Решение № 2503 от 18.7.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 412/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. § 19 ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ – бр. 39/2011г., изм. ДВ- бр.58/2017г., в сила от 18.07.2017г.). Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. и К. С. Т. против Решение № 38 от 22.03.2024 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по гр.д. № 860/2023 г. по описа на съда, с което съдът е отхвърлил подадената от Б. К. жалба против мълчалив отказ на ОбС Кнежа да се произнесе по искането им за възстановяване правото на собственост по отношение на лозе от 2, 500 дк в м. „Дебело бърдо“ и Ниви от 5. 000 дк в м. „Лисичи валог“, съгласно Решение № 84/04.07.2023г. на КРС, както и да изпълни Решението на ОС Плевен по гр.д.№ 260083/08.04.2021г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209 т.3 от АПК. Твърди, че пред РС Кнежа е обжалван мълчалив отказ на ОСЗ Кнежа да се произнесе по искането им за произнасяне и определяне за възстановяване правото на собственост по отношение на лозе от 2, 500 дк в м. „Дебело бърдо“ и Ниви от 5. 000 дк в м. „Лисичи валог“, съгласно Решение № 84/04.07.2023г. на КРС, както и да изпълни Решението на ОС Плевен по гр.д.№ 260083/08.04.2021г.Твърди се, че решението на КРС постановено по гр.д. 227/2023г., с което е отменен отказа на ОСЗ и преписката е върната за произнасяне на адм. орган е влязло в сила на 04.08.2023г., откогато тече срока за издаване на адм. акт. Твърди, че съдът неправилно е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 166 от АПК, на която се е позовал ответника тъй като се Протокол № 273С/24.02.2023г. на ОСЗ Кнежа не е влязъл в сила, тъй като има висящ съдебен спор.Твърди, че наследниците, които оспорват адм. акт не са наследниците на общия им наследодател К. С.. Я., по отношение на който по успешно воден иск по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ ОС Плевен е признал, че към датата на внасяне на имотите в ТКЗС е бил собственик на зем.земи общо в размер на 102, 540 дк, в който попадат и процесните два зем. имота подробно индивидуализирани в жалбата.Твърди се, че по делото не са представени доказателства относно обжалване на Протокол №273С/24.02.2023г. на ОСЗ Кнежа.Прави искане да се отмени Решението на РС Кнежа.Претендира разноски Ответникът по касация се представлява от Началника на службата и юрк. В., които се явяват в съдебно заседание и изразяват за неоснователност на касационната жалба по всички доводи на касатора.Твърди, че за да изпълни решението по гр.№ 227/2023г. на РС Кнежа, ОСЗ Кнежа е следвало да сторнира имотите, по отношение на коитоот протокол 273С/24.02.2023г., за признаване и определяне за възстановяване правото на собственост на наследниците на братя Т., Т. и М. Я., който протокол се обжалва. Твърди, че е налице спряно административно производство, тъй като адм. акт, от който ОСЗ Кнежа следва да сторнира имотите и да изпълни решението на РС Кнежа по гр.д.№ 227/2023г. е в процес на обжалване. Претендира разноски в размер на 200 лв за двете инстанции. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и и следва да бъде отменено. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районен съд – Кнежа е валидно и допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С решението си съдът е отхвърлил подадената от Б. К. жалба против мълчалив отказ на ОбС Кнежа да се произнесе по искането им за възстановяване правото на собственост по отношение на лозе от 2, 500 дк в м. „Дебело бърдо“ и Ниви от 5. 000 дк в м. „Лисичи валог“, съгласно Решение № 84/04.07.2023г. на КРС, както и да изпълни Решението на ОС Плевен по гр.д.№ 260083/08.04.2021г. За да постанови решението, съдът е приел че мълчаливият отказ на Началника на ОС“3“- Кнежа е законосъобразен, тъй като ноторно известно е на председателя на настоящият състав, че пред Районен съд гр. Кнежа има образувано гражданско дело, с което се обжалва постановен административния акт на ОС“3“- Кнежа - Протокол №273С/24.02.2023г., от другите наследници. Изложил е мотиви, че след приключване на процедурата по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и влизане в законна сила на Протокол №273С/24.02.2023г, на ОСЗ-Кнежа, следва да се произнесе и по двете съдебни решения. Съдът е направил извод, че в конкретният случай не е налице неизпълнение на съдебно решение №84/04.07.2023г. постановено по гр. д. 227/2023г. по описа на РС- Кнежа, каквото е твърдението на жалбоподателката, а е налице спряно административно производство, вследствие на обжалване на издадения административен акт. Приел е, че в даденият случай важи общия принцип на чл. 166, ал.1 от АПК, според който оспорването на административния акт спира изпълнението на издадения акт и докато административния акт е в процес на обжалване, административния орган не може да извършва необходимите промени в обжалвания административен акт. Приел е, че в отговорите дадени от ОСЗ-Кнежа на жалбоподателката ясно е посочена причината, поради която процедурата по възстановяване на собствеността на земеделски земи не може да бъде довършена на този етап, а именно поради настъпилото продължително обжалване на постановения административния. Съдът намира, че решението е неправилно. По делото е приложено Решение № 84/04.07.2023г. на РС Кнежа, от което е видно че по жалба на Б. Л. К. е отменено Решение по протокол № 273С/24.02.2023г. на ОСЗ Кнежа, постановено по преписка от 11.02.1992г., в частта в която е отказано да се признае превото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните зем.земи в землището на гр. Кнежа, а именно лозя 2, 500 дк в м. „Дебело бърдо“, ниви от 5, 00 дк в м. „Лисичи валог“ и ниви от 4, 210 дк м. „Гостиля“ в полза на наследниците на К. К.. Съдът е върнал преписката на ОСЗ Кнежа за произнасяне по заявление за възстановяване правото на собственост по отношение на посочените имоти при съобразяване на мотивите към решението.Решението е влязло в сила на 04.08.2023г. Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че Б. Л. К. е починала на 10.03.2024г., след провеждане на съдебното заседание по делото, по което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество и преди постановяване на съдебното решение и е оставила за наследници жалбоподателките Н. С. К. и К. С. Т.. По делото е представена молба от 18.10.2023г., подадена от Б. К., с която е поискала ОСЗ Кнежа да се произнесе със съдебен акт въз основа на влязлото в сила решение на РС Кнежа по гр.д. 227/2023 г. на РС Кнежа. По делото е приложена деловодна справка, изготвена по разпореждане на съдията докладчик за движението на грд.311/2023г., от която е видно че по жалба на И. Я. и К. Н. е обжалвано решение на ОС Земеделие Кнежа, обективирано в Протокол 273С824.02.2023г. и Решение на … В мотивите на обжалвания съдебен акт съдебния акт е посочено, че на председателя на съдебния състав е ноторно известно, че пред РС Кнежа има образувано гражданско дело, с което се обжалва постановен административен акт от ОСЗ Кнежа-Протокол № 273С/24.02.2023г. от другите наследници.Следва да се отбележи, че за да е ноторно известен определен факт, този факт следва да бъде известен на неограничен кръг лица.Съгласно разпоредбата на ч. 155 от ГПК не На първо място, касационната инстанция намира че Районният съд Кнежа е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изискал административната преписка по оспореното решение.На следващо място, съдът не е направил проверка за допустимостта на жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 149 ал.2 от АПК мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. По делото е представено решение на РС Кнежа, постановено по гр. д. 227/2023г., влязло в сила на 04.08.2023г. Жалбоподателят е посочил срок, от който според него е започнал да тече срокът за произнасяне на адм. орган- 04.08.2023г. Съгласно посочената по-горе разпоредба, срокът за произнасяне на адм. орган изтича на 05.09.2024г. и срокът за обжалване изтича на 05.10.2023г. Според настоящата инстанция срокът за произнасяне на адм. орган започва да тече от получаване на преписката и с оглед това, следва да се прецени кога изтича, респ. кога изтича срокът за оспорване на мълчаливия отказ.След като изследва тези обстоятелства, съдът следва да се произнесе по допустимостта на жалбата. Освен това, съдът следва да изиска освен административната преписка, препис от жалбата по гр.д.311/2024г, като прецени неговата относимост към предмета на искането на жалбоподателите за признаване и възстановяване правото на собственост на наследниците на К. С. К.. На следващо място, в разпоредбата на чл. 166 ал.1 от АПК е предвидено че оспорването спира изпълнението на административния акт. В този смисъл не са представени доказателства, че ОСЗ е издала административен акт, който е оспорен по съдебен ред и изпълнението му е спряно.В случая неправилно административния орган е изложил мотиви, че административното производство е спряно поради обжалване на административния акт, тъй като същия административен акт по жалба на Б.К. частично е отменен. Именно поради това, административния орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 54 ал.5 от АПК, съгласно която при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване административното производство се спира, след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. Съдът приема, че в случая на административния орган е известно образуваното съдебно производство по оспорване на решението по протокол 273С/24.02.2023г. от другите наследници, поради което е следвало да приложи съответните доказателства и с изричен акт да спре производството по издаване на административния акт. Обстоятелството, че Решението на ОСЗ Кнежа се обжалва пред съд не представлява общоизвестно обстоятелство/ноторно известно, така както е посочено в решението/ доколкото не е достояние на неопределен кръг лица, който факт не следва да се доказва. Дори този факт да е известен на съдията, то му е служебно известен факт, но съдията е следвало да обяви в съдебно заседание, че му е известен този факт. По делото на стр.26 с разпореждане съдията докладчик е разпоредил да се направи справка за движението на гр.д 311/2022г. по описа на РС Кнежа, но представената деловодна справка не е приета като доказателство по делото, нито е докладвана в проведеното открито съдебно заседание. В административното производство, за разлика от гражданското съдът може и служебно да събира доказателства за изясняване на обективната истина по спорните между страните факти и тези от значение за правилното решаване на делото. Точното изпълнение на служебните задължения на съда по чл. 171, ал. 5 АПК с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна е съществено за правилността на съдебното решение. Първоинстанционният съд не е проявил процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна. Предвид забраната за фактически установявания от касационната инстанция (виж чл. 220 АПК), съставът на Адм. съд Плевен не следва за първи път да установява фактическа обстановка по спора. При новото разглеждане на делото, РС Кнежа следва да изиска административната преписка и преди да се произнесе по нейната основателност, следва да извърши проверка за допустимостта на жалбата. В случай, че жалбата е недопустима, делото следва да се прекрати, а в случай че е налице допустима жалба, РС следва да се произнесе по същество. По тези съображения обжалваното съдебно решение следва да се отмени на осн. чл. 221 ал.2 АПК и на осн. чл. 222 ал.2 т.1 от АПК да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе на осн. чл.226 ал.3 АПК и по разноските за водене на делото в настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.2 т.1 от АПК съдът