Мотиви към Решение № 446 от 16.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2991/2023 г.

към решение на СГС, НО, ІV въззивен състав, по ВНАХД № 2991/23 г.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по протест на прокурор от СРП срещу Решение от 21.02.2023 г. по АНД № 15337/2022 г. на СРС, НО, 9-ти състав, с което обв. К. Г. К. е признат за невиновен и оправдан да е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

В протеста се изразява несъгласие с възприетите от първоинстанционния съд изводи за наличие на личен мотив у обвиняимия при извършването на инкриминираното деяние, като се поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено, че той е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на вмененото му престъпление. Предлага се протестираното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което обвиняемият бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е водено наказателното производство.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства и необосновано е приел, че проведеният в продължение на няколко секунди разговор между обвиняемия и пострадалата е създал лично отношение между двамата. Предлага да бъде отменено протестираното решение и да бъде постановено ново, с което обвиняемият бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което е водено наказателното производство.

Защитниците на обв. К. К. пледират да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като постановено в съответствие със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на закона.

Обв. К. К. моли да бъде потвърдено протестираното решение, като изразява съжаление за извършеното.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваното решение в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови протестираното решение, Софийски районен съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 13.09.2022 г., около 16: 30 часа, в близост до 122-ро училище в гр.

София, на ул. „Св.Седмочисленици“ пред № 11, на тротоара, широк 1.40 метра, разположен пред магазин за хранителни стоки „Accent supermarket” се намирали в близост един до друг и един около друг на различно отстояние помежду си свидетелите Я.Н.П. (на 15 години), Н.А.С. (на 15 години), К.К.К. (на 15 години), Р.П.Б. (на 16 години), В.Д.С. (на 14 години) и Р.Р.Г. (на 15 години).

На тротоара имало разположени по правата на продължението бетонни топки или т.нар. антипаркинг бетонни топки. От лявата страна на тротоара откъм разположената на адреса жилищна сграда съществувал разположен железен парапет с височина 95 см и дължина 360 см в района на Спа-център “Sofia Spa”.

Свидетелите П., С., К., Б., С. и Г.а си говорели и чакали на посоченото място своята приятелка С.М. да излезе от магазина за хранителни стоки. Докато свидетелите П., С., К., Б., С. и Г.а стоели пред хранителния магазин на тротоара на ул. „Св.Седмочисленици“ пред № 11 в гр. София приближавал по пътното платно до тротоарната площ автомобилът на обвиняемия К. - „Рейндж Роувър“ с рег. № СА •••• ХМ, бял на цвят.

Обвиняемият К. забелязал множеството деца в лицето на свидетелите П., С., К., Б., С. и Г.а, които не познавал. Свидетелят В.Д.С. бил на пътното платно и тупал топка, като към него се движел с автомобила си обвиняемият К.. Последният, докато управлявал автомобила си и доколкото свидетелят С. бил на пътя, натиснал клаксона на превозното средство с цел отместването му, за да премине. Свидетелят С. се качил на тротоара. Свидетелят Я.Н.П. (пострадалата) се провикнала към обвиняемия К. на висок тон и с интонация „На кой ще бибиткаш, бе?“.

Обвиняемият К. чул репликата към себе си, доколкото прозореца на шофьорската врата на МПС бил леко смъкнат. Спрял движещият се автомобил и го върнал на заден ход към мястото, където били децата. Намирал се с автомобила си на пътното платно. Двигателят на автомобила му бил включен. Свалил още прозореца на шофьорската врата на своето МПС. Обвиняемият К. попитал кой от децата е казал „На кой ще бибиткаш, бе?“. Пострадалата Я.Н.П. потвърдила, че тя го е казала. В този момент свидетелят Н.А.С., без да бъде забелязана от обвиняемия К., снимала с телефона си, , създавайки видеоклип. Тя била в близост до пострадалата П. и до спрелия автомобил на обвиняемия К.. Свидетелят Р.Р.Г. започнала да се смее на глас.

В този момент обвиняемият К. заявил на пострадалата Я.Н.П. „Коя си ти да ми говориш по този начин, ако сляза от колата, ще ти набия шамари, ще те хвърля ей там долу“, като й посочил стълбището пред хранителния магазин. Свидетелят Р.Р.Г. още се смеела гласно и продължително. На пострадалата Я.Н.П. било заявявано на два пъти от свидетеля Р.П.Б. и от свидетеля К.К.К. да спре с поведението си спрямо обвиняемият К., доколкото спорела с него с думите „ Стига“, „Стегни се малко, стегни се“.

Обвиняемият К. продължил към пострадалата П. с думите: „По този начин ще говориш на родителите си“. Пострадалата П. продължила спора с обвиняемия К., като заявила, че няма родители.

Обвиняемият К. отговорил, че това не го интересува. Пострадалата П. продължила и казала също, че и нея не интересува. На свидетеля Я. П. Н. продължавало да се казва от свидетеля Р.П.Б. „Я. моля те, стегни се човек, какво правиш?“.

Обвиняемият К. отворил шофьорската врата на своето МПС. Слязъл от него. Насочил се към пострадалата П., която единствена от всички деца, останала на място. Останалите свидетели С., К., Б., С. и Г.а се поотдръпнали от мястото, където били на малко разстояние, след което гледали в посока към обвиняемият К. и свидетеля П.. Обвиняемият К. приближил пострадалата П., замахнал и я ударил с шамар на дясната си ръка в областта на лицето й.

Пострадалата П. загубила равновесие от шамара и тялото й се наклонило към парапета пред хранителният магазин. Ударила си главата си в парапета. Паднала на земята. Пострадалата П. закрила лицето си с ръцете си. Обвиняемият К. след удара над пострадалата П. се върнал в автомобила си и напуснал местопроизшествието. Свидетелят Н.А.С. успяла да заснеме автомобила на обвиняемия К. в задната му част, виждайки се неговият регистрационен номер.

Пострадалата П. се изправила. Посъвзела се. Същата опитала да звънне и да съобщи за случилото се на своята майка свидетелят М.Т. П.. Не успяла да се чуе с майка си. След това посетила УМБАЛ „Пирогов“ гр.София със съдействието на свидетеля Д.И.К. – майка на свидетеля Н.А.С., където й била оказана медицинска помощ.

Свидетелят Я. П. била посетена в лечебното заведение от майка си М.Т. П.. На последната бил показан заснетия клип от свидетеля Н. С., в който се виждало как обвиняемият К. удрял шамар на свидетеля Я. П. и същата паднала на земята, след последвал неин удар на главата й в железния парапет пред магазинчето.

Клипът от събитието бил препратен от свидетеля Н. С. на всички деца от местопроизшествието. Свидетелят Д.К. също изгледала клипа, заснет от дъщеря й Н. С.. След подаден сигнал по случая на местопроизшествието бил извършен оглед.

Съгласно заключението на СМЕ № 237 от 14.09.2022 г., спрямо пострадалата Я.Н.П. били установени травматични увреждания в областта на външния ъгъл на дясното око и по хода на долния орбитален ръб, към подножието и основата на долния десен клепач. В областта на вътрешния ъгъл на дясното око на площ около 4.5/2 см било налично мораво кръвонасядане, съчетано с локален оток. Променената област била болезнена при допир. На върха на езика на пострадалата П. било установено ограничено червеникаво кръвонасядане, съчетано с белезникаво охлузване, с обща неправилна форма и размери около 6/6 см. Около външния контур на проекцията на капачаката на дясното коляно на пострадалата П. съществувало друго мораво кръвонасядане, на кръгловата площ с диаметър около 3 см, съчетано с оток и болезненост при допир. Според вещото лице по СМЕ, тези описани и установени травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да има метален парапет, теренът и други предмети. Експертът сочи, че уврежданията на пострадалото лице могат да се получат от удар в парапет при придаден импулс върху главата, в резултат на нанесен удар с ръка и падане на терена, по време и начин, както съобщавала пострадалата П.. Травмата на езика на освидетелстваната се дължало на прехапване. Спрямо пострадалата П. било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота й.

Обвиняемият К. Г. К. бил задържан за срок до 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, като се е позовал на събраните по делото доказателства: обясненията на обвиняемия К. К., показанията на свидетелите Я.Н.П., Н.А.С., К.К.К., Р.П.Б., В.Д.С., Р.Р.Г., И.К.П., Л. И.С., М.Т. П. и Д.И.К.; заключенията на назначените по делото експертизи; писмените доказателства, приложени по делото, преценени по реда на чл. 278, ал. 2 от НПК.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на истината доказателства и не е ограничил правата на страните да правят относими към предмета на делото доказателствени искания. Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при анализа на събраните по делото доказателства.

Въззивният съдебен състав счита, че изпълнявайки надлежно процесуалните си задължения за всестранно, обективно и пълно изследване на доказателствата по делото, първоинстанционният съд обосновано е обсъдил задълбочено показанията на свидетелите – очевидци, които са имали непосредствени възприятия от инкриминирания инцидент. В мотивите към първоинстанционната присъда показанията на посочените свидетели са подробно анализирани.

Първоинстанционният съд е обсъдил и обясненията, дадени от обвиняемия и надлежно е мотивирал съображенията си да ги кредитира в частта, в която те съответстват на събраните по делото доказателства и да не ги приеме в частта, в която се опровергават от последните.

Въззивният съдебен състав намира, че обосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключението на приложените по делото съдебномедицинска експертиза и съдебно-техническа експертиза, които са изготвени по обоснован начин, отговарят на поставените им въпроси и не възникват съмнения за тяхната правилност.

С оглед на изложеното, настоящата въззивна инстанция не намери основания да възприеме различна от установената от районния съд фактическа обстановка.

Приемайки за съответстваща на събраните по делото доказателства възприетата от районния съд фактическа обстановка, настоящият въззивен съдебен състав счита, че първата инстанция е дала неправилна правна оценка на действията на обвиняемия К. Г. К. и го е признал за невиновен в извършването на престъплението по по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Както е посочил районният съд, по делото е установено по несъмнен начин, че на посочените в обвинението дата и място обвиняемият К. К. е нанесъл удар с дясната ръка в областта на лявата част на лицето на свид. Я.Н.П., с което причинил на същата контузии на дясна орбитална област и на дясно коляно, изразени с травматични отоци, кръвонасядания и болка, ограничено охлузване и кръвонасядане на върха на езика, които в съвкупност реализирали медикобиологичния признак разстройство на здравето, извън чл. 128 и чл.129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е счел, че това деяние не е извършено по хулигански подбуди от страна на обв. К. К., тъй като в действията му имало „личен мотив“, произтичащ от възникналата конфликтна ситуация между него и свид. Я. П., по повод употребения клаксон от страна на обвиняемия като водач на МПС спрямо намиращите се на част от пътното платно приятели на П.. Настоящата въззивна инстанция не се съгласява с тези изводи. Въззивният съдебен състав счита, че установеното от доказателствения анализ поведение на обв. К. К. на инкриминираните в обвинителния акт дата и място сочи именно наличие на хулигански подбуди при нанасянето на леката телесна повреда на свид. Я. П.. Лишени от основания формираните от първата инстанция изводи за наличие на лични мотиви у обвиняемия К. към извършване на деянието, изключващи съставомерността на действията му, като извършени по хулигански подбуди смисъла на НК. Обв. К. не е имала лични отношения със свид. П.. Само по себе си, наличието на конфликтна ситуация между извършител на действия по хулигански подбуди и други лица, засегнати от такива действия, не изключва наличието на хулигански подбуди, нито може да бъде приравнено на наличието но лични мотиви, каквито по смисъла на цитираната от районния съд практика на ВКС са предпоставени от съществуване на предходни отношения между съответните лица. По делото е установено, че обв. К. К. е извършил действията по нанасяне на телесната повреда на свид. Я. П., след като се е върнал на заден ход с управлявания от него автомобил, искайки да научи кое от децата му е отправило забележка за употребата на клаксон, влязъл е в размяна на реплики с непълнолетно дете, каквато е била свид. П., слязъл е от автомобила си и се е насочил към нея, като й е нанесъл силен удар с ръка в лицето, след което се е върнал в автомобила си и е продължил движението с него, без да се интересува от състоянието на пострадалата. Всички тези действия ясно показват явно пренебрежение от страна на извършителя, както към телесната неприкосновеност на пострадалата, така и към установените в обществото норми на дължимо отношение между гражданите и за следващ се начин за решаване на конфликтните ситуации, особено между възрастни и зрели хора и деца. Действията на подс. К. К. са довели и до нарушаване на обществения ред, като същите са станали достояние и на приятелите на пострадалата – също непълнолетни деца.

Обвиняемият е съзнавал, че възприетият от него начин за саморазправа с непълнолетно лице от женски пол по никакъв начин не е съобразен с възприетите в обществото норми на поведение на възрастни хора към деца, нито към нормите за благопристойност и обществено спокойствие, въпреки което е нанесъл увреждането на свид. П.. С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав намери, че решението на СРС е неправилно в частта, с която обв. К. Г. К. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и следва в тази част решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което обв. К. бъде признат за виновен в извършването на това престъпление.

За извършеното от обв. К. К. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години.

Налице са основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на обв. К. К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с оглед така предвидените за престъплението наказания, липсата на причинени съставомерни имуществени вреди от това престъпление и чистото съдебно минало.

За смекчаващи административно наказателната отговорност на обв. К. обстоятелства съдът отчита предизвикателното поведение на пострадалата, което, макар и да не изключва отговорността му за извършеното деяние и неговата съставомерност, се явява фактор, който е допринесъл за извършването на престъплението. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчета младата възраст на пострадалата, разликата между същата и възрастта на обвиняемия, последователността в ескалацията на конфликта в резултат на действията на обвиняемия по непременно търсене на саморазправа с направилото му забележка дете. Отчитайки данните за характера на трудовата заетост на обвиняемия и съобразявайки така установените смекчаващо и отегчаващи обстоятелства, съдът намери, че справедливо се явява административно наказание глоба към предвидения максимален размер, а именно 4 000 лв.

Следва, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. К. К. да бъде осъден да заплати направените по делото разноски по делото.

В частта, с която районният съд се е произнесъл по веществените доказателства по делото, решението следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, въззивният съдебен състав постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.