РЕШЕНИЕ

№ 1395

гр. Варна, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110107769 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът по делото Д. В. Й., ЕГН••••••••••, с постоянен адрес в •••, чрез пълномощника си - Й. Ц. Й., адвокат от АК- гр. В. Т. с личен № в ЕРАРБ •••, с адвокатска кантора в гр. В. Т., •••, тел: •••, с адрес за призоваване - чрез адв. Й. Й., на 16.06.2023 г. е предявил във ВРС осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД против ответното дружество З. А. Д. „О. - З." АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••.

Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства: Д. В. Й. твърди, че е пострадал при ПТП при следната фактическа обстановка:

На 21.11.2022 г., около 10: 20 ч. в гр. Варна, на кръстовище между ул. „•••“ и ул. „•••“, лек автомобил с марка „•••“, модел „•••“ с рег. № •••, собственост на „П. Т“ ЕООД с ЕИК •••, управляван от М. П., не пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил с марка „•••“, ••• с рег. № •••, управляван от Д. В. Й., в резултат на което настъпил удар между двата автомобила. При удара страничната колона на автомобила навлязла в купето и ударила Д.Й. силно в лявата част на тялото, вследствие на което той се ударил в предната дясна седалка.

По повод описаното произшествие бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП.В резултат от реализиралото се ПТП ищецът претърпял неимуществени вреди, състоящи се в причинените му увреждания на здравето, както следва:

В деня на инцидента ищецът посетил спешното отделение в УМБАЛ „•••“ ЕАД - гр.

Варна с оплаквания за болки в таза, лявата тазобедрена става, лявото бедро и лумбалните прешлени. Поставена му била диагноза „множествени повърхностни травми, неуточнени“ и му било предписано медикаментозно лечение.Тъй като оплакванията не отшумели, а наред с тях болката започнала да се пренася и към лявото му стъпало, на 05.12.2022 г. ищецът посетил невролог. Назначено му било изследване - рентгенография на лумбосакрален отдел на гръбнак, от което били установени увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, както и увреждане на седалищния нерв.

На 09.12.2022 г. ищецът посетил психиатър с оплаквания за тревожност, потиснатост, безсъние и усещане за безнадеждност, всички в резултат от процесното ПТП. Поставена на ищеца била диагноза „Умерено тежък депресивен епизод със соматични симптоми“, като му била предписана и медикаментозна терапия.

На 10.01.2023 г. ищецът посетил лекар - специалист по нервни болести с оплаквания за продължаващи болки в кръста и крака. Поставена на ищеца била диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радиокулопатия".

Близо месец по-късно, на 08.02.2023 г., на ищеца бил извършен още един преглед от специалист по нервни болести, тъй като болката в кръста и левия му крак не намалявала, а напротив - задълбочила се и затруднявала допълнително походката му. Извършено на ищеца било изследване - електромиография, от което изследване били установени данни за коренчева увреда на ниво L4-L5 в ляво - тежка степен. Назначено на ищеца било медикаментозно лечение, което той спазил.

На 11.02.2023 г. на ищеца бил извършен вторичен преглед, при който било установено, че оплакванията му продължават, въпреки провежданото лечение. Извършено било на ищеца изследване-компютърна томография на лумбалните прешлени, от което била установена протрузия на ниво L4-L5 и L5-S1, като му било предписано да продължи провежданата медикаментозна терапия.

И до ден днешен, твърди ищецът Д. Й., че накуцвал, пазел левия си крак от натоварване и не смеел да отпусне тежестта на тялото си върху него, поради свързаните с това изтръпване, болка и дискомфорт. Д.Й. сочи, че е ограничен в движението си, а причинените му увреждания оказвали трайно негативно влияние върху качеството му на живот, като го влошавали значително.

Твърди се от ищеца, че е изживял и силна уплаха, а и към момента на сезиране на съда изпитвал страх за себе си, че подобен инцидент можело да се повтори, както и страх за бъдещото си здравословно състояние.

Преживеният инцидент оказал трайно негативно въздействие върху ищеца, почувствал страх за живота си, станал потиснат, тревожен, не можел да спи нощем, особено зле се чувствал сутрин. За справедлив размер на дължимото му обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, ищецът намира сумата от 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 31.01.2023 г. - датата на подаване на застрахователната претенция.

В раздел втори от исковата молба се сочи, че при така описаното ПТП ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в следното:

Д.Й. твърди, че претъпял и имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от гореописаното ПТП, изразяващи се в извършените от него разходи за проведеното лечение на описаните по-горе травми. Общият размер на разходите за лечението на ищеца възлизал на 377.23 лв. /триста седемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, от които: 8, 70 лв. - за потребителски такси, 68, 53 лв.- за закупуване на лекарства, и 300 лв. - за провеждане на физиотерапевтична процедура: високо-интензивно фокусирано импулсно магнитно поле.

Ищецът претендира заплащането от ответника на сумата от 377.23 лв. /триста седемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение считано от 31.01.2023 г.- датата на подаване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане.

За така описаните и претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди следствие на гореописаното ПТП, ищецът счита, че следва да бъде обезщетен от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена за лек автомобил с марка „•••", модел „•••" с рег. № •••, управляван от виновния за причиненото ПТП водач, именно -З. А. Д. „О. З." АД, ЕИК •••, което издало застрахователна полица по посочената застраховка с № BG/23/122002348257, с валидност от 19.08.2022 г. до 18.08.2023 г. Претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди и имуществените такива, свързани с лечението на ищеца, вече била отправена до ответника ЗАД „О. З." АД и разгледана от него по щета № 0411-090-0003-2023 г. С уведомление изх. № 99-1041/10.02.2023 г., ответното дружество изискало констативен протокол с пострадали лица или служебна бележка от МВР, от която да бъдело видно, че Д. Й. пострадал в посоченото ПТП от 21.11.2022 г. и доказващ причинно- следствената връзка с получените увреждания. В отговор на гореописаното уведомление, било изтъкнато на ответника, че ищецът не може да представи констативен протокол за ПТП с пострадали лица, тъй като такъв не бил съставян.

По повод реализираното ПТП, отново сочи ищеца, че бил съставен двустранен протокол, който вече бил представен на застрахователя при завеждане на застрахователната претенция. Характерът на причинените на ищеца увреждания бил такъв, че към момента на съставяне на двустранния протокол, той не могъл да ги възприеме. Болките в левия му крак, кръста, таза и тазобедрената става, както и изтръпването и загубата на чувствителност, се проявили часове по-късно. Това било и причината в графа „пострадали“на съставения двустранен протокол за ПТП да не бъде отбелязано, че Д. Й. пострадал от процесното ПТП.

Относно изисканата служебна бележка, удостоверяваща причинно-следствената връзка между причинените на ищеца увреждания и пътния инцидент - тъй като такава не била издавана, ищецът сочи, че бил поставен в невъзможност да изпълни това условие на ответника за уреждане на заведената претенция.

С уведомление с вх. № 99-1908/21.03.2023 г. на ответника била представена допълнителна медицинска документация, удостоверяваща извършените на ищеца последващи изследвания и установените коренчева увреда на ниво L4-L5 в ляво в тежка степен, и протрузия на ниво L4-L5 и L5-S1, както и назначеното му медикаментозно лечение. В отговор на последното, ответникът отказал изплащане на обезщетение по предявената претенция до представяне на изисканите документи. С оглед гореизложеното, ищецът Д. Й. счита, че е налице правото му на иск, тъй като изпълнил абсолютната процесуална предпоставка, уредена в чл. 498, ал. 3 КЗ -предявил застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят не платил застрахователно обезщетение в срока по чл. 496 КЗ.

При тези фактически твърдения ищецът е формулирал и искането си до съда, да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество З. А. Д. „О. З.“ АД, ЕИК •••, •••, ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Й. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в •••, както следва: СУМАТА от 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при пътнотранспортното произшествие, реализирано на 21.11.2022г., подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 31.01.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното погасяване на задължението; СУМАТА от 377.23 лв. /триста седемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от пътнотранспортното произшествие, реализирано на 21.11.2022 г., подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 31.01.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът желае ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. Изрично е посочено, че ищецът желае присъдените му обезщетения, ведно с дължимите върху тях законни лихви да му бъдат изплатени по посочената в исковата молба банкова сметка, разкрита в „•••" ЕАД.

В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.

Изрично е посочено от ищеца, че след като се запознае с отговора на исковата молба и доклада по делото ще ангажира необходимите нови доказателствени искания. По отношение на местната подсъдност: Ищецът се е позовавал на чл. 115, ал. 1 от ГПК, тъй като предявява иск на потребител на застрахователни услуги в съда по местоизвършване на деянието.

В изпълнение на дадените от съда указания, с писмена молба от дата 28.06.2023 г. ищецът пълно и точно е прецизирал характера и вида на всички неимуществени и имуществени вреди, които желае да бъдат репарирани от ответника, респ. и петитума на иска, отстранил допусната техническа грешка в обстоятелствената част на исковата молба и конкретизирал, че на 31.01.2023 г. е предявена пред ответника застрахователната претенция с номер 676/31.01.2023 г. (л. 44, 45 от делото ).

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество, представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат Т. С. от АК Варна, с адв. № ••• и адрес на кантората: ••• изразява следното писмено становище по предявената искова молба:

Становището на ответника по допустимостта и основателността на предявените искове е следното:

Предявените искове за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди ответникът - застраховател намира за допустими в по-голямата си част, но неоснователни.

Недопустим според ответника е искът за заплащане на имуществена вреда в размер на 300 лв. за физиотерапевтична процедура, която не била заявена със застрахователната претенция по реда на чл. 498 от КЗ.

Ответникът оспорва изцяло исковете, както по основание, така и по размер.

Според ответника не е налице правно основание за възникването на твърдените материални права - предмет на депозираните осъдителни искове, а именно валидно възникнало вземане на Д. Й. към ЗАД „•••" АД в посочения общ размер от 15 377, 23 лв., ведно с претендираните лихви.

Ответникът сочи, че законосъобразно постановил отказ за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ и „в“ от КЗ, доколкото не му били предоставени достатъчно доказателства, от които да се установяват по безспорен и категоричен начин основанието на претенцията и размера на вредите. Лишено от логика според ответника било застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да изплаща обезщетение единствено при твърдение за претърпени вреди без реално да са представени доказателства, които да водят до извод за осъществяване на фактическия състав на непозволено увреждане от застрахования деликвент. Застрахователят разполагал единствено с възможността, дадена му в чл. 106, ал. 3 от КЗ да изиска доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията, както имал и задължението по чл. 496, ал. 1 от КЗ. да се произнесе по предявена пред него писмена претенция в срок, не по-дълъг от три месеца.

За да се ангажира отговорността на ответника, подчертава в отговора на искова молба ответникът, било необходимо към момента на увреждането да е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това, следвало да са изпълнени и всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, което условие не било налице в настоящия случай.

Отговорността на застрахователя била обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължал обезщетение за вредите, доколкото застрахованият бил отговорен спрямо увреденото лице за репарирането йм.

Отделно от горното, твърденията на ищеца, касаещи физическото и психо - емоционалното му състояние, според ответника - застраховател не били подкрепени с необходимите доказателства, както по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите, така и по отношение на причинно - следствена връзка между увреждащо действие на водача на застрахования при ответника автомобил и посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди.

Становището на ответника по обстоятелствата, на които се основават исковете е следното:

Ответникът не оспорва, че между „П. Т" ЕООД и „•••" АД съществува валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/122002348257 за застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил марка, .•••", модел „•••" с рег. № ••• Д. Й. се твърди и от ответника, че подал при ответното дружество застрахователна претенция с вх. № 99-769/31.01.2023г. с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в посочения в отговора на искова молба размер: 20 000 лв., а и за имуществени вреди 77.23 лв.

Ищецът сочел, че на 21.11.2022г. в около 10.20 ч., в гр. Варна, на кръстовището между ул. „•••“ и ул. „•••“, М. П. управлявайки застрахования при ответника автомобил не пропуснала движещия се по път с предимство ищец и блъснала автомобила му „••• •••“ с рег. № ••• в лявата страна. Твърдяло се, че в резултат на ПТП за Й. настъпили увреждания на здравето: болка в левия крак от таза и кръста с ирадиация към стъпалото, изтръпване и загуба на чувствителност, болки в кръста, таза и тазобедрената става, изживени уплаха, страх за живота и бъдещето, потиснатост, тревожност, безсъние. Приложени били черно- бели снимки на хартиен носител. С писмо с изх. № 99-1041/ 10.02.2023г., застрахователят уведомил ищеца за образуваната преписка по щета № 0411-090-0003-2023 и изискал от него на основание чл. 106 от КЗ да предостави за окомплектоване на застрахователната преписка и за изясняване на обстоятелствата и причините, довели до настъпването на щетата, констативен протокол с пострадали лица или служебна бележка от МВР, от която да е видно, че Д. Й. пострадал в посоченото ПТП от 21.11.2022г. и доказващ причинно - следствената връзка с получените му увреждания.Й. не представил изисканите документи. С уведомление с вх. № 99-1908/ 21.03.2023г. той излагал, че не разполага с исканите доказателства, тъй като характерът на уврежданията бил такъв, че те били възприети на по- късен етап.

Ответникът сочи, че свикал нарочна за случая Комисия, която взела решение да не бъде изплатено обезщетение, защото липсвали достатъчно доказателства, които да установяват основателността на претенцията, за което ищецът бил уведомен с писмо с изх. № 99-2190/31.03.2023г., в което изрично се посочвало, че след получаване на окончателни документи, доказващи и установяващи безспорно основателността на претенцията, щетата ще бъде преразгледана.

В отговора на искова молба са наведени и следните възражения срещу исковете и обстоятелства, на които те се основават:

Когато при пътнотранспортно произшествие са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те премествали превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълвали своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие съобразно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП, сочи ответника.

Видно било за ответника от приложения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 21.11.2022г., че водачите се съгласили, че при ПТП-но нямало пострадали лица, дори и леко. В противен случай, твърди ответника, че следвало да сигнализират компетентните органи на МВР и да ги изчакат на местопроизшествието. Вместо това, протоколът бил подписан без забележки от водачите и на двата автомобила. Протоколът установявал единствено факта на настъпване на произшествието и участниците в него, но дори конкретно нанесените по превозните средства щети и механизмът на ПТП не се констатирали по безспорен начин.

Причинно - следствената връзка между процесното ПТП и констатираните у ищеца увреди не се установявала и посредством приложената медицинска документация. Изложените в нея неврологични здравословни проблеми нямали травматичен характер, а били резултат на продължителни процеси и дегенеративни промени.

Ответникът отбелязва още, че от приложения към застрахователната претенция снимков материал на ищцовия автомобил след инцидента, било видно, че ударът настъпил в лява задна врата, предна лява врата била изкривена от удара в задната, а седалката на водача - непокътната и не отместена. Видно било от Лист за преглед в спешно отделение от 21.11.2022г., че у ищеца били установени множество повърхностни травми. Направени били изследвания и не били установени видими контузионни лезии. Изрично се сочело, че на пациента била предложена хоспитализация с оглед проследяване на състоянието, наблюдение, диагностика и необходимо лечение, което ищецът не желаел и отказал. На 05.12.2022г. ищецът посетил невролог, който го насочил към рентгенография, за резултатите от която не били представени доказателства.

Лекарите, подчертава ответника - застраховател, че съставяли становища и амбулаторни листи на база обективно констатираните от тях положения, а за причините, довели до здравословните оплаквания, същите черпели информация от самия пациент. Това важало в пълна степен и в настоящия случай, доколкото анамнезата се снемала единствено от ищеца, не били съставени официални свидетелстващи документи, които да сочат причината за уврежданията, пациентът не бил взет от линейка на спешна помощ непосредствено от местопроизшествието. На 08.02.2023г. ищецът отново посетил невролог, извършени му били образни изследвания и на 10.02.2023г. бил проведен вторичен преглед. Заключението на изследването било цитира ответника: лумбална спондилоза, концентриран бълджинг на нива L1-L2 и L2-L3, дорзален бълджинг на нива L3-L4 и L5-S1. Посочените неврологични увреждания безспорно за ответника водели до дискомфорт и болка, но същите не били с травматична генеза, а резултат от дегенеративни процеси.

Налице според ответника било единствено възможност травматично събитие да е засилило в известна степен болковия синдром, но същото не било причина за увредата. Дори и да се приемело, че неврологичните изменения у ищеца били резултат от травма, то за ответника нямало годни доказателства, които да установяват, че тази травма е понесена при процесното ПТП, доколкото увредите били установени на по-късен етап - след повече от две седмици и в този смисъл било възможно да са причинени от друго събитие.

Предвид изложеното, ответникът - застраховател оспорва диагностицираните заболявания у ищеца, както и понесения в тази връзка стрес, да имат пряка причинно - следствена връзка с процесния инцидент.

В хипотезата на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, при липса на постановена присъда, доказването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, включително на причинно - следствена връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, отчита ответника, че е в тежест на ищеца, който следвало по пътя на пълно и главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо, свързано с резултата, в цялата поредица от явления причината - деянието, да предшества следствието - вредата, и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието.

Обезщетение се дължало за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Терминът „непосредствени вреди“, пояснява ответника в отговора си на исковата молба, че не бил легално дефиниран. Съдебната практика и теорията приемали, че „непосредствени“ са онези вреди, които по време и място следват противоправния резултат. Точно такива били и „преките вреди“. Наслагването на двата термина „преки“ и „непосредствени“ означавало за ответника, че законодателят предвиждал, когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение, за които вреди причинната връзка не се прекъсва.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме за доказано, че възникването на констатираните у Д. Й. увреждания е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 21.11.2022г. и са налице всички останали елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, ответникът е изложил и следните съображения:

Според трайно установената съдебна практика, размерът на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди се свързвал с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включвала винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

В този смисъл, справедливостта сочи още ответника, че не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин, при който е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определял след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства и с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Обезщетението трябвало да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни, така и на обществените представи за справедливост.

Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, ответникът намира, че е в завишен размер от 15 000 лв. Извършените от ищеца разходи не представлявали имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Съобразно Постановление № 4/23.12.1968г.. Пленум на ВС, по силата на чл. 45 от ЗЗД подлежали на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и имуществените такива, които пострадалият търпи. Същите се изразявали в лишаване от възможността му да полага труд и да получава трудово възнаграждение, както и в извършването на необходимите разходи за възстановяване на здравето.

Ответникът изрично е оспорил изключителната вина на водача М. П. за понесените от Д. Й. вреди, правейки възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

И до настоящия момент, твърди ответника, че нямало категорични данни, от които да се установява точния механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие. Представеният двустранен констативен протокол също не внасял яснота по отношение на конкретния механизъм на ПТП, а и не бил надлежен документ, който да обуслови вина на водача на застрахования автомобил. Не били ангажирани доказателства и за наличие на влязло в сила наказателно постановление.

На следващо място, от характера на уврежданията в областта на гръбначния стълб, твърди ответника, че можело да се направи категоричен извод, че ищецът бил без поставен обезопасителен колан като по този начин с поведението си сам създал реална възможност за настъпване и повишаване обема на вредоносния резултат и нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно константната съдебна практика, за да бъде налице съпричиняване на вредата, сочи ответника, че е необходимо да бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения обективен елемент от съпричиняването, можело да се изрази в действие или бездействие, което да води до настъпване или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е. в някаква степен да го обуславя. В мотивите на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014г. от 23.12.2015г.на ВКС подчертава още ответника, че е направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникването на самото ПТП като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който също води до приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Предвид гореизложеното, ответникът моли, след преценка на фактите и обстоятелствата по делото, съдът да постанови решение по гр. д. № 7769/2023г. по описа на Районен съд - гр. Варна, XLII състав, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.В условията на евентуалност, във връзка с изложените възражения, моли, размерът на присъдените обезщетения да бъде определен при отчитане на действително претърпените болки и страдания и тяхната причинно - следствена връзка с процесното ПТП, както и процента на съпричиняване на вредоносния резултат.Изрично в отговора на искова молба е обективирано искане за присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски в полза на ответника.В подкрепа на изложеното в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е направил и доказателствени искания:

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 22.03.2024 г. ищецът представляван от адв.Й., изразява следното становище:

Адв.Й. сочи, че събраните по делото доказателства очертават обстановка, идентична с тази, описана в обстоятелствената част на исковата молба. Доказал се деликтът. От автотехническата експертиза бил ясен механизмът на произшествието и вината на застрахованото при ответника лице. Вещите лица, които дали две медицински заключения, приемали, че няма очевиден травматизъм, няма счупвания, няма увреда на дисковете, няма увреда на гръбначния стълб, няма увреда и на коренчетата на нервите на пострадалия. Адв. Й. потвърждава, че няма причинена средна телесна повреда на ищеца, но акецентира на факта, че са събрани свидетелски показания на съпругата на ищеца, че ищецът е бил в шок непосредствено след инцидента, споделил за изтръпване в цялата лява част. Очевидно лицето понесло удар, било травмирано, след това посетило Бърза помощ и там били установени данни за палпаторна болезненост. Един шамар да бил понесъл като въздействие, ищецът според адв.Й., пак щял да причини на ищеца страдание. В случая, твърди адв.Й., че очевидно има удар, един предмет с тегло от около 1200 кг ударил автомобила на ищеца със скорост 35 км/ч, имало проникване навътре в купето на лявата колонка на неговия автомобил, той понесъл удар вляво. С огромна лекота, може би „роби на своето его „, намира процесуалният представител на ищеца, че вещите лица казвали, че той е здрав и той нищо не е преживял и че има дегенеративни промени, но дегенеративните промени настъпвали, когато едно дете проходи, от този момент насетне се изменял гръбначният му стълб и ако този човек бил с дегенеративни промени, той би понесъл болка и страдание в много по-висока степен, отколкото здравия индивид. Изрично адв.Й. подчертава, че ищецът не претендира обезщетение на вреди, които в наказателноправен аспект могат да бъдат определени като средна телесна повреда. В този ред на мисли адв.Й. сочи, че съпругата на ищеца детайлно и подробно е описала страданията му от психическа страна, от физическа - болки, изтръпване, невъзможност да ходи, намаляване физическата активност. Безспорно, счита адв.Й.о, че искът няма да бъде основателен в целия си размер, но моли съда да го уважи дотолкова, доколкото разбирането на съда за справедливост при прилагането на съответните критерии позволява. Желае присъждане за разноски.

В същото съдебно заседание адв.С. в качеството й на процесуален представител на ответника, моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. На първо място, сочи адв.С., че нямало Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който установява настъпили травмативчни увреждания у който и да е от участниците в ПТП. Съгласно представения лист за преглед в спешно отделение, ищецът понесъл повърхностни травми, като не били установени никакви контунзионни лезии по тялото, но той отказал и хоспитализация. Съгласно показанията на другия водач, ищецът нямал видими контузии и не се оплаквал от болки в тялото. От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установявало, че ударът бил лек, с ниска скорост и настъпил в средната част на ищцовия автомобил. Така описаният механизъм, според процесуалния представител на ответника не бил от такъв характер, че да причини претендираните от ищцовата страна увреждания, което становище счита, че се подкрепя и от съдебномедицинската експертиза, същата не давала основание да се счита, че има някаква причинно-следствена връзка между процесното ПТП и здравословните проблеми, които се установяват у ищеца. Напротив, подчертава адв.С., установило се, че болестните изменения в тялото му, в гръбначния стълб били значително отдавна, години преди произшествието и резултат на дегенеративни заболявания. Това се потвърдило категорично и след повторната съдебномедицинска експертиза, поради което и адв.С. намира, че предвид липсата на основен елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно причинно- следствена връзка между противоправното поведение на деликвента, който безспорно бил деликвент и виновен за ПТП, но липсвала връзка с претендираните и настъпили вреди за ищеца, които са посочени в исковата молба, а именно неврологични заболявания.Предвид горното, моли ответната страна чрез проесуалния си представител, исковете да бъдат оставени без уважение. Моли и за присъждане на сторените разноски.

Под формата на реплика, адв.Й. заявява в хода на спора по същество, че се злопотребява с фактите: ниска скорост - точно определена скорост, 35 км/ч, удар от МПС, което тежи 1300 кг. Говорело се за липса на лезии, разбира се, че нямало да има лезии, зимно време, индивидът бил облечен с дебели дрехи, нито щяло да има белези от коланна травма, нито щяло да има лезии по тялото.

СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, след съобразяване на становищата на страните, въз основа на приложимия закон съгласно нормите на чл. 235 и чл. 236 ГПК, приема за установено и изяснено по делото ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:

Съдът е сезиран с предявени осъдителни искове, квалифицирани с проекта за доклад, обявен за окончателен, както следва: предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, а акцесорната претенция за присъждане на законна лихва - с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.С доклада по делото, съдът е разпределил тежестта на доказване между страните, като е възложил в тежест на ищеца да докаже наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен между ответника и виновния водач/деликвента/, противоправното действие на водача-деликвент, причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди и техния характер, времетраене и интензивност на не имуществените вреди, размера на имуществените вреди, както и пряката причинната връзка между противоправното поведение и вредите.В тежест на ответника е било възложено да докаже правпопогасяващ факт - плащане, давност и или др., както и твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Изрично е било обявено на страните, че единствените факти, за които не се спори помежду им, са наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника - застраховател и лицето сочено от ищеца за деликвент, както и отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение на ищеца.

При така разпределената тежест на доказване, съдът намира за установено и доказано от фактическа страна следното:

По делото са приобщени писмени доказателства както следва: представените с исковата молба заверени копия на: Двустранен констативен протокол за ПТП от 21.11.2022 г.; лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 034344/21.11.2022 г.; допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 034344/21.11.2022 г.; медицинско направление № 2232950380D5/25.11.2022 г.; направление за медико- диагностична дейност № 22339302801В/05.12.2022 г.; медицинско направление № 23010206D26C/10.01.2023 г.; направление № 2303950501В7/08.02.2023 г.; амбулаторен лист 223393027F29/05.12.2022 г.; амбулаторен лист № 000357/09.12.2022 г.; амбулаторен лист № 000368/20.12.2022 г.; амбулаторен лист № 23010B06D03B/10.01.2023 г.; амбулаторен лист № 23039804DBA2/08.02.2023 г.; амбулаторен лист № 230428001078/11.02.2023 г.; резултат от проведено ЕМГ изследване на 08.02.2023 г.; резултат от КТ на лумбални прешлени от 09.02.2023 г.; рецептурни бланки - 3 броя; фискален бон от 05.12.2022 г. за сумата от 2.90 лв.; фискален бон от 05.12.2022 г. за сумата от 18.25 лв.; фискален бон от 06.12.2022 г. за сумата от 33.50 лв.; фискален бон от 09.12.2022 г. за сумата от 2.90 лв.; фискален бон от 10.12.2022 г. за сумата от 16.78 лв.; фискален бон от 20.12.2022 г. за сумата от 2.90 лв.; фактура № 0000000165/29.03.2023 г., ведно с фискален бон за сумата от 300 лв.; разпечатка от официалната интернет страница на Гаранционен фонд за извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност"; застрахователна претенция вх.№ 99¬769/31.01.2023 г. при ЗАД „О. З." АД; уведомление изх№ 99-1041/10.02.2023 г. при ЗАД „О. З." АД; уведомление вх.№ 99-1908/21.03.2023 г. при ЗАД „О. З." АД; уведомление изх№ 99-2190/31.03.2023 г. при ЗАД „О. З." АД; представените с отговора на исковата молба заверени копия на: застрахователна претенция вх.№ 99-769/31.01.2023 г. при ЗАД „О. З." АД; уведомление изх.№ 99-1041/10.02.2023 г. при ЗАД „О. З." АД; известие задоставяне от 13.02.2023 г.; уведомление вх.№ 99-1908/21.03.2023 г. при ЗАД „О. З." АД; уведомление изх. № 99-2190/31.03.2023 г. при ЗАД „•••" АД; известие за доставяне от 03.04.2023 г. С Определение № 11228/20.09.2023 г. съдът е допуснал събирането на гласни доказателства в полза на ищцовата страна посредством разпита на двама свидетели, единият от които при режим на призоваване, а другият - при режим на водене.В хода на съдебното дирене в качество на свидетел е разпитана М. Ц. П. - водач на л.а., причинил процесното ПТП и Ц. В. Й.а - съпруга на ищеца.

За цялостното изясняване на фактическата страна на спора по делото са използвани специални знания в областта на автотехническите и съдебно медицински експертизи и по делото са приобщени заключенията на вещите лица А. В., изготвил САТЕ / л.122 - 127 /, В. Д., изготвил СМЕ / л.129 - 141 / и вещото лице професор доктор С. К., изготвил повторна СМЕ /л. 157 - 166 /.

Съвкупния и поотделен анализ на цитираните по -горе доказателства, включително и снимковия материал представен от страните, мотивира съда да приеме за установено и изяснено от фактическа страна следното:

Въз основа на заключението на вещото лице А. В. по допуснатата и приобщена по делото САТЕ, е установено, че процесното ПТП е настъпило в гр.Варна, на дата 21.11.2022 г., на кръстовището образувано между ул. „•••“ и ул. „•••“. Движението по ул. „••• „ е било еднопосочно и се осъществявало в посока от югоизток към северозапад. Движението по ул. „•••“ се осъществявало в посока от североизток към югозапад. Кръстовището било регулирано с пътни знаци, като за движещите се по ул. „•••“ преди кръстовището били налице пътни знаци Б3 - „Път с предимство“ и Г4 - „Движение само направо и надясно след знака“. За движещите се по ул. „••• „ преди кръстовището били налице пътни знаци Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и Г5 - „Движение само направо или наляво след знака“. Лек автомобил „••• •••“ с рег. N: •••, с водач М. П. се движил по ул. „•••“ в посока от югоизток към северозапад. Лек автомобил „••• •••“ с рег. N: •••, с водач Д. Й.ов се движил по ул. „•••“ в посока от североизток към югозапад. След като лек автомобил „•••“ навлязъл в кръстовището, бил ударен от лек автомобил „•••“. За лек автомобил „•••“ ударът бил в странична лява част на превозното средство. За лек автомобил „•••“ ударът бил в предната част на превозното средство. Вследствие на произшествието настъпили материални щети по превозните средства и телесни увреждания на водача на лек автомобил „••• •••" с рег. N: ••• - Д. Й.. Причината за настъпване на произшествието, съгласно САТЕ е навлизането на лек автомобил „••• •••“ с рег. N: ••• в кръстовището и в траекторията на движение на лек автомобил „••• •••“ с рег. N: •••. Установено е още от САТЕ, че водачът на лек автомобил „••• •••“ с рег. N: ••• навлязъл в кръстовището, движейки се по път с предимство. Поради обичайното наличие на паркирани превозни средства от лявата му страна, според в.л.Ал.В. било възможно да не възприеме движещо се по ул. „•••" превозно средство като опасност и нямал възможност да предотврати произшествието.Водачът на лек автомобил „••• ••• „ с рег. N: ••• според автоексперта следвало да пропусне движещите се по пътя с предимство превозни средства преди да навлезе в кръстовището. Тъй като водачът на лек автомобил „•••“ навлязъл в кръстовището, докато в него се е намирал лек автомобил „•••“ и съгласно свидетелските му показания не спрял преди кръстовището, същият заключава в.л. В., че имал възможност да спре преди кръстовището и да избере скорост на движение преди кръстовището, която да му позволи да спре безопасно преди кръстовището при конкретните пътни условия (състояние на пътната настилка).

Съгласно т. 3 от САТЕ, за лек автомобил „••• •••" с рег. N: ••• ударът е бил в странична лява част на превозното средство. Ударът настъпил в средна и задна части на врата предна лява и предна и средна част на врата задна лява. Двете врати се изместили навътре към вътрешността на купето на автомобила, при което се деформирала средна лява колона в посока навътре, като се пречупила в средната си част, което от своя страна довело до деформация в средата на рамка над леви врати и на праг ляв. При деформацията на колона средна лява, вътрешните и облицовки се счупил и отделили от мястото си в купето на автомобила. Колона средна лява навлязла навътре в купето на автомобила и влязла в съприкосновение със седалка -предна лява, в лявата и част.За лек автомобил „••• •••“ с peг. N: ••• ударът бил в предната част на превозното средство, в областта на дясна част на предна броня и десен фар.

На четвърто място, в.л.В. прави следното заключение: съгласно степента на уврежданията по двете превозни средства, експертизата счита, че скоростта на движение на лек автомобил „••• ••• „с peг. N: ••• в момента на удара е била около 35 км/ч.Експертизата счита, че скоростта на лек автомобил, „•••“ в момента на удара е била близка до 0 км/ч.

В.л. Ал.В. стига и до заключението, че: „първоначално при удара инерционните сили, които са действали върху автомобила, се опитват да го изместят на дясно спрямо първоначалната му посока на движение, като тялото на водача се опитва да остане на място в пространството, въпреки че контактува със седалката и облегалката. Тялото влиза в контакт със странична лява вътрешна част на купето на автомобила в областта на колонка средна лява, която се деформира навътре и достига до седалка предна лява. След това под влияние на контакта със седалката и натиска от средна лява колонка тялото на водача се измества странично в дясно. Когато превозното средство преустановява движението си надясно, тялото на водача продължава движението си в тази посока вследствие на придобитата инерция и е възможно да влезе в съприкосновение с предна дясна седалка преди установяването му в покой.“ На последно място, вещото лице по допуснатата САТЕ е обяснило в заключението си, че функцията на предпазния колан е да задържи тялото в седалката и да не му позволи движението напред и влизането му в контакт с елементи от интериора на автомобила. Предпазните колани е възможно да позволят странично изместване на тялото, при което тялото или негови крайници да влязат в съприкосновение с детайли от интериора на автомобила. При конкретното произшествие, тъй като било налице изместване на колонка средна лява навътре в купето на автомобила и достигането и до седалка предна лява, експертизата счита, че съприкосновението на тялото в лявата му част и долен ляв крайник е възможно да настъпи независимо дали водача е или не е с поставен предпазен колан.

При така цитираната по-горе САТЕ по делото е безспорно установен и механизма на ПТП, вината на водача на застрахования при ответника л.а., причинил пътно - транспортното произшествие.

Както бе посочено и по - горе за установяване на връзката между процесното ПТП и всички претендирани от ищеца травми, в резултат на ПТП - то по делото са допуснати СМЕ, възложена на в.л.д-р Д. и повторна СМЕ възложена на в.л. проф.д-р К..

Заключението по СМЕ, изготвена от в.л. В. Д. е приобщено на листи 129 - 141 по делото. На стр.2 -ра от експертизата в.л.д-р Д. твърденията изложени от ищеца в исковата му, на страници от 3 до 8 от СМЕ вещото лице е цитирало свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от 3.11.2023 г. на св М. Ц. П. и на свидетелката Ц. Й.а.

Видно от листи 8 - 11 от СМЕ, в хронологичен ред в.л. В.Д. се спира на данните в медицинската документация на ищеца:

На база цитираните и от вещото лице Д. данни на л. 8 - 11 от СМЕ, обективно по делото е установено и изяснено следното:

В лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 034344/21.11.2022 г. при УМБАЛ „•••“- Варна, цитира д-р Д., че било посочено:

„Основна диагноза: Множествени повърхностни травми, неуточнени. Анамнеза:

Твърди, че днес сутринта шофирайки автомобила си е бил ударен от друг автомобил странично в лява предна врата. Не е губил съзнание. В момента след инцидента не е имал оплаквания. Сега съобщава за болка в таз, лява тазобедрена става, ляво бедро и лумбални прешлени. Няма гадене повръщане и видимо кървене. Твърди, че е уведомен КАТ бил е на мястото на ПТП-то и е съставен двустранен протокол и че не е тестван за алкохол и наркотици. ПТП-то е било на ул. „•••“ в района на Музикално училище. Обективно състояние: В добро общо състояние, афебр. адек. ДС- дв. вез диш. ССС-ритм. с. д. АН 120/70 Корем-мек неболезнен запазена перисталтика. Крайници- запазени подвижност в пълен обем на 4те крайника и таз и гръбнак, без видими контузионни лезии. Изследвания: консулт с ортопед УЗДСГ корем Ро гр лумб. прешлени УЗДСГ -Ехоскопия на коремни органи: Без данни за асцит. Черен дроб - неувеличен, с хомогенна, нормоехогенна структура, без огнищни лезии. Недилатирани интрахепатални съдове и жлъчни пътища. Жлъчен мехур - недилатиран, с незадебелена стена, без конкременти, прегънат. Панкреас - в достъпните за оглед зони -хомогенен. Парааортелно пространство - свободно в достъпните за оглед зони. Десен бъбрек - нормални размери, запазен паренхим. Без дренажни нарушения и конкременти. Ляв бъбрек - нормални размери, запазен паренхим, Без дренажни нарушения и конкременти. Слезка -хомогенна структура, нормални размери. Пикочен мехур - без дефекти по контура. Терапия: Предложена хоспитализация с оглед проследяване на състоянието наблюдение диагностика и необх. лечение което пациентът не желае. Уведомено 2 РПУ че пациентът е посетил ПСО „•••“.

В Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №034344/21.11.2022 г. УМБАЛ „•••“ - Варна: консулт с ортопед-д-р Д. е вписано:

„Пациент след ПТП страничен удар, шофьор. Оплаква се от болки в кръста- предимно в ляво. Запазен обем на движенията в лява тазобедрена става. Палпаторна болка в лумбосакрален отдел. Заключение: Рентген без данни за Контузия на първи L- прешлен.

В Амбулаторен лист 223393027F29/05.12.2022 г. издаден от д-р М. П. - невролог цитира в.л. д-р Д., че било посочено:

„ Основна диагноза: Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Придружаващи заболявания и усложнения: Увреждане на седалищния нерв. Повърхностни травми на няколко области от горен крайник(-ци). Анамнеза: Пациент претърпял ПТП на 21.11.2022г.

Прегледан в СПО на МБАЛ „•••“- не са установени фрактури.

При прегледа съобщава за болка в целия ляв крак от таза и кръста, с ирадиация към стъпалото след преживеният инцидент. Провел лечение с аналгин и оклис саше с известен ефект. Отрича системни заболявания, включително от страна на СЧТ. Обективно състояние: АН при прегледа-140/80. НС- Ласег положителен на 60 гр в ляво, Нери положителен двустранно. ДД- Без латентни и периферни парези. CP- ум. живи, ляво = дясно за ръцете снижени коленен и ахилов рефлекси в ляво. ПР Бабински отр. двустранно. Умерен спазъм на паравертебралната мускулатура в лумбосакрален отдел, без палтапорна болезненост в точките на Вале за н. ишиадикус двустранно. Сетивност- съхранена повърхностна за краката по дистален и дерматомен тип. Изследвания: издадено МК за рентгенография на лумбосакрален отдел на гръбнак. Терапия: Контрол на АН. продължава оклис саше 600 мг 2x1 след храна за още 5 дни и се спира, дорета 0-0-1 до 2x1 при болка, фиброзим капе 2x1 след храна, баклофен таб 10 мг 2x1/2 след храна за 3 дни, след което 3x1/2 таб. Контролен преглед след графията....“ В Амбулаторен лист № 23010B06D03B/10.01.2023 г.; издаден от д-р И. Л., цитра в.л.В.Д., че е посочено:

„ Основна диагноза: Увреждания на междупрешленните дискове в поясния й другите отдели н гръбначния стълб с радикулопатия. Анамнеза: С болки в кръста и крака. Обективно състояние: В добро състояние, Бял дроб - везикуларно без хрипове, Сърце - ритмична сърдечна дейност 78 мин, Ясни тонове. Корем - мек. RR120/80. Терапия: Насочва се за консулт със специалист.“ В следващия Амбулаторен лист № 23039804DBA2/08.02.2023 г. издаден от д-р Б. И.

• невролог сочи в.л.д-р Д., че било отразено:

„ Основна диагноза: Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели гръбначния стълб с радикулопатия. Анамнеза: Оплаква се от болки в кръста, излъчващи се към ляв крак, затруднена походка. Обективно състояние: RR 140/70 Пулмо ет кор-б.о. МРД-отр. ЧМН-б.о Вертебрален синдром в лумбо-сакрален отдел. Липсват парези. СКР - умерено живи Д=Л. без патологични рефлекси. Сетивност- несмутена. Координация- б.о. ВКФ-б.о. Изследвания: ЕМГ данни за коренчева увреда на ниво L4-L5-S1B ляво-тежка степен. Терапия: Aflami 100mg 2x1 таб. „ В Амбулаторен лист № 230428001078/11.02.2023 г. издаден от д-р Б. И. - невролог е отразено: Основна диагноза: Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели гръбначния стълб с радикулопатия. Анамнеза: Персистират субективните оплаквания, въпреки провежданото лечение. - Обективно състояние: RR 140/70 Пулмо, ет кор-б.о. МРД- отр.-ЧМН-б.о Вертебрален синдром в лумбо-сакрален отдел. Липсват парези. СНР - умерено живи Д=Л. без патологични рефлекси. Сетивност-несмутена. Координация- б, о. ВКФ-б.о Изследвания: КТ на лумбални прешлени-протрузия на ниво L4-L5 И L5-S1 Терапия: Aflamil lOOmg 2x1 таб. MF060 Mydocalm Film coated tablet 150 mg 30 2х1тб;

В Резултат от проведено ЕМГ изследване на 08.02.2023 г. в АИП за СИМП "Д-р Б. И." ЕООД Варна МЦ "•••", сочи в.л.д-р Д., че била приета диагноза: „ ЕМГ данни за коренчева увреда на ниво L4-L5 в ляво-тежка степен. Нормални параметри за н.перонеус. н.тибиалис и н.суралис в ляво.

На следващо място, в Резултат от КТ на лумбални прешлени от 09.02.2023 г. извършено в център по образна диагностика „••• „ било посочено: „ КТ на лумбални прешлени: Редуцирана поясна лордоза. Откриват се ръбови остеофити по предните очертания на телата на прешлените на нива за Л2-Л5 и по задните очертания на телата на прешлените на нива ЛЗ-Л5. L1-L2-концентричен бълджинг с двустранна стеноза на неврофорамените, нормален сагитален размер на ГМК-15мм, 1.2-О-концентричен бълджинг с двустранна стеноза на неврофорамените, релативна стеноза на ГМК-14мм, L3- L4 - дорзален бълджинг с двустранна стеноза на неврофорамените, релативна стеноза на ГМК-14мм, L4-L5 - без данни за дискова херния, релативна стеноза на ГМК-12мм, свободни неврофорамени, L5-S1 - дорзален бълджинг с двустранна стеноза на неврофорамените, релативна стеноза на ГМК-11мм. Заключение: Лумбална спондилоза. Концентричен бълджинг на нива L1-L2 и L2-L3. Дорзален бълджинг на нива L3-L4 и L5-S1.“ За целите на експертизата, след запознаване с материалите по делото, приложени към делото до момента на изготвянето и, вещото лице на база опита си в областта на съдебната медицина е дало следните отговори на поставените от ищеца в исковата молба въпроси:

1.На въпроса: Причинени ли са на ищеца описаните в обстоятелствената част на тази искова молба увреждания на здравето? Били ли са съпроводени с болки и страдания и с какъв интензитет? е даден следния отговор:

На 21.11.2022 г. сутринта, Д. В. Й. на 50г. участвал в пътно транспортно произшествие.Към времето на произшествието според данните по делото Й. не е съобщил за получени болеви усещания или получени механични травми.В последствие същия ден, след часове при преглед в спешно отделение, също не са биле установени видими наранявания, както и данни за травматични увреждания при проведени образни изследвания. При преглед от ортопед съшия е установил „ палпаторна болка /болка при натиск/ в лумбосакрален отдел“. Две седмици по късно в амбулаторен лист е отразена диагноза: Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Увреждане на седалищния нерв. Радикулопатията, обяснява съдебния медик, че може да възникне в следствие на травма, но също и да се появи без видима причина. Хората на възраст от 30 до 50 години най-често развивали радикулопатия в областта на шийниите и поясни /лумбални/ прешлени. За да се приеме травматичен характер на радикулопатията според вещото лице д-р Д., би следвало болка да се появи непосредствено след получена травма, каквато в конкретния случай не била съобщена.В подкрепа на болестния характер на описаните в медицинската документация заболявания, вещото лице дава заключение, че може да се посочи проведено компютър - томографско изследване на поясни прешлени от 09.02.2023 г. когато е било установено: „... Редуцирана поясна лордоза. Ръбцови остеофити по предните очертания на телата на прешлените на нива за Л2-Л5 и по задните очертания на телата на прешлените на нива ЛЗ-Л5.Заключение: Лумбална /поясна/ спондилоза. Концентричен бълджинг на нива L1-L2 и L2-L3. Дорзален бълджинг на нива L3-L4 и L5-S1.

