Решение № 1873 от 2.11.2021 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5603/2021 г.

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 16-003212 от 01.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив с което на „Астра билдинг груп“ ЕООД, ЕИК 160098466 представлявано от А.Р.Д. – ••• на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. С жалбата се моли съда да отмени издаденото Наказателно постановление № 16-003212 от 01.07.2021г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр.Пловдив като незаконосъобразно и в нарушение на процесуалния и материалния закон. В депозираната жалба излага подробни доводи по същество на искането, включително и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Правят се и доказателствени искания за разпит на свидетели в режим на довеждане. Жалбоподателят редовно призован чрез процесуален представител, в съдебно заседание се представлява от мл.адвокат Е.К. преупълномощена от адв.С.И., пълномощник на дружеството по силата на представено пълномощно. Процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото НП. В пледоарияти са представи доводи по същество на искането за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на разноски. Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт Васил Бойкински който представя становище за неоснователност на жалбата. Пледира за правилно и закононосъобразно издадено НП и моли съда за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение. Съдът след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН /НП е връчено на 17.08.2021г., а жалбата е подадена на 24.08.2021г./ затова е процесуално ДОПУСТИМА, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: „Астра билдинг груп“ ЕООД, ЕИК 160098466 е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.”Богомил” № 1, вх.Б, ап.4. Дружеството се представлява и управлява от А.Р.Д. като ••• На 21.05.2021г. в гр.Пловдив от служители на Д“ИТ“ Пловдив била извършена проверка на строителен обект – „Премахване на склад“ с адрес гр.Пловдив, ул.“Радецки“ № 25. Повод за извършената проверка бил подаден сигнал от телефон 112 до Д“ИТ“ Пловдив за затрупан човек на посочения обект. На място свидетел Н.Б. – ••• в Д“ИТ“ установил че има полицейски служители, които били качили в микробус 9 човека, работили на обекта за да бъдат отведени в полицейското управление за разпит. При проведения разговор тези лица обяснили на свидетел Б. че са работили на обекта от няколко дни и че нямат сключени трудови договори. На 26.05.2021г. в Д ИТ- Пловдив се явило лицето А.М.Х. който писмено декларирал от името на всички 9 човека, работили на обекта на 21.05.2021г. че са започнали работа на 12.05.2021г. с работно време от 8 часа до 17 часа ежедневно, че са почивали само в неделя и че управителя ( посочен като Андон в декларацията) на „Астра билдинг груп“ ЕООД им е плащал по 50 лева на човек на ден. В декларация посочил че им е било обещано ( от Андон съгласно декларацията) че ще имат сключени договори, за което изпратили копия на личните карти на всички. Съгласно декларацията Д. е работил с къртач на 3 тия етаж, не знае кой го е изпратил и от там пада надолу. В хода на проверката в Д“ИТ“ Пловдив били представени от Районна прокуратура гр.Пловдив копия от протоколи за разпит на свидетели по ДП № 289/2021г. по описа на ІІ РУП гр.Пловдив, включително и за лицето Н.Н. Б., заедно с копие на лична карта на посоченото лице. Бил е представен и договор за премахване на сгради от 20.04.2021г. със страни Е.Т.Т. възложител и „АСТРА БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД изпълнител. На 09.06.2021г. от свидетел Н. Ил. Б., ••• в Д“ИТ“ Пловдив бил съставен против дружеството акт за установяване на административно нарушение № 16-003212 за това, че към 21.05.2021г. на строителния обект в гр.пловдив, ул.“Радецки“ № 25, от страна на дружеството – работодател „Астра билдинг груп“ ЕООД е приет на работа като ••• Н.Н. Б., ЕГН ••••••••••, при установени елементи на трудово правоотношение – работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма и с това е нарушен чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството, който след запознаване със съдържанието му го е подписал без вписване на възражения/обяснения относно посоченото в него нарушение и нарушената правна норма. Актът е подписан от посочените в него лица, като на датата на неговото съставяне е връчен препис от него на управителя на дружеството, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред Директора на Д“ИТ“ Пловдив са били представени от управителя на дружеството писмени възражения относно съставения АУАН, с които се твърди че посоченото в акта физическо лице не се е намирало и не е било в трудови правоотношения с дружеството за да възникне нуждата от уреждането им с писмен трудов договор. След като не били приети като основателни възраженията от страна на дружеството, директора на Д“ИТ“ Пловдив въз основа констатациите в акта е издал атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на дружеството за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.21 от КТ. Издаденото НП е било връчено на управителя на дружеството на 17.08.2021г. В срок пред Районен съд гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП. Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Н. Ил. Б. потвърди авторството на акта, както и личното участие в проверката и установеност на фактите посочени в съставения АУАН. Свидетелят посочи, че при пристигане на обекта установил присъствие на полицейски служители, които също така извършвали проверка съгласно своите компетенции, както и че били събрали всички лица от обекта в микробус за отвеждането им за разпит в полицейското управление. Свидетелят посочи, че е водил разговор с някои от тези лица, както и че в дирекцията се е явил А.М.Х. който в негово присъствие саморъчно изписал приложената по делото декларация. Свидетелят посочи че са били събирани различни писмени доказателства въз основа на които е направил заключение за осъществено нарушение по КТ. Свидетелят посочи че при разговор с управителя на дружеството му било казано че тези лица събирали дървен материал от обекта. Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетел Н. Ил. Б., както и от приетите по делото писмени доказателства съдържащи се в административната преписка и представени от страните в съдебното производство. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и неоснователна по следните съображения: В конкретният казус акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган и наказателното постановление е издадено от компетентно лице Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив. Акта и наказателното постановление са в съответствие с императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В акта и наказателното постановление е вменено нарушение по Кодекса на труда. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение от лицето, посочено като нарушител. В настоящото производство съдът намира като надлежно доказано, че дружеството жалбоподател е извършило вмененото нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Безспорно по делото се установи, че дружеството жалбоподател, като изпълнител е било страна по надлежно сключен договор за премахване на сгради, с адрес на поземления имот гр.Пловдив, ул.Радецки № 25. За изпълнение на договорното задължение дружеството е ползвало лица организирани от лицето А.М.Х., които при започване на работата на обекта за имали уговорени работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение без да имат трудови договори съгласно изискванията на КТ. На датата 21.05.2021г. служители на Д“ИТ“ Пловдив установили че на обекта находящ се в на гр.Пловдив на адрес ул.Радецки № 25 са били допуснати 9 лица, включително и посоченото в НП Н.Н. Б., без да имат сключени трудови договори съгласно КТ. Съгласно императивната разпоредба на чл.1, ал.2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Това изискване е спазено от работодателя когато сключи с работника или служителя писмен трудов договор, съгласно чл.62, ал.1 КТ. Отношенията между работник и работодател във връзка с предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, съгласно чл.1, ал.2 КТ. В настоящия случай дружеството жалбоподател, се явява работодател който не е сключил трудов договор с Н.Н. Б. работещ на обекта – премахване на стради, в нарушение на императивното изискване на чл.1, ал.2 КТ във вр. с чл.62, ал.1 КТ, което е съставомерно по приложения от наказващия орган административно наказателен състав на чл.414, ал.1 КТ. Извършеното от дружеството жалбоподател деяние е съставомерно и е основание за реализиране на административно – наказателна отговорност. Дружеството жалбоподател е осъществило изпълнителното деяние по чл.1, ал.2 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 КТ като е допуснал до работа работник, с определено работно време и място, без да е сключен трудов договор в писмена форма. Ето защо и настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението. Правилно е индивидуализирано административното нарушение и определено наказанието в границите, които са установени за съответното извършено нарушение. Съгласно чл.414 ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до 15000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по- тежко наказание - с глоба в размер от 1000 лева до 10000 лева. Наказващият орган е изпълнил задължението си, като е квалифицирал деянието по чл. 1, ал.2 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 КТ, поради което и на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева. Така определеното наказание е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, наложената имуществена санкция е в минимума, предвиден в нормата на чл. 414, ал.1 от КТ, поради което и съдът не е в правомощия за нейното изменение в насока нейното намаляване. В чл.415в от КТ е предвидена отговорност за маловажно нарушение и е определено маловажното нарушение, като нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В ал.2 от тази правна норма е предвидено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че няма изложени мотиви от наказващия орган защо счита, че случая не е маловажен, тъй като не е налице маловажност на нарушението и не може да намери приложение в случая предвид специалната норма на чл.415в, ал.2 от КТ, дефинираща немаловажност на случая. Всичко гореизложено обосновава извода, че атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно и правилно. Съобразено с изхода на делото право на присъждане на разноски има Д“ИТ“ Пловдив, която прави искане в тази насока. Съобразно Закона за правната помощ, Тарифата за минималните размерите на адвокатските възнаграждения и съдебната практика, съдът счита че следва да присъди на Д“ИТ“ Пловдив да се заплати юристконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът