Решение № 1035 от 16.5.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 143/2024 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „Бора груп“ ЕООД, ЕИК 202258599, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя Д. С. А., срещу Решение № 131/20.12.2023 г., постановено по нахд № 12/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № Т-НП-3 от 12.12.2022 г. на министъра на туризма и в полза на Министерството на туризма са присъдени сторените разноски по делото. Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Излага твърдения за недоказаност на нарушението и неговото авторство. Сочи, че липсва касов бон за извършени продажби, липсват и свидетелски показания, които да потвърждават, че е развивана търговска дейност на плажа в процесния период от време. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест административнонаказващият орган не е установил по съответния ред, че дружеството е получавало парични суми за шезлонгите и другите плажни принадлежности. Не оспорва, че е осигурявал безопасността на посетителите на плажа по време на активния летен сезон, но твърди, че го е извършвал безвъзмездно. Възразява срещу оценката на гласните доказателства. Твърди, че не са изложени аргументи защо съдът кредитира показанията на бившия служител на МТ, но не и показанията на свидетеля, воден от дружеството. Прави искане за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него НП. Претендира и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - министърът на туризма, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Счита, че решението на БРС е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което следва да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че събраните по делото доказателства сочат на извършено административно нарушение по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), поради което издаденото НП и потвърждаващото го решение на БРС са правилни и законосъобразни. Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното пред РС – Балчик наказателно постановление касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 14.06.2022 г. проверка в периода от 10.00 ч. до 11.30 ч. е установено, че е предоставял срещу заплащане плажни принадлежности (чадъри, шезлонги и др.) на посетителите на морски плаж „Нов плаж Балчик“, изключителна държавна собственост, без да има право на това, с което е допуснал нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, извършеното нарушение и неговото авторство са безспорно доказани и материалният закон е правилно приложен. От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическа страна, че процесният плаж е бил отдаден под наем от министъра на туризма на ЕТ „К. Кая“, чийто универсален правоприемник се явявало „Бора груп“ ЕООД. Поради изтичане на срока на наемния договор до дружеството са изпратени две покани за предаване владението на морския плаж на 26.05.2022 г. и на 14.06.2022 г. Н. 14.06.2022 г. в 10.00 часа на морски плаж „Нов плаж Балчик“ не се е явил представител на наемателя. Не се е явил и управителят на дружеството под претекст, че не се намира в [населено място]. След физически оглед на място трима служители на Министерството на туризма са установили, че на морския плаж са разположени плажни принадлежности и е поставена табела с цени на плажни принадлежности, както следва: за 1 бр. чадър – 12 лева; за 1 бр. шезлонг – 12 лева; за 1 бр. стол – 3 лева и за 1 бр. шалте – 2 лева. Н. отправени въпроси от контролните органи трима посетители на плажа са заявили, че са платили за ползването на чадъри и шезлонги в размери, отговарящи на посочените в табелата. Констатациите са обективирани в приемо – предавателен протокол от 14.06.2022 г., подписан от длъжностните лица от Министерството на туризма. НП е издадено въз основа на АУАН, съставен от един от тримата проверяващи служители. Останалите двама служители са се подписали като свидетели, които са присъствали при извършване и установяване на нарушението. Въз основа на констативния протокол и документацията за принудителното изземване на имота по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС районният съд е приел, че дружеството не е имало законно право да предлага плажни принадлежности поради изтичане на срока на наема, за което е било надлежно предупредено с покана да предаде владението на собственика. Жалбоподателят не се е съобразил и не е сторил дължимото. Въпреки че е липсвало законово основание да стопанисва плажа, дружеството е продължило да предлага и да получава цена за разположените плажни принадлежности, без да има право на това. При тези обстоятелства БРС е преценил, че са реализирани всички елементи от фактическия състав на нарушението. Съобразил е, че минималният размер на предвидената в чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК имуществена санкция е 4000 лева, поради което не са налице основания за нейното изменение. Така постановеното решение е правилно. При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното решение. В производството пред въззивната инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя или до неправилно приложение на материалния закон. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими и относими доказателства според действителното им съдържание и въз основа на тях е стигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на нарушението, тъй като не е установено по съответния ред, че той е извършвал търговска дейност на плажа през процесния период от време и е получавал парични суми за плажните принадлежности. Авторството на деянието се обосновава от еднопосочните доказателства по делото, според които именно „Бора груп“ ЕООД е експлоатирало морски плаж „Нов плаж Балчик“ след прекратяване на договора му за наем с министъра на туризма, разполагайки различни преместваеми обекти и съоръжения върху неговата територия – съблекалня, спасителен пост, заведение за бързо обслужване, шатри, дървен декинг, плажни принадлежности (чадъри и шезлонги) и др. Около две седмици преди проверката на 14.06.2022 г. управителят на дружеството е отказал да предаде владението на плажа по съображения, че има валиден договор за наем и е заплатил дължимата сума за 2022 г. Срещу касатора в качеството му на бивш наемател на плажа е издадена и заповед за принудително изземване на имота по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Издадени са и заповеди за премахване на преместваемите обекти, поставени върху територията на плажа. В изпълнение на тези заповеди дружеството е предприело действия по премахване на преместваемите обекти и плажните съоръжения, като е подписало и протокол за предаване на държавния имот на служители от Областна администрация – Добрич. Всичко това води до единствения възможен извод, че на посочената в АУАН дата именно „Бора груп“ ЕООД е предоставяло възмездно плажни принадлежности на посетителите на плажа, макар и да не е имало законно право да го прави, както правилно е преценил и районният съд. Липсват каквито и да е други данни или твърдения към този момент плажът и плажните принадлежности върху него да са били стопанисвани от трето физическо или юридическо лице. Действително по време на извършената проверка проверяващите служители не са изискали касов бон от посетителите на плажа, които са заявили, че са заплатили за плажните принадлежности, но от приложения към административната преписка по чл. 80, ал. 1 от ЗДС отговор от НАП е видно, че за периода от 26.05.2022 г. до 24.06.2022 г. „Бора груп“ ЕООД има регистрирани обороти по фискално устройство [рег. номер] с адрес на обекта: [населено място], морски плаж „Нов плаж Балчик“, което е красноречиво доказателство за извършваната от дружеството търговска дейност на плажа към датата на установяване на нарушението. Тази справка не е изрично оспорена от жалбоподателя в хода на процеса и е индиция в подкрепа на извода, че именно той е предоставял плажните принадлежности срещу заплащане. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилна оценка на доказателствата по делото, тъй като не са изложени аргументи защо се кредитират показанията на свидетеля на обвинението и защо не се кредитират показанията на свидетеля на защитата. Вярно е, че районният съд не е посочил конкретни съображения защо е взел предвид показанията на актосъставителя, но това нарушение не е съществено и не е повлияло на крайните му изводи, доколкото свидетелят е заявил, че не си спомня за процесната проверка и е споделил единствено, че управителят на дружеството не се е явил на насрочената дата, тъй като след проведен телефонен разговор е казал, че се намира извън територията на [населено място], което не се и спори от жалбоподателя. Вярно е и това, че в мотивите към решението не са коментирани показанията на доведения от жалбоподателя свидетел, но този пропуск също не е довел до опорочаване на изводите на съда, защото разпитаното лице не е дало никакви конкретни сведения относно датата на извършване на нарушението. Необсъждането на неотносими доказателства не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не съставлява основание за отмяна на обжалваното решение. От всичко изложено дотук следва да се заключи, че районният съд е тълкувал вярно доказателствата по делото при спазване на опитните и логическите правила, в резултат на което обосновано е приел, че касаторът е извършил нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Процесното решение е правилно като краен правен резултат, постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулстко възнаграждание в размер на 80 лева, определени на основание чл. 27е от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд