РЕШЕНИЕ

№ 453

гр. Кюстендил, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20221520101849 по описа за 2022 година „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес в гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, чрез П. Н. – юрисконсулт, е предявило срещу Р. К. К., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. •••, ул. „•••“ бл.•, вх.•, ет.•, ап.••, искане за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца ½ от вземанията, посочени в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 59696/2021г. по описа на СРС, 127 състав, а именно: 648, 16 лева главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 год. до м.04.2019 год., 117, 03 лева лихва за периода 15.09.2018г. до 22.02.2021г., 10, 14 лева главница за дялово разпределение за периода от м.02.2018г. до м.04.2019г., 2, 20 лева лихва за периода 31.03.2018г. до 22.02.2021г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /18.10.2021г./ до окончателното плащане на вземането. Претендират се разноски.

„ТЕХЕМ сървисис“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Проф Г. Павлов“ № 3, като трето лице-помагач на страната на ищеца не взима становище по иска и обстоятелствата, на които се основава.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна не е депозирала писмен отговор, като след срока и преди постановяване на настоящото на 03.01.2023 год. е депозирала заявление с приложен платежен документ за платена сума в размер на 1160, 39 лв. и молба за прекратяване на делото, поради плащането на исковата сума.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: гр.•••, общ.“•••“, бул.“•••“№ ••, бл.•, ет.•, ап.№ ••, е бил топлоснабден в исковия период м.0582017 год.-м.04./2019 год., при действието на Общи условия на ищеца, приети като доказателство по делото.

Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за този обект.

Не се спори и по това, а същото се установява и от представените по делото писмени доказателства (договор за дарение на недвижим имот, оформен в нот.акт № 7, том LXLVI, нот.д.№ 19160/1994 год., удостоверение за наследници п№ 08-00-232/07.10.2021 го., изд.от Община •••, заявление от ответницата до ищцовото ТД с вх.№ 6744/22.04.1994 год., Договор № 1698/26.11.2001 год., протокол от ОС на етажните собственици на бул.“•••“№ ••, блок •, Договор № Д-О-67/03.06.2020 год./, че в исковия период процесният апартамент е бил съсобственост между ответницата и нейният брат при равни права, че в изпълнение на задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ ищцовото дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Приобщени са копия от счетоводни документи: съобщения към фактури (л. 216-218 от делото) за процесния период за прогнозно начислена топлинна енергия, с посочен за доставчик – ищцовото дружество, а за получател – ответницата.по размерът на задълженията страните не спорят.

Приложено е ч.гр.д. № 59696/2021 г. на СРС, от което се установява, че по искане на заявителя и настоящ ищец е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 17405/01.11.2021 год.против длъжника и настоящ ответник, както и против нейният брат, за сумите предмет на настоящите положителни установителни искове. От материалите по заповедното производство се установява това, че първият длъжник е депозирал възражение с приложени дооказателства за платени суми, а ответницата възражение за недължимост на същите. Заради това на ищеца са изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК, който в срока по закон е предявил иска си по реда на чл. 422 от ГПК.

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.В хода на процеса, преди датата на първото по делото заседание ответницата представя доказателсва за платена от нея сума в размер на 1160, 39 лв., а в молба с вх.№ 3783/19.04.2023 год. прави ризнание, че с постъпването на сума в рамер на 1986, 88 лв.е погасена напълно претенцията му към длъжниците, като в друга такава с вх.№ 4813/16.05.2023 год. поддържа, че с плащанията ответниците са покрили задълженията си за законна лихва, съдебни разноски, мораторна лихва и главница, като неплатено остава юрисконсултско възнаграждение, което претендират.

При установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за изпълнение.

По допустимостта:

Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са заявени в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Разпоредена е процедура по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, като именно в законоустановения срок заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове. По изложените съображения претенцията се явява допустима.

По основателността:

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София.

Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, относно ответника, то е безспорно в настоящото производство.

За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2) лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.

В изложения смисъл нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ сочи, че качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.

Така в случая, безспорен се явява въпросът касателно идентичността на посочения в исковата молба адрес на топлоснабдения имот като такъв, находящ се в гр. София, гр. София, бул.“Драган Цанков“№ 47, бл.3, ет.4, ап.0 24.

Горното обосновава извод, че ответницата притежава качеството „потребител на толинна енергия“ по смисъла на закона като собственик на топлоснабдения имот.

Изправността на дружеството досежно установеното наличие на облигационното отношение между страните по продажба и доставка на топлинна енергия също бе установена по делото от писмените доказателства, обсъдени по-горе.Няма спор по размерът на задълженията, както и по коректността на фирмата за дялово разпределение („Техем Сървисис“), за която не се спори, че е извършвала отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, като за процесния период, същата е разпределяла на ответника прогнозна топлоенергия за отопление, както и за БГВ.Както бе отбелязано по размерът на задълженията за исковия период между страните не се спори, както и по това че след образуването на настоящото производство ответницата е сторила плащане, с което исковите претенци са погасени.В тази насока е и неизгодното признание на това обстоятелство, сторено от процесуалният представител на ищеца.Доколкото разноските от заповедното производство и държавната таксса в настоящото са платени, следва да се отбележи че ответницата е станала повод с поведението си както за образуване на заповедното производство, така и на настоящото.Въпреки, че исковете ще се отхвърлят като неоснователни, поради погасяване на вземанията чрез плащане, разноските в производството се дължат от ответницата.Ищецът е предствляван от юрисконсулт, чието участие в делото се свежда само до изготвянето на ИМ и депозирането на други молби без участие в единствено проведеното по делото открито съдебно заседание. Делото не представлява фактическа и/или правна сложност, поради което съдът определя на процесуалният представител на ищеца юрисконсултско възнажграждение в минималният размер от 100, 00-сто лева, която сума ще се възложи в тежест на ответницата.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът