Решение № 592 от 14.10.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 801/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №279448/23.06.2023 година от „ВБ СТУДИО“ ООД срещу решение №260180/04.05.2023 година, постановено по т.д.1389/2020 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „Херчеса България“ ЕООД искове за заплащане на сумата от 92943, 87 евро, представляваща част от възнаграждение по договор за проектиране от м.07, 2019 и за заплащане на сумата от 17951, 86 евро, представляваща възнаграждение за допълнителна брутна проектна площ на обектите, изчислена по чл.15, ал.1 вр. с чл.13, изр.2 и чл.12 от същия договор и е осъдено да заплати сумата от 7248 лева, направени по делото разноски. Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като в процеса на изготвяне на заданието по чл.7 от договора изпълнителя е уведомил възложителя за установени несъответствия между идейната разработка и районния устройствен план, отнасящ се до силуетите на сградите и транспортният достъп от улицата до подземното ниво за паркиране от отделните УПИ, като към този момент е бил действащ РУП от 25.03.2009 година като изработката е направена в съответствие с предвижданията на действащия РУП. По инициатива на възложителя е приет нов РУП в сила от 02.11.2020 година, което е довело до изготвен от надзора отрицателен доклад. Твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалноправните норми на чл.264, ал.2 изр.1 във вр. с ал.3 ЗЗД, тъй като работата е приета с приемо-предавателен протокол. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат уважени, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. Въззиваемата страна „Херчеса България“ ЕООД е депозирала писмен отговор, с който молят да се потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да се присъдят направените по делото разноски. Съдът по предмета на спора съобрази следното: Предявени са искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД. В исковата си молба от 27.07.2020 година ищецът „ВБ Студио“ ООД излага, че през месец юли, 2019 година е сключен договор за проектиране между „Херчеса България“ ООД, в качеството му на възложител и и „ВБ Студио“ ООД като изпълнител с предмет изготвяне на идеен проект и работен проект за обект: комплекс от жилищни сгради, които ще бъдат построени на три етапа в гр.София, м.“Манастирски ливади – изток“, кв.12, които представляват УПИ IV-788, 730 с площ от 5269 кв.м., УПИ III-730 с площ от 552 кв.м. и УПИ V-730 с площ от 563 кв.м. Съгласно чл.7 и чл.8 от договора възложителя се задължава да предаде на изпълнителя идейна разработка, състояща се от четири компонента: 1/част архитектура, 2/предложение за разпределяне на оси и колони; 3/индивидуални търговски планове; 4/ситуация на инсталациите, както и изходни данни за проектиране. Същите са предадени на изпълнителя с приемо-предавателен протокол от 11.11.2019 година. С подписването на приемо-предавателния протокол на 11.11.2019 година за изпълнителя започва да тече срок от 40 /четиридесет/ работни дни, в които изпълнителя следва да предаде идеен проект. Изпълнителят в срок предава идейния проект с приемо-предавателен протокол от 09.01.2020 година. След предаване на идейния проект от изпълнителя към възложителя се изпраща уведомително писмо на 17.01.2020 година относно предадена проектна документация във фаза идеен проект, в което са описани съответните недостатъци в изпълнението и нарушение на правилата на ЗУТ. С приемо- предавателен протокол от 31.01.2020 година изрично между страните е установено, че „с корекциите на предадения проект са отстранени всички забележки на възложителя, направени с уведомително писмо от 17.01.2020 година. Брутната проектна площ на обектите е описана в договора като сбор от РЗП, площта на основното и допълващото застроявания, площта на подземните пространства, нива и естакадите към тях /включително подходите и рампите/, както и площта на дворното пространство, изчислени на база на приетите идейни проекти. Предаденият и приет идеен проект е с брутна площ на обектите в размер на 29287, 30 кв.м. Възнаграждението, уговорено в чл.12 от договора е за 154906.46 евро без ДДС, което е за площ от 26708, 01 кв.м. Налице е положителна разлика в брутната проектна площ в размер на 2579, 28 кв.м. Съгласно правилата на чл.15, ал.1 от договора за проектиране от месец 07, 2019 година ако общият размер на възнаграждението надвишава сумата от 154906, 46 евро без ДДС възложителят се задължава да изплати на изпълнителя положителната разлика, заедно с последното плащане по чл.14, т.2 от договора за проектиране от месец 07, 2019 година. Съгласно чл.14 от процесния договор възложителя дължи сумата от 77453, 23 евро без ДДС в срок от 10 работни дни, след като възложителят е уведомен за издаването на разрешение за строеж. Във втория параграф на чл.14 от процесния договор е записано, че в случай, че възложителят не поиска съгласуване на проекта и/или издаване на разрешение за строеж от компетентните административни органи, то последната сума се дължи на изпълнителя в срок от 25 работни дни след приемане на проекта по чл.32. В приемо-предавателния протокол страните изрично констатират и приемат, че всички забележки на възложителя са отстранени и се приема, че извършената работа е предадена съобразно поръчката. Въпреки, че работата е приета все още няма плащане на сумата по чл.15, ал.1 във връзка с чл.13, изр.2 и чл.12 от договора за проектиране от месец 07.2019 година. Съгласно чл.31, ал.1 от договора за проектиране „в срок от 10 работни дни след получаване на доклад за съответствие от консултанта възложителят се задължава писмено да уведоми изпълнителя за всички свои конкретни искания, както и за всички свои възражения за несъответствието на идейния/работния проект“. Съгласно чл.32 от договора ако възложителят не уведоми писмено изпълнителя за своите искания за изменение на проектите или възражения за несъответствието на идейния проект със заданието по чл.7 или несъответствието на работния проект с одобрения от възложителя идеен проект се счита, че възложителя е приел изготвените от изпълнителя идеен проект и работен проект от настоящия договор. Съгласно чл.14 от договора, възложителя дължи сумата от 77453, 23 евро без ДДС в срок от 10 работни дни след като възложителя е уведомен за издаването на разрешение за строеж. Във втория параграф на чл.14 от договора е записано, че в случай, че възложителя не поиска съгласуване на проекта и/или издаване на разрешение за строеж то сумата се дължи на изпълнителя, в срок от 25 работни дни след приемане на проекта по чл.32. В чл.32 от договора за проектиране е уговорен начин за приемане на работата с конклудентни действия. Предвид неизпълнението на договорните задължения се дължи изпълнение, ведно с обезщетението за забава. Моли съдът да постанови решение, с което уважи предявеният иск. Ответникът „Херчеса България“ ЕООД е представил писмен отговор в срок, в който оспорва изложените в исковата молба твърдения. Твърди, че договорът за проектиране се регулира от ЗУТ, субсидиарно може да се приложи ЗЗД, но по отношение на съдържанието на договора, правата и задълженията на страните, обема и съдържанието на проекта, отговорностите, сроковете, приемането, органите, приложимите процедури единственият закон е ЗУТ. Съгласно чл.162, ал.4 ЗУТ „проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ т.е. изпълнителят, а не възложителят носи отговорността и риска проектът да спазва всички норми на закона. Ако проектът има отклонения от закона и Работния устройствен план /РУП/ това е неизпълнение на проектанта, а не на инвеститора. Твърди, че приемането на проекта по закон става на три етапа: извършване на оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройството на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта, която на осн. чл.142, ал.6 ЗУТ се извършва от експертен съвет на одобряващата администрация или като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма-консултант. Разработката на „ВБ студио“ не е преминала тази фаза, тъй като фирмата консултант е представила работни препоръки към проекта. Втората стъпка е съгласуване от органите по чл.144 ЗУТ; издаване на разрешение за строеж по чл.148, ал.2 ЗУТ, издадено от главния архитект на общината. Не оспорва сключването на процесния договор за проектиране от месец 07.2019 година, както и предаването на заданието на 11.11.2019 година и заплащането на авансовата сума по чл.14, ал.1, т.1 от възложителя на изпълнителя. На 24.06.2020 година е изпратена нотариална покана за едностранно прекратяване на договора по вина на „ВБ студио“ ООД. Проектът „Липите“ е първи за групата „Херчеса“ в България, като екип испански проектанти дават принципната разработка на проекта, предадена на 11.11.2019 година с приложения към исковата молба протокол. Задачата е била сложна, тъй като се е касаело за свързано застрояване в повече от един УПИ. Въпреки, че за имотите има действащ РУП и параметрите следва да са ясни, то „ВБ студио“ не се ангажирали със становище относно котите, озеленяването, броя и разположението на паркоместата, наземните и подземните подходи на комплекса и др.подробности. След 31.01.2020 година до месец май, 2020 година са се провеждали дискусии, когато ищецът за първи път започва да твърди, че разработката, предадена на 31.01.2020 година е окончателен проект. Съгласно чл.8, ал.4, изр.последно от договора допълнително възнаграждение се дължи ако се поиска промяна на заданието и се наложи изменение на проекта, но изпълнителят претендирал заплащане на изцяло нов договор. Ето защо на 24.06.2020 година е изпратена нотариална покана, с която се дава 3- дневно предизвестие за прекратяване на договора ако не се представи коригиран проект, която е получена лично от арх.Б. на 16.07.2020 година. Съгласно сключения договор за проектиране има два изчерпателно посочени случая, в които може да възникне задължение за плащане на процесната сума по чл.14, ал.1, т.2 от договора, като нито една от тези хипотези не е възникнала. Договорът не съдържа други възможни основания за изискуемост на процесното плащане. Ищецът не е спазил задължението си по чл.260, ал.1 ЗЗД да уведоми възложителя ако предоставения му проект не отговаря на изискванията на РУП /по отношение на котите на сградата, на броя на секциите, на рампите и пр./. Съгласно чл.261, ал.1 ЗЗД изработеното следва да е годно за обичайното му ползване, както и за предвиденото в договора ползване. Разработката следва да спазва всички предписания на заданието, РУП и действащото законодателство. Разработката не спазва РУП и нормативните изисквания, както и не е годна за получаване на положителен доклад от консултанта, нито за издаване на разрешение за строеж. Съгласно чл.262 ЗЗД „ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила“. Приемо-предавателният протокол, подписан на 31.01.2020 година представлява приемане на материалния носител, но не удостоверява приемането на работата. Предаденият диск се оказва нечетим, като на 03.02.2020 година е изпратено писмо за отстраняване на неизправностите, дискът е предаден отново, като на 20.02.2020 година възложителят изпраща писмо, с което отново се посочват грешките и несъответствията на разработката на проекта със заданието и закона. След това допълнителни корекции не са предавани. Съгласно чл.14, ал.1, т.2 от договора плащане се дължи при получаване на разрешението за строеж т.е. издаването на разрешение за строеж е единственият факт, обуславящ възникването на задължение за плащане. Представената от ищеца фактура е неподписана от ответника, нито е осчетоводена. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявения иск. С допълнителната искова молба се поддържа, че договорът за прокетиране по съществото си представлява договор за изработка, поради което приложение ще намерят правилата на ЗЗД. Твърденията, че приемане на работата е налице само ако е налице приключила административна процедура по ЗУТ не следва да бъдат споделени, тъй като договорът е облигационен договор за услуга. Твърденията, че ищецът е бил недобросъвестен се опровергават от фактите, че заданието и авансовото заплащане са извършени от възложителя със закъснение. Въпреки забавянето от страна на възложителя, първи вариант на идейния проект е предаден на 09.01.2020 година, съобразно срока за предаване. На 27.01.2020 година са изпратени съображенията по отношение несъответствието на заданието /идейната разработка с действащата нормативна уредба, както и за направените промени по отношение на заданието от 11.11.2019 година, за да могат да бъдат изпълнени изискванията на РУП и останалата нормативна уредба, което се установява от приемо-предавателния протокол от 31.01.2020 година, в който са представени и предадени допълнително следните материали-списък с точки на несъответствието на „заданието“ за проверка на нормативната уредба; доклад за настъпилите промени спрямо заданието от 11.11.2020 година; оферта за изготвяне на РУП. Съгласно чл.7 от договора за проектиране „идейната разработка“ се състои от част архитектура, която включва в себе си разпределения, планове на етажи, разрези, фасади, както и предложение за разпределения на оси и колони, индивидуални търговски планове, ситуация на инсталациите. Съгласно чл.8, ал.1, т.7 от договор за проектиране от месец юли, 2019 година част от изходните данни е именно идейната разработка в този си вид. При всички случаи по отношение на разпределението на оси и колони, разпределенията и плановете на етажи, разрезите и фасадите има нормативна уредба, която възложителят е следвало да вземе предвид при възлагане на проектирането. Съгласно ал.2 на чл.7 възложителят се задължава да уведоми изпълнителя незабавно, както и да му представи съответните налични документи, касаещи промяна в предоставените от възложителя изходни данни и/или промяна на фактите и обстоятелствата, удостоверени с изходните данни/част от които е идейната разработка. Ал.2 на същия член казва, че в случай, че възложителя не изпълни задължението си по ал.2 изпълнителят не носи отговорност за съответствието на изготвените от него проекти със заданието, изходните данни и документи за проектиране и нормативната допустимост на проектите“. Видно от приложените от ответника отговори от МРРБ, същите се отнасят до запитвания, датирани 06.11.2019 година и 08.01.2020 година, които обаче не са обвързващи съда. След предаването на проекта възложителя е поискал едностранно да промени заданието, като възложи извършването на нови дейности, без да заплати вече свършената работа. Проект за нов РУП и изработване на нов допълнителен проект съобразно новия РУП не може да се включва в предмета на подписания договор. Това е довело до писмото от 20.02.2020 година. На 16.06.2020 година са започнали преговори по подписването на нов договор за проектиране на ново задание и съответно за изработване на РУП, но ответникът е наложил подписването на неизгодни договори, като видно от представената кореспонденция се касае за отказ от страна на ответника да изпълни задължението си по договор.На 23.07.2020 година ищецът получил предложение за извънсъдебно уреждане на отношенията с ответното дружество, с което е предложен вариант на спогодба, което представлява признание на иска. Направено е и възражение за нищожност на клаузата на договора възнаграждението за изпълнителя да възникне след издаване на разрешение за ползване. С допълнителния отговор на исковата молба отново се подържа, че приемането или неприемането на разработката от възложителя няма правопораждащо значение за изискуемостта на претендираното плащане. Твърди, че не е налице ново задание, а искане да се преработят грешките от разработката от 31.01.2020 година, като в тази връзка е представено предложението за заплащане на сумата от 28 000 евро, което не съставлява признание на иска. Подържа, че е налице отрицателно становище по чл.142, ал.5 ЗУТ от консултанта на обекта. С определение от 05.03.2021 година /л.293/ е присъединен за съвместно разглеждане и предявеният иск от „ВБ Студио“ ООД за заплащане на сумата от 92943, 87 евро с ДДС, представляваща дължимото възнаграждение по договор за проектиране от месец 07.2019 година. Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна: Ищецът претендира заплащане на възнаграждение по договор за проектиране от 07.2019 година, като между страните липсва спор относно факта на сключването на договора, респективно възникването на валидно облигационно правоотношение, както и относно заплащане на авансовата сума по договора. Видно от приемо-предавателния протокол /л.29/ е, че на 11.11.2019 година възложителят е предал на изпълнителя документи за собственост, извадка от действащия ПУП, актуална скица на имота, комбинирана скица, геодезическо заснемане на имота, геоложки доклад, идейна разработка, скица- виза за проектиране, съгласувателни писма с изходни данни за проектиране от присъединителните дружества. Видно от представеният приемо-предавателен протокол е, че на 09.01.2020 година изпълнителят е предал проектната документация на всички проектни части във фаза идеен проект, необходими за издаване на разрешение за строеж в съдържание на компакт диск. Видно от представеното уведомително писмо, датирано 17.01.2020 година /л.36 – 37/ е, че възложителят е посочил следните разминавания между проектната документация в част архитектура и одобреният РУП, изразяващи се в: При УПИ V-730-кота корниз на УПИ V-730 в РУП е дадена 612.62 като абсолютна кота, а на проекта чертеж „фасада запад“ е дадена кота 614, 225. Разликата от 1, 605 м е недопустима спрямо РУП. Кота корниз на фасада север на проекта е показана 612, 875, а на РУП като абсолютна кота е дадено 612, 62 като има разлика в тази фасада от 25 см. При УПИ IV-788, 730 коти