Решение № 8929 от 10.10.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1632/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" –Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк.Т. Д.-И., против решение №32/18.05.2026 г., постановено по АНД №70/2026 г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е отменено наказателно постановление № 874459-[рег. номер]/12.02.2026 г. на началник отдел "Оперативни дейности" –Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ, на „Юнион Ивкони“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Излага аргументи, че със ЗВЕРБ се създава правна рамка, която регулира обществените отношения във връзка с присъединяването на България към еврозоната чрез осигуряване на правна сигурност и създаване на условия за гладко и ефективно функциониране на икономиката. Твърди, че за да е обосновано повишаването на цените, следва да са налице "обективни икономически фактори" по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗВЕРБ. По делото няма спор, че жалбоподателят е увеличил продажната цена на предлаганата услуга /в случая карта за един месец/ от 60, 00 лева на 63, 96 лева. В тази връзка касаторът твърди, че е налице непрозрачност в ценообразуването, която води и до липсата на предвидимост в действията на търговеца. Излага аргументи, че в хода на административнонаказателното производство не е установено как е определено завишението от търговеца, какви са икономическите и математическите показатели за отмерването му в точно този размер и действително има ли пряк икономически ефект от това увеличение.По тези съображения прави искане за отмяна решението на РС-Поморие и потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от юрисконсулт Д. с искане решението на въззивната инстанция да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено, като правилно и законосъобразно. Ответната страна – „Юнион Ивкони“ ООД, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от адв.Л. И., в което сочи, че в наказателното постановление не е посочена обективната граница, преминаването на която да води до извод за нарушение. Таблицата не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, както е посочено от въззивната инстанция. В закона също липсват единни обективни критерии, въз основа на които следва да се извърши преценка за обоснованост на повишението на продажната цена в периода на двойното обозначаване на цените на стоките и услугите – в евро и в лева. По изложените съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото не се спори, че на основание чл. 55а, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените в периода на двойно обозначаване, органи по приходите при ТД на НАП –Бургас извършили проверка на „Юнион Ивкони“ ООД в [населено място]. За извършените действия органите по приходите съставили Протокол за извършена проверка в обекта, като в хода на проверката проверяващите изискали информация за продажните цени на предлаганите услуги. До дружеството бил изпратен и имейл с искане за предоставяне на информация относно ценови равнища и таблица в Ехсеl формат за нанасяне на данни, като от търговеца е поискана информация за цените на 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 22.01.2026 г. Установено било, че цената на предлаганата услуга –работническа карта за един месец към 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г. е 60 лв., а за 22.01.20226 г. е 63, 96 лв., като увеличението е със седем процента и се счита за необосновано от обективни икономически фактори. По делото е приложено писмо от дружеството до кмета на Община Поморие, в което се съдържа искане за увеличаване на цените на билетите и картите с 6,67 % във връзка със следните икономически фактори: увеличение на минималната работна заплата за страната с 15,4% спрямо датата на договора и инфлация в размер на 4,5% спрямо датата на договора. Към искането е приложена калкулация на стойността на превоза към дата 05.07.2024 г., калкулация за стойността на превоза към дата 16.10.2025 г., калкулация за търговската стойност в лева с ДДС. Представен е и протокол №41/23.12.2025 г. от 41 –во заседание на Общински съвет - Поморие, проведено на 23.12.2025 г., видно от което Общинския съвет е приел решение, с което е дал съгласие за увеличение цените на билетите и картите, посочени в договора с 6,67 %. Изведен е извод, че увеличението на продажната цена не е обосновано от обективни икономически фактори, с което дружеството е извършило нарушение на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. За така установеното нарушение на „Юнион Ивкони“ ООД бил съставен АУАН № [рег. номер]/30.01.2026 г., а въз основа на него било издадено НП № 874459-[рег. номер]/12.02.2026 г., с което на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ на "Юнион Ивкони“ ООД била наложена имуществена санкция, в размер на 2600 евро. За да се произнесе по жалбата срещу наказателното постановление, РС-Поморие е анализирал разпоредбите на чл. 15, ал. 2 и ал. 4 ЗВЕРБ, дефиницията за "обективни икономически фактори" по § 1, т. 6 ДР ЗВЕРБ и е приел, че за да се счита за осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи: да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В случая, в периода на двойно обозначение на цените обективно е констатирано увеличение на продажната цена на предлагани от търговеца услуги, поради което на изследване подлежи въпросът дали това повишение се дължи на обективни икономически фактори, или не. В тази връзка РС е съобразил, че липсват въведени със закон единни критерии за извършване на преценка, което съставлява значителен пропуск, който не позволява на търговците да организират работата си по такъв начин, че да спазват изискванията на ЗВЕРБ. Прието е за установено, че преценката за обосновано или необосновано повишаване на цените се извършва от органите по приходите посредством таблица, която не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, като за съда остава неясно какви параметри са били заложени в нея. При това положение се явява и невъзможно извършването на преценка, дали същите касаят всички възможни обективни фактори, които влияят на промяната в цената. Съдът е изложил мотиви,че в тази връзка АНО е бил длъжен да изследва всички относими към случая факти, а не да попълва данните в таблица с неясно въведени формули и алгоритъм, и автоматично да възприема дадения от същата отговор. В случай, че се възприема такъв подход, на търговците е следвало да бъде изначално предоставена така посочената таблица, посредством инкорпорирането й в ЗВЕРБ. Липсата на каквато и да е информация относно съдържанието в тази таблица води до неяснота у търговците относно поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях. РС-Поморие е съобразил и че в ЗВЕРБ липсва пълна забрана за повишаване цената на стоките през периода на двойно обозначаване, а се въвежда изискване то да бъде обосновано. По изложените съображения съдът е отменил наказателното постановление. Решение е правилно. РС - Поморие е установил вярно фактите по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и обосновано от тях, и от закона, е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ за нарушение на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗВЕРБ, цените на всички стоки и услуги, които се предлагат на потребители, се обозначават в евро и в левове за посочения в ал. 2 период, като за цените в евро се прилагат правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13, или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Според ал. 2 на с. р., периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. Съгласно чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Дефиницията за "обективни икономически фактори" е дадена в § 1, т. 6 ДР ЗВЕРБ и това са фактори, които са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. Несъобразяването с изискванията на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ от страна на търговци – юридически лица, е обявено за наказуемо по чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ с имуществена санкция в размер [рег. номер]. до 100 000 лв. При така очертаната правна уредба правилно РС е приел, че за да е осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, следва в периода на двойно обозначаване на цените да се установи завишение на цените на стоки или услуги, което да не се дължи на обективни фактори по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗВЕРБ. Само за прецизност следва да се допълни, че и при наличието на обективни ценообразуващи фактори е възможно да се изведе извод, че е налице нарушение на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, стига органите по приходите да докажат, че повишението на цената на стоката не е непосредствена последица от всички ценообразуващи фактори. В конкретния случай от документите, представени при проверката от дружество, е безспорно установено, че е налице завишение на продажната цена на работническата карта за един месец със седем процента, но то не е необосновано, като правилно РС е приел, че таблицата не е нормативно предвиден способ за установяване на нарушение на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ и е налице неяснота какви параметри са били заложени в нея. Горното налага извод за липса на каквато и да било възможност за съдебен контрол. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че търговската надценка не е нормативно регламентирана величина, а елемент от ценовата политика на всеки търговец, която се определя в зависимост от различни икономически фактори (разходи за труд, за ел. енергия и др.), специфични за всеки търговец и променящи се в пазарни условия (например инфлация). На практика в случая органите по приходите са въвели правило за ценообразуване, каквото законът нито съдържа, нито изисква, и са заменили законовия критерий "обективни икономически фактори" с математическо правило, което приложено самостоятелно, не е достатъчно да обоснове извод дали завишението на цените е обосновано или не е. Ако органите по приходите твърдят, че единственият допустим резултат е продажната цена –в случая цената на работническата карта, то те всъщност въвеждат правило, което законът не съдържа. Подобно ограничение би следвало да бъде изрично предвидено от законодателя, тъй като представлява съществена намеса в свободата на ценообразуване. При това положение, за да се обоснове в конкретния случай извод за повишаване на цените в нарушение на изискванията на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, органите по приходите е следвало да обосноват и докажат, че увеличението на продажната цена не е причинно обусловено от увеличението на доставната цена и от останалите обективни икономически фактори, а представлява самостоятелно и необосновано увеличение на цената, което не може да бъде обяснено с промяна в разходите по придобиването и реализацията на стоката или услугата. Т. изследване и анализ не са извършени в случая, поради което извършването на вмененото нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ не е доказано. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, РС- Поморие е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят сторените в производството разноски, а именно 492 евро адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие серия /л.13 от делото/, е изплатено изцяло в брой към датата на подписване на договора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Бургас, петнадесети състав