Решение № 3870 от 22.12.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 667/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Административното дело е образувано по жалба на „ МИП Трейдинг “ ООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], ет.1, представлявано от управителя М. И. Г., подадена срещу Решение № РД-02-16-855/15.07.2025г. на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) за налагане на финансова корекция в размер на 181 449, 49 лв., представляващи 100% от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01 с бенефициер „МИП Трейдинг“ ООД.

Моли се обжалваното решение да бъде прогласено за нищожно, алтернативно – да бъде отменено като незаконосъобразно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, както и поради липса на мотиви. Доводите за нищожност са свързани с липсата на номер и дата на решението, които са съществени негови реквизити. Като съществени нарушения на административнопроизводствените правила се сочат подаване на сигнала от дирекция АФКОС на МВР след изтичане на сроковете за мониторинг, и след като проектът е успешно реализиран и одобрен от административния орган. Възразява се и против липсата на мотиви и обосновка относно неспазването на принципите на ефикасност и ефективност поотделно, с което е била възпрепятствана възможността на дружеството за изложи аргументи и организира защитата си. Твърди се, че целта на проекта е изпълнена в цялост, и обратното твърдение на АО е необосновано и недоказано. Двете дейности по проектното предложение са изцяло реализирани – придобити са ДМА като актив на дружеството и са използвани за реализация на проекта, всички заложени в плана трудови правоотношения са налични през срока на изпълнение на проекта.

Излага се, че АО не е извършил необходимите процесуални действия за изясняване на спора от фактическа страна, не са установени по безспорен начин обстоятелствата, свързани с извършените на място проверки – посочено е, че сървърът не позволява външно да бъдат визуализирани данни за активност, а не че той е неактивен, като последното не е доказано. Няма причинно-следствена и логическа връзка между моментна невъзможност да бъде достъпен създаденият интернет сайт извън срока за устойчивост и заключението на административния орган, че съответно проектът не е изпълнен и са налични основания за налагане на финансова корекция в пълен размер. Липсата на задълбочен и конкретен анализ на отделни факти в тяхната индивидуалност и взаимовръзка представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи, че неточно е посочен номерът на АДБФП на стр.6 от решението. Предприемаческата идея по проекта е информационна услуга и приобщаването на разпоредби относно туроператорска и/или туристическа агентска дейност на дружество е неправилно и противоречи както на законовите норми, така и на целта на закона. Конфигурирането на маршрути е отделна дейност, като всички дейности за които законът предвижда специален режим, се извършват от партньори въз основа на сключени договори. Твърди, че дружеството не извършва посредничество по ЗТ, като други лица със съответните лицензи и регистрации осъществяват посредничеството. Незаконосъобразни и неоснователни са твърденията в решението, че дружеството не е изпълнило свои задължения по отношение на екипа и устойчивата заетост, доколкото задължителният период за запазване на заетостта за почва да тече от датата на приключване на проекта, а не от датата на окончателното плащане. АДБФП е сключен на 11.09.2019г., същият е със срок 18 месеца, приключил е на 11.03.2021г., и 6-месечния срок е до 11.09.2021г. Неспазването на срока води до ФК в размер на 25%, а не на 100%. Нарушени са принципите на чл.7 и чл.9 от АПК, не е съобразена пандемията от Ковид-19.

По отношение нарушенията на материалния закон в жалбата се сочи, че не са обосновани правни изводи относно засягането на най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите, както и по отношение на степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Не е обследвана и не е посочена степента, в която са постигнати целите по проекта, за да се установи и мотивира необходимостта от налагане на финансова корекция или на конкретния й размер. Не е посочено извършеното от дружеството нарушение. Размерът на ФК не е обоснован, липсва цялостно неизпълнение, оттам и основание за налагане на ФК.

Относно противоречието с целта на закона оспорващият сочи, че УО е упражнил произволно възможността за налагане на финансова корекция, без да отчита действителни факти и приложимата нормативна уредба, както и в недопустим размер. Твърди необоснованост на решението поради липса на мотиви, като и че същото противоречи на основните принципи на съразмерност и на справедливост, заложени в чл.5, §4 от Договора за ЕС, в контекста и относно преценката дали предприетата мярка е оправдана и съответна на конкретните цели.

Моли да се отмени изцяло решението, алтернативно да се коригира размера на наложената финансова корекция, претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен адвокат моли да се отмени изцяло решението на УО на ОПИК за налагане на финансова корекция, представляваща 100 % финансова подкрепа със средствата от ЕСИФ. Поддържа възраженията си, че актът е нищожен, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. В случай, че не се приемат изложените аргументи и не се отмени решението, моли да се коригира размера на наложената финансова корекция, иска присъждане на направените в хода на производството разноски по представен списък. В постъпила в срок писмена защита допълнително твърди, че проверката на АФКОС е започнала на 18.12.2024г., а заповедта за извършването й е от 19.12.2024г., с оглед на което същата е извършена без надлежно основание.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба чрез пълномощник излага твърдения за неоснователност на жалбата, моли същата да се отхвърли и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ответната страна.

Административен съд Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на делото е Решение № РД-02-16-855/15.07.2025г. (л.16) на Ръководителя на УО на ОПИК, с което е определена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.024-1415-C01 с бенефициер „МИП Трейдинг“ ООД с [ЕИК] в размер на 181 449, 49 лв., представляващи 100% от цялата предоставена финансова подкрепа от ЕСИФ по административния договор. Номерът и датата на решението са изписани на самото него.

В решението се сочи, че УО администрира сигнал за нередност с вх. № 24-00-4/22.01.2025г., свързан с изпълнението на договор № BG16RFOP002-2.024-1415-C01. Сигналът е постъпил от дирекция АФКОС на МВР и е регистриран в регистъра на сигналите за нередности на УО на ОПИК и в ИСУН 2020 под номер 1075. Описан е сигнала, както и че е постъпил в АФКОС от ДАНС. АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01 е сключен на 11.09.2019г. с „МИП Трейдинг“ ООД, което съгласно предмета и задълженията по сключения административен договор, е следвало срещу финансовата подкрепа от ОПИК да създаде интернет страница и да започне да предоставя услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет. В решението е описана изискана информация от Министерството на туризма и НАП, както и получените отговори от тези институции.

Органът е посочил, че във Формуляра за кандидатстване към АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-С01, бенефициентът „МИП Трейдинг“ ООД е предвидил като основна своя задача за изпълнението на проекта да създаде интернет страница и да започне да предоставя услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет, което от своя страна (като обща цел), да повлияе върху конкурентоспособността на компаниите в ИТ сектора, като ги стимулира да търсят възможности за разработване на продукти с висока добавена стойност и пазарна жизнеспособност. Бенефициерът е предвидил и следната специфична цел на проектното си предложение: „Създаване на услуга, работеща с разнообразен тип компютърни устройства (настолни и мобилни) посредством интернет връзка и уеб базирана платформа“.

За да бъде одобрена проектната идея и за да бъде получено финансиране, бенефициерът „МИП Трейдинг“ ООД е обосновал, че проектното предложение ще осигури „изпреварващо технологично ниво на дружеството и ще повиши конкурентоспособността чрез прилагане на собствено ноу-хау по извършване на операциите по търсене на данни, придобиване и внедряване на високопроизводително оборудване“.

На основание чл.37, ал.4 от ЗУСЕФСУ, одобреният проект и документите по чл.26, ал.1 в частта, определяща условията за изпълнение, са неразделна част от договора.

В решението било посочено, че съгласно чл.1 от Общите условия към АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01 (л.112): „1.1. Бенефициентът е длъжен да изпълни проекта, съобразно описанието, съдържащо се в Приложение 1, и с оглед изпълнение на предвидените в него цели. Бенефициентът се задължава да спазва условията и изискванията, произтичащи от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и приложенията към него. 1.2. Бенефициентът трябва да изпълни проекта с грижата на добър стопанин, при спазване на принципите за добро финансово управление (икономичност, ефикасност и ефективност); публичност и прозрачност; свободна и лоялна конкуренция, в съответствие с най-добрите практики в съответната област и с настоящия договор. За тази цел Бенефициентът трябва да осигури необходимия административен, финансов и оперативен капацитет за пълното и точно изпълнение на проекта, и предвидени в описанието, съдържащо се в Приложение I.“ От дирекция АФКОС и ДАНС била извършена съвместна проверка на адреса на дружеството в гр. Плевен на 18-20 декември 2024г. При административната проверка било установено, че интернет платформата [интернет адрес] не работи, с което бенефициерът не е изпълнил чл.1 от Общите условия по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01 и не е спазил изискванията на Условията за изпълнение но процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“, които съгласно чл.37, ал.4 от ЗУСЕФСУ също са неразделна част от административния договор.

На тази внезапна проверка на място проверяващите екипи установили, че „модула за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет, а като алтернативни варианти – с влак или с автобус“, не работи (потвърдено и от присъствалия представител на бенефициера), което от една страна показало, че целта на одобреното проектно предложение не е постигната, а от друга – че бенефициерът не е изпълнил клаузите на сключения АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01.

В решението било изложено, че видно от получената официална информация от заместник-министъра на туризма, при направената справка от държавния орган в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, част от Националния туристически регистър (НТР), не са установени вписани данни за дружество с търговско наименование „МИП Трейдинг“ ООД с [ЕИК]. В допълнение, извършената справка в деловодната система на Министерство на туризма е показала също, че от страна на „МИП Трейдинг“ ООД не е постъпвало заявление за регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност, т.е. не е налице и „висящо“ регистрационно производство за това юридическо лице.

АО цитирал §1, т.61 и 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма, както и чл.61, ал.1 и ал.2 от същия закон, като направил извод, че дейността, за която дружеството „МИП Трейдинг“ ООД е получило безвъзмездно публично финансиране от 181 449, 49 лв. (предоставяне услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет) не е преминала през задължителния регистрационен режим на лицето, което е следвало да я извършва, което я прави неправомерна от гледна точка на националното и европейското законодателство. Отчитайки естеството на финансираната дейност, което се изразява в създаване на интернет страница и предоставяне на услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, то очевидно същата попада в обхвата на понятието туристическа агентска дейност по смисъла на §1, т.61 от ДР на Закона за туризма, което е посочено и от министерството на туризма в полученото писмо с рег.№ 26-У-102-1/01.04.2025г.

В решението било посочено още, че към датата на приключването на изпълнението на проекта по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01 (окончателно плащане извършено на 18.01.2022г.), в дружеството са били наети на трудов договор само две лица – съответно на длъжност „техник компютърни системи“ и „специалист координатор информационни технологии“, докато във Формуляра за кандидатстване, в т.10 „Екип“, при кандидатстването си дружеството „МИП Трейдинг“ ООД е заявило, че ще осигури „устойчива заетост“ на 3 (три) лица:

• Н. Б. П. на длъжност „Системен интегратор (предприемач)“;

• В. Д. Д. на длъжност „Програмист“ и - едно лице с трайни увреждания на длъжност „Техник“.

На основание Приложение Л към Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“ (утвърдена със Заповед № РД-16-769/20.06.2018г.), „За целите на процедурата, под „устойчива заетост“ се има предвид осигуряване на заетост (работни места) за период от 6 месеца след приключване на проекта при запазване на условията (длъжност, часова заетост, размер на възнаграждение, наемане на трудов договор и др.), приложими към екипа на кандидата съгласно т.14.2 от Условията за кандидатстване“.

УО приел, че за това свое заявяване за осигуряване на устойчива заетост на три лица от екипа по проекта, кандидатът „МИП Трейдинг“ ООД е получил 6 точки и от двамата оценители на етап „Техническа и финансова оценка“ при оценката по критерий 1.6. „Устойчива заетост в резултат от реализацията на предприемаческата идея“, като по този начин общо проектното предложение е било оценено с 82 точки. Видно от системата REGIX обаче, след приключването на проекта (окончателно плащане 18.01.2022г.), в дружеството „МИП Трейдинг“ ООД са били наети на трудов договор не три, а две лица (Б. А. Г. на длъжност „Техник компютърни системи“ и Н. Б. П. на длъжност „Специалист координатор информационни технологии“), за което предвидените точки по критерий 1.6. „Устойчива заетост в резултат от реализацията на предприемаческата идея“ са 4 т., като по този начин крайната оценка на проект № BG16RFOP002-2.024-1415 би била 80 т., а не получените 82 т. Посочено било, че съгласно публикуваните списъци с одобрените кандидати, които са били предложени да бъдат финансирани по процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“ (на интернет адрес https: //opic-bg/procedure/bg16rfop002-2024-nasrchavane-na-predpriemachestvoto), прагът за финансиране по процедурата е бил точно 82 точки, което означава, че ако „МИП Трейдинг“ ООД е било оценено за реално осигурената от него устойчива заетост на две лица (с полагащите се 4 т.), то въпросното дружество изобщо не би било финансирано, като поради тази причина предоставената за него безвъзмездна финансова помощ от ОПИК в размер на 181 449, 49 лв. се явява и неправомерно получена.

В решението било посочено, че на основание чл.4, ал.1 от ЗУСЕФСУ, безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл.3, ал.2, и при условията, определени в тях. УО направил извод, че предвид установеното, с безвъзмездната финансова помощ по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01 не са постигнати целите на проектното предложение (да бъде разработена и предоставяна услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет) и не са постигнати целите на процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“ и на програмата ОПИК, сред които са – създаване и развитие на нови предприятия в областта на предприемачеството и осигуряване на устойчива заетост.

В оспореното решение било прието, че след приключване на изпълнението на проекта:

1. от бенефициера не се предоставя услугата по конфигуриране на маршрути;

2. интернет платформата [интернет адрес] не работи;

3. „МИП Трейдинг“ ООД не е регистрирано в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти;

4. не е осигурена предвидената устойчива заетост на три лица.

В тази връзка и по аргумент от разпоредбата на чл.4, ал.1 на ЗУСЕФСУ УО посочил, че финансовата подкрепа за проекти, непостигащи предварително определените цели, не следва да бъде предоставяна, респ. следва да бъде обратно възстановена от бенефициера в случай, че вече е получена.

Цитирано било основанието по чл.4, §8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, съгласно който държавите членки са длъжни да спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл.33 от Финансовия регламент.

Издателят на оспорения акт посочил, че на основание чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ във вр. с §70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ (в редакцията му към ДВ, бр.51 от 2022г., в сила от 01.07.2022г.), финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл.33, чл.36, параграф 1 и чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

Анализирано било съдържанието на чл.33, §1 от Регламент (ЕС) 2018/1046, съгласно който изпълнението на бюджета се извършва в съответствие с принципа на добро финансово управление, като се спазват следните принципи: принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.

УО посочил, че съгласно чл.1.2. от Общите условия към АДБФП BG16RFOP002-2.024-1415-C01, бенефициентът трябва да изпълни проекта с грижата на добър стопанин, при спазване на принципите за добро финансово управление (икономичност, ефикасност и ефективност) и др., в съответствие с най-добрите практики в съответната област и с настоящия договор.

УО приел в решението, че като е получил и разходвал безвъзмездната финансова помощ, предоставена му по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01, без да е изпълнил предвиденото в одобреното проектно предложение и без да е постигнал целите на проекта, процедурата и програмата, „МИП Трейдинг“ ООД е извършил разход в противоречие с принципа на добро финансово управление и по-конкретно с принципите на ефикасност и ефективност по чл.33, §1, б.б) и б.в) от Регламент (ЕС) 2018/1046, тъй като:

1. съотношението между постигнатите цели и използваните ресурси е нулево, защото целите са напълно непостигнати (нарушен е принципа на ефикасност);

2. степента, в която са постигнати целите посредством предприетите дейности е нулева, защото целите са напълно непостигнати (нарушен е принципа на ефективност).

Посочено било, че чрез описаното по-горе, икономическият оператор „МИП Трейдинг“ ООД е извършил нарушение на правото на ЕС и по-конкретно на чл.33, §1, б.б) и в) от Регламент (ЕС) 2018/1046, което притежава задължителните елементи на понятието за нередност, дефинирано в §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ и съответно представлява фактическо основание за определяне на финансова корекция по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-С01 на основание чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ.

В мотивите си органът посочил, че процентните показатели за финансова корекция за нарушение по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ са определени в т.2 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (обн. ДВ, бр.27 от 31.03.2017г., посл. изм. и доп. ДВ, бр.59 от 12.07.2024г.), за което нормативният акт предвижда финансова корекция в размер на 100 на сто, като в съответствие с принципа на пропорционалност, размерът на финансовата корекция може да бъде намален на 25, 10, 5 или 2 на сто, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системното нарушение не оправдава определяне на по-висок размер.

УО приел, че за да се определи финансовото влияние на нарушението и процентният показател на корекцията, в условията на настоящия случай е взето предвид, че бенефициентът не е спазил разпоредбата на чл.33, §1, б.б) и в) от Регламент (ЕС) 2018/1046, като е засегнал в пълна степен аспектите на проявление на принципа на доброто финансово управление – ефикасност и ефективност, което обосновава прилагането на максималния размер финансова корекция и процентния показател на корекцията следва да бъде определен на 100 на сто върху всички допустими и възстановени от УО разходи по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01, тъй като от нарушението са засегнати всички разходи по договора, които са възстановени на бенефициента от ОПИК.

В решението било посочено, че на основание чл.5, ал.1 и ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В този случай, изчисляването на финансовата корекция се извършва, като процентният показател, посочен в приложения № 1 и 2, се отнася към сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициента за възстановяване. В тази връзка и като били взети предвид стойностите на горепосочените показатели, финансовата корекция за установеното нарушение на чл.33, §1, б.б) и б.в) от Регламент (ЕС) 2018/1046, извършено при изпълнението на ДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01, била изчислена на 181 449, 49 лв.

В решението били описани изпратеното уведомление до дружеството и отговора на същото, като били изложени мотиви за неоснователността на направените възражения. Посочено било, че самоцелното закупуване на активи, било то и заприходени в патримониума на дружеството, наемането на офис и наемането на персонал, не означава и не гарантира постигане на целите, заложени в проектното предложение. Заложените в бюджета на проекта разходи и предвидените за закупуване активи са само онова необходимо средство, с което бенефициерът трябва да разполага в материален аспект, за да постигане целта на проектното предложение и на процедурата в цялост, което не го освобождава от отговорността да продължи да изпълнява проектната си идея, така както я е описал във Формуляра за кандидатстване, и след приключването на проекта. Между акта по придобиване на ДМА/ДНА и постигането на целите на проектното предложение не съществува задължителен знак за равенство, тъй като икономическият оператор получил помощта от ЕСИФ, може да закупи съответните активи и да извърши съответните разходи, но когато същите не се използват по предназначение, целите на проекта и процедурата остават все така неизпълнени. Посочено било, че не са представени доказателства, че действително е налице реализирана предприемаческа идея и функционираща услуга. Въпреки предоставената му възможност, бенефициерът не е представил доказателства, от които да е видно че услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа, действително работи и действително се предлага на клиенти, за да бъде отхвърлено съмнението за извършено нарушение на разпоредбата на чл.33, §1, б.б) и в) от Регламент (ЕС) 2018/1046. При проверката на място от ДАНС и АФКОС сървърът закупен със средства от ОПИК не е бил активен, а модулът, през който би трябвало да се закупуват самолетни билети по калкулиран маршрут в сайта [интернет адрес] (също финансиран със средства по договор № BG16RFOP002-2.024-1415-C01), не работи. По отношение на размера на ФК допълнително било посочено, че бенефициентът не е спазил разпоредбата на чл.33, §1, б.б) и в) от Регламент (ЕС) 2018/1046, като е засегнал в пълна степен аспектите на проявление на принципа на доброто финансово управление – ефикасност и ефективност. Поради липсата на каквито и да било доказателства за реализирането на предприемаческата идея – „услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет“, освен писмените твърдения на самия бенефициент, че тя работи (опровергано при проверката на място от АФКОС и ДАНС), УО не е намерил основание за прилагането на по-нисък процентен показател. Що се касае до обема на засегнатите от нарушението разходи – всички от предвидените в бюджета на проекта разходи са били предназначени за създаването и реализирането на услугата по конфигуриране на маршрути, което идентифицирало като засегнати от нарушението всички разходи по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-С01. Финансовата корекция била определена и наложена в размер на 100 % от изплатените средства от ЕСИФ – 181 449, 49 лв.

От другите събрани доказателства се установява следното:

„МИП Трейдинг“ ООД е бенефициер по административен договор № BG16RFOP002-2.024-1415-C01 (л.102-121). Част от същия са и проектното предложение на дружеството – „Насърчаване на предприемачеството в МИП Трейдинг ООД“ (л.83-100), Условия за кандидатстване с проектни предложение за предоставяне на БФП по ОПИК, процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“ (л.122-151), част от която е и приложение Ж – Критерии и методология за оценка на проектни предложения по ОПИК (л.152-173). В същите документи са налице посочените в решението изисквания към проектните предложения.

Въз основа на административния договор на бенефициера била изплатена сумата 181 449, 49 лв., видно от документите за междинно и окончателно плащане (л.196-200). Изплатените суми са еднакви по размер с тези, посочени и в заповедите, с които се одобрява верификация (л.222). Видно от същите заповеди, по искането за окончателно плащане е отказана верификация на сума 1878, 05 лева БФП, поради което верифицираната сума е общо 181 449, 49 лв., която е равна на изплатената.

До УО било изпратено писмо с изх.№ 817600-68 от 17.01.2025г. ведно със заключителен доклад от дирекция АФКОС при МВР (л.54-67). В доклада бил посочено, че е получен сигнал от ДАНС във връзка с изпълнението на сключения от дружеството административен договор. Описана е извършена проверка на място, като се сочи следното:

В периода 18-20.12.2024г. екип на дирекция АФКОС, ведно с представител на ТДНС – Плевен, извършил проверка на място, като посетил местоизпълнението на дейностите по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1415-C01, а именно гр. Плевен, [жк], [жк], офис 2 и 3.

На място проверяващите намерили сграда, на която входа за достъп до горепосоченият офис бил заключен. При оглед на сградата не се установила визуализационна табела, от която да е видно, че се изпълнява проект финансиран със средствата на ОПИК 2014-2020г. Около 13: 34 ч. бил набран [тел. номер], на който според информацията в ИСУН 2020 следва да отговаря лицето за контакт от бенефициента – г-жа М. Г.. Бил проведен разговор с мъж, който не се представил, но заявил, че на този телефонен номер не отговаря лице с такива имена. Около 14: 00 ч. била осъществена среща с г-н Б. Ц., който заявил, че офиса в който се помещава дружеството „МИП Трейдинг“ ООД се отдава под наем от дружеството „Г. инвест“ ООД, на което той е негов собственик. Малко по-късно на място пристигнала г-жа Д. Ц., съпруга на г-н Ц.. Същите отворили заключената врата към офис № 2 и 3, като проверяващия екип, без да влиза в помещението огледал офиса през отворената врата. Било установено наличието на офис бюра, офис столове, но визуално, доколкото е могло да се огледа помещението без да се влиза вътре, не било установено наличието на офис техника. На самата врата на офиса имало постер (разпечатан на лист хартия А 4) от който е видно, че се изпълнява проект, финансиран със средствата на ОПИК 2014-2020г. На вратата на помещението се намирал лист хартия с разпечатан на нея телефон за контакт с представител на бенефициента, г-жа Н. П. – 0888216950. В телефонен разговор с г-жа П., същата заявила, че се намира извън гр. Плевен и след 19: 00 ч. вечерта на 18.12.2024г. или на другия ден може да пристигне в гр. Плевен, за да окаже необходимото съдействие за проверката. Със същата било уговорено да се осъществи среща на 19.12.202 г. в 09: 00 ч. на адреса по местоизпълнение на проекта в гр. Плевен. При проверката с протокол били взети обяснения от г-жа Д. Ц., която заявила, че в момента е служител на „МИП Трейдинг“ ООД.

На 19.12.2024г. в 09: 00 ч. проверяващият екип посетил адреса по местоизпълнение в гр. Плевен, където се срещнал с г-жа Н. П. и г-жа Д. Ц.. На входа на сградата вече бил поставен визуализационен плакат. Г-жа П. оказала пълно съдействие на проверяващият екип, като предоставила за запознаване цялата документация по проекта, както и закупените по проекта активи. На място били установени три броя лаптопи, марка Dell, както и сървър, поставен в сървърен шкаф. На тях имало поставени визуализационни стикери, от които е видно, че са закупени със средствата на ОПИК 2014-2020г. Г-жа П. заявила, че към момента не може да демонстрира от колко време сървъра е активен, но по-късно ще може да изпрати скрийншот на активността на същия. Същата била помолена да демонстрира на проверяващите функционалността и работата на създадения по проекта уебсайт „[интернет адрес]“. При демонстрацията било установено, че модула, през който може да се закупи самолетен билет по калкулиран маршрут, не работи. Тя не дала обяснение защо и от кога не работи, като предположила, че най-вероятно не е бил платен лиценза. При проверката на място били взети обяснения от г-жа П., за което бил изготвен протокол.

За нуждите на проверката, било уговорено с представителя на бенефициера в срок до 08.01.2025г. да предостави на екипа допълнително документи и информация. За извършените действия по време на проверката на място бил изготвен протокол в два екземпляра, като един екземпляр бил предоставен на г-жа П.. С електронни писма рег. № 817600-26/13.01.2025г. (л.64) бенефициерът предоставил допълнително документи и информация от значение за административната проверка. За целите на административната проверка била направена справка в системата RegiX за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател в системата.

Проверяващите направили извод, че при извършената съвместна проверка на място в периода 18-20.12.2024г. по местоизпълнението на дейностите по горепосочения АДБФП в гр. Плевен било установено, че модула за конфигуриране на маршрути при пътувалия със самолет, а като алтернативни варианти – и с влак или автобус, чрез специализирания софтуер, разположен на онлайн платформата, не работи. В дадените допълнителни обяснения г-жа П. заявила, че имат намерение да разработят нов софтуер и да допълнят стария с възможностите на изкуствения интелект, защото старата технология вече не се подържа технически от доставчиците им, което е и причината един от модулите да не е активен в момента. В доклада било посочено, че създаването на Информационна услуга за конфигуриране на маршрути (ИУКМ) е основна цел на проекта, като същата следва да остане работеща и потребителите да получават достъп до ИУКМ, чрез създадената интернет страница.

Към доклада били приложени посочените в него приложения.

В обясненията си (л.60-62) Н. П., съсобственик на „МИП Трейдинг“ ООД посочила, че достъпът до сайта е безплатен, но за ползване на останалите услуги се изисква абонамент и заплащане.

