Решение № 3259 от 7.4.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 285/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР. Образувано е по касационна жалба на К. Д. У., разузнавач сектор „Криминална полиция“, Второ РУ при ОДМВР - Пловдив, чрез процесуалния си представител – старши юрк. З. М.-П. против Решение № 4599/20.11.2024г. постановено по гр. дело № 13482/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед за задържане на лице с рег. № 435зз-146 от 17.07.2024г., издадена от К. Д. У., с която на лицето Т. Х. Х., [ЛНЧ] е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“. В касационна жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на районния съд, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при издаването на заповедта за задържане са спазени всички изисквания на материалния и процесуалния закон, като същата е издадена и в съответствие с целта на закона. Според касационния жалбоподател, районният съд неправилно е приел, че заповедта е издадена без да са посочени конкретни обективни данни и фактически основания за издаването ѝ. Несъстоятелен бил изводът на съда, че непосочването на конкретния вид наркотично вещество води до немотивираност на заповедта и препятства възможността на лицето, спрямо което е насочена да организира защитата си. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на заповедта за задържане, като правилна и законосъобразна. Претендират се направените по делото разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба – Т. Х. Х., чрез процесуалния си представител – адв. Шейредов, оспорва жалбата. Иска потвърждаване на решението на РС – Пловдив, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство. Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба. Пловдивският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно по отношение на акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед за задържане на лице с рег. № 435зз-146 от 17.07.2024г. на полицейски орган при Второ РУ на ОДМВР – Пловдив, разузнавач в сектор „Криминална полиция“ – К. Д. У., с която на Т. Х. Х., на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от Наказателния кодекс /НК/, а именно: държане в жилището си в град Пловдив на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешение, е приложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“. Районният съд е приел, че задържането на Т. Х. Х. е осъществено от полицейски органи, по смисъла на чл.57, ал.1 ЗМВР и заповедта е издадена от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност. За да отмени заповедта за задържане е приел, че не са били посочени конкретни действия от страна на задържаното лице, които са породили обосновано предположение, че лицето Т. Х. е извършило престъпление. Според съда липсата на данни относно конкретния вид наркотично вещество и формата под която то е открито, води до неяснота по отношение на това въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил обосновано предположение за съпричастността на лицето към извършването на конкретното престъпление и едновременно с това до необходимостта от прилагането на принудителна административна мярка задържане на лице за срок от 24 часа. В мотивите си районен съд излага, че именно непосочването на вида на наркотичното вещество, което се държи без надлежно разрешение, създава неяснота въз основа на какви данни се ограничава правото на свободно придвижване на лицето, което има от своя страна за резултат немотивираност на заповедта за задържане и ограничаване на правото на защита. Изрично съдът е посочил, че не се съдържат доказателства за фактите, изложени в заповедта нито в самата нея, нито в друг документ преди или по време на издаването на заповедта, като издаването на документи, съдържащи такива факти в последствие, не представляват част от административната преписка. След извършена служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК, настоящата касационна инстанция намира решението на РС – Пловдив за валидно и допустимо, но неправилно. Правилно районен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган – К. Д. У., разузнавач в сектор „Криминална полиция при Второ РУ на ОДМВР - Пловдив“, полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР. Неправилни са изводите на съда, че непосочването на конкретен вид и форма на наркотичното вещество, което се е намирало в държането на лицето, създава неяснота относно фактите и обстоятелствата, въз основа на които същото е било задържано със заповедта, и че правото му на защита е било ограничено поради липса на мотиви. Настоящата съдебна инстанция намира, че законовите изисквания за форма по чл.74, ал.2 от ЗМВР при издаването на заповедта за задържане са спазени. Съобразно т.2 на посочената разпоредба, заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването ѝ, т. е. органът следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде този административен акт, но е допустимо мотивите, в т. ч. и фактическите основания, да се съдържат в друг документ, неразделна част от административната преписка, който да предхожда издаването на акта (Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС). В конкретния случай към преписката са представени докладна записка (стр.48) и протоколи за разпит (стр.49, 50 и 52), от които се установява безспорно, че лицето Т. Х. Х. е притежавало цигара със съдържание на марихуана. Всъщност в Протокола за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо одобрение е посочено, че в апартамента обитаван от лицето Т. Х. са намерени един брой саморъчно свита цигара и един брой гриндер, като лицето е запознато със съдържанието на протокола чрез преводач и лично го е подписал. В протокола Х. чрез преводача е посочил, че намерените вещи са негови за лична употреба, като това е марихуана, която употребил, тъй като бил напрегнат заради изпити. Отделно от това претърсването и изземването е одобрено с разпореждане от 18.07.2024г. по частно наказателно дело № 3961/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив. Видно и от съдържанието на протокола за разпит на самия задържан, той отново е повторил, че е студен в трети курс в МУ – гр.Пловдив и тъй като бил много натоварен с изпити имал фас с марихуана. Фактическите основания са констатирани при извършена проверка в наетото от лицето жилище, която е осъществена преди налагането на ПАМ. Следователно правото на защита на задържаното лице не е било ограничено. В посочения смисъл е и Решение № 14366 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2016 г., V о., Решение № 8998 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8698/2018 г. В хода на образуваното досъдебно производство е установено, че иззетото от задържаното лице вещество действително е от категорията на наркотичните и представлява марихуана с тегло 0, 211 грама. За законосъобразността и в частност – мотивираността, на заповедта по чл.72, ал.1 ЗМВР, не е необходимо органът да посочва конкретен вид наркотично вещество, във връзка с което тя се издава. Фактическото описание на причината за задържане е формулирано като наличие на данни за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК – без надлежно разрешително държи високорисково наркотично вещество. Заповедта е обоснована с това, че има данни за престъпление по чл.354а НК, а именно, че задържаният държи в себе си високорисково наркотично вещество без разрешително на посоченото място и в посоченото време. Посочено е и правното основание за задържане - чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР - наличие на данни за извършено престъпление. От това следва изводът, че заповедта за задържане е мотивирана от фактическа и правна страна, тъй като става ясно кое субективно право упражнява административният орган (задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление) и от кои факти то възниква (извършено престъпление по чл.354а НК). На следващо място, за да бъде приложена принудителна административна мярка от този вид не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. При налагането на принудителната административна мярка целта на закона е да се преустанови противоправното деяние или да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Тоест, прилагането от органите на МВР, на ПАМ „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на евентуално престъпление, а не с наличието и санкционирането на вече доказано такова. Към момента на издаването на заповедта за налагане на ПАМ, полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, които сочат за инкриминирано поведение. В този смисъл, налице е съответствие на заповедта за задържане с целта на закона. Оспорената заповед съдържа правни и фактически основания за задържане на лицето. Последните макар и кратки, обсъдени в контекста на останалите данни по преписката и разгледани заедно с правното основание разкриват мотивите на административния орган за прилагане на принудителната мярка, поради което неправилни са изводите на районен съд, че липсата на данни относно конкретния вид наркотично вещество създава неяснота въз основа на какви данни се ограничава правото на свободно придвижване на лицето. Съгласно Решение № 10638 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1585/2018 г., в заповедта (както е в настоящия случай) е записано, че задържането е във връзка с чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като лицето е заподозряно в държане на наркотични вещества и именно наличието на такива данни по започнато досъдебно производство е дало основание на полицейския служител да издаде заповедта. Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл.72 ЗМВР са необходими само данни за вероятно извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи вероятностен извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление. Следователно за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. При това положение, както от посоченото в заповедта, така и от данните в преписката безспорно се установява фактическото и правното основание за задържане на лицето Т. Х. Х.. Ето защо, отменяйки оспорената пред него заповед за задържане, районен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което заповедта за задържане да бъде потвърдена. Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на по 80 лева за всяка, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо 160 лева. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК, Административен съд – Пловдив, ХХIII Касационен състав: