Решение № 445 от 22.10.2010 г. на Районен съд - Асеновград по дело № 965/2008 г.

Р Е Ш Е Н И Е № гр. •••, 22.10.2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А •••СКИ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на петнадесети септември две хиляди и десета година в публичното заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА секретар Д.М. като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 965 по описа за 2008г. и като обсъди: Делото е върнато за произнасяне по предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС, 59 ЗЗД – за предаване собствеността и владението върху реална част от ПИ 43298.501.170, находящ се в с. •••, с площ по КК 2, 375 дка, която реална част е с площ от 525 кв.м и съставлява терен в югозападната част на имота, колориран в червено и зелено на скица към СТЕ, както и за осъждане на ответницата да заплати обезщетение за неоснователното ползване на претендираната част. Д.А.Г. и А.Д.Г., и двамата с посочен адрес ••• твърдят, че са собственици на ПИ 43298.501.170, находящ се в с. •••, с площ по КК 2, 375 дка, по силата на покупко- продажба, изповядана с нот акт № 168 том І рег № 1814 дело № 152/2003г на нотариус С.К., с трайно предназначение: урбанизирана територия, при съседи: 501.173, 501.520, 501.517, ведно с построените в имота сгради № 01 -2 етажа, масивна, сграда за търговия, 178 кв.м, № 02 - масивна, сграда за обществено хранене- 108кв.м, № 03-1 етажна, масивна сграда за обществено хранене- 141кв.м и № 05- 1 етаж масивна, селскостопанска сграда - 44 кв.м, а в описания имот има едноетажна метална сглобяема постройка – магазин – кафе – сладкарница, която е собственост на ответницата Е.Д.Е. •••. Тврдят, че за така поставената сграда метална сглобяема постройка на ответницата е издаден нот акт № 197 том ІІ на нотариус С.К., дело № 376/2000г, но тъй като сградата е временна сглобяема и няма траен статут и не е трайно прикрепена за терена, то собственикът не притежава ограничено вещно право на строеж, поради което издадения нот акт има значението на частен договор за покупко- продажба на движима веща. Твърдят, че описаната сглобяема сграда се намира на терена без правно основание, тъй като не е построена въз основа на учредено и отстъпено право на строеж и не е сключен договор за наем или друг договор за местонахождението й в имота. Сочат, че ответницата ползва наред със сградата и около 500кв.м от имота в югозападната му част, находящи се около сградата. Твърдят, че са поканили ответницата да освободи имота и да предаде владението върху ползваните от нея части, но същата е отказала. Молят да им бъде заплатено и обезщетение, тъй като същата отказва да заплаща обезщетение за неправомерно ползваните от нея 500кв.м, поради което ищците са се обеднили до размера на наема, който биха могли да получават за местото, а именно 250лв на месец за периода от 25.09.2007г до датата на образуване на делото, или общо 3000лв, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 360лв за същия период. Ангажират събиране на доказателства, претендират направените разноски. Ответницата оспорва предявените искове, като твърди че е собственик на сграда 04, построена в поземлен имот, находящ се в с. •••, с № 43298.501.170по КК, за което е съставен нот акт № 197 том 2 дело № 376/2000г на нотариус К.. Сочи, че в имота има построени общо пет сгради - 01- с площ от 178кв.м, 02-с площ 108кв.м, 03-с площ от 141кв.м, 04- с площ от 177кв.м и 05- с площ от 44кв.м, отразени в кадастралната карта. Твърди, че сгради 01 и 05 са собственост на община •••, а сгради 02 и 03 са собственост на ищците. Твърди, че като е придобила право на собственост върху сграда 04, е придобила и правото на строеж за него и правото на ползване на земята, върху която е построен обекта и земята, необходима за неговото ползване по предназначение. Сочи, че нейният праводател – Й.К.С. е придобил правото на собственост от община ••• въз основа договор от 07.02.1997г, сключен на основание чл. 12 ал.3 от Наредбата за търговете. Оспорва правата на ищците, като твърди че са придобили от несобственик, тъй като са придобили правата си от ВК„С.” гр. ••• чрез покупко-продажба, която е призната за собственик по давностно владение на дворно място от 2 380кв, въпреки че никога не е владяла имота в неговата цялост. Ангажира събиране на доказателства, претендира направените разноски. При условията на чл.219 ГПК в производството са привлечени в качеството на трети лица помагачи на страната на ищците – ВК „С.” •••, гр. •••, със седалище и адрес на управление гр. ••• ул. „Орфей” № 16, представлявана от председателя Н.Т., община •••, представлявана от кмета на общината, община •••, представлявана от кмета на общината и област с административен център гр. •••. След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното: На 03.04.1997г е подписан споразумителен протокол между община ••• и ВК „С.” гр. •••, съгласно който страните са се уговорили в двумесечен срок от подписване на протокола да бъде прекратена съсобствеността между кооперацията и общината върху осем търговски обекта, построени от кооперацията на територията на община •••. Със заповед № 565/26.01.99г на областния управител на област с административен център гр. ••• е отписан от актовите книги за държавните имоти дворно място с площ от 3 392 кв.м съставляващо парцел І-търговия, общ хранене от кв.26 по плана на с •••, застроен с търговски сграда, двуетажна със застроена площ 514кв.м, сграда ресторант със застроена площ 377кв.м. Д.Г. и А. Г. са закупили от ВК „С.” гр. ••• 1189/2380ид.ч от дворно място, цялото с площ от 2380кв.м ведно с построената на него масивна сграда със застроена площ от 120кв.м- ресторант, масивна сграда кухня и складови помещения с площ от 150кв.м, и лятна градина с навеси с площ 107кв.м, построени в УПИ І търговия, в кв.26 по плана на селото/НА № 168 том І дело 152/2003г на нотариус Коггухарова/. Продажбата е извършена след взето решение на заседание на УС на ВК „С.” гр. •••, проведено на 01.08.2002г за продажба на кооперативен имот, а именно: обект ресторант с. •••, представляващ масивна сграда ресторант със застроена площ от 120кв.м, масивна сграда - кухня и складови помещения с обща застроена площ от 150кв.м, и лятна градина с навеси с площ от 107кв.м, построени в североизточната част на УПИ І търговия общ хранене в кв.26 целият с площ от 2 380кв.м, в с ••• и за купувачи са определени Д.А.Г. и А.Д.Г./. На 25.09.2007г и след взето решение № 8 на УС на кооперацията, ВК „С.” гр. •••, представлявана от председателя е продала на Д.А.Г. 1191/2380 ид ч от поземлен имот № 43298.501.170 находящ се в с. •••, по КК, с площ от 2, 375дка, за сумата от 5000лв./НА № 113/том VІІІ дело •г-л/. Въз основа на взето решение № 8 на УС на кооперацията за продажба на дяла на ВК „С.” от 1191/2380 ид.ч от УРИ І – търговия общ хранене в кв. 26 на по регулационния план на с. ••• на Д. и А. Гегови за сумата от 5000лв. Продажбите са извършени в съответствие изискванията на чл.32 от Устава на Кооперацията, и след взети решения на годишните отчетни събрания на Кооперацията/Протокол от проведеното на 28.02.1997г годишно отчетно събрание на ВК „С.” гр. •••, за 1996г и от проведено на 07.03.2003г годишно отчетно изборно събрание на пълномощниците на ВК „С.” гр. ••• за 2002г /извлечение от протоколната книга на ВК С. гр.- •••, Протокол № 6/01.08.2002г/. Й.К.С. е закупил на основание чл. 12 ал.3 от Наредбата за търговете от община ••• магазин в с. •••, построен в пар. І- търговия и обществено хранене от кв.26 по плана на селото/л.58 - договор от 07.02.1997г в заверен препис/. Е.Д.Е. е закупила от Й.К.С. и М.П.С. магазин кафе-сладкарница, представляващ едноетажна, метална, сглобяема конструкция, построен в парцел І- търг и общ хр. в кв.26 по плана на с. •••/ НА № 197 дело 376/2000г, на нотариус С.К. - л.57. Представеното искане от Н. С. до областния управител, на основание чл.78 ал.1 от ЗДС поради отпаднало основание за актуване с АДС 38, 41, 45, 46 да бъдат отписани от актовите книги недвижими имоти държавна собственост, няма дата, не е ясно от кого изхожда, поради което не се коментира. Ресторанта в с. ••• е част от ДМА на ВК С. – извлечение от сметка 203 - сгради при ВК „С.” гр. ••• към 1998г. С АДС № 41/29.03.1963г е актуван като държавна собственост част от имот пл.№ 330 в кв.9 по плана на с ••• от 72 кв.м дворно място и дюкян с навес и е дадено за стопанисване на ОбНС. С АДС № 46/15.10.1860г е актуван като държавен целия имот №286 в кв. 9 по плана на селото, представляващ дворно место и подобренията в него. С АДС № 45/19.04.1968г е актуван като държавно дворно место от 955кв.м, съставляващо част от имот № 295 в кв.9, изплатено е обезщетение на собственика- предоставен е за ползване на СОНС за улица и градина.. С АДС № 38/29.03.1963г е актуван като държавен част от имот № 330 в кв.9 по плана на с ••• от 828кв.м дворно место с жилище, плевня обор и дюкянче. Видно от представеното и прието по делото у-ние от ОС •••/л.186-в заверен препис/, по регистъра на кооперациите район гр. •••, на страница 73 под № 37 е регистрирана Обединена потребителна кооперация Напред гр. •••, преименувана през 1949г на Градска потребителна кооперация НАРКООП гр. •••, а с определение от 09.04.1971г на РПК-районна потребителна кооперация. В удостоверението е посочено, че с различни определения, надлежно вписани в регистъра за периода от 1949г до 1971г всички кооперации са обединени в една кооперация РПК П. Б. гр. •••, вписана с решение № 10541 по ф.д. 29/89г с наименование ВК„С.” гр. •••. Представено е решение № 10541 от 24.07.1992г на ПОС, постановено по реда на глава 52 от ГПК, с което е вписан в регистъра на кооперациите при ПОС ВКС. гр. •••, новоприетия устав, и УС. С постановеното по ф.д. 4011 по описа на ПОС за 2001г решение за образуване на фирмено дело на ПОС относно регистрациите на кооперация ВК „С.” гр. ••• е разпоредено вписване в регистъра по т.4 на чл.2 ал.1 от Наредба № 14/91г на МП при •••ски окръжен съд кооперация ВК „С.” гр. •••, регистрирана съгласно акт от 1949г по ф.д.37/49г на Районен съд гр. •••. Представено е и прието по делото УАС на ВК „С.” гр. •••, съгласно отразяването в което ВК С. е вписана в регистъра за кооперациите на основание чл.4 от ЗК по ф.д. 4011/2001г. Представено е удостоверение от Община ••• в уверение на това, че за изградената в УПИ І в кв. 26 и премахната вече тоалетна не се намират в архива на общината строителни документи, одобрени строителни проекти, разрешение. Искане за водовземане да за добив на подземни води е представено за пръв път и поискано от ищеца Д.А.Г.. Съгласно заключението на допуснатата поделото СТЕ, което съдът кредитира като пълно, безпристрастно и компетентно изготвено, сградата на ответника представлява едноетажна постройка магазин кафе сладкарница, метална сглобяема конструкция, павилионен тип, монтирана върху бетонова плоча, като металните колони са закрепени към бетоновата плоча с болтове или заварка. Вещото лице е посочило, че този тип конструкция може лесно да бъде демонтирана, като носещите елементи се запазват, носещата конструкция е от метални колони, леки ферми, покрив от ламарина, външни стени от дървен скелет, пълнеж от топлоизолационен материал и двустранно покритие, в сградата има ток, вода и канал. Вещото лице е посочило, че според типа конструкция процесната сграда – сглобяема метална конструкция може да бъде временна постройка, но трябва да има разрешение за строеж, съгласно чл.120 ал.4 от ППЗТСУ/отм./. На изготвената към заключението скица № 1, вещото лице в червен цвят е повдигнало площта на ограденото дворно място, ползвано от ответника, а със зелен цвят е означено дворното място под магазин кафе-сладкарница. След извършени измервания на место, вещото лице е заключило, че площта на ползваното незастроено дворно място е 345кв.м, а площта на дворното място под магазина е 180кв.м, като цялото място е в размер на 525кв.м., ползваното дворно място е частично оградено с ограда от бетонови колове и оградна мрежа. Като цена на свободния наем на 1 кв.м площ за с. ••• помесечно от 25.09.2007г до датата на завеждане на делото е посочено 12 ст/кв.м за процесния период. След като е проследило кадастралния и регулационен статут на процесния имот, вещото лице е посочило, че в първия геодезически и регулационен план за улична и дворищна регулация от 1955г, процесия имот попада в кв.9, обхващаш част от имоти 295, 294, 296, 297, 329 и 330, а в регулационния план одобрен със Заповед № РД -15-491/1993г е образуван парцел І – търговия, общ хранене кв.26 с площ 2380кв.м. Съгласно заключението, има съвпадение на парцел І от кв.26 и парцел отреден за народен съвет, поща и лятно кино в кв.9, УПИ –І търговия общ хранене в кв.26 описан в удостоверение на община ••• съвпада с парцел І търговия, общ хранене пл. 0581 кв.26 по регулационния план на с. •••, описан в НА №170 т.ІV дело №•/1999г, по КК одобрена /2004г процесният имот е ПИ № 43298.501.170 с трайно предназначение урбанизирана територия, и става въпрос за УПИ – търговия общ хранене в кв.26. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице заявява, че според типа на конструкцията, може процесната сграда да бъде временна, може да бъде и постоянна сграда. Уточнено е, че типа на конструкцията не определя статута. Посочило е същото така, че постройката е отразена в действащия кадастрален план от 2004г, отразена е и в регулационния план одобрен през 1993г. Размерът на месечния пазарен наем за процесния период е изчислен от вещото лице по допуснатата по делото СИЕ, е изчислен в размер на 707, 70лв главница, а размерът на мораторната лихва от 30.09.2007г до завеждане на делото е изчислен в размер на 99, 79лв. По делото е изслушано и заключение по допуснатата СТЕ със предмет на изследването - едноетажна полумасивна сграда за търговия със застроена площ 177кв.м означена с № 4 на скица на ПИ № 43298.501.170. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като безпристрастно, компетентно изготвено и пълно, постройката е едноетажна тип павилионен. Вещото лице е посочило, че в техническите архиви при общини ••• и ••• не е представена строителна документация за строителството на процесната сграда, строителството на сградата е извършено преди 1993г и в кадастралната основа на действащия регулационен план сградата е заснета. Посочено е, че сградата е изградена от около 1988г и към онзи момент е следвало да бъде изградена по чл.120ал.4 от ППЗТСУ/отм./ като временен обект, тъй като за сграда с постоянен статут не е имало градоустройствена основа. Посочено е че в действащия регулационен план процесната сграда попада в УПИ І търговия в кв.26, показана е в действащия регулационен план като съществуваща обществена сграда, заснета е в кадастралната основа, но за процесната сграда няма процедура за частично изменение на действащите регулационен и застроителен план преди да бъде построена. Установено е от проверка на документацията, че със сега действащия застроителен план от 1993г е предвидено петно за бъдещото ново строителство и са създадени условия за учредяване н правото на строеж, а по решение № 202/20.11.1996г на Общински съвет гр. ••• на Й.К.С. в е отстъпено право на строеж на 180кв.м. В заключение вещото лице е посочило, че сега съществуващата метална сграда – предмет на експертизата е изградена вероятно като временна но с действащия застроителен план одобрен със заповед от 23.11.1993г, на нейното място е отразено застроително петно, с отстъпеното право на строеж с решение № 202 /1996г на ОбС •••. Изслушано в с.з. вещото лице заявява, че сградата е изградена като временна такава и съгласно в сега действащия план от 1993г е показано петно, което показва че съвпада със сграда с обществено предназначение, изрично посочило в с.з. че сградата е с временен статут градоустройствен, изградена е преди да влезе в сила плана от 1993г и няма изменение на градоустройствения план, за да получи тази сграда постоянен статут. От показанията на разпитаните по делото свидетели/св. А./, чийто показания съдът кредитира като базирани на лични впечатления, се установява, че зад магазина има постройка сладкарница, която се ползва от ответницата, а ресторанта с лятната градина се ползва от ищците, Свидетелят твърди, че отзад незастроеното място никога не се е владеело от кооперацията, или от други частни лица, а мястото е било за озеленяване. Свидетелят твърди, че от 1983г и след това от 1995г мястото се е ползвало от общината. Според свидетеля сладкарницата е правена края на 87 или 88г, сградите са построени с общи усилия на жителите на селото, а материалите са купувани от ТКЗС. Твърди, че работещите в ресторанта, магазина и сладкарницата са назначавани от кооперацията и пак от кооперацията са стопанисвани постройките. Показанията на свидетеля в частта им, в която се твърди, че сладкарницата е отнета от кооперацията през 90г, както и че общината е започнала да иска наем за сладкарницата, не са подкрепени с други ангажирани по делото доказателства, поради което не се кредитират. Св. К., брат на ответницата, чийто показания бяха преценени във връзка с всички останали доказателства по делото, твърди, че помещението, което се ползва от сестра му се намира зад магазина и зад гърба на ресторанта, сочи че е бил наемател на ресторанта за три години от 98година, който представлява сграда със зала и отзад още три - четири помощни помещения и лятна градина, която е оградена с ограда, която е масивна метална конструкция, а помещението на сестра му е оградено с друга ограда. Свидетелят твърди, че сестра му е закупила местото оградено с колове и мрежа, а в мястото като терен има сонда с минерална вода, посочва че в момента големия имот е ограден с колове и мрежа от ищеца, което ограждение е направено преди Нова година, а преди това имотът не е бил ограден, а е бил обществен терен. Според К., имотът се е ползвал от хората, където са перяли и е било пасбище. Последното се потвърждава и от показанията на св. А., който също твърди, че отзад имотът е ползван, където е чешмата и обществената тоалетна от хората да се изперат. Свидетелят твърди, че когато е бил наемател на ресторанта, договорните му отношения са били с РПК •••. За магазина и ресторанта сочи, че са стопанисвани от РПК. Св. Л. живуща •••, е работила в РПК ••• до 08.май 2009г в обекта на фурната, а от 93г в магазина на центъра, до който има залепен ресторант сочи, сладкарницата се е стопанисвала от РПК, като там са работили работници назначени от РПК. Твърди, че лятната градина се е стопанисвала от тези които стопанисват ресторанта. Посочва, че работодател от 1973г й е била Н. С. - служител на ВК „С.” гр.•••. Л. сочи, че ответницата е преградила част от мястото да не влизат животни, а в края на миналата година – 2008г – ищецът Д. е заградил с колове и мрежа място, за което смята че е негово. Според Л., през 1993г сладкарницаета са работили хора от кооперацията. Показанията на свидетелите за това кога е заградено мястото и от кого не се коментират, тъй като ищците претендират да са станали собственици на основание придобивни сделки от 2003г и 2007г. Д.Г., в дадените по реда на чл. 176ГПК обяснения сочи, че до 2008г са правили постъпки за закупуване на имота, и след като са получили документите, комисията е набила колчетата и е оградил мястото. Сочи, че е закупил имота през 2007г, но едва през юни или юли 2008г са определени границите на парцела, и след това е сложил тЕ. мрежа и го е оградил. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: С оглед твърденията на ищците, че са собственици на имота, но са лишени от владението на същия, съдът намира, че правното основание на иска е чл.108 ЗС. Искът е допустим, като предявен от надлежна страна в процеса, имаща интерес от водене на делото. Разгледан по същество, искът е основателен и доказан. З а да бъд е уважен п редявени я т иск с правно основание чл. 108 ЗС необходимо е да са налице три кумулативно дадени предпоставки, наличността на които следва да се докаже от ищеца. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота, че последният се владее без основание и то от ответника. Ищците претендират да са собственици на процесния имот на основание прехвърлителни сделки от 2003г и 2007г – легитимират се като собственици на основание покупко-продажба, за която са съставени НА № 168 том І дело 152/2003г и НА № 113 том VІІІ дело •г на нотариус К., по които сделки праводател на ищците е ВК „С.”. От ответника е направено възражение, че праводателят на ищците е кооперация, която до 2001г не е съществувала в правния мир, поради което същата не е могла да прехвърли права на ищците. Това възражение се явява неоснователно. Представени са по делото у-ние от ПОС №№165/1992г и 92/1998г, Решение № 10541 от 1992г на ПОС и Решение № 6925/2001г по ф.д.4011/2001г на ПОС, от които на стоящият състав прави извод, че ВК „С.” е кооперация, регистрирана 1949г, първоначално като ОПК Н., впоследствие преименувана на РПК Наркоп •••, която не е преустановявала дейността си и не е заличавана. Сделките са изповядани въз основа на валидно взети решения на годишно събрание и на УС – в съответствие с изискванията на чл. 32 от Устава на кооперацията/Протокол № 6/01.08.2002г, протокол № 5/27.04.2007г/. Прави се възражение от ответницата, че праводателят на ищците не би могъл да придобие имота на основание давностно владение, тъй като е налице по отношение имотите забраната на НДИ за придобиване на недвижими имоти, държавна собственост. Това възражение също е неоснователно. Не е спорно по делото обстоятелството, а и последното се установява от ангажираните доказателства/СТЕ, показания на св./, че сградите в имота – магазин на два етажа, обозначен в КК по д № 1 е въведен в експлоатация през 1978г, ресторанта с лятната кухня, въведен в експлоатация през 1967г – обозначен с №№02 и 03 на скицата, обозначената под № 05 сграда е навес към двуетажния магазин, който е бил заграден с масивни стени, са били стопанисвани от Кооперацията от 1973г. Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991г, включително и прилежащият терен/чл.2 ал.3 от ЗОС/. Обстоятелството, че сградите в имота са построени преди 1991г от Кооперацията, е безспорно установено по делото. Ето защо съдът приема, че ищците са собственици на имота на годно правно основание. Не е спорно по делото обстоятелството, че ответницата владее процесната сграда, обозначена с № 04 на скицата, ведно с прилежащият терен около нея, ограден ограда. Последното е изрично заявено от нея, в с.з. – чрез пълномощника и не се оспорва. Ето защо следва да се разгледа въпроса дали ответницата ползва сградата без правно основание. Същата е представила в подкрепа на възраженията си НА НА № 197 дело 376/2000г, на нотариус С.К., като твърди че е закупила от праводателя си и правото на строеж. Това твърдение на ответницата е недоказано. Установи се по делото, че сградата, закупена от ответницата представлява сглобяема постройка, която няма постоянен градуостройствен статут/СТЕ./ Установено е от вещото лице, че в техническия архив при община ••• няма налична документация във връзка със застрояването на тази сграда, липдсват данни за одобрен проект, както и разрешения за строеж, процесната постройка е изградена като временен обект, тъй като не е имало градоустройствена основа за сграда с постоянен статут, а едва в настоящия план е предвидено петно за застрояване, което обаче не касае поставената вече временна постройка.. По отношение на техническата конструктивна характеристика на сградата има изслушани две заключения, като и двете вещи лица са категорични, че се касае за сглобяема метална постройка, която може да бъде демонтирана. Ето защо съдът приема, че постройката няма постоянен характер. Въз основа на установеното, настоящият състав приема, че ищците са собственици на процесния имот, ответницата го владее и то без правно основание. Ето защо ревандикационният иск се явява основателен и като такъв ще следва да се уважи и да бъде осъдена ответницата да освободи и предаде владението върху 500кв.м. от имот № 43298.501.170, находящи се в югозападната му част под сглобяемата метална постройка и около нея 323кв.м. Вещото лице, при изготвяне на експертизата е установило, че постройката, представляваща сладкарница е с площ от 180кв.м, а площта оградена около постройката ползвана от ищцата е 345кв.м, но изменение на искането след приемане заключението на вещото лице, не е направено и във връзка с диспозитивното начало, ще следва да бъде осъдена ответницата да предаде собствеността и владението върху 500кв.м от имота, находящи се в югозападната му част под сглобяемата метална постройка - очертани в зелено и червено на скица № 1 към заключението на вещото лице. По претенцията за заплащане на сумата от 3000лв, представляваща сума, с която ответницата се е обогатила, а ищците са обеднели поради това че са лишени от ползуването на 500кв.м от поземления имот и равняваща се на пазарния наем, който биха получили от имота за процесния период - същата намира правното си основание в чл.59 ЗЗД. Като е основателен главния иск, основателна се явява и претенцията по чл.59 ЗЗД до размера изчислен съгласно заключението на вещото лице – 707, 70лв, сумата с която ответницата се е обогатила за времето от 25.09.2007г до завеждане на исковата молба в съда - 02.09.2000лв, като до пълния предявен размер от 3000лв претенцията ще следва да се отхвърли. Претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане се явява неоснователна. Съгласно общото правило на чл.84 ал.2 ЗЗД лихва върху обезщетението се дължи от момента на поканата, а данни ищците да са поканили ответницата не са налице по делото. Ето защо претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на 360лв, считано от 25.09.2007г до завеждане на делото следва да се отхвърли като неоснователна. Съобразно изхода на делото, ищецът има право на основание чл.78 ал.1 ГПК да му бъдат заплатени направените в производството разноски. Разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК постановява, че ответникът също има право да му бъдат заплатени направените в производството разноски съобразно отхвърлената част от иска. Претенции за разноски има заявени и от двете страни. Ето защо, предвид изхода на делото и по направена компенсация съдът не присъжда разноски. Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът ОСЪЖДА Е.Д.Е. ЕГН••••••••••, ••• да предаде на Д.А.Г. ЕГН •••••••••• и А.Д.Г. ЕГН ••••••••••, •••, собствеността и владението върху 500/петстотин/кв.м от ПИ № 43298.501.170/четири три две девет осем точка пет нула едно точка едно седем нула/, находящ се в с. •••, по КК на ул. „Г. Д.” №55, с площ по КК 2, 375/два декара и триста седемдесет и пет квадратни метра/дка, които 500кв.м се намират в югозападната част на имота под метална постройка от 177кв.м/180/кв.м по НА/, и прилежащи 325кв.м, и очертани в зелено и червено на скица № 1 към заключението на вещото лице инж. Л.Л., което е неразделна част от решението. ОСЪЖДА Е.Д.Е. ЕГН••••••••••, ••• обш ••• ул. „Искра” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Г. ЕГН •••••••••• и А.Д.Г. ЕГН ••••••••••, ••• сумата от 707, 70/седемстотин и седем лв и седемдесет ст/лв представляваща обезщетение за ползите, от които са лишени Д.А.Г. ЕГН •••••••••• и А.Д.Г. ЕГН ••••••••••, от неоснователното ползване на процесния имот за периода от 25.09.2007г до завеждане на иска – 02.09.2008г, ведно със законната лихва върху всяка вноска от завеждане на иска – 02.09.2008г до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й заявен размер от 3000/три хиляди/лв, както и по отношение на претенцията за лихва в размер на 360/триста и шестдесет/лв за периода от 25.09.2007г до завеждане на иска Решението е постановено при участието на трети лица помагачи ВК „С.” •••, гр. •••, със седалище и адрес на управление гр. ••• ул. „О.” № 16, представлявана от председателя Н.Т., община •••, представлявана от кмета на общината, община •••, представлявана от кмета на общината и област с административен център гр. ••• Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – ••• в двуседмичен срок от съобщаването му. РАЙОНЕН СЪДИЯ: