Решение № 45 от 25.3.2021 г. на Районен съд - Габрово по дело № 291/2021 г.

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК. Образувано e по молба на Ц. Г. М., ЕГН ••••••••••, с правна квалификация чл.19 ал.1 ЗГР, за допускане промяна в собственото му име от „Ц.” на „Ц.”, поради важни обстоятелства. Молителката, Ц. Г. М. заявява, че при съставяне акта й за раждане е вписана със собствено име „Ц.”, като е кръстена на възходящата си от втора степен - Ц.М.. Излага, че родителите й се развели през 1981 г. и оттогава не поддържа никакви контакти със своята възходяща, която се държала студено с нея поради влошените отношения на родителите й. Сочи, че поради нейното негативното отношение молителката не харесвала името си и се срамувала да го използва. Същевременно молителката се идентифицира в личните си и обществени контакти с името „Ц.”, ето защо моли да се допусне промяна в собственото й име. Молбата не съдържа твърдения за нарушено материално право. Искането е за издаване на акт на безспорна съдебна администрация. Не е релевиран за разрешаване правен спор, възникнал преди образуване на делото и по който съдът да даде защита на вече съществуващо субективно право, поради което съдът разгледа молбата по правилата на чл.530 и сл. ГПК. Заинтересуваната страна Столична община не изразява становище. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното: От удостоверение за раждане, издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Народен съвет „Васил Левски”, гр. София, въз основа на акт за раждане № 561/15.03.2078 г., се установява, че лице с имена Ц. Г. М., е родено на 13.03.1978 г., от родители Г.В.М. и К.А.М. Представено е фотокопие на лична карта, издадена на 10.05.2011 г., в която молителката е вписана със собствено име Ц.. Представени са справки и свидетелства за съдимост за лице с имена Ц. Г. М. и ЕГН ••••••••••, от които се установява, че лицето не е осъждано, срещу него не са образувани досъдебни производства. В производството се събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Д.С.М., показанията на която, съдът кредитира като незаинтересовани и основани на личните й впечатления и въз основа на които приема за установено, че познава молителката с името Ц. и познатите й и членовете на семейството й се обръщат към нея именно с него. Други доказателства от значение преценка основателността на молбата, не са ангажирани. Искането, с което съдът е сезиран, се обосновава с наличие на предпоставки по последната алтернатива на чл.19 ал.1 ЗГР – важни обстоятелства, обуславящи необходимост от допускане на промяна в собственото име на молителката, така че същото да съответства на името, с което е вписана в документи, отразяващи социалната й активност. По делото е установено по несъмнен начин, че молителката е вписана в акта за раждане със собствено име „Ц.”, като при встъпването й в правоотношения от различен характер се е индивидуализирала с името „Ц.”, което сочи, че са налице факти, субсимиращи се под хипотезата „важни обстоятелства”, които обуславят основателността на молбата. Съдът намира, че молителката е установила факта на създадени трайни обществени отношения, в които същата участва като субект, индивидуализиращ се със собствено име „Ц.”, което обуславя да бъде допусната промяната, тъй като името е част от индивидуализацията на физическото лице, която не следва да бъде източник на несигурност и противоречия. Доколкото се установи, че при упражняване правото си на труд лицето се индивидуализира със собствено име „Ц.”, както и при социалните си контакти, познато е само с името „Ц.” изискването за стабилитет на гражданскоправната индивидуализация на физическите лица следва да отстъпи пред интереса на отделния субект да носи това собствено име, с което е участвал в правоотношения от различен характер и е осъществявал социална активност в продължение на значителен период от време. Тези обстоятелства съдът намира за достатъчно важни по смисъла на закона, за да се допусне промяна в собственото име на молителя. Молбата е основателна и следва да се уважи. Предвид обстоятелството, че искането за издаване на охранителния акт не се отхвърля, решението на съда не подлежи на обжалване, съгласно чл.537, ал.1 ГПК. Така мотивиран и на основание чл.19 ал.1 ЗГР, съдът