така е определена своевременно правната квалификация на иска от съда, пред който делото е било висящо, както и е разпределена доказателствената тежест. Не е необходимо да се извършва повторен доклад след изпращането на делото в окръжния съд в резултат на промяна на родовата му подсъдност. Не са неправилно кредитирани показанията на разпитания свидетел по делото, тъй като същите съвпадат с данните от другите събрани доказателства по делото, като следва да се възприеме преценката по чл.172 от ГПК, направена от първоинстанционния съд. Изложени са и аргументи за дължимостта на претендираната сума. Следва да се посочи, че в решението не е отбелязано, че същото е постановено при участието на трето лице помагач Т. ООД. Поради този пропуск е постановено последващото решение по делото за отстраняване на явна фактическа грешка, като е допълнен диспозитива на решението с израза „ делото е разгледано при участието на Т. ООД, ЕИК •••••••••, като трето лице помагач на страната на ответника“. Установява се, че ответникът е направил своевременно искане за конституиране на трето лице помагач – с отговора срещу исковата молба, като е изложил основанията си за това искане. Съдът е приел, че искането е основателно, като със съдебен акт е конституирал това трето лице помагач, на което са връчени съдебни книжа и същото е включено като страна в списъка за призоваване, като надлежно са му изпращани съобщения и призовки по делото. При тези данни третото лице помагач е следвало да фигугира в диспозитива на съдебното решение. Това е пропуснато, поради което следва този пропуск да се отстрани по реда на чл.247 от ГПК. Това е сторено от съда с постановяване на последващото решение по чл.247 от ГПК, поради което същото следва да се потвърди. Няма нарушение на процедурата по реда на ал.2, тъй като производството е повдигнато по инициатива на съда. По разноските: с оглед резултата по делото и липсата на искане за разноски от страна на ответното дружество – в несъстоятелност, разноски не следва да се присъждат за въззивното производство. Водим от гореизложеното, съдът