Решение № 400 от 18.11.2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 205/2022 г.

С присъда № ••• г. ищецът бил признат за невиновен за това, че е извършил грабеж в съучастие с Д., като бил осъден за кражбата и за престъплението по чл.137 НК. Впоследствие, с присъда № ••• г., постановена по ВНОХД № ••• г. на ОС-П., ищецът бил изцяло оневинен и за грабежа. В тази част присъдата станала окончателна след произнасяне на ВКС с решение №••• г. по НД № ••• г. Сочи се, че за престъплението по чл.137 от НК на ищеца било наложено наказание от административен характер - глоба в размер на 2 000 лв. Твърди се, че за престъпленията по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 и по чл.198, ал.1, т.4 НК законодателят предвиждал наказания лишаване от свобода от 5 до 15 години и от 3 до 10 години, а за това по чл. 137 от НК - до 3 години и в тази връзка основните притеснения на ищеца били обусловени от повдигнатото обвинение за грабеж и най-вече от страха, че ще бъде осъден ефективно. Според него възможността да влезе в пенитерциарно заведение била съвсем реална. Твърди, че от ••• г. живеел на съпружески начала с И. Б., а на ••• г. се родило и детето им Н. С. С.. Затова и най-големия му кошмар бил, че ще бъде разделен от семейството си, че няма да може да ги вижда, а детето му за неопределено време ще расте без бащини грижи. Твърди, че в резултат на поС.ния стрес се променил, станал сприхав и раздразнителен. Без причина повишавал тон на близките си. Предпочитал да е сам и почти престанал да общува с приятелите си. Притесненията му станали причина за липса на нормален сън, често безпокойство и проблеми в общуването с хората. Твърди, че преди да бъде привлечен като обвиняем работел във В.. Заради обвинението в грабеж бил обявен за издирване и след като се прибирал в страната, му била наложена забрана да пътува в чужбина. Тази забрана била отменена от ПзОС. Забраната попречила на намеренията, които семейството имало да отидат във В., където да се установят за поС.но. Твърди се, че са налице предпоставките по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като отговорността на Прокуратурата в случая произтичала от конкретните й действия - под неин надзор и указания, на ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 от НК, преквалифицирано на такова по чл.198, ал.1, т.4 от НК, за което бил предаден на съд, а впоследствие и оправдан. Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 от НК и незаконното предаване на съд за престъпление по чл. 198, ал.1, т.4 от НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.02.2022 г. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-П.. Становището е, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва се и размера на претенцията, а също и че същата кореспондира като пряка последица с действията на Прокуратурата. Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Не се сочели доказателства и фактически твърдения за реално претърпени морални вреди, които да са пряка непосредствена последица от незаконно обвинение по чл.198, ал.1, т.4 НК, доколкото ищецът бил признат за виновен по повдигнатото обвинение по реда на чл. 137 от НК. По този повод се изтъква, че ако в процесния период са търпени вреди, то те не са били единствено и само резултат от действията на ответника. В тежест на ищеца било да докаже и установи твърдяните неимуществени вреди, размерът на обезщетението на които не следвало да служи като източник за обогатяване. Наред с това се сочи, че липсвали доказателства за прекомерна интензивност на упражнената наказателна репресия спрямо ищеца. В случая се касаело за престъпление, по отношение на което били приложими условията на чл.66 НК за условно осъждане. Също така, по отношение на ищеца била приложена една от най-леките мерки за неотклонение - „парична гаранция“ Излагат се съображения, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, в разглежданата хипотеза, производството е протекло в разумен срок, поради което липсвали предпоставките за отправяне на претенция по чл. 2б ЗОДОВ. Възразява се, че изложените в ИМ твърдения, описващи характера на претърпените неимуществени вреди не са били подкрепени с доказателства. Като неоснователни и недоказани се оспорват и претенциите за претърпени вреди от наложена процесуална мярка „Забрана за напускане пределите на РБ“. Липсвали доказателства за налагането на такава – дата, орган и основание. Наред с това се сочи, че нормата на чл. 68, ал.3 от НПК допускала възможност за получаване на разрешение за напускане на страната, а при отказ – и за обжалване и отмяна на този отказ от съда. Възразява се, че размера на претенцията е прекомерен и не е несъобразен с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите условия в страната. Сочат се съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС, възприети с т. ІІ на Постановление № 4/23.12.1968 г. Цитира се и практика на ВКС. Липсвали доказателства за направени от ищеца разноски в настоящото производство, освен платената ДТ в размер на 10 лв. Направено е евентуално възражение за прекомерност на дължимия адв. хонорар. Страните по делото в съдебно заседание са изразили становища, че подържат подадените от тях искова молба и отговор на същата, както и са представили доказателства в подкрепа на твърденията и възраженията си. Ответната прокуратура е въвела и още едно възражение, а именно за съпричиняване по см. на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, изразяващо се в недобросъвестни действия от страна на ищеца – като свидетел в досъдебното производство и като обвиняем в съдебната фаза, които са въвели в заблуждение разследващите органи и съда за повдигане и поддържане на обвинение за грабеж. Това негово поведение е и било предпоставка за налагането на мярка за процесуална принуда, както и причина за продължителния период на развитие на досъдебната фаза на процеса. Това възражение се оспорва от ищеца, който сочи, че наказателното преследване срещу него е частично прекратено за извършено престъпление по чл.286 ал.2 вр.ал.1 от НК. Ето защо счита, че възражението е неоснователно. След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване доводите на страните, решаващият съд при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна: На основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се претендира от ищеца обезщетение за вреди, претърпени във връзка с повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение, което се счита за незаконно в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление. Съобразно изложеното съдът счита, че в хода на процеса, ищеца проведе успешно пълното главно доказване на всички онези обстоятелства, с които законодателят свърза отговорността на Държавата в сочената от него хипотеза, а именно: Страните по делото не спорят, че с постановление от ••• г. на следовател от НСлС ищецът е привлечен като обвиняем по ДП - сл.д.№•••г. на НСлС, пр.пр. №•••г. на ОП-П., за извършени престъпления по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4; чл.137; чл.319; чл.286, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.290 НК. С постановление на ОП-П. от 10.10.2018г. наказателното производство по отношение на ищеца е частично прекратено, като прекратяването се изразява в промяна на правната квалификация на грабежа от деяние по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 НК на такова по чл.198, ал.1, т.4 НК, при което делото е изпратено по компетентност на РП-П.. С постановление на РП-П. от ••• г., наказателното производство срещу ищеца е частично прекратено за престъпленията по чл.319; чл.286, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.290 от НК и е продължило да се води за деянията по чл.198, ал.1, т.4 от НК и чл. 137 от НК, а именно: затова, че на •• г. в съучастие с Г. Д., използвайки физическа сила срещу В. Н. е отнел движими вещи от владението на последния и затова че на същата дата двамата са изоставили същия в беззащитно съС.ие, излагайки живота му на опасност. На 18.04.2019 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт за престъпленията по чл.198, ал.1, т.4 и чл.137 от НК. Образувано е НОХД №••• г. на РС-П., в хода на което се проведени общо 15 съдебни заседания. С присъда № ••• г. ищецът е признат за невиновен за това, че е извършил грабеж в съучастие с Д., като е осъден за кражбата и за престъплението по чл.137 НК. Впоследствие, с присъда № ••• г., постановена по ВНОХД № ••• г. на ОС-П., ищецът е признат за невиновен и за кражбата – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.с чл.194 ал.1 от НК. Присъдата в тази й част е станала окончателна след произнасяне на ВКС с решение №••• г. по НД № ••• г., с което е потвърдена. За престъплението по чл.137 от НК на ищеца било наложено наказание от административен характер - глоба в размер на 2 000 лв. Така посочените факти се установяват от приложеното към настоящето дело НОХД №••• г. по описа на РС-П.. От същото не се установява твърдяното от ответната прокуратура недобросъвестно поведение от страна на ищеца изразяващо се в действия водещи до невъзможност за връчване на съобщения и книжа по ДП, както и въвеждане в заблуждение на разследващите органи. По повод на първото от тези твърдения, от досъдебното производство е видно, че забавата във връчването на съобщения е по вина на връчителя, а не на ищеца ( л.101, 125, 126, 127 и 128 от т.4, л.114 от т.8 и л.28, л.31 от т.11 от ДП). А относно второто от възраженията, установи се, както бе посочено по – горе, че с постановление на прокуратурата производството е било частично прекратено по отношение на обвинението по чл.286 ал.2 вр.ал.1 НК поради което и това твърдение на ответната прокуратура се явява неоснователно. От приети писмени доказателства, представени от ответника, се установява, че към настоящия момент ищецът не е осъждан. Срещу него има повдигнато обвинение за престъпление по чл.345 ал.2 от НК – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, по ДП№••• г. по описа на РУП-П. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Производството по НАХД №••• г. е приключило с оправдателна присъда, влязла в законна сила. Относно твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите И. Н. Б. и С. Й. К.. От анализа им в съвкупност се установи следното: Според показанията на св.Б., която живее на съпружески начала с ищеца, които съдът приема, че следва да кредитира изцяло, тъй като не са противоречиви с останалите гласни доказателства, а и защото са в резултат на лични и непосредствени наблюдения предвид, че през релевантния период е била най - близкия човек на ищеца, С. С. към началния момент на започване на наказателното преследване срещу него се е завърнал от В. заради семейството си. Идеята е била всички да заминат с цел да се установят трайно там, което не се случило поради повдигнатото срещу него обвинение и наложена забрана за напускане на страната. От този момент в поведението на С. е настъпила драстична промяна – станал е мрачен, избухлив, неконтактен, заживял в една стая и отказвал да общува дори и с най-близките си. Най – големият му страх бил да не би да влезе в затвора. Психическият дискомфорт, преживяван от ищеца, се отразил в най-голяма степен на семейството му. Започнали да живеят в поС.ен стрес и напрежение. Тази обстановка довела и до проблеми у детето, което започнало да •••. Според специалисти •• проблем на детето се е получил именно в резултат на преживявания стрес, тъй като родителите му не могли да му осигурят спокойна семейна атмосфера. Лечението на детето продължавало и към настоящия момент, като имало подобрение, но процеса бил бавен. Наред с това проблеми се породили и между самите партньори, които ескалирали до настъпване на раздяла, продължила около 4-5 месеца. Отделно от това, семейството търпяло и финансови проблеми, тъй като ищецът не можел да се задържи на работа, сменял я поС.но, а е имало периоди и в които не работел. Провалени планове на семейството да заживеят в А, дало в голяма степен отражение върху психичното спокойствие и съС.ието на ищеца. Всички тези обстоятелства се установяват и от св. К., който допълва и още, че С. бил гневен към всички хора, дразнели го и го карали да избухва, включително и най- близките до него. Това и определя като причина за честата смяна на работата му, както и за временната раздяла с партньорката му св.Б.. При така установеното в процеса от фактическа страна, от правна се налага извода, че предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3, предложение 1-во от ЗОДОВ е основателен и съгласно чл.4 от ЗОДОВ Прокуратурата дължи на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, тъй като е осъществен фактическият състав на посочената правна норма. Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, решаващия съд съобрази следното: Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, като критерия не е абстрактен, а почива на конкретни обективно съществуващи обстоятелства и субективното им отражение, както и критериите, възприети от съдебната практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, които в настоящият случай са пряк резултат от конкретните фактически действия на прокуратурата по контрол за законосъобразност на действията в досъдебното производство. В този смисъл определящи размера на обезщетението са следните няколко обстоятелства - характерът на престъплението, по което лицето е било обвинено и по което е оправдано, приведена ли е била в изпълнение присъдата, продължителността на изтърпяното наказание - ако такова е изтърпяно, личният характер на претенцията, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите - обичайната му среда, начина му на живот, социалния му статус, свързан с положение в обществото и професионалната реализация. В случая следва да се отчете обстоятелството, че наказателното преследване срещу ищеца е за множество престъпления, част от които са тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК, като производството е продължило общо 3 години и 11 месеца. Така, през период от 7 месеца, ищецът е търпял последици от незаконното обвинение по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4; чл.137; чл.319; чл.286, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.290 НК, като впоследствие на 10.10.2018г. наказателното производство по отношение на него е било частично прекратено, като прекратяването се изразявало в промяна на правната квалификация на грабежа от деяние по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 НК на такова по чл.198, ал.1, т.4 НК. С постановление на РП- П. от ••• г., наказателното производство срещу ищеца отново било частично прекратено за престъпленията по чл.319; чл.286, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.290 от НК и продължило да се води за деянията по чл.198, ал.1, т.4 от НК и чл. 137 от НК. На 18.04.2019 г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт за престъпленията по чл.198, ал.1, т.4 и чл.137 от НК. Съдебната фаза на наказателното производство е продължила до 24.02.2022 г., когато ВКС с решение е потвърдило присъдата на въззивния съд, с която ищецът е признат за невиновен и за кражба – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.194 ал.1 от НК. За престъплението по чл.137 от НК на ищеца било наложено наказание от административен характер - глоба Няма съмнение, че всяко едно незаконно обвинение носи на обвиненото лице негативни преживявания - притеснения как ще приключи процеса и страх от наказанието. Става дума за обичайни, предвидими и независещи от някакви други обстоятелства или особености на психиката и личността на пострадалия неимуществени вреди, които е логично да настъпят и съдът приема, че са настъпили като последица от незаконното обвинение за престъплението, за което се е водело наказателно производство. В конкретният казус от ангажираните гласни доказателства сочените като претърпени от ищеца такива вреди се доказаха по несъмнен начин. Установи се, че същият за времето на производството и поради същото е понесъл неимуществените вреди, които твърди - стрес, затваряне в себе си и намаляване на контактите с близки и приятели, притеснение от това, че не може да се грижи за семейството си финансово и лични грижи, финансови затруднения поради загуба на работа и честата смяна на такава, невъзможност да замине за чужбина с цел поС.но живеене там на него и семейството му - всички те съставляващи по естеството си неимуществени вреди, които, съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ следва да се репарират от Държавата. Отделно от горното следва да се съобрази и че периода от образуване на досъдебното производство до приключването му с оправдателна присъда, влязла в законна сила, е доста продължителен и следва да се вземе в предвид при определяне размера на обезщетението. Предвид установеното от фактическа страна съдът приема за неоснователни възраженията на ответната прокуратура за съпричиняване по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ от страна на ищеца, тъй като не се доказа същият с неправомерното си поведение да е създал предпоставки за повдигане и поддържане на обвинението за грабеж, както и за налагане на мярка за процесуална принуда, а така и за продължителността на съдебния процес. Така, установени са тези вреди, които са дали отражение единствено върху психиката на обвиненото лице, поведенческите му промени и начина, по който те са рефлектирали върху социалния му и личния живот. Съобразно изложеното и след преценка на доказаните правнорелевантни факти – видът на повдигнатото обвинение и продължителността на наказателното производство, негативни изживявания, свързани със страх от наказателна репресия, накърнено лично чувство за чест и достойнство, поява на психологични проблеми в резултат на стресогенното събитие и отражението им върху качеството на живеене на ищеца, съдът приема, че необходимо и достатъчно за компенсиране на претърпените неимуществени вреди е сумата от 15 000 лева. За разликата от 15 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева искът по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ще следва да се отхвърли като неоснователен. По предявеният акцесорен иск за присъждане на лихва за забава: Обезщетението се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението на ВКС, т. е. от 25.02.2022 г. Тези съображения са с оглед постановеното в т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, че с окончателния акт, с който производството се прекратява или обвиняемите се оправдават, обвинението е признато за незаконно по надлежния процесуален ред. По разноските: На осн. чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 10 лева, представляващи платената държавна такса. Ответникът дължи и плащане на възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. В случаят то следва да се определи по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, както е поискано от ищеца и е в размер на 1750 лева, като е съобразено с разпоредбите чл. 7, ал. 2, т. 5 на действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съразмерно с уважената част на иска. Предвид направеното искане адвокатското възнаграждение ще следва да се присъдят в полза на процесуалния пълномощник на ищеца адв. И. В.. Воден от горното Пазарджишкия окръжен съд