Решение № 488 от 5.4.2024 г. на Административен съд - Габрово по дело № 283/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Делото е образувано по жалба, подадена от Т. Л. Г. от [населено място], чрез упълномощен процесуален представител – адв. К. Н. от ВТАК. Оспорва се заповед № 992/ 28.09.2023 г. на заместник-кмет на община Севлиево, с която се изменя заповед № 219/ 17.03.2022 г. на същия орган, с искане за отмяната ѝ като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски. Жалбата е подадена чрез административния орган, издал обжалваната заповед, заведена с вх. № ДД-4-Б-03.658-(17)/ 20.11.2023 г. и изпратена до Административен съд – Габрово с писмо, изх. № ДД-4-Б-03.658-(18)/ 22.11.2023 г. В изпълнение на Разпореждане № 1175/20.12.2023 г. кметът на община Севлиево е изпратил надлежно заверено копие на пълната административната преписка по издаване на обжалвания акт и списък на страните в производството, в т.ч. заинтересовани, съгласно чл. 152, ал. 2 и ал. 3 от АПК във вр. с чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, вх. № СДА-01-2510/28.12.2023 г. Съгласно чл. 213 от ЗУТ съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на ЗУТ, а по въпроси, които не са уредени в него – по реда на АПК. Срокът за обжалване на тези актове е 14-дневен съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, който е специален, поради което в частта относно срока за подаване на жалба против актове по устройство на територията, не се прилагат общите разпоредби на АПК. В случая, заповед № 992/ 28.09.2023 г. на зам.кмета на община Севлиево е изпратена на всички заинтересовани лица, вкл. жалбоподателя Т.Г., с писмо, изх. № ДД-4-Б.03.658(16). Ответникът не е представил по делото доказателства за връчване на процесната заповед на Т. Г., въпреки че указания в тази посока са му дадени с разпореждане № 1175/ 20.12.2023 г. Приложени са известия за доставка /л.43/, от които е видно, че заповед № 992/ 28.09.2023 г. е връчена на останалите заинтересовани лица – Р. Илиева, И.П. и Б.К.. По отношение на жалбоподателя Т.Г., е представено известие за доставка /л.45/, което освен, че не удостоверява редовно връчване на акт, а и в него е отбелязано изпращане на друго писмо с изх. № ДД-4-Б-03-658(06). Съобщаването за издаването на административния акт се извършва по общите правила, разписани в чл. 18а от АПК. Ответникът не представя доказателства за връчване на ИАА на Т.Г. и не изразява становище по този въпрос. Поради това и с оглед приетите по делото доказателства, съдът приема, че административният орган не е приложил нормативно установения ред за връчване, тоест е налице нередовно съобщаване на атакувания акт. При това положение срокът за обжалването му по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ не е започнал да тече и в настоящия случай жалбата на Т. Г. от 20.11.2023 г. се явява подадена в срок. Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване, насочена е против подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. По делото се представлява на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. от адв. К. Н. от ВТАК, съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 14.11.2023 г. /л.9-10/, която не се явява. Т. Г. поддържа депозираната жалба и по изложените в нея съображения моли да бъде е отменена заповед № 992/ 28.09.2023 г. на заместник-кмет на община Севлиево. Доводите в жалбата се свеждат до това, че изменението на заповед № 219/ 17.03.2022 г. е неясно и като правно основание, и като фактическо такова, със съществено несъответствие между мотивите и диспозитива на акта. Твърди се, че атакуваната заповед незаконосъобразна, тъй като е издадена на основание чл. 99, т. 1 или т. 2 от АПК, но и в двете хипотези не е спазен срока. Счита, че административният орган недобросъвестно прави опит да измени трасето, като лиши временния път от достъп до уличната мрежа. В съдебно заседание жалбоподателят допълва, че по този въпрос е водил много дела, поддържа се изкуствена висящност на спора, тъй като едно от заинтересованите лица, през чиито имот преминава временния път работи в община Севлиево. Наред с това, Т.Г. е заплатил обезщетение за имота, който се изключва от обхвата на обезщетението. Претендира разноски. Ответната страна – зам.кмет на община Севлиево Н.Тодорова не се явява. По делото се представлява от Адвокатско дружество „Шопов и Янков“, [населено място] и преупълномощената адв. Д. В. от САК съгласно представени пълномощни /л.60/. В постъпило писмено становище с приложения към него, вх. № СДА-01-375/12.02.2024 г. /л.57-69/, жалбата се оспорва изцяло като неоснователна и необоснована. Развити са доводи за изпълнение на нормативните изисквания относно съдържанието на ИАА по чл. 59, ал. 2 от АПК и издаването му съгласно чл. 35 от АПК – след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Възразява срещу оплакванията за изтекъл тримесечен срок по чл. 102 от АПК, като се позовава на чл. 102, ал. 2 от АПК – заповедта е издадена в рамките на едногодишния срок от възникване на основанието за изменение, понеже административният орган е открил нови обстоятелства, които не са му били известни. Посочва още липса на правен интерес за обжалване, тъй като с изключването на един от трите имота в заповедта се дължи и по-ниско обезщетение. Моли за присъждане на разноски съгласно представен списък. Освен жалбоподателя Г., съдът е конституирал като заинтересовани страни трима адресата, до които ИАА е изпратен, т.к. с последния се засягат техни права и законни интереси, и които са посочени от община Севлиево в списъка по чл. 152, ал. 3 т АПК, а именно: Заинтересованата страна Б. И. К. като наследник на Г. Н. К. – собственик на [ПИ], не се явява, не се представлява в о.с.з. и не депозира писмено становище по предмета на спора. Заинтересованата страна Р. Н. И. като наследник на Н. Н. Й. – собственик на [ПИ], се явява лично. Единствено заявява, че не работи в община Севлиево от 2016 г. Твърди, че на процесното място никога не е имало път и интересът ѝ е само относно изплащане на обезщетението. Заинтересованата страна И. Н. П. като наследник на Н. Н. Й. – собственик на [ПИ], се явява лично и заявява, че поддържа казаното от Р. Н. И.. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административното производство е започнало по инициатива на Т. Л. Г., който е подал искане, вх. № ДД-4-Б-03.658/ 14.08.2020 г., за издаване на административен акт – заповед по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на временен път. От данните по преписката е видно, че на подаденото искане е отговорено с писмо, изх. № ДД-4-Б-03.658-(1)/ 28.08.2020 г., което е било оспорено от заявителя по съдебен ред пред Административен съд – Габрово, по описа на който е било образувано адм.д. № 266/2020 г. С решение № 87/30.06.2021 г., оставено в сила с решение № 1706/23.02.2022 г. по адм.д. № 9836/2021 по описа на ВАС, съдът е отменил отказа на община Севлиево за издаване на акт по чл. 19, от ЗУТ, обективиран в посоченото по-горе писмо. В изпълнение на съдебния акт е издадена заповед № 219/ 17.03.2022 г. /л.31/, с която зам.кметът на община Севлиево Невена Тодорова е разрешила на Т. Г. – собственик на [ПИ] по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на селищно образование „Хоталич“, [населено място], прокарване на временен път, който да обслужва собствения му поземлен имот с № 5522.302. Посочено е, че този временен път съвпада с контура на [ПИ] от ПНИ, който на място не съществува и преминава през други поземлени имоти, а именно: [ПИ] – собственост на Н. Н. Й., [ПИ] – собственост на наследници на Г. Н. К. и [ПИ] – собственост на Д. Т. К.. Разпоредено е още временният път да се използва до одобряването на Подробен устройствен план – план за улична регулация на местността и провеждане на съответните отчуждителни процедури. За учреденото право Т. Г. следва да заплати обезщетение за вредите, причинени на лицата, през чийто имоти се прокарва временният път. След влизане в сила на тази заповед, е проведена процедура по чл. 210 от ЗУТ, завършила с Протокол – Решение от 08.02.2023 г. на комисия, назначена на основание чл. 210 от ЗУТ, с което е приета изготвена пазарна оценка относно формирането на цената на вредите, причинени от прокарване на временен път, който съвпада с контурите на [ПИ] по ПНИ на селищно образувание „Хоталич“ – общинска собственост с НТП: за местен път, с площ 378 кв. м. По подадена от Т. Г. жалба, с решение № 58 от 10.07.2023 г. по адм.д. № 41/2023 г. по описа на АдС – Габрово така цитирания Протокол - Решение на комисията е отменен, а преписката е върната на същия административен орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за изготвяне на оценка. Решението е окончателно и е добило законна сила на 10.07.2023 г. По делото има данни за предприемане на действия в изпълнение на цитираното съдебно решение чрез възлагане изготвянето на нова пазарна оценка, същата впоследствие приета с Протокол-решение от 06.12.2023 г., което не предмет на спор по делото. С обжалваната в настоящото производство заповед № 219/ 17.03.2022 г. заместник-кметът на община Севлиево е наредил изменение на своя заповед № 992/ 28.09.2023 г. в частта относно имотите, през които преминава разрешеният за прокарване временен път. Същият съвпада с контура на [ПИ] по ПНИ на селищно образование „Хоталич“, които на място не съществува и преминава през два имота: [ПИ] – собственост на Н. Н. Й. и [ПИ] – собственост на наследници на Г. Н. К.. Тоест, изменението на заповедта се свежда до изключване на [ПИ] – собственост на Д. Т. К. като имот, през който преминава временния път, запазващ своето НТП: за местен път и площ от 378 кв.м. В останала си част заповедта остава непроменена. Настоящият съдебен състав извърши проверка съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на обжалвания акт не само на посочените от оспорващия, а на всички основания по чл. 146 от АПК и намира жалбата за основателна по следните съображения: Относно компетентността на административния орган съдът е изискал от ответника представяне на доказателства за персоналната компетентност на длъжностното лице за издаване на актове от типа на процесния, тъй като обжалваният акт е издаден от Н. Т. – зам.кмет на община Севлиево. По делото е приложена заповед № 1163/14.11.2019 г. /л.21-23/, с която кметът на община Севлиево е предоставил осъществяването на свои функции по ЗУТ на Н. К. Т. – зам. кмет на община Севлиево и издател на оспорения акт, сред които в т. 19 фигурира и правомощието ѝ за издаване на заповеди, респ. отказва издаване на заповеди за прокарване на временни пътища по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. Обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, но е незаконосъобразен поради неспазване на установената форма /чл. 146, т. 2 от АПК/, издаден е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила /чл. 146, т. 3 от АПК/ и в несъответствие с целта на закона /чл. 146, т. 2 от АПК/. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Те са необходим реквизит на акта и липсата им или неправилното посочване, го опорочава съществено, което да води до незаконосъобразност на акта. Като материалноправно основание за издаване на ИАА е посочен единствено чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, според чиито текст кметът ръководи цялата изпълнителна дейност на общината. Така регламентирано това правомощие е твърде общо и не дава яснота на адресатите на акта на какво точно правно основание се издава ИАА. Като основание са посочени още заповед № 1163/ 14.11.2019 г. на кмета на община Севлиево, касаеща обсъденото по-горе делегиране на функции, както и Решение № 58 от 10.07.2023 г. по адм.д. № 41/2023 г. по описа на АдС – Габрово. Последното е приобщено по делото /л.33-36/, но от мотивите и диспозитива е видно, че касае решаване със сила на присъдено нещо на спор относно размера на обезщетението съгласно приета от общинска комисия пазарна оценка относно формирането на цената на вредите, причинени от прокарване на временен път, който съвпада с контурите на [ПИ] по ПНИ на селищно образувание „Хоталич“. С това съдебно решение преписката е върната на административния орган, който при съобразяване със задължителните указания на съда е възложил изготвяне на нова пазарна оценка /л.37-41/, същата приета с Протокол-решение от 06.12.2023 г. на общинска комисия и утвърдена от зам.кмета на община Севлиево Невена Тодорова. По този въпрос не се формира спор между страните, като е налице влязъл в сила административен акт, издаден в изпълнение на Решение № 58/10.07.2023 г. по адм.д. № 41/2023 г. на ГАдС. С оглед на предмета на спора по адм.д. № 41/2023 г. на ГАдС, постановеният по него съдебен акт не може да бъде основание за издаване на оспорения в настоящото производство ИАА, в който дори не се обсъжда релевантността на съдебното решение към единственото посочено правно основание за издаване на акта – чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА. При липсата на правни основания за издаване на обжалваната заповед № 992/ 28.09.2023 г. на заместник-кмет на община Севлиево, съдът провери наличието на фактически такива, доколкото липсата на фактически основания представлява винаги съществено административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Обратно, макар и да е процесуално нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова, при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. В случая, мотивите на акта най-общо се свеждат до това, че при съпоставянето на двата плана – ПНИ от 2006 г. и стар неодобрен план на селищното образувание, било установено, че разрешеният временен път не преминава през част от [имот номер], както е описано в заповедта от 17.03.2022 г. Пътят преминавал през [имот номер] – собственост на ПК „Солидарност-1918“, която с писмо вх. ДД-2-Г-11(12)/07.03.2023 г. заявила, че временният път не минава през имота на кооперацията, заради което и не се дължи обезщетение. На л. 64, л. 65 /гръб/, л. 66 /гръб/ и л. 67 от делото са приложени съответно: скица на новообразуван [имот номер] по ПНИ, скица на същия имот от проведено трасиране и извадка от плана на новообразуваните имоти /нов и стар план/. От тях е виден предложеният нов обект – общински път, но не става ясно от кой имот какви части се вземат за ползване, за да го образуват. Двата обслужващи имота 65927.552.296 и 65927.552.301 се намират отляво на процесния път и ще се ползват за достъп до имота на жалбоподателя, но те също нямат самостоятелен излаз на път, което означава, че се налага преминаване и през други, съседни ПИ. Посоченият като различен [ПИ] и отпаднал от обхвата на временния път се намира от дясната му страна, но също е в съседство с него. В съседство с проектирания път е и [ПИ], разположен в ляво. От скиците не личи кой всъщност от двата имота е засегнат – [ПИ] или [ПИ]. С оглед отпадането и на двата имота от обхвата на заповедта, в относимата към правния спор част съдът констатира по несъмнен начин, че с направеното изменение временният път за достъп до [ПИ] – собственост на жалбоподателя не се включва по никакъв начин към южно разположената пътна мрежа, която е ПИ [идентификатор] – публична общинска собственост. От изложеното следва изводът, че актът, с който се е произнесъл административният орган, няма изискуемото от чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. В същия освен, че не са посочени конкретни правни основания, липсват и относимите към конкретното производство фактически основания. Наред с това, липсват мотиви, както и указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван ИАА. При установената и описана по-горе фактическа обстановка, съдът прави извод и за несъответствие на заповедта с целта на приложимия закон – до откриване на нови улици съгласно подробен устройствен план общината прокарва временни пътища, които осигуряват достъп на съответните имоти към съществуващ път. В случая, временният път не свързва имота на жалбоподателя с пътя, съществуващ в посока север-юг, каквито доводи изтъква и жалбоподателят. Това несъответствие с целта на устройствените норми по чл. 190-191 от ЗУТ е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт по чл. 146, т. 5 от АПК. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че не споделя твърдението на процесуалния представител на ответника, изразено в писмено становище, че жалбоподателят няма интерес от оспорване на заповед № 992/ 28.09.2023 г., тъй като с отпадането на един от трите имота от обхвата на временния път, се намалява и дължимото обезщетение за прокарването му. Правният интерес на жалбоподателя не е обусловен от размера на това обезщетение, а е породен от желанието му като собственик на имот без достъп до път, да му бъде осигурен такъв по разписания в закона ред. Налице е също така отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. В разглеждания случай се касае за изменение на заповед № 219/ 17.03.2022 г., която е влязла в сила и това обстоятелство също не е спорно между страните. При тази ситуация изменението следва да бъде извършено по реда на Глава седма от АПК „Възобновяване на производства по издаване на административни актове“. Като засягаща стабилитета на административния акт, процедурата по възобновяване е строго регламентирана в АПК и може да бъде проведена само в нормативно установените срокове и на посочените в чл. 99 от АПК основания, по инициатива на административния орган, на прокурора, на омбудсмана или по искане на страна в производството в определени случаи. Само при спазване на предвидените в нормата на чл. 102 от АПК срокове и при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 99 от АПК основания органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе с нов акт по вече решения от него въпрос. Нито от обжалваната заповед, нито от преписката по издаването ѝ може да се направи извод за проведена процедура по възобновяване на производството. Няма данни на какво точно правно основание от посочените в т. 1-7 от чл. 99 на АПК то е възобновено. При липса на посочено основание, административният орган очевидно не е изследвал и въпроса относно срочността на възобновяване съгласно чл. 102 от АПК. Същият не е изпълнил и задължението си по чл. 103, ал. 1 от АПК да конституира служебно като страни в производството по възобновяване третите лица, придобили права от административния акт. Органът дори не е положил усилия да връчи издадения акт по надлежен ред на заинтересованото лице – Т. Г., жалбоподател по делото. В случая императивните законови изисквания по чл. 99 – чл. 106 от АПК не са спазени, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Така мотивиран, съдебният състав приема, че обжалваната заповед № 992/ 28.09.2023 г., с която заместник-кметът на община Севлиево изменя своя влязла в сила заповед № 219/ 17.03.2022 г., е издадена от компетентен орган, но е незаконосъобразна поради неспазване на установената форма, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Посочените нарушения са съществени и това определя оспорения административен акт като незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната за ново произнасяне. Компетентният административен орган следва да събере всички относими доказателства и да обсъди релевантните обстоятелства за ново решаване на въпроса, по който вече се е произнесъл. При спазване на изискванията по чл. 103, ал. 1 от АПК, чл. 102, ал. 2 от АПК, посочвайки и съобразявайки се с основанието, на което се възобновява производството, органът следва да се произнесе по същество, като издаде мотивиран акт, съответстващ с целта на закона. При така разрешен правен спор, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 14.11.2023 г., сключен с адв. К. Н. от ВТАК, за процесуално представителство и уговорено възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдВ. Адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА дв. Поради това страната, за която поставеното съдебно решение е неблагоприятно, следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя същото в размер на 1250, 00 /хиляда двеста и петдесет/ лева – минималният такъв съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.второ от АПК, чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Габрово