корниз на УПИ IV-788, 730 в западната част по РУП са дадени 613, 12 и 614, 30 като абсолютни коти. На проекта на чертеж „фасада запад“ е дадена само една кота и тя е 614, 375. Кота, която надвишава котата по РУП със 7 см. На средното тяло, където абсолютната кота е 613, 12 не е дадена кота корниз на фасадата, а е дадена на чертеж „разрез А-А“ и е 613, 02. Не се знае дали е вярна или не, особено като се вземе предвид, че за УПИ V-730 е дадена кота 614, 225, кота, която на РУП е показана като по-ниска 612, 62. Коти корниз на южната фасада са дадени 614, 30-запад и 614-изток, като абсолютни коти на РУП. На проекта са дадени 614, 735 на чертежа „западна фасада“, а на чертежа „южна фасада“ 614, 35. Не се знае коя кота е вярна, но и двете са над котата от РУП -614, 30. Същият проблем го има и от югоизточната страна. На чертеж „южна фасада“ е дадена кота корниз 613, 90, а на чертеж „фасада изток“ е дадена 614, 225, при абсолютна кота от РУП 614.00. На източната страна на УПИ IV-788, 730 са дадени 3/три/ коти на РУП, като абсолютни коти и те са 614; 613; 612, 50. Относно следващите две коти, на проекта е дадена кота корниз на чертеж „разрез А-А“, 612, 90 която е над и под абсолютните коти 613, 12; 612, 50. При УПИ III-730-Кота корниз на УПИ III-730 е дадена 612.00, а на чертежи „фасади изток“ и „фасади запад“ е дадена 613, 19, на чертеж „фасада север“ е дадена 612, 15. В представената проектна разработка не е спазено условието да се осигури достъп /транспортен и пешеходен/ за всяка една от сградите в отделните УПИ. В предоставената проектна документация на 09.01.2020 година не се съдържат някои от договорените части на проекта, а именно: план за безопасност и здраве; пътна организация на движението; разрези в част паркоустройство и благоустройство; енергийна ефективност. Видно от приемо-предавателния протокол от 31.01.2020 година е, че е предадена проектната документация на всички проектни части във фаза идеен проект, необходими за издаване на разрешение за строеж, като е направено изявление, че с корекциите на предадения проект са отстранени всички забележки на възложителя, направени с уведомително писмо, изпратено до изпълнителя по електронна поща. Видно от изпратеното писмо, датирано 20.02.2020 година /л.169/ е, че е посочено, че планът за вертикалната планировка е променен изцяло. Вместо пешеходни проходи през сградите са проектирани два пешеходни достъпа от северната част; променен е плана за озеленяването на вътрешния двор; транспортния достъп към подземното ниво /рампите/ от северната част е преместен в средната част, в близост до входове B 2 и B 6. В сутерена/приземния етаж е предвидена пешеходна зона, която съвпада с изнесената фасада на горните етажи. Същата пешеходна зона е проектирана да има рампи и стълби, които блокират и пречат на търговските площи. В следствие на това търговските помещения нямат връзка с улицата. Всичко това ще провокира загуба на търговски интерес. В резултат на направените промени се намалява броя на жилищата в приземния етаж. Във вход B2- с два броя и вход В6 – с два броя. Общо по малко жилища-4 броя. Поради начина на разполагане на достъп до входовете се формира търговска част, която е непрактична и неизползваема. Мястото е тясно и дълго, поради това не е привлекателно за търговски цели. Увеличени са площите на входове В3 и В5, което води до намаляване на търговските площи. Добавен е асансъор за превозни средства в блок В4, което чувствително променя фасадата и търговските помещения. Намалени са паркоместата с 2 броя общо 184 вместо 186. Почти всички складови помещения са премахнати, оставени са само тези в източната част като същевременно не е предвиден отстъп от регулационната линия и не се е оптимизирал варианта за укрепване на изкопа. Направена е обща корекция в разпределенията на жилищата. В повечето случаи не е значителна, но в някои от жилищата с 3 спални в блок 4 промяната е съществена. Голяма промяна има и в жилищата, намиращи се в ъгъла между вход В3 и В5. Изменена е фасадата във външния ъгъл на сградите при вход В3 и В5, което променя концепцията за модела. В блок В7 е намалена площта. В следствие на това се измества стълбищната клетка. В много от кухните е намалена дължимостта на кухненските плотове /части/. Направено е завъртане на 90 градуса на инсталационните шахти, което значително намалява използваемата площ на кухненските части. На втори етаж е направена обща корекция в преградните стени на жилищата, като в повечето случаи корекциите не са големи, но при някои 3 спални апартаменти в блок В4 промените са съществени. Съществена корекция има също така и в жилищата, намиращи се в ъгъла на секции В3 и В5. Същите забележки както за първи и трети етаж. На четвъртия етаж е направена обща корекция на преградните стени между жилищата. В повечето случаи корекциите не са големи, но при някои 3 спални апартаменти в блок В4 промените са съществени. Съществена корекция има също така и в жилищата, намиращи се в ъгъла на секции В3 и В5. Същите забележки както за първи и трети етаж. На последния подпокривен етаж е направена обща корекция в преградните страни на жилищата. В повечето случаи корекциите не са големи, но при някои 3 спални апартаменти в блок В4 промените са съществени. Съществена корекция има също така и в жилищата, намиращи се в ъгъла на секции В3 и В5. Същите забележки както за първи и трети етаж. Между блокове В4 и В5 се е получило разминаване в нивата. Има общо коригиране на нивата и начина на моделиране на терена. Размера на външните прозорци е запазен по изключение /с изключение на стълбищните прозорци/, но са добавени допълнителни профили, с което без съмнение се променя облика на фасадата.На приземния етаж е добавен пешеходен проход, който нарушава връзката магазин-улица. Премахната е промяната на материала между прозорците, което служи за засилване на ефекта, който се получава от разминаване на обемите по фасадата. В предоставената разработка не е изпълнено условието за осигуряване на самостоятелен достъп до сградите във всяко едно УПИ. В писмото от 20.02.2020 година е посочено, че проектът следва да бъде приведен в съответствие със заданието. Видно от представеният доклад, датиран 06.11.2020 година от извършени дейности по договора за упражняване на консултантска дейност и надзор на обекти: „Комплекс от жилищни сгради с подземни гаражи и трафопост“, находящ се в УПИ III-730, УПИ IV -788, 730, УПИ V-730, кв.12, м.“Манастирски ливади-Изток“, р-н „Триадица“, гр.София, издаден въз основа на сключен договор за упражняване на консултантска дейност и надзор на обекти е, че кадастралната карта за територията е одобрена със заповед РД- 18-108/13.12.2016 година на изпълнителния директор на АГКК, а действащият подробен устройствен план за квартала е одобрен със Заповед №РД-09-50- 391/25.03.2009 година на Главния архитект на София. Имотите, предмет на плана попадат в устройствена зона „Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване“ съгласно Приложението към чл.3, ал.2 ЗУЗСО. Предвиденото застрояване е в рамките на следните параметри: Плътност на застрояване -50%; Кинт-2, 5; максимална кота корниз – 15 м за жилищни сгради; минимална озеленена площ -35% като 50% от озеленената площ да бъде с висока дървесна растителност. РУП предвижда пететажна застройка със кота корниз 15м от средната кота на прилежащия терен за съответната фасада. Предвиждат се подземни паркинги. Застрояването е свързано. На основание чл.140, ал.1 и ал.2 ЗУТ от Главния архитект на район „Триадица“- СО на 15.07.2019 година са издадени три визи за проектиране и проучване като със същите са зададени параметри на застрояване съгласно ОУП на гр.София и ЗУЗСО за зона „Жс“. Проектите са изработени в идейна фаза на проектиране по смисъла на Наредба №4/2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти за отделните УПИ по всички части Архитектура, конструкция, Геодезия, инженерно-геоложко проучване, ВиК, Електро, ОВК, ЕЕ, Паркоустройство и пожарна безопасност, необходими за издаване на разрешение за строеж. Инвестиционните намерения са за изграждане на комплекса при следната последователност: едновременно да започне строителството на сградата в УПИ V-730 и секции вх.2, вх.3, вх.4 в У П И IV-788, 730 и след въвеждането им в експлоатация да започне строителството на секции вх.5 и вх.6 и сградата в УПИ III-730. Проектите за комплекс „Липите“ предвиждат свързано застрояване на три жилищни сгради с магазини на партера и подземни гаражи в трите УПИ. Подземният гараж е общ за трите урегулирани имота, автомобилният подход към общ подземен гараж на сградите в трите имота се предвижда чрез две двулентови рампи-една от запад от ул.“Костенски водопад“ и друга от бъдещата улица от изток. Изграждането и общото завършване на сградата в УПИ IV -788, 730 която се състои от пет секции вкл. околното пространство е разделено на два етапа. В доклада е посочено, че по представения коригиран проект са налице следните несъответствия: проектите не съответстват на предвижданията на подробния устройствен план. Средна кота прилежащ терен и котите на фасадите не отговарят на РУП, одобрен със заповед №РД-09-50- 391/25.03.2009 година на Главния архитект на София. Представените проекти дават решение за достъп през съседен имот, в хипотезата на чл.192, 193 ЗУТ, а не самостоятелен достъп до всеки отделен УПИ. Не са спазени изискванията на чл.152 ЗУТ за самостоятелност на отделните етапи на строежите при изпълнението и използването им. Не са спазени имотните граници между отделните УПИ като е предвиден общ подземен гараж за трите имота, озеленяване и вертикална планировка. С проекта са нарушени изискванията за пожарна безопасност на строежите. Предвид направените констатации не може да бъде дадена положителна оценка за съответствието на проектите с изискванията на чл.142, ал.5 ЗУТ. От заключението по назначената СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че действащия в момента на проектирането е одобреният РУП с регистрационен индекс РД -09-50- 391/25.03.2009 година. Предвидените в идейния проект кота корниз и кота било съвпадат с указаните в силуетите на РУП кота корниз и било, с изключение на посоченото тяло в констативно-съобразителната част, които обаче не надвишават предвиждането за кота корниз и кота било на тялото, за който се отнасят – според силуетите в РУП. За УПИ III-730 няма осигурен отделен пешеходен достъп към улицата. Предоставените проекти дават решение за достъп с автомобили и връзка с общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през съседен собствен имот съгл. чл.192-чл.193 ЗУТ. От източната улица по две рампи се влиза в обща подземна улица, от която се паркира от която се паркира в УПИ III-730 и УПИ IV-730, 788 и в УПИ V, защото сутерена е един за трите имота. За УПИ III-730 няма транспортен достъп от улицата. От запад има две рампи, от които е достъпна подземната разклонена улица, от която е възможно паркирането отново и в трите имота. От юг има платформа за автомобили. При спазване на посочените коти проектното ниво на тротоарите попада по-високо от прилежащия на сградата терен. Пешеходният достъп от уличните тротоари до обектите в сградите съгласно предоставеният проект е решен посредством стълби и рампи с максимален наклон от 5% съгласно Наредба 4 за проектиране, изпълнение и подържане на строежите. В прегледаните проектни разработки не констатира наличието на обстоятелства, които да препятстват издаването на разрешение за строеж. Заданието от 11.11.2019 година не е отговаряло на нормативната уредба и ЗУТ. Брутната проектна площ на обектите в предадената идейна разработка съгласно правилата на договора за проектиране от месец юли, 2019 година е общо 28534, 65 кв.м., а брутната проектна площ на обектите в предадения идеен проект, съгласно правилата за определянето и по договор за проектиране от месец юли, 2019 година е общо 29449, 49 кв.м. Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: Предявени са искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД. За основателността на предявените искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца-изпълнител на възложената работа е да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на кумулативно дадените предпоставки, а именно наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, както и приемане на извършената работа, тъй като съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият следва да заплати възнаграждението за приетата работа, поради което изискуемостта за заплащане настъпва от момента на приемането и. Договорът за изработка е двустранен (доколкото от него възникват задължения и за двете страни), комутативен, възмезден и консенсуален- моментът на сключването му е този на постигане на съгласие между страните относно неговите съществени елементи. Той е неформален, тъй като за валидното му сключване не е необходимо съгласието на страните да е обективирано в особена форма, в частност, в писмена такава - както частна (обикновена) писмена форма, така и официална - нотариална заверка на подписите на страните или на подписите и съдържанието. Преобладаващата съдебна практика е в смисъл, че предвидената в нормата на чл. 160, ал. 2 от ЗУТ обикновена писмена форма на договорите, с които се уреждат отношенията между тях, има само доказателствена функция (ad probationem), но не е елемент от фактическия състав на валидното му сключване и неспазването не обуславя нищожност на договора, по смисъла на чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД. От дефинитивната норма на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД следва, че като двустранна правна сделка, договорът се счита сключен с покриване на идентичните по своето съдържание насрещни волеизявления на страните относно съществените му елементи, в което именно се състои постигнатото между съконтрахентите съгласие за създаване на правна връзка между тях. Договорът за проектиране е разновидност на договора за изработка, поради което приложими са правилата на чл.258 и сл.ЗЗД. С него изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна срещу договорено възнаграждение. В случая изпълнителят се е задължил да изработи идеен и работен проект, като задължението за изработване на идейна разработка е в 2 месечен срок, считано от датата на изготвяне на договора. По делото не се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договора, като спорен е въпросът дали работата е приета. Когато приемането на работата е оспорено то подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, а преценката дали работите действително са извършени и приети от възложителя по смисъла на чл. 264 ЗЗД се прави от съда след съвкупна преценка на цялостния доказателствен материал по делото. Съгласно чл.1 от договора предмет на същия е изготвянето на идеен и работен проект за обект: комплекс от жилищни сгради, които ще бъдат построени на три етапа в гр.София, м.“Манастирски ливади - изток“, кв.12. В чл.4 от договора като задължение на възложителя е посочено, че следва да предостави идейна разработка, в част архитектура, която да изпълнява ролята на задание за проектиране. В чл.5 от договора е посочено, че ако в хода на изработване на проектите изпълнителят установи, че за целите на изпълнение на възложените с договора работи са му необходими конкретни документи, разрешения, удостоверения, съгласувания, данни и др. то следва писмено да уведоми възложителя и да поиска от последния предоставянето им. В случай, че изпълнителят не уведоми възложителя за необходимостта от представяне на посочените по-горе документи, разрешения, удостоверения, съгласувания, данни и др. то изпълнителят ще изпълни своята част от работата по проектите без удължаване на крайните срокове и няма да има основание да довърши работата по този договор. Изпълнителят се задължава да съобрази всички законосъобразни и писмени изисквания на възложителя за изпълнение и промяна на идейния и работния проекти, отправени/предявени до датата на приемането на съответния проект по реда на чл.32. В чл.7 от договора е посочено, че възложителят се задължава в срок до 2 месеца, считано от датата на сключване на договора да изготви и предаде на изпълнителя с приемо-предавателен протокол идейна разработка, състояща се от част архитектура /разпределения, планове на етажи, разрези, фасади/, предложения за разпределение на оси и колони; индивидуални търговски планове, ситуация на инсталациите. Изпълнителят поема задължението да извършва междинни, текущи и окончателни оценки на идейната разработка, като предоставя на всеки един етап оценка за съответствието с действащата нормативна уредба. В чл.8 от договора е посочено, че в случай, че поради промяна в изходните данни се наложи изменение на проектите, то сроковете за изпълнение на задълженията на изпълнителя по настоящия договор се увеличават с времето за завършване на съответното изменение /преработване и с времето за неговото предаване и приемане, също така извършените изменения или преработване на проектите се заплащат допълнително от възложителя на изпълнителя, като размерът на възнаграждението се договаря между страните с анекс или споразумение. Съгласно чл.9 от договора изпълнителят се задължава да изготви идеен проект за цялата сграда, която ще бъде построена в имота по чл.1, съгласно заданието на възложителя и предоставените изходни данни и документи по следните части: част архитектурна, част строителни конструкции; част ОВ и К инсталации; част ВиК инсталации; част електроинсталации; част геодезическа; част паркоустройство и благоустройство; част план за безопасност и здраве; част пожарна безопасност; част пътна организация на движението. Съгласно чл.10 от договора изпълнителят се задължава да предаде на възложителя идейния проект в електронен формат: за графичните материали –DWG и PDF файлове, за текстовите и таблични материали –MS Word, MS Excel и PDF файлове. След одобряване на идейния проект по реда на чл.32 изпълнителят се задължава да предаде на възложителя идейния проект на хартиен носител в 5 екземпляра и в електронна форма и 4 бр. 3D визуализации на целия комплекс с фокус върху преимуществата му /с показване на сградите, уличното пространство, дворните пространства и общите части. /. В чл.12 е посочено, че възложителят дължи заплащане на възнаграждение в размер на 5, 80 евро/кв.м. от брутната проектна площ на обекта или общо 154906, 46 евро без ДДС. В чл.13 е посочено, че брутната проектна площ на обекта по чл.1 представлява сборът от РЗП, площта на основното и допълващи застроявания, площта на подземните пространства, нива и естакадите към тях, включително подходите и рампите/, както и площта на дворното пространство, изчислени на база идейния проект, съгласуван, одобрен от съответния компетентен административен орган. В случай, че възложителят не внесе за съгласуване идейния проект в 1 месечен срок, след като е одобрил проекта то брутната проектна площ се изчислява на база приетия от възложителя идеен проект по реда на чл.32. В чл.14 от договора е посочено, че заплащането на възнаграждение се извършва авансово – в срок от 10 работни дни след като възложителят е уведомен за издаването на разрешение за строеж, а сумата от 77453, 23 евро, ведно с дължимия върху тази сума ДДС – в срок от 10 работни дни след като възложителят е уведомен за издаването на разрешение за строеж. В случай, че възложителят реши да не поиска съгласуване на проекта и/или издаване на разрешение за строеж от компетентните органи, то сумата ще бъде платена в срок от 25 работни дни след приемането на проекта по реда на чл.32. В чл.15 от договора е посочено, че в случай, че общият размер на възнаграждението, определен по реда на чл.12 без включен ДДС надвишава сумата от 154906, 46 евро то възложителят се задължава да заплати на изпълнителя положителната разлика, заедно с последното плащане по чл.14, т.2. В чл.30 от договора е посочено, че при предаването на изработените от изпълнителя идеен проект и работен проект страните подписват, съставен от изпълнителя приемо-предавателен протокол, който съдържа описание на документите, скиците, чертежите, които се предават на възложителя; броя на екземплярите на предадените документи, скици, чертежи, вида на носителя, на който се предават. В чл.31 от договора страните са посочили, че в срок от 10 работни дни след получаване на доклад за съответствие от консултанта възложителят се задължава писмено да уведоми изпълнителя за всички свои конкретни искания за изменение на проектите – идеен и/или работен, както и за всички свои възражения за несъответствието на идейния проект, като посочи в какво конкретно се изразява несъответствието на проектите. В ал.2 е посочено, че изпълнителят се задължава да отстрани посочените писмено от консултанта недостатъци и/или да преработи или измени идейния проект съгласно писмените указания на възложителя по ал.1 както и повторно да предаде на възложителя изработеното за одобряване, в най-кратки възможни срокове във всеки отделен случай. При всяко положение никоя част от идейния или работния проект няма да се считат приети от възложителя, докато не бъдат изпълнени всички забележки и препоръки на консултанта и на всички други одобряващи съответния проект органи или дружества. Съгласно разпоредбата на чл.32 от договора, в случай, че в срока по чл.31, ал.1 възложителят не уведоми писмено изпълнителя за своите искания за изменение на проектите или възражения за несъответствието на идейния проект със заданието по чл.7 или несъответствието на работния проект с одобрения от възложителя идеен проект се счита, че възложителят е приел изготвените от изпълнителя идеен проект. В хипотезата по изречение първо за дата на одобряване/приемане на проектите се счита деня, в който срокът по чл.31, ал.1 е изтекъл. Въпросът за дължимостта на възнаграждението е обусловен от приемането на работата. Страните са се договорили, че заплащането ще бъде извършено в срок до 25 работни дни след приемането на работата ако възложителят реши да не поиска съгласуване на проекта и/или издаване на разрешение за строеж от компетентните органи. Идейният проект е следвало да бъде предаден в срок от 40 работни дни, считано от датата, на която с приемо-предавателен протокол е получено заданието по чл.7. Не се спори, че това е на дата 11.11.2019 година. При тълкуване волята на страните относно приемането на работата е видно, че същите са се споразумяли в чл.31 от договора приемането на работата да е свързано с още едно условие, а именно доклад за съответствие от консултанта, като в случай на несъответствие изпълнителя се задължава да отстрани посочените от консултанта недостатъци, както и повторно да предаде на възложителя изработеното за одобряване, като в този случай не се дължи заплащане, а само се удължава срока за изработка и предаване на изработеното. Видно от уведомителното писмо, датирано 17.01.2020 година относно предадената проектна документация, което представлява доклад на консултанта, в което е изразено мнение за наличие на несъответствие, същото съставлява пречка за приемане на работата, поради което в тежест на изпълнителя е да докаже, че са отстранени посочените от консултанта недостатъци. В представения приемо-предавателен протокол от 31.01.2020 година е налице изявление на „Херчеса България“ ЕООД, в което се заявява, че са отстранени всички забележки на възложителя, направени с уведомително писмо, изпратено до изпълнителя по електронна поща от 17.01.2020 година. Видно от представеното уведомително писмо от 20.02.2020 година е налице изразено мнение за несъответствие от консултанта, като липсва спор между страните, че изпълнителят не е предавал на възложителя идеен проект с промени, съобразно