Наличната лордоза на гръбначния стълб и остеофити на прешлените в поясната област са със значителна давност, заключава съдебния експерт д-р Д. - години преди пътно транспортното произшествие и обективизират отразените в медицинската документация оплаквания.В резюме, според в.л. В.Д., не може да се обоснове с категоричност пряка причинно следствена връзка между инцидента от 21.11.2022 г и установените в последствие оплаквания при г-н Й.. Вещото лице е дало отговор и на втори и трети поставени от ищеца въпроси, както и на въпросите поставени от ответника с отговора на искова молба. В обобщение, отговорите на вещото лице д-р Д. на поставените от двете страни въпроси и по същество на спора са следните:

1.Болестните увреждания на междупрешленните дискове и радикулопатията са хронични заболявания и обичайно периодично провокират болеви усещания през годините. Вероятността от пълно възстановяване е минимална без активна медицинска намеса.

2.И преди пътно транспортно произшествие от 21.11.2022г. Д. Й. е бил с лордоза на гръбначния стълб и остеофити на прешлените в поясната област. Няма данни в представената медицинска документация за провеждани преди пътно транспортното произшествие прегледи, изследвания и лечение.Медицинската документация по делото сочи, че при проведените клинични прегледи и установените при компютър томографското изследване заболявания нямат изгледи за възстановяване без активна медицинска намеса.

3.Липсата на установени обективни травматични увреждания след пътно транспортно произшествие може да се дължи както на неголяма кинетична енергия на удара така и от наличие на поставен предпазен колан или от съчетание на двата фактора.

По делото е проведена и повторна СМЕ, възложена на вещото лице професор доктор С. К., заключението по която е приобщено на листи 157 - 166 от делото. Заключението на в.л. професор К. по същество не се различава и от заключенията дадените от в.л. д-р Д.. Установено от в.л.К. на база осъществен на 01.01.2024 г. преглед на ищеца, преглед и на компакт диск с КТ на лумбални прешлени, представен на вещото лице от ищеца, както и приложените в кориците на делото 2 диска със снимки на автомобила на ищеца, че: в следствие на преживяното ПТП ищецът не бил понесъл сериозни телесни наранявания. В подкрепа на този извод проф.К. се позовава на данните при проведените медицински прегледи, особено тези в СПО на УМБАЛ „ ••• „, няколко часа след инцидента - никъде не били описани дори мекотъканни травматични наранявания. В.л. К., така както и в.л. Д., смята, че не може да се обоснове с категоричност пряка причинно - следствена връзка между пътния инцидент от 21.11.2022 г. и установените в последствие оплаквания при ищеца. Понастоящем според в.л.проф. К. ( стр.10 от СМЕ / л. 166 от делото / ) ищецът страна от лека форма на спондилоартроза в лумбалната област, което е нормално за възрастта дегенеративно заболяване, ангажиращо всички структури, образуващи гръбначния стълб: междупрешленни дискове, тела на прешлените, междупрешленните стави и техните хрущяли и т.н. По последни научни данни, посочва вещото лице проф.К., дегенеративните промени в човешкия организъм започват още на 15 годишна възраст и се развиват в годините при някои индивиди по-бързо, а при други по - бавно. Констатираните у ищеца неврологични увреждания според в.л.К. трудно биха се свързали с причинна връзка с ПТП - то от 21.11.2022 г, поради фактите и обстоятелствата, изложени по -горе. В.л. проф.К. дава заключение, че не може да твърди с категоричност дали ищецът е бил или не с поставен обезопасителен колан, т.к. никъде в медицинската документация и първоначалните прегледи не била документирана така наречената „ коланна травма „ - охлузване на кожата в областта на лявата ключична област и около гърдите, но т.к. ударът бил страничен и не много силен било възможно ищецът да е бил с обезопасителен колан, но да не е получил „ коланна травма „. В конкретния случай според в.л. К. предпазния колан не би играл съществена роля за предотвратяване на урежданията.

Осен цитираните доказателства, в хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства.

Разпитана в качество на свидетел М. П., без дела и родство със страните, сочи пред съда, че участвала в ПТП, в гр.Варна, през ноември месец миналата година. Преминавайки през самото кръстовище, намалила, спряла, но времето било влажно, имало страшно много листа и колата просто се занесла напред, влязла в кръстовището. Било десети или единадесети месец, към 9-10 ч. сутринта. Бил влажен пътят, валяло през нощта или предния ден. Св.П. е обяснила пред съда, виждайки накъде отиват нещата, натиснала спирачка, дръпнала ръчната, но колата спряла в колата на господина, в средата, по-скоро назад, но в средната колона. По повод ПТП - то, сочи свидетелката, че двамата водачи попълнили протокол, тя изключително много се притеснила, а той: „ по-скоро бил ядосан, съпругата му още повече „, . Съпругата на ищеца отишла на място, имало и други свидетели, а на св.М.П. пристигнали нейни колеги от работа, за да не се притеснява, пристигнала и съпругата на ищеца, тя била така „по-агресивно настроена“. Попълнили двустранен протокол и това било всичко. Някой бил извикал, свидетел може би на случилото се, бил извикан патрулен екип.Св.П. сочи, че нямала спомен да са йм правили тест за алкохол и наркотици, винаги правели, и друг пък и правили, но за тогава няма спомен.

Ударът според същата свидетелка не бил силен, т.к. тя се движела с може би 50-60 км/ч.Това за нея било първият случай, в който блъскам друг автомобил.

На конкретно поставени въпроси свидетелката е дала отговор, че полицаите не били отказали да съставят протокол за ПТП с пострадали лица или протокол за нарушението, те видели, че водачите на двете МПС вече се разбрали и попълнили двустранен протокол, като йм обяснили какъв е редът, съдействали на водачите на двете МПС - св. П. и ищеца Д. Й., обяснили какъв е редът да внесат протокола. Полицаите само устно йм дали указания.

На поставени от съда въпроси свидетелката е заявила, че никой от двамата водачи на МПС нямал телесни увреждания. Съпругата на ищеца после пристигнала, двамата водачи на МПС били сами в автомобилите си при удара.

Ударът, твърди св. П., че бил в средната част на автомобила, неговата ( на ищеца) врата била вдлъбната, но по-скоро в средата, средната колона, там, където се затваряли вратите, дръжката, по-скоро напред. Колата ударила централната част и реално обхващала и от двете страни.

На последно място свидетелката е уточнила, че тя и ищеца не се движели един след друг.Тя карала напред, а той - от нейно дясно навлизал в кръстовището, за нея имало знак Стоп, тя спряла на знака Стоп, обаче колата й реално не спряла и поради метеорологичните условия поднесла и тогава настъпил ударът. Свидетелката е потвърдила, че е видяла л.а. на ищеца, задействала спирачната система, за да спре на знак „Стоп" и да даде предимство на другия автомобил, но поради условията, които описала, автомобилът й не спрял и ударил този, който бил перпендикулярно спрямо нея. Дръпнала и ръчната спирачка, може би и от там се хлъзнало, предполага св.П.. След като се случил сблъсъкът шофьорът на другия автомобил, твърди същата свидетелка, че нямал наранявания, не се е оплаквал да го боли нещо, не видяла дали другият шофьор бил с поставен колан.

Вторият допуснат до разпит в полза на ищеца свидетел Ц. Й.а - съпруга на ищеца, изрично заявила че желае да дава свидетелски показания разказва пред съда, че на съпруга й Д. Й. му се случило произшествие на 21-ви ноември миналата година - 2022. Датата свидетелката помнела, защото това бил Денят на християнското семейство и по тази причина я запомнила добре.Св.Цв. Й.а разказва през съда, че съпругът й се обадил, бил тръгнал на работа, половин час - 40 минути след като тръгнал за работа и се обадил и бил изключително стресиран, като й казал: „Ц., удариха ме, аз съм зле, колата е унищожена".

Според св. Цв.Й.а съпругът й бил неадекватен, обяснил й къде е точно местопроизшествието и я помолил да отиде на място. Св.Й.а тръгнала с нейния автомобил, веднага отишла на мястото на произшествието, там заварила тяхната кола сериозно ударена, колата на дамата, която го била ударила, и имало и кола на полицейски служители, които тъкмо си тръгвали. За свидетелката било важно как е съпругът й, и го попитала: „Добре ли си, как си?", а той отговорил: „Всичко отляво ми е изтръпнало, не знам", бил: „ изключително екзалтиран, говорел... така... погледът му шарел, очите били.. гледал наляво, надясно.. „, помолил полицаите, които били там, да направят протокол за ПТП-то, но те отказали, като причината за това била, че нямало видими наранявания по участниците в ПТП-то и обяснили, че всъщност трябвало да се направи двустранен протокол между двамата, след което си тръгнали полицейските служители.

Св.Цв.Й.а е завила, че някой видял че има ПТП и извикал полиция, а от там нататък съпругът й и дамата, която го ударила попълвали този двустранен протокол.Дамата попълвала протокола, това било нейна работа, на капака на нейната кола тя пишела, а ищецът Д.Й. се подписал накрая.Съпругата на ищеца е заявила, че била свидетел, там била през цялото време, но дамата която ударила Д.Й., тя писала протокола. Оттам нататък, след попълването на тези документи, понеже било близо до месторабота на ищеца, той сочи св.Й.а, отишъл на работа, а съпругата му за момента се върнала и тя на работа и в някакъв по-късен следобеден час Д.Й. й се обадил с това, че получил сериозни болки вляво, в кръста и надолу по крака, посочвал и в кръста. Тогава, обяснява съпругата на ищеца, тя решила, че няма какво да чака, че трябва да заведе съпруга си на Спешен кабинет, защото не било за пренебрегване, той отказал, но тя решила, че трябва да проверят какво се случва. При тези обстоятелства, обяснява св.Й.а, че били направени на ищеца снимки, коремна ехография, нямало някакви счупвания, но имало охлузвания, а и силни болки при него и му предписали болкоуспокояващи („Оклис" пиеше, някакви прахчета ).Ищецът твърди съпругата му, че имал нещо като натъртване по-скоро, той й обяснявал какво усеща, какви са усещанията и имал леко като пожълтяване, като посиняване, в този малко по-късен час от деня.

Твърди се от св.Цв.Й.а, че с болкоуспокояващите не се пооправило положението.

Когато св.Й.а взела съпруга си да го кара към Бърза помощ, сочи същата, че той бил леко пребледнял, прежълтял й изглеждал, което я притеснило, затова решила да го заведе в Спешния център. В Спешния център отишли в някакъв следобеден час, а ПТП-то се е случило около 10 ч. - 10 ч. и нещо. Обезболяващите, повтаря в показанията си свидетелката, че не свършили работа. После се проявили по-сериозни болки у ищеца, започнало да му става трудно да сяда, да става в дома, а св.Цв.Й.а започнала с нейния автомобил да го кара на работа, съответно сядането в автомобила и ставането му били изключително трудни, получавал остри болки в областта на кръста и то само отляво, вследствие на което св.Цв.Й.а решила, че трябва да продължат с посещенията на лекари. Така, обяснява свидетелката, че отишли двамата с ищеца при личния им лекар, който йм казал, че трябва да направят преглед при невролог задължително. Носили документите, които били от първоначалния преглед, неврологът изписал следващи лекарства, които свидетелката не може да цитира, т.к. не била медицинско лице. Изписал му лекарства, които ищецът продължавал да пие, като имал назначен вторичен преглед съответно след известно време, за да се провери дали терапията помага. Това, което всъщност притеснило свидетелката Цв.Й.а, още повече, посочва същата в разпита си, било емоционалното състояние на съпруга й Д. Й..Тъй като тя го карала 4-5 месеца на работа и навсякъде всъщност, където трябвало да ходят, винаги тя го карала с нейната кола, имено съпругата била един вид шофьора на ищеца.В този ред на мисли свидетелката е заявила пред съда, че съпругът й изпитвал неистов страх при кола, приближаваща се, когато тя шофира, той стоял до нея вдясно, ако преминавали пред кръстовище, през което от неговата дясна страна се приближи автомобил, той изпитвал неистов страх, започвал да й казва: „Спри! Внимавай, ще ни ударят!", което за нея, даже имало случай, в който след такъв приближаващ се автомобил той имал чувството, че пак няма да спре и някой пак ще ги удари, буквално се разплакал, което на нея й проговорило, че вече нещо се случва много силно емоционално с него.

Наистина, твърди свидетелката, че не била свикнала, не познавала съпруга си като такъв, той бил силно уплашен поради което и св.Й.а решила, че трябва отново да се обърнат към някаква медицинска помощ. По препоръка отново на личния им лекар, св.Й.а завела съпруга си Д.Й. на психиатър, като настояла да влезе с него вътре в кабинета, съпругът й бил съгласен и така и свидетелката влязла в кабинета заедно със съпруга си. При посещението в кабинета на психиатъра, разказва св.Й.а, че дамата задавала различни въпроси на ищеца, във връзка с това кое го е притеснило, как започнало и това което най - много притеснило съпругата на ищеца бил въпроса на психиатърката към ищеца: „Минавала ли Ви е мисъл за самоубийство?".Точно този въпрос за св. Ц. Й.а бил изключително плашещ, тя дори не се била замисляла дали наистина можело на съпруга й му е минавала такава мисъл, та тази дама установила, че той бил изпаднал в някаква тежка депресия и му изписала психотропни вещества, които той също приемал. На конкретно поставени въпроси свидетелката е отговорила, че няма представа какво означава специална рецепта, не помнела и какви лекарства били изписани, но били успокоителни и свидетелката изпълнила рецептата. Твърди се от св.Й.а, че когато съпругът и приемал тези лекарства, „ една идея „ бил по- добре, но този страх според нея продължавал, тя го виждала. Свидетелката е обяснила, че няма спомен колко месеца след инцидента завела съпруга си на психиатър, но не било повече от един месец, може би и по-малко, а в момента той вече не ходел на психиатър.Твърди се от съпругата на ищеца, че тази болка в областта на кръста и на крака вляво продължавала да се обажда, съществувала и той се променил много физически и емоционално.

В показанията си дадени пред съда свидетелката Ц. Й.а описва съпруга си като изключително деен, спортуващ, карал ролери и кайт сърф, вследствие на което спрял тези активности, защото имал притеснение и тревоги как ще реагира кръстът му или ако нещо му се случи, падане, което не било изключено, че нямало да може да се справи с болката. Другото, което споделя свидетелката е, че съпругът й започнал да изпитва (според нея) някаква форма на малоценност, защото нещо, ако трябвало тежко да се вдига, тя, като съпруга, винаги разчитала на него, но той в момента се пазел, а и съпругата му същото го пазела, заради тази болка и започнал да се чувства непълноценен в този смисъл. Емоционално просто свидетелката не била свикнала да го познава като човек, който изпитва такива страхове. Това състояние сочи свидетелката, че му попречило на работата, той много дълго време отлагал проекти, с които се бил захванал. В момента фирмата му се занимавала с изработка и поддръжка на интернет сайтове, бил поел ангажименти, започнала да изостава работата му много сериозно, тъй като „главата му била насочена само към това нещо „, той не можел да мисли за нищо друго в дълъг период от време и съответно пострадала един вид и работата му.

На конкретно поставени въпроси от адв.Й. св. Цв.Й.а е заявила, че и сънят на съпруга й станал неспокоен, въртял се, бълнувал. В този период, твърди съпругата на ищеца, че той станал изключително затворен, намалили драстично контактите със семейни приятели, в главата му било: „Аз срещнах смъртта, видях я с очите си", и той бил изключително затворен. Това, сочи съпругата на ищеца, че били негови думи в началото, почти веднага, когато се опитвала да разговаря с него на темата, съответно не същия ден, ами малко по-нататък във времето, тя се опитвала да разговаря с него на темата, а той й казал: „Не разбираш ли, аз срещнах смъртта". Още в началото, още в момента, в който, като св.Й.а отишла при съпруга си, твърди същата, че той й споделил, че целият е изтръпнал и впоследствие болката я обяснявал като болка и изтръпване.След първоначалния преглед при невролог, след това при психиатър, при положение, че свидетелката виждала, че болките на съпруга й не намалявали, не изчезвали, сочи св.Й.а, че отишли на втори преглед при друг невролог, при д-р Б. И..Д-р И. предписала скенер, компютърна томография точно на лумбалната част на тялото, на кръста и на тази компютърна томография се установило, че има увредени дискове. Увредените дискове бяха L4-5, в областта на кръста.Според св.Й.а съпругът й имал дискова херния, протрузия, на различните прешлени, имал различни диагнози, поставени д-р И., а за увредата разбрали от самия скенер, компютърната томография, д-р И. я разчела, но я правил друг лекар в същото медицинско заведение- Медицински център „•••“. Д-р Б. И. обобщава свидетелката, че поставила диагнозата.Д-р И. по специалност била невролог и всъщност тя препоръчала рехабилитация, физиотерапия, но не по стандартните терапии, които се полагали по Здравна каса, безплатните, а препоръчала в Медицински център „•••" терапия и съответно казала, че там ще бъдат по-ефективни процедурите. По този повод св.Й.а твърди, че съпругът й ходил в МЦ „•••“, като споделил, че има промяна, че има ефект, бил доволен до момента, до който траели процедурите, след това пак се обаждала болката.В момента, в който ищецът ходел на процедурите, имало някакъв временен ефект, но след това болката отново присъствала.

В края на показанията си, на поставени от съда въпроси свидетелката Й.а е заявила, че до преди инцидента съпругът й не е имал сходни оплаквания - бил деен, активен, на тази възраст, тя просто му се възхищавала за това. Но, след процесното ПТП, твърди свидетелката, че той вече не е същият, променил се, в двата аспекта за които разказва. Преди инцидента съпругът й не се оплаквал от изтръпвания по крайниците.Имало видима промяна след инцидента у съпруга й, като най-силният й пик бил веднага след инцидента и няколко месеца след това. Сега той продължавал да е много предпазлив, нетипично за него предпазлив, това продължавало и този страх от кола, идваща му отдясно, когато се налагало Цв. Й.а да шофира, не бил излекуван. Съпругът на свидетелката, сочи същата, че вече карал кола, от месец март или април тази година. Посещението при психиатъра пояснява още свидетелката, че било еднократно, след изписване на терапия имало контролен преглед и указания кога и как да приема медикаментите. Изписали му медикамент, който да приема 6 месеца по схема и след това имало схема, по която се спира. Преди инцидента, сочи още свидетелката, че съпругът й не е имал някакви травми, поне не нещо, което да е сериозно и което да е споделял, което да знае съпругата и което да е предизвикало някакви болки и увреждания.Твърди се още от св.Цв.Й.а, че при посещението в спешния център не е имало предложение за хоспитализация, т.к. нямало счупване или кървящи рани.На последно поставен от съда въпроси свидетелката е отговорила, че със съпруга й от години са при един и същи личен лекар и един-единствен път личният йм лекар йм се обади и на двамата и йм казал, че е редно да отидат да си проверят, не помни преди колко години било това, не било скоро, и по този повод си мерили - и тя и той, едновременно хемоглобин и …кръвна захар дали някакви кръвни изследвания правили. Това било единственият път, за който се сеща свидетелката, в който съпругът й си правил някакви рутинни изследвания.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат от реализирано на 21.11.2022 г. в гр. Варна на, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „ ••• „, модел „ ••• „ с рег. № •••, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност “ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 31.1.2023 г. / датата на предявяване на застрахователната претенция / до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 377.23 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със обезщетение за забавено плащане, считано от 31.1.2023 г. / датата на предявяване на застрахователната претенция / до окончателното изплащане на задължението.

Видно от листи 44, 45, прецизираните искания, с които е сезиран съда са следните:

Отправеното до съда искане е да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество "З. А. Д. "О. З."" АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление в •••, да ЗАПЛАТИ на ищеца Д. В. Й. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в •••, както следва:

1. СУМАТА от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП, реализирано на 21.11.2022 г., изразяващи се в претърпените от него болки и страдания във връзка с причинените му увреждания на здравето, както следва: болки в таза, лявата тазобедрена става, лявото бедро и лумбалните прешлени; болка в лявото стъпало; увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; увреждане на седалищния нерв; тревожност, потиснатост, безсъние и усещане за безнадеждност; депресивен епизод със соматични симптоми; болки в кръста и крака; коренчева увреда на ниво L4-L5 в ляво - тежка степен; протрузия на ниво L4-L5 и L5-S1; изтръпване, болка и дискомфорт в левия крак, накуцване; уплаха, тревожност, безсъние, претърпени вследствие на пътнотранспортното произшествие, реализирано на 21.11.2022 г., около 10: 20 ч. в гр. Варна, на кръстовище между ул. „•••" и ул. „•••", предизвикано по вина на водача на лек автомобил с марка „•••", модел „•••" с peг. № ••• собственост на "П. Т" ЕООД с ЕИК •••, управляван от М. П., родена на 01.05.1991 г., застрахован със застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, а именно "З. А. Д. "О. З."" АД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление в •••, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 31.01.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното погасяване на задължението;

2. СУМАТА от 377.23 лв. /триста седемдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, както следва: 2.90 лв. - за заплащане на потребителска такса за извършен първичен преглед на 05.12.2022 г.; 8.15 лв. - за закупуване на Оклис 600 МГ X 10 сашета Бестамед; 7 броя - на 05.12.2022 г.; 3.50 лв. - за закупуване на Оклис 600 МГ X 10 сашета Бестамед 3 броя - на 05.12.2022 г.; 6.60 лв. - за закупуване на Дорета 37, 5 МГ/325 МГ X 30 ТБ. - 1 опаковка - на 05.12.2022 г.; 10.45 лв. - за закупуване на Баклофен 10 МГ X 50 ТБ. - 50 таблетки - на 06.12.2022 г.; 23.05 лв. - за закупуване на Фиброзим 320 МГ X 30 КАПС. -30 броя - на 06.12.2022 г.; 2.90 лв. - за заплащане на потребителска такса за извършен първичен преглед на 09.12.2022 г.; 16.78 лв. - за закупуване на Ципралекс ТБ 10 МГ X 28 - на 10.12.2022 г.; 2.90 лв. - за заплащане на потребителска такса за извършен вторичен преглед на 20.12.2022 г.; 300 лв. - за заплащане на физиотерапевтична процедура високоинтензивно фокусирано импулсно магнитно поле - на 29.03.2023 г., претърпени в резултат от пътнотранспортното произшествие, реализирано на 21.11.2022 г., около 10: 20 ч. в гр. Варна, на кръстовище между ул. „•••" и ул. „•••", предизвикано по вина на водача на лек автомобил с марка „•••", модел „•••" с peг. № ••• собственост на "П. Т" ЕООД с ЕИК •••, управляван от М. П., родена на 01.05.1991 г., застрахован със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, а именно - "З. А. Д. "О. З."" АД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление в •••, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал, 1 ЗЗД, считано от 31.01.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. Ищецът желае присъдените му обезщетения, ведно с дължимите върху тях законни лихви да му бъдат изплатени по следната банкова сметка, разкрита в „•••" ЕАД, с титуляр „Адвокатско дружество Й. Й., С. Я.": IB AN: •••, BIC: •••".

В срока по чл.131 ГПК ответникът - застраховател е оспорил иска и по основание и по размер, твърдейки че правилно е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, без да оспорва наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ Гражданска отговорност „. В условията на евентуалност ответникът е релевирал и възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцеца.

Предявения иск е допустим, предвид предявяване на претенцията на ищеца първо към застрахователя каквото е изискването на чл.432, ал.1 вр. с чл.380, ал.1 от КЗ. На основание чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахования е отговорен има право да иска обезщетение от причинените от ПТП имуществени неимуществени вреди пряко от застрахователя.

За допустимостта на иска съдът съди от представените по делото още с предявяване на исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на застрахователна претенция предявена от Д. Й. против ••• АД с вх. № 99 - 769/ 31.1.2023 г. (л. 35, 36 ), искането на ответника - застраховател от 10.2.2023 г. за представяне на допълнителни документи по щета № 0411 - 090 - 003 - 2023 г., уведомление с рег.вх. № 99 - 1908/21.03.2023 г. от Д. Й. до ответника с което ищецът сочи, че не може да представи протокол за ПТП с пострадали лица, нито служебна бележка, с която да удостовери причинно - следствена връзка между причините му увреждания и пътния инцидент, т.к. такива не са били издавани, като изрично е завил, че характера на причинените му увреждания бил такъв, че към момента на съставяне на двустранния протокол той не е могъл да ги възприеме, поради което и е приложил описаните документи в т.1 -5 за доказване на претърпените увреждания.

Липсва спор между ищеца и ответника, че ответникът - застраховател е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

Видно от приобщеното на листи 39, 40 заверено копие на уведомително писмо, с изх.

№ 99 - 2190 / 31.03.2023 г. ответното дружество е информирало ищеца, че след подробно разглеждане на документите по преписката и след заседание на „ Застрахователно - експертна комисия „ на ЗАД „ ••• „ АД, отказва изплащане на обезщетение на предявената от Д. Й. претенция, по представяне на изискуемите документи.

Вписано е, че представените от Д.Й. документи не са достатъчни за основателността на претенцията и определяне на размера на обезщетение, поради което и към момента на отказа застрахователят не дължи обезщетение по щета № 0411 - 090 - 0003 - 2023 г.На последно място е било вписано, че щетата ще бъде преразгледана след получаване на окончателни документи, доказващи и установяващи безспорно основателността на претенцията.

Исковата молба е предявена във ВРС на дата 16.06.2023 г., а на лист 6-ти е представено от ищеца с исковата молба заверено за вярност с оригинала копие на двустранен констативен протокол за ПТП от 21.11.2022 г., ПТП, по повод което ищецът търси застрахователно обезщетение, реализирано на посочената дата дата 21.11.2022 г. В разглеждания случай, въз основа на съвкупния и поотделен анализ на събраните писмени доказателства, съдът извежда извода от правна страна, че са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца вреди, настъпили в резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие на 21.11.22 г. в гр.Варна, за което вината е на водача св. М. П., на лек автомобил марка и модел „••• ••• „ с рег. № • • •, застрахован при ответното дружество по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП-то.

В срока по чл.131 ГПК ( л.55 -ти от делото) ответникът не е оспорил облигационното правоотношение по застрахователна полица № BG /23/ 120002348257, на л.а. „••• „, модел „•••“ с рег.№ •••, факта, че на 31.1.2023 г. ищецът Д.Й. е подал при ответника - застраховател. искане за изпащане на застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лв. по повод ПТП - то от 21.11.2022 г., уведомяването на ищеца от страна на ответника с писмо с изх. № 99 - 1041 – 10.2.2023 г., за образуваната преписка по щета № 0411- 090 - 0003 - 2023 г. и че е изискал от ищеца на осн. чл.106 КЗ да представи за окомплектоване на преписката изясняване на обстоятелствата и причините довели до настъпването на щетата Констативен протокол с пострадали липа и служебна бележка от МВР, от които да е видно, че Д.Й. пострадал в посоченото ПТП и доказващи причинно - следствената връзка с получените увреждания.

Ответникът не е оспорил ( л.56 от делото ), че ищецът на 21.3.2023 г. е изложил твърдения, че не разполага с изисканите документи, както и че с уведомително писмо с изх. № 99 - 2190/ 2190 / 31.03.2023 г. ищецът е бил информиран от ••• АД след свикана Комисия, че няма да му бъде изплатено обезщетение, поради липсата на достатъчно доказателства, които да установяват основателността на претенцията, а едва след получаване на окончателни документи, доказващи и установяващи безспорно основателността на претенцията, щетата ще бъде преразгледана.

Въз основа на изложеното по-горе и съдът е намерил и намира предявените осъдителни искове за процесуално допустими и дължи произнасяне по същество.

При произнасянето си по същество на спора, съдът отчита факта, че за процесното ПТП е съставен двустранен протокол между водачите, участвали в ПТП - то, както и липсата на протокол за ПТП, който да е бил изготвен от органите на МВР. Този факт обаче сам по себе си не налага извод, че ПТП - то не се е състояло или че е било осъществено по механизъм различен от описания от ищеца в исковата молба и или че ищецът не е претъпял вреди именно в резултат на застрахователното събитие.

По своята правна същност, както двустранния протокол за ПТП / л. 6 /, така и показанията на св. М. Ц. П. / л. 100 и сл. /, частично показанията на св.Цв.Й.а / л. 101 -103 /, снимковия материал на листи 112-120, и заключението на в.л. А. В. по допуснатата и неоспорена от страните САТЕ, мотивират съда да изведе извод, че на дата 21.11.2022 г. в гр.Варна е възникнало ПТП по начина вписан в цитирания на л. 6 - ти протокол и установен посредством специалните знания на в.л. А. В.. От приетата и кредитирана от съда изцяло като обективна и компетентно дадена САТЕ, изготвена от в.л.Ал.В., несъмнено е установен и доказан механизма на ПТП -то. Причината за настъпване на произшествието е навлизането на л.а. „ ••• ••• “ с рег. № В 51 48 РВ в кръстовището и в траекторията на движение на л.а. „ ••• ••• “ с рег. № •••. Ударът е в страничната лява част за л.а. „ ••• •••“, същият настъпва в средната и задна части на врата предна лява и предна и средна части на врата задна лява.Двете врати се изместват навътре към вътрешността на купето на автомобила, при което се деформира средна лява колона в посока навътре, като се пречупва в средната си част, което от своя страна води до деформация в средата на рамка на леви врати и на ляв праг. При деформацията на колона средна лява, вътрешните й облицовки се чупят и отделят от мястото си в купето на автомобила.Колона средна лява навлиза навътре в купето на автомобила и влиза в съприкосновение със седалка предна лява в лявата й част. Установено е чрез САТЕ, че автомобилът на виновния водач е бил със скорост 35 км /ч, а автомобилът на ищеца в момента на удара се е движел с близка скорост до 0 км/ч. Безспорно е установено в т. 5 на САТЕ, че тялото на ищеца е влязло в контакт със странична лява вътрешна част на купето на автомобила в областта на колонка средна лява, която се е деформирала навътре и достигнала до предна лява седалка.След това, под влияние на контакта със седалката и натиска от средна лява колонка тялото на ищеца се е изместило странично, в дясно, а когато преводното средство преустановило движението си на дясно, тялото на водача продължило движението си в тази посока вследствие на придобитата инерция и бе било възможно да влезе в съприкосновение с предна седалка преди установяването му в покой.

Предвид доказания механизъм на ПТП, съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване е недоказано. Доказана е вината на водача на л.а., причинил ПТП, изразяваща се в несъобразяване с правилата за движение по пътищата, регламентирани основно в чл.20 ЗДвП.Възражението на ответника за съпричиняване не е доказано нито на база събраните писмени доказателства, нито на база гласните или проведените САТЕ и СМЕ. Обективни данни по делото ищецът по какъвто и да е начин да е спомогнал и / или допринесъл за настъпване на пътния инцидент по делото няма.

От събраните по делото писмени доказателства, в частност представената от ищеца медицинска документация и разпита на съпругата му, съдът намира за установено и доказано, че в резултат на ПТП - то ищецът е претъпял неимуществени вреди - болки и страдания. Изхождайки от правилата на логиката, съдът приема, че при описания по- горе удар, ищецът е изпитал и болка и стрес. Фактът, че произшествието се е състояло в края на годината обяснява и липсата на видими увреждания по тялото на ищеца, но не и извод, че ударът между двете превозни средства и съприкосновението на тялото на ищеца със средната колонка на автомобила и предна седалка не са довели до болка. Точно обратното приема съда за установено и доказано при сравнение на заключението по САТЕ с първоначалните данни вписани на л. 7 - ми, в издадения на ищеца след ПТП - то амбулаторен лист от Спешен център.В същия е записана основна диагноза: „ Множествени повърхностни травми, неуточнени „.

От приетите по делото основна и допълнителна СМЕ, кредитирани напълно от настоящия съдебен състав като обективни, пълни и компетентно дадени, се доказва възражението на ответника- застраховател, че по - голямата част от травматичните увреждания които ищецът счита, че са в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП са съществували далеч преди инцидента и се дължат на дегенеративни промени.

Ищецът е твърдял, че е претърпял неимуществени вреди, болки и страдания във връзка с причинените увреждания на здравето както следва: болки в таза, лявата тазобедрена става, лявото бедро и лумбалните прешлени; болка в лявото стъпало; увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; увреждане на седалищния нерв; тревожност, потиснатост, безсъние и усещане за безнадеждност; депресивен епизод със соматични симптоми; болки в кръста и крака; коренчева увреда на ниво L4-L5 в ляво - тежка степен; протрузия на ниво L4-L5 и L5- S1; изтръпване, болка и дискомфорт в левия крак, накуцване; уплаха, тревожност, безсъние.

Обективно по делото, на база двете заключенията и на в. л. д-р В.Д. и на в. л. проф. д-р Св. К., съответно по основната и повторна СМЕ, уврежданията на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; коренчева увреда на ниво L4-L5 в ляво - тежка степен; протрузия на ниво L4-L5 и L5-S1; накуцване; изтръпване, увреждане на седалищния нерв, не могат да се свържат с процесното ПТП. Всички изменения в гръбначния стълб, за които безспорно има доказателства по делото, при ищеца не са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Установеното от в.л. проф. К., че ищецът страда от лека форма на спондилоартроза в лумбалната област, нормално за възрастта дегенеративно заболяване, ангажиращо всички структури образуващи гръбначния стълб. Констатираните неврологични увреждания у ищеца заключава проф.К., че също трудно биха се свързали в причинна връзка с проценото ПТП.

Ето защо, след като не е доказана по безспорен начин пряката причинно следствената връзка между травматичния удар получен от ищеца при процесното ПТП и описаните по - горе изменения в гръбначния му стълб и неврологични заболявания, искът за обезвреда на неимуществените вреди - болки и страдания във връзка с причинените увреждания на здравето, изразяващи се в: уврежданията на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; коренчева увреда на ниво L4-L5 в ляво - тежка степен; протрузия на ниво L4-L5 и L5-S1; накуцване; изтръпване, увреждане на седалищния нерв, искът за неимуществени вреди в тази част следва да бъде отхвърлен.

Не така стои въпроса за останалите търсени за репариране неимуществени вреди изразяващи се в: болки в таза, лявата тазобедрена става, лявото бедро и лумбалните прешлени; болка в лявото стъпало; болки в кръста и крака; болка и дискомфорт в левия крак. Въз основа на съвкупния анализ на заключението на в.л.В. по допуснатата САТЕ, данните от СМЕ, данните от цялостната медицинска документация представена от ищеца, кредитираните от съда като преки и непосредствени свидетелски показания, съдът намира за установено и доказано, че след процесния пътен инцидент и от удара между двете моторни превозни средства, ищецът е претърпял неимуществени вреди в посочения вид. Т.к. удара е бил в лявата страна, то е логично болковия синдром да обхване основно лявата половина на тялото на ищеца, кръста, краката и лубмалните прешлени (вкл. и торакални ). В подкрепа на този извод е отразеното при прегледа на ищеца в Спешен център и хронологичните свидетелски показания на съпругата на ищеца, възприела реакциите и поведението на ищеца непоредствено след произшествието. Видно е от представената от ищеца медицинска документация, ако не е бил налице болков синдром, то не би било и нужно на ищеца да му се предписват медикаменти за обезболяване и да му се назначава лечение.

В случая, според настоящия съдебен състав, действително трудно би могло да се определи при установените изменения в прешленните тела на ищеца и коренчова увреда, а и самия удар от ПТП, кога болката при ищеца е била по- силна и кога и как е повлияна от обезболяващите предписани му лекарства. Независимо от това, съдът приема, че непосредствено след претърпяната травма при ПТП ищецът е изпитвал болка. Това, че той не е съобщил веднага затова, че не се чувства добре, не води до извод, че е изпитвал болки и не е страдал.Точно в обратния смисъл са и показанията на съпругата на ищеца, която очевидно е решила сама да предприема действия за да бъдат извършени необходимите консулти с лекар от Спешен център, а в последствие и с ОПЛ, насочил ищеца към тесни специалисти. Ако ищецът не е бил изпитвал болка, то липсва формална и житейска логика да посещавали лекари, да приема предписано лечение, да се подлага и на образно изследване. Ето защо, след като при удара между двете превозни средства ищецът е получил травматични увреждания, които по смисъла на НК действително са „ лека телесна повреда „, то при доказана вина на декликвента, доказания механизъм на ПТП, на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания в размер, който отговоря на критериите за справедливост.

Според настоящия състав, въпреки липсата на съдебно психиатрична експертиза, на база гласните доказателства събрани чрез разпита на св.Й.а, които съдът кредитира като преки, съобразявайки и нормата на чл. 172 ГПК, по делото е установено, че още след пътния инцидент ищецът е изпаднал в силен стрес, а и не само.След случило се ищецът се е затворил в себе си, изпитвал е страх да управлява л.а., поради което и съпругата му е била тази, която е управлявала нейния автомобил и водела ищеца както на работа така и на лекар. Доказано е чрез показанията на съпругата на ищеца, че ищецът и към момента има страх от това да не бъде ударен от друг автомобил, който се приближава от дясно. Нещо повече - ищецът е бил консултиран с психиатър, предписано му е било лечение с ципларелкс / л. 24/, което ищецът е спазвал за 6 м., но и към момента страха да не бъде блъснат не е преодолян. Твърдените в исковата молба негативни последици като: тревожност, потиснатост, безсъние и усещане за безнадеждност; депресивен епизод със соматични симптоми, уплаха, тревожност, безсъние, съдът намира за несъмнено доказани на база подробните показания на съпругата на ищеца, кореспондиращи и с приложените рецепти и касови бонове. С оглед така изложеното съдът приема, че и в частта, в която ищецът е твърдял, че след настъпване на застрахователното събитие е имал описаните психо-емоционални негативни изживявания, претенцията на ищеца е доказана по основание и следва да бъде уважена също в справедлив размер.

При определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, в частите в които съдът намира, че тези вреди са в резултат на застрахователното събитие, съдът се ръководи от задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, критерия за справедливост. Понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Предвид обсъдените по-горе претърпени от ищеца неимуществени вреди част, от които продължават и към момента на приключване на устните състезания, съдът намира за справедливо обезщетение сума в размер на общо 3000 лв., а за разликата до 15 000 лв. намира иска за прекомерно завишен по размер, както и в частите в които се претендират неимуществени вреди, които не са причинени от процесния пътен инцидент. Върху сумата от 3000 лв. съдът присъжда и търсеното обезщетение за забава - законна лихва, като се ръководи и от нормата на чл.497 КЗ, чл.86 ЗЗД, съдебната практика: Решение № 147 от 6.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров.Претенцията си ищецът е отправил към застрахователя на дата 31.01.2023 г., поради което и съдът в съответствие с цитираното Решение № 147 от 6.03.2024 присъжда законна лихва считано от датата 31.1.2023г. Поради изложеното по -горе, съдът уважава иска предявен от ищеца против ответника - застраховател присъждайки сумата от 3000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 31.1.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и отхвърля иска за разликата до пълния размер от 15 000 лв., включваща неимуществените вреди, които не са в пряка причинно - следствена връзка със застрахователното събитие и законната лихва върху разликата.

На последно място, видно от листи 44, 45 ищецът е сезирал съда с претенция с цена от общо 377.23 лв. която включва подробно изброените разходи, реално сторени от ищеца за лечение, във връзка с процесното ПТП. Още с исковата молба ищецът е представил и съдът е приел като писмени доказателства рецепти, касови бонове, изследвания, които пряко кореспондират с наведените фактически твърдения в исковата молба и доказват изцяло претенцията на ищеца за причинени имуществени вреди. Всички имуществени вреди съдът намира да доказани и по основание и по размер, реално извършени от ищеца, за което в кориците на делото на налични касови бонове и медицински документи и съдът уважава изяло претенцията за имуществени вреди ведно със законната лихва, по начина по който е заявена.Единствено и само за пълнота на мотивите, без съдът да преповтаря събраните писмени доказателства, отчита факта, че с приложената на л. 33 - ти фактура и касов бон ищецът е доказал, че е платил на 29.03.2023 г. сума от 300 лв. за физиотерапевтична процедура.Това е най -големият разход измежду всички сторени - основно за медикаменти и прегледи, но този разход за настоящия състав е свързан именно с овладяването на болковия синдром, провокиран от процесното застрахователно събитие и в пряка връзка с неимуществените вреди, поради което и уважава претенцията на ищеца за имуществени вреди като основателна и доказана ведно със законната лихва със същия начален момент, като присъдената законна лихва при неимуществените вреди.

С оглед изложеното по-горе съдът присъжда на ищеца съдебно - деловодни разноски. Изхода на спора води до частично уважаване на искането на ищеца за присъждане на съдебно - деловодни разноски - съразмерно на уважената част на иска.

При заявен материален интерес от общо 15 377.23 лв., уважена част на иска 3 377.23 лв., съдът присъжда в полза на ищеца разноски които в процентно съотношение възлизат на 0, 22 %. Реално сторените от ищеца съдебно деловодни разноски са вписани в списъка по чл. 80 ГПК, приобщен на л. 169 -ти от делото и възлизат на общо 3460.50 лв./ сбор от платени д.т., депозити и адвокатско възнаграждение /. Ето защо и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца съдебно -деловодни разноски в общ размер на 761, 31 лв. съразмерно на уважената част.

Ответникът също е отправил искане за присъждане на разноски и приложил на лист 170 -ти списък по чл. 80 ГПК, в които е вписал точно трите разхода които претендира в общ размер на 2560 лв. В полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част се дължат 0, 78 процента от реално извършените разноски за пратени депозити и за адвокатски хонорар.Ето защо и съдът присъжда на осн. чл. 78, ал.3 ГПК съдебно -деловодни разноски в полза на ответника в общ размер на 1996.80 лв., съразмерно на отхвърлената част.

При липса на изрични искания за съдебна компенсация на разноски и или възражения по чл. 78, ал.5 ГПК, съдът не извършва съдебна компенсация на разноски, респ. не се и произнася по незаявени възражения за прекомерност на претендиран адвокатки хонорар.

Воден от гореизложеното, Варненският районен съдът