Решение № 24721 от 18.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4969/2025 г.

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10а, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ). Образувано е по жалби на Л. А. Ю., Н. А. Ю., Д. А. Ю. и В. А. Ю., граждани на [държава], чрез законен представител по чл. 28, ал. 4 от ГПК М. Ю. А., чрез адв. Я., срещу откази за издаване на визи за дългосрочно пребиваване (виза тип "D") по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, всичките от 12.04.2025 г., издадени от завеждащ Консулска служба в Посолството на [държава] в А., Кралство [държава], по заявления от 23.02.2025 с вх. № съотв. 675, 676, 677 и 678. В общата жалба и в с.з. се излагат съображения, че оспорващите са членове на семейството на лице (баща), с предоставен хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ и намиращо се в [държава] като с издадените откази им е нарушено правото на личен и семеен живот, гарантирано с чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 7 от ХОПЕС. Отказите били бланкетни и не съдържали мотиви – основания за отмяна по чл. 146, т. 2 и 4 от АПК. Иска се отмяната им и връщане на преписката на компетентния орган с даване на задължителни указания за издаване на облагоприятстващи актове. Претендират се разноски. Ответникът – завеждащ Консулска служба в Посолството на [държава] в А., Кралство [държава], чрез юрк. А. в с.з. оспорва жалбата като неоснователна. С определение от 13.06.2025 г. на осн. чл. 213 от ГПК съдът е допуснал разглеждането на жалбите в общо производство с постановяване на общо решение. Жалбите са допустими. Подадени са от лица по чл. 3 от АПК, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ, които са адресати на индивидуални административни актове, засягащи тяхната правна сфера неблагоприятно, тъй като им налага ограничения. Оспорванията, инкорпорирани в обща жалба, са подадени в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Според чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. В случая такова твърдение е изложено в жалбите и то е конкретизирано, т. е. налице е предвиденото в законовата разпоредба изключение, допускащо оспорване по съдебен ред на постановен отказ за издаване на виза от съответния тип (в този смисъл вж. определение № 6181/09.06.2025 г. по адм. д. № 5536/2025 г. на ВАС и др.). От фактическа страна съдът установява следното: Чуждите малолетни граждани са подали на 23.02.2025 г. 4 бр. заявления за издаване на виза. На заявленията са направени отбелязвания, че се касае за искане за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ. Копия на заявленията са представени в превод на български език. В поле № 24 на формуляра е посочено основание за искането – „събиране с бащата“. Към всяко заявление е приложено копие на решение № 7435/01.07.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е разрешено на Й. Р. А., лице с предоставен хуманитарен статут, да се събере на територията на [държава] със своята съпруга – М. Ю. А. и децата си – Л. А. Ю., Н. А. Ю., Д. А. Ю. и В. А. Ю.. Към заявленията са представени още копие на карта на бащата за предоставения хуманитарен статут, застрахователни полици, документи за пътуване и др. Въз основа на тези документи, на 12.04.2025 г. са издадени оспорените откази за издаване на виза за дългосрочно пребиваване – виза тип "D" (л. 8-11). Като правно основание за постановяването им е посочена хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ – "ненадеждна информация за обосновката на целта и условията на планирания престой". В допълнителна бележка на бланковата форма е отразено: "има данни, че целта на влизането му е да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава". По делото са приобщени доказателства в превод за роднинската връзка между всички горепосочени лица. При тези данни съдът намира жалбите за основателни. Редът и условията, при които чужди граждани пребивават на територията на [държава], е уреден в Закона за чужденците в [държава]. Разпоредбата на чл. 9а от ЗЧРБ регламентира видовете издавани визи за пребиваване на територията на страната. Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на [държава] или от такива представителства на друга държава членка, прилагаща изцяло достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген, с която [държава] има сключено споразумение за представителство за приемане на заявления за визи и за издаване на визи (чл. 10, ал. 1 от НУРИВОВР). По силата на чл. 9г, ал. 1 от ЗЧРБ оправомощените от ръководителя на съответната структура длъжностни лица в Министерство на външните работи, в дипломатическите и консулските представителства на [държава] в чужбина и органите за граничен контрол при условия и по ред, определени с Наредбата по чл. 9е, ал. 1, могат да вземат решения за издаване, за отказ за издаване, за анулиране и отмяна на визи, а в службите за административен контрол на чужденците – за анулиране и отмяна на визи. Оспорените откази са издадени от компетентен орган – завеждащ Консулската служба в Посолството на [държава] в А., Кралство [държава]. Със заповед № 95-00-26/16.01.2025 г. на министъра на външните работи, на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от НУРИВОВР (л. 164), на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на [държава] е предоставено правомощие да определят с писмена заповед консулските длъжностни лица в съответното представителство, които могат да съставят, подписват и връчват (съобщават) на заинтересованите лица формулярите по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 и Приложение № 8 към чл. 34, ал. 2 от НУРИВОВР. Със Заповед № 10/27.03.2024 г. (л. 163), издадена от посланика на [държава] в А., [държава], на М. Д. Г. – втори секретар, нотифициран, завеждащ „Консулска служба“ и МОЛ в ДП-А., са делегирани правомощия по чл. 34 от НУРИВОВР. Той е и издател на административните актове. Спазено е изискването за форма – оспорените откази за издаване на виза тип "D" са обективирани върху стандартен формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза, и съдържа всички реквизити, отразени в Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от НУРИВОВР, изискуеми и съгласно общите правила, визирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК (вж. в този смисъл решение № 2087/22.02.2024 г. по адм. д. 7021/2023 г. на ВАС и др.). Макар на единия отказ да не се чете името на издателя на административния акт, е видно, че същият е подписан, т.е. спазено е изискването за наличие на сочения реквизит (вж. решение № 2087/22.02.2024 г. по адм. д. № 7021/2023 г. на ВАС). По отношение на процедурата и спазването на материалния закон съдът съобрази следното: С определението за насрочване на делото от 21.05.2025 г. съдът изрично е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи обстоятелството по чл. 10, ал. 1, т. 22 от ЗЧРБ – че има данни, че влизането на заявителите е да използват страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Също така изрично е указано на ответника, че в срок до първо с.з. следва да представи в цялост преписката, вкл. и изготвеното в рамките на производството по кандидатстване за виза становище, въз основа на което е достигнато до постановяване на атакуваните откази. В проведеното с.з. по делото процесуалният представител на ответника изрично направи признание на факта, че няма дадени становища от ДА „Национална сигурност“ (ДАНС) и дирекция „Миграция“ към МВР, направени са проверки във визовата система и не са констатирани откази по отношение на жалбоподателите. Съобр. императивната норма на чл. 30, ал. 2 от НУРИВОВР консулските длъжностни лица издават или отказват издаването на виза за дългосрочно пребиваване след разрешение от дирекция "Консулски отношения" въз основа на мотивирано становище на службите за административен контрол на чужденците в [държава] и Държавна агенция "Национална сигурност" освен в случаите по чл. 35, ал. 2 (каквото изключение не е налице). Съгласуването се извършва по ред и в срокове, определени в инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". Респ. за визите по чл. 15, ал. 2 от ЗЧРБ е предвиден същият ред в 30а от НУРИВОВР. В случая макар задължителната процедура да не е спазена, с оглед обстоятелството, че след проверка във визовата система е констатирана липса на отрицателна предпоставка, респ. страната прави съдебно признание за неизгоден за нея факт, съдът приема, че по конкретния спор нарушението на процедурните правила е несъществено. Отказите са издадени в нарушение на материалния закон. Във формулярите за издаване на визата като цел на искането е посочено „събиране с бащата (на семейство)“. Разпоредбата на чл. 8, § 1 на ЕКПЧ регламентира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата. Държавите, без да нарушават ангажиментите, произтичащи за тях от договорите, могат да контролират влизането на чужди граждани на тяхна територия, но вмешателството в правото по отношение на семейния им живот следва да отговаря на изискванията на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ. Съгласно посочената разпоредба намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона, и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В разпоредбата на чл. 8, § 2 са очертани рамките, в които, при спазване на принципа на съразмерност, е допустимо нарушение на правото на личен и семеен живот при най-малко засягане на правата и законните интереси на лицата. Бе посочено, че издаване на виза от вид "D" е отказано на основание чл. 10, ал. 1, т. 22 ЗЧРБ. За да бъде законосъобразен постановеният отказ на соченото основание, следва да бъде установена специфичната цел у чужденеца - да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Такива факти не се установяват по преписката, от една страна, тъй като липсват доказателства в тази насока, чието доказване е в тежест на административния орган, а от друга страна - поради липса на изразени такива становища по задължителната съгласувателна процедура. Целта и условията на заявеното пребиваване на апликантите се установява по несъмнен начин от цитираното решение № 7435/01.07.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Не се спори, че жалбоподателите са членове на семейството на чужд гражданин, който се ползва от международна закрила, предоставена от РБ като в отказа за издаване на виза липсва и сочено основание за неприложимост на чл. 24е от ЗЧРБ. Издадените откази следва да бъдат отменени и преписката да бъде върната за ново произнасяне по заявленията на чуждите граждани и при съобразяване на издавания административен акт с решение № 7435/01.07.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. В случай, че решението не се зачете от компетентния орган следва да се изложат конкретни мотиви. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, чл. 173, ал. 2, вр. ал. 1 АПК, Административен съд София-град, I отделение, 84 състав