От РУО били изпратени писма до НАП (л.68) и до Министерството на туризма (л.72), с искания за информация. От НАП бил получен отговор (л.70), в който било посочено, че дружеството е подало ГДД, като се сочат сумите по тях, както и че е декларирало извършени 148 доставки /продажби/ от 01.09.2019г. до 31.01.2025г. От МТ бил получен отговор (л.73), че в случай, че търговец извършва посредничество при продажби на авиационен превоз, то същият подлежи на регистрация за извършване на туристическа агентска дейност.

До „СУПЕРХОСТИНГ.БГ“ ЕООД било изпратено писмо (л.75), с което била поискана информация за създаването на сайта „[интернет адрес]“ и достъпите до него. В отговор било получено писмо от 14.04.2025г. (л.76), в което се сочи, че този домейн е заявен на 04.02.2021г. и е регистриран от „МИП Трейдинг“ ООД, за същия се заплаща периодично, като фактурите са издадени на името на това дружество. Описва се, че от 16.10.2023г. до 21.03.2025г. достъп е бил осъществяван общо 25 пъти от четири интернет адреса (индивидуализирани).

От списък с предложените за финансиране проектни предложения по процедурата (л.80) е видно, че минималният брой точки на одобрените проекти е 82.

От копие на търсене (л.82) е видно, че интернет сайта „[интернет адрес]“ не е достъпен.

С уведомление от 19.05.2025г. (л.32), бенефициерът бил информиран за констатираната нередност, като му бил предоставен 14-дневен срок за представяне на възражение относно основателността и размера на предложената ФК, както и да приложи доказателства в подкрепа на твърденията си.

Дружеството подало възражение на 21.05.2025г. (л.28-31), в което посочило, че е изпълнена целта на проекта – подпомагане на предприемаческите идеи, като са наети персонал и помещение, закупени са ДМА, създадени са интернет страница и софтуерно интегриране с външни системи, визуализация на проекта. Оспорило е твърдението на УО за изискуема регистрация за туроператорска или туристическа агентска дейност. Посочило е за неоснователно приетото от проверяващите нефункциониране на модул с твърдения, че същото необосновано е приравнено на неизпълнение на проекта като цяло. Оспорен е и процентният размер на предложената ФК.

Административното производство приключило с издаване на оспореното в настоящото производство Решение № РД-02-16-855/15.07.2025г. на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (л.16).

В преписката е представен доклад от и.д. началник на отдел „Управление на риска, контрол и сигурност“ в ГД ЕФК до РУО (л.38-45), в който са изложени същите факти, както в решението, и се предлага да се наложи ФК на същите основания. Налице са и предходни доклади (л.46-53), в които се предлага започване на проверка по сигнала на АФКОС и продължаване на същата.

От справка от 04.08.2025г. (л.79) е видно, че към 04.08.2025г. в дружеството няма наети лица на трудови договори, и последният трудов договор е прекратен на 23.11.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149, ал.1 от АПК – оспореното решение е изпратено на „МИП Трейдинг“ ООД чрез ИСУН 2020 на 15.07.2025г., видно от представеното извлечение от ИСУН (л.25), а жалбата е регистрирана в Министерство на иновациите и растежа на 29.07.2025г. Подадена е от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) (ДВ, бр.51 от 2022г., в сила от 01.07.2022г.) заглавието на нормативния акт е изменено на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). В §70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ е посочено, че до приключването на програмите за програмен период 2014-2020г., съфинансирани от ЕСИФ, разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет и министърът на финансите следва да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕСИФ, като приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014-2020г. и същите ще се прилагат до приемането на актовете за програмен период 2021-2027г., доколкото не противоречат на този закон (арг. § 71 ЗИД на ЗУСЕСИФ, ДВ, бр.51 от 2022г.). Ето защо за настоящото съдебно производство, доколкото същото е с предмет административен акт, издаден по повод управлението на средствата от ЕСИФ по програма от програмен период 2014-2020г., се прилагат действащите до изменението с ДВ, бр.51 от 2022г. разпоредби на закона и относимите към него подзаконови нормативни актове.

Решението за налагане на ФК, издадено на основание чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, е постановено от компетентен орган.

Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация.

Съгласно чл.27, ал.1, т.2 от Устройствения правилник на МИР, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГД ЕФК) изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013, на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014-2020, на Програмата за конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021-2027г. и на Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027г. Следователно, на основание чл.9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, Министърът на иновациите и растежа, като ръководител на министерството, на основание чл.25, ал.1 от Закона за администрацията е ръководител на УО, и той е компетентният орган, който би следвало да е автор на административния акт, с който се налага финансова корекция.

Няма пречка обаче, видно от нормата на чл.9, ал.5, предл. последно от ЗУСЕФСУ, министърът да делегира своите правомощия на друго лице. Това е направено, съобразно приобщената негова заповед № РД-14-41/29.01.2025г. на л.26. Съгласно тази заповед, подписалият решението И. И. (главен директор на ГД ЕФК) е определена за ръководител на УО на ОПИК, като с т.1 от заповедта са й предоставени всички права по действащата нормативна уредба. Същата притежава валиден електронен подпис, с който е подписано решението, видно от представения документ на л.193, с оглед на което решението е постановено от компетентен орган.

По отношение на твърденията в жалбата за нищожност на решението поради липса на номер и дата на издаване, същите са явно неоснователни. Номерът и датата му са ясно видни на представеното на л.16 по делото заверено копие на решението.

Решението е издадено в задължителната по закон писмена форма – чл.59, ал.2 от АПК във вр. с чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Като фактическо основание за издаване на акта са посочени констатираните конкретни обстоятелства, възприети като нередност, а именно: не са постигнати целите на проектното предложение (да бъде разработена и предоставяна услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет) и не са постигнати целите на BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“ и на програмата ОПИК, сред които са – създаване и развитие на нови предприятия в областта на предприемачеството и осигуряване на устойчива заетост. Посочено е, че същото представлява засягане в пълна степен аспектите на проявление на принципите на добро финансово управление – ефикасност и ефективност по чл.33, §1, букви „б“ и „в“ от Регламент 2018/1046.

С решението си, УО на Програмата е приключил сигнал № 1075, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности на ОПИК, с налагане на финансова корекция на дружеството.

Дадена е и правна квалификация на нарушението: чл.70, ал.1, т.3 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чл.2, т.36 и чл.4 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, чл.33, §1, букви „б“ и „в“ от Регламент 2018/1046, т.2 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности.

Доколко тези фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на наложената финансова корекция е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на УО е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. От доказателствата по делото е видно, че това изискване на закона е спазено, като на дружеството е даден такъв срок и е дадена възможност за отговор, от която възможност дружеството се е възползвало. В решението са обсъдени възраженията на бенефициера, като мотивирано са приети за неоснователни и недоказани. Не е спазен изискуемият от чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ срок за издаване на решението, но в съдебната практика не съществува колебание, че посоченият срок е инструктивен и изтичането му не преклудира правото на УО да приложи финансова корекция за установената нередност. Поради това издаването на административния акт след 1-месечния срок по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ не представлява съществено процедурно нарушение, което да обосновава незаконосъобразност на акта.

Видно от изложеното, в хода на административното производство органът не е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила.

По съответствието с материалния закон съдът съобразява следното:

Съгласно чл.143 (1) от Регламент № 1303/2013 (чл.98 от Регламент № 1083/2006 с оглед на чл.152 (1) от Регламент № 1303/2013), държавите-членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл.122 (2) от Регламент № 1303/2013 (чл.70 (1) от Регламент № 1083/2006), държавите-членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми.

Така формулираното задължение на държавите-членки изисква доказването на нередността.

Дефиницията за нередност се съдържа в чл.2 (31) от Регламент (ЕС) 2021/1060 (съответно чл.2 (36) на Регламент № 1303/2013 и чл.2/7 на Регламент № 1083/2006), съгласно които „нередност“ означава всяко нарушение на приложимото право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в този бюджет.

Следователно при определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като „нередност“ следва да се вземат предвид три елемента от обективна страна: 1. доказано нарушение на разпоредба на съюзното право, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект (оператор); 2. нанасяне на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като се отчете неоправдан/неправомерен разход в общия бюджет или вероятност за настъпване на такава вреда; 3. причинна връзка между нарушението и вредата.

Безспорно „МИП Трейдинг“ ООД има качеството на икономически субект по смисъла на чл.2 (37) от Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Същото дружество е кандидатствало с проект, било е класирано и е сключило административния договор, като е получило и разходвало безвъзмездно финансиране от Европейските фондове.

Във връзка с това съдът отбелязва, че това качество на дружеството е видно от представения административен договор. Същото се явява участник в изпълнението на помощта от ЕСИФ. Видно от представените заповеди за верификация и документи за банкови преводи, дружеството е получило средства от ЕСИФ. След като е участник в изпълнението, на него може да бъде наложена ФК.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата подкрепа със средствата на ЕФСУ може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател е приел, че всяко от посочените в чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.

Върху органа лежи доказателствената тежест с оглед на чл.170, ал.1 от АПК, и за да се приеме за законосъобразен акта му по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, той трябва да докаже този елемент на фактическия състав на нередността – нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, което е свързано с неговото прилагане.

По отношение на спазването на материалния закон съдът съобразява следното:

В случая органът твърди, че е налице нарушение, засягащо норми от Регламенти 1303/2013 и 2018/1046, а именно нарушаване на принципите на ефикасност и ефективност по чл.4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Това нарушение, ако бъде доказано като осъществено, ще попадне в хипотезата на чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ – нередност, представляваща нарушаване на принципите по чл.4, §8, чл.7 и чл.8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Съгласно чл.72, ал.5 вр. с чл.70, ал.2 и ал.3 от ЗУСЕФСУ, нередностите се „посочват“ в акт на Министерския съвет.

Актът, който определя видовете нередности, е Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм., ДВ бр.59 от 12.07.2024г.), приета с ПМС №57 от 28.03.2017г., обн., ДВ, бр.27 от 31.03.2017г., в сила от 31.03.2017г., изм., бр.68 от 22.08.2017г., в сила от 22.08.2017г., изм. и доп., бр.67 от 23.08.2019г., в сила от 23.08.2019г., бр.19 от 06.03.2020г. (това е приложимата редакция с оглед на факта, че се касае за средства от ЕСИФ, последващите изменения и допълнения не са приложими в настоящия случай).

Точка 2 на Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата – в която хипотеза според решението попада констатираната нередност, сочи като причина за нередността: Нарушаване на принципите по чл.4, параграф 8, чл.7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Посочено е, че показателят на корекцията в проценти е 100 на сто; в съответствие с принципа на пропорционалност размерът на финансовата корекция може да бъде намален на 25, 10 или 5 на сто, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системното нарушение не оправдава определяне на по-висок размер.

В настоящия случай е наложена ФК в размер на 100 %.

Редът за налагане и извършване на финансови корекции е регламентиран в ЗУСЕФСУ и цитираната Наредба за посочване на нередности.

Следва да се установи налице ли е соченото от УО нарушение, и ако е налице – правилно ли е наложена финансова корекция в посочения размер.

По посоченото в решението нарушение съдът съобразява следното:

Нарушението е доказано. УО е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия съд.

Законовата регламентация (чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ) за контрол върху разходването на средства по административните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ включва механизъм за проверка за нарушаване на принципите, посочени в чл.33, §1 от Регламент 2018/1046 във вр. с чл.4, §8 от Регламент 1303/2013. Нарушаването на който и да било от посочените принципи представлява самостоятелно основание за определяне на финансова корекция.

Обстоятелствата, обосноваващи нередността по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ, следва да засягат: 1. използването на ресурсите за осъществяване на дейностите по проекта своевременно, в подходящото количество и качество и на най-добра цена (принцип на икономичност); 2. постигането на най-добро съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите (принцип за ефикасност), 3. степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности (принцип за ефективност). В настоящия случай от УО се твърди нарушаване на принципите на ефикасност и ефективност.

По отношение принципа на ефикасност, спазването му се преценява към момента на сключване на административния договор, с който се формулират целите, предлагат се конкретни дейности, насочени към постигането им, и се фиксира необходимия за това финансов ресурс. Описаният принцип ще бъде спазен тогава, когато е предоставена подкрепа за дейности, които са годни да изпълнят поставените цели, и това съотношение ресурс – цел е най-доброто измежду всички възможности.

Във връзка с това съдът отбелязва, че представената подкрепа за наем на помещение, закупуване на техника, в това число компютри и сървър, с които да се работи, и наемане на лица, които да работят със закупената техника, като се създаде интернет страница, в която е налице модул, който предоставя услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет, принципно изпълняват тази цел.

Въпреки че така описаните дейности принципно са годни да изпълнят поставените цели, принципът на ефикасност е нарушен. Въпреки че е създадена интернет страница, модулът на същата, чрез който следва да се извършва конфигуриране на маршрути, при направената проверка е недостъпен. Освен това, съгласно обясненията на съдружника в дружеството Н. П. (която като пълномощник е подписала административния договор), достъпът до сайта (интернет страницата) е безплатен, но за ползване на останалите услуги се изисква абонамент и плащане. Нито в административното производство, нито пред съда са представени доказателства за такива абонаменти и плащания за създадения по проекта продукт, респективно за реалното предоставяне на услугите, за които са отпуснати безвъзмездните средства. С оглед липсата на доказателства за създаването му и ефективното му използване срещу заплащане не може да се приеме, че е създаден посоченият в проекта на дружеството продукт, съответно че същият е годен да изпълни поставените цели. Следователно отпуснатите средства от ЕСИФ не са използвани ефикасно.

С оглед на изложеното, принципът на ефикасност е нарушен, както правилно е приел и УО.

Нарушен е също и принципът на ефективност. В действителност, ефективността е свързана със степента на постигане на целите по проекта. Ефективността не отчита разходите, а само постигането на целта, като тя се разглежда като степен на това постигане.

Правилен е изводът на РУО, че в случая целите на проектното предложение (да бъде разработена и предоставяна услуга за конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа н онлайн търсене в интернет) не са постигнати. Както бе посочено по-горе, модулът на интернет страницата не може да се зареди, още по-малко са налице доказателства, че за ползването на Информационна услуга за конфигуриране на маршрути (ИУКМ) са сключени договори и въз основа на същите са правени заявки за резервации към съответни превозвачи, агенции и пр. срещу заплащане. Видно от проектното предложение (л.96), „в година N след приключване на проекта ще може да реализира поне 75 постоянни потребителя, поне 900 месечни абонамента за достъп до ИУКМ на стойност 90000 лева. Очаква се в N+1 те да достигнат 1000 бр. на стойност 100000 лева, а в N+2 – 1500 абонаментни заявки на стойност 150000 лева, като кръгът от постоянни потребители ще се разширява“. В случая липсват доказателства както за разработване на такава ИУКМ (доколкото модулът на интернет страницата не се зарежда), така и за предоставянето на същата система срещу заплащане. Във връзка с последното съдът отбелязва, че въпреки предоставената възможност на дружеството същото да представи доказателства, не са представени доказателства за абонаменти за ИУКМ, още по-малко в размерите, посочени в проектното предложение и цитирани по-горе. От писмото на НАП е видно, че за целия период 01.09.2019г. до 31.01.2025г. дружеството е извършило 148 доставки (продажби), като липсват доказателства те да са в изпълнение на проекта, а съгласно проектното предложение само месечните абонаменти, продавани годишно след изпълнение на проекта, са съответно 900, 1000 и 1500 годишно.

Освен това, при внезапната проверка от АФКОС офис техниката не е била видима в офиса, на следващия ден от проверката в офиса вече е бил налице визуализационен плакат, налице са били три броя лаптопи и сървър, за който не е могло да се демонстрира, че е активен. Модулът, през който следва да може да се закупи самолетен билет, също не е работил. Следователно, въпреки че на следващия ден проверката вече не е била внезапна, от дружеството са „намерили“ само визуализационния плакет и са представили офис техниката, но липсват доказателства за активност на сървъра и на модула на интернет страницата, чрез който следва да може да се закупи самолетен билет по калкулиран маршрут, респективно не са представени доказателства, че услугата функционира.

С оглед на горното са правилни изводите на РУО за липса на реална дейност по проектното предложение, като целта на административния договор – създаване на интернет страница с модул, който да предоставя услуга за конфигуриране на маршрути със самолет или друг вид транспорт посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет, явно въобще не е постигната, след като такава услуга реално не се предоставя. Не са положени и усилия същата цел да бъде постигната. Налице е нарушаване на принципа на ефективност, доколкото изразходваните средства от ЕСИФ не са довели до създаване на работеща интернет страница с модул, който да предоставя услуга за конфигуриране на маршрути със самолет или друг вид транспорт, посредством онлайн платформа и онлайн търсене в интернет.

Съдът съобразява и следното по отношение на нарушението:

Неспазването на чл.4, §8 от Регламент 1303/2013 е основание за налагане на финансова корекция съгласно приложимата Наредба за посочване на нередности. Същата разпоредба гласи „Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, член 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент“. Такъв действащ финансов регламент е Регламент 2018/1046. Доказаното нарушение правилно е подведено под хипотезата на т.2 от Приложение №2 към Наредбата, която хипотеза насочва именно към него.

Елемент на фактическия състав на нередността е нанасянето или възможността от нанасяне на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Допуснатото от дружеството нарушение е на чл.4, §8 от Регламент 1303/2013 вр. с чл.33, чл.36, § 1 и чл.61 от Финансовия регламент 2018/1046. Естеството на нарушението е такова, че е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици. С оглед на това и в съответствие с чл.72, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗУСЕСИФ размерът на финансовата корекция се определя чрез процентен показател, установен в Наредбата за посочване на нередности. Нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване наличието само на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Нарушението на правото на Съюза, което е довело до нарушаване на принципите на ефикасност и ефективност, винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Ако дружеството беше спазило изискването на правото на ЕС и беше изпълнило заложената цел, средствата на съюза биха били изразходвани законосъобразно. В случая заложената цел не е постигната, като средствата от ЕСИФ са изразходвани, без да дадат целения по проекта ефект.

По отношение на определяне на конкретния размер на ФК съдът съобразява следното:

Неоснователно е възражението на оспорващия, че в решението липсват мотиви относно размера на ФК. Посочено е, че за нарушение по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСФУ се прилага т.2 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, като се прилага пропорционалният метод. Посочено е, че всички разходи са засегнати в пълна степен от нарушението на принципа на добро финансово управление, и липсват доказателства за реализирането и функционирането на предприемаческата идея, съответно че целите на проекта не са изпълнени в цялост. Според настоящия съд, тези мотиви относно размера на ФК са обосновани. Видно от изложеното по-горе относно нарушението, не се забелязва дружеството да е имало намерение да изпълни целта на административния договор, доколкото не са направени никакви усилия в тази насока, нито са представени доказателства за функционирането на сайта и оттам за изпълнение на целите на проекта – дори частично. Определянето на по-нисък размер на ФК (за което няма и основания) би означавало да се одобри подобен начин на нецелево изразходване на европейските средства, което е в разрез с правото на ЕС и посочените норми от Регламенти 1303/2013 и 2018/1046.

В оспорения административен акт законосъобразно е определена и основата, върху която се изчислява финансовата корекция – като процент от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ. Това е така, тъй като съгласно чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове чрез извършване на финансови корекции. Според чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Изменението на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ (ДВ, бр.85/24.10.2017г.), предвиждащо за средства от ЕСИФ да се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране, е приложимо към конкретния спор, предвид датата на издаване на административния акт. В случая правилно ФК е наложена върху целия размер на средствата от ЕСИФ, в които влиза и националното съфинансиране.

По отношение на останалите мотиви, изложени в решенето, съдът съобразява следното:

Посочените от РУО изисквания и оттам – нарушения на норми от Закона за туризма са неотносими в производството по налагане на ФК по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ в редакцията преди ДВ, бр.51 от 2022г., в сила от 1.07.2022г., разходите се считат за допустими, ако са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Тази норма е приложима при верификацията на разходите. Доколкото в случая липсва възобновяване на административното производство по искането за плащане, и липсва акт по чл.99 и сл. АПК, с който се отменя верификацията на средствата, които са изплатени на дружеството, изложените твърдения са неотносими към налагането на ФК. За пълнота съдът отбелязва, че с оглед на факта, че дружеството реално не предлага услугата по конфигуриране на маршрути за пътуване със самолет или друг транспорт, резервации, посредничество и пр., не му е необходима регистрация по ЗТ. Такава регистрация е необходима само ако същото дружество реално предлага такива услуги, а при липса на предлагането им (както в случая) регистрация не е необходима. Ако същото дружество реално предлага такива услуги без регистрация, това би било правно основание за отказ от верификация, но не и за налагане на ФК поради нарушаване принципите за ефикасност и ефективност.

По същия начин неотносими в производството по налагане на ФК по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ са изложените мотиви относно класирането на кандидатите в процедурата. Фактът, че назначените в дружеството лица не са останали назначени в периода на устойчивост (който факт е и спорен между страните) може да бъде съобразяван в производство по чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, когато се твърди нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл.71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. В случая такива твърдения в решението не са налице, ФК е наложена за нарушение на чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ. Липсва и възобновяване на производството по чл.26 и сл. ЗУСЕФСУ, респективно извършване на ново класиране, поради което съдът не следва да обсъжда колко точки би получило проектното предложение на дружеството при определени хипотези и дали би се класирало между одобрените кандидати.

Въпреки излагането на тези неотносими мотиви в решението, съдът приема, че липсва нарушение, което да обуслови незаконосъобразност на процесното решение, доколкото са изложени и относими мотиви – фактически и правни основания по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ.

Решението е издадено и в съответствие с целта на закона, доколкото при допусната нередност следва да се наложи ФК и да се възстанови допуснатата вреда в бюджета.

По отношение на останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Подаването на сигнала до УО няколко дни след изтичане срока за мониторинг, не препятства извършването на проверка и налагането на ФК, още повече че проверката е извършена в този срок. РУО е ограничен от изискванията за давност съгласно чл.3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Същата е четиригодишна от извършването на нарушението, а при продължаващи нарушения – от прекратяването им. Доколкото нарушаването на принципите на ефикасност и ефективност чрез непостигане на целите на проекта представлява продължаващо нарушение, за което няма данни да е прекратено, давността още не е започнала да тече. ФК по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ се налага след приключване на проекта, а не преди това, с оглед на което решението за налагане на ФК не може да бъде съобразявано с технически отчет, финансов отчет и искането за окончателно плащане. Не е необходимо да са изложени мотиви и обосновка относно неспазването на всеки от съответните принципи поотделно, доколкото и двата принципа се отнасят до постигането на целите, и с оглед на факта, че посочените в проекта цели въобще не са постигнати, са изложени обосновани мотиви в тази насока за нарушаване и на двата принципа.

Фактът, че сървърът не позволява външно да бъдат визуализирани данни за активност означава, че липсват доказателства, че той е активен, поради което правилно е прието, че същият е неактивен. ФК не е наложена по причина, че е налице моментна невъзможност да бъде достъпен модулът на създадения интернет сайт извън срока за устойчивост, а по причина, че целта на проекта не е постигната (за което по-горе са изложени мотиви). Не отговаря на доказателствата по делото оплакването в жалбата, че в решението не са изложени мотиви относно възражението на дружеството – такива са изложени (л.21-23 от делото, л.11-13 от решението), като УО е обсъдил възраженията на бенефициера и е изложил обосновани мотиви защо не ги приема за основателни. УО е извел ясни правни изводи и заключения, провел е цялостно, задълбочено и пълно обследване на фактите, и не е обосновал своето решение с индикации по единични въпроси. Допуснатата техническа грешка на стр.6 от решението – неточно посочване на номера на АДБФП не е от такъв характер, че да доведе до незаконосъобразност. Същата не се е отразила на волята на РУО, като на същата страница (както и в цялата останала част) на решението е посочен и правилният номер на АДБФП.

Неспазване на срока на устойчивост е нарушение по чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ, на каквото основание не е издадено процесното решение за налагане на ФК, поради което не следва да се обсъжда както налице ли е устойчивата заетост на три лица за периода на изпълнение на проекта и след това, така и въпроса за намаляване на размера на ФК на това основание. Неоснователно (макар и неотносимо) е възражението във връзка с наетите по проекта лица, че датата на приключване на проекта е 11.03.2021г. и от тази дата тече срока за устойчивост. На 11.03.2021г. е приключило изпълнението на проекта, докато целият проект приключва на датата на извършване на окончателното плащане по него – съгласно чл.1.9., т.“в“ от Общите условия към процесния АДБФП. Обратната теза – ако проектът приключва с изтичане срока на изпълнението му, би означавала след този срок страните да нямат задължения една към друга, съответно да няма основание за разглеждане и проверка на окончателния технически отчет, респективно за верифициране на средствата и плащане по него.

Не са нарушени принципите на чл.7 и чл.9 от АПК при издаване на оспорения акт. РУО е събрал всички необходими и относими доказателства, и е предоставил възможност на дружеството също да представи такива. От последното е представено само възражение, като не са приложени никакви договори за абонамент, документи за плащания по такива договори, документи за продадени билети чрез конфигуриране на маршрути или други доказателства, че е създаден модул за конфигурация на маршрути, който реално се използва и носи приходи на дружеството. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство, въпреки указаната доказателствена тежест. Общоизвестен факт е, че по време на пандемията от Ковид-19 икономическата активност е снижена в сравнение с периода преди същата, но също така към настоящия момент тази икономическа активност е възстановена, включително и в туристическия отрасъл и пътуванията. Ако дружеството беше представило доказателства за абонаментни договори и плащания по тях, които доказват съществуването и използването на модула (платформата) за конфигуриране на маршрути, РУО би следвало да ги обсъди, но такива доказателства не са налице, нито са представени. В случая правилно РУО е посочил, че целта на проекта пълно и изцяло не е постигната, поради което е наложена ФК в размер на 100 % и е прието, че няма основания за по-нисък размер. Налице е цялостно неизпълнение на заложените цели, доколкото работещ модул за конфигуриране на маршрути не е налице, нито се доказва предоставяне на такива услуги, залегнали в проектното предложение на дружеството. По тези причини решението е съобразено с принципите на съразмерност и справедливост.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че проверката е извършена преди издаване на заповедта за извършването й. Видно от същата заповед (л.58, гръб), тя е от дата 09.12.2024 г., а не от 19.12.2024г., като проверката въз основа на нея е извършена в периода 18-20.12.2024г., видно от Заключителния доклад за същата проверка. В същия доклад номерът и датата на заповедта са изрично посочени (л.54, гръб), като същите съвпадат с тези на заповедта.

С оглед на изложеното, решението е валиден административен акт, постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразен е със съществените административно производствени правила, с материалния закон и целта на закона, поради което следва жалбата срещу него да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

При този изход на спора основателно се явява искането на УО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва да се съобрази, че упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в о.с.з., а само е представил молби, доказателства и пр., с оглед на което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл. последно от АПК съдът