Решение № 3520 от 6.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1161/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, подадена чрез главен юрисконсулт М. М., срещу Решение № 286/ 19.07.2024г., постановено по н.а.х.д. № 746/ 2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 737953-F711531/ 14.11.2023г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „Е.- Г.“ ЕООД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. К. И., за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри /НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ/, на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000. 00 лв. /три хиляди лева/, като на основание чл. 28 от ЗАНН, съдът е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за маловажност на процесното неизпълнение по см. на чл. 28 от ЗАНН. Като аргумент в тази насока се сочи, че предвид характера на засегнатите от неизпълнението обществени задължения, формалният му характер не изключва наказуемостта му, респективно не представлява основание за освобождаване от отговорност по реда на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се още, че в конкретния случай нарушението е осъществено от обективна страна, доказано е по безспорен начин, и е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на ответника по касационната жалба. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. С представено по делото писмено становище от проц. му представител по пълномощие, поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения за незаконосъобразност на оспорваното решение и релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение евентуално претендирани за присъждане от насрещната страна при съответния изход от спора. Ответникът по касационната жалба - „Е.- Г.“ ЕООД, чрез проц. си представител – адв. М. Г. – САК, в представени по делото писмена молба от 02.10.2024г. с приложено към нея писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно, моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд – Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображения: С обжалваното решение, предмет на касационна проверка, Районен съд – Благоевград е отменил Наказателно постановление № 737953- F711531/ 14.11.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на „Е.- Г.“ ЕООД, представлявано от управителя Т. К. И., за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри, на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000. 00 /три хиляди/ лева, като на основание чл. 28 от ЗАНН, съдът е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че визираното в НП неизпълнение на задължението по 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, макар и безспорно доказано от обективна страна, представлява маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Тези изводи на съда са мотивирани с аргумента, че от процесното неизпълнение не са настъпили вредни последици, че същото има инцидентен характер, както и с оглед наличието на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а правните му изводи кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Имуществената отговорност на „Е.- Г.“ ЕООД е ангажирана за това, че при извършена на 02.06.2023г. проверка в обект – игрална зала, находяща се в [населено място], [улица], в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „Е.- Г.“ ЕООД, е установено, че денонощния отчет за игрални автомати в игрална зала от 01.02.2023г. не е подписан от управителя на игралната зала. За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка на организатори на хазартни игри сер. АА № 0016716 от 02.06.2023г. /л. 11 от първоинстанционното дело/, като констатираните при проверката факти са квалифицирани като нарушение по по чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, във връзка с което е съставен АУАН сер. AN № F711531/ 19.06.2023г., връчен на представляващия дружеството управител. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното пред районния съд НП № 737953-F711531/ 14.11.2023г. на Изпълнителния директор на НАП, с което „Е.- Г.“ ЕООД, на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000. 00 лв. /три хиляди лева/. По делото е представен денонощен отчет за игрални автомати в игрална зала от 01.02.2023г., от който е видно, че същият е подписан от крупието Й. Я., а в долния десен ъгъл ръкописно е изписано името на управителя – Т. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 14 ал. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ организаторът е длъжен да води следните отчети: 1. дневен отчет за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно приложение № 13; 2. месечен отчет за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно приложение № 14; 3. месечен отчет за премии джакпот в игрална зала по образец съгласно приложение № 15 и 4. отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителна /бонус/ игра или турнир в игрална зала по образец съгласно приложение № 16. Съгласно чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ данните в съответните отчети по ал. 1 се попълват своевременно, точно и пълно и се подписват от всички служители, посочени в съответния образец. Видно от Приложение № 13 към чл. 14, ал. 1, т. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, дневния отчет за игрални автомати в игрална зала трябва да съдържа подписите на крупието и на управителя на игралната зала. В случая изводите на адм. нак. орган и на първоинстанционния съд, че касационният ответник е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото доказателства. В настоящия случай, не е спорно, че „Е.- Г.“ ЕООД има качеството на организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, съгласно представеното Удостоверение за издаден лиценз № 000030-2196/ 16.03.2023г., издадено от изпълнителния директор на НАП /л. 13- 14 от първоинстанционното дело/ за игрална зала, находяща се в [населено място], [улица]. Безспорен е и фактът, че представеният по делото денонощен отчет за игрални автомати в игрална зала от 01.02.2023г. не съдържа подписа на управителя на игралната зала. Нарушението е осъществено чрез бездействие при регламентирано активно поведение от страна на ответното дружество - необходимост да води отчетност по предвидения в посочената по- горе наредба ред. Деянието е формално и е довършено със самото неполагане на подпис от управителя, поради което посоченото неизпълнение на задължение изпълва състава на нарушение по чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ от обективна страна. Обстоятелството, че в денонощния отчет ръкописно е изписано името на управителя на игралната зала, не означава, че бланката – образец на денонощния отчет е попълнен коректно, съобразно Приложение № 13 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, доколкото по делото не са налице данни, че управителят се подписва чрез изписване на имената си, както правилно е отбелязал и районният съд, а освен това липсват данни за лицето, което е изписало имената на управителя. Независимо от горното, настоящата съдебна инстанция възприема изцяло и изводите на първоинстанционния съд досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН в процесния казус. Правилото на чл. 28 от ЗАНН е приложимо за всички случаи на маловажни административни нарушения без да е предвидено в специалния закон. За всеки конкретен случай на административно нарушение административно- наказващият орган е овластен да преценява наличието или липсата на условия за освобождаване на нарушителя от отговорност чрез предупреждение, респективно съдът да упражни контрол на тази преценка при възникнал спор. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно, при преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл. 28 от ЗАНН. В настоящия казус, отчитайки всички обстоятелства по извършване на нарушението, районният съд правилно е приложил закона, приемайки, че приложим досежно процесното неизпълнение е редът по чл. 28 от ЗАНН, предвид маловажността на случая. Както бе отбелязано вече, липсата на своевременно попълнен отчет по Приложение № 13, безспорно се явява нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, която предвижда данните в съответните отчети по ал. 1 да се попълват своевременно, точно и пълно и да се подписват от всички служители, посочени в съответния образец. Не така стои въпросът, ако отчетът по чл. 14, ал. 1, т. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ е попълнен своевременно /какъвто е настоящия случай/, точно /не са налице данни за неточни данни/ и съдържа всички изискуеми по образеца реквизити /производствен № на игралния апарат, подробни показатели на електронните и електромагнитните броячи, постъпили и изплатени суми и съответните разлики/. Единственият порок на процесния денонощен отчет за игрални автомати в игрална зала: [населено място], ул./ „Крали Марко“ № 1 за 01.02.2023г., съобразно приложения по преписката екземпляр е, че в него не присъства подписа на управителя на игралната зала, а само този на крупието. Тоест, в отчета липсва само един реквизит съгласно изискванията на образеца по Приложение № 13. Това обстоятелство, ведно с липсата на данни за други влезли в сила НП за същите нарушения спрямо „Е.- Г.“ ЕООД, безспорно сочи, че нарушението е „явно маловажно“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАНН. В тази връзка, следва да се отбележи, че в процесното наказателно постановление административнонаказващият орган не е обсъдил обществената опасност на деянието във връзка със законовата възможност за избягване на санкция при първо нарушение с прилагане на института по чл. 28 от ЗАНН. Ето защо, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че, с оглед обществената опасност на нарушението, преценена според вредните му последици за защитените от правната норма обществени отношения, случаят може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Споделят се от настоящата инстанция и изводите на първоинстанционния съд, че защитените с разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ обществени отношения са накърнени в незначителна степен, в този смисъл наложената минимална санкция по чл. 108, ал. 1 от ЗХ се явява несъразмерно тежка последица спрямо извършеното нарушение, поради което целите на санкцията по приложимата материалноправна норма могат да бъдат постигнати не само с налагане на административно наказание по ЗХ, но и с други мерки - вкл. с предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, което е приложимо и съразмерно според данните за случая. Ето защо, като е отменил процесното НП, прилагайки предвидения в чл. 28 от ЗАНН ред спрямо конкретното неизпълнение, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, е неоснователна. Ответникът по касационната жалба не претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от гореизложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград