Решение № 4465 от 10.12.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 8441/2023 г.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М. Н. П., ЕГН •••••••••• и Й. Г. П., ЕГН ••••••••••, и двамата с адрес: гр. •, с която срещу Община Варна, представлявана от •, с административен адрес: гр. •, положителен установителен иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част с площ от 62 кв.м. от ПИ с идентификатор •/оцветена с жълто на скица на л. 8 от делото/, принадлежаща към собствения им ПИ с идентификатор •по КККР на гр. •, одобрени със Заповед РД-• г. с площ по скица 1 121 кв.м., находящ се в гр. В• предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •, квартал: •, парцел • при съседи: •, •, •, •, •, •, •, •, •, •, поради наличието на грешка в кадастралната карта водеща до неточно отразяване на границите на недвижимия имот, с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В исковата си молба ищците М. Н. П. и Й. Г. П. твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор •по КККР на гр. •, одобрени със Заповед РД-• г. с площ по скица 1 121 кв.м., находящ се в гр. •, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •, квартал: •, парцел •, при съседи: •, •, •, •, •, •, •, •, •, •. Посочено е, че ищцата придобила собствеността върху УПИ •, кв. •, по плана на гр. •, с площ от 640 кв.м. по силата на извършено в нейна полза дарение, обективирано в Нотариален акт № • г. От друга страна ищците твърдят да са закупили УПИ • с площ от 472 кв.м., която отчуждителна сделка е обективирана в Нотариален акт № • г. Изложени са твърдения, че 62 кв.м. от собствения на ищците имот погрешно са заснети и отразени в КК като част от ПИ •, собственост на Община •и представляващ улица. Ищците сочат, че са инициирали процедура по изменение в СГКК – •, като след депозирано възражение от страна на ответника за придобиване правото му на собственост поради неприложена регулация по РП, одобрен през 1961 г., постановеният от административния орган отказ бил обжалван, като с решение на ВАС било прието, че се касае за спор по материално право, който следва да бъде разгледан от компетентния съд. Ищцовата страна посочва, че със Заповед № 1035/19.09.1961 г. на зам.- председателя на Комитета по архитектура и благоустройство е одобрен РП за вилна зона – гр. •, издадена на основание чл. 20, ал. 1, вр, чл. 2, т. 2 ЗТСУ /отм./, съобразно която част от УПИ • се придава към УПИ •. Твърди се, че не са налице доказателства за наличието на задължение собствениците на УПИ • да дължат обезщетение на тези на УПИ •, с оглед на което на основание чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ /отм./ одобреният план бил приложен. В тази връзка се сочи, че в нотариалния акт за извършеното в полза на ищцата дарение от 1980 г. отчужденият имот е посочен с площ от 640 кв.м., а съгласно Скица № • г., издадена от гл. архитект на район „•“, общ. •, по отношение на парцела е налице одобрена улична и дворищна регулация със Заповед № 1•г. Допълнително посочва, че със Заповед № • г. на зам.-кмета на гр. •на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 135, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 129, ал. 2 ЗУТ е изменен ПУП-ПРЗ за УПИ• и УПИ I•, съобразно който границите, касаещи УПИ •• и УПИ •, и уличната регулационна линия между УПИ • и ПИ •, не са променяни. Намира, че ПУП-ПРЗ от 2003 г. също е приложен по арг. на пар. 22 от ЗР на ЗУТ. Ищците сочат, че както ПУП от 1961 г., така и този от 2003 г. не предвижда уличната регулация да е във вида, в който е отразена в одобрената със Заповед № • г. на ИД на АГКК кадастрална карта, като дори на място улицата не е изпълнена в този вид. На следващо място счита, че улицата в спорната й част от 62 кв.м. не е общинска собственост, доколкото теренът върху който е предвидена, не е отчужден по предвидения в закона ред, съгласно пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗСМСА и чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС. Съобразно изложеното ищците молят за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община •депозира отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на ищцовата претенция. Твърди се, че с одобряването на РП на вилна зона – гр. •, със Заповед № 1• г. на председателя на ДКСА и КК по РП от 1961 г., обезщетение се дължи по силата на закона /ЗПИНМ/ в полза на собственика на частта от имот •, поради което и предвид липсата на доказателства за заплатено обезщетение, счита, че не са налице законовите предпоставки за прилагане на РП от 1961 г. Ответникът намира, че предвиденото в пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ представлява прекратително условие за придобитото по силата на одобрена регулация право на собственост върху дворищнорегулационния парцел и правата се връщат в границите отпреди регулацията. В подкрепа на изложеното, че планът от 1961 г. не е приложен, е намиращата се точно на границата на имота съобразно КК, действаща и към момента, порта. Твърди се, че процесната част от ПИ •е била държавна, за което има съставен АДС от 1978 г., като по разписен лист към КП от 1956 г. на вилна зона – гр. •, имот с пл. № •е записан на „•“ и по отношение на него не са налице доказателства за искано заплащане на придаваемо място, поради което счита, че на основание пар. 42 ПЗР на ЗИДЗОС общината се явява собственик на спорното място, която е била включена в ПИ № •по КП 1956 и АДС 1978. В условията на евентуалност са изложени доводи за придобиване на процесната част по силата на давностно владение. В тази връзка излага, че от влизане в сила на КК през 2008 г. до депозиране на настоящата искова молба ответникът е ползвал частта изключително като тупиков участък от уличната мрежа между ПИ •и ПИ •, откъдето се осъществявал и достъпът до къщата в ПИ •. Допълнително твърди, че е възложил изграждането на канално- помпена уредба по протежението на уличната мрежа, като част от публичната канализационна мрежа. Моли се за отхвърляне на така предявената претенция. В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат иска. Представят писмена защита. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представители, поддържа отговора. Представят писмена защита. Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи: Предявен е установителен иск за собственост върху реална част от недвижим имот, поради наличието на грешка в кадастралната карта водеща до неточно отразяване на границите на недвижимия имот, който е квалифициран по чл. 54, ал. 2 Закон за кадастъра и имотния регистър. Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да докажат, че са придобили правото на собственост върху процесната реална част на твърдените в исковата молба придобивни основания /дарение и покупко-продажба/ към момента на одобряване на КККР със Заповед №•г. на ИД на АГКК, както и че в одобрената КК е налице твърдяната в исковата молба грешка при отразяване на имоти ПИ •и ПИ •по КККР на гр. •. В тежест на ответника е било да докаже противопоставимо негово право на собственост върху процесната реална част породено от осъществявано от него давностно владение върху процесната реална част от 2008 г., както и наведените от него правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. От Акт за завземане на недвижим имот за държавен от 15.08.1949 г. /л. 107/ и Акт за завземане на недвижим имот за държавен от • г. /л. 108/, се установява, че се одържавява овощна градина, лозе и хавра, с вила, гараж и пристройка, находящи се в гр. •, съставляващи дворище № •, в кв. •, по плана на гр. •, собственост на •••, която се е ползвала под наем от •. От Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № •, т. •, дело № •от •г. на съдия• /л. 243/, се установява, че • е собственик по давностно владение на недвижим имот – лозе-хавра от 1848 кв.м., находящо се в землището на гр. •, местността „•“ /“••“/, съставляващо парцел ••част от парцел • в кв. •по плана на „•“ – •. От Акт № •за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. •, • пл.№ •/част/, кв. •/л. 109/ се установява, че същият е съставен на •г. за место от 585 кв.м., представляващо част от пл.№ •в кв. •по плана на вилна зона, предадено по регулация към държавен имот пл.№ •, парцел• в кв. •по актове •и •. От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № • г. на нотариус •/л. 6/ се установява, че • е дарил на дъщеря си М. Н. П. собственото си дворно място с пространство 640 кв.м., находящо се във Вилна зона край гр. •, местността „•“ /“••“/, съставляващо парцел • в кв. •по плана на същата. От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № • г. на нотариус • /л. 7/, се установява, че • и • са продали на М. Н. П. и Й. Г. П. недвижим имот находящ се в м-ст „•, представляващ 472 кв.м. от УПИ №•по плана на вилна зона „•“, целият с площ 1 250 кв.м. От Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № • г. на нотариус • /л. 102-103/, се установява, че М. Н. П. и Й. Г. П. даряват на •Г. •и •Г. Г.-•при равни квоти собствения си недвижим имот – жилищна сграда –еднофамилна с идентификатор •, с адрес: гр. •, р-н „•“, ул. „•“ № •, и Сграда с идентификатор •, заедно с 641/1121 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор •, върху който са построени сградите, като си запазват правото на ползване върху жилищната сграда. Със същия нотариален акт М. Н. П. и Й. Г. П. даряват на сина си •Й.ов Г. собствения си недвижим имот - 480/1121 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор •. Приложени са скици на имотите /л. 103, гръб – 106/. Представени са документи във връзка с действащите за процесния район кадастрални и регулационни планове и проект за изменение на КК относно ПИ •/л. 11-28, л. 71-89/, които съдът няма да обсъжда отделно от допуснатата по делото експертиза. Представени са скици на имот с идентификатор •, на едната от които с жълт цвят е повдигната спорната реална част, която по КК попада в имот •/л. 8-9/, на който също е представена скица /л. 38/. Представена е административна преписка по Заповед №•г. за ПУП-ПРЗ за УПИ •, •, кв. •, по плана на „••“, гр. •/л. 123-199/. Представена е преписката по издаване на Заповед № •г. на Началника на СГКК-•/л. 211-234/. От показанията на разпитания по делото свидетел •Й.ов Г. се установява, че е син на ищците, като имотът им е бил придобит по наследство от дядо му през 1980 г. Обяснява къде се намира имотът, като разказва, че през 2003 г. към имота от друга посока е бил приобщен част от друг имот чрез покупко-продажба, като до тогава имотът е имал достъп само от •-ма улица по един коридор. Посочва, че на ул. „•-та“ има огромна денивелация, около 6 метра и е непреодолимо влизането от там, като достъпът е само през коридора до •- ма улица. По този коридор има врати и порти, като още с придобиването на имота била монтирана порта, която съществува и до момента, като през годините е имало и преградни съоръжения в края на коридора към улицата. Разказва, че проходът е много тесен в едната част и поради тази причина няма порта, защото ще стане невъзможно да се влезе с кола. Посочва, че тежката врата през годините е била изтеглена навътре в по-широката част на прохода, за да се закрепи вратата от двете страни на бетонна основа. В началото е нямало порта, а през годините е имало различни типове преградни съоръжения. В момента има мрежа, която може да се премести. Посочва, че има портичка от едната страна до съседния имот, която била монтирана преди 20 години по молба на вуйчото на свидетеля към майка му. Излага, че от 1980 г. досега имотът са го поддържали неговите родители, като алфалтът е положен във връзка със съседния имот. Общината няма никакви съоръжения на инфраструктурата в този имот. Когато са строили огромната къща от източната страна са направили оградата и са асфалтирали коридора. Свидетелят не знае кой е собственик на имот •. Твърди, че в прохода няма как да се отворят вратите на кола, като се ползва коридорът само, за да се премине през него, като на ползвателите на имот •им е разрешено да минават от майката на свидетеля, за да няма конфликти. От показанията на разпитания по делото свидетел •Г. •се установява, че живее в имот •, който е на баща му, като знае за имота на ищците. Твърди, че по процесния коридор никога не е имало препятствие за достъп и когато чичо му е бил болен е идвала линейка да го взима, като е влизала през малката портичка. Имало е наемател в приземния етаж и доста години се ползва малката портичка в имота. Отпред е асфалтирано през 1980 г., когато се е строяла къщата. През пешеходния вход може да спре такси и да се влезе в него, като свидетелят е виждал братовчедка си да го прави. Когато имало наематели те ползвали тази малка вратичка, но иначе той и братовчедка му влизат с автомобилите от другия вход. Към техния имот оградата са я правили баща му и чичо му. Свидетелят посочва, че е служител в р-н „•“ към Община •и сестра му също. От заключението на вещото лице инж. Ж. •по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л. 253-284/ се установява, че с регулационния план от 1961 г. в частта му откъм сегашната улица „•-ма“ е била предвидена „улица“, чиято цел е била да осигури достъп на множество парцели до уличната мрежа в района, включително и към УПИ •, като „улицата“, която в момента е имот •е различна спрямо улицата предвидена в РП/61 г. и между тях е налице голямо несъответствие. ПИ •, с площ 1121 кв.м., собственост на ищците по КККР, не съответства по граници/площ на УПИ • с площ 1262 кв.м. по действащия ПУП-ПРЗ/2003 г., чийто кратна североизточна стеснена част (около 106 кв.м.) е принадлежаща основно към ПИ-•, в собственост на ответника. С РП/61 г. е предвидено отнемане на обща площ от 50 кв.м. в ущърб на •••и придаване на обща площ 137 кв.м. в негова полза. ПИ-•(1121 кв.м.) по КККР съответства само на описаната южна част 1117 кв.м. владяна от ищците в материализираните там граници. Разликата от 4 кв.м. е в границите на допустимата неточност. ПИ-•по КККР не съответства на нов имот УПИ • с площ 1262 кв.м., тъй като не включва в себе си владяната от ищците в материализирани граници североизточна част от 62 кв.м., която е съответна с голямо приближение на процесната реална част. Геодезическите измервания по проекта на правоспособно лице от 01.10.2019 г. съответстват на границите на „нов“ УПИ • и респективно на процесната реална част 62 кв.м. и е съобразен с правото на собственост на ищците по ПУП-ПРЗ/2003 г. За частта от имот № •по КККР, която е засегната от проекта (идентична на процесната реална част от 62 кв.м.) не е била предвидена „улица“, тъй като на това място е била предвидена североизточната стеснена част на „нов“ УПИ •, съгласно ПУП-ПРЗ/2003 г. или е била предвидена североизточната стеснена част на УПИ •, съгласно предходния РП/1961 г. Тази част съществува на терен и представлява тупикова пътна отсечка, което функционално предназначение е да осигури единия от двата достъпа на имот № •до уличната мрежа. Вещото лице е посочило какви планове са действали за процесната територия. В съдебно заседание вещото лице пояснява изрично, че процесната част по РП 1961 г. и 2003 г. попада в имота на ищците, а по КК се води път на Общината. Налице несъответствие, като пътят е в чуждия парцел. Регулацията по РП/61 и РП/2003 не е променяна. Тя отива до края на улицата и включва част от преграждението. Кадастралната основа е от 1956 г. Налице е разлика в измерването, но тя идва от изместването, което се получава при съвместяването. Вещото лице счита, че собствеността е такава от 1961 г., като е отстъпено малко за сметка на уширението на пътя. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установиха фактите, за които ищците носят доказателствена тежест. Към датата на подаване на исковата молба същите са собственици по силата на дарените и покупко-продажба на имот с идентификатор •по актуалната КК, който имот включва обединените стари имоти парцел • и част от УПИ № •, съобразно представените нотариални актове от 1980 г. и 2004 г. Главният спорен въпрос по делото е дали ищците са собственици на реална част от 62 кв.м., която в кадастралната карта е отразена, като част от имот с идентификатор •, собственост на Община •, или дали тя е част от имота на ищците. В тази връзка от заключението на вещото лице категорично се установи, че в РП/1961 г. е предвидено спорната част да бъде придадена към парцел III-•, като друга част е предвидено да бъде отнета от имота, което ясно се вижда на Комбинирана скица № 6 от заключението /л. 269/ Също така в по-късно приетия ПУП-ПРЗ/2003 г. процесната реална част също е включена в имота на ищците, видно от Приложение № 7 от заключението. Вещото лице ясно посочва, че ПИ •, с площ 1121 кв.м., собственост на ищците по КККР, не съответства по граници/площ на УПИ • с площ 1262 кв.м. по действащия ПУП-ПРЗ/2003 г., чийто кратна североизточна стеснена част (около 106 кв.м.) е принадлежаща основно към ПИ-•, в собственост на ответника. Въпреки това, поради някаква причина в КККР/2008 г. тази част от 62 кв.м. е включена към имот •, а не към имот •, който съответства на имот I•. Налице е грешка в кадастралната карта, която следва да бъде поправена, доколкото ищците са собственици на тази реална част. Същите са използвали този участък за преминаване към техния имот през всичките тези години, като са поставили и две прегради на различни места. Едната преграда е метална врата на границата според кадастралната карта, а другата е преграждение със свободен достъп, доколкото има поставена метална врата за достъп до имот •, която се намира в този коридор, макар и този имот да има достъп и от към главната улица. Достъпът е осигурен поради уговорка между собствениците на двата имота, което се установява от свидетелските показания. Местонахождението на огражденията се вижда ясно от снимките на вещото лице /л. 273/. Допълнително от това собствениците на имот •са отстъпили и някаква част от собствеността си, за да бъде създадено уширение на улицата, където да се разположат съоръжения на инженерната инфраструктура в имот •, което отстъпване ясно се вижда на Комбинирана скица № 9. Що се отнася до приложението на регулацията от 1961 г., то видно, че до изготвянето на ПУП-ПРЗ/2003 г. са изминали повече от 40 години, като дори тогава не е имало спор относно прилагането на регулацията и собствеността на ищците. Няма данни, че собствениците на УПИ • са дължали някакво обезщетение, нито че този участък е предвиден за улица за обществено ползване. Този спор се е породил с приемането на КККР/2008 г. Ищците са внесели проект за изменение на КК, който е бил съобразен с правото им на собственост, предвид становището на вещото лице, но това изменение им е отказано, предвид наличието на спор за материално право. Дори и да са били налице пороци относно прилагането на регулацията, то следва да се счита, че същите са се санирали с изтичането на 10-години владение върху придадените части, в който период ищците са упражнявали фактическа власт върху спорната част. В тази връзка е и Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК на ВКС. Не се събраха и никакви доказателства по делото подкрепящи твърдението на Община •, че същата е придобила собствеността върху процесния участък по давност, като няма данни изобщо някаква фактическа власт да е упражнявана там от нейни служители по възлагане от страна на ответника или да е налице дезеинтересиране или изоставяне на тази част от страна на ищците. В хода на процеса ищците са прехвърлили имота си в полза на трети за делото лица, но производството продължава между първоначалните страни, съгласно чл. 226 ГПК. За яснота следва в диспозитива да се посочат и правоприемниците. В заключение съдът намира предявения иск за изцяло основателен и следва да се уважи. С оглед изхода на спора в полза на ищците следва да се присъдят сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представени са доказателства за разходи в размер от 2 607 лв., за които е представен списък и които съдът приема. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата на ищците. Водим от горното, съдът