изложеното в писмото от 20.02.2020 година. При така развилите се отношения основният спорен въпрос е съставлява ли протокола от 31.01.2020 година изявление за приемане на работата, обуславящо задължение за плащане на дължимото възнаграждение. Съдът намира, че представеният протокол от 31.01.2020 година не съставлява изявление за приемане на работата и респективно пораждащо задължение за плащане на възнаграждението, тъй като видно от уговорките между страните приемането на работата е обусловено от наличието на положителен доклад от консултанта. Изразеното в уведомителното писмо от 20.02.2020 година становище отразява мнение за наличие на несъответствие между заданието и предаденото с протокола от 31.01.2020 година, поради което и не представлява приемане на работата по смисъла на чл.266, ал.1 ЗЗД. С доклад на консултанта от 06.11.2020 година е посочено, че проектите не съответстват на предвижданията на подробния устройствен план. Средна кота прилежащ терен и котите на фасадите не отговарят на РУП, одобрен със заповед №РД-09-50-391/25.03.2009 година на Главния архитект на София. Представените проекти дават решение за достъп през съседен имот, в хипотезата на чл.192, 193 ЗУТ, а не самостоятелен достъп до всеки отделен УПИ. Не са спазени изискванията на чл.152 ЗУТ за самостоятелност на отделните етапи на строежите при изпълнението и използването им. Не са спазени имотните граници между отделните УПИ като е предвиден общ подземен гараж за трите имота, озеленяване и вертикална планировка. С проекта са нарушени изискванията за пожарна безопасност на строежите. Предвид направените констатации не може да бъде дадена положителна оценка за съответствието на проектите с изискванията на чл.142, ал.5 ЗУТ. Видно от представените скици на РУП на УПИ е, че са нанесени следните забележки: Да се спази чл.31, т.5 ЗУТ, както и да се осигури достъп до имота, както и връзка с инженерната инфраструктура. Съгласно чл.169/4/ ЗУТ трябва да се осигури достъп /транспортен и пешеходен/ за всяка една от сградите в отделните УПИ. Съгласно чл.261 ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Договорът за извършване на проектантски услуги е договор за изработка, но към него намират приложение и съответните особени правила на ЗУТ, както и издадената Наредба 4 от 21.05.2001 година относно обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. За да се приеме, че е налице изпълнение на поръчаното по договор следва представеният проект да отговаря на изискванията на ЗУТ. Задължението за спазване на изискванията на законодателството е изцяло върху изпълнителя. Същият е бил запознат с изискването по ЗУТ, като при договора за изработка поема риска да изработи поръчаното, съобразно предназначението по договор. Видно от уговореното между страните е, че предназначението на идейния проект, изготвен от изпълнителя е същият да бъде съгласуван с компетентните органи и да послужи за издаване на разрешение за строеж. В процесния случай в предоставеният проект за УПИ III-730 няма осигурен отделен пешеходен достъп към улицата. Предоставените проекти дават решение за достъп с автомобили и връзка с общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през съседен собствен имот съгл. чл.192 - чл.193 ЗУТ. Няма осигурен и транспортен достъп до улицата. Горното поставя възможността за одобрение на проекта само при налично съгласие от страна на собственика за преминаване през имота му, което условие може да не бъде изпълнено, а и възложителя не е длъжен да приеме такова условие. Престирането на този проект не може да се приеме за изпълнение по договора, още повече, че приемането на работата е поставено в зависимост от положително становище на консултанта, за което липсва спор между страните, че не е дадено. Налице е отрицателно становище на консултанта, констатациите, по което се потвърждават от заключението на вещото лице. В протокола от 31.01.2020 година е представен и доклад за настъпили промени спрямо заданието, както и списък с точки на несъответствие на заданието за проектиране с нормативната уредба, както и оферта за изготвяне на инвестиционен проект. Срокът за предаване на проекта е изтекъл с изтичането на 40 дни от датата 11.11.2019 година или 21.12.2019 година. При доказателствена тежест на ищеца, който следва да докаже изключващи отговорността му обстоятелства не се установява в хода на изпълнението на договора и преди изтичане на договорения срок същия да е предупредил възложителя, че за изпълнение на договора е необходимо осигурено съгласие от собственик на съседен имот, както и, че е необходимо изменение на РУП. Предвид разпоредбата на чл.260 ЗЗД ищецът е следвало да предложи на ответника такъв начин на изпълнение на възложената работа, че последната да може да бъде изпълнена правилно, съобразно добрите практики и изработеното да е годно за употреба. Предвид цитираната разпоредба на чл.260 ЗЗД, след като не го е уведомил незабавно следва да понесе отговорността за неизпълнението на договора, респективно последиците от развалянето на договора по чл.262, ал.2 ЗЗД. Уведомяване, че се налага промяна в изходните данни е направено след изтичане на уговорения между страните срок за изпълнение на 31.01.2020 година. Забавеното изпълнение е лошо изпълнение, поради което за кредитора се е породило потестативното право да развали договора, което същият е упражнил. От доказателствата по делото се установява, че след разваляне на договора е изготвен нов идеен проект от друг изпълнител, както и, че след отправено искане е налице изменение на действащия план, поради което проектът, изготвен от изпълнителя не може да бъде използван по предназначение. Гореизложеното обуславя извода, че за възложителя не е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 3374 лева, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в полза на „Херчеса България“ ЕООД. По изложените съображения Софийският апелативен съд