Решение № 13645 от 13.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 4858/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Т. Б., чрез адв. В. Т., против ••••••••••••, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ••••••••• няма право на принудително изпълнение срещу В. Т. Б. за сумата 11533 лв., представляваща дължима по сметката на съда държавна такса в полза на •••••••, за събирането на която сума е издаден изпълнителен лист № •••••••• по гр. д. № ••••••• на •••••••• състав и е образувано изпълнително дело № •••••••• по описа на ЧСИ •••••••• С исковата молба се твърди, че правото на принудително събиране на посочената сума е погасено по давност на 04.04.2022 г., тъй като в периода от 03.04.2017 г. (датата на влизане в сила на решение № /••••••••• по възз.гр.д. № •••••• състав, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист) до 24.03.22023 г. (датата на образуване на изпълнително дело № •••••••• по описа на ЧСИ •••••••• не са предприемани предвидените в ТР 2/2013 г. на ВКС изпълнителни способи, годни да прекъснат погасителната давност. Посочва се, че издаването на изпълнителен лист не е сред действията, прекъсващи погасителния давностен срок. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото. С отговора на исковата молба, подаден от ••••••••••••, са развити съображения за неоснователност на иска. Твърди се прекъсване на давността, на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД поради признаване на вземането от ищеца с молби от 18.09.2020 г. и 23.10.2020 г. Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното: От фактическа страна: От представените с исковата молба решение № •••••• по гр.д. № ••••••• на •••• състав, отменено изцяло с решение № /••••••••• по възз.гр.д. № •••••• състав, последното влязло в сила на 03.04.2017 г. (л. 27 от делото на СГС), се установява, че ищецът по настоящото дело В. Т. Б. е осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметката на •••••••••••• сумата 11533 лв., представляваща дължима по делото държавна такса. Видно от представените от ищеца изпълнителен лист № •••••••• по гр. д. № ••••••• на •••••••• състав, възлагателно писмо вх. № •••••• г., покана за доброволно изпълнение от 28.03.2023 г. и известие за доставянето й, съдържащи се и в приложеното към делото заверено копие на изпълнително дело № •••••••• по описа на ЧСИ •••••••• изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила решение и със същия В. Т. Б. е осъден да заплати на •••••••••••• сумата 11533 лв., представляваща дължима в полза на бюджета на ••••••• държавна такса, а на Софийския градски съд – сумата 5 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителния лист. Установява се също, че изпълнителното производство е образувано на 24.03.2023 г., по възлагателно писмо на СГС, въз основа на издадения изпълнителен, както и че с писмото СГС е възложил, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото на длъжника и да определи начина на изпълнението. От представеното по делото копие на изпълнителното дело се установява също, че по него са предприемани следните изпълнителни действия: на 30.03.2023 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника; на 06.11.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 01.12.2023 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника; на 06.03.2024 г. взискателят е подал молба до частния съдебен изпълнител, с която е поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжника, опис на движимото му имущество и предприемането на други изпълнителни действия за събиране на вземанията, на основание чл. 18 ЗЧС; на 04.04.2024 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника. От представените от ответника молба вх. № •••••••• г. и молба вх. № ••••• г. се установява, че ищецът е поискал от съда продължаване на срока за плащане на сумата 11533 лв., както и да му бъде предоставена възможност да изплати задължението си на вноски поради големия размер на сумата. От разпорежданията на съда от 23.09.2020 г. и 28.10.2020 г. (обективирани върху молбите), препис от последното връчено на ищеца на 10.11.2020 г. (видно от съдържащото се в изпълнителното дело съобщение от СГС до В. Б.), молбите на В. Б. са били уважени, като последно съдът е удължил срока за изпълнение на задължението с 20 дни, считано от 29.10.2020 г. От правна страна: Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено по давност. В случая ищецът В. Т. Б. доказа твърдението си, че срещу него има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесната сума в полза на бюджета на •••••••. Съдебното решение, с което е присъдена процесната сума, е влязло в сила на 03.04.2017 г. След тази дата е започнал да тече и петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече на 03.04.2017 г., не е изтекъл към предявяване на иска на 25.10.2023 г., тъй като е бил прекъсван и спиран, поради което и процесното вземане на ответника към ищеца не е погасено по давност. Съображенията за това са следните: В периода 13.03.2020 г. - 17.04.2020 г. погасителният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е спрял да тече по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.). След 17.04.2020 г. течението на срока е било прекъснато на 18.09.2020 г. и на 23.10.2020 г., на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД: Съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Според практиката на ВКС (напр. определение № 291 от 20.03.2015 г. по гр. д. № 5999/2014 г. на ВКС, III г. о.), признаването на вземането от длъжника прекъсва давността и на установено със съдебно решение вземане, като в този случай срокът на новата давност всякога е пет години, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В Закона за задълженията и договорите липсва правна норма, която да изключва приложението на чл. 116, б. „а“ в случаите по чл. 117 ЗЗД. В Тълкувателно решение № ••••••••••••••••••• постановено, във връзка с приложението на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, е разяснено, че за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Под адресиране следва да се разбира отправяне (насочване) на изявлението към кредитора или негов представител. Изявлението или действията на длъжника, с които се признава вземането, не е задължително да бъдат направени в присъствието на кредитора. Прекъсващо погасителната давност по чл. 116, б. а ЗЗД е всяко поведение на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено манифестира съзнанието му за съществуване на дълга, ако начинът, по който и обстоятелствата, при които е осъществено, по естеството си предполагат достигането му до знанието на кредитора. Според разпоредбата на чл. 109 ПАС за присъдените държавни такси, наложени глоби и съдебни разноски по дела се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд в полза на бюджета на •••••••, по сметка на съответния съд. Издадените в полза на съдилищата изпълнителни листове се изпращат на Националната агенция за приходите или на други органи, на които е възложено със закон да събират вземанията на •••••••, като съдът изисква да бъде уведомен за образуването на изпълнителното дело и за изпълнението по него. В случая, с молбите си от ••••••• г. ищецът е признал вземането на ответника. Това е така, защото от съдържанието на същите е видно, че ищецът знае за съществуване на „задължението си“ в размер на 11533 лв., за чието принудителното събиране е издаден изпълнителен лист по гр. д. № ••••••• на •••••••• състав, и изразява готовност за плащането му, като моли срокът за това да бъде продължен и да се приеме разсрочено плащане. Изявленията са направени до представител на кредитора – пред първоинстанционния съд, който по силата на чл. 109 ПАС е оправомощен да издава изпълнителни листове за присъдените в полза на бюджета на ••••••• суми, и да предприема действия по принудителното им събиране. След 23.10.2020 г. течението на петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, е било отново прекъсвано на следните дати: на 24.03.2023 г. - с възлагането, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото на длъжника и да определи начина на изпълнението; на 30.03.2023 г. - с налагането на запори върху банковите сметки на длъжника; на 06.11.2023 г. - с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 01.12.2023 г. с налагането на възбрана върху недвижим имот на длъжника; на 06.03.2024 г. - с искането на взискателя до частния съдебен изпълнител за налагане на запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжника, извършване на опис на движимото му имущество и предприемането на други изпълнителни действия за събиране на вземанията, на основание чл. 18 ЗЧС; на 04.04.2024 г. - с налагането на запори върху банковите сметки на длъжника. От 05.04.2024 г., е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Предвид изложеното и с оглед датата на предявяване на иска – 25.10.2023 г., предявеният от В. Т. Б. против •••••••••••• иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. чл. 32, т. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника по настоящото дело. По изложените съображения, съдът