Решение № 3472 от 5.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9361/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С решение от 31.05.2023 г., постановено по гр. д. № 32629/2020 г. на Софийски районен съд, 49-и състав, е признато за установено по предявения от „Лев Инс“ АД срещу Я. С. К. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Я. С. К. дължи на „Лев Инс“ АД сумата от 3101, 44 лв., представляваща неотчетени застрахователни премии по 15 броя застрахователни договори – № 93001610074755 от 17.09.2016 г.; № 93001610086596 от 26.10.2016 г.; № 93001610088094 от 31.10.2016 г.; № 93001610089206 от 03.11.2016 г.; № BG/22/11600022497999 от 24.09.2016 г.; № № BG/22/1160002558690 от 3.10.2016 г.; № BG/22/1160002569940 от 3.10.2016 г.; № BG/22/116000266526 от 14.10.2016 г.; № BG/22/1160002699855 от 18.10.2016 г.; № BG/22/1160002917816 от 2.11.2016 г.; № BG/22/1160002811090 от 1.11.2016 г.; № BG/22/1160002208821 от 17.08.2016 г.; № BG/22/1160002622639 от 10.10.2016 г.; № BG/22/1160002712278/20.10.2016 и № BG/22/1160002755944 от 25.10.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени за горницата над 3101, 44 лева до пълния предявен размер от 5587, 18 лева, представляваща неотчетени застрахователни премии по 11 броя застрахователни договори – № 93001610079360/3.10.2016; № BG/22/116002424760 от 14.09.2016; № BG/22/116000665640 от 24.02.2016; № BG/22/1160002787938/29.10.2016; № BG/22/116002062656/30.07.2016; № 93001610069765 от 29.08.2016; № BG/22/116002429892 от 14.09.2016; № BG/22/116000383461 от 21.01.2016; № BG/22/1160002747074/25.10.2016; № BG/22/1160002747155/25.10.2016; № BG/22/1160002429893. С решението е разпределена и отговорността за разноски между страните, като ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 512, 62 лева. В законоустановения срок срещу решението в частта, с която исковете са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищцовото дружество „Лев Инс“ АД, подадена чрез юрк. И.Г., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивника в хода на първоинстанционното производство категорично се е доказало, че ответницата не е отчела в „Лев Инс“ АД събрани застрахователни премии по 26 полици, възлизащи на обща сума от 5587, 18 лева, в подкрепа на което е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ). В жалбата се сочи още, че неправилно решаващият съдебен състав е приел, че ответницата е сключила само част от застрахователните договори, а останалите са сключени от трети лица. Въззивникът намира, че този извод на съда е в противоречие със заключението по ССчЕ, съгласно което ответницата не е превела събраните премии по 26-те застрахователни полици, посочени в исковата молба, в общ размер на 5587, 18 лева. С оглед изложеното е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на такова, с което исковата претенция на дружеството да бъде уважена за сумата над 3101, 44 лева до пълния предявен размер. В законоустановения срок от ответницата Я. К. чрез адв. А. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е взето становище за неоснователност на същата. Според въззиваемата правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в част от представените с исковата молба застрахователни полици като застрахователен посредник са посочени трети лица, а не ответницата, съответно не следва да отговаря за суми, събирани от трети лица. Отбелязва, че вещото лице по ССчЕ в открито съдебно заседание е заявило, че е работило само по данни от ищеца и, че по посочените в исковата молба застрахователни полици няма данни да са постъпвали суми. Застъпена е теза, че по делото не са представени доказателства, че ответницата е получила претендираните суми и съответно след тяхното получаване е възникнало задължение да ги внесе по сметка на „Лев Инс“ АД. Според въззиваемата липсват и доказателства за надлежно сключени застрахователни полици, тъй като нито една от представените полици не е надлежно подписана нито от името на застрахованото лице, нито от името на застрахователен посредник. С оглед изложеното е отправена молба до въззивния съд за оставяне без уважение на въззивната жалба. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Районният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 313, ал. 3 КЗ, предявен по реда на чл. 422 ГПК, за признаване за установено, че Я. К. дължи на „Лев Инс“ АД сума в общ размер на 5577, 18 лева, представляваща вземане по договор за застрахователно агентство, за непреведени застрахователни премии по 26 броя застрахователни договори, сключени с „Лев Инс“АД (подробно описани в уточнителна молба от 18.05.2022 г.), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Решението в частта, с която е уважена исковата претенция до сумата от 3101, 44 лева, не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящата проверка. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно, а в обжалваната част е и допустимо. Същото обаче е неправилно поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съдебен състав е приел, че по 11 от застрахователните полици ответницата не представлява ищцовото дружество, а същите са сключени от трети лица като застрахователни агенти. Ето защо е уважил иска частично, като е приел за установено, че ответницата дължи на ищеца застрахователни премии по 15 броя от представените застрахователни договори. Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема следното: Между страните не е спорно, че са обвързани от договор за застрахователно агентство № 21249834/15.07.2016 г., по силата на който ищецът, в качеството на застраховател, е упълномощил ответницата, в качеството на застрахователен агент, да сключва застрахователни договори на територията на Република България по видове и подвидове застраховки, изчерпателно посочени в чл. 2. Към договора е сключено и допълнително споразумение. В чл. 1, ал. 1 от същото е предвидено, че застрахователят предоставя на застрахователния агент потребителски код за достъп до своята информационна система с цел електронно издаване на полици по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, договори за гранична застраховка. В ал. 2 е уточнено, че потребителският код за достъп се предоставя на застрахователния агент във връзка с изпълнение на задължението му като застрахователен посредник с цел сключване на електронни полици през Web портала. В същата алинея е предвидено и задължение за застрахователния агент, а именно, че последният няма право по никакъв начин да предоставя потребителския си код за достъп на други лица. Предвидено е още, че издадена застрахователна полица чрез потребителски код на съответния застрахователен агент се счита издадена от него, като за същия възникват задълженията за отчитане в сроковете, определени в договора, за предаване на застрахователната полица в оригинал на застрахователя, както и всички последици, произтичащи от неизпълнението на тези задължения. В чл. 3 от допълнителното споразумение е уговорено задължение за застрахователния агент да отчита екземплярите на полици на застрахователя и застрахователните премии в съответно представителство на „Лев Инс“ АД. Задълженията на агента са подробно разписани и в раздел IV от Общите условия за осъществяване на застрахователно агентство към застрахователна компания „Лев Инс“ АД (наричани за по-кратко „ОУ“), които са неразделна част от горепосочения договор (съгласно чл. 1, ал. 3 от същия). В т. 3.12 отново е предвидено задължение, че застрахователният агент не следва да предоставя на други лица потребителския код за достъп, даден му във връзка с изпълнение на задължението му на застрахователен посредник, за сключване на електронни полици през информационната система на застрахователя. Във второто изречение на същата точка пък е предвидено, че издадена застрахователна полица чрез потребителски код на съответния застрахователен агент, се счита за издадена от него, като за агента възникват задълженията за отчитане, в сроковете, определени в договора, за предаване на застрахователната полица в оригинал на застрахователя, както и всички последици от неизпълнението на тези задължения. В т. 8 от ОУ е предвидено, че отчитане на сключените застрахователни полици и превеждането на събраните по тях застрахователни премии се извършва в Централното управление на дружеството или съответната агенция. Тези разпоредби следва да бъдат съобразени при обсъждане на обстоятелството дали е налице договорно неизпълнение от страна на ответницата, изразяващо се в непревеждане на събрани застрахователни премии по 26-те броя застрахователни договори, описани в исковата молба от ищеца. Действително в част от тях (№ 93001610079360 от 03.10.2016; № BG/22/116002424760/14.09.2016; № BG/22/116000665640/24.02.2016; № BG/22/1160002787938/29.10.2016; № BG/22/116002062656/30.07.2016; № 93001610069765 от 29.08.2016; № BG/22/116002429892/14.09.2016; № BG/22/116000383461/21.01.2016; № BG/22/1160002747074/25.10.2016; № BG/22/1160002747155/25.10.2016) като застрахователен посредник са посочени други лица, а не ответницата. Това обстоятелство обаче е без значение поради следното: В хода на първоинстанционното производство е допусната ССчЕ, заключението по която е прието без възражения от страните и което настоящата инстанция кредитира като обективно и компетентно изготвено. След извършена проверка в счетоводството на ищеца експертът е достигнал до извод, че от страна на ответницата не са преведени на ищеца събраните премии по 26-те броя застрахователни полици, посочени в исковата молба. При проверка вещото лице е достигнало до извод, че полиците са издадени от ответницата с агентски номер 21249834, използвайки приложение за издаване на полици и вноски по полици в WEB портал с потребител W21249834_01. Уточнило е, че три от полиците (№ BG/22/116000665640/24.02.2016; BG/22/116000383461/21.01.2016 и № BG/22/116002062656/30.07.2016) са издадени от други посредници, като задължението по тях е формирано от събиране и неотчитане на поредни вноски. Предвид уговореното между страните задължение ответницата да не предоставя на трети лица потребителския код за достъп, даден й във връзка с изпълнение на задължението й на застрахователен посредник, за сключване на електронни полици през информационната система на застрахователя, както и изричната уговорка, че издадена застрахователна полица чрез потребителски код на съответния застрахователен агент, се счита за издадена от него, то според настоящия съдебен състав за ответницата са възникнали задължения за отчитане на сключените застрахователни полици и превеждане на събраните по тях застрахователни премии, ведно с всички последици от неизпълнението на тези задължения. Възникнало е задължение за превеждане на застрахователите премии и по трите полици, издадени от други посредници, доколкото в т. 5 от ОУ е предвидено, че агентът се задължава да приема плащания на премии по застрахователни договори, независимо от това дали е сключил полицата. Вещото лице е достигнало до извод, че общият размер на непреведените премии по 26-те полици възлиза на 5587, 18 лв., като сметката на ищеца не е заверена с тази сума. Ето защо според настоящия съдебен състав ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 3 от допълнителното споразумение към договора за застрахователно агентство, а именно да отчита застрахователните премии в съответно представителство на „Лев Инс“ АД. Неоснователно е възражението на ответницата, че не са представени доказателства, че същата е получила претендираните суми по застрахователните договори. Разпоредбата на чл. 367, ал. 1 КЗ предвижда, че цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора. В случая не се установява в представените застрахователни договори да е уговорено нещо по-различно, с оглед на което съдът приема, че премиите са платени при сключване на договорите. Неоснователно е и възражението на ответницата, че нито една от представените полици не е надлежно подписана нито от името на застрахованото лице, нито от името на застрахователен посредник. Както бе посочено, съгласно заключението на вещото лице полиците са издавани от ответницата с агентски номер чрез използване на приложение за издаване на полици и вноски по полици в WEB портал, поради което и предвид гореизложеното досежно агентския номер, съдът приема, че същите са издавани именно от нея и за нея е възникнало задължение за заплащане на внесените по тях премии. Предвид изложеното исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълния предявен размер. Първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която искът е отхвърлен, поради което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено такова, с което да бъде уважен за горницата над сумата от 3131, 44 лева до пълния предявен размер. По отговорността за разноски съдът намира следното: С оглед изхода на спора следва да бъде преразпределена отговорността за разноски в първоинстанционното производство. Предвид основателността на исковата претенция в пълния предявен размер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на всички сторени по делото разноски, поради което ответницата следва да бъде осъдена да му заплати още 410, 87 лв. Ищецът има право на разноски и за въззивното производство предвид основателността на въззивната му жалба. Последният претендира такива за държавна такса в размер на 49, 71 лв. и за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в минимален размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от същата наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд. Ето защо и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 149, 71 лева. Така мотивиран, съдът