Решение № 98 от 19.6.2023 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 222/2023 г.

Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от длъжника поради отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство -чл.435 ал.2 т.6 ГПК/. Образувано е по жалба на Н. А. И. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С., чрез процесуален представител адв. И. Д. срещу постановление №3601/10.04.2023 г. по изпълнително дело № 20137240400175 на Частен съдебен изпълнител В. Т. с район на действие Окръжен съд - В., с което е прекратено изпълнителното производство на осн. чл. 433 ТПК във вр. с чл. 739, ал. 2 ТЗ по отношение на длъжника И. П. И., ЕГН ••••••••••. Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и необосновано, и издадено в противоречие на правилата за прекратяване на изпълнителните дела. Твърди се, че производството е прекратено от ЧСИ само с оглед постъпила молба от длъжника И. П. И., като е посочено, че вземанията са приети с одобрен списък на кредиторите от съда по несъстоятелност по тр. д. № 453/2014 г. на ВОС, между които е вземането на АСВ, У. Б. и Н. А. И., на осн. чл. 433 във вр. с чл. 739, ал. 2 ТПК. С това се изчерпвали мотивите на съдебния изпълнител за прекратяване на производството. Дори влизали в противоречие с посочените факти в молбата на.И П. И. Постановлението било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като основанията за прекратяване на изпълнителното производство били изчерпателно изброени в чл. 433, ал. 1 от ТПК. ЧСИ сочила като основание за прекратяване чл. 433 във вр. с чл. 739, ал. 2 ТЗ, което основание не било сред изброените в чл. 433 ТПК, още повече текста не съдържал препращане към чл. 739 ТЗ. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, в хипотезите от т. 1 до т. 8 ТПК не възлагала компетентност на ЧСИ да преценява наличието на предпоставките на чл. 739, ал. 2 ТЗ като основание за прекратяване на изпълнителното производство, което правило кореспондирало с принципа, че съдебният изпълнител не можел да преценява съществуването на вземането или да се произнася при оспорване на вземането. По закон на съдебния изпълнител били възложени функции по принудително изпълнение на частни притезания. Съдебният изпълнител не разрешавал спорове относно субективното материалното право, неговите актове не се ползвали със сила на пресъдено нещо и той не можел да преценява факти с правопогасителен ефект. Подобна била хипотезата на погасени по давност вземания, като съдебния изпълнител нямал право на преценка относно погасената възможност на кредитора за принудително събиране на вземането поради погасяването по давност на вземането, както и хипотезата, при която съдебния изпълнител нямал право да преценява предпоставките за прихващане на вземания между страните. Като е прекратил изпълнителното производство на основание, което не е предвидено в закона, частния съдебен изпълнител е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Моли да бъде отменено Постановление на ЧСИ В Т, per. № 724, район на действие Окръжен съд - В, с което е прекратено изпълнителното производство по изп. дело № 20137240400175, на осн. чл. 433 ГПК във вр. с чл. 739, ал. 2 ТЗ по отношение на длъжника И П И ЕГН ••••••••••. Претендира присъждане на направените в производството разноски. ЧСИ Томова е изложила мотиви, в които поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излага, че съгласно чл. 739 ал 1 ТЗ неупражнените права и неупражнените вземания в производството по несъстоятелност се погасяват. Нормата систематично е в раздела „Приключване на производството по несъстоятелност, като крайният акт на съда по чл735 ал 1 ТЗ е за прекратяване на производството по несъстоятелност, в случаите на чл. 735 ал 2 ТЗ и за заличаване на търговеца.Приключването на производството по несъстоятелност с решението по чл.735 ал 1 ТЗ имало за последица невъзможността да се осъществи принудително изпълнение спрямо длъжника. Целта на законодателят била не само да може да се осъществи принудително изпълнение на правото или на вземането при прекратеното производство по несъстоятелност, но и с приключването на производството по несъстоятелност правата и вземанията да се считали за несъсществуващи. В тази норма било предвидено самостоятелно основание за погасяване на права и вземания, извън общото гражданско право, с което е изразена законодателна воля посочените права и вземания да се считат за несъществуващи в правния мир. При прекратяване на производството по несъстоятелност по реда на чл 735 ал 1 ТЗ погасяването на правата и вземанията по чл 739 ал 1 ТЗ настъпвало с влизането в сила на съдебното решение по чл 735 ал 3 ТЗ. Неупражнените права и непредявени вземания в производството по несъстоятелност се погасявали по смисъла на чл 739 ал 1 от ТЗ с прекратяване на производството по несъстоятелност по чл735 ал 1 ТЗ и вписването му в Търговския регистър. В случая с Решение №14/18.02.2016 г ОС В бил постановил прекратяване на производството по несъстоятелност на ЕТ „А..П..А.- И.И.“ и заличаване на търговеца. Решението било влязло в сила на 01.03.2016 и е вписано в Търтговския регистър. Счита, че поради непредяването в производттвото по несъстоятелност на длъжника на вземането на взискателят Н. А. И. по изпълнително дело 20137240400175 по описа на ЧСИ В. Т., същото е погасено, съгласно чл. 739 ТЗ, което е достатъчно основание изпълнителното производство да бъде прекратено по отношение на ЕТ А..П..А.- И. И. и физическото лице И. П. И., които са един и същ правен субект. Сочи, че не става въпрос за произнасяне на съдебния изпълнител по отношение несъществуването на вземането, както твърди жалбоподателя, а за съобразяване на съдебния изпълнител с обстоятелството, че в правния мир не съществува вземане, за което да се проведе индивидуално принудително изпълнение. След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното: Изпълнително дело 20137240400175 на Частен съдебен изпълнител В. Т. с район на действие Окръжен съд - В., е образувано, с оглед издаден изпълнителен лист от 08.06.2012г., издаден на основание Заповед за изпълнение №1057 РЗ/01.06.2012г. по ч.гр.д.№1182/2012г. на ВРС в полза на „У. Б. АД срещу И П. И., С. С. П. М. Е. П. Г. Й. П. П. С. С. и Н. И. С. за заплащане на суми. Вземането е цедирано на Н. А. И. от гр.С., който е кредитор по изпълнителното дело. По изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника И П И. с вх.№ 04658/07.04.2023г., в която се излага, че до 2016г.оперирал като едноличен търговец с наименование ЕТ „А.П.А- И. И.“ с ЕИК: На 18.02.2016г. бил заличен като едноличен търговец на основание чл.632, ал.4 о тТЗ, поради прекратяване на производството по несъстоятелност. Излага, че поради това и на основание чл.739, ал.1 от ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, поради което следвало изпълнителното производство срещу него да бъде прекратено. Съдебният изпълнител е възприел доводите на длъжника и с обжалваното постановление е прекратил изпълнителното производство спрямо същия. При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна за установено следното: Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и като такава е допустима. Същата е и основателна поради следното: Изпълнителният лист е издаден 08.06.2012г., на основание Заповед за изпълнение №1057 РЗ/01.06.2012г. по ч.гр.д.№1182/2012г. на ВРС срещу няколко длъжника, включително И. П. И. в качеството му на физическо лице, без да притежава търговско такова като едноличен търговец ЕТ „А.П.А.- И И“ с ЕИК: . Видно от актуалното състояние на търговеца, същият е регистриран през 2014г., след издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното производство. Задължението, за което е издаден изпълнителен лист е на И. П. И., като никъде не е посочен ЕТ„А.П.А.- И. И.“ с ЕИК: Въпреки, че след регистрацията по реда на ТЗ като едноличен търговец, физическото лице продължава да бъде физическо лице/ за разлика от ЕООД например/ като само разширява правосубектността си и прибавя търговско качество, не може да се възприеме довода, че поетото от физическото лице задължение е погасено със заличаването на търговеца. Физическото лице, поело задължението продължава да е носител на същото, тъй като съществува като правен субект. С придобиването на качеството на търговец, физическото лице разширява своята правоспособност да извършва и търговска дейност, като между персоналитета на физическото лице и едноличния търговец не настъпва разлика, поради простата причина, че няма нов субект и се касае до едно и също лице. При заличаването на едноличния търговец се прекратява търговската му правоспособност - Определение 11737 от 18.09.2012 г. по адм. д. 9799/2012 г. на ВАС. От друга страна, императивната разпоредба на чл.433 ал.1 ГПК е тази, която визира основанията за прекратяване на изпълнителният процес, при наличието на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати делото. Основанията са посочени изчерпателно, което изключва разширително тълкуване. В постановлението не се сочи нито едно от посочените основания, а се позовава на основание, посочено в Търговския закон чл.739, ал.1, вр. с чл. 735 ал 1 ТЗ - погасяването на вземането, като и основанието за прекратяване не е посоченото. Производството по несъстоятелнот е прекратено на основание чл.632, ал.4 ТЗ, преди изобщо да се развие до фазата на предявяване на вземания от кредитори. Това основание обаче не е сред изчерпателно посочените в чл.433 ал.1 ГПК основания. Фактите и обстоятелствата, на които се позовава съдебния изпълнител следва да бъдат установени по надлежния ред, тъй като не е в правомощията на съдебния изпълнител да се произнася налице ли е погасяване на задължението, тъй като в действащото законодателство, с изключение на нормата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК не се предвижда възможност съдебния изпълнител да се произнася по материалноправни възражения. Воден от горното и на основание чл.437 ГПК